Alexander (2004) (Alexander cd1.sub) Свали субтитрите
Персия.
"Съдбата обича смелите", Вергилий.
Вавилон, Персия-юни, 323 П. Х.
Александрия, Египет- 40 години по късно.
- Него вече го няма.
Загина край стените.
Аз съм пазителят на тялото му.
Според египетските обичаи, ролята ми е много важна.
Следвах го във всичките му битки.
Пазя тялото му вече 40 години.
- Татко, искам да сляза.
Аз съм един от тези, които завладяха света... Идвам с теб.
...но какво значение има това?! Вече никой, който да си спомня победите ни.
...Великата битка при Гуамахала,
завладяването на Хундунските планини...
В подножието на планината пометохме 100 хилядна армия...
...и навлязохме в Индия.
Той беше бог, Камус.
Той беше най-божественото същество, което някога съм виждал.
Тези преди него не бяха родени за водачи.
Те му се изсмяха. Не го посрещнаха с отворени обятия.
Какво знаеха за света тези малки момчета като него?!
Водачът трябва да е силен мъж.
Александър беше нещо повече. Той беше роден да бъде водач.
Той беше приятел с народа, той промени света!
Преди той да се появи, светът беше населен с разпокъсани племена...
След него...
...вече всичко беше възможно. Появи се идеята светът да бъде управляван
от един владетел. Така щеше да бъде по-добре за всички ни.
Империята, която Александър Велики създаде,
не беше империя от земи и злато, а империя, изградена от силата на мисълта.
Това беше същността на елинската цивилизация.
...Тя беше отворена за всички.
Как да го опиша? Как да ти обясня какво е
да бъдеш млад, да мечтаеш...
...дори и в мечтите си, да вярваш, че...
Щом Александър ни погледнеше, чувствахме, че можем да направим всичко.
...Всичко!
В неговото присъствие, вдъхновено от силата на Аполон,
самите ние ставахме по-добри.
Наистина, през живота си съм познавал много велики мъже
но само един, Камус...
Сега, когато съм стар и изнемощял,
успях да разбера каква беше тази природна сила, която беше в този човек.
Всъщност, дали я разбрах?
Дали наистина Александър беше такъв?
Разбира се, че не. Идеализирам го.
Правя го по-добър от колкото беше.
Хората...
...всички хора са едновременно добри и лоши.
...Добри и лоши.
На изток,
огромната Персийска империя завладя почти целия познат свят.
На запад, някогашните велики гръцки градове,
Тит, Матан и Спарта,
не бяха така силни както някога.
За около 100 години персите подкупваха гръцките царе със златото си.
и наемаха армиите им.
Филип, едноокият,
спря да приема персийското злато. Той успя да
установи властта си над неукото население, те го приеха за свой водач.
С цената на много кръв и упоритост, той успя да създаде обучена армия.
В последствие, постави подлите гърци на колене.
След това обърна погледа си към Персия,
където на трона се беше възкачил великият цар Дарий.
Столицата на Персия бе Вавилон. Филип си мечтаеше за него.
В тази сложна политическа обстановка
се роди Александър. ... В Пела.
Пела, Македония
Според някои, майка му царица Олимпия, е била магьосница
а баща му всъщност, е бил богът Дионисий.
Според други, той е бил син на Зевс.
Нямало човек в Македония
който да подценявал в божественото му потекло
или пък да го пренебрегвал.
Кожата й е вода.
Езикът й е огън.
Тя е твой приятел.
Вземи я.
Тя хапе само страхливите.
Страхливите умират, запомни го.
Никога не се колебай.
Змиите са като хората.
Можеш да ги обичаш с години...
...да ги храниш, да се грижиш за тях.
...Но въпреки това,
те винаги могат да се обърнат против теб.
Писна ми от тези варварщини. Филип не може да падне по-ниско.
Вените и змиите много си приличат.
Нали така, Дионисий?
Лека нощ, мой малки Ахиле!
Не ставай от леглото.
Какво...
Тази вечер ще си моя!
- Пусни ме!
Харесвам ти, нали?
- Не!
Ти ми жена!
- Каква жена съм ти аз?!
Видях те с любовницата ти!
Синът ми ще бъде като Ахил! Той произлиза от богоизбран род!
Във вените ми тече кръв на велик войн!
Ти си само един пияница!
Няма да търпя обидите ти! Сега ще ти покажа чия кръв е по-силната!
Пусни ме! Мислиш ли, че хората ме уважават?
Мислиш ли, че не знаят за копелетата, които правиш?
Не!
Какво?
Момчето е и мое! Леглото му е пълно със змий!
Казах ти, че не обичам змии! Казах ти!
Някоя ще ме ухапе. Искаш някоя да ме ухапе... Не...
Ще те убия!
Мамо! Не!
Остави я!
Тя ще умре!
- Ваше величество, не!
Ела тук, момче!
- Той никога няма да бъде твой!
Никога!
От утробата ми излезе дете,
само с моята кръв!
8 години по-късно
В светът, в който той израсна,
определено не беше приятелството,
в което Александър намираше удовлетворение.
Не се колебайте! Като атакувате, атакувайте!
Използвайте силните си страни за да надвиете противника си!
Дайте водя на вродената си ярост!
Най-много от всичко, пазете стомаха си!
Силата на един мъж се крие в сърцето му!
Силната храна не развива само тялото ви,
но и душата ви.
Всяка сутрин, когато се събудите,
искам първата ви мисъл да бъде насочена към тренировъчната зала!
Хайде, Александър!
Хайде! Мислиш ли, че заслужаваш да станеш цар
само защото си наследник на баща си?!
Един владетел трябва да спечели властта си чрез бързина и сила!
Трябва просто да победиш! Нито повече нито по-малко!
Достатъчно! Добър захват, момче. Добра борба!
Точно за това става въпрос!
Ела тук! Бори се добре, но загуби.
Поздравете се един друг.
Хайде!
- Бори се много смело, Александър.
Ти също.
Обещавам ти, че един ден ще те победя Хефестиян.
Както по-късно се оказа, Александър никога не беше победен...
...освен при онази схватка с Хефестиян.
Нашите покровители и владетели персийците
контролират поне 4/5-ти от познатия ни свят.
Възможно ли е
източникът на египтяните,
реката Нил, да отива в тези земи, които все още са ни непознати?
Ако е така,
един опитен навигатор би могъл да тръгне
от тук, по реката, чак на изток до земите на Индия,
след това по Източния океан,
отправяйки се към края на света, после по този приток
отново ще тръгне по Нил ще стигне отново в Египет,
ще прекоси Средиземно море и ще се прибере у дома,
в Гърция!
Всички тези географски обекти са обединени в един център.
Гърция може да владее света!
Учителю, защо, ако всички тези земи наистина съществуват...
Индия! Знаем, че Дионицион е пътувал до там.
Всички, които са пътували на изток... ... Луций, Доан,
Ахил! Всички са се прославили!
От поколение през поколение се разказват истории за падението им.
Защо се говори за това? ... Освен ако няма нещо истинско?
Истории от рода на страшните амазонки?
Не, Александър. Само простоватите хора вярват в тези истории.
Тя вярват почти във всичко. Идвате тук за да ви образовам
и да ви предпазя от такива глупави истории.
Щом сме по-висши от персите, както казвате,
защо не властваме над тях? Винаги...
Ние, гърците, винаги сме мечтали да отидем на изток.
Изтокът е обсебващ. Много мъже са посветили мечтите си на него.
Учителю!
- Да.
Учителю!
- Чухте и първия път!
Защо персите са толкова жестоки?
- Като че ли не знаеш!
Неарций, това не е тема на днешния ни урок, но
е истина, че ориенталските народи са известни
с варварското си отношение и си робското си подчиненост към чувствата си.
Прогресът на този свят може да бъде спрян единствено от човека!
Поради това, гърците сме по-висши от другите. Учим се да се контролираме.
Моделираме се. Ставаме богове!
Тогава защо Ахил е загинал, учителю? Той не е ли бил уравновесен?
На Ахил му е липсвала всякаква въздържаност.
Той напълно доминирал над другите мъже. Повел армията си в битка,
обзет от мъка по убития си любовник Патрокъл
и по този начин изложил собствената си армия на опасност.
Той е бил голям егоист!
Значи любовта между Ахил и Патрокъл в крайна сметка е навредила на всички?
Били са заедно поради страстта си, връзката им е била плод на чувствата им
и не е допринесла за моралното им усъвършенстване.
Същото се отнася и за връзките на Касансиус,
Досиус и така нататък. Но когато двама мъже са заедно
и обединяващото между тях е знанието и добродетелта...
...то тази връзка е чиста и съвършена.
Когато се състезават с целта да изкарат доброто, най-доброто от себе си,
то тази любов между двама мъже може да съгради велики градове,
да привдигне народа ни.
Филип накара Аристотел да преподава на децата на благородниците.
Той ставаше все по-амбициозен и вече гледаше към Персия.
Само това ли можеш? До сега вече да го бях обяздил!
Явно само вие сте достоен за този кон, господарю! Див е като жена!
Този кон ми харесва!
Благородни царю, конят има много буен нрав!
Много буен нрав! И как може да е иначе?!
За 4 салема... ... за 3 салема и половина
бих го продал на пазара.
За вас обаче...
- Няма да ти платя повече от 2 салема!
Вся пак трябва да гледам старата си жена!
Толкова ли става изглеждам?
Дръжте го здраво!
- Спокойно!
Спокойно!
Няма да ме излъжеш, старче! Пробутай го на някой друг!
Купи го за мен, татко! Аз ще го яздя.
