Minority Report (2002) (Minority Report CD1.sub) Свали субтитрите
Знаеш, че не виждам без тях.
Не плачи.
Жертва Сара Маркс Доналд Дъбин
ОТДЕЛ ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЯ
ВАШИНГТОН
- Не се преуморявай. Имаш ли контракции?
- Само тези от тебе.
2054 година
Извършител Хауърд Маркс
- Добре, Джак, какво става.
- Двойно убийство. Мъж и жена.
Мъжът е бял, около 40-те.
Случва се около 8:04 сутринта.
Близнаците не са много сигурни, трябва ни потвърждение.
Мястото още не е известно.
Има сателитна връзка със свидетелите. Това ще бъде случай номер 1108.
Какво откриха?
Случай 1108 е предвиден от тримата предсказатели.
Свидетелите по случай 1108 са д-р Катрин Джеймс и Джъстис Полар.
- Добро утро.
- Добро утро.
Случай 1108 се открива с разпита на свидетелите.
- Готов съм.
- Да започваме.
- Изчакайте.
- Време на убийството 8:04.
Убийството ще стане след 44 минути и 13 секунди.
Добре, Хауърд Маркс, къде си?
Хауърд.
Стана преди 7 години.
Изглежда ми познат.
- Кой?
- Един мъж отсреща в парка.
Виждал съм го преди.
- Знаеш, че не виждаш без очилата си. Къде са ти очилата?
- Оставих ги в спалнята.
Закъсняваш.
Показвам Хауърд Маркс отблизо.
Покажи регистрационните документи! Да видим дали ще открия някоя подробност.
Можеш ли да го изтеглиш?
Мисля, че искаше това.
Къде е Хана?
Домино Форксор,4421 Гейнсбъро.
Разберете къде се намира в момента.
Ако не се лъжа днес трябваше да поиграем хокей.
Отделяме много време за това.
- Какво ще кажеш?
- Заета съм.
Отмени си ангажиментите. И без това работиш прекалено много.
- Какво ще кажеш?
- Не знам.
- Искаш ли да обядваме заедно.
- С удоволствие, но трябва да поработя.
Предполагам, че затова изглеждаш толкова добре.
Имаме проблем с местоположението.
Кучи син.
- Колко време остава?
- 13 минути.
- Дойде следовател от министерството.
- Кажи му, че идвам след малко.
Оставил ти е съобщение у вас.
Проверете всичките им познати и съседи.
- Но, Джон.
- Занесете им по едно кафе.
- Аз ще се заема с кафето.
- Благодаря ти.
Съжалявам, Дани, но трябва да започнем отначало.
Маркс са се нанесли преди няколко седмици. Още нямат познати там.
В момента търси улики, които е оставил убиеца.
Визуализирам върху подробностите от дома.
Мисля, че има отличителен знак.
-... добре, и нацията.
- И нацията.
Жертвите се съобщават тук. Убийците тук.
След което се ръководим от образите, които те създават.
Две ченгета на коне.
- А файтони?
- Няма го в системата.
- Джорджтаун.
- Предсказателите виждат образи и това, което изпращат,
- как се наричат.
- Червена топка.
Повечето от предвижданията не са цялостни,
те са откъслечни картини, като това.
После се събират в едно.
И го съобщавате на хората?
Така е добре!
Видях съвпадение на 2 хиляди къщи в града с архитектурен стил от 18-и век.
- Остават 10 минути.
- 10 минути.
Кое е това хлапе?
- От лявата страна ли е?
- Да.
- Е, и?
- Тук е от дясно.
Въртележка.
Това е парк.
Има 16 такива в града.
Има два в Джорджтаун, един в Уудс, останалите в Уигли.
- Уигли е във викториански стил, значи е в Уудс. Готови ли сте?
- Готови сме за тръгване.
- Готови!
- Готови!
Остават 6 минути.
Да отидем в леглото.
Да го направим тук.
- На леглото е меко.
- Аз съм мека.
По дяволите.
Коя е?
Остава минута. Шефе, наближаваме бъдещето.
Млъкни, Навара. Джеф?
- Казвай.
- На вратата има ли кръст?
- Моля?
- На вратата има ли кръст?
Вратата...
Не! Вратата е отворена!
Остават 30 секунди.
Забравил съм си очилата.
Знаеш, че не виждам без тях.
