Eternal Sunshine Of The Spotless Mind (2004) (Eternal Sunshine of the Spotless Mind (2004) DVDRip XviD.AC3-CiPA.CD1.sub) Свали субтитрите
Днес е празник, признат от фирмите за картички...
...които карат хората да се чувстват като боклуци.
Днес пропуснах да отида на работа.
Качих се на влака и заминах за Монтък.
Не знам защо.
Не съм импулсивен човек.
Предполагам е от трудното ми събуждане тази сутрин.
Трябва да закарам колата си на ремонт.
Здравей, Синди? Аз съм Джоъл. Джоъл.
Не се чувствам много добре днес.
Не, мисля че е хранително натравяне.
Много е студено на този плаж.
По средата на февруари сме. Забрави ли, Джоъл?
Някои от страниците са откъснати. Не помня да съм правил нещо такова.
За пръв път от две години пиша нещо.
Прекалено много го хвалят този пясък. Просто мънички камъчета.
Само да можех да се запозная с някоя сега.
Шансът да се случи това е много малък.
Имайки предвид, че не съм имал визуален контакт с непозната жена...
Може би трябва да продължа да се виждам с Найоми
Тя беше готина.
Тя ме обичаше.
Защо ли се влюбвам във всяка жена, която ми обръща мъничко внимание.
Здравей.
Моля?
- Просто ти казах здравей.
Здравей. Здрасти... Здравей.
Дали ще има проблем, ако седна по-близо.
На къде си тръгнал?
- Роквил Сентър.
Не може да бъде! И аз съм натам!
Наистина ли?
- Какво съвпадение.
Познавам ли те от някъде?
Пазарувал ли си в Барнс енд Нобъл?
Да, разбира се
- Това е!
Така ли?
- Виждала съм те там!
Работя там от около пет години.
Боже! Кога ли станаха пет години?
- Ако те бях видял сигурно щях да си спомня...
Може да е заради косата.
- Какво например?
Постоянно сменям цветът й. Може би затова не ме разпозна.
Името на този цвят е синята развалина.
- Така ли?
Гъзарско име, а?
- Харесва ми.
Има една компания която произвежда такива бои с гъзарски имена.
Червената заплаха, жълтата треска, зелената революция.
Сигурно има някой който се занимава с измислянето на тези имена.
Дали е възможно според теб да има такава работа? Пък и колко различни цвята на косата може да има.
Може би петнайсет.
- Някой е грабнал тая работа.
Портокалов агент. Това аз го измислих.
Преписах характера си на една боя.
- Съмнявам се в това.
Ти не ме познаваш, така че не би могъл да знаеш, нали?
Съжалявам, просто се опитах да се държа добре.
Да, разбрах.
Между другото, казвам се Клементайн
- Аз съм Джоъл.
Здравей Джоъл.
- Здравей.
И без шегички за името ми.
Не, не ти не би го направил. Опитваше се да бъдеш мил.
Не знам вицове свързани с името ти.
- Хъкълбери фин.
Не знам какво значи това.
- Ти да не си луд?
Някои казват, че съм.
О, скъпа моя, о, скъпа моя, о, скъпа моя Клементайн...
Ти си изгубена и изчезнала за винаги, ужасно съжалявам, Клементайн.
Не ли?
- Съжалявам. Аз просто...
Това е красиво име. Наистина е готино.
Значи милостив, нали?
Но не съвпада с истината. Аз съм една гадна кучка.
Не мисля че си такава.
- Защо така?
Амии...Не знам... изглеждаш готина...
Сега пък съм готина? О, Боже! Не знаеш ли други прилагателни?
Не е нужно да съм добра и не е нужно никой да се държи добре с мен.
Добре.
Джоъл? Името ти беше Джоъл, нали?
- Да.
Съжалявам, че ти се развиках. Днес не ми е ден.
Срам ме е да призная но, ми харесва, че се държиш добре.
Не може да се каже кога и какво би ми харесало но...
...сега, радвам се, че си такъв.
Има някои неща, които трябва сега да...
Пишех си...
- Съжалявам.
Не, не, просто...
- Разбира се. Не е важно.
Върши си работата.
- Боже!
Здравей! Мога да те закарам ако искаш.
Студено е.
