Leon - The Professional (1994) (Leon.1994.DC.DVDRip.SC.XviD.DTS-leVen.CD1.sub) Свали субтитрите
ЖАН РЕНО
ГЕРИ ОЛДМЪН
НАТАЛИ ПОРТМАН
И ДАНИ АЙЕЛО
ВЪВ ФИЛМА
Л Е О Н
МУЗИКА ЕРИК СЕРА
СЦЕНАРИЙ И РЕЖИСУРА ЛЮК БЕСОН
"Добре дошли в МАЛКАТА ИТАЛИЯ"
Така. Как си, Леон.
Добре съм.
Добре, добре.
Да говорим делово.
Това дебело копеле се опитва да се намъкне в бизнеса на Маурицио.
Знаеш, че Маурицио е разумен човек.
Той иска само да проведе един малък разговор с онзи.
Но този тип, не иска да чуе за него.
Mоже би теб ще те послуша.
Той ходи в града всеки вторник. Свободен ли си във вторник?
Да, във вторник съм свободен.
Радвам да ви видя отново, г-н Джоунс.
Запомни, прилежността се цени.
Имате половин час.
Един час.
Какво?
Тонто е, отдолу. Тук е някакъв тип, който иска да говори с теб.
Как изглежда?
Сериозен е.
- Кажи му че се качвам.
- Качва се.
Някой се качва. Със сериозни намерения е.
Мики, отваряй си очите. Имаме си компания.
Имаме си компания.
Хайде.
Спрете!
Кажи на шофьора да ни чака отзад. И побързай!
- Скъпи, какво става?
- Не се тревожи, бебче.
Всичко е наред. Дремни си.
О, Господи.
Тези копелета са блокирали и двата изхода.
Провери терасата!
- 911 .
- Помогнете ми!
- Някой се опитва да ме убие.
- Не затваряйте, моля.
Секунда.
Свързвам ви с офицер.
Детектив Джеферсън. С какво мога да бъда полезен?
Ще ви се обадя пак.
Спокойно, човече. Имам половината Боливия опакована в тия куфари.
Все още не е смесена. Вземи я, твоя е.
Набери този номер.
Ще си поговорим по-късно, нали?
Чао.
- Ало?
- Маурицио e. Помниш ли ме?
- Виждам, че си се върнал в града.
- Да. Всъщност не.
Само днес.
Значи може да се каже, че днес ти е последен ден в града...
и никога повече няма да видя твоето шибано лице. Нали?
Да, точно така.
Дай да говоря с нашия взаимен приятел.
Той иска да говори с теб.
Увери се, че е разбрал, и го пусни да си ходи.
Разбра ли?
- Кажи го.
- Разбрах.
Добре.
Исусе.
Две млека, както обичайно?
Защо скри цигарата?
Tази сграда е пълна с клюкари.
Не искам баща ми да узнае. Имам си достатъчно проблеми.
Какво стана?
Паднах от колелото.
Не кaзвай на татко за цигарата, става ли?
- Защо правиш това с нас?
- Не знам...
Хората имат проблеми с паметта. Сигурно е от слънцето.
- Трябва да знаеш кога да излезеш на слънце.
- Не знам как се е случило.
Какво съм направил? Аз съм само съхранител.
Държа наркотика, който ми се дава. Нито го поглеждам, нито го пипам.
- Даже не знам как да го смеся.
- Опитай се да ме разбереш.
Юни ти дадохме дрога. 100 % чиста.
Сега е юли месец, ние получаваме от теб дрога, 90 % чиста.
Някъде между юни и юли, 10 % са изчезнали!
Не знам. Не е моя работа. Вие ми дадохте пратката, аз я пазих.
- Това е всичко което знам.
- Виж, опитвам се да ти помогна...
но ако ще продължаваш да упорствуваш за това...
Ще ми се наложи да го разтревожа.
А когато той слуша музика, ненавижда да го безпокоят.
Казвам ти истината.
Надявам се, защото този може да надуши лъжата.
Това направо плаши.
Това е като шесто чувство.
Смяташ ли да си промениш мнението, или да го викам?