Не плачи!
Погледни ме!
Съвпада с Хауърд Маркс.
Г-н Маркс, с предоставените ми правомощия,
ви арестувам за бъдещото убийство на Сара Маркс и Доналд Дъбин
на 22 април,08:04 часа.
- Не съм направил нищо. Сара!
Господи! Пуснете ме!
- Ръцете зад тила!
- Помогни ми!
Не съм направил нищо!
Ние сме от Отдела за Предотвратяване на Престъпления.
Съпругът ви беше арестуван от нас.
Не плачи.
Не плачи!
Значи са предотвратили убийството.
Нека го наречем "дежа ву", ако искате.
Лошото е, че те го виждат отново и отново.
Изтрий данните!
Представете си света без убийства.
Загубих най-добрият си приятел!
- Загубих леля си!
- Загубих татко!
Загубих жена си!
Преди 6 години, убийствата в тази страна придобиха застрашителни размери.
Само чудо можеше да спре кървавата баня.
Но вместо едно чудо, ние ви предложихме три - предсказателите,
Чрез заложената в тях програма за предвиждане на престъпленията,
нивото на убийства в Колумбия е намален с 90%.
- Щяха да ме чакат в колата!
- Щеше да ме изнасили!
- Щях да бъда намушкана!
- Точно тук!
За по-малко от година бяха спрени убийствата в нашата столица.
От 6 години провеждане нашия малък експеримент
и не е станало нито едно убийство.
А сега предотвратяването на престъпления може да бъде използвано от вас.
Искаме да накараме абсолютно всеки американец да има доверие в системата,
като бъде в безопасност, за да защитава свободата ни.
Предотвратяване на престъпления действа!
- Действа!
- Действа!
Днес,22 април, кажете "да" за предотвратяване на престъпления!
Какво има? Не можеш да спиш?
Това ще помогне.
Истина е! Искаш обичайното или нещо ново и доказано?
Просто ми дай нещо.
Да, разбира се.
Дай го, преди главата ми да се е пръснала!
Сладки сънища, шефе!
Не се тревожи! Ще ти издам една малка тайна.
- Аз бих използвал малко сок.
- Как разбра, че съм тук?
Както баща ми често казваше,
При слепите...
и едноокия е цар.
Прибрах се.
Добре.
Цял екран.
- Шон.
- Здрасти, татко.
Можеш ли да ме научиш да тичам по-бързо, защото всички от класа ми са по-бързи от мен.
Не.
Така е добре.
Вдигай по-високо коленете и може да стане.
Точно така. Добре. По-високо.
- Тичай естествено.
- Трябва да продължавам да тичам.
Да, трябва да продължаваш да тичаш.
Трябва да продължаваш да тичаш.
Искам да стана по-бърз от теб.
Сигурен съм, че някой ден ще ме надбягаш.
Мисля, че някой ден ще победиш всички.
Трябва да вървя. Чао.
- Не, почакай. Искам целувка.
- Не по устните.
Само мама ме целува по устните.
- Обичам те.
- Обичам те Шон.
Обичам те, татко.
Лора и Джон.
Напомня ми за онзи път на плажа.
Помниш ли?
Имахме само 20 долара,
седяхме в караваната, за да може слънцето да огрее ваканцията ни.
Джон! Джон!
Свали камерата!
Аз съм по пижама. Какво е това? Не.
Свали я долу... камерата. Време е за лягане.
Трябва да се погрижиш и за задълженията си.
Скъпи, искам да свалиш камерата и да дойдеш с мен да погледаме дъжда.
Не? Обещавам ти да те накарам да запомниш този момент.
Свали камерата или няма да получиш нищо тази нощ!
Онези искат от нас да създадем доверие в тях.
Разбери, те искат от хората да гласуват "за" или "против",
без са съзнават благородната кауза
- и шанса да се промени тази страна.
- Разбирам.
Джон... внимавай с този Дани Уитлър!
- Онзи от министерството.
- Да, видях го вчера.
Остави го да обикаля, да задава въпроси, но го наблюдавай.
Ако има някакъв проблем, уведоми ни незабавно!
Когато предсказателите съобщят името на жертвата и на убиеца, те се въвеждат на тези топки.
Всяка една е единствена по форма.
Не е възможно да се промени.
- Не разбирам дали това е законно.
- Хайде пак отново!