- Да, става! Урежда ме.
Нали не си някой побъркан, който преследва хората?
Не не съм такъв. Ти беше тази, която ме заговори, помниш ли?
Това е най-старият трик в книгата на перверзницити.
Наистина ли? Значи има книга на перверзниците?
Трябва да я прочета.
Виж, съжалявам, ако съм ти заприличала на луда. Не съм такава.
Няма проблем. Не съм си и помислял, че си.
Искаш ли да пийнем по едно питие?
Горе имам много алкохол и...
Няма значение.
Извинявай, държах се глупаво. Сега ме е срам.
Не, не.
- Лека нощ, Джоъл.
Две сини луни.
Благодаря.
- Пий, млади момко...
...алкохолът помага да се отпуснеш при първата стъпка.
Просто се шегувах. Стига де.
Май не си от тези, които приказват много, нали?
Просто... Животът ми не е толкова интересен.
Отивам на работа, прибирам се вкъщи...
Не знам какво да кажа.
Трябва да прочетеш дневникът ми...
Може да се каже, че е празен...
Наистина ли? Това натъжава ли те? Или ядосва ли те?
Винаги ме е ядосвала мисълта, че не съм си изживяла живота напълно.
Бих искала да преживявам всеки един момент и да не пропускам нито една възможност.
Ти наистина си готин. Боже, трябва да спра да повтарям това!
Ще се омъжа за теб. Знам го.
Добре.
Джоъл, трябва да дойдеш с мен да река Чарлз някога.
Мислиш ли че е замръзнала по това време на годината?
Звучи страшничко.
- Именно.
Ще приготвя кошница за пикник. Нощен пикник.
Нощния пикник е по-различен.
- Звучи добре.
Но трябва да тръгвам.
Трябва да останеш.
- Не, наистина аз...
Трябва да стана рано утре сутринта.
Бих искала да ми се обадиш. Ще го направиш ли?
Бих искала.
- Да.
Честити ми Св. Валентин като ми се обадиш. Това би било много мило.
Какво те забави толкова много?
- Току-що влязох вкъщи.
Липсвах ли ти?
- Странно, но да.
Ти каза да! Това май значи, че сме женени.
Предполагам да.
- Искаш ли утре вечер да си направим разходка по леда?
Напълно е замръзнала по това време.
Ами не знам.
- Хайде. Идвай, ела...
Толкова е красиво.
- Нали?
Не отивай много на далече.
Добре ли си?
Задника ми!
Мисля че трябва да се връщам.
- Хайде идвай.
Ела де.
- Ами ако се счупи?
Какво ли? Наистина ли ти пука точно сега?
Ела тук. Моля те.
Отпусни се.
Тук е готино.
- Хайде да легнем тук.
Наистина е готино.
Хайде.
Ще се пропука.
Нито ще се пропука, нито ще се счупи. Много е дебел.
Покажи ми някои звезди.
Не ги знам.
Покажи ми тези, които знаеш.
Добре... Добре.
Това е Осидиъс.
- Къде е?
Точно там. Видя ли я?
Малкия Осидиъс.
Бъзикаш ме, нали?
- Не. Точно там е.
Я млъкни!
Клементайн... Време е за ставане.
Хей, съжалявам, че те събудих. Пристигнахме.
Може ли да спя във вас? Много съм изморена.
Добре...да, разбира се.
- Изчакай да си взема четката за зъби.
Да?
- Мога ли да ви помогна?
Какво имаш предвид?
- Има ли нещо, за което да ви помогна?
Не.
- Какво правите тук?
Не разбрах точно какво ме попита.
- Благодаря.
ДЖИМ КЕРИ
КЕЙТ УИНСЛЕТ
КИРСТЕН ДЪНСТ
във филма
ВЕЧНОТО СЛЪНЦЕ НА БЕЗУПРЕЧНИЯ РАЗУМ
участват още
МАРК РЪФАЛО
ИЛАЙДЖА УУД
и ТОМ УИЛКИНСЪН
Търсим 159-ти.
- Кой номер е този?
Боже! Освети го тоя! Това той ли е?
Мисля, че да.
- Да, той е.
Това е той.
Джоъл.
- Франк.
Мамка му.
Боже, единствената ми картичка за Св. Валентин е от майка ми.