Казвам ти истината.
Добре.
Стан.
Съжалявам. Той казва, че не е пипал стоката.
Разбира се, че не я е пипал.
Направи ми услуга.
Намери този, който е я пипал, до утре.
По обяд.
Малки, чакай.
Не съм ви смесвал говната.
Търси си виновника сам!
Какво правиш тук? Отивай вътре и си напиши домашното.
- Вече го написах.
- Тъй ли? Влизай вътре и помагай на сестра си...
да изчисти проклетата къща !
И стига си пушила!
Едно!
Две. Издишайте бавно.
Вдишайте бавно.
- Дишайте дълбоко.
- Времето свърши. Мой ред е.
Само смени канала и ще ти размажа физиономията.
Да преминем към краката. Сега долу. Долу. Долу.
Извинявай ,скъпи.
Стиснете. Отпуснете. Стиснете пак.
Добро утро.
Здравей , сладурче.
Скъпа, изключи го! Мама я боли главата.
- Тя се предрежда.
- Тя иска да гледа онези тъпи анимации!
Няма да й навреди да си мръдне задника малко.
Не съм само аз с дебел задник тука.
Две и нагоре.
Може ли някой, който по цял ден не върши нищо друго, освен да гледа анимации...
да си размърда малкия задник и да отиде да купи нещо за ядене?
- Краката. Великолепно.
- Само се опитай да го кажеш пак.
- Маржи, струва ми се че този път преебах нещата.
- Това не е за първи път.
Обаче винаги се измъкваш, нали така?
Струва ми се, че този път отидох много далеч.
Ти отиде много далеч току-що. Закъснявям за работа.
Какво ще кажеш днес да поработиш вкъщи?
Наистина го чувствам. Ето така, стомаха навътре.
- Едно -
- Сега е мой ред!
Помощ! Тя иска да ме удари!
- Татко, тя ...
- Затвори проклетата врата!
Моля те, не стреляй!
Кучка.
- Мегатрон!
- Напрегнете цялото си тяло.
Когато използувате квадра-степ, вашите бедрени мускули -
- Някой ще вдигне ли телефона?
- Аз съм заета!
- Ало?
- На телефона е Маргерит МакКалистър ...
Директор на училище Спенсър в Уайтууд, Ню Джърси.
Г-н или г-жа Ландо, моля ?
Г-жа Ландо е.
Мисис Ландо, когато вашият мъж записа Матилда в училището...
той каза, че тя има "проблеми".
Както знаете, ние се гордеем, че превръщаме проблемните момичета...
в жизнени и продуктивни млади жени.
Но ако нея я няма, ние нищо не можем да направим.
Матилда напусна училище без разрешение вече от две седмици.
Знам, че мъжът ви е платил за обучението за една година напред...
но ако погледнете на стр. 20 от правилника, който ви изпратихме...
вие ще видите,че без уважителна причина за продължително отсъствие...
ще бъдете лишени от правото на обучение.
Тя умря.
Кажи на това проклето дете да поработи малко тук!
И почисти! Писна ми от този безпорядък!
Побързай!
...Защо ли аз чувствам
...Когато нещата изглеждат тъй черни
...Че нищо не може да тръгне наопаки.
...Това беше един необичаен ден:
...Любовта ме накара да погледна на нещата
...По различен начин ...
Животът ли е винаги толкова жесток, или е такъв само когато си дете?
Винаги е така.
Задръж я.
Аз отивам до магазина. Искаш ли мляко?
1 литър или 2? 2 беше, нали?
Обичам тези спокойни мигове преди бурята.
Напомнят ми за Бетовен.
Можеш ли да чуеш това?
Това е като да сложиш глава на тревата...
Можеш да я чуеш как расте.
Можеш да чуеш насекомите. З-з-з-з.
- Харесваш ли Бетовен?
- Не бих казал.
Сега ще ти изсвиря нещо от него.
Татко!
По-добре да останеш тук.
Казахме на обяд.
Вече една минута просрочи.
Ти не харесваш Бетовен.
Не знаеш какво изпускаш.
Такива увертюри направо ме изцеждат целия.
