Eternal Sunshine Of The Spotless Mind (2004) Свали субтитрите
Днес е празник, признат от фирмите за картички...
...които карат хората да се чувстват като боклуци.
Днес пропуснах да отида на работа.
Качих се на влака и заминах за Монтък.
Не знам защо.
Не съм импулсивен човек.
Предполагам е от трудното ми събуждане тази сутрин.
Трябва да закарам колата си на ремонт.
Здравей, Синди? Аз съм Джоъл. Джоъл.
Не се чувствам много добре днес.
Не, мисля че е хранително натравяне.
Много е студено на този плаж.
По средата на февруари сме. Забрави ли, Джоъл?
Някои от страниците са откъснати. Не помня да съм правил нещо такова.
За пръв път от две години пиша нещо.
Прекалено много го хвалят този пясък. Просто мънички камъчета.
Само да можех да се запозная с някоя сега.
Шансът да се случи това е много малък.
Имайки предвид, че не съм имал визуален контакт с непозната жена...
Може би трябва да продължа да се виждам с Найоми
Тя беше готина.
Тя ме обичаше.
Защо ли се влюбвам във всяка жена, която ми обръща мъничко внимание.
Здравей.
Моля?
- Просто ти казах здравей.
Здравей. Здрасти... Здравей.
Дали ще има проблем, ако седна по-близо.
На къде си тръгнал?
- Роквил Сентър.
Не може да бъде! И аз съм натам!
Наистина ли?
- Какво съвпадение.
Познавам ли те от някъде?
Пазарувал ли си в Барнс енд Нобъл?
Да, разбира се
- Това е!
Така ли?
- Виждала съм те там!
Работя там от около пет години.
Боже! Кога ли станаха пет години?
- Ако те бях видял сигурно щях да си спомня...
Може да е заради косата.
- Какво например?
Постоянно сменям цветът й. Може би затова не ме разпозна.
Името на този цвят е синята развалина.
- Така ли?
Гъзарско име, а?
- Харесва ми.
Има една компания която произвежда такива бои с гъзарски имена.
Червената заплаха, жълтата треска, зелената революция.
Сигурно има някой който се занимава с измислянето на тези имена.
Дали е възможно според теб да има такава работа? Пък и колко различни цвята на косата може да има.
Може би петнайсет.
- Някой е грабнал тая работа.
Портокалов агент. Това аз го измислих.
Преписах характера си на една боя.
- Съмнявам се в това.
Ти не ме познаваш, така че не би могъл да знаеш, нали?
Съжалявам, просто се опитах да се държа добре.
Да, разбрах.
Между другото, казвам се Клементайн
- Аз съм Джоъл.
Здравей Джоъл.
- Здравей.
И без шегички за името ми.
Не, не ти не би го направил. Опитваше се да бъдеш мил.
Не знам вицове свързани с името ти.
- Хъкълбери фин.
Не знам какво значи това.
- Ти да не си луд?
Някои казват, че съм.
О, скъпа моя, о, скъпа моя, о, скъпа моя Клементайн...
Ти си изгубена и изчезнала за винаги, ужасно съжалявам, Клементайн.
Не ли?
- Съжалявам. Аз просто...
Това е красиво име. Наистина е готино.
Значи милостив, нали?
Но не съвпада с истината. Аз съм една гадна кучка.
Не мисля че си такава.
- Защо така?
Амии...Не знам... изглеждаш готина...
Сега пък съм готина? О, Боже! Не знаеш ли други прилагателни?
Не е нужно да съм добра и не е нужно никой да се държи добре с мен.
Добре.
Джоъл? Името ти беше Джоъл, нали?
- Да.
Съжалявам, че ти се развиках. Днес не ми е ден.
Срам ме е да призная но, ми харесва, че се държиш добре.
Не може да се каже кога и какво би ми харесало но...
...сега, радвам се, че си такъв.
Има някои неща, които трябва сега да...
Пишех си...
- Съжалявам.
Не, не, просто...
- Разбира се. Не е важно.
Върши си работата.
- Боже!
Здравей! Мога да те закарам ако искаш.
Студено е.
- Да, става! Урежда ме.
Нали не си някой побъркан, който преследва хората?
Не не съм такъв. Ти беше тази, която ме заговори, помниш ли?
Това е най-старият трик в книгата на перверзницити.
Наистина ли? Значи има книга на перверзниците?