Имали нещо по-жалко от това?
Късметлия си, че си имаш Клементайн. Тя е много готина.
Имате ли някакви по-специални планове за Св. Валентин?
Не.
Остава само един ден. Трябва да си направите резервации.
Не би искал да останеш при Ники Ди, нали.
Ник Романс! Искате ли и пържени картофки?
Трябва да се прибирам да спя, Франк.
- Но още е 8:30.
Патрик, престани.
Добре, добре.
Добре. Добре.
Време е за шоу при "Аполо".
По-тихо.
Ей, Джоъл, к'во става?
Здравей, Франк.
Единствената ми картичка за Св. Валентин е от майка ми.
Имали нещо по-жалко от това?
Късметлия си, че си имаш Клементайн, Джоъл.
Имате ли някакви по-специални планове за Св. Валентин?
Не.
Остава само един ден. Трябва да си направите резервации.
Не би искал да останеш при Ники Ди, нали.
Да! Имаше три дни до Св. Валентин. Исках да се оправят нещата.
Исках аз да оправя нещата. Обадих й се, но тя си беше сменила номера.
Отидох до Анди Гарик. За да й купя нещо.
Мислех си, че всичко ще се оправи като и дам подаръка.
Няма да повярваш. Тя беше с едно младо момче.
И ме погледна така сякаш не знаеше кой съм.
Извинете? Мога ли да ви помогно с нещо, сър?
Хей, доматче.
- Патрик, бейби.
Какво правиш тук, бебчо?
- Исках да те изненадам.
Трябва да проверите на друго място, сър.
Как си?
- Добре. Ти как си?
Защо ми причинява това?
Хей, някой иска ли трева?
Боже. Роб, почини малко.
Боже, тя ме наказва.
Знам. Ужасно е.
- Затова, че бях честен.
Ще отида в тях.
- Не, не. Не отивай там, човече.
Това е...
Прав си, не искам да изглеждам отчаян.
Джоъл, погледни на това като някакъв знак. Започни нов живот.
Нали?
Джоъл, приятелю, положението е следното...
- Роб, не го прави.
Роб, какво правиш?
- Какво предлагаш, Кери?
Какво е брилянтното ти предположение?
Значи темата засяга и нас вече, така ли?
Не е свързано с нас.
- Съгласен съм. Свързано е с Джоъл.
Който е възрастен, не е дете на мама Кери!
Това е твоето пране?
Много добре. Чудесно.
Добре.
Клементайн Крузински изтри от паметта си Джоъл Бариш.
Моля, не й споменавайте за връзката им.
Къде е това място?
- Не знам. Това е място, в което правят...
Добро утро. Лакуна.
Не, съжалявам. Тази промоция свърши на нова година.
Да, разбира се. Можем да ви приемем на пети. Пада се сряда.
Добре. Може ли да го спелувате моля?
Така. Трябва ни и телефон, на който да ви потърсим в работно време.
Чудесно. Приятен ден. Довиждане.
Мога ли да ви помогна?
- Аз съм Джоъл Бариш.
Извинете?
- Аз съм Джоъл Бариш.
Имам среща с...
- Д-р Миързуейк.
Моля попълнете това.
- Просто исках да поговорим.
Трябва да ги попълните.
- Наистина ли?
Благодаря ви.
Нямам химикалка.
- Ето там има.
Добро утро. Лакуна. Да, тази промоция беше до нова година.
Г-н Бариш?
Как сте днес?
- Не много добре всъщност.
О, Боже! Стан!
- Съжалявам, аз просто...
Изплаши ме!
- Съжалявам.
Заповядайте докторе.
- Благодаря ти.
Не трябваше да видите това. Извинявам се.
Това е някаква игра, нали?
- Уверявам ви, не е.
Не.
Досиетата са ни поверителни, г-н Бариш. За това не мога да ви покажа доказателството.
Мога да ви кажа, че г-жа Кручински не беше щастлива.
Тя искаше да преживее това и да продължи. Ние й го осигурихме.
Кручински не беше щастлива. Искаше да го преживее и да продължи.
Ние й осигурихме тази възможност.
Това пък какво значи? Аз бях най-готиния, с който излизаше.
Мамка му!
