Surviving Christmas (2004) (Surviving.Christmas.2004.DVDRip.XviD.AC3.CD2-WAF.sub) Свали субтитрите
По-скоро ще умрем.
Какво става? Да не те хвана шубето?
Пиле.
- Да. Шубето ме хвана.
Сега мисля да се прибирам.
Сериозно?
- Отивам в хеликоптера.
Не вярвах, че ще доживея деня, в който ще изгуби силите си.
Ами ти? Шубе ли си?
- Всъщност...
Част от мен мисли, че това е страшно глупаво,
а другата част иска да се придържа към уговорката ни. Така че - това е.
Това означава, че си шубе.
- Знаеш ли какво мисля?
Мисля, че нямаш намерение да се спуснеш оттук.
Мисля, че ни довлече тук, защото знаеше, че няма да се спуснем
и мисля, че само се перчиш. Това мисля.
Мислиш, че аз съм шубе?
Нека ти покажа тогава.
Мислиш, че мен ме е страх. Ще ти покажа кой го е страх.
Виждаш ли? Аз съм готов. А ти къде си?
Страхливка.
- Хайде, да тръгваме.
Чакай малко...
- Хайде. Готови сме.
Боже!
Казах ти, че ще ти е забавно.
Съжалявам.
- Няма нищо.
Заповядай.
- Благодаря.
Моя е вината, че се разболя.
- Не е по твоя вина.
Обикновено се разболявам и без спускания.
Това, че се прибирам с мокри дрехи, не ми помага особено.
Искаш ли да погледаме телевизия?
Хайде...
Здравей.
- Здравей.
Изглеждаш различна.
Трябва ли да направя нещо?
Сериозно ли говориш?
- Просто искам да кажа, че...
Изглеждаш добре.
Благодаря.
Къде си ходила?
Хубава кола.
Да. Харесва ли ти?
Да.
Изглежда ли ти позната?
Да. Да не би някой, който познаваме, да има такава?
Да. Ние.
Може би това ще помогне.
Да. Спомням си.
Какво си намислил?
Понякога имаш моменти на просветление,
но друг път...
Просто... не си толкова...
Не разбирам. Искам да кажа... Не искам да съм сам на Коледа.
Може би никога не си била сама. Да си сам на Коледа не е като
да си сам. Това е наистина да си сам.
- Това не е от моментите на просветление.
Не трябваше да бъде.
- Добре.
Така става.
- Да...
Е, госпожичке. На Нова година се задушавах,
нищо не стигаше до мен,
не изпитвах никакви чувства.
Но дори и ти, когато станеш голяма...
по-голяма, отколкото си сега,
но все още си млада, красива, умна и привлекателна,
каквато си сега...
Не знам... Някакъв...
Момент в детството ти, преди всичко да стане сложно.
Когато си била щастлива. Сигурно има момент в живота ти,
който искаш да преживееш отново.
Да.
Веднъж.
Бях на около 9 години.
Точно беше минала една ледена буря.
Прибирах се от училище през парка.
В средата имаше един голям дъб.
Той беше напълно замръзнал.
Всичките му клони бяха ледени висулки.
Беше невероятно. Напълно ме зашемети.
Спрях там.
Помня, че стоях там и си представях, че съм
принцеса във вълшебен, кристален замък.
Беше наистина... Беше красиво.
Би ли дошла с мен навън за малко?
Искам да ти покажа нещо.
- Добре.
Къде ме водиш?
- Изчакай малко.
Вярваш ли ми?
- Не.
Не точно.
- Повярвай ми за малко. Ще ти вържа очите.
Това е изненада. Става ли?
- Добре.
О, Боже...
- Ела с мен.
Защо ли имам чувството, че това ще свърши с: "никой вече не чу за нея"?
Крачка, крачка, крачка... Ето тук. Спри. Обърни се насам.
Господи.
Не мога да повярвам, че си го направил.
Сега виж това. Действайте.
Виждаш ли? Това там си ти.
Всички онези хора с шапките решат косата ти.
Те изпълняват всичките ти желания.
Сигурна съм...