Съзирам един проблем, а той е,
- че арестуваме хора, които не са направили нищо.
- Но ще направят.
Комисията по престъпленията сама определи, че предсказателите са прави.
Но няма да има бъдеще, ако се спира! Това не е ли парадокс?
Да, така е. Целта ни винаги получава присъда.
- Какво ще кажеш?
- Може да има грешка.
- Сигурен ли си?
- Да.
Но ти не сгреши. Хвана я.
Фактите, които се предотвратяват означава, че не са се случили.
Ами ако някой иска да убие жена си,
но после се разколебае.
- Как могат предсказателите да направят разлика.
- Те нямат намерение да я правят.
- Ние я правим.
- Тогава как разбират,
- ако става въпрос за самоубийство.
- Поради характера на убийството.
Няма нищо по-разрушително от силата на ненавременното
- отнемане на живот на едно човешко същество от друго.
- Казала го е онази жена.
Айрис Хинеман, тя е разработила системите и интерфейса.
Като заговорихме за интерфейс, бих искал да кажа здравей...
- На д-р Хинеман?
- На тях.
Предсказателите стоят в "Храма".
Наистина ли? Никога ли не сте били вътре?
Държим ги изолирани, за да не ни обвинят в намеса.
- Поне засега.
- Значи ще съм първият влязъл вътре.
- Може би не ме разбрахте?
- Въпрос на авторитет е.
Не е. Нямате никакъв.
Имам нещо в джоба си, което ще промени нещата.
- Покажете ми го.
- Разбира се.
Това разследване ще бъде проведено
под прякото ръководство на комисия от Правосъдното министерство на САЩ.
Аз съм тук като негов представител, което означава...
че ще действате под мое ръководство.
Изглежда ще свършим добра работа!
Готов ли сте? Да вървим!
- Един момент.
- Достъпът не е разрешен!
Агент Джон Андертън.
Уоли.
Всичко е наред. Това е Дани Уитлър от Министерството.
- Не пипайте!
- Не пипайте нищо.
Само отговори на въпросите и се махаме. Кажи ми как...
- Те спят.
- Съжалявам.
Кажи ми как действат.
Фотонният слой осигурява захранване и електропроводимост,
за да могат образите им да се виждат от нас.
Жената наричаме Агата, близнаците са Алфред и Аш.
Сканираме оптико-тумографията им.
Чрез това на главата им, приемаме вибрациите на мозъчната тъкан.
Ние виждаме това, което те виждат.
Не чувстват болка. Чрез допамин и ендорфин контролираме нивото на серотонина,
за да не заспят прекалено дълбоко.
- Въпреки че не трябва да бъдат и будни.
- По-добре да не ги приемаме като хора!
Не, те са нещо повече от това.
Науката е откраднала повечето чудеса...
надявайки се да помогне
за доказване съществуванието на предсказанията.
- Те просто усещат. Това е всичко.
- Наричате тази стая "Храмът".
Просто псевдоним.
Чудото е сила. Силата винаги е била с жреците, дори когато сами е трябвало да сътворят чудо.
Разбирате ли за какво говори?
Стига, шефе. Начинът, по който работим... променяме съдбите. Повече приличаме на духовници.
Връщай се на работа!
Всички!
Съжалявам за станалото.
Бях три години в семинария, преди да стана ченге. Баща ми беше много горд.
- Какво си помисли, като избра тази работа.
- Не знам, застреляха го, когато бях на 15.
Знам какво е да загубиш близък, Джон.
Разбира се, не е като загубата на дете.
Аз самият нямам деца, затова не бих могъл да си го представя.
Да загубиш сина си на обществено място като онова,
те кара да правиш така, че на никого да не се случва.
- Кажи ми какво точно търсиш?
- Грешки.
- За 6 години няма грешки, системата е...
-... перфектна, съгласен съм.
Но щом има хора, има и грешки.
Винаги има...
Джон.
Можеш ли да видиш? Виж!
Джон, какво стана, по дяволите!
Какво й направи?
- Тя ме хвана.
- Невъзможно. Те дори не знаят за нас.
- Те виждат само бъдещето!
- Тя погледна право в мен.
Било е кошмар. Понякога сънуват стари убийства.
- Тя ми проговори.
- Така ли?
- Какво каза?
- Можеш ли да видиш?