Роб, почини си!
- Няма значение.
Кери, правя къщичка за птици.
Какво мога да кажа, Джоъл? Знаеш я Клементайн. Тя си е такава.
Просто е импулсивна. В един момент решава, че трябва да те отпише.
В един момент.
Не, спрете! Спрете!
Извинете, докторе. Той нахлу вътре.
Казах му, че преди Св. Валентин сме много заети.
Добре, няма значение, Мери.
- Но има хора чакащи отвън.
Г-н Бариш, заповядайте вътре моля...
Мери, би ли се погрижила за г-жа Уоул?
- Да, разбира се.
Довиждане, госпожо Уоул.
Първото нещо, което искам да направите, г-н Браиш...
...е да се приберете вкъщи и да съберете всичко, което може да ви напомни за Клементайн.
Всичко.
Ще използваме тези предмети, за да създадем карта на Клементайн в мозъка ви.
Снимки, облекло, подаръци – всичко това ще ни е нужно.
Книги, които може би ви е купила...
Дискове, които може би сте купували заедно...
Записките в дневника ви...
Трябва да премахнете Клементайн, от къщата си и от живота си.
И след като картата стане готова...
...нашите техници ще извършат процедурата в дома ви.
И така като се събудите на сутринта...
...ще сте си в леглото, все едно, че нищо не се е случило.
Ще ви очаква нов живот.
Не, съжалявам, г-не. Не може да се направи тази процедура три пъти за един ден.
Такава ни е политиката. Как сте днес, г-н Бариш?
Ало, тук съм.
Знаем, че случаят е спешен. Ще направим всичко възможно.
Можем да ви приемем на 1 Март. Може би ако поговорите с доктора...
Добре, нека да си уговорим среща. Кой ден от тази седмица си избирате?
Г-н Бариш.
- Той е много зает този следобед...
...може би утре в 12:50 ще е добре. Устройва ли ви?
През февруари сме много заети заради Св. Валентин.
Това е Стан Финк един от най опитните и талантливи техници.
Тази вечер той ще се погрижи за вас.
- Радвам се, че се запознахме, г-н Бариш.
Казвам се Джоъл Бариш и съм тук за да изтрия Клементайн Кручински.
Много добре, разкажете ми нещо за Клементайн.
Живеех с една жена на име Найоми преди няколко години.
Приятелите ни Роб и Кери ни поканиха на парти на плажа.
Знаете ги тези партита. Найоми не успя да дойде, но аз отидох.
И аз се срещнах с Клементайн.
Съжалявам.
Ще започнем с най-пресните ти спомени и постепенно ще вървим назад.
Всеки наш спомен има емоционален корен.
И когато се премахне този корен споменът се разпада.
Когато се събудите утре сутринта всички спомени, които сме набелязали ще ги няма.
Като сън изчезващ при събуждането.
Има ли някакъв риск за поразяване на мозъка?
Технически казано тази процедура представлява мозъчна повреда.
Но повредата не е по-голяма от едно здраво нощно напиване, например.
Нищо което да забележите.
Удобно ли ви е?
Това което правим в момента, г-н Бариш, всъщност е карта на вашият мозък.
Добре, да започваме.
Ако искаме да започнем тази вечер, имаме много работа за вършене.
Искам да видя как ще реагирате на тези предмети, г-н Бариш.
Това има доста добра история.
Всъщност ако не описвате спомените си с думи,
Моля ви, просто се фокусирайте върху спомените си.
- Съжалявам.
Здрави сигнали на монитора.
- Много добре.
Ето още един обект.
Следващ предмет. Добре.
Картофена глава... Следващ.
Фокусирайте се върху спомените. Патрик направи ми услуга...
Патрик ще ми направиш ли услуга.
- Да.
Би ли погледнал волтажния регулатор?
- Волтажът си изглежда наред.
Наистина ли? Не мога да трия както трябва.
Провери връзките, моля ти се.
Ето ви и вас.
Къде съм аз?
Не мога да разбера какво виждам.
Защо аз стоя тук и... О, Боже, дежа-ву.
Дежа-ву. Това е толкова...
- Да започваме.
Ако искаме да започнем тази вечер имаме много работа за вършене.
В момента сме в главата ми,нали?
