La Pianiste (2001) (the piano teacher cd2.sub) Свали субтитрите
"откъдето други пътници минават,
"търсейки скрити пътеки
"през заснежените оголени скали?
"Търсейки скрити пътеки
"през заснежените оголени скали?
"И нищо не направих
"за да избягам от другаря си.
"Какво е това глупаво желание
"водещо ме към пустошта?
Мислите ме за лишен от чувствителност, но действително мога да бъда несериозен.
Приемам го.
Но да ми казвате да забравя Шуберт бе отвратително нечестно.
Точно обратното.
Има дни, като онези след първия ни урок, когато...
От кръв ми става лошо. Отиди при нея.
Бъди неин смел защитник.
Какво стана?
- Позволете.
Повикайте лекар.
Не зяпайте, няма какво да видите. Връщайте се в залата.
Хайде.
Чакай.
Защо?
Спри!
Ако не спреш веднага, ще се махна.
Гледай мен, а не пениса си.
Тихо.
Не мърдай, иначе си тръгвам.
Обичам те.
Никой не е...
Ако не мълчиш ще свършиш сам тук.
Защо ме нараняваш?
Не мога да се сдържа.
Казах, тишина!
Продължавай. Ела тук.
Ето. Идва ми.
Продължавай. Не спирай!
Ще напиша какво можеш да ми сториш.
Всичките си желания на хартия, за теб, да ги разглеждаш на воля.
Не харесваш ли това?
Не можеш да ме оставиш така.
Хайде.
Нямам желание да го докосвам сега.
Продължавай, моля те.
Не, да не става дума!
Ръцете долу.
Или никога повече няма да се видим.
Това което правиш е напълно извратено.
И боли!
Съчувствам ти.
Престани.
Не бъди глупав. Глезиш се.
Няма да те докосна отново.
Искам просто да стоиш така.
Обърни се към мен!
Не го крий.
Не аз изглеждам глупаво.
Ами ти.
Трябва да знаеш какво можеш и какво не можеш да правиш с мъжете.
Кучка такава!
- Млъкни!
Музикалният фон трябва да бъде на висота.
Ако мислиш...
Чакай.
Няма да мърдам, обещавам.
Няма да кажа думичка.
Ще получиш напътствията ми.
С писмо.
Или лично. Или може би по телефона.
Сега можеш да го прибереш.
Погледни ме.
Една малка усмивчица?
Продължавай.
Не бъди толкова сериозна, хубава госпожичке.
Следващият път ще бъде по-добре, обещавам.
Тренировките ще те направят перфектна.
Най-малко 2 месеца, без гаранция за пълно възстановяване.
Това е ужасно.
Тя е наистина добра. Има нерви.
Свири невероятно вчера, въпреки неблагоприятното развитие.
Вземи се в ръце. Не си полезна на Ана.
ако рухваш така.
За момента трябва да изчакаме.
Тя не трябва да пренебрегва лявата си ръка.
Тя винаги е била слабата и страна.
Също така ще се страхува цял живот.
Само си представи. Пианистка с обезобразена ръка.
Тя е доста привлекателна. Единственото и характерно качество
беше нейния талант.
Затова пожертвахме всичко.
Тя пожертва всичко.
Извинявай?
Ти каза "ние" Ана пожертва всичко.
Да, естествено.
Кой би направил такова нещо?
Полицията казва, че трябва да има още един студент
играещ сцени на ревност.
Можеш ли да си представиш?
Да бъдеш толкова зъл?
Тя винаги е била саможива. Трудно намира приятели.
Ще намерят мъжа, който го е сторил.
Заслужава да отрежат ръцете му.
Следващият урок чака. Трябва да те помоля да напуснеш.
Кажи на Ана, че е добре дошла, когато се пооправи.
Напомни и за лявата и ръка.
Ще и кажа. Благодаря много.
Тя ще дойде. Възхищава ти се толкова много.
Смелост, мадам Шобер.
Кой ще смени Ана за концерта?
Никой.
Няма студент, който да се справи за толкова малко време.
Помолиха ме да остана, за съжаление на певицата.
Това е много добре. Ана ще бъде очарована.
Стоп.
Отначало.
С удоволствие пренебрегваш динамиката. Какво ти говори това?
Пиано.
- Точно така. И после?
Форте-пиано.
И после?
Пианисимо.
И диминуендо.
и мецо-форте, форте,
фортисимо, сфорцатисимо.
Динамиката на Шуберт варира от вик до шепот.
Твоето изпълнение е анархично. Защо не се придържаш към Клементи?