- Ти ли си надзирателя?
- Да, сър, казвам се Гидиън.
Вие сте началник Андертън. Музиката успокоява затворниците.
Не съм виждал Предотвратяващи да слизат тук долу. Не съм загазил, нали?
Все още не.
- Интересува ме едно убийство.
- Имам много такива.
- Удавяне.
- Това е интересно.
- Нямаме много такива.
- Жертвата е жена.
За Министерството на правосъдието ли е?
Трябва да се спретна, че утре ще ходя там.
- Казаха да нося вратовръзка. Тази става ли?
- Спри!
Върни!
- Тук.
- Тя е класика. Една от първите.
Вероятно преди вие да дойдете.
- Това е първото предсказание?
- Точно така.
Информацията се базира изцяло на тримата предсказатели.
Покажи ми информацията на Агата.
За това...
ще се поразходим.
Господи.
- Бях забравил, че са толкова много!
- И всичките с намерение да убият някой.
Ако не бяхте вие!
Погледнете колко спокойни изглеждат!
Но отвътре... няма почивка.
Добре, това е един лош човек.
Удавил е жената в езеро.
Убиецът е Джон Доу. Спомените съвпадат.
Защо все още е Джон Доу?
- Защо скенера не му е променил самоличността?
- Защото си е премахнал очите.
Извадил ги е, за да измами скенера.
В днешно време можеш да го направиш за няколко хилядарки.
- Искате само виденията на жената?
- Точно така.
Файлът не е намерен
Няма никакви данни!
Опитай отново!
Това е странно.
Да видим! Имаме две предсказания,
на Алфред са тук, на Аш също.
Но на Агата не са тук!
- Вероятно е някаква грешка.
- Кажи ми за вероятната жертва.
Изглежда е невротичка,
като Джон Доу.
Адресът показва, че е била в някаква клиника.
Значи се е оправила? Къде е сега?
Явно грешката е по-голяма!
Тъкмо излезеш от една дупка и падаш в друга!
Не мога да ви позволя да го изнесете оттук, началник!
- Против правилата е.
- Това, което става тук, не е ли против правилата?
Внимавайте, началник! Ровите в миналото!
Всичко, което намерите е мръсно!
Казваш, че третото видение е било неясно?
Не, третото видение, това на Агата, не беше там.
Прекарах няколко часа там и нямаше друго липсващо предвиждане.
Мислиш, че си намерил ключа към загадката ли?
- Вземи!
- Какво е това?
Билков чай с мед.
Мразя билковия чай, почти колкото мразя мед.
Просто го изпий, преди да съм го изляла в скута си!
- Ще ти донеса нещо освежително!
- Благодаря.
Ще се опитам...
утре да продължа.
Не се тревожи!
- Клара ми се обади.
- Моля?
Притеснява се за теб. Честно казано и аз.
- Добре съм.
- Прекарваш много време по улиците.
Влизам...
- Тичам.
- Посред нощ?
- Ами ако баща ти настояваше...
- Добре съм!
Да си го кажем, Джон!
В момента, в който отдела стане национален, ще ни го вземат.
- Няма да им дадем!
- Няма.
Аз съм стар, но трябва да ги спрем.
Баща ми казваше:
"Не избираш нещата, в които вярваш, те те избират."
Това е причината, поради която си тук, Джон!
Ако отдела беше започнал 6 месеца по-рано,
това с Лора нямаше да се случи.
Помни, очите...
...очите на нацията
са вперени в нас!
И двамата знаем, че аз не съм от поколението, което се слуша.
Но хората вярват на теб, Джон, когато говориш за абсолютната си вяра в отдела.
Всички вярват в болката, а не в политиката.
Мога да ги разбера.
Можем да им помогнем, да ги окуражим.
Но сега...
болката ти наранява и двама ни.
Трябва да я премахнем!
Да я забравим!
Бинго.
- Здрасти, татко.
- Здрасти, приятел.
- Играя в отбор.
- Така ли.
Наричаме се "Крескоус".
- "Крескоус"?
- Отборът е футболен
- и тренираме в училище.
- Тренирате ли корнери?
Татко много е загазил, Шон.
Жертва Лео Кроу
- Не можах да открия Уитлър.
- Той е само морална подкрепа.
Това, което виждам е бял мъж, около 1. 70, изхвърча през прозореца.