Предполагам да. Точно така изглежда вътре.
Много добре.
Когато приключим с процедурата ще унищожим тези предмети.
Така няма да се притесняваш от необяснимото им за теб присъствие в дома ти.
Патрик?
Би ли проверил линиите? Чувам ехото на собствения си глас.
Защо има толкова много кабели?
Готово ли е?
- Сигурен съм, че някъде...
Това как е?
- Как сте днес, г-н Бариш?
Заповядайте, г-н Бариш.
- Добре, така е по-добре.
Не мисля че ми харесва това.
- Трябва и това да пробваме.
Готово е.
- Дневникът ще ни е нужен днес.
Боже! Внимавай!
- Какво има?
Отдръпни се!
Успокой се.
Няма проблем.
- Ще изпечеш човека.
Добре, това го оправихме.
Това място е като сметище, нали?
- Това е апартамент, Патрик.
Не е сметище но, нещо не е в ред. Не ми вдъхва много доверие.
Нещо ми мирише на развалено.
Патрик, моля ти се дай да свършим тая работа? Имаме много дълга нощ пред нас.
Да. Става.
Това е последният път в който те виждам.
Три часа е.
Може да се каже, че...някак си... ударих колата ти.
Шофираш пияна. Това е жалко.
Малко се позабавлявах. Не ме наричай жалка!
Така е! Това е много неотговорно. Можеше да убиеш някой!
Не знам, ама може и да си убила някой! Да пускам ли новините?
Да проверя ли скарата за умряло дете или животно?
Не съм убивала никой. Просто бронята малко се изкриви.
Като старите бабички си.
- А ти като какво си?
Винар?
Винар ли? Боже! Ти да не си дошъл от педесетте? Винарка.
Признай си, Джоли. Полудя, защото излязох късно навън без теб.
И с малкия си мозък на червей се опитваш да разбереш дали съм изчукала някой.
Виж, Клем, приемам, че си изчукала някой тази вечер.
Нали това е начина да се харесаш на хората?
Съжалявам, нали?
Клем, не го мислех наистина. Така е?
Клем, аз просто...
- Ключовете. Не ми трябват повече.
Аз просто...
Бях ядосан, раздразнен, или нещо такова, не знам...
Клем?
Улових го.
Тази вечер си идва Мери.
- Така ли?
Да. Помислих си, че може би искаш да знаеш.
Харесвам Мери. Добре е, че идва да ни види.
Просто не мисля че ме харесва.
- Харесва те.
Може би трябваше да поканя приятелката си.
Вече имам приятелка.
- Прави каквото си искаш.
Казах ти, че...
Да.
Казах ли ти как с моята приятелка...
- Трябва да се фокусираме върху работата, Патрик.
Проблема е в това, че положението е много странно. Положението с приятелката ми.
Сигурен съм, че е така.
Сигурно се шегуваш.
Клем, нека те закарам до вас.
- Махни се оттук, педал!
Виж, всичко се разпада на части.
Отписвам те и съм щастлив.
Ти го направи първа. Не мога да повярвам, че ми причини това!
Клем, чуваш ли ме?
Утре сутринта вече няма да те има!
Перфектния завършек на тая лайняна история!
Странно ли е някое момиче да ме намери за привлекателен? Това проблем ли е?
Не, това е смешно.
Според теб кой е по-красив? Аз или, този човек?
Патрик, млъквай.
Спомняш ли си момичето което беше тук миналата седмица?
Момичето с картофите?
Тази ли? Да тя му е гадже на тоя.
Да.
- Беше му гадже. Оправихме я тая работа.
Май се влюбих в нея онази нощ.
- Какво? Ах ти малък перверзник!
Какво пък?
- Тя беше в безсъзнание, приятел.
Беше доста красива. Откраднах й прашките.
Исусе!
- Какво?
Не бяха... Чисти са си.
Не ми казвай тези неща, приятел! Не искам да чувам тези простотии.
Бяха чисти! Какво толкова?
- Недей! Спри!
Добре.
- Имаме да вършим работа.
Да, добре!
- Добре, добре.
Ами... има и още.
След като приключихме с нея научих къде работи, и отидох до там.
Какво?
- Боже.
Боже, Патрик, имаш ли представа колко неетично е това?