А ако не успееш?
- Тогава ще ти го платя.
С какво? Ще ми изпееш песен ли?
Ще ти платя!
- Този кон не може да бъде обязден.
Умопобъркан е.
Може да се обязди.
...От мен.
- Ако обяздиш този кон ще ти го купя!
...Цената обаче остава същата.
- Конят ще го убие.
Няма да оцелее.
- Мислиш ли?
По мое мнение, момчето става само за музикант.
Момчето няма да се справи, Филип. Конят може да го нарани.
Явно е преценил силите си.
Глупак.
Не харесваш сянката си, нали?
Прилича на тъмна сила, която носи разрушение.
Виждаш ли? Това сме ние.
Тя е просто номер на Аполон.
Той е богът на слънцето.
Ще ти покажа как да избягаш от сянката си.
Ще избягаме заедно.
Ще се казваш Севелус. Така ще те нарека.
Ти ще си най-могъщият сред конете.
Севелус и Александър!
Хайде! Да се понесем като вятъра!
Явно момчето има характер! Арлий, Фитий,
трябва да призная, че момчето ви направи за смях!
Хайде, Севелус. Да им покажем!
Момчето ми... Синът ми!
Помниш ли Ахил?
Той е любимият ми герой.
- Защо?
Защото е обичал Патрокъл и е отмъстил за смъртта му.
И още защо? Защото не е избрал да остане завинаги млад,
а и избрал да стане велик войн.
- Имал ли е избор?
Да. Щял е да живее много дълго,
но е щял да живее без слава.
- Мечтаеш за слава, нали Александър?
Майка ти те насърчава.
Няма слава без страдание! Разбираш ли?
Какво представя тази рисунка?
Това е Прометей. Той открил тайната на огъня
и я предал на хората. Това много ядосало Зевс.
Той оковал Прометей и го сложил на върха на една планина.
Всеки ден един орел изяждал дроба на Прометей.
Всяка вечер дробът на Прометей отново пораствал
само за да бъде изяден на следващия ден.
Това била съдбата на Прометей.
Защо?
Кой би могъл да каже?!
Както и да е.
Хидий си извадил очите
когато разбрал, че бащата на Мерила
се е оженил за майка му. Той обаче...
...разбрал прекалено късно.
Медея убила двете си деца,
защото съпругът й я напуснал заради по-млада жена.
Майка ми никога не би ме наранила.
Не е лесно да избягаме от майките си, Александър.
През целия си живот, внимавай с жените.
Те са много по-опасни от мъжете.
Това е Херкулес. Въпреки, че изпълнил 12-те си подвига,
бил наказан с лудост. Убил 3 деца.
Добрите също имат лошо в себе си. ... Дори и най-великите!
Всички велики мъже са станали жертва на слабостта си.
Ти едва ли ще си изключение. И твоят ден ще дойде.
Не забравяй това.
Един ден ще стана велик цар като теб, татко. Не бързай, момче!
Така рискуваш всичко.
Моят баща ме хвърли в битката преди да знам как да се бия.
Когато за първи път убих човек, той ми каза, "Сега вече знаеш. "
В онзи момент го намразих, но чак сега разбрах защо.
Царят не се ражда, Александър.
За да стане цар, човек трябва да мине през страдание и кръв.
Един цар трябва да се научи как да наранява тези, които обича.
Ако не ми вярваш, попитай Херакъл.
Попитай ги всичките. Съдбата е жестока.
Никой мъж не е бил толкова силен, никоя жена не е била толкова красива,
че да избегне тежката си участ.
Всички тези ти се смеят. Вървят против теб...
...съсипват всичко, което си постигнал.
Боговете първо са с теб а после...
ти отнемат всичко.
За тях... ... ние сме роби...
8 години по-късно.
Вече е бременна. Нещата се развиват бързо.
Тази малка уличница!
Ще се женят довечера, а тя вече е бременна.
Когато се роди първият й син,
скъпият й чичо Атлий
ще убеди Филип да определи момчето за свой наследник,
а той самият ще му стане настойник.
А ти... Ти ще бъдеш изпратен
на някоя кървав поход срещу някое варварско северно племе.
Така те ще се отърват от теб. Първородният син ще е загинал.
Аз повече няма да съм кралица
и ще бъда осъдена на смърт. Сестра ти
ще е единствената оцеляла от семейството ни.
Иска ми се да не беше толкова черногледа, майко.
Истината е, че той не ти е отнел нищо ценно.
Единственият начин да оцелеем е да нападнем.
Възможно най-скоро се ожени за македонка от благородно потекло.
Във вените на децата ви ще тече чиста кръв.
Кръв като тази на местните благородници, а не като моята.
Тогава баща ти няма да има избор и ще трябва да те провъзгласи за цар.
Така няма да може да ни навреди, разбираш ли?
Всичко щеше да е чудесно, ако баща ти, тази свиня,
не беше...
- Престани да говориш за баща ми!
Чу ли ме? Не казвай нищо повече.
Прав си.
Прости ми. Майката обича твърде много.
Вече не мога да спя нощем.
Иска ми се... иска ми се да прекарвахме повече време заедно.
...Също както едно време, когато ти беше малко момче.
Вече нищо не е както преди, майко.
Още от дете бях възпитан да се стремя
винаги да бъда най-добрия.
Синко мой!
Ти си като Ахил.
Величието ти е твоето проклятие.
Вземи цялата ми сила!
Никога не трябва да даваш предимство на чувствата
пред задълженията си, Александър.
Един цар трябва да прави публични жестове към обикновените хора.
...Знам, знам, но през лятото ще навършиш 19
има много момичета за женене и освен това ти е време да си вземеш жена.
Разбирам влечението ти към приключения. Ти си млад човек, това е нормално.
Но ако заминеш за Азия без да си си подсигурил трона рискуваш всичко!
Годеницата ми ме обича...
...заради това, което съм...
...а не заради потеклото ми.
Обича?!
Не бъди толкова наивен.
Искам да разбереш, че положението е много сериозно.
Погрижи се за себе си. Животът ти е заложен на карта.
Не се води по чувствата си. Трябва да...
Престани!
Аз съм единственият му достоен за трона син.
Ти си една побъркана жена.
Той никога не ме е наранявал.
Дори и тя да му роди момче,
той ще е поне на 20 преди баща ми да му повери трона. Да.
...Ти ще си на 40. Ще си стар...
...и мъдър. Ще си вече възрастен за войн.
Синът на Филип ще е на 20.
Ще бъде млад като теб сега, но ще бъде отгледан от него.
Ще е негова кръв.
Точно в този момент никога не би ти дал трона, Александър.
Никога.
Хайде, Александър. Удави мъката с вино!
Жаждата ме поддържа жив, Пинторий.
Има само едно нещо, което е по-хубаво от победа в битка, синко!
Това е вкусът на нова жена!
Жените са всичко на този свят!
Колко си кльощав само! Кога ще пораснеш, момче?
Александър! Александър, намерих най-доброто момиче за теб!
Как си, мила моя?
- Пусни ме!
Какво си?
- Пусни ме!
Обичам те, момчето ми!
И аз те обичам, Клейтий.
Търсиш ли си компания, Клейтий?
- Търся компания за леглото си!
Нима би ме приел?
- Не бих намерил по-добър от теб!
Да пием!
Кой е този? Отведете го!
- Не! Моля ви!
Махнете го!
Тост!
Пия за великите ни приятели
и за новия ни съюз!
Македония и Гърция! Нека живеем в слава и богатство!
Да пием за Филип, нашият цар!
Без него този съюз нямаше да бъде възможен!
Стига, приятелю! Стига си отегчавал гостите!
И на края пия за сватбата на царя и племенницата ми!
Хередекия е новата македонска кралица, с която можем да се гордеем!
За Филип, за Харедекия...
...и за законния им син!
За Филип...
Как смееш?! Замлъкни!
Тишина! Млъкнете всички!
Никой няма да има полза от проливането на кръв!
Той си позволи твърде много!
- Назад!
Извини се преди да съм се ядосал!
Защитаваш човекът, който нарече майка ми уличница а мен копеле!
Би трябвало да ме защитиш!
- Все едно слушам майка ти!
Той и родът му са част от семейството ми също като теб!
Избирай роднините си по-внимателно!
Очакваш да седя тук и да гледам как се излагаш!
Излагам ли се?
- Обиждаш ме!
Обиждам те!
Няма да позволя да обиждаш майка ми!
- Излагам ли се...
Замисли се за морала на племенницата си!
- Излагам ли се?!
Няма от какво да се срамувам, освен от арогантността ти!
Ожених се за момичето, което пожелах!
Ще имам колкото синове си искам и ти и майка ти не можете да ме спрете!
Защо говориш така? Пиян си и не мислиш.
Защо за всичко обвиняваш майка ми?
Защото знам какво е сърцето й!
Виждам нейната коварност в очите ти!
Твърде много си позволяваш!
Всички знаем, че любимата ти майка иска да ме види мъртъв!
Само можете да се надявате, момче!
- Стига Филип! Виното говори вместо теб.
Ще се разправяш с момчето на сутринта.
- Не!
Заповядвам ти!
Извини се на роднините си.
Извини се!
- Те не са ми роднини.
Лека нощ, стари човече.
Когато майка ми се омъжи отново
ще те поканя на сватбата й.
Копеле!
Ще ми се подчиняваш! Ела тук!
В тази нощ ще извървиш пътя от Олимп до вечните пламъци!
Великият цар не може да се изправи на краката си!
Не искам да те слушам! Ти си срам за рода ми! Копеле!