Толкова е силно.
Но след началото, ако трябва да бъдем честни...
той има тенденция да става малко скучен.
Затова спрях!
Претърсете квартирата.
Ти си фен на Моцарт. Аз също го обичам.
Аз обичам Моцарт!
Знаеш ли, той е бил австриец.
Но за тази работа, той някак си не става.
Затова се ориентирах към по-яките момчета.
- Супер.
- Какво правиш, по дяволите?
Пич, дръж си плювалника затворен.
Опитай Брамс. Той също е хубав.
- Какво, по дяволите, си мислиш че знаеш ти за музиката? - О, я стига!
- Провери ли матрака?
- Не.
Леле!
О, по дяволите!
Мъртъв е.
Исусе. Погледни какво направи.
Стан, с теб всичко наред ли е?
Какво правиш?
- Мъртъв е!
- Но той ми съсипа костюма.
Знам, но е мъртъв!
-Той е само едно парче месо.
-Забрави за това, успокой се!
Аз съм спокоен.
Чакай тук, разбрано?
Бени!
Боже мой Бени! Ние сме, Малки и Стан!
Успокой се, всичко е наред.
Да вървим.
Хайде, ще ти дам цигара.
Бени, излизаме!
Бени, не стреляй!
Влизай вътре!
Дяволите да те вземат, Бени!
Ще облечеш нещо ново.
Успокой се.
Какво става тук?
Всичко е наред, мадам. Полиция.
Оставете това бедно семейство на мира.
- Всичко е наред. Просто се успокой.
- Спокоен съм.
Защо не ги оставите на мира?
Той ви каза - прибирайте се.
Стан, мисля че ще бъде по-добре ако влезем вътре.
Бени обърни кухнята с краката нагоре! Търси тия лайна!
Уили Блуд, гледай к'во направи! Ти уби четиригодишно дете!
Трябваше ли наистина да го направиш?
Моля ви, отворете вратата. Моля ви!
Бени, тук има три деца.
Мисля, че Стан е убил това момиче.
Това лайно, Уили, уби момчето.
Третото го изпуснахме. Намерете я.
Мамка му, изпуснахме момиченцето.
Отивам да търся момичето в тая скапана сграда.
- Не ме ли позна?
- Аз, Гримлок, те познавам !
Мамка му.
- Ей! Намерих го!
- Бинго!
- Намериха го.
- Знам.
Ето.
Полицията идва. По-добре да изчезваме.
Полицията идва. По-добре да изчезваме. Ти оставаш тук.
Какво ще им кажа?
Кажи им...
че си вършихме работата.
- Как се казваш?
- Матилда.
- Съжалявам за баща ти.
- Ако никой не го беше свършил това...
някой ден, може би, аз сама щях да го направя.
Майка ти, тя ...
Тя не е моя майка.
Сестра ми искаше да отслабне и без туй. Но тя никога не изглеждаше добре.
Тя дори не ми е истинска сестра. Само наполовина.
Но не по-добрата половина.
Щом не можеше да ги понасяш, защо плачеш?
Защото убиха брат ми.
Какво им беше направил? Той беше само 4 годишен.
Той никога не плачеше.
Той просто сядаше до мен и ме прегръщаше.
Бях му повече майка, отколкото онази свиня някога е била.
Не говори така за свинете. Те са по-добри от хората.
Но те миришат гадно.
Това не е истина.
В момента, точно сега, имам една в кухнята...
тя е много чиста...
и мирише хубаво.
- Нямаш свине в кухнята.
Напротив, имам.
Току-що бях там, и не видях никаква скапана свиня.
Не мърдай. Сега ще я доведа.
Пиги, Къде си?
Ето къде си.
Здравей, Матилда.
Здравей, Пиги.
Как си днес?
Имала съм и по-добри дни.
- Как се казваш?
- Леон.
Хубаво име.
Имаш ли някой при който да отидеш, роднини или някой друг?
Отивам да взема още малко мляко.
Боже.
Не пипай това , моля те.
С какво си изкарваш прехраната ?
Чистач.
Наемен убиец ли си?
- Ъхъ.