Не съвсем. Имах по-добри идеи.
Какво има? Какво е това изражение на лицето ти?
Патрик, откраднал си прашките на момичето!
Има някой тук. Краде ти бельото.
Не виждам никой.
Джоъл, да пием ли по нещо?
Полудявам.
Трябваше да те изоставя на бит пазара.
Искаш ли да отидем?
Искам да си имаме бебе.
Да поговорим за това по-късно.
- Не, искам да си имаме бебе.
Не мисля, че сме готови за това.
- Ти не си готов.
Клем, наистина ли мислиш че можеш да се грижиш за дете?
Какво?
Не ми се иска да говорим за това тук.
- Не мога да те чуя.
Никога не мога да разбера какво ми говориш.
- Казах, че не искам да говорим за това.
Ще говорим за това!
- Не искам!
Не може да кажеш нещо такова! Аз искам да говорим!
Съжалявам, Клем.
- Със сигурност ще съм добра майка!
Обичам децата! Ще си създам и от мене ще излезе страхотна майка!
Ти не го искаш! Нямаш смелост за това!
- Отива си! Отива си!
Не трябваше да съм с теб! Може би трябва още сега да приключим с тая работа!
Трябва да те изоставя на тоя бит пазар!
Може да си намериш някой люлеещ се стол антика подходящ за теб!
Здравей, Патрик.
- Здравей, Мери. Как върви?
Навън е много студено.
- К'во става?
Купи ли ми цигари?
- Да.
Бедния човечец.
Има ли нещо истинско за пиене?
- Не сме проверили все още.
Патрик.
- Веднага ще проверя.
Удоволствието е мое.
Мери ме мрази. Нямам никакъв късмет с жените.
Може би ако спреш да им крадеш гащите.
Стан...Стан имам трева.
- Не!
Да.
- Не!
Ти не искаше, нали, Патрик?
- Не, не. Няма проблем.
Чакай!
Тези, които забравят са късметлии. Защото не им е гадно за грешките, които са направили.
Ницше. "Зад доброто и злото" Намерих го в "Бартлетс".
Какво е "Бартлетс"?
- Това е вид речник, Патрик.
Мисля че и Хауърд ще влезе в тази книга някой ден.
Определено, Хауърд е само за "Бартлетс".
Можеш ли да го събудиш?
- Не, не можеш да го събудиш.
Нищо не ми казваш, Джоъл.
Аз съм като отворена книга. казвам ти всичко.
Всяка проклета засрамваща простотия.
Не ми се доверяваш.
Постоянното приказване не означава, че имаш връзка.
Но аз не правя това.
Иска ми се да те познавам.
Хората трябва да си споделят, Джоъл! Това означава близост!
Наистина съм ядосана, затова че ми каза това.
Съжалявам. Просто животът ми не е толкова интересен.
Искам да прочета какво си пишеш постоянно в дневникът!
Какво пишеш там при положение, че нямаш никакви идеи, желания и любов?
19 Ноември 2003.
Отново вечеряме в Кингз.
И ние ли сме като онези скучни двойки?
Човек съжалява тези ресторанти.
Да не би да сме вечерящите мъртъвци?
Не мога да възприема идеята за двойките, които мислят по този начин за хората.
Как е пилешкото?
- Добро е.
Още?
- Не, не. Мерси.
Сега ще се напие и ще оглупее.
Би ли ми направил една услуга, да си чистиш космите от сапуна след като се изкъпеш?
Да, разбира се.
- Защото...
Отвартително е.
- Отвратително.
Просто...
- Повдига ми се от това.
Повдига ми се от това.
Патрик, може ли да приключим с това вече? Патрик!
Здавей, мандаринке.
Патрик... Чувствам се много зле.
Защо? Какво не е наред?
- Не знам.
Oбърканa? Защо? Всичко е наред.
Разбира се.
- Къде е отделът за самообслужване?
Мисля че съм много грозна.
- Не, ти си много красива!
Може би трябва да дойда при теб.
- Не, не. Не знам.
Объркана съм, Патрик.
Остави ме да дойда. Ще те развеселя.
- Добре.
Стан, мога ли да изляза за малко?
Патрик, едва ли не се състезаваме с времето.