Махай се! Не си добре дошъл тук!
Ти не си мой син!
Изведнъж всичко за него се промени.
Александрия.
- Баща му, цар Филип,
беше убит.
Александър беше на 20...
...когато се възкачи на трона на Македония.
Гърците развалиха съюза с нас.
За тях Александър беше незаконен син на Филип.
Всички гръцки градове се обединиха,
обединиха армиите си и тръгнаха срещу него.
Персите бяха доволни от този конфликт.
Тя подпомогнаха гърците със златото си.
Александър можеше да обича като никой друг,
но тези, които го предаваха ставаха жертва на
унищожителната гняв. Македонците нападнаха няколко гръцки градове.
...Оцелелите от тях отведоха в робство.
Гърците се опитаха да отвърнат на удара, но бяха победени.
Победителите показах милост към една част от гръцкото население.
Македонци показаха милост и при други битки. При тази край Тива...
...при Гази при няколко сирийски града и на територията на Палестина.
Жестокостите му непрекъснато бяха напомняни от противниците на Александър,
тези които го мразеха.
На 21 години Александър навлезе в Азия
с армия от 40 хиляди обучени мъже.
Един след друг освободи няколко града.
Завладя всички големи градове от Източна Азия.
Навлезе и в Египет където беше коронясан
за владетел на Египет. Почитаха го като бог.
В Египет, в град Сива уважаваният местен оракул...
...му повери...
...символите на Египет.
Най-накрая успя да предизвика персийския владетел.
Битката бе в сърцето на персийската империя...
...близо до Вавилон.
Гаугемала, Персия. Това беше истинска лудост. Ние бяхме само 40 хиляди,
а те 25 хиляди.
Това беше денят, който Александър беше чакал цял живот.
Александър, синът на небесния бог.
Това беше мит, разбира се. ... Поне започна като мит.
Знам.
Бях там. Видях очите му.
Ето тук. В центъра на персийската бойна линия...
Ще минем от там.
Искаш да убиеш Дарий?
- Най-накрая боговете ни го предадоха!
Ако аз умра, един македонец по-малко, но персите не могат да направят нищо
без да командира си.
Тук! Ето тук. Ще разкъсаме огневата линия на персийската армия.
Това е пълна лудост. Няма да успееш да минеш през тях.
Не видя ли колко са много, Александър?!
Ще успея ако ги задържиш от ляво.
Ще ги задържиш, смели Променион! Синът ти Фелотий ще бъде с теб.
Искам да ги задържите само 2 часа!
А ти, непобедими Антигоне,
ще нападнеш в централната част. Пинторий..
Леоний...
Неарций! Силни мъже,
ако яростно ги нападнете тук,
в центъра, те ще прехвърлят подкрепления от десния фланг.
Точно в този момент Касандер ще нападне в дясно,
тя ще трябва да разширят левия си фланг и така ще се отвори дупка.
След това ще нападна аз. Ще взема със себе си Клавдий,
Птолеми, и Хефестиян!
Ще ги нападнем през тази пролука.
След това ще убием Дарий. Ще отсечем главата му.
Александър, дори и да успееш утре трябва да ги довършим!
Трябва напълно да унищожим армията им! Нима ще рискуваме да загубим
и да се приберем у дома с наведени глави?!
- Прав е.
Говорите за връщане у дома...
...и за отстъпление!
Нима не разбираш, Променион?
Вавилон е новият ми дом.
Александър, ако ще трябва да се бием,
да го направим веднага. Използвай преимущество си. Да нападнем тази вечер
когато те най-малко очакват.
- Какво?
Не прекосих цяла Азия за да открадна тази победа, приятелю.
Не. Ти си твърде благороден за да го направиш.
Мисълта за превзетата с хитрост Троя не ти е давала да спиш нощем.
Баща ти също беше привърженик на откритата борба.
Владетелят на Персия засвидетелства уважението си към теб, Александър.
Предложи ти ръката на дъщеря си. На кой грък е била оказвана такава чест?!
Това не е чест! Той се опитва да ме подкупи! Така е.
Гърците са приемали подкупите на персите прекалено дълго!
Нима забравяш, че човекът, който уби баща ми се намира в долината отсреща?!
Александър, не сме сигурни, че персийското злато е станало причина за...
Стига!
- Не ни трябват доказателства!
Знаеш, че персите убиха царя ни!
Баща ти те учеше никога да не подчиняваш разума на емоциите си!
Умолявам те! Нека се прегрупираме!
Да се изтеглим към крайбрежието! Да съберем по-голяма армия!
Щях да го направя, ако бях Променион.
...Но аз съм Александър.
Земята няма двама велики сина! Азия не може да има двама царе!
Това са доводите ми. Ако Дарий
не е страхливец, който се крие зад войните си...
...то, утре сам ще дойде да се бие с мен.
И когато той се преклони пред Гърция...
...Александър ще бъде милостив.
Трябва да признаеш, че момчето има кураж.
Ти би ли приел дъщерята на Дарий, Променион?
Нека тези вечер си починем добре...
...защото утре ще умрем под жаркото слънце.
На кого се молиш?
На Бенифос.
Богът на страха?
И мен ме е страх.
Дарий се страхува повече.
Започвам да си мисля, че страхът от смъртта е по-страшен...
...от самата смърт. Това не се учи в училище.
Този урок може да се научи само на бойното поле.
Силни Критос...
- Ваше величество.
Готов ли си за славната битка?
- Честно да ви кажа, малко съм притеснен.
Ами войните?
- Никой не може да заспи.
Това е добре. Напрежението прави войникът да се би е по-добре.
Не бягай от напрежението, но все пак си почини. Не се тревожете, генерале.
Ще спя с отворени очи като на девственица.
Да не се каже само, че ти си девственицата?
Утре всеки един от вас ще стане цар.
С вас сме, Ваше величество. Само не ни оставяйте.
Утре ще се лее персийска кръв.
Винаги съм вярвал в едно нещо, Александър.
В какво? Целият този поход е по-благороден от самите нас.
Ако Патрокъл беше се изправил заедно с Ахил рамо до рано
пред стените на Троя...
- Патрокъл умира първи.
Ако ти умреш, когато се върнем в Македония ще бъдеш погребан като цар.
Ще отмъстя за теб.
След това ще те последвам в Домът на смъртта.
Аз ще направя същото за теб.
Предстои ни велика битка.
...Не мога да се бия сам.
Може би...
Може би в момента се сбогуваме за винаги...
...скъпи мой Александър.
Не, Хефестиян.
В момента сме едва в началото на всичко.
Кръвта надига света!
Кръвта кара дъжда да вали.
Кръвта разклаща земята.
Нека пролеем кръвта на противниците си!
Нека загинат!
Кръвта е храната на Долната земя!
Хайде, Севелус. Време е да поемем към съдбата си!
Стой!
Войни!
Мирно!
Племий.
Помня денят в който промуши двама мъже с копието си. Ти си велик войн.
Как ще се биеш днес?
- Смело!
Дексепий, на колко метра изхвърли противника си,
когато се бори за последен път?
Ще прободеш ли врага ни?
- Да!
Корендер, сине на Менандер,
който беше верен войн на баща ми.
Все още скърбя за брат ти Адий,
който загина като смел войн край Ханакарнан.
Имаш честта да отмъстиш тях.
Бий се за честта им.
Смели мъже, бийте се за честта на страната си!
И за честта на дедите си!
Стигнахме до това толкова отдалечено
място в Азия. Срещу нас,
персийският цар Дарий
е събрал огромна армия!
Кой е този велик цар, който наема убийци със златните си монети
за да убият баща ми?! Той уби нашия цар
по най-подлия и страхлив начин!
Този велик цар Дарий,
кара собствените си роби да се бият за него!
Какъв е този цар
ако не страхливец?! Войните му не се бият заради домовете си!
Те се бият защото този цар има казва, че трябва!
Те не се бият за себе си. Никога няма да полетят с вятъра!
Не се изправяме срещу тях като роби!
Изправяме се срещу тях като македонски
свободни мъже!
Някои от вас...
може би и самият аз,
няма да доживеят да видят залеза на слънцето в края на деня.
Заявявам пред вас,
че нито един смел войн няма да бъде забравен от времето!
Овладейте страха си и ви обещавам, ще завладеете смъртта!
Когато внуците ви ви попитат защо страната ни е толкова велика
вие ще им кажете, че сте се били при Гаугемала...
...за свободата...
...И за славата!
...На Гърция!
Богове, бъдете с нас!
Боговете са с нас!
Къде отива?
- Не знам.
Сигурно ще мине зад армията си.
- Доведи ми го жив.
Хефестиян! Тръгвай!
Напред!
Ядрото на македонците.
- Копия!
Царят им допусна грешка.
Да, царю мой.
Не се страхувайте, мъже!
Не отстъпвайте от позициите си!
Левият фланг на македонците. Бийте се до последен дъх! Удържете персите!
По-бързо!
Обратно към лагера!
- Напред!
Колесниците им имат шипове!
Ксандер! Тръгвай!
На ляво по моя команда!
Сега!
Влез в строя! Обратно в строя!
Строй се!
- Клавдий, трябват ни подкрепления!
Не! Верлий, те се прегрупирват!
Предупреди Александър! Тръгвай!
- Слушам!
Не гледайте назад, македонци! Напред!
Прегрупирват се!
Бързо!
Напред, мъже!
Хайде! Още малко!
Напред!
Строй се! Обратно в строя!
Синко! Ела, синко!
Тук съм, татко! Лично предай на Александър, да те чуе ясно!
Няма да издържи още дълго! Войните изнемогват!