Шуберт е бил грозник. Знаеше ли?
С твоя вид нищо не може да те нарани.
Защо унищожаваш онова, което може да ни събере?
Превзетостта не е...
- Защо не мога да те гледам?
Защото ако го направя не мога да устоя на изкушението да те целуна по шията.
Мога ли да те целуна по шията?
Може ли чаша вода?
Благодаря.
Кога мога да те видя?
Да се чуем.
Да излезем този уикенд. Само ти и аз.
Не мога, ще излизам с майка ми.
Откажи и.
Забрави майка си, мисли за нас.
Трябва да наваксаме загубеното време.
Да нямаш предвид мен? Аз ли трябва да наваксвам времето?
Скъпа! Престани винаги да мислиш за другите,
майка ти, скрупулите ти...
Говориш за анархия, но жертваш любовта за да бъдеш с мама.
Освободи се. Позволи си да чувстваш поне веднъж.
Не бъди такава лепка.
Кашляш защото си се стегнала.
Нямам чувства. Набий си го в главата.
Ако някога имам, те няма да заглушат интелекта ми.
Обичам те. Не бъди толкова страхлива.
Това, което написа от страх ли беше?
Не го пипай!
Не сега.
Искам да го чета насаме.
Сега, залепвай се за Шуберт.
Това е всичко, което може да правиш в тази стая.
Пиано.
Брамс би казал: Близостта е чувство.
Полудял ли си? Какво правиш?
Следвам те.
Казах, че ще говорим по телефона.
Не можеш да ме побъркваш така и после да бягаш.
Да те побърквам?
Да отидем някъде, където можем да говорим насаме.
Прочете ли писмото?
Не искам никакви писма, само да си поговорим!
Съветвам те да напуснеш сега.
Никога не преследвай жена, на която казваш, че я обичаш.
Трябва да знаеш това, дори на твоята възраст.
Ако цениш обичта ми, върви.
Ще ти се обадя утре да си уговорим среща.
Свали си шапката.
- Какво?
Добър вечер.
Имам да обсъждам някои работи с г-н Клемер.
Какво означава това?
Няма да те притесняваме. Ще говорим в стаята ми.
Хайде.
Извинете.
Ако опиташ да влезеш, ще съжаляваш.
Нямаме никаква храна. Не очаквах посетители.
Не се бойте. Вече съм вечерял.
Първо прочети писмото.
Още ли го пазиш?
Е, прочети го, моля.
Искаш ли да довършиш?
Казах че не искам да чета никакви писма.
Аз съм тук, ти си тук.
Създадени сме от плът и кръв.
Не се плаши толкова.
Не се плаша. Искам това, което и ти. Но първо го прочети.
Затова ли барикадирахме вратата?
Вероятно.
Моля!
Не знам колко още ще искам да играя тази игра.
Силно.
Седни там, моля.
"Напротив, ако се моля, стегни връзките още повече моля.
"Вържи колана на най-малко 2, 3 дупки.
"Колкото по-стегнато, толкова по-добре.
"После ми запуши устата с приготвените чорапи.
"Затъкни ги толкова силно, че да съм неспособна
"да издам никакъв звук.
"После свали превръзката от очите ми
"седни върху лицето ми
"и ме удари в стомаха
"за да накараш езика ми да ти влезе отзад."
Това сериозно ли трябва да бъде?
Правиш си шеги с мен, нали?
Искаш ли шамар?
"И най-съкровеното ми желание.
"Ръцете и краката завързани отзад.
"само на една заключена врата от майка ми
"но далеч от нея
"чак до другата сутрин.
"Не се притеснявай за майка ми, тя си е мой проблем.
"Вземи всички ключове с теб.
"Не оставяй нито един."
И как трябва да направя всичко това?
Може би трябва да отвориш културната си уста и да коментираш тези глупости.
"ако разбереш, че не се подчинявам на желанията ти
"удари ме, моля те
"дори с обратното на ръката си, по лицето ми.
"Питай ме защо не плача, не викам мама
"или защо не се боря.
"И накрая, казвай неща, които да ме
"накарат да осъзная, колко съм беззащитна.
Какво става там?
Отворете! Махнете този шкаф.
Не искаш ли да я пуснеш?
Искаш ли да те ударя пред нея?
Спокойно! Пази тишина и гледай телевизия!
Отвори или ще съжаляваш!
Стига си вдигала врява!
Невероятно!
Нямаш ли чувство за приличие?
Да нахлуваш в къщите на хората по този начин.
Наистина съм нервирана!
Сърдит ли си ми?