Трябва да я прочета.
Виж, съжалявам, ако съм ти заприличала на луда. Не съм такава.
Няма проблем. Не съм си и помислял, че си.
Искаш ли да пийнем по едно питие?
Горе имам много алкохол и...
Няма значение.
Извинявай, държах се глупаво. Сега ме е срам.
Не, не.
- Лека нощ, Джоъл.
Две сини луни.
Благодаря.
- Пий, млади момко...
...алкохолът помага да се отпуснеш при първата стъпка.
Просто се шегувах. Стига де.
Май не си от тези, които приказват много, нали?
Просто... Животът ми не е толкова интересен.
Отивам на работа, прибирам се вкъщи...
Не знам какво да кажа.
Трябва да прочетеш дневникът ми...
Може да се каже, че е празен...
Наистина ли? Това натъжава ли те? Или ядосва ли те?
Винаги ме е ядосвала мисълта, че не съм си изживяла живота напълно.
Бих искала да преживявам всеки един момент и да не пропускам нито една възможност.
Ти наистина си готин. Боже, трябва да спра да повтарям това!
Ще се омъжа за теб. Знам го.
Добре.
Джоъл, трябва да дойдеш с мен да река Чарлз някога.
Мислиш ли че е замръзнала по това време на годината?
Звучи страшничко.
- Именно.
Ще приготвя кошница за пикник. Нощен пикник.
Нощния пикник е по-различен.
- Звучи добре.
Но трябва да тръгвам.
Трябва да останеш.
- Не, наистина аз...
Трябва да стана рано утре сутринта.
Бих искала да ми се обадиш. Ще го направиш ли?
Бих искала.
- Да.
Честити ми Св. Валентин като ми се обадиш. Това би било много мило.
Какво те забави толкова много?
- Току-що влязох вкъщи.
Липсвах ли ти?
- Странно, но да.
Ти каза да! Това май значи, че сме женени.
Предполагам да.
- Искаш ли утре вечер да си направим разходка по леда?
Напълно е замръзнала по това време.
Ами не знам.
- Хайде. Идвай, ела...
Толкова е красиво.
- Нали?
Не отивай много на далече.
Добре ли си?
Задника ми!
Мисля че трябва да се връщам.
- Хайде идвай.
Ела де.
- Ами ако се счупи?
Какво ли? Наистина ли ти пука точно сега?
Ела тук. Моля те.
Отпусни се.
Тук е готино.
- Хайде да легнем тук.
Наистина е готино.
Хайде.
Ще се пропука.
Нито ще се пропука, нито ще се счупи. Много е дебел.
Покажи ми някои звезди.
Не ги знам.
Покажи ми тези, които знаеш.
Добре... Добре.
Това е Осидиъс.
- Къде е?
Точно там. Видя ли я?
Малкия Осидиъс.
Бъзикаш ме, нали?
- Не. Точно там е.
Я млъкни!
Клементайн... Време е за ставане.
Хей, съжалявам, че те събудих. Пристигнахме.
Може ли да спя във вас? Много съм изморена.
Добре...да, разбира се.
- Изчакай да си взема четката за зъби.
Да?
- Мога ли да ви помогна?
Какво имаш предвид?
- Има ли нещо, за което да ви помогна?
Не.
- Какво правите тук?
Не разбрах точно какво ме попита.
- Благодаря.
ДЖИМ КЕРИ
КЕЙТ УИНСЛЕТ
КИРСТЕН ДЪНСТ
във филма
ВЕЧНОТО СЛЪНЦЕ НА БЕЗУПРЕЧНИЯ РАЗУМ
участват още
МАРК РЪФАЛО
ИЛАЙДЖА УУД
и ТОМ УИЛКИНСЪН
Търсим 159-ти.
- Кой номер е този?
Боже! Освети го тоя! Това той ли е?
Мисля, че да.
- Да, той е.
Това е той.
Джоъл.
- Франк.
Мамка му.
Боже, единствената ми картичка за Св. Валентин е от майка ми.
Имали нещо по-жалко от това?
Късметлия си, че си имаш Клементайн. Тя е много готина.
Имате ли някакви по-специални планове за Св. Валентин?
Не.
Остава само един ден. Трябва да си направите резервации.
Не би искал да останеш при Ники Ди, нали.
Ник Романс! Искате ли и пържени картофки?
Трябва да се прибирам да спя, Франк.