- Трябваше да им покажа как да танцуват.
Трябваше да им взема учител по танци. Не беше лесно.
Не е лесно и да вземеш един много личен
момент, за който не съм казвала на никого през живота си
и да го превърнеш в чаена церемония.
Млъкнете!
Виж, не съм разочарована, не съм ядосана,
ядосана съм само на себе си, защото те мислех за нещо повече.
И... Това си ти.
Алиша. Алиша, чакай малко.
Важна си за мен. Направих го, защото ме е грижа за теб.
Дру, ще ти дам един съвет.
Запази скъпите си жестове за някое момиче,
което се впечатлява от такива неща. И, когато я намериш,
дръж се за нея. Защото иначе те очаква живот, изпълнен със самотни Коледи.
Казвам ви, че той е чудесен.
Това е "Картие". Поне има маниери.
Това означава, че е в квартала.
- Така ли?
Скъпи, виж. Това е гривна за през деня.
Харесва ли ти, скъпа?
- Обожавам я.
Ти си експертът по бижута.
- Не си ли съгласен с мен?
Не, не. Просто...
- Тя току-що получи подарък.
Защо я разстройваш сега?
- Аз...
Брайън. Дру каза, че трябва...
Леле мале. Какво гледаш?
Това е просто проучване.
Когато бях млад, не стояхме сами в стаите си, гледайки жени на компютъра.
Не, сър. Отивахме зад бара
и давахме сума ти пари на мацките, за да ни покажат какво имат.
Как работи това?
Нека... Ще ти покажа...
Имаме "горещи мажоретки", забавления от 3 страни".
"Мацки на средна възраст. "
- Ето това е за мен.
Достатъчно възрастни, за да знаят как
става и достатъчно млади, за да го искат.
Хубаво.
- О, ела при татко.
Не е зле, нали?
Пич, това е майка ти!
О, Господи!
Можеш ли да ми го изпринтираш?
Мамо, татко, моля ви. Дру трябва да си замине тази вечер.
Не мога да прекарам дори секунда повече с него в тази къща.
Е, да.
- Да. И какво?
Той ни прави на глупаци.
Всички ни.
- Алиша.
Вижте. Ще взема колата и, когато се върна, се надявам да го няма.
Алиша...
- Внимавай... с колата.
Може ли да поговорим за това?
- Не.
Какво стана?
- Нищо.
Тя е права. Това е глупаво.
Това е грешка. Аз ви преча. Съжалявам.
Ще ви напиша чек и...
Ще прекарам Коледа...
Не знам къде. Все ще измисля нещо.
Не, не искаме парите ти.
В брой. Чекът ще свърши работа.
Гледай си тигана.
Какво ти става?
- Ало?
Весела Коледа и на теб.
- Миси.
Гривната е чудесна, Дру. Благодаря ти.
Точно в момента имам работа.
Откъде знаеш, че "Картие" ми е любимо?
Налучках... Как ме откри?
Обадих се на секретарката ти и тя каза, че си със семейството си.
О, Дру, толкова се радвам за теб!
И за нас.
- За нас ли?
Това означава, че си се свързал със семейството си най-накрая.
Означава, че искаш да си сериозен към себе си и сериозен към мен.
Искам да се запозная със семейството ти, Дру.
Сигурен съм. И те ще искат да се запознаят с теб някой ден.
Чудесно. И ще отидем на Фиджи.
Какво ще кажеш за утре?
На Фиджи? Утре?
Шегуваш се! Това е страхотно!
Чудесно е.
- Значи тази вечер
можем да прекараме Бъдни вечер заедно със семействата си.
Това няма да е лесно.
Твърде късно ми съобщаваш и...
Един от членовете на семейството е...
Инвалид.
Има нужда от много време и...
Да се придвижи...
- О, не.
Няма проблем. Ние сме тук.
Вие сте тук?
- Погледни навън!
О, Господи! Вие сте тук!
Искам да кажа... Наистина сте тук!
Приятелката ми е тук със семейството си! Трябва да ми помогнете! Моля ви!