- Остави го да върви. Аз ще ти помогна.
Видя ли? Тя ме мрази. Иска да си отида.
Върви.
- Добре.
Веднага идвам, мандаринке.
Харесва ли ти?
Олеле.
- Идеално съвпада с това, което нося.
Харесва ми.
- Наистина ли?
Заприличала си на мандаринка.
Клементийн мандаринката.
- Сочна и без семена.
Хареса ми това.
- Обичам мандарините!
Станах патка, видя ли?
- Мандаринке...
Откъде знае да ти вика така?
- Кой знае?
О, Боже! Клем!
- Това е много забавно.
Така наричаха себе си. Като сблъсък.
Единствено групата е важна. Сигурно е имало някаква причина да се нарекат така.
Невероятно, нали?
- Социална справедливост. Да.
Напълно невероятно.
- Това, което Хауърд дава на света.
Дааа.
- Да дадеш на хората нов шанс да започнат.
Толкова е красиво. Когато се загледаш в някое бебе, то е толкова нежно, свободно и чисто...
Възрастните пък се побъркват от притеснения и фобии.
А Хауърд помага тези неща просто да изчезнат.
О, Боже!
Какво става, бейби?
- Не знам. Не знам!
Объркана съм, страх ме е, и чувствам, че се все едно изчезвам.
Изчезваш ли?
Бели ми се кожата, остарявам и всичко ми се струва безсмислено!
Остаряваш ли!
- Всичко ми се струва безсмислено!
Всичко ми се струва безсмислено!
- Мандаринке.
Всичко ми се струва безсмислено. Всичко ми се струва безсмислено.
Всичко е наред. Всичко е наред.
Да отидем на танци, става ли? Искаш ли да дойдеш до Монтък с мен?
Монтък?
- Да. Не, ела до Бостън.
Разбира се. Може да отидем следващият уикенд.
- Не, не. Сега.
Да, трябва да отида веднага. Трябва да видя замразения Чарлз сега.
Здравейте, аз съм Джоъл. След сигнала оставете съобщението си.
Ще ви се обадя.
Вдигни. Вдигни!
- Ей, ей, почакай малко.
Ало? Какво става?
Имам проблеми с приятелката ми.
Ще можеш ли да се оправиш сам тази вечер? Много съжалявам, човече.
Не се притеснявай, всичко е под контрола ми. И без това в момента е на автопилот.
Благодаря ти, Стан. Длъжник съм ти.
- Пич трябва да затварям.
Река Чарлз...
Река Чарлз...
Виж, аз и ти сме на река Чарлз.
Мога да умра, Клем. Много съм щастлив.
Никога не съм се чувствал така. В момента съм на точното място, на което бих искал да бъда.
Много съм развълнувана.
- Аз също.
Чудесно.
Купих ти това...
Това е...
Честит Св. Валентин още от сега.
Какво е?
- Не знам. Отвори го.
Страхотно е!
- Хареса ли ти?
Да, точно по мой вкус е.
Никога не бях излизала с човек, който да ми е купил такова нещо.
Благодаря ти.
Ела.
- Добре.
Джоли?
- Да, Мандаринке?
Грозна ли съм?
Когато бях дете си мислех, че съм.
Не мога да повярвам, че вече плача.
Понякога си мисля, че хората не разбират колко самотни са децата.
Все едно, че няма никакво значение.
На осем години имах кукли.
Любимата ми беше най-грозната кукла, която се казваше Клементайн.
Постоянно й виках "не може да бъдеш грозна, бъди красива".
Странно но ако я бях променила, си мислех че и аз ще се променя.
Красива си.
- Джоли, никога не ме изоставяй!
Красива си. Красива си. Красива си.
Миързуйк, моля те нека запазим този спомен.
Искам да държа ръката ти. Хайде.
Хлъзгам се!
Мога да умра в момента, Клем.
Много съм щастлив.
Никаго преди не се бях чувствал така.
В момента съм на точното място, на което бих искал да бъда.
Клем?
Искам да приключи това. Не го искам вече.
Искам да приключи това.
Чувате ли ме? Искам да приключи това! Не го искам вече!
Чувате ли ме?
Клементайн?
- Джоъл?
Клементайн?
- Джоли?
Клем!
- Джоъл?