Wicker Park (2004) (Wicker.Park.DVDRiP.XViD-DEiTY.CD1.sub) Свали субтитрите
УИКЪР ПАРК
РОУЗ БЪРН
МАТЮ ЛИЛЪРД
и ДАЯН КРЮГЪР
Великолепни са, нали?
Божествени сълзи.
Да.
Прекрасен е.
Както и другите.
Предполагам, че аз просто... трябва да избера правилният.
В края на краищата не твоето око трябва да реши.
Да.
Ребека обади ли се?
Да, след един час ще е в ресторанта, за да те закара на летището.
Сложих ти билетите, паспорта и и новият ти мобилен телефон в куфара
и си готов за Хонг Конг.
Благодаря ти. Ще се видим след четири дена.
В момента в който се приземиш,
онези момчета ще почнат да те мушкат и ръчкат, за да видят от какво си направен.
Сигурен ли си, че аз съм правилният човек за това, Уолтър?
Не съм много добър в тези корпоративни работи, мразя да летя...
и това не е ли работа на Боб?
Боб? Стига, ще се справиш чудесно.
Просто не яж нищо, което носи каишка
и ако ти потрябвам, ще съм на плажа в Козумел, криейки се от обажданията.
Виж...това е голям пробив за теб.
Поверявам ти тази работа, защото мисля, че си подходящият човек.
Освен това скоро ще си и член от семейството, нали?
Надолу, моля.
Матю, стой настрана от леките момичета,
защото Ребека ще срита моя задник.
Мати.
- Мати!
- Люк! Ей, човече.
- Как си?
- Добре съм. А ти?
Много добре. Много добре. Радвам се да те видя. Изглеждаш страхотно.
Благодаря. Наистина е така.
Още ли се занимаваш с онези рекламни работи в Ню Йорк?
Върнах се.
- Кога се върна?
- Преди два месеца.
Два месеца? Какво правиш?
Не се обади на приятеля си? Можеше да ми звъннеш.
Знам. Просто...се върнах с момиче, което срещнах в Ню Йорк
и работя за брат и...
Звучи сериозно.
Може би. Не знам. Ще видим.
Изглеждаш много сериозен. Погледни се само.
Знам.
добре де!
Слушай, бързам за една среща.
А аз вероятно трябва да си преместа колата.
Довечера заминавам за Китай.
- Китай? Странно.
- Да, знам.
Ще ти звънна като се върна.
Да, добре звучи...млъкни!
Добре, ето ми визитката. И не чакай две години, за да ми се обадиш!
Старият магазин.
- Става ли?
- Обещавам.
Добре изглеждаш. Хубава вратовръзка.
Радвам се че те видях.
Той е много впечатлен от това, което сте направили
и ви уверява, че когато пристигнете в Китай,
ще бъдете посрещнат с много ентусиазъм и подкрепа.
Много ви благодаря.
Шампанско, ако обичате. Извинете.
Полека.
Матю е фотограф. Прекрасен, чудесен креативен човек.
Ето я и любимата ми сестра.
Единствената ти сестра.
Господин Хонг, госпожо Чин, това е сестра ми Ребека.
Здравей, скъпи. Как си?
Както виждате,
Матю е постигнал много не само в офиса.
Ето, мили. Вземи едно от тези да ти помогне да поспиш в самолета.
Господин Хонг би искал да вдигне тост.
О, да.
За дълъг и преуспяващ брак...
между нашите две компании.
Добре ли си?
Да.
Извинете ме. Ще отида да се обадя по телефона.
Веднага се връщам.
Извинете, ще може ли сметката.
Един момент!
Съжалявам.
Повече никога не искам да те виждам, Даниъл.
Спри да ходиш след мен или ще се обадя в полицията!
Лиса.
Лиса!
Добре ли сте?
Това глупаво...
Имаш ли нужда от помощ, Мери?
- Какво става?
- Толкова е дразнещо.
Не мога да разбера защо няма звук.
Аз просто...
