Captain Corelli's Mandolin (2001) (Captain Corelli's Mandolin CD2.sub) Свали субтитрите
Браво!
След войната ще ти го оставя.
Много си мил.
Съюзниците кацнаха в Италия.
Можем да се приберем у дома.
Не мога да повярвам.
Наистина ли искаш войната да свърши?
Какво ви става на вас, италианците?
Нямаме вашите предимства, Гюнтер.
Предимства?
Предимството да мислим, че
другите раси са по-нисши от нас.
Доказано е научно.
Не можеш да промениш научен факт.
Не ми пука за науката.
Морала е от значение.
Какъв е вашия морал?
Ако аз видя човек,
издигнат от другите
ще приема този човек за свой брат.
Tова е моя морал.
Ще го сметна за лично.
За мен и войната е нещо лично.
Загубих и двамата си дядовци в Първата световна война.
Вие я започнахте.
И братът на баща ми, и двама от братята на майка ми.
Израснах в страна, в която бе трудно да оцелееш.
Непрекъснато бяхме гладни.
Познавахме единствено разрухата. Но сега...
Понякога е по-добре да загубиш,
отколкото да имаш толкова кръв по ръцете.
Нощта е хубава и всичко е толкова спокойно
и трябва да си мислим за любов.
Хубаво е.
Какво е?
Песента на Пелагия.
Написах тази песен, защото те обичам.
Не ме интересува дали света ще го знае.
Не ме интересува
дали повече ще докосна мандолина.
Когато свирех, имах чувството, че ръцете ми са от дърво.
Сякаш нотите бяха развалени и износени.
Тогава разбрах…
че е безсмислено,
че е безнадеждно.
Това дори бегло не изразява чувствата ми към теб.
Следващия път, когато го видиш
му кажи, че мандолината му е у мен.
Остави я на площада.
Още 4 момчета от селото отидоха да се присъединят към Мандрас.
Момчетата на Константин.
Братът на Костас, как му беше името?
Георги.
Той е само на 15.
Винаги е боготворял Maндрас.
Обичаш ли го?
Сгодени сме.
Не говоря за Мандрас.
Когато си влюбена,
това е временна лудост.
Избухва като земетресение и след това заглъхва.
A когато заглъхне, трябва да вземеш решение.
Трябва да разбереш дали корените ви
са се оплели така,
че е немислимо
да се разделите някога.
Защото това е любовта.
Любовта не е бездиханност. Не е възбуда.
Не е желание да се любите всяка секунда от деня.
Не да лежиш буден по цяла нощ,
представяйки си, че тя целува всяка част от тялото ти.
Не, не се изчервявай.
Казвам ти някои истини.
Това е само началото на любовта
което всеки от нас може да се убеди, че е.
Самата любов е това, което остава,
когато влюбването премине.
Не звучи много вълнуващо, нали?
Но е.
Мислиш ли, че можеш да си представиш,
че ще имаш такива чувства по отношение на капитан Корели?
Трябва да действаш почтено,
с уважение към Мандрас и майка му.
И...
се моли за освобождението на острова,
защото само тогава всичко ще стане възможно.
Дросула.
Цяла нощ мислих за Мандрас.
За мен и Maндрас.
За това колко дълго сме разделени.
Кога пристигна?
Къде ти е пръстена?
Пръстите ми отслабнаха.
Можех да го изгубя.
Къде ще отседнеш?
Искам да те помоля за нещо.
Трябва да видим италианския капитан.
Искам да го помолиш да се види с нас.
Веднага щом можеш.
В Германия пристанището Хамбург
вече втори ден е подложено на продължителни въздушни атаки
от почти 800 английски самолета,
които превърнаха по-голямата част от града в руини.
Междувременно в Италия, Рим е почти превзет
от Съюзниците след продължили седмици яростни сражения
и масирана бомбардировка над столицата.
Съюзническото командване
внимателно наблюдава Средиземноморските страни
oкупирани от германските и италианските сили.
Още не ясно какво е германското становище
на италианското оттегляне,
но Германия ще поеме самостоятелно командване
над много стратегически територии.
Очаква се Хитлер да изпрати многочислени подкрепления
през Балканите за Гърция,
докато нацистите се борят да запазят продоволствените си артерии
за Северна Африка.
Maндрас се върна.
Иска да те види.
Войната свърши! Войната свърши!
Mусолини падна!
Отиваме си вкъщи!
Полковник Барг и аз се съгласихме датата на предаването
на тежките ни оръжия и картечниците ни…
да е 15-ти септември.
Tова е след пет дни.
Защо трябва да свалим оръжия?
Te бяха наши съюзници.
Защо ни диктуват условия?
Ние капитулирахме.
Mусолини се предаде на американците и англичаните,
не на германците.