Просто се преструвайте! Ще си тръгнат до полунощ! Моля ви! Умолявам ви!
Разбрахме се за Коледа. Щом мине Бъдни вечер,
пишеш чека и се махаш оттук.
- Какво? Не!
Чакайте малко! Вижте, искам да си тръгна! Умирам да си тръгна!
Но трябва да се върна към живота си. Това момиче е част от него.
Затова имам нужда от семейство.
- Сега вече наистина полудя.
Малко е... Страшничко.
Сделката си е сделка. Не можем да ти помогнем.
Това е гадно, Том.
- Май чух звънеца...
Не, не, не! Недей!
Ще ти дам още 75000. Става ли? Трябва да се постараете. Опитайте се.
Иначе много ще ви се ядосам.
Но няма да нося шапката.
- Добре. Няма нужда.
Миси.
- Здравей, Дру.
А това е Ван Гилбърт. Капитане. Влизайте.
Весела Коледа, скъпа.
Весела Коледа. Добре дошли в дома от детството ми.
Влизайте.
Аз съм Том, бащата на Дру. Това е майка му.
Кристин.
- Летиша. Това е Лорън.
И той е наш син. Няма съмнение в това.
Това е сигурно.
О, бих искала да видя снимки на Дру като малък.
О, мила, не трябва. Това ще ме засрами.
Добра идея. Време за къпане на бебето.
Благодаря, мамо.
- Виж го само!
Дру, сигурен ли си, че това си ти?
- Определено съм аз.
Помня го добре. Тази снимка...
Беше есен и фотографът...
- Не мисля. Няма малък...
Сещаш се.
- Не.
Е, да. Там е, но не може да се види.
Беше твърде дълъг
и мама трябваше да го премята назад, когато ме къпеше.
Малко е сложно... Нали помниш, мамо?
Да. От момента, в който се роди, беше... ужасяващо дълъг.
Точно така... Да...
Аз ще отворя.
- Не. Аз ще отворя, синко. Ти си стой там.
Благодаря, татко.
Ето ни и нас. Имате ли планове за вечеря?
Не, нямаме планове.
Не бихме искали да ви пречим.
О, добре. Кой беше, татко?
Беше деди.
- Деди. Деди е моят дядо.
Той винаги ни разказва истории.
Искам да се запозная с деди.
- Знам, че искаш.
Обикновено не го оставяме отвън на студа. Обикновено го пускаме вътре.
Да поговорим за секунда, синко.
- Добре.
Ей сега идвам.
- Добре.
Там има един човек, който работел с деди. Бил актьор.
Добре. Това е. Те не знаят, че не е той.
Те не познават стария деди. Покани човека вътре.
Добре.
- Това е дядо ми, деди.
Звънчетата звънкат сутрин рано.
Кой си ти?
- Аз съм заместникът на Сол.
Дойдох да помогна. Весела Коледа.
Този черен ли е?
- Да.
Не мога да го направя. Не мога.
Семейството ми е близо до 300000 долара. Няма да се проваляш сега.
Залей яденето със сос.
Дру.
Съжалявам.
Съжалявам. Знам, че трябва да си тръгна
веднага. Обещавам ти, че няма
да създавам повече проблеми. Ще си тръгна веднага,
щом приключим тук.
- Дру...
Дру, чакай.
- Какво?
Слушай, дойдох защото исках да ти се извиня.
Това в парка наистина беше малко натруфено,
но това си ти.
Не, че си натруфен или нещо такова,
просто правиш нещата грандиозни.
- Да, така е.
И съм трогната.
Благодаря. Това означава много за мен...
- Аз ти благодаря.
Миришеш на страх.
Историята ни има развитие...
О, забравих, че имам подарък за теб. Сега се връщам.
Не. Здравей.
Здравей, мили. Майка ти каза, че ще ядем топка от сирене.
Какво е това?
Това е топката сирене. Да играем на една игра.
Занеси я там и не се връщай, докато не я изядеш цялата.
Дру, това е чудесно. Семейството ти не е точно каквото очаквах,
но се радвам, че най-после
се реши да ме представиш на тях.