Матю? Ехо?
Има ли някой вкъщи?
Аз ще се заема с това.
Заповядай, хлапе.
О, Боже.
Мамка му.
Ей сега се връщам, Мери.
Къде отиваш?!
Съжалявам!
- Вероятно е време да тръгвам.
- Да.
Е, това е.
Сигурен ли си, че си добре?
Да, добре съм.
Добре. Обади ми се като пристигнеш.
Добре, ще ти се обадя.
Обичам те.
И аз.
Чао.
Чао.
Последно повикване за полет 153
до Шанхай.
Всички пътници да се насочат към терминал 10-В.
Матю Саймън. С-А-Й-М-Ъ-Н.
Мамка му.
Да.
Не, няма го на самолета.
Той е...
Той е болен.
Много е болен. Има хранително отравяне.
Ще пристигне след няколко дена.
Лиса?
Добре.
Ехо?
Лиса?
Ето, мили. Вземи едно от тези, за да можеш да поспиш на самолета.
Този модел кара прасците ви да изглеждат секси.
Искате ли да пробвате в розово?
- Добре.
- Добре. Седнете.
Ето те. Къде беше?
Приличаш на лайно. Надявам се да си е заслужавало.
Имаме ли десети номер в розово?
Да, отзад.
- Здрасти, Ели.
- Здравей.
Трябва да поговоря с теб.
Е, коя е тя?
Няма да ми повярваш.
Напротив. Дори сигурно я познавам. Как се казва?
В това е въпроса.
Не и знаеш името? Човече!
Знам, че е танцьорка.
Стриптизьорка?
Не, глупако. Истинска танцьорка.
Боже. Обичам телата на танцьорките.
Но лицето и е като...
Очите и...
...и нейната...кожа е просто...
Тя ме кара...
Какво мънкаш? Тя просто те кара да говориш по-нечленоразделно от обикновено.
Ти си обсебен, което не мога да го разбера.
Просто не знам как го решаваш изведнъж.
Клиентката ми там... има страшни крака. Ели.
Има нещо секси в Ели.
Блондинката на витрината.
Какво правиш?
Мати, добре ли си?
Блондинката?
Какво правиш?
Дай ми някакви обувки.
- Обувки?
- Да.
Имаме много обувки.
Мога ли да ви помогна с нещо?
Да.
Тези обувки на витрината.
Черните, с червената подметка.
Бих искала да ги пробвам.
Черните с червеното. Добре.
Ще отида отзад и ще ви ги донеса.
Там ги държим... отзад...така че...
Сега се връщам.
Мати?
Може би ще попиташ дамата кой номер носи.
- Да.
- Осем и половина.
Като Фелини.
Да.
Искам да кажа като филма, не като номера на обувките му. Не знам кой номер носи.
Осем и половина.
Мамка му.
Какво беше това?
Фелини! Какви по дяволите ги говоря?
Идея си нямам.
Но беше прав за едно нещо. Наистина е красива.
А ти, мой човек, си идиот.
Добре, виж. Ето как седят нещата.
Ти очевидно си хлътнал, тя очевидно те мрази,
така че оставаш тука и оставаш професионалиста да действа.
- Млъкни. Дай ми обувките.
- Добре. Върви.
Само запомни... не си забавен.
Ето. Черни с червено.
Какво мислите?
Много са големи.
Големи? Сериозно?
Люк, тези са девет и половина.
Съжалявам. Това е най-малкият номер, който имаме.
Е, ами жалко.
Недейте...знаете ли... не е необходимо.
Можем да ги поръчаме за вас.
Специална поръчка. И... ако си оставите номера, бих могъл...
бих могъл да ви се обадя лично, когато пристигнат.
Следите ли хора обикновено?
Какво?
Да не искате да ми кажете, че сте голям фен на модерните танци?
Вижте, досега не съм правил такова нещо.
Честно...ще позволите ли да ви изведа на по кафе и да ви обясня?
Не мисля.
Ще седя от другата страна на масата. Обещавам.