- Червена топка?
- Още не.
- Този път е предумишлено.
- Удивително, след толкова разкрити, все още го правят.
Името на жертвата е Лео Кроу. Това е случай 1109.
До престъплението остават 36 часа.
Трябва да се открие местоположението на Лео Кроу. Случай 1109
беше предвиден от тримата предсказатели.
Свидетели по случая са д-р Катрин Джеймс и Джъстис Полар.
- Добро утро.
- Добро утро.
Свидетелите готови ли са за откриване на случай 1109?
- Готови, когато и ти, Джон.
- Готова.
Обичам тази част!
Няма адрес, последния не е известен.
- Няма данъчни квитанции през последните 5 години.
- Има ли глоби?
Частите да са готови, като открия местоположението.
Открих, че блокът е от бетон и стъкло.
Има ги с хиляди в кварталите!
Появяват се номера...
9
96
Жена, възрастна. Пуши...
лула. Смее се.
Добре, вътре в стаята... изглежда натрупано.
В стаята има двама души.
Почакай.
Единият е със слънчеви очила и стои близо до прозореца.
Няма да ме убиеш!
Сбогом, Кроу!
- Сбогом, Кроу!
- Почакай!
Спри!
- Спри!
- Каза ли нещо, шефе?
Не.
Аз ще я взема.
Остави на мен. Ще слезеш ли да ми донесеш нещо за ядене. Умирам от глад.
- Разбира се. Ще взема и за мен.
- Не се бави!
Джон Андертън.
Какво е това? Объркана съм за...
Почакай!
Почакай!
Харесвам те, шефе. Винаги си бил добър с мен.
Давам ти две минути, преди да задействам алармата.
Задръж, моля! Благодаря.
Здраво си загазил, Джон.
- Ти си ме натопил!
- Това е параноя, поради...
Видя ли, че има грешка!
- Какво си намислил?
- За притежанието на това дават 6 месеца.
Да не говорим за значката. Явно няма да сме заедно.
Свали пистолета, Джон! Не съм чул да има червена топка за теб.
Ламар! Ламар!
Джон, какво става, по дяволите?
- Натопил ме е!
- Какво става?
- Уитлър ме е натопил!
- Коя е жертвата?
- Някой.
- Кой?
- Някой си Кроу.
- Кой е той?
Нямам представа. Не съм го чувал,
но се предполага, че ще го убия в следващите 36 часа.
- Как може Уитлър да е имал достъп до файловете?
- Разстроил е мозъчните им вълни.
Защо му е трябвало?
- Много се съмнявам.
- Откъде тогава знаеше?
Пази се, ще разрешим случая!
Ламар, слушай. Питай Уоли дали някой е влизал в "Храма" без разрешение!
Само ми кажи кой е Лео Кроу!
- Охранителна система. Заключено.
- Ламар, откриха ме.
Има ли начин да отключиш?
- Не.
- Няма ли?
Намери начин да се измъкнеш! Ела вкъщи, Джон!
- Не мога. Ще ме хванат.
- Не можеш да бягаш, Джон.
Всички бягат.
Господи, добре ли сте?
Не се тревожете, сър. Ще го намерим.
Всъщност няма вие да го направите! Поемам командването!
Уитлър, Флетчър е втория по ранг. Той ще се заеме, ти го наблюдавай!
- Направи го! Намери го!
- Да, сър.
Говорил е с вас.
- Какво ви каза?
- Нищо съществено.
Джон не е замесен в това, аз...
Защо го защитавате? Знаете, че се дрогира и нищо не сте направил.
- Загубил е дете, за бога!
- Преди шест години!
- Какво ви каза?
- Не е твоя работа!
Вече е моя работа, Ламар.
Разследвам престъпление за превишаване на правомощията и вероятност от конспирация.
- Той е заподозрян.
- Това е грешка.
Искам да му се обадите, за да засечем местоположението му.
Не искам Джон да бъде наранен!
За мен беше удоволствие да работя с вас.
Пътят се отличава от пустинята.
С Лексус, пътят на Джон Андертън е по-лек.
Засечен е в метрото!
Влакът има две станции от 20-и до 33-и.
Изпратете части на това място.
Побързайте!
Отделът за предотвратяване на престъпления издирва свой служител. Целта е капитан Джон Андертън.
Хванете го!
- Здрасти, Флетч.