- Аз също. Аз също.
Благодаря ти много.
- Да. Добре. Обичам те.
На Фиджи ще е чудесно.
- Да, чудесно. Нямам търпение.
За това ли е всичко? Прекара ни през всичко това
заради момиче?
- Не, не, не...
Това е...
Може ли да си отворя подаръка?
Разбира се.
Алиша.
- Не ти повярвах, като каза,
че го правиш заради детството си.
Съжалявам. Ти каза, че не искаш да ме виждаш.
Аз го приех. Всъщност почти бях скъсал с нея.
Но тя изведнъж се появи тук и искаше да се запознае със семейството ми.
Не можех да им кажа, че съм си наел семейство.
Знам, че ме мразиш.
И аз се мразя. Мразя постъпките си. Знам, че е ужасно да те питам,
но, моля те, би ли ми помогнала
да мина през това, за да не се налага повече да ме виждаш.
Ще си тръгна и родителите ти ще те извикат, когато ме няма.
Дру, татко ти иска още салам.
Те участват ли?
- Това са родителите ти.
Те са луди. Мислят, че е забавно.
Съжалявам, трябва да вървя. Ще се видим после. Липсваш ми. Благодаря ти.
Няма защо. Довиждане.
Значи мислят, че е забавно, а?
Може би са прави.
Кристин, елхата ви е толкова цветна.
Напомня ми на Мексико.
Не на скъпите хотели, а на цветовете на обикновените хора.
Искам да кажа, че е толкова светло.
Мамо, татко, прибрах се.
- Алиша, ти си дойде.
Прибрала си се.
Дойде си. Това е дъщеря ни Алиша.
Това е г-жа Ван Гилбърт.
- Моля ви,
Летиша.
- Толкова се радвам да се запознаем.
И аз. А това е нашата малка Миси.
Миси, Миси.
Толкова съм слушала за теб от Дру.
Боже, великолепна си.
И изобщо не си дебела. Дру, какво ти става?
Моля?
- Дру, не съм дебела.
Не, аз само мислех...
Вие трябва да сте г-н Ван Гилбърт.
- Никога не съм казвал това.
Не ни обръщайте внимание. Ние сме просто група младежи.
Харесва ми семейството ви.
Е, очевидно не сте се запознал с Брайън.
Между другото, къде е Брайън?
Заповядай.
Мисля, че майка ти започва да харесва как дядо ти я сваля.
Това е нещо, което не би искал да чуеш на Бъдни вечер.
Извини ме. На какво се смеете? Какво става?
Научавам толкова много за теб от сестра ти.
Така ли? Чудесно.
- Не знаех, че като малък
си си играл с кукли.
- Да. Това е голямата ми тайна.
Нали?
- Не е най-голямата.
Да отидем да поговорим с деди.
Виж гривната "Картие", която ми подари Дру.
"Картие", а?
Виж това. Колко е красиво.
Това е брат ми.
Никога не се притеснява да сложи цена на чувствата си.
Да. Това е моята сестра. Никога не разбира, че при любовта
може да ти се прииска да изразиш чувствата си по скъп начин.
И заради това не трябва да бъдат наранявани чувствата му.
Да, но това, което брат ми не разбира е, че когато обичаш някого, не е нужно
да го показваш по скъп начин.
- Значи в кухнята ми показа,
че ме обичаш, така ли?
Ние сме много любящо семейство.
Въпреки че се караме, сме много привързани един към друг.
Много се разгорещиха страстите.
Добре. Това е. Дай ми чашата. Ставай.
Сядай.
- Добре. Кой иска да разгледа къщата?
В момента се качвате по стълбите.
Използваме ги, за да се качим горе.
Това е банята.
Какво правиш?
- Какво?
Направо ме закопаваш.
- Просто си играя ролята.
Мисля, че Миси ме харесва. Мисли, че съм забавна.
А това е стаята на малкия Дру. Сега е на Браъйн.
Брайън, не бъди груб. Имаме гости.
Би живял тук, до екрана, ако го оставим. Нали, Том?