Надявам се, че не.
Не е много добре написано, зная.
Аз съм пианистка, не поетеса.
Любовта е изградена върху банални неща.
Помисли над това. Имаш телефонния ми номер.
Както казах, желая всичко, което и ти.
Имам всичко от което се нуждаем.
Но то не може да чака до утре.
Няма ли да ми говориш?
Отвращавам ли те?
Това не е необходимо.
Нуждата да ме бият е вътре в мен от години.
Чаках те, знаеш ли?
Всичко, което написах не е шега. Знаеш това.
Отсега нататък ти даваш заповедите.
Отсега нататък избираш какво да нося.
Кой цвят предпочиташ? Никога не си казвал.
Не ми говориш. Сърдиш ли се?
Кажи нещо тогава.
Болна си.
Трябва ти лечение.
Ако искаш да ме удариш, направи го.
Не искам да си цапам ръцете.
Никой няма да те докосне, дори с ръкавици.
Кълна се, че те обичах.
Дори не знаеш какво е това.
А сега ме отвращаваш.
Мамка му.
...дошли в Северна Америка с Испанците.
Оставени да скитат свободно, те се превърнали в знаменитите мустанги.
Днес най-добрият компаньон на каубоите са бързите коне.
Много бързи на къси разстояния и с добра издръжливост....
Ти наистина си съвсем безсрамна.
Какво си направила с него?
Той още ли е в стаята ти?
Не ме учудва.
Вече нищо не ме изненадва.
Но можеш да правиш каквото искаш.
На твоите години.
Мили Боже.
Всички тези жертви, заради това.
Това получаваш в отплата.
Понасяш това.
Можеш да сложиш границата си тук.
На кой му пука, какво мислят съседите.
Както винаги правиш каквото ти хареса.
Обичам те.
Престани! Да не си обезумяла?
Не бъди толкова цинична. Изгубила си ума си!
Млъквай. Обичам те.
И аз те обичам.
Но спри това сега.
Ти си луда!
Полудяла си!
Напълно.
Отивай да спиш.
Ще ти трябва всичката ти енергия.
Дори само да стоиш, трябва да си добре подготвена.
Никога не знаеш, кой може да е в публиката.
Видях космите ти отдолу.
Може ли да кажа нещо?
Някой иска да те види.
Това малката ти сестра ли е?
Не бягай, той идва.
Какво искаш?
- Да поговорим.
Слушам.
Не тук. Не мога.
Там.
Как успя да ме откриеш?
Точно тук.
Влизай.
Прости ми за писмото.
Аз съм идиотка. Не трябваше да правя това.
Както каза, трябваше първо да поговорим.
Прости ми.
Какво правиш?
Спри. Изправи се.
Хайде.
Ела върху мен.
Желаеш ме, нали?
- Ти си луда.
Хайде, обичам те.
Никога няма да напиша нещо, което не искаш.
Кажи ми какво искаш.
Някой може да влезе. Ще станеш за смях.
Ставай.
Почакай, нека аз го направя.
Нека го направя, казах.
Не мога, не тук.
Престани, не мога.
Няма значение.
- Не мога да го направя тук.
Знам, че искаш да ни защитиш,
но не ме интересува дали ще ни хванат. Не ми пука.
Обичам те.
И аз те обичам.
Хайде.
Трябва да ми помогнеш.
Не мога да повярвам.
- Съжалявам.
Не гледай.
Не гледай.
Сигурно наистина те отвращавам.
Никоя жена досега не го е повърнала.
- Съжалявам.
Не знам какво се случи.
Чиста съм.
Цялата съм чиста.
Като бебе.
Отвътре както и отвън.
За теб и благодарение на теб, скъпи.
Харесва ли ти да те наричам така?
Направо е чудесно.
Трябва да си търпелив.
Ще ти дам всички имена, които свирим, всички игри, които искаш.
Знаеш ли, че смърдиш?
Съжалявам, толкова много миришеш, че никой няма да се доближи до теб.
По-добре напусни града, докато миризмата отмине.
Плакни устата си по-често
не само когато хуя ми те кара да повръщаш.
Кой е?
Отвори.
Отвори сега!
- Какво искаш?
Казах, отвори вратата!
Тишина! Ще събудиш цялата сграда.
Отварям.
Не го прави отново, става ли?
Какво искаш да кажеш?
- Млъквай, жалка краво!
Просто тогава
бях под прозореца ти
и мастурбирах. Това искаше, нали?
Искаше да... Това ли?
Ти си извратена вещица!
Искаш да предадеш на всички своята болест, нали?