- Здравей, Джон.
- Трябва да си свършите работата?
- Такива са задълженията.
Не го прави! Недей!
Джон!
- Не бягай!
- Трябва да ме хванете.
- Не ти трябва да бягаш!
- Всички бягат, Флетч.
Знаеш, че ще те хванем!
Всички бягат.
- Не по този начин, Джон.
- Всички бягат.
Всички, готови.
Всички бягат, Флетч.
По-леко, шефе. Успокой се.
Много съжалявам, шефе.
Джон, всичко е наред. Флетч, хвани го!
Не можеш да се хванеш? Не можеш ли?
Андертън!
Махнете се! Махнете се веднага от кухнята ми!
- Андертън, престани!
- Махни го от мен, Флетчър! Махни го!
С дадените ми правомощия те арестувам.
Заспивай!
Хванете го!
Д-р Хинеман?
Нахлуваш непозволено. Не обичам посетители.
Страхувам се, че това, което те е одрало,
са увивните растения, които съм посяла до стената срещу натрапници.
Разбира се, те са мое творение.
Когато отровата навлезе в кръвта ти, ще виждаш неща,
които мога да опиша като най-невероятното показване на сини обекти.
Но това не те успокоява, нали така...
началник Андертън.
Не съм убиец.
По-добре го изпий.
Много скоро няма да си в състояние да преглъщаш и ще се озовеш в доста неудобно положение.
Цялото!
Точно така. Почакай докато почне да действа.
И така... какво мога да направя за теб?
Можеш да ми кажеш как някой може да фалшифицира предсказание.
И от каде ще знам това?
Защото ти си изобретила центъра за предотвратяване на престъпления.
Какво е толкова смешно?
Ако непредвидените последствия на сериозните генетични грешки се наричат изобретения,
да, аз измислих отдела за предотвратяване на престъпления.
- Май не се гордеете с това?
- Не.
Опитвах се да ги излекувам.
- Да излекувате кого?
- Невинността, която използваме да спре вината.
Говорите за... предсказателите?
Тези трите са единствените, които оцеляха след експериментите.
Преди 10 години правих генетични проучвания
на деца за въздействието на медикаменти върху тях.
Първите опити не успяха,
това беше чистата форма на медикамента, а не подобрената, която сега е толкова популярна.
Всичките тези деца бях родени
със сериозни мозъчни увреждания и щяха да умрат преди 12 годишна възраст.
Тези, които оцеляха,
придобиха дарба, така я нарекоха.
Като се будеха нощем,
се свиваха в ъгъла и пищяха,
защото тези малки деца
сънуваха само убийства, отново и отново, едно след друго.
И не отне много време да се разбере,
че кошмарите са истински
и тези убийства се случват в действителност.
Казвате, че някои от децата са умрели?
Да, въпреки усилията, които положихме да ги спасим или заради тези усилия.
Но няма значение. Системата е перфектна, нали?
Аз няма да извърша убийство!
Никога не съм срещал човека, когото трябва да убия.
Може веригата на събитията да започва оттам, когато си разбрал за убийството!
- Ще се пазя от това.
- Как ще отбягваш човека, когото не си срещал?
- Ще ми помогнете.
- Не мога. Никой не може. Предсказателите никога не грешат.
Само понякога...
сведенията се разминават.
- Какво?
- Повечето пъти и тримата виждат нещата по един и същ начин.
Понякога единият вижда нещата по-различно от останалите двама.
Господи! Защо не знам за това?
Защото специалните доклади се унищожават.
Защо?
Защото в работата на отдела не трябва да има никакви догадки,
догадките пораждат съмнение в системата,
дори и да са основателни, все пак са съмнения.
Да не казвате, че е имало и невинни?
Казвам, че всички имат предопределено бъдеще.
Бърджис знае ли за тези... специални доклади.
Шегувахме се, че Ламар е майката и бащата на отдела,
а родителите виждат децата си каквито искат да са, а не каквито са в действителност.
Отговорете на въпроса ми. Ламар Бърджис знае ли за специалните доклади?
Да, разбира се, че знае.
Но с времето се свиква с наличието на незначителни различия.
За вас може да са незначителни. Ами хората, които съм арестувал!
С предопределено бъдеще.
- Господи, страната ще се промени.
- Системата ще изпадне в колапс.
