Hellboy (2004) (Hellboy.Directors.Cut.DVDRip.XviD-DoNE.2.sub) Свали субтитрите
Теб не те ли убих вече, гадно чудовище?
О, мамка му!
Това е за теб.
Не трябва да нараняваш хората...
Пропусна!
Ей! Грознико!
Само толкова ли можеш? Голямо чудовище като теб...
Котенцата ми! Моля ви!
Моля ви, вземете котенцата ми.
Без езици на втората ни среща.
Котенцата ми... не! Внимавайте!
Г-жо, само момент!
Благодаря.
Това ми е работата.
Клей... получавам сигнал от Ейб... връщам се.
Приятелче, да не си направил нито крачка!
Клей!
Има ранен, нуждая се от линейка незабавно... чувате ли ме?
Дръж се, приятелю!
Ранен човек... чувате ли ме?
Куари Мос, чувате ли ме?
Куари Мос, чувате ли ме, има ранен?
Чувствам се добре навън. Измина толкова време.
Разбирате, че... това не е безопасно, г-це Шърман.
Моля стойте в колата.
Не, не, мис Шърман. Моля ще седнете ли долу?
Хубав изглед.
Хай, усмивка, а? Да, това е добре.
Ето.
По дяволите.
- Ще направите друга по-късно.
- Да.
Ще се оправи.
Не всички извадиха такъв късмет.
Изгубихме двама агенти там.
Клей може би няма да изкара нощта.
- Не сега, Манинг, моля те.
- Моят проблем с теб:
ти си безразсъден...
Тези хора ти се довериха... да бъдеш водач на екипа.
Къде беше?
Аз се вслушвах в тези мъже по-добре, отколкото ти.
- О, и това те успокоява?
- Не, не ме успокоява.
- Но спрях онова нещо, нали?
- Да, спря го.
Това ти е работата. Затова имаме нужда от теб.
Ти имаш усета, познаваш чудовищата...
Какво искаш да кажеш?
Всичко това е един фарс.
Защото най-накрая... след като убиеш или заловиш последния
изрод там навън, все пак остава още един.
Ти.
Хей, Манинг.
Е, бих искал да съм малко по-изтънчен, но...
Добре дошла отново.
Само за уикенда съм тук, професор Брум.
После поемам по своя път.
О-оо, трябва да поогледаш.
Направихме някои промени наоколо.
Искам...
Искам това... това нещо зад решетките... Веднага.
Веднага, чувате ли ме?
Всичко си е същото.
Дом, мил роден дом.
Лиз?
Лиз!
Ти успя, приятелче. Успя!
Майърс?
Татко?
Хей, какво правиш?
Хей, какво е това на китката ти?
Това?
- Нещо, което научих на терапията.
- Да?
Когато съм отчаяна, една гумена връзка.
Когато съм нетърпелива...
...две гумени връзки.
Може би...
Може би трябва да ти дам нов пакет.
Да. Може би два.
Да, може би.
Ще сложа тези тук.
Минутка само.
Ей, Майърс, ти си сладкодумец...
кажи ми хубав, силен израз за "имам нужда".
Ами това си е хубав израз.
Прекалено е изискан.
Добре, имаш и още "начос".
Начос!
О, боже, каква навалица! Има и малки котенца...
А, Лиз, трябва да ти кажа нещо...
Много ли ще ти отнеме, защото ще излизам сега?
Излизаш?
Навън?
Да. На чашка кафе, но... Съвсем за кратко.
Сама ли ще излизаш?
Не, Майърс ще ме изведе.
Ето, чилито ти изстива.
Не съм гладен.
Нали имаше нещо да ми казваш?
Просто един лист, не е завършен още.
Е, добре, тогава по-късно.
От още нещо да имаш нужда? Не и от теб.
Е, лека нощ тогава.
Довиждане.
Обект: Карл Рупрехт Кронен.
Роден в Мюнхен през 1897 г.
Страдал е от мазохистични импулси, известни още като хирургическа пристрастеност.
Клепачите са отстранени по хирургичен път.
Заедно с горната и долната устна.
Кръвта от вените е източена още преди десетилетия.
Само пясък е останал...
Що за ужасяваща сила
би поддържала такова създание живо.
О, не.
Хайде, Червен.
Исусе.
По дяволите, Ред. Не отново.
Ето тези сладкиши...
Имате ли и понички?
- Не, съжалявам.
Желаете ли нещо друго? Магазинът затваря.
Ето ни и нас.