Просто ми се обадете, когато пристигнат обувките.
Чуйте, не съм такъв за какъвто ме мислите.
Мамка му.
"Утре вечер. 6:00 часа. Кафе "Танджиърс" на Кинзи.
Сега няма да се наложи да ме следиш".
Родителите ми окончателно се разделиха и майка ми се премести в Прага.
Но баща ми е още тук. Живее в Калифорния.
Иска ми се сега да бях в Калифорния.
Как реши да станеш фотограф?
Риби.
Риби?
Тропически риби, всъщност.
Когато бях дете, ходех в библиотеката и взимах всички книги...
...с тропически риби.
Прекрасни цветове и форми.
Когато бях на осем години, осъзнах, че някой трябва да снима рибите.
И исках това да съм аз.
Но когато пораснах, осъзнах че...
нещата не трябва да са необикновени, за да са красиви.
Обикновените също могат да са толкова красиви.
Като какво например?
Ами...
Като...виждаш ли онази двойка?
Погледни как момичето го е хванало здраво.
Но той все пак може да си пие кафето.
Изглежда, че се чувства в безопасност вкопчена в него.
Ако повярва на това, ще ти кажа още нещо.
Снимай ме.
Тази вечер се чувствам красива.
Чао.
Чао.
Добре.
- Здравей.
- Здравей.
Госпожо?
Нося ви дрехите от химическото чистене.
Мамка му.
Ей, ти не си в Китай.
Не можах да замина.
- Какво стана?
- Открих Лиса.
Ето го.
Това е статията, която е оставила.
Погребението е днес.
Не мога да повярвам, че си зарязал Шанхай, заради това.
Това всъщност не е Лиса. Това е пудриера.
Ами твоето момиче? Как и е името?
Ребека.
Да, тоест не... Мат!
Мамка му.
Счупена ли е?
Суеверен ли си?
Толкова съм глупав. Дай ми я...
- Не, не. Няма нищо.
- Съжалявам.
Прав си. В това няма смисъл.
В един момент търся пръстен, а в следващият съм тук и правя това.
Търсил си пръстен?
Не знаех, че си бил толкова сериозен.
Явно не съм.
Така е устроена вселената.
В момента, в който решиш нещо... и заедно с решението...
идва и изкушението.
Ти какво би направил?
Ще ги задържа и двете и ще се надявам, че няма да разберат една за друга.
Идеално. Задник.
Трябва да разбера защо замина.
Уплашила се е. Всички се плашат.
Не и Лиса. Тя не би заминала без обяснение.
Щеше да остави писмо, да се обади, нещо такова.
Тя не е такава.
Нещо се е случило и каквото и да е било...
яко те е прецакала.
Знам, че тя ме обича.
Може ли да ти взема ключовете?
Защо?
Погребението е днес. Това е единствената следа, която имам.
Колата ми.
- Хайде.
- Добре. Знам. Извинявай.
Трябва да се върнеш до 7:00.
Ще се върна. Благодаря.
Имам среща.
Имаш среща?
Да, имам среща.
С кого?
Актрисата, която дойде в магазина преди няколко седмици и...
Страшно много я харесвам, така че не закъснявай с колата ми.
Няма. Ще се върна до 6:00.
"Лиса. Опитвам се да те открия.
В мене е пудриерата ти. Обади ми се на..."
Извинете?
Какво ще обичате?
Намерих ключ от хотелска стая вчера.
Една жена го забрави. Не знам дали сте я видяли.
Падна точно там. Счупи си токчето.
Вчера? Точно така. Спомних си.
Искате да ми оставите ключовете?
Всъщност аз...
бихте ли и предали тази бележка, ако се върне?
- Няма проблеми.
- Много благодаря.
За нищо.
Лиса!
Лиса!
"Лиса. Върнах ти ключа, както ме помоли.
Трябва да ми позволиш да те видя за последен път.
Обади ми се. Сърцето ми ще се пръсне.
С цялата ми любов. Даниъл".