- Аз вярвам в системата.
- Наистина ли?
- Не искате да се провали.
- Ти ще я провалиш.
Ако убиеш жертвата си, това ще бъде най-впечатляващата
демонстрация, че отдела за предотвратяване не работи.
- Няма да убия никого!
- Така ли мислиш.
- Мога ли да ви се доверя?
- Не трябва, не се доверявай на никого,
нито на старите приятели,
нито на младия федерален агент, който иска работата ти,
дори на стария човек, който иска да запази това, което е създал.
Просто намери специалния доклад.
Казахте, че специалният доклад е унищожен.
Записът е унищожен, оригиналът все още съществува.
Създала съм системата така, че оригинала да не бъде намерен.
Той е на сигурно място, но то не е посочено.
Какво е сигурното място?
- Най-сигурното място е...
- Къде?
Вътре в предсказателите, които го пазят.
Всичко, което трябва да направиш, е да ги изтеглиш, скъпи.
Това ли е всичко?
Просто да отида в отдела, да вляза в "Храма",
да отида при предсказателите и да изтегля специалния доклад.
- Ако го има.
- И да изляза.
Всъщност трябва да избягаш, но да, това трябва да направиш.
Вие сте луда!
За кого ме мислите?
Ще ме засекат по очите хиляди пъти, преди да доближа до отдела.
Понякога за да видиш светлината, трябва да пожертваш мрака.
Като от полицай на бивш полицай,
сигурна съм, че има хора, които биха ти помогнали
да изчезнеш от полезрението.
Странно е, но всички живи организми си приличат,
по това, че когато са заплашени,
всички създания на земята се интересуват от едно нещо,
само от едно... да оцелеят.
Намери специалния доклад!
Откъде да знам при кой е?
Единият е по-надарен от другите.
Кой от тях?
Жената.
Ето тук е. В стаята са трима мъже. Жертвата е тук.
Джон е тук.
Този засега не е установен... тук до прозореца.
- Знаем как изглежда сградата, но не знаем къде е...
- А те са хиляди такива!
- Няма да убие Кроу в следващите 22 часа.
- Това е бюрото на Андертън. Не може да сядате на него!
- Той вече не е тук.
- Ще се върне!
Междувременно, обзалагам се, че е наоколо, но не е глупав
да се доближава до електронни билбордове, които могат да го сканират.
- Защо просто не избяга?
- Защото мисли, че е невинен.
Ще се концентрираме в околността с въздушни и наземни части.
Ще сканираме целия район за всичко, което вижда и пулсира.
Къде е тя?
Проклета настинка.
Не се притеснявай.
Уверявам те, че като
започна да правя операцията, няма да ти предам инфекцията.
- Звучи успокоително.
- Разбираш, че не мога просто да ти сложа нови ириси...
Моля те, не пипай!
Защото скенерите ще засекат белезите и веднага ще се появят големи мъже с оръжия.
Какво беше това?
- Упойката! Нищо друго!
- Винаги ли изненадваш пациентите си?
Не искаш да ми счупиш врата, преди да съм свършил работата!
Моля те, успокой се!
Това, което се опитвам да ти кажа е, че трябва изцяло да ти махна очите.
- И... трябва да ги заменя с нови.
- Искам да задържа старите.
- Защо?
- Защото майка ми ми ги е дала.
- На теб за какво са ти? Не ти трябват използвани.
- Както кажеш, парите са си твои.
Нека ти представя прекрасната си асистентка, г-ца Ван Айк.
- Това не са много пари!
- Това успях да спестя.
- Какво ми даде?
- Лекарство, за да се смееш.
След като няма да се връщаш там, нека ти разкрия нещо.
Не ме помниш, нали?
- Познаваме ли се?
- Да, познаваме се.
Откъде?
- Балтимор, Ийстсайд.
- Балтимор?
- Къде по-точно?
- В полицейското управление.
Бях пластичен хирург,
специализирах изгаряне на жертвите, по-специално жени.
- Аз те хванах.
- О, да.
- Ти се разплака.
- Добро представление, нали?
Подпалваше пациентите си.
Някои не бяха толкова бързи като другите, но да сменим темата.
Бъдещето е по-интересно от миналото, не мислиш ли?
О, г-це Ван Айк! Страхувам се, че вече е влюбена!
Само тя винаги има очи за теб.