Слушай само...
Уважавам го. Той е природна сила.
За какво толкова говорите?
Какво е толкова увлекателно, толкова важно?
Не, не, определението е "неудържим"...
Някои биха го нарекли "наперен".
- Просто е силен.
- Да, такъв си е.
Ей, това е твоето.
Моят чичо обичаше да казва...
харесваме хората заради качествата им, но ги обичаме заради техните недостатъци.
Той те обича, знаеш го.
Ами ти?
Не знам. Израснахме заедно...
Но сега всеки път като го видя, се чувствам объркана.
Няма и ден да не мисля за него.
Дори сега...
Чувствам се сякаш е до мен.
Хей, почакай.
Не, без захар, благодаря.
Без сметана и захар, идиот такъв. Тя го обича черно.
- Имам малко сметана.
- Не. Не слагам сметана.
Казах ти.
Тя го снима...
Проклятие!
Тя го снима...
Тя го снима...
Снима го...
О, мамка му!
Студено е, нали?
Кафето ме стопли.
Е, какво да правим сега?
Ню Арк, Ню Джърси, световния капитал се забавлява
- Звучиш като домакин на игра.
- Здрасти.
Хей.
Ти си Хелбой!
Изпълнявам мисия.
Добре, кажи ми нещо за теб. Откъде дойде?
През по-голямата част от живота си живях с чичо си.
После отидох в Куантико...
Не казвай на никой, а?
Добро момче.
Сър, оставил си е локатора.
- Да пуснем ли преследвачи?
- Достатъчно, достатъчно, достатъчно.
Никога не се променя.
Дете.
Винаги дете.
Себастиан Плаксба. Парцел 16, Москва.
Какво ли търси в Москва?
- Мама ги направи.
- Тя се смее.
Седи на пейката и се смее.
Това е. Свършен съм.
Не ми изглеждат като шпиони.
Майтапиш ли се?
Виж го тоя.
Пълен с лъжи лицемер.
- Тези ще ги ядеш ли?
- Не.
- Ей, той се протяга...
- Отегчен е.
Да бе, стария трик с протягането.
Гледай му ръката.
Иска да ми вземе работата... да ми отнеме момичето...
Всички ние имаме страна, която се опитваме да скрием.
Мамка му...
Ей, кой го хвърли?
Добре ли си? Да.
Добър изстрел.
Севастиан Плаксба... Парцел 16...
Това е мавзолея на Распутин!
Виждам куклата...
но къде е кукловода?
Много добре, професор Брум.
Ти си бил... тези късчета хартия...
Внезапното "избухване" и завръщане на Лиз.
Това го поведе по следата.
Като в легендите, едновременно го отвлякоха и насочиха там, където искам да бъде.
Москва.
Неговата съдба.
И последната улика ще бъде тялото на професор Брум.
Ти отгледа детето ми.
Грижи се за него.
В отплата ще ти покажа бъдещето.
Той ще отвори портала... и ще доведе края на света.
Ако го бе унищожил преди 60 години, нямаше да се случва това сега.
Но как би могъл да знаеш...
Твоят бог остана мълчалив.
Моят живее в мен.
нямаше да бъде тук.
Всеки път, когато умирах...
вземах все повече от него.
Той ми разкри истинското име на детето...
Искаш ли да го узнаеш?
Аз знам как да го наричам.
Нищо, което кажеш, или направиш...
...не може да промени това.
Наричам го...
Синко.
Готов съм.
Ще стане бързо.
Просто иди там и й кажи как се чувстваш.
Мама казва...
Виж, не е толкова лесно, ясно?
Освен това ти си на 9...
Не си достатъчно голям да ми даваш съвети.
Кои са тези типове?
Лиз, съжалявам. Д-р Брум. Да вървим. Трябва да го намерим.
- Не!
- Чакай, какво се е случило?
- Не!
- Всичко ще се оправи.
Не, не той.
- Ще се погрижите ли за нея?
- Нещо не е наред.
Не е говорил с никой от три дни.
Нито дума.
Не иска да яде, не иска да спи.
Никога не съм го виждала такъв.
Никога.
Трябваше ли да остана?
С него, имам предвид?
Слушай, не съм много добър в решаването на проблеми.
Три десетки, а аз съм наредил само две страни.
Но знам добре.
Ако има проблем...
...ние особняците поне се имаме един друг.
А аз съм закотвен тук.
И така...
...погрижи се за големия маймун заради мен, нали?