Предполагам, че е заради невероятния му глад за знания.
Мамка му! Брайън, какво си направил?
Том, не знам какво е това.
- Аз знам.
Това е жена ми, на компютъра на сина ми. И краката й образуват буквата "V".
Да. Странно е, но така изглежда.
Това е малкото ми момиче.
Лорън, донеси палтата.
- Какво става?
Нямаш представа. Миси, вземи си палтото.
Ама има шунка за вечеря.
- Не искам да си ходя. Искам да остана.
Това е само една снимка.
Снимка, направена само за мен.
- Откъде ти хрумна тази глупава идея?
Палтата. Хората си искат палтата. Трябва да им дадем палтата.
Някои неща не могат да останат незабелязани.
Брайън. Брайън.
Чудесно. Направо чудесно.
Отивам до закусвалнята.
Весела Коледа.
- Мамо.
Чакайте. Има още от храната на мама.
Ако си мислиш, че ще останем след това,
помисли пак. Майка, която позира за мръсни снимки.
И кой знае още какво.
Някакви стари, непознати хора.
Това без съмнение е най-лошата
Коледа, която...
- О, я млъкни!
Какво?
Какво ли? Ще ти кажа какво. Примирявам се с истериите ти цели 25 години.
Но тези хора не са длъжни да го правят. Не помня да беше толкова властна,
когато забременя от някакъв и ме подлъга да се оженя за теб.
О, Господи.
- Съжалявам, Миси.
Миси, това не е вярно.
Ти... Ти се роди преждевременно.
- О, хайде, Летиша.
Предай благодарности на майка си, Дру. И...
Весела Коледа.
Миси, ще те чакаме в колата.
Това не беше нужно.
Ти не си му дъщеря.
Млъкни! Добре...
Фиджи. Нека да отидем на Фиджи.
Още сега. Само ти и аз, Дру. Майната им на семействата.
Нуждаем се само един от друг. Просто ме отведи оттук.
Съжалявам, Миси... Не мога.
Просто продължи напред. Съжалявам за всичко това.
Ще прекарам Коледа сам.
О, Боже...
Добре...
Тогава...
Единственото нещо, което искам да ти кажа...
Е, че ще задържа гривната.
Неприятно ми е, че пия ликьора, от който ще имаш нужда.
По-добре да тръгвам. Весела Коледа.
Добре.
Миси, качвай се в колата.
Трябва да те попитам...
Колко по-лошо може да е истинското ти семейство,
та да предпочиташ да прекараш Коледа така?
Няма истинско семейство.
Как така няма семейство?
Хайде, трябва да си имал семейство. Поне трябва да си
имал "деди". Нали?
- Имах приятел...
Чиито дядо наричаха "деди".
Нещо такова.
Баща ми...
Изостави ни на Коледа, когато бях на 4 години.
Бяхме само аз и майка ми.
Тя беше сервитьорка в едно денонощно...
Кафене.
И... Тя нямаше пари, така че
когато дойдеше Коледа, това беше възможност за нея
да поеме двойна смяна. Тя го направи.
И...
Коледите ми бяха... Най-вече си седях
сам вкъщи.
Отивах до кафенето и
мама винаги ми купуваше палачинки.
И... Аз... Просто си стоях
и гледах края на календара.
Правех това на Коледа
всяка година, докато станах на 18. Затова съм привързан към кафенетата.
Къде е майка ти сега?
Мама почина, когато бях в колежа.
Съжалявам.
Знаеш ли, Дру... Не можеш да направиш нищо за тези Коледи.
Но тази, за която можеш да направиш нещо,
тази, която е тук и сега, ти я прекара,
разрушавайки семейството ми.
Алиша, за протокола ще отбележа,
че не съм унищожил семейството ти.
Какви ги говориш?
Родителите ти искат да се разделят. Очевидно е.
Брайън знае това. Затова през цялото време е пред компютъра.
Ти просто не искаш да го видиш. Разбирам те.
Ще отида да намеря баща си.
Заключи, като си тръгваш.
Е... Добре.