Гот.
- Всички ли очистваш?
- Без жени и деца. Това е правилото.
Колко ще струва да се наеме убиец, който да претрепе гадните копелета...
които убиха брат ми?
- Пет хилки за глава.
- Леле!
Виж какво ... Мога ли да работя за тебе...
а в замяна, ти да ме научиш да убивам?
Какво мислиш за това?
Ще ти чистя дома. Ще ходя да пазарувам.
Ще ти пера дрехите.
- Договорихме ли се?
- Не, не става.
Какво искаш да направя? Няма къде да отида.
Имаше труден ден.
Отиди да спиш, ще се разберем утре.
Беше много добър с мен, Леон...
а не винаги си такъв.
Знаеш ли ...
Лека нощ.
Спа ли добре?
Добре.
- След закуска трябва да си отидеш.
- Къде?
Това не е мой проблем.
Прочети това.
Ти не можеш да четеш.
Уча се ,но имах много работа в последно време...
така че малко поизостанах.
Какво е написано тук?
Реших какво ще правя с живота си оттук нататък. Ще бъда чистач.
Ти искаш да бъдеш наемен убиец? Ето.
Вземи. Това е моят прощален подарък. Отивай, убивай, но без мен.
- Аз работя сам. Разбираш ли? Сам.
- Бони и Клайд не са работели поотделно.
Телма и Луиз също са били екип. Те са били най-добрите!
Матилда, защо постъпваш така с мен?
Винаги съм бил толкова мил с теб.
Дори ти спасих живота вчера, точно пред вратата.
Правилно. И сега си отговорен за това.
Ако си спасил моя живот, ще трябва да си имал добра причина да го направиш.
Ако сега ме изгониш, това е все едно да не беше отварял никога вратата си...
и да беше ме оставил да умра пред тази врата.
Но ти я отвори. Така че -
Матилда ...
Ако не ми помогнеш, ще умра днес. Чувствам го.
А не искам да умирам днес.
Матилда ... Та ти си само едно малко момиче.
Не го приемай присърце,но аз не мисля, че можеш да се занимаваш с това.
Много съжалявам.
Как беше?
Никога не прави така повече или ще ти пръсна главата.
Разбираш ли ?
Не работя така. Това не е професионално.
Това са правилата.
Спри да казваш "ОК" през цялото време. O'key? -O'key.
Добре.
Ще използвате ли това в хотела?
Г-не, смятам да свиря на това...
защото ще имам прослушване в "Джулиард" следващият месец...
И трябва да се упражнявам.
Добре, но не след 10:00.
- Обещавам.
- Отлично.
Ще ви настаня в стая на края на коридора...
така че да не притеснявате никого.
Попълнете това, моля.
Татко , ще ми позволиш ли аз да го попълня? Знаеш колко обичам да се регистрирам в хотели.
Благодаря, тате. Ще го донеса след минута.
Четвърти етаж!
Благодаря, г-не!
На вас ви е провървяло че имате такова любопитно момиче.
Аз имам дете, на 17, и нищо не прави по цял ден.
Мога ли да си оставя растението тук, докато отнеса нещата горе?
Разбира се.
Ще запиша името на едно момиче от моя клас, от което ми се повдига.
Ако стане напечено, тя ще го отнесе.
Ето. Готово.
- На колко години си?
- 18.
- 18?
- Искаш ли да видиш личната ми карта?
Не. Изглеждаш по млада.
Мерси.
Леон, искам да ме научиш да бъда като теб.
Искам да бъда силна и умна като теб.
Знам, че не съм силна достатъчно...
но мога да науча основата, теорията.
Какво мислиш? Само теория.
Имам нужда от това, Леон.
Имам нужда от време да събера мислите си.
Да, и на мен ми е нужно...
Питие.
Не мърдай. Сега ще ти донеса.
Когато ми каза, че имаш нужда от тази играчка...
Помислих, че ми се причу.
Казах си, "Леон е професионалист. Никой освен новаците не използува това."
Обичам да съм във форма.
Разбира се. Винаги си на върха.
Това е като с мен. Аз знам какво става през цялото време.