Тръгвай!
Внимавай, царю! Трябваш ни жив!
Умри!
Дарий!
По конете!
Напред!
Напред, мъже!
Тръгвай!
Напред!
Няма да е трудно да го стигнем!
До вечерта ще сме го хванали!
Конете ни са изтощени!
Александър! Александър, баща ми изнемогва!
Персите ни пометоха с колесниците си!
Колко са останали?
- Не!
Александър, ако тръгнеш след него рискуваш да загубиш армията си!
Ако го заловим ще покорим цяла империя!
Този път ми се измъкна, страхливецо!
...Но не можеш вечно да се криеш!
Ще се върна за теб! Напред!
Ранен си, господарю. Нека превържа раната ти.
Не. Не сега. Искам да отида при тях.
Помогни на някой войник.
Ваше величество...
- Ти се би смело.
Как ти е името?
- Глаукос, царю мой.
Къде е домът ти?
- В Берила...
Не падай духом.
Не се предавай точно сега.
Отново бъди смел, Глаукос.
Името ти никога няма да умре.
Александър...
Персийската империя, най-могъщата сила позната на света,
беше унищожена.
Александър беше на 25 години
когато стана цар на света.
Веднъж Александър ми каза,
че човек се чувства най-самотен, когато остане на саме с митовете.
Вавилон, Персия.
Сбъдна се мечтата, която беше сам мит за всички предишни гръцки царе.
Персите бяха победени.
В този славен момент,
Александър се възцари над всички.
По мое мнение, Вавилон беше достоен дом
за такъв велик владетел.
Замислете се за умовете, които са построили всичко това.
С архитекти като тези хора можем да построим прерасни градове.
Аристотел може да ги нарича варвари,
но той никога не е виждал Вавилон!
Тук има достатъчно злато за 3 поколения македонски армии напред.
Македония не може да побере цялото това злато, Касандер.
Богатствата на тази страна са огромни.
Надявам се, че празнуват в наша чест.
Ще използваме местното население Антигон, но не като наемни войници.
Звучиш като цар Филип.
- Филип така и не видя Вавилон.
Както и да е! Не исках да те обидя.
Здравейте!
Александър знам, че съм вече стар и сприхав,
но каквито и да са различията ни искам да ти кажа,
че в този момент баща ти щеше да се гордее с теб.
Благодаря, Променион.
Моля те, да ми простиш за острите ми думи.
Гневът е лошо нещо. Понякога ме заслепява.
Приятели мой! Произлизаме от малка, бедна земя,
а сега сме управляваме 2 милиона квадратни мили!
Не съм си и мечтал за такова нещо!
Никой ли от вас не се страхува, че това огромно богатство
може да ни унищожи?
Имаш право. Докато Дарий е жив, той е законният цар на Азия.
Аз съм нещо като узурпатор.
Но той няма никаква власт, Александър!
Крие се някъде в планините сам, без армия.
Докато се крие, хората могат да вярват в него.
Едва когато го намерим властта ни ще стане законна.
Какво ще правиш сега, Александър?
Трябва да довършим това, което започнахме в Гаугемала, Променион.
Трябва да намерим Дарий на всяка цена.
- Баща ти не би постъпил така.
Аз не съм баща ми.
Хайде! Забравихте ли, че не сме обиколили замъка?!
Какво е това?! Ако бях на мястото на Дарий, нямаше да излизам от тук.
Тук има по една цена за всяка нощ от годината.
Слава на боговете! Май започвам да забравям жена си.
Съветвам те да внимаваш с тези красавици, Вземи. Сега ще ти покажа...
...Да, господарю.
Внимавайте с тях, мой смели генерали.
Красотата може да бъде опасна.
Това е великият цар Александър.
Това е принцесата на хилядите рози.
Тя е най-голямата дъщеря на бившия велик цар Дарий.
Татайра.
Благородни Александър...
...моля ви за живота на сестрите ми,
за този на майка ми, за този на нейната майка...
Права сте, принцесо Татайра.
Аз и той сме Александър.
Моля ви... ... моля ви за живота на семейството ми.
Кажи ми как да ти служа, велики царю. Моля те... Погледни ме!
...В очите.
...принцесо...
...и ми кажи как искаш да бъдеш третирана.
Както съм третирана сега. ... Като принцеса.
Така да бъде.
Ти и семейството ти ще бъдете третирани като мое семейство.
Ще живеете в този дворец колкото пожелаете.
Имате ли други желания, моя благородна принцесо?
Не.
Казах ви всичко...
...което...
...Исках.
- ... Исках.
Вие сте истинска кралица.
Да. Тя е подходяща за теб,
но все още не прави нищо. Вече 3 месеца си във Вавилон,
а мен остави в Пила на милостта на враговете ти,
които между впрочем, са много. Антипий
започва да злоупотребява властта, която му даде.
Влиянието му става все по-голямо.
Той е Променион бяха от приближените на баща ти.
Променион е много опасен. Тези, от които най-много трябва да се страхуваш
са най-доверените ти хора. Те са като змии
Коварни са.
- За цар Александър!
Касандер е син на Антипий.
Пази се от Клавдий. Той беше любимец на баща ти.
Кротий. Той е велик мъж, така е,
но имай едно на ум за мъже, които мислят прекалено много.
Склонни са да се самозалъгват.
Дръж под око най-добрия си приятел.
Ти направи всичките си приятели богати
собствената ти майка и ти самия
живеем в една разточителна бедност.
Защо непрекъснато отказваш да ми повярваш?
Само черен ум като моя би могъл да разкрие
тайните на сърцето. Сърцата са изпълнени със зло, Александър.
С много зло!
В теб обаче, в теб, сина на боговете,
е скрито слънцето на този свят. Приятелите ти
не могат да се сравняват с теб. Името ти ще живее вечно.
Ти си олицетворение на най-ослепителната светлина на младостта!
Ти ще останеш вечно млад, вечно силен!
Никога няма да има друг Александър като теб.
Александър Велики.
Запомни, искам да ме доведеш във Вавилон както ми обеща!
Само аз мога да ти помогна. Нека неприятелите ти знаят че ако ти навредят
ще се изправят срещу мен, царицата на Вавилон.
Иска прекалено много в замяна на моментното ми пренебрежение.
Доведи я тук, Александър. Това ще й донесе голяма радост.
Радост?! Нейните съвети ме отвращават!
Остани при мен тази нощ, Хефестиян.
Тази вечер си свободен.
Благодаря ти.
Генералите ти се страхуват от обсебеността ти от това място.
Според тях, ти не си роден за цар на Азия.
Разбирам. Ти искат да се върнат по домовете си с много злато,
но аз прозрях бъдещето, Хефестиян! Виждал съм го хиляди пъти!
Виждал съм го във всичко! Тези хора искат...
...имат нужда от промяна.
Аристотел сгреши относно тях.
Защо?
- Погледни тези, които завладяхме.
Дори и когато умрат,
виковете им когато ме приветстваха ще продължат да се чуват!
Те излязоха по улиците! Какво ли са си мислели
пеели или писали, когато са чули за приближаването ни?!
Чули са за идването ни, но не са мислили, че ще влезем в града им.
Войниците вече строят градове!
Армията на Александър завладя цялата земя от Египет до далечния океан!
Можем да свържем тези земи, Хефестиян.
...Както и тези народи! Според някои, Александър започва да не вярва
на самия себе си...
Влезе в този град за да превърнеш жителите му в свои роби.
Но ние ги освободихме! Персийците вече не са роби! Да. освободих всички хора по света...
Това ще е по-славно дело дори и от това на Ахил, на Херакъл...!
Това ще е равно с делото на Прометей...
...който винаги е бил приятел на хората.
Всички знаем участта на тези герои.
Всички много са страдали.
- Всички страдаме.
Баща ти, моят баща...
Те стигнаха до края на дните си и накрая, това което имаше значение
бе какво са направили.
Преди време ми каза, че страхът то смъртта обзема всеки човек.
Няма ли друга, по-могъща сила?
Нима любовта не е по-силна от смъртта...
...Александър?
Понякога се питам... ... дали най-много...
...се боиш от майка си. Разделят ви толкова много години и мили.
От какво всъщност се страхуваш?
Не знам!
Когато бях дете, майка ми ми каза, да намеря слабостите на баща ми.
Какво съм аз, Хефестиян?
Слаб или божествен?
Скъпи мой Хефестиян, в този свят вярвам само на теб.
Липсваш ми!
Имам нужда от теб.
Само теб обичам, Хефестиян.
...Никой друг.
Все още извиваш главата си по този особен начин.
Ето така...
- Престани.
Гласът ти е по-хубав от този на вятъра. Ти си всичко за мен, Александър.
Никой друг няма очи като твоите.
Треперя като глупаво малко момче!
Ти си всичко на което се надявам.
Без теб животът ми не би имал смисъл.
Ужасявам се от мисълта, че мога да те загубя.
Никога няма да ме загубиш, Хефестиян.
Винаги ще бъда с теб.
...Чак до самия край.
Североизточна Персия.
Покоряването на Североизточна Персия
се превърна във свирепа война,
която продължи почти 3 години.
Александър преследва Дарий чак до Севария,
но така и не успя да го залови жив.
Беше полу-умрял, когато го намерихме, сир.
Поиска вода, пи малко и след това умря.
Строй се!
Великият цар Дарий беше предаден от собствените си генерали.
Той погреба тялото му и тръгна след тези генерали
в непознати земи.
Той прекоси река Оксиус
и навлезе в Седекия.
Навлязохме в легендарните непознати земи на Изтока...
...където преди нас бяха идвали само великите, митични герои.