Мамка му.
- Задник.
- Много съжалявам.
- Мога да обясня.
- Ти си нещастник.
Направи ми услуга... повече не ме моли за нищо.
Стига де. Люк...
Открих я. Мисля, че я открих. Поне намерих апартамента и.
Много се радвам за теб, Мати.
Оставих и бележка под вратата да се срещнем утре в парка.
Трябва да си устроите пикник.
Хайде де. Казах, че съжалявам.
Цялата ми вечер е прецакана.
Не съм закъснял толкова много.
Алекс не чака никого. Повярвай ми. Вече и оставих три съобщения.
Защо не взе такси?
Защото те чаках. Чаках си колата.
Не е толкова късно, Люк. Още можеш да стигнеш.
Да отида? И какво? Да хвърлям камъчета по прозореца и?
Няма е. Край. Забрави.
Може би не.
Надявам се заради приятелството ни, това да е, който искам.
Искаш ли да видиш колко познавам? Три позвънявания.
Ало?
Как си?
Съжалявам. Получи ли ми съобщенията?
Не, услужих с колата си на Мат и той малко закъсня.
Разбира се. Тука е. Изчакай секунда.
Иска да говори с теб.
Трябва да оправиш нещата.
Ало?
Пързаля ме, нали?
Да, пързаля те.
Знаех си.
Не ми услужи с колата си. Аз я взех.
Откраднах му ключовете.
Това е добре.
И защо го направи?
Защото съм егоистичен идиот.
А цялата работа стана, защото...
не искам да те отегчавам.
Моля. Настоявам.
Добре.
Ами...
търсех някого. Жена.
Изобщо не мислех.
Бях се отчаял.
Съжалявам.
Не.
Трябва да ти се извиня.
И ти се извинявам. Съжалявам, че ви съсипах вечерта.
Откри ли я?
Така мисля. Да. Открих къде живее.
Ами трябва да се върнеш и да я потърсиш.
Така и ще направя. Благодаря.
Сега вече си отегчителен. Дай ми телефона.
- Добре, Алекс. Трябва да тръгвам.
- Радвам се, че си поговорихме.
И аз се радвам. Чао.
Тя е мила.
Мерси.
Ало?
Добре. Ще те взема от театъра.
Не мисля така, господарю.
Млада госпожице, повярвайте
те са създали грешна представа за мен.
Това ще процъфти
и ще живеете свободно като господаря си, това е вашата съдба.
Ще направя най-доброто да уговоря вашата дама...
...въпреки, че е трудна задача.
Каквото и да стане, аз ще бъда негова жена.
Алекс, какво става?
Какво искаш да кажеш?
Ами седя в публиката и не мога да разбера.
Помислих си, че изпускам нещо, така че се приближих и погледнах по-отблизо.
И знаеш ли какво? Пак не ми хареса.
Какво по дяволите ти става днес?
Репликата "Каквото и да стане, аз ще бъда негова жена"
определя характера ти.
Ти си влюбена в този младеж,
а той те моли да му помогнеш да се добре до друга жена!
Ти си разстроена, объркана, това те разкъсва отвътре!
Трябва да видим любовта, но трябва да видим и агонията.
Била си влюбена, нали?
Разбира се.
Добре. Ами моля те, сподели малко и с нас.
Чуваш се толкова близко. Не мога да повярвам, че си 11 000 километра.
Знам. Чудна работа, а?
Как е времето?
Не знам. Още е тъмно.
Не е ли към 10:00 сутринта там?
Толкова съм изтощен, че още не съм вдигнал завесите и...
Знаеш ли какво...всъщност е прекрасен ден, сега видях.
Сигурен ли си, че всичко е наред?
Просто малко не съм на себе си, това е всичко.
Ами гледай да дойдеш на себе си, защото днешната среща е много важна.
Ще се справиш, скъпи. По късно пак ще ти звънна.
Липсваш ми. Чао.
Чао.
"Лиса, намерих ти пудриерата.