Ето защо няма да напусна това място, просто се мотая насам-натам.
Промените не вещаят нищо хубаво, Леон. Нали знаеш?
Провери.
- Провери дали това ти е нужно.
- Вярвам ти.
Едното няма нищо общо с другото. Запомни го!
Ще го запомня!
Снайпер - това е първото оръжие,с което ще се запознаеш...
защото ти дава възможност да стоиш на разстояние от клиента.
Колко по-добър професионалист ставаш, толкова повече...
ще можеш да се приближиш до клиента.
Последно в обучението ти ще се занимаваме с камите.
На позиция.
Никога не го отваряй, преди да действаш! Мерникът отразява светлина.
Така могат да те видят от километри разстояние.
И винаги се обличай неглиже.
Нищо по-ярко от земята. ОК?
Започваме с тренировките. Това е най-добрият начин да се научиш.
По кого да стрелям?
По който си искаш.
Ще се върна след малко. Дайте ми малко време. Благодаря!
Костюмарите - да ви няма! Не искам да ви виждам. ОК?
- Заехте ли си местата?
- Всичко трябва да изглежда естествено.
- Без жени и деца. Така ли?
- Да.
Анцуг в жълто и оранжево?
- Става.
Спокойно сега.
Не го изпускай от очи.
Дишай спокойно.
Следи движенията му.
Представи си, че бягаш заедно с него.
Опитай се да усетиш следващото му движение.
Вдишай дълбоко. Задръж въздуха.
Сега.
Ох!
- Добре съм. Нищо ми няма. Нищо ми няма.
- Лягай долу! Откъде стреляха?
От първия изстрел! Не е зле,а?
- Кой стреля, по дяволите?
- Не мога да дишам! Я ме пуснете бе!
Може ли да пробваме с истински патрони?
Няма да е днес. Хайде да си дигаме чуковете.
...Тъпото му...
...Тъпото му...
- Ето, така.
...Чувство за хумор...
...Предполага...
...Че на секса той се наслаждава...
...Пръстите му...
...Към нея се насочват...
...Докосват я...
...Като мъничко дете...
- Не, благодаря.
- Не ми възразявай.
...Забравил за парите...
...И обикновените неща...
...Той вярва в красотата...
...Той е Венера в мъжки образ...
...Той вярва в красотата...
...И просто обича...
...Той вярва в красотата...
...Той е Венера в мъжки образ...
...Той вярва в красотата...
- "На..."
...И просто обича...
- "Сократ му се струва..."
...Той изучава...
- "На Со-к-ра-т."
...Вкуса на нейното тяло ...
Аз ще го направя.
...Възбуда...
...Толкова прецизна...
...Той кара нейната...
...Красота да блесне ...
Леон, ние бачкаме непрекъснато.
Трябва да си починем. Хайде да поиграем.
- На какво ще играем?
- Знам една супер игра.
Тя те кара да мислиш и ти тренира паметта.Какво повече ти трябва?
Като девица
Докосната за пръв път
- Добре, кой беше това?
- Не знам.
Честит рожден ден!
Честит рожден ден, мистър Президент!
Не знам.
Мустачки.
Аз пея под дъжда...
Ей тъй, пея под дъжда...
- Какъв прекра...
- Джийн Кели?
Добре.
Сега е твой ред.
О'кей, пилигрим.
Клинт Истууд?
- Не знам.Предавам се.
- Джон Уейн.
Точно ми беше на езика. Заклевам се! Беше страхотно!
Леон, наистина беше прекрасно!
Възхитително.
- Обичаш ли твоето цвете?
- То е най-добрият ми приятел.
Винаги е щастливо. Не ми задава въпроси.
Прилича на мен,нали виждаш.
Без корени.
Ако ти наистина го обичаш трябва да го посадиш в парка, за да има корени.
Трябва да ме поливаш, ако искаш да порасна.
Права си.
Чакай!
Трябва да скачат от чинията. Трябва да са живи.
Отдавна не сме се виждали, Леон.
Беше ми мъчно за теб.
- Освен това, изпусна няколко добри поръчки.
- Тренирах.