Знаехме, че се намираме почти на края на света.
Онези предатели нямаше къде да избягат.
Александър хареса необятността на тази земя.
Изпращаше тук на заточение мъже и жени...
...които се бяха осмелили да оспорят властта му.
В тези продължителна война, той не показваше милост.
Александър изби всички племена, който отказаха да му се подчинят.
Скоро настъпи денят, в който бе отсечена главата и на последния му враг.
Александър беше единственият претендент за трона на Азия.
Стигнахме до Собрия и Бакбрия.
На това място, Александър взе едно от най-мистериозните си решения.
Александър!
Красива е, нали? Тя държи на теб, Александър.
...Вероятно обаче, твърде много.
Според вярванията в моята страна,
тези, които обичат твърде много губят всичко.
Тези, които обичат и мразят едновременно...
...оцеляват.
Баща ти ще се обърне от гроба. Не можеш да се ожениш за нея.
Това не е редно! Нямам й доверие!
Какъв е смисълът във всичко това Александър? Вземи я като своя наложница.
Искам син! Проклет да си, Филотий!
Благородниците в двореца имат сестри, от които ще излязат чудесни майки.
Като си взема азиатка за кралица, а не за робиня
ще засвидетелствам уважението си към местния народ!
Този брак ще ни постигне голям ефект. Така народите ни ще се обединят.
Това не означава, че един ден няма да си взема македонка.
Като втора жена ли? Това ще е обида за Македония.
Александър, става дума за честта на родината ни.
Точно така! Какво повече можем да спечелим, Александър?!
Дойдохме тук за да накажем местните за престъпленията им. Постигнахме го!
Минаха 7 години от какво напуснахме дома си! Вървим от планина на планина
преследваме номади и разбойници! Македония е съвсем беззащитна!
Защо? Дойдохме да строим пътища в Азия?!
Дойдохме да строим!
- Дойдохме да завладеем градовете им
и да увеличим териториите си. В това няма нищо лошо, Променион!
Какво печелят македонците от всичко това?
- По-богати сме от преди!
Ами народът ни?!
- Моите уважения, Променион,
но ако се беше справил при Гаугемала отдавна щяхме да сме хванали Дарий.
Как смееш, Неарций!
- Генерал Неарций!
Аз видях героичността и смелостта на войните ни!
Баща ми направи всичко възможно!
- Фелотий!
Седнете и двамата.
Александър, познавам те от момента, в който се роди.
Подкрепих те след като баща ти умря.
Нито за миг не се усъмних в качествата ти на водач.
Аз председателствах съвета, който те определи за цар!
Дай ни македонски наследник.
Македонски наследник.
Чухте ме ясно. Променион!
- Александър...
След сватбата ми ще вземеш две роти и ще се върнеш във Вавилон.
Успех по пътя. Ще управляваш двореца докато ме няма.
Ще ми пратиш още войски.
Няма да позволя да се месиш в решенията ми.
- Ти си царят,
но осъзнаваш ли колко много се отдалечи от пътя на баща си?!
Проклет да си, Променион, заради острите си думи!
Какво толкова постигна баща ми?! Какви доводи ще изкажеш?
Той не копнееше за битки и не им се наслаждаваше като теб!
Вземаше решенията заедно със съвета си. Всички бяхме равни.
Това е стара македонска традиция. Не взимаше решения въз основа на
личните си желания.
Стигнах по-далеч от колкото баща ми някога си е мечтал!
Стари човече, кога ще повярваш в мен?
Александър, бъди разумен!
Нима никога не сме били като равни?!
Не споделяхме ли всичко? Спомни си какво ни каза Аристотел за този народ!
Азиатка за царица?!
Ще се свържеш с народ, който никога не е спазил думата си към никой грък?
Аристотел не беше прав, Касандер! Тези хора имат достойнство!
С какво ти си по-добър от тях?!
А, Касандер? По-добри са от колкото теб.
Ти и тези като теб сте като...
Александър...
Това, което ме натъжава най-много не е недоверието ви
към преценката ми!
Натъжава ме презрението ви към този свят който е много по-стар от нашия!
10 години след като майка му настоя да се ожени за македонка...
Чрез този съюз между грък и варварка...
...най-могъщият човек на света си взе жена без политическа зестра.
Защо?
Според някои, така Александър искаше да спечели племената на своя страна.
Според други, той искаше наследник с азиатски корен.
Според други, Александър просто се влюбил в момичето.
Защо ли се ожени за нея? Едва ли обаче някой би могъл да остане равнодушен
към черните й красиви очи.
Заповядайте, господарю.
- Александър!
Това е сватбеният ни подарък.
По повод на този тържествен миг...
...вдигам тост за великата ми армия, която се би толкова славно!
В чест на войните ми, на тези, които тръгнаха с мен преди цели 7 години,
обявявам дълговете им за платени.
Ще бъдат платени от кралската хазна!
Да живее Александър!
В чест на булката ми...
...в чест на красивата ми булка,
...искам да ви благодаря, че ще бъдете с нас през семейния ни живот.
Надявам се, всеки един от вас ще има благоразумието да се ожени.
Ами бъдещите ни синове?
И като последно... последно...
Искам още нещо. Нека децата ви от местните жени получат гръцко възпитание
и военно обучение!
Нека възпитаме децата си така!
Нека отгледаме ново поколение войни,
който да се бият за царството ни в Азия!
Купих го от Египет.
Човекът, който ми го продаде каза, че е направен по образец на слънцето
и звездите.
За мен ти си...
...слънцето, Александър и се моля мечтата ти да
огрее над всички хора.
Пожелавам ти да имаш син.
Ти си велик човек.
Обичаш ли го?
Това е приятелят ми Хефестиян.
Човек може да обича по много различни начини, Макшала.
Ела.
Не!
Пусни ме! Не!
Не!
Не се страхувай от мен.
Повярвай ми...
...прекосих цялата земя и не се влюбих в никоя.
Сега намерих теб.
...Митът стана истински.
Какво ще правиш сега, велики царю?
Ще те убия!
Убий ме. Направи го.
Ако бях на твое място, щях да направя същото.
Ще умра като глупак заради...
...любовта ми.
Назад!
Животът ми вече ти принадлежи.
Ти ще си майката на сина ми.
Коя е тази жена, която наричаш своя царица, Александър?
Някаква си варварка. ... Винаги си бил непокорен.
Силната й дръзка природа вече й създава врагове.
Не ни дръж в неведение.
Не съм варварка, както твърдеше баща ти.
Във вените ни тече благородната кръв на Ахил.
Зевс е твоят баща.
Разбирам, че тази жена тя прави щастлив,
но послушай съвета ми.
Действай! ... И то по-скоро!
Минаха 7 години и хората се питат кой е този цар Александър.
Ще ти дам конкретно доказателство. Антипий всеки ден подрива властта ти.
Върни се във Вавилон и централизирай властта си.
Или пък се върни в Македония, но недей
да преследваш мечтата си като продължиш на изток!
Моят и твоят живот зависят от решението ти.
Не забравяй.
Мислите ми са насочени единствено към теб.
Трябва да се изправиш лице в лице с великата си съдба.
Гордея се, че съм твоя майка.
Мисли си за мен. Мисълта за теб ме запи от враговете ти.
Винаги помни едно нещо.
Аз те обичам повече от всеки друг.
Само ако не беше отражение
на сърцето на майка ми...
Какво има?
Кажи ми!
- Предателство!
Ще кажеш ли истината пред всички ни?
Да.
- Заговорът...
...дълбоко разстрои Александър,
не само защото в него бяха замесени младите му пажове,
които споделиха мечтата му, но
за съжаление, в заговора беше замесен Фелотий.
Приятелят му от детството беше командир на царската му стража.
Александър, спомни си кой съм и какъв съм.
Помня те, Фелотий, но очевидно ти самият не помниш себе си.
Според мен, покварената ти душа вече не ти дава мира.
Не!
- Никой от нас не защити Фелотий.
Не съм заговорничил! Честно казано, никой от нас не го харесваше.
Властта и богатството му преминаха в наши ръце.
Измъчвахме го. Искахме да разберем какво знае баща му Променион.
Това така и не научихме.
Какво да правим с Променион и 20 хиляди с него, които охраняваха тила ни,
беше доста деликатен въпрос.
Дали той беше невинен или вече беше решил да действа,
преди властта му да бъде отнета?
...Така ще се разделим. Войните му ще последват истинския цар.
Александър не може да отиде там.
Неотложността на въпроса налагаше Александър бързо да вземе решение.
Според мен, той вече беше взел решение
още по време на процеса срещу Фелотий.
Антигон, ти ще заминеш. Клавдий ще дойде с теб.
Побързайте.
След 3 дни непрекъснато яздене, Антигон и Клавдий
пристигнаха при Променион.
Войниците се съгласиха, че Променион е виновен.
Разбираха, че в противен случай и семействата им щяха да бъдат убити.
Клавдий, Антигон!
Променион.
Хиндукуш.
Спомням си нещо, което един от войниците каза за него.
Александър бил изпълнен с любов,
която го вдъхновявала да стигне до края на света.
Настъпи пролетта и Александър поведе 150 хилядна армия
чиято цел беше да прекоси Хиндукуш...
...и да навлезе в непознатото.
В мечтата му, този поход щеше да стигне чак до края на света.
Съставлявахме една мощна империя, чиято цел беше да прекоси хиляди мили
да достигне Гърция. Астрономи и архитекти,
доктори и ковачи, земеделци и търговци,
деца, любовници,
проститутки и да не забравяме робите,
които бяха най-онеправдани от всички.