"Моите проблеми"
"Загубих всички хора, които можеха да ме обикнат. "
Прощавам ви.
"Почивай в мир Ебенизър Скрудж. "
Няма никой вкъщи.
Чувам ви.
Ще ме удариш.
- Не.
Ще направиш ли нещо друго, от което също да боли?
Не. Ще ме поканиш ли?
Наистина ли? Просто наминаваш, за да се видим?
Дължиш ми пари.
Вярно. Парите.
Добре. Влизай. Ще си взема чековата книжка.
Дойде у нас, при положение, че можеше да си тук?
Трябва да призная, че е хубаво.
Благодаря.
Още ли искате да се разделите с Кристин?
Да... Предполагам.
Ще е жалко.
На какво се смееш?
Нищо... Просто е иронично.
Плащам всички тези пари, а семейството се разпада.
Отиват за нищо.
Виж това. Това е билетът за представлението на деди.
Да. И моят е у мен.
Не съм много добър в извиненията.
Дори не знаем дали са там.
- Хайде, Том, какво ще загубиш?
Какво искаш от мен?
Кой си ти?
Аз съм твоята съвест.
- Това там е деди.
Каква е причината за това късно посещение?
Не е лош.
- Трябва да те предупредя, Скрудж.
Не е и много добър.
Ще потърся Кристин.
Какво правиш тук?
Това е деди, нали?
Брайън, направи ми място.
Седни на някое от онези празни места.
Хайде, Брайън.
Къде е сестра ти?
Ани...
Кристин, да поговорим.
Ако ви напусна, не знам къде да отида.
Тогава защо ще ни напускаш?
Това искам да кажа... Не искам да ви напускам.
Тогава недей.
Добре, няма.
- Добре.
Това устройва ли те?
- Да.
Добре е.
Брайън, това момиче изглежда
подходящо за теб.
- Престани.
Просто поговори с нея.
- Стига.
Би ли престанал?
- Забелязах как я гледаш.
Чувам ви.
Доста смущаващо.
Това там е дядо ни.
Всичко е уредено.
Съжалявам.
Това брат ти ли беше?
Да.
Как точно ще пътуваме?
През въздуха. Ще летим.
Бельото ми. Бельото ми.
Алиша. Здравей.
Здравей.
- Ти вътре ли беше?
Не. Дойдох да взема мама.
Тя е там...
С баща ти.
Май ще си решат проблемите.
Наистина?
- Да.
Това е добре.
Виж. Не очаквам да искаш да говориш с мен.
Затова няма да ти се обаждам и да те безпокоя.
Няма да идвам до вас и да се правя, че случайно минавам.
Но искам да ти кажа, че съжалявам,
за това, на което те подложих.
И да ти благодаря.
При кого ще ходиш на нова година?
Нашето семейство се оправя бързо.
Виждам това.
Аз също се оправям.
Търся си семейство с...
Добър баща със златно сърце.
Брат, който си стои в стаята през цялото време,
съвсем сам.
И сестра, която е...
Чудесна и умна.
Сестрата е важна.
Защото... Мисля,
че това е типът човек, в който...
В който мога да се влюбя.
Да знаеш такова семейство? Знам, че не е лесно.
Чакай да помисля. Май не мога да се сетя в момента.
Помисли хубаво.
Направи това, направи онова...
- Татко, спри колата.
О, Господи!
О, Господи!
Целува се със сестра си.
Целува я по устата.
- Това е сезонът на браковете, скъпа.
Господи! Махни ни оттук!
- Искат просто да се стоплят.
Тръгвай веднага!
К
К Р
К Р А
К Р А Й
Тайминг и редакция "didodido"
BULGARIA TEXT '2004 Merry Christmas!
BULGARIA TEXT '2004 Merry Christmas!
BULGARIA TEXT '2004 Merry Christmas!
BULGARIA TEXT '2004 Merry Christmas!
BULGARIA TEXT '2004 Merry Christmas!
BULGARIA TEXT '2004 Merry Christmas!
BULGARIA TEXT '2004 Merry Christmas!
BULGARIA TEXT '2004 Merry Christmas!