Военна база Топокба, Москва
Насъбрах много обекти от огромно значение...
...запазвайки нашето наследство.
Много като мен вярват, че Майка Русия...
...е много близо до историческо прераждане.
"Прераждане"?
Това ми харесва.
Двадесет тона камък.
Това нещо падна от небето в Тунгуските гори.
30 Юни, 1908.
Романови влизат във владение незабавно.
Очаквам го от векове.
Ти си наясно, разбира се...
...няма начин да го изнесеш от Руска територия.
Наясно е. Нашите гости пристигат.
Волкоколамско поле... на 50 мили от Москва. Там отиваме.
Севастиан Плаксба, парцел 16. Това е единствената улика, която имаме.
Унищожихме хиляди яйца, но...
няма и следа от този Самаел... или Распутин.
Тръгваме веднага, щом получим разрешение и съберем екипировката.
Хелбой идва с нас. Това не ми харесва, но аз ще командвам.
Ние или ще оправим нещата, или ще затворя това изродско шоу за доброто на всички.
Здравей.
Здравей.
Ще дойда в Москва, ако и ти отиваш там, все още.
Да, отивам.
Но имам да ти кажа нещо.
Разбирам те, че не ме харесваш.
Наистина разбирам.
Това, което съм... те кара да се чувстваш не на място.
- Червен, аз не...
- Слушай...
Аз не съм като Майърс, който те кара да се чувстваш като част от този свят.
Което е хубаво, наистина.
Бих искал да мога да направя нещо относно това.
Но не мога.
Мога да ти обещая две неща.
1: Аз винаги ще изглеждам така добре.
и 2: Никога няма да ти обърна гръб.
Никога.
Харесва ми.
РУСКОТО ВЪЗДУШНО ПРОСТРАНСТВО
Тази гравюра представя Сами. Текстът е:
"Един ще падне, двама ще се въздигнат... Самаел..."
Трябва да ги заковем всички наведнъж, заедно с яйцата.
Е, щом отиваме на купон... двойни заряди...
Гранати с часовников механизъм...
Нагласяш ги и се отдалечаваш. Кабелът издърпва предпазителя.
Бум. Лесно за поддръжка, лесно за употреба.
Волоколамско поле, Москва
Спарки до големия Червен. Чуваш ли ме?
Спарки (Искра)? Майърс ли го измисли?
Излизаме от шосето, така че дръж се.
Хубаво ще е това да е мястото, или ще се издрайфам.
По-добре излез и виж.
Себастиан Плаксба, номер 16...
Никога няма да намерим мавзолея на Распутин тук.
Та това е цял град.
Освен това смърди и е кално.
Мисля да се върнем, да проверим в хотела и да се прегрупираме.
След закуска.
Да отидем до там и да разделим на части работата.
Ще се разделим...
На сектори... Може би и снимка от сателит...
Ще питам за посоката.
Къде отиваш?
Хайде!Намери ми бъбривец.
Здрасти.
Хайде...
Хайде...
Какво искаш?
Това е абсурд.
Аз водя парада. Не той.
Той създава само проблеми.
- 10 мин. и изчезваме.
- Ще млъкнеш ли...
...и ще го оставиш да го направи?
Някой да има шоколадче?
Ето го!
Още 60 крачки по-нататък, другари.
И три реда навътре.
Какво, по дяволите, е това на гърба му?
Това тук е Иван Климентович.
Поздрави ги, Иван.
Върви натам, червена маймуно!
Точно така.
Иван казва, че там долу имало цяла мрежа от тунели.
Километри наред.
Стойте близо един до друг.
По-добре да си прав за това.
В безопасност ще сме, ако не се разделяме.
Ей, Спарки...
Кажи на всички да включат локаторите си и ако някой види нещо...
Позивната ще е "Марко...
...Поло".
- Сигурен ли си за това?
- По десетобалната класация това е едва 2.
Не се тревожи, бойскаутче. Тя ще се погрижи за теб.
Тя е печена.
Хайде.
Питай приятелчето си докъде стига това.
Как се справяш, Иван?
Ако имах крака, щях да те сритам по задника.
Би ли го подържал малко, голям е песимист.
Какво, по дяволите, е това?
Нещо голямо.
- Брад, ела с мен.
- Слушам.
Не, не, не. Стой мирно!
Спри!
Слушай ме сега...
Слушай ме!
Аз командвам.
Ще се върнем. Ще разбиеш вратата.
Каквото и да е това, то идва за нас. Трябва да продължим напред.