Имаше всякакви етноси,
за добро или за лошо.
Нито една завладяна от нас територия, не оставаше същата.
Някога напълно обсебен от Макшала,
посещенията на Александър в покоите й намаляваха все повече.
Бяха женени от доста време, но тя не можеше да забременее.
Бездетността й дълбоко нараняваше Александър.
Според легендата, Зевс е оковал Прометай на един от тези върхове.
Говорят, че е бил затворен в пещера.
Според мита, пещерата има гнездо на огромни орли.
Орелът се излитал всяка вечер и изяждал дроба на Прометей.
Помниш ли какво ни каза Аристотел за тези планини?
Да, спомням си.
Каза, че като се изкачим на най-високия връх,
и погледнем на запад, ще видим Македония.
На изток е Големия океан.
Боя се обаче, че този свят е много по-голям от колкото си мислим.
Трябва да има път.
Съгледвачите разузнаха всяка позната пътека, Александър.
Не можем да заобиколим планината.
Можем да се отправим на изток, към Индия.
С помощта на боговете ще достигнем брега на Източния океан.
Ще го направим, Александър. След няколко години
ще се върнем тук. Сега обаче, мъжете трябва да се върнат по домовете си.
Ти намери ли дома си, Птолеми?
Все повече си мисля, че домът ми е Александрия.
Там поне е топло.
А и Селия...
...обожава онова място.
Жените връщат мъжете у дома.
Аз не знам къде е домът ми.
- Имаш Вавилон, Александър.
Майка ти все още чака да я поканиш да дойде!
Имам Вавилон.
Прекосих много богати и величествени земи.
Не спрях да преследвам мечтата си.
Усещам обаче, че това е последният ми поход.
Стремя се все повече и повече
да осъществя мечтата си.
Слънцето пак се показа.
Трябва да продължим, Птолеми.
Ще вървим докато не стигнем до края.
Индия. Индия, страната на тайнствеността и красотата.
Говореше се, че тази земя е по-богата дори и от Персия.
Никой не беше изследвал или пък завладял тази земя.
От самото начало, Александър се опита да обедини тази земя,
но всъщност, тя нямаше център. Царете в нея воюваха по между си.
Племената бяха управлявани от зловещи жреци,
които принасяха малки деца като жертва на божествата си.
Платоми и част от армията ни нападнаха някакви странни мъже,
които бяха доста дребни и се катереха по дърветата.
Готови за бой!
Те са животни. Хефестиян каза, че това са животни подобни на хора,
които са доста космати.
- Не го искам близо до себе си.
Нарекохме това племе "маймуни".
Маймуни. Невероятни са.
Погледни я, Макшала.
Здравей, животинче.
След това заваля дъждът.
Никога преди не бяхме виждали боговете да дават вода от небето
в продължение на 60 дни и нощи.
Трябва да си до него, Микений. Бъди при сина си!
Хайде, момче! Отново ще станеш силен.
Няма, велики царю. Боговете няма да се смилят над мен.
Ще остана при теб.
Какво стана?
- Ухапа го змия!
О, богове!
Фитий, докарай онзи укротител на змии!
Доведете ми укротителя!
- Дръж се, момче.
Къде го е ухапала?
- По врата.
Не! О, небеса, не! Дръж се! Бъди смел!
Бъди смел! О, всемогъщи Зевс!
Славата и златото от всички тези походи
не можеха да компенсират болката в душите ни.
Този поход беше кървав. Избивахме всяко племе което ни се съпротивляваше.
Докато водата се изливаше,
ние пиехме хубаво вино.
Напредвахме на изток и Александър все по-често връщаше завладените земи
обратно на победените от нас царе. Така печелеше гостоприемството им.
Тези му действия обаче, не се харесваха на армията му.
Започвахме да се питаме дали Александър
не си мисли, че изпълнява някакво геройство подобно на това на Херкулес.
За Индия!
Покровителят на майка ми Дионисий
е прекосил тези земи
преди Херкулес преди около 6 хиляди години.
За героите!
Макшала!
Излагаш се. Тези индийци...
Те са коварен и зъл народ.
- Опитай се да ги разбереш!
Опитах се...
...но повярвай, знам какво има в сърцата им, Александър.
В Персия, ти си велик цар.
Тук хората те мразят!
Нека да се върнем във Вавилон.
Там е силата ти.
Там ли искаш да се върнеш?
- Да.
Там е домът ми.
Тази нощ ще дойда при теб.
Нека бъде волята ти...
...царю мой.
Ваше величество.
Пия за армията ни!
Пия за 30-те хиляди красиви персийски момчета,
които станаха част от великата ни армия!
Пия за покойния ни цар Филип който не доживя
да види как великата му македонска армия се превърна
в такава сладка армия!
За Филип!
За истинския герой!
Пия за Клавдий, покровителят на македонския народ!
Щях да съм благодатен на боговете ако наистина бях такъв.
Всички сме чували какъв позор и падение е да видиш разпадаща се армия
в която служил в нея 30 години!
Ти приятелю, не можеш да управляваш дори собствената си провинция!
Дарил ли е Негово величество някой друг от най-приближените си хора
с провинция, която е толкова отдалечена от дома?
Ще можеш да налагаш закони, различни от моите, нали Клавдий?
Така да бъде! Предпочитам да бъда облечен в македонски дрипи
отколкото да блестя...
...с източната претруфеност.
Няма да се примиря с този позор, както направиха другите ти приближени.
Хефестиян, Хеарций!
Пинторий!
- Като губернатор
на една от най-азиатските ни провинции Клавдей
вероятно е забравил че персийските ми приятели
се прекланят пред мен, защото това е за тяхно добро!
Нима казваш, че принизявам гърците?
Пред гърците се държиш като син на Зевс,
какъвто всъщност не си.
Честта ми доказва произхода ми.
- Тогава защо приемаш
престорените азиатски поклони? Ако са свободни, защо ти се покланят?!
Покланяли са се и пред Херкулес Той е бил смъртен,
но все пак е бил син за Зевс.
- Как смееш
да се сравняваш с Херкулес?!
Защо да не го правя?
През живота си постигнах повече от него. Вървях по стъпките му.
Може би стигнах и по-далеч.
- Херкулес е бил съвсем сам!
Сам ли завладя Азия, Александър?
Кой започна инвазията на изток? Не беше ли баща ти?
...Или вече кръвта му не е достатъчно добра за теб?!
Зевс ли е твой баща? Обиждаш ме, Клавдий! Опозори баща ми! Внимавай!
Баща ти никога не би приел някакви си варвари за свои приятели!
Нямаше да се бие заедно с тях като с равни!
Вече не сме ли достатъчно добри за теб?! Спомням си времето,
когато си говорехме като мъже! Говорехме си право в очите!
Между нас нямаше настоящата пошлост и престореност!
Сега целуваш тях?
Взе си варварка за жена
и я нарече своя кралица!
Спри се, Клавдий,
преди да си унищожил живота си.
Нима си станал толкова горд, че вече не се страхуваш от боговете?
Тази армия, тази армия вече не е същата!
Мери си приказките!
Повече нямам нужда от меча ти! Махнете го от очите ми!
Ти опозори името на баща си! Опозори народа ни!
Без нас нямаше да спечелиш онази битка край Гаугемала!
Мислиш ли, че искам да опозоря родината си заедно с теб?!
Ти опозори всички ни!
- Викнете стражите!
Арестувайте го за измяна!
Махнете се! Кой е с него?
Кой е с него?
В името на Зевс, арестувайте го!
Не позволявайте да ви заблуди! Той е побъркан!
Не знае какво говори! Отведете го!
Точно ти ли говориш за измяна?! Помниш ли горкия Променион?
Уби го без да има вина! Не те ли е срам?
А? Народа презира лъжливите царе!
Варварският ти син никога няма да седне на трона!
Помогнете му...
Не!
Пуснете ме да мина.
- Не можем, ваше величество.
Аз съм царицата!
Искам да го видя. Чакам вече 3-ти ден.
- Той не иска да вижда никой.
...Дори и теб.
- Той има нужда от мен!
Напротив! Няма.
От теб ли има нужда?
Хефестиян, правиш грешка!
Армията ти има нужда от теб...
...Александър.
...Биха ми простили всичко, но не и това.
Направи това, което всеки мъж с чест
би направил ва такъв момент. Няма за какво да съжаляваш.
Ти си Александър!
Скръбта, която те е обзела ще те унищожи.
Как станах толкова подозрителен, толкова сляп...?
Понякога, се налага на нараняваме тези, които обичаме.
...Той се държа надменно.
Клавдий беше прав за всичко!
Превърнал съм се в чудовище!
Ти си смъртен и онези индийци го знаят.
С моментното си падение ги караш да се чувстват горди!
Нима опозорих народа си?!
Македония- 8 години по-рано.
Филип, царят на Македония и водач на гърците!
Копнеех да видя момента, когато гърците ще приветстват македонки цар.
Да живее царят!
- Да живее народът!
Народът говори, че Филип е велик генерал,
но Александър е по-велик.
Ако някога отново ме обидиш...
ще те убия.
Липсваше ми. На пролет, от Персия,
ще докарат коня, който поръчах за теб.
За мен ще е чест да го приема. Не бих го разменил за нищо на света.
Сигурен ли си?
...Станал е по-непристоен от всякога.
Моят Филип пие твърде много вино. Напълно се е побъркал.
Вапе величество.
- Антипий.
Виждам, че малкият принц се наслаждава на спектакъла повече
от публиката.
- Харесва му да е сред хора.
Стой.
Аврий, изведи охраната.