Полковник Барг и аз се съгласихме.
Ако свалим оръжие, имаме ли уверения,
че няма да използват сила срещу нас?
Лично полковник Барг и офицерите му
се ангажираха да осигурят на
частите ни безопасно преминаване.
Хората ми никога няма да се съгласят
да се върнат у дома си без оръжие.
Ако предадеш оръжието си във война,
повече не си мъж.
Ако бяхте на тяхно място, ако бяхте германец
щяхте да искате да сте сигурен за собствено успокоение,
че въоръжението няма да премине
в Съюзническите сили или в ръцете на гръцките партизани.
Или да бъде обърнато срещу вас.
Или да бъде обърнато срещу вас.
Трябва да очаквате с нетърпение да се приберете у дома си.
Сигурен съм, че има хора, които ще се радват да ви видят отново.
Семейството ви, майка ви, съпругата.
Приятелката?
Искали сте да ме видите?
Трябва ни оръжие.
Автомати, aмуниции, противопехотни мини...
всичко, каквото можете за осигурите.
Как мога да ви дам оръжие?
-Знаете, че не мога да го направя.
-Вие се предадохте.
Ако не възнамерявате да се биете...
няма да имате нужда от вашите оръжия
Ние трябва да защитаваме страната си.
Има масивен десант...
от германски войски на континента.
117-та Jaeger дивизия е близо до Кортинския канал.
104-та се придвижва на юг от Югославия.
Тогава вие няма да можете да им устоите.
Освен ако не действаме сега.
Капитане, знаете ли, че на остров Лефкада
всички иатлианци, които се предадоха
са били изпратени в пленнически лагери на север.
Разбрахме, че са си отишли по домовете.
Влаковете са били отклонени в Албания.
В тази война, капитане,
е трудно да се разбере на кого можеш да вярваш.
Но една нещо е ясно…
не можеш да имаш доверие на германците.
Миналата нощ сънувах, че седя
в ресторант на пиаца Навона
и ям супа "di cozze piccante"...
след това чиния "tagliarini al boscaiolo".
Полковник Барг заповяда да оттегля
батареята ви от плажа Антисамос.
Ако искат да въведат тежки подкрепления,
трябва да го направят тук.
Това заповед ли е?
Капитане...
не искате ли да си отидете вкъщи?
Ще ни пуснете ли да минем?
Заповедите ми са да се надзирава
предаването на оръжието.
Крайният срок на е утре по обед.
Заповедта идва от полковник Барг.
Помоли ме лично
да се уверя, ако предадете оръжието си
да ви се осигури безопасно преминаване.
Като на италианския гарнизон при Лефкада?
Лефкада?
Но те свалиха оръжие.
Прибраха се по домовете си.
Трябва с нетърпение да очаквате да видите Италия отново.
Мислиш ли, че можем да поддържаме връзка?
След войната, разбира се.
Можеш да вземеш оръжието ми след като си изпуша цигарата.
Махни си ръцете от мен, ко…
Разбирам притесненията ви.
Ако бях на ваше място, и аз щях да задавам въпроси.
Разбира се, ще проведем разследване на случилото се…
Мога да ти кажа какво се е случило.
Хората ми са мъртви!
... и ще предприемем съответните мерки.
Какво означава това?
Това означава ли, че мога да пиша на семействата на тези мъже
и да им кажа, че тези убийци ще бъдат осъдени
и справедливостта ще възтържествува?
Принудихте ни по дулото да се строим и да предадем оръжието си.
Конфискувахте оръжията ни.
Ние трябваше да сме съюзници!
Капитан Корели, моля ви!
Трябва ни някакво уверение.
Мога да ви уверя, че заповедта за разоръжаването
не е дошла от щаба ми.
Разбрахме се да предадем оръжие до утре по обед.
Бихме искали да ни уверите, че повече нито една от частите ни
няма да бъде разоръжена насилствено преди изтичането на крайния срок.
Хер генерал, до утре на обед
ви гарантирам, че ще бъдете на път за вкъщи.
Tази война не е наша.
Tова е въпрос между гърците и германците.
Бихте ли предпочели да ги оставим да се бият сами?
4-ти полк ще удържи Антисамос.
Ще оставим 5-ти в резерв при Асос,
a аз ще заведа 8-и и 9-ти в Аргостоли.
Всички огневи линии да бъдат разположени до съмване.
Ако се съпротивим сега, можем да ги победим.
А ако германците изпратят самолети?
Не доближавайте Аргостоли. Стойте далеч от Антисамос.
Искам да пресека пътищата, за да можете да се оттеглите.
Непрекъснато имай пистолет. Обещай ми.
Върни се при мен.
Обещай ми.
Когато войната свърши, ще се върнеш при мен.
Знам какво изпитваш.
Смяташ, че ако той загине, света ти ще свърши.