Да тренираш е добре, но не трябва да се преуморяваш.
За тренировки не плащат толкова, колкото за работа, Леон.
Тони...
всички пари които съм спечелил, които ти ми пазиш -
Трябват ти пари?
Не... Просто ми беше любопитно.
Работя от много време...
и нищо не съм направил с парите.
Мислех, че по някое време ще ми потрябват.
Срещнал си някоя жена?
Трябва да си внимателен с тях.
Помниш ли когато дойде в тази страна?
Когато те посрещнах, ти все още имаше жълто около устата...
и вече беше здравата загазил заради жена.
- Не го забравяй, Леон.
- Би ми се искало да забравям понякога.
Знаеш ли за парите ми -
Може би аз бих могъл да дам...
малко пари...
на някого.
Нали знаеш, да помогна.
Това са твои пари, аз само ти ги пазя.Като банка.
Само, че по-добре, защото те фалират.
Но никой не може да разори старчето Тони.
Освен това, в банките...
винаги има купища бумаги.. и всичко останало.
Но старчето Тони всичко помни: няма какво да се пише. Всичко е тук, в главата ми.
Сега мога и да чета.
Това е добре, Леон.
Парите ти са тук.
Когато ти потрябват, само ми кажи.
- Ето хилядарка. Вземи.
- Няма проблем. Не ми трябват.
- Вземи. Забавлявай се.
- Благодаря.
Добре. Дай да си говорим делово.
Не си тръгвай. Ще донеса файла.
Маноло, чаша мляко за приятеля ми Леон.
Чуй Матилда, трябва да си по-внимателна.
Не може да се заприказваш така с непознати.
Леон, успокой топката! Какъв е шибания проблем?
Пуша си една угарка, докато те чакам.
Искам да престанеш да псуваш.
Не трябва да говориш така през цялото време.
Искам да се постараеш и да говориш по-добре.
И искам да спреш да пушиш! Това ще те убие.
Стой по-далече от него. Изглежда ми извратен.
Ще излезна след 5 минути. Стой там, където ще те виждам.
Леон, мисля, че съм се влюбила в теб.
За пръв път ми е.
От къде знаеш какво е това ако не си го изпитвала преди?
Затова го чувствувам!
Къде?
В коремчето.
Там всичко ми пари.
Имах буца там, но сега я няма.
Матилда, радвам се, че повече нямаш стомашни болки.
Но не мисля, че това означава нещо.
Ще закъснея за работа. Мразя да закъснявам.
Как вървят упражненията?
- Как сте днес, г-це?
- Малко изморена от упражненията.
Разбирам.
Но се справяте добре.
Не съм получавал оплаквания.
Сложих памук на струните, за да е по-тих звука.
Много хитро.
- Не всички обичат музика.
- Знам.
С какво се занимава баща ви?
- Композитор е.
- Това е чудесно.
- Като изключим, че не е истинският ми баща.
Той ми е любовник.
Трябва да се поразходя.
- Какво правиш в събота вечер?
- Какво ще кажеш за обяд?
- Къде отиваш?
- На гости при приятели в апартамент 6J.
- Отивай. А за съботите?
- 8:00?
- Не знам.
Имаш други планове, така ли?
Тук ли ще се срещнем?
Знаем, че сте зает човек. Ще опитаме да свършим по-бързо.
Ще ми обясните ли по-подробно точно какво се е случило.
Човекът беше тук. Посегна за пищова.
Банг, и го гръмнахме.
- Къде бяха децата?
- Не знам!
Би трябвало да са на училище, не мислите ли?
В доклада е написано, че вие сте влезли пръв.
- Не сме видя ли деца?
- Вратата беше разбита.
Какво стана? Спазвахте ли процедурата?
Загубих добро момче днес. Какво искате от мен, по дяволите?
Да ни съдействате.
Нямам време за такива шантави дреболии в стил Мики Маус!
Искате съдействие? Елате в офиса, стая 4602.
Децата трябва да са на училище.
Стига бе, това е моята топка!
Върни ми я. Къде отиваш?
Къде тръгна, бе човек!? Това си е моята топка!