- На ляво!
Ходом марш!
Отпращате охраната, ваше величество? Тук е пълно с хора.
Врагът ни може да е навсякъде.
- Спокойно, Клавдий!
Радвам се, че си тук.
Винаги можеш да разчиташ на този човек, Александър.
Отнасяй се към него като към мен. Той винаги ще пази гърба ти.
Добре, татко.
- Скъпи мой, Клавдий!
След малко тези гърци ще видят гордо вдигнатата ми глава.
Да ме наричат както искат! Настъпи част да научат кои сме.
Днес е този час.
Клавдий, погрижи се цял ден да се лее вино.
След малко ще празнуваме.
Твоят път свършва тук. Нататък продължавам сам.
Качи се при стражата.
Хайде.
Хайде!
- Татко, нека дойда с теб.
Искаш светът да те види като мой подвластник?
Това ли иска тя?
Не си придавай толкова наранен вид, Александър. Бъди мъж!
Цял късмет е, че въобще си тук днес...
...след онзи път, когато ме опозори.
В името на Херакъл, на Зевс, на всички богове,
подчини ми се поне този път!
Бъди смел, татко.
Ще следвам стъпките ти през целия си живот.
Наслади се на триумфа си.
Добре дошли на арената на славата!
Нека церемонията да започне!
Аврий, казах ти да...
Това е новият цар! Александър!
Син на Филип и законен престолонаследник!
Вече си цар! Ти си царят!
Да живее цар Александър!
Александър!
Махай се.
Станах за смях пред целия народ!
Така трябваше да се развият нещата.
Мислиш ли, че исках така да се възкача?
- Казах ти, че няма да е лесно.
Всички шушукат зад гърба ми! Кроят заговори!
шушукането не е сила.
- ... Но срамът е!
Кой уби баща ми?
Кажи ми. Кажи ми, иначе ще заповядам да те арестуват.
Аврий го уби.
- Той не е бил сам!
Ти ли му помогна?
Не. Не съм му помогнала аз.
Защо питаш? Защо да му помагам?
Много хора искаха смъртта му. Гърци, перси, македонци...
Ти си луда. Проклета си. Не знаеш силата на нещата, с които се занимаваш!
Кой сега говори глупости?!
Признай, че сърцето ти желаеше смъртта му.
Това е лъжа! Той ми беше баща! Обичах го!
Той не ти беше баща! Във вените ти не тече кръвта на този човек!
Ти само ме лъжеш!
Толкова лъжи изрече, подла магьоснице! Чувствам се объркан!
Погледни се само!
Ти си всичко, което той не беше.
Той беше грозен, ти си красив.
Той беше генерал, ти си цар!
Той не можеше да управлява самия себе си, а ти...
...ще управляваш света!
- Боговете те проклинат когато говориш така.
Говориш с такава гордост!
Въобще не скърбиш за съпруга си.
Да скърбя за него?
Какво знаеш ти за Филип?!
Чуй ме, Александър, Зевс е твоят баща.
Дръж се като божи син!
- Иска ми се да можех да те убия!
Закърми ме със злобата си още от люлката ми!
Възпитаме с помощта на огромната си омраза!
Мразя те за това, че си по-силна от другите!
Мразя те заради жестокостта ти!
- Разкрих сърцето си пред теб Александър!
Благодарение на мен ти се превърна в красив и силен мъж!
Проклета да бъде мръсната ти душа!
Душата ти е моя, Александър.
Не! Ти ми отне всичко!
Поквари душата ми с магиите си!
- Престани!
Престани да се държиш като хлапак! Ти си цар!
Дръж се като такъв! За сега, Променион е с нас.
Екзекутирай Антипий. Конфискувай земите на семейството му завинаги!
Никога няма да се промениш.
Не.
- Ти си истинско чудовище. Нямаш сърце.
Нима не научи нищо през всички тези години?
Нищо ли не научи от Филип?
- Не. Говоря за теб, майко.
Ти си чудовище.
Какво сторих, че ме мразиш толкова много?
Един ден ще ме разбереш.
Сърцето ми е изпълнено единствено с твоя образ.
Зная от какво имаш нужда.
Настъпи моментът.
Боговете са благосклонни към теб.
Ще имаш богатство, власт, победи...
Ще имаш всичко, което пожелаеш! Светът е твой!
Вземи го!
Вземи го.
Той никога повече не видя майка си отново.
Докато той воюваше със северните племена,
Олимпия уби втората жена на Филип заедно със сина й.
Чичото на Александър Атлий беше екзекутиран по необходимост.
Индия.
Разбира се, че се боите! Всички се боим,
защото досега никой не е стигал толкова далеч.
Океанът се намира на няколко седмици път от тук.
Ще построим кораби, ще преплаваме океана и по Нил ще се върнем в Египет!
От Александрия лесно ще се приберем вкъщи.
Ще се върнем обратно при любимите си хора!
Ще споделим с тях огромното богатство на Азия!
Имената ни ще останат в историята
за вечни векове!
Ще те последваме, Александър!
- До кога ще се скитаме из тези гори?!
Какво? Мълчите?
С теб сме, Александър!
Пинторий, ти си герой!
Къде са онези митични амазонки, които избивали мъже?
Къде са се скрили?!
Никога няма да те изоставим, Александър!
- С теб сме, Александър!
Омелий, кое племе би могло да ни победи?!
Симикий?
Антигоне...
Мъже, разбирате сърцето ми!
Страх ви е!
Падрий?
Падрий!
- Ето ме.
Той е велик войн.
- Да те чуем, Падрий.
Царю мой,
искам да се прибера, но ще оставя войните ми сами да решат за себе си.
Загубих много мъже.
Умряха млади момчета, който никога не са били с жена.
Някои умряха от инфекции,
някои от тукашната треска, някои умряха от шарка.
Някои умряха поради слабостта си, други...
...просто нямаха късмет.
Всички тези мъже умряха.
Преди 8 години ти навлезе в Азия с 40 хилядна армия.
Извървяхме заедно с теб повече от 10 хиляди мили.
Под дъжд и под слънце,
ние се бихме за теб. Някои от нас са се сражавали в повече от 50 битки.
Избихме много варвари.
Сега, когато се огледаш царю, колко от тези мъже виждаш пред себе си?
Искаш да продължим да се бием с тези племена още по на изток!
Видяхме онези чудовища слоновете.
Те са много по-многобройни от нас.
- Така е!
Падрий!
- Тишина!
Храбри Падрий, имаш правото да говориш.
Ти си един от най-благородните ми войни.
Всички знаете, че нито една част от тялото ми не остана здрава.
Бях раняван от меч, от камък, от копие от какво ли не!
Споделих всички страдания заедно с вас!
- Така е, царю мой!
Обичаме те задето го направи!
...Но все пак, твърде много мъже умряха!
Все още нямаш деца, Александър.
Всички сме смирени мъже, не смеем да се мешаме в работата на боговете.
Това, което най-много искаме е да видим децата ти.
Искаме да видим жените и внуците си за последен път
преди да се присъединим към умрелите ни бойни другари!
Да! Прав си, Падрий.
Не постъпих правилно.
Трябваше отдавна да ви изпратя обратно вкъщи и ще го направя!
Всички ще бъдете третирани като герои.
Ще наградя всеки мъж, който се е бил за мен най-малко седем години,
със доживотна пенсия от хазната ми!
Ще бъдете уважавани, богати, обичани!
Жените и децата ви ще се отнасят към вас като към герои
през остатъка от живота ви.
Ще живеете в мир и спокойствие!
Въпреки това, в момента ти се посрамваш, Падрий!
Дребнавостта ти е започнала да надвива героизмът ти!
Копнееш, обсебен си от персийското злато и бижута!
Влюбил си се в нещата от този живот, които унищожават война в един мъж!
Нима не виждате?!
Вие и аз добре знаем,
че ако сега се върнете назад, славата ви
и всичките ви велики победи ще избледнеят!
Постъпката ви ще се помни завинаги!
Всички ще помнят как сте предали царя си насред Азия!
Ще продължа похода си със азиатците ми!
Не можеш да постъпиш така с нас, Александър!
- Ние ти служихме вярно,
а сега ти ни предаваш!
- Не си прав, Александър!
Пренебрегваш героизма ни!
- Какво ще си помислят семействата ни за теб?
Да!
Без нас, армията ти няма да е същата!
- Осъзнай се, Александър!
Децата ви ще се наслаждават на богатствата на тази земя!
Нищо не взех за себе си! Моля ви само за още един месец!
Позор!
- Ще се подчинявате на царя си!
Какво би казал баща ти за всичко това?
- Стигнах по-далеч от него!
Посрами родината ни!
- Така наречените варвари не се страхуват!
Ще продължа на изток!
- Без нас ти си едно нищо!
Кой каза това?
- Никога няма да се върнеш в Македония!
Излез отпред! Обвини ме публично!
- Защо? За да избиеш всички ни ли?
Ти не си син за Зевс!
- Ти опозори паметта на баща си!
Исках да ни избиеш както уби Клавдий!
Горко ви! Думите ви ще бъдат наказани!
Обидихте паметта на баща ми!
Хамесий! Аерний!
Малки мой Ферниций, ти се изправи срещу своя цар!
Нито един от вас няма да остане ненаказан!
Херционий, ти не би предал царя си!
Ти ме обвини в несправедливост и жестокост! Арестувайте го!
Всички ли се разбунтувахте против мен, неблагодарници?!
Страхливци! Защитете се като мъже!
Падрий! Хайде, мъже!
Къде отиде честта ви?!
Той продължи пътя си към големия океан.