Ще се грижа за него.
Maмо!
Стой тук! Опасно е!
Дросула!
Какво правите?
Тя е предателка и курва.
Помогни ми!
Врага е на сто метра.
Приближава тежко въоръжение.
Гюнтер.
Хайде, движи се!
Застреляй ме.
Той е жив.
Той е жив.
Беше жив, когато го намерих.
Части от униформата в дупките от куршуми.
-Парчета ребро.
-Просто го направи.
Не съм хирург. Нямам пеницилин.
Моля те!
Няма стерилна вода. Нямам серум.
Моля те, татко, направи го!
Дръж.
Има четири счупени ребра.
Тате! Aнтонио. Не мърдай.
Ако само се опиташ да мръднеш, ще ти изтече кръвта.
Не, трябва да лежиш неподвижно.
Как… не…
Лежал си под тялото на Карло.
Ако не беше той, нямаше да си жив.
Как съм попаднал тук?
Maндрас те намери.
Aнтонио, трябва да пийнеш нещо.
Какво искаш да обяд?
Не че има някакъв избор, разбира се,
но ако имаше...
Трябва ни нещо… метал, въже… да фиксираме костите.
Разбира се, ще трябва да бъдат отстранени по-нататък.
Ще опитам да намерим нови превръзки отнякъде.
Ще поразпитам.
Какво правиш?
Ако ме намерят, ще разстрелят и двама ви.
Ще те убият ако напуснеш къщата.
Мястото ми не е тук, Пелагия! Никога не е било!
Виж какво стана, откакто дойдох.
Обичам те.
Аз нямам право да те карам да ме обичаш,
when you weren't mine to love.
Не! Недей!
Иди в къщата на доктор Янис.
Тръгвай. Върви!
Maмa ще се върне!
Димитрис ще те изведе с лодка извън залива.
Трябва да си си вкъщи до утре вечер.
Трябва да тръгваме.
Трябва пак да те видя. Oще веднъж.
Трябва да тръгваме!
Не казвай нищо.
Погледни ме.
Трябва да тръгваме!
Върви.
Защо го спаси?
Защо не го остави да умре?
Исках пак да ме обичаш.
В Албания, ги карах да ми ги четат всичките.
"Maндрас, обчим те. Maндрас, искам те.
Maндрас, кога ще се върнеш?"
И тогава един ден дойде различно писмо.
"Не знам как да опиша чувствата си.
Сякаш сто години чакам
отговор от тебе.
Сякаш сто години те чакам да се върнеш.
Някога мислех, че сърцето ми прелива
от любов към тебе.
Но сега изпитвам само празнота.
И мисля, че през цялото време е било преструвка...
че никога не съм те обичала."
Съжалявам.
Съжалявам.
Войната, която мислехме, че никога няма да свърши, свърши.
И острова, който си мислехме, че сме загубили, пак е наш.
Сега в докторската къща сме трима
докторът, дъщеря му,
която учи за лекар
и Лемони.
За теб е.
От Италия.
Какво е?
Плоча.
Трябва да започнем с приготовлението на вечерята, това трябва да правим.
Aнтонио, не знам
дали това писмо ще те настигне, нито пък знам дали си жив.
Може би някой друг ни изпраща плочата ти
и затова не намерихме бележка.
Искам да ти кажа, че Пелагия е щастлива,
но очите й са пълни с преглътнати сълзи
и с мъка, която никой лекар не може да излекува.
Обвинява се за мъката, която преживяхме
и вероятно същото се отнася и за теб.
Знаеш, че не съм религиозен човек,
но в това вярвам...
ако има рана, трябва да я излекуваме...
ако има някой, чиято болка можем да излечим...
трябва да търсим, докато ги намерим...
ако боговете са решили, че трябва да оцелеем...
има причина.
Къде е чудото ти сега?
Какво да кажем за това?
Събуди се. Хвърли дърва в огъня.
Оправи покрива. Боядисай къщата.
Подлудява ме.
Когато бях глух, не чувах... заяждането й.
Но сега…
latre, умолявам те, помогни ми.
Сложи граховото зърно отново в ухото ми.
Търся Лемони.
Надолу по пътя е.
Ходих до къщата.
Вече я няма.
Строим нова.
Баща ти писа, че си получил плочата.
Китара е. Различно е.
Опитах се да живея без теб.
Опитах се да повярвам, че мога да живея без теб.
Белегът е зараснал добре.
Стаматис, обичаш ли жена си?
Ако я обичаш, съветвам те да си добър с нея.
Донеси дърва преди да ти е казала.
Ако й е студено, загърни я с шал.
И й носи цвете,
винаги, когато се връщаш от полето.
Няма да върнеш грахчето в ухото ми?
Tова ще бъде против Хипократовата клетва.