Трябва да те видя.
Да се срещнем утре в 3:00 на обичайното място.
Мат".
Ехо?
Лиса?
Лиса?
Исусе! Съжалявам. Всичко е наред.
Ще се обадя на полицията! Къде е телефона?
Не! Не се обаждай в полицията! Няма да те нараня.
- Остави ме намира!
- Добре! Добре! Успокой се!
Успокой се. Всичко е наред.
Аз съм приятел на Лиса.
Приятел на Лиса?
Да.
Това майтап ли е?
Не. Попитай я, когато се върне.
Аз съм Лиса. Аз живея тук.
Името ти е Лиса?
Да.
И живееш тук?
Да.
Не...
- Ще викна ченгетата.
- Чакай, недей.
Виждаш ли онова писмо?
- Ти ли си го написал?
- Да.
В понеделник беше в "Белучи".
Да...бях.
И си наела стая в "Дрейк", стая 679?
Да.
Как си разбрал?
Не мога да повярвам, че го направих.
Полудявам. Ето.
Това е твое.
Счупено е.
Ще ти го платя. Нали знаеш, лошият ми късмет.
Чакай.
Ръката ти.
Кърви.
Няма нищо.
Ще я превържа.
Не, аз... аз ще се погрижа. Медицинска сестра съм.
Добре.
Благодаря.
Знаеш ли, в ресторанта
щях да се обзаложа на всичко, че ти си момичето, което познавам.
Но сега като те гледам, даже и не приличаш на нея.
Сигурно ми се е привидяло.
Бях луд по нея.
Ами... онзи с Кадилака?
- Даниъл.
- Неговата история каква е?
Преследва ме.
Плаши ме до смърт.
Затова отседнах в хотела... не исках да ме намери.
Надявам се да не те е проследил до тук.
Не мисля.
Как ти е ръката?
Добре е.
Дори не бях гладна.
Всъщност знаеш ли какво?
Благодаря ти за всичко.
За превръзката...
...че не викна ченгетата...
...че не ме преби до смърт с малката бронзова балерина или...
Тръгваш ли си?
Да.
Закъснявам.
Много закъснявам, за Китай...
Китай. Смешно.
Това каза и приятелят ми.
Може би трябва да почакаш.
Не мога. Трябва... трябва да тръгвам.
Наистина ли мислиш, че има полети толкова късно?
Какво правиш?
Страх ме е.
От него.
Не съм оставала сама, откакто жена му почина и...
Имаш ли нещо против да останеш?
Лиса, ти дори не ме познаваш. Нахлух в апартамента ти...
Знам, знам, знам.
Но...не ме разбирай погрешно, но мисля, че си много мил човек.
Това е всичко.
Добре.
Добре.
Къде спят милите хора?
Милите хора спят на дивана.
Какво правиш?
Гледам те как спиш.
Лиса!
Как си?
Какво правиш тука?
Трябва да поговорим.
Сега?
Да, важно е.
Искаш ли нещо за пиене? Направо замръзвам.
Добре.
Приятелят ми е дал мои материали на шефа на една агенция...
и той ги е харесал.
Така че...
ми предложи работа в Ню Йорк.
Чудесно.
Ще ми помогне да си плащам наема, но...
Но какво? Защо не?
Ела с мен.
Знам, че са минали само няколко месеца, но...
Ти си причината, заради която не искам да се местя в Ню Йорк.
Искам да живея тук, с теб.
Закъснявам за репетиция. Може ли да го обсъдим утре?
Разбира се.
Матю, довери ми се.
Ще се видим утре в парка. По същото време.
Чао.
Виждал ли си Лиса?
Лиса?
Замина на европейско турне с групата.
Всичко стана много бързо.
Дойдоха на репетицията и просто я взеха.
Тя...каза ли нещо, преди да замине?
Какво например?
Ами...
Супер. Благодаря.
Добре.
- Здравей.
- Здрасти.
Искаш ли кафе?
Разбира се. Благодаря.