Потушаването на бунта и екзекутирането на водачите му
беше характерно за всеки генерал който е бил на такъв дълъг поход.
Беше очевидно, че армията му беше разделена.
Александър вече не беше обичан от всички.
Останете спокойни. Заедно сме силни като боговете!
Светкавицата е във дясната ви ръка. Бурята е в лявата ви.
Стига сме си губили времето!
Строй се!
Готови за бой! Копия!
Приберете мечовете!
След мен!
Готови за бой!
Хайде, македонци! Защо изоставате?
По-бързо!
Бъдете смели!
Отзад!
Прегрупирайте се!
Войни! След мен! Напред!
Напред!
Трябва да се прегрупираме!
- Пренасочи стрелците в центъра!
Да, царю! Руфий, Хефестиян е при реката! Да доведе кавалерията!
Да, царю! Трябва да побързаш преди да е станало късно!
Към центъра!
Хайде, македонци! Напред!
Неарций, внимавай!
Не!
Слоновете ни премазват!
Назад! Отстъпвай!
Хайде, Севелус!
Това е сянката ти.
Ти и аз заедно... ... за последен път, Севелус!
Не е голяма част да се биеш срещу тези зверове
и да умреш в тази велика джунгла?!
Хайде, македонци! Защо отстъпвате?!
Вие сте по-силни от тези варвари!
В името на Зевс, напред!
Напред!
Александър!
Напред!
Повалиха царя!
- Напред!
Това беше най-кървавата му битка.
Беше истинска касапница! Тук настъпи краят на всичко.
Никога повече нямаше да бъдем войни.
Той е жив! Александър!
Македонци,
прибираме се вкъщи!
Прибираме се вкъщи.
Животът му трябваше да свърши в Индия,
но това е митологичен мотив.
В реалния живот, Херакъл умрял от една отровена риза,
която му била дадена от ревнивата му жена.
Посвещавайки на боговете всичките си победи в този велик поход,
Александър се сбогува с далечни Изток.
Той поведе армията си на запад
и се наложи да премине през изпепеляващата пустиня.
Това беше най-краткият път до Вавилон.
Никой не помни колко хора умряха в онази пустиня.
Това беше най-тежкото завръщане в живота му.
Когато се завърна във Вавилон след 6 години в далечния Изток
Александър реши да промени живота си
вземайки си още две жени.
Вчера вечерта му нямаше нищо...
- От водата е, Ваше величество.
Смесил я е с вино.
Как е възможно?! Заразил се тиф е още в Индия?!
Не змея да докосна водата, Ваше величество!
Утре сутринта вярвам да е по-добре. Трябва му почивка за да...
Вън!
- Хайде, докторе.
Вече се чувствам по-добре.
Скоро треската ще премине.
На пролет заминаваме за Арабия. Не мога да тръгна без теб.
Арабия...
Да.
- Казват, че тамошните жени...
...са много красиви.
Помниш ли как се борихме като деца?
- Ти винаги ме побеждаваше.
Ти си единственият, който винаги беше честен с мен.
Те ме спаси от мен, самият.
Моля те, не ме напускай, Хефестиян.
Моят Александър...
Помня онова момче, което искаше да бъде като Ахил
а аз...
- Ти си Патрокъл.
Какво се случи после?!
Бяхме млади и вярвахме във всички глупави митове!
...Този беше много красив мит!
Стигнахме края на света, но после паднахме от него!
Хефестиян...
Не плачи...
Искам да продължиш да живееш след като умра.
Без теб съм едно нищо!
Хайде! Бори се, Хефестиян!
Ще умрем заедно.
Хефестиян...
- Мили мой...
Ще се оженим още няколко пъти. Синовете ни ще продължат делото ни.
Ще потеглим от тук с хиляда кораба, Хефестиян.
Ще заобиколим Арабия
и след това ще се отправим към Египет.
От там ще построим канал през пустинята,
ще достигнем Средиземно море
и след това ще слезнем на сушата. Сицилианците ще ни плащат данък!
След това,
най-вероятно римляните ще ни нападнат. Ще ги победим!
Ще изследвам Северните гори,
а после ще постъпя като Херкулес, ще се отправя към Западния океан!
И след това, един ден...
...след около 10 години,
Вавилон, благодарение на огромния си воден резервоар,
ще се превърне в център на света. Александрия ще бъде под наше владение.
Хората ще могат да пътуват свободно.
Азия и Европа ще се свържат.
Заедно ще остареем, Хефестиян.
Ще гледаме света от терасата на двореца.
...Ще съзерцаваме този нов свят.
Хефестиян...
Хефестиян.
Къде е онзи лекар?!
Не можах да го излекувам, Ваше величество!
Няма лек за тази болест! Опитах се да...
Ти го уби!
Отведете го!
Ела насам...
- Не ме докосвай!
Не искам да ви виждам! Вън.
Излезте веднага!
Махайте се всички! Вън!
Отново ли си пиян? Излез от тук.
Той е мъртъв.
- Кой?
Много хора го мразеха,
но не мисля, че някой друг освен теб, би посмял да...
Хефестиян е мъртъв?
Мислиш, че...
Ти си чудовище.
- Полудя ли?
Отне ми единствения човек, когото някога съм обичал!
Винаги си изпитвала неприязън към него!
Ти си го убила! Убила Хефестиян!
- Александър...
Чакам дете! Александър...
Александър! Моля те!
- Не!
Престанете! Ваше величество, успокойте се!
Александър, нося детето ти.
Не!
- Александър, бъди милостив!
Царю мой... ... нося детето ти!
Защо ми е то? Заченато е в нечистата ти душа!
Никога повече не ме докосвай!
Не!
Най-накрая имам дете!
Слава на боговете!
Стари мои приятели...
Пия за митовете!
- За митовете!
Слава на боговете!
...Ела във Вавилон.
Искам да дойдеш. Ти си единственият...
...законен владетел.
Чакайте!
Моля ви, недейте!
...Милост заради сина ти, Александър!
Пощади ме!
Пуснете ме!
Александър, умоляваме те,
кажи ни кой...
Кой ще управлява тази велика империя ако ти си отидеш от нас?
Не си чак толкова велик...
...Зевс е твоят баща!
Александър, армията ще се разцепи. Враговете ти ще се вдигнат на бунт.
Кажи ни последната си воля! Кой ще те наследи?
Кажи ни. Кой?
Какво каза?
- Най-добрият...
Каза, "Най-добрият".
- Но кой?
Ами короната?
- Да, короната.
Кой ще носи короната?
Боговете...
Вавилон, Персия-юни 323 година П. Х.
На 10 юни, 323 година,
великото сърце на Александър спря да бие.
Той отиде при Хефестиян, както и искаше.
Въпреки краткия си живот, без съмнение, той успя да придобие
митичната слава на далечния си пра-отец Ахил
и дори я надмина.
Ранната му смърт представляваше неговата саможертва,
но ако трябва за момент да погледна нещата от неговата гледна точка,
то, имам усещането, че той завладя и смъртта.
Намесата на Олимпия при убийството на баща му
е, по мое мнение, доста вероятна.
За него, това подозрение беше тежко бреме.
Александър беше обичан заради славата, която сам си извоюва.
Но за пролятата от армията му кръв...
...той беше виновен.
Не!
Два часа след смъртта му
вече се биехме като лешояди за трупа му.
Войната за разпределението на света започна.
Тази война продължи в продължение на почти 40 години.
Касандер взе Гърция, Кротий и Антигон взеха Западна Азия,
Сликас и Кинторий взеха Източна Азия,
аз взех Египет.
Така разделихме империята му на 4 части.
Трябва да останем заедно!
- Касандер доказа, че може да управлява.
Седем години след като пое властта в Гърция екзекутира Олимпия.
След 12 години той успя
напълно да унищожим мечтата на Александър.
Александрия.
- Касандер отрови Макшала...
...и 13 годишния син на Александър,
законния наследник на империята.
Истината никога не е проста.
Ето я и нея.
Истината е, че ние го убихме.
Нямахме друг избор,
...защото, защото не можехме да продължим.
Опитвахме се да гледаме напред, но в крайна сметка,
точно като Клавдий, не можехме да предадем света си
на азиатците, които презирахме.
Смесването на расите, хармонията...
Глупости! Той много говореше за тези неща.
Наистина ли искаше Александър
да създаде нов народ, който да му се подчинява?
Никога не съм вярвал в тази мечта.
Никой от нас не вярваше.
Това е истината за неговия живот.
Мечтата му ни изтощи.
Той трябваше да умре преди да беше погубил всички ни!
Унищожи последното писмо, Кледий.
Няма смисъл от него!
Напиши, че е умрял от треска...
.. и от преумора.
- Добре, господарю.
Можеше да си остане в Македони, да създаде дом и семейство.
Накрая щеше да бъде погребан като уважаван човек.
Това обаче не би могъл да бъде Александър.
През целия си живот той се стремеше да освободи самия себе си
от страха. Заради стремежа си...
...само заради него, той беше свободен...
...той беше най-свободният човек, когото съм познавал някога.
Трагедията му се изразяваше в това, че беше много самотен
и нетърпелив към онези, които не можеха да го разберат.
Желанието му
да обедини гърците и варварите завърши с провал, но...
Какъв провал само!
Неговият провал се извиси високо...
...над успехите на много други.
Живях дълъг живот, Кледий,
но славата и спомена за някого
ще живеят вечно
само ако той е преследвал мечтите си до край.
Най-великият от тези мъже е, човекът,
когото аз нарекох...
Мигес Александриус.
Александър Велики, най-великият от всички.