Но не и мен!
- Извиних се.
Начукай си глупавите извинения!
Снощи не ти ли беше достатъчно?
Да не ти стане навик? Да тресеш къщата с викове.
Връщай се в леглото!
Волтер, моля те.
Махай се!
- Махай се. Сега!
Не си го представяше така?
Ще видим.
Полицията ще прекрати това.
Това няма нищо общо с теб.
Забрави майка си.
Имаме време. Имаме цяла нощ.
Да започнем откъдето бяхме стигнали.
Наистина ли това си представяше?
Какво тогава?
Ще съжаляваш.
Само защото сме жени не означава, че можеш да си правиш каквото искаш.
Пусни ме.
Това е невероятно!
Поне този има ключ.
Отваряй!
Какво ще кажеш за един в стаята на дъщеря ти?
Така бе договорено.
"Доколкото майка ми, не и обръщай внимание.", Нали?
Точно ли те цитирам?
"Удари ми много шамари, любими.
"Удряй ме силно..." Не.
"Удряй ме по лицето и то здраво."
На вашите услуги, скъпа лейди.
Това ли искаш?
Престани, моля те.
Какво тогава?
Не това. Спри, умолявам те.
Какво правиш?
Спри я иначе ще я убия!
- Убиец!
Спри.
Къде е водата?
- В кухнята.
Не мисли, че ще ме съблазниш
показвайки жалкото си тяло.
Знаеш ли,
осъзнавам, че всичко това не е хубаво от моя страна.
Но ако си честна ще признаеш, че известна отговорност имаш и ти.
Искам да кажа, че е истина...
Да или не?
Да.
Прав ли съм?
Да, Волтер.
Добре ли си?
- Да.
Не можеш да съблазниш момче и после да си слагаш лед.
Не лицето! Не ръцете!
Убиец!
Не се ли срамуваш?
Умолявам те да спреш.
Не докосвай дъщеря ми.
Остави дъщеря ми на мира.
Умолявам те.
Защо го направи?
Успокоих се и ти опита да ми попречиш.
Влез ми поне малко в положението, мамка му.
Ще съм щастлив да се науча да свиря.
Но ако не свирим винаги по твоите правила.
Не можеш да се ровиш у хората и после да ги отхвърляш.
Бъди мила с мен, моля те.
Не можеш да ме пуснеш просто ей така.
Престани, моля те.
Трябва да дадеш малко.
Не можеш да ме оставиш сам сега.
Обичай ме, моля те.
Да не опитваш да ми кажеш какво трябва да правя?
Ще съм благодарен, ако не казваш на никой.
По никакъв начин. За твое добро е.
Не можеш да унижаваш така хората.
Не е възможно.
Ще се оправиш ли?
Нуждаеш ли се от нещо?
Да?
Любовта не е всичко.
Тогава до скоро.
Той отиде ли си?
Кажи нещо. Отиде ли си?
Отвори вратата.
Какво не е наред?
Говори ми за Бога!
О, Боже, дете!
В какво положение си.
Какво ти е направило копелето?
Побързай, ще изпуснем трамвая.
Само си взимам чаша вода.
Не бъди толкова нервна.
Само трябва да заместваш.
Толкова търсих вашия Шуберт.
Мисля, че трябва да заема мястото си. Започва след 8 минути.
Ще дойда с теб.
Добър вечер. Удоволствие е да ви видя тук.
Как е възстановяването? Не и липсва смелост.
Тя настояваше да дойде тази вечер. Да чуе как свирите.
Как се чувстваш?
Съжалявам, нека се представя сама.
Аз съм мадам Шобер. Дъщеря ми, Ана.
Това е майка ми.
Приятно ми е да се срещнем. Вероятно сте горда с дъщеря си.
Защо? Това е училищен концерт.
Тя се замества някакъв ученик.
Този ученик е дъщеря ми.
Къде седите?
Недалеч от нас.
Късно е. По-добре да тръгваме. Можем ли тръгнем заедно?
Идваш ли, Ана?
Ще се видим после. Отивам с мадам Шобер.
Наслаждавайте се на концерта.
Довиждане, беше удоволствие за мен.
Тогава, сега...
Каква хубава изненада!
Джордж! Виж кой е тук.
Професор Коут.
- Моите почитания.
Побързай Герда. Дай ми палтото.
Ще го държа със себе си.
Мъже! Винаги те връхлитат. Знаеш как е.
Приятна вечер.
Хайде!
Ще се видим по-късно, надявам се.
Моите почитания, професоре. Не мога да чакам да чуя изпълнението ви.