Брад, хайде.
Стой на място!
А ти... Не ме е страх от теб!
Аз командвам. Връщаме се назад!
Бях си по-добре мъртъв!
О, мамка му...
Музика?
Наистина е надълбоко.
Ей, какво ти има, бе?
Ти уби баща ми.
Задникът ти вече е мой!
Какво се хилиш, нацистки кучи...
Дори не си го и помисляй.
Цялото е за теб, тенекиена главо.
Какво правиш?
Какво правиш?
Не се пали пура така.
Използвай кибрит...
Запазва аромата, усещаш ли?
Благодаря.
Аз също.
Значи той си мисли, че аз и ти...
Затова ми е толкова ядосан.
Но това не е вярно, нали?
Кое?
Ами, нали се сещаш? Какво чувстваш към мен.
Точно сега ли искаш да узнаеш?
Ами... да.
Червени или бели... всички сте еднакви.
Ей, почакай.
Откри ли ги вече?
Точно под мен са. Въпрос на минути.
Само след секунда...
Това е добре.
Би ли побързал малко... защото е малко страшничко тук.
Лиз, почакай.
Мили боже!
Да се връщаме. Много бавно.
Майърс, приготви гранатите си.
Марко! Марко... Марко...
Довлечи си големия червен задник тук.
Не можеш ли да почакаш, хлапе?
Не на гърба ми!
Слизай, ах ти...
Лиз, не!
Те ще го убият! Направи нещо!
Какво? Какво искаш да направя?
- Удари ме!
- Какво?
Удари ме!
Сега!
Трябва да бягаш...
Всички са тук.
Всички.
Точно както го предвидих.
Този се събуди.
Благодаря ти за това.
"И видях...
...един ангел.
И в дясната му ръка... бе ключа към мрака."
Това бяха думите, които чух като малко момче в Тоболск.
А сега вратата...
изпратена от Огдру Джаад.
През която безсмъртните ще влязат в нашия свят.
Ти си ключа. Дясната ръка на съдбата.
Каменната ти ръка... За какво мислиш, че е била направена?
Отключи ключалките.
Не го прави, Ред! Недей...
Тишина.
Представи си го...
Един рай за теб и нея.
Не.
Не?
В замяна на душата й тогава.
Отвори вратата.
Не.
Както желаеш.
Не...
Лиз!
Душата й те чака от другата страна.
Ако искаш да си я върнеш обратно,
отвори вратата и я призови насам.
Твоето истинско име... Изрязано е на оковите, които те държат.
Не можеш да ги счупиш, колкото и да си силен.
Затъмнението започна.
Истинското ти име...
Кажи го!
Стани ключа.
Заради нея.
Аног... Унрама...
Повтори го.
Аног Унрама.
Отвори последната ключалка.
Спомни си кой си!
Повярвай ми! Живял съм достатъчно, за да зная...
Нито една сълза няма да бъде пролята за този свят.
Ти имаш избор!
Твоят баща ти даде това...
Не, нямаш!
Отвори я!
Направи го!
Какво направи!
Аз избрах!
Никога няма да изпълниш съдбата си.
Никога няма да разбереш силата, която се таи у теб.
Е, ще трябва да го преживея някак.
Дете...
виж какво направи...
Уби мен.
Един нищожен човек...
но призова един бог.
Майърс, да вървим.
Адът не ще скрие своите тайни от нас.
Взех колана с гранатите.
Но механизмът е счупен.
Грижи се за нея, нали.
Каквото и да се случи, не я оставяй.
Няма.
Добър си, Майърс. Стой наблизо.
Червен!
Просто издърпай кабела.
Аз пък нищичко не съм ти донесъл.
Ще се справиш ли сам?
Че колко голямо може да е?
Проклятие!
Това ще боли.
Знам си аз, че на сутринта ще съжалявам.
Няма пулс.
Не диша.
Лиз?
Бях толкова глупав.
Червен.
В мрака...
чух гласа ти.
Какво ми каза?
Казах... Ей ти, от другата страна...
пусни я...
за да не идвам аз.
А тогава ще съжаляваш.
Кое е това, което прави човека човек?
Приятел мой се чудеше.
Дали е произходът му? Начинът, по който идва в живота?
Не мисля.
Това е изборът, който той прави.
Не как започва делата си, а как той решава да ги завърши.
Хей, момчета? Аз съм още тук.
Ало?
Превод: Fozzy Корекции и тайминг: Valdi & Wabbit