- Но още е 8:30.
Патрик, престани.
Добре, добре.
Добре. Добре.
Време е за шоу при "Аполо".
По-тихо.
Ей, Джоъл, к'во става?
Здравей, Франк.
Единствената ми картичка за Св. Валентин е от майка ми.
Имали нещо по-жалко от това?
Късметлия си, че си имаш Клементайн, Джоъл.
Имате ли някакви по-специални планове за Св. Валентин?
Не.
Остава само един ден. Трябва да си направите резервации.
Не би искал да останеш при Ники Ди, нали.
Да! Имаше три дни до Св. Валентин. Исках да се оправят нещата.
Исках аз да оправя нещата. Обадих й се, но тя си беше сменила номера.
Отидох до Анди Гарик. За да й купя нещо.
Мислех си, че всичко ще се оправи като и дам подаръка.
Няма да повярваш. Тя беше с едно младо момче.
И ме погледна така сякаш не знаеше кой съм.
Извинете? Мога ли да ви помогно с нещо, сър?
Хей, доматче.
- Патрик, бейби.
Какво правиш тук, бебчо?
- Исках да те изненадам.
Трябва да проверите на друго място, сър.
Как си?
- Добре. Ти как си?
Защо ми причинява това?
Хей, някой иска ли трева?
Боже. Роб, почини малко.
Боже, тя ме наказва.
Знам. Ужасно е.
- Затова, че бях честен.
Ще отида в тях.
- Не, не. Не отивай там, човече.
Това е...
Прав си, не искам да изглеждам отчаян.
Джоъл, погледни на това като някакъв знак. Започни нов живот.
Нали?
Джоъл, приятелю, положението е следното...
- Роб, не го прави.
Роб, какво правиш?
- Какво предлагаш, Кери?
Какво е брилянтното ти предположение?
Значи темата засяга и нас вече, така ли?
Не е свързано с нас.
- Съгласен съм. Свързано е с Джоъл.
Който е възрастен, не е дете на мама Кери!
Това е твоето пране?
Много добре. Чудесно.
Добре.
Клементайн Крузински изтри от паметта си Джоъл Бариш.
Моля, не й споменавайте за връзката им.
Къде е това място?
- Не знам. Това е място, в което правят...
Добро утро. Лакуна.
Не, съжалявам. Тази промоция свърши на нова година.
Да, разбира се. Можем да ви приемем на пети. Пада се сряда.
Добре. Може ли да го спелувате моля?
Така. Трябва ни и телефон, на който да ви потърсим в работно време.
Чудесно. Приятен ден. Довиждане.
Мога ли да ви помогна?
- Аз съм Джоъл Бариш.
Извинете?
- Аз съм Джоъл Бариш.
Имам среща с...
- Д-р Миързуейк.
Моля попълнете това.
- Просто исках да поговорим.
Трябва да ги попълните.
- Наистина ли?
Благодаря ви.
Нямам химикалка.
- Ето там има.
Добро утро. Лакуна. Да, тази промоция беше до нова година.
Г-н Бариш?
Как сте днес?
- Не много добре всъщност.
О, Боже! Стан!
- Съжалявам, аз просто...
Изплаши ме!
- Съжалявам.
Заповядайте докторе.
- Благодаря ти.
Не трябваше да видите това. Извинявам се.
Това е някаква игра, нали?
- Уверявам ви, не е.
Не.
Досиетата са ни поверителни, г-н Бариш. За това не мога да ви покажа доказателството.
Мога да ви кажа, че г-жа Кручински не беше щастлива.
Тя искаше да преживее това и да продължи. Ние й го осигурихме.
Кручински не беше щастлива. Искаше да го преживее и да продължи.
Ние й осигурихме тази възможност.
Това пък какво значи? Аз бях най-готиния, с който излизаше.
Мамка му!
Роб, почини си!
- Няма значение.
Кери, правя къщичка за птици.
Какво мога да кажа, Джоъл? Знаеш я Клементайн. Тя си е такава.
Просто е импулсивна. В един момент решава, че трябва да те отпише.
В един момент.
Не, спрете! Спрете!
Извинете, докторе. Той нахлу вътре.
Казах му, че преди Св. Валентин сме много заети.
Добре, няма значение, Мери.
- Но има хора чакащи отвън.
Г-н Бариш, заповядайте вътре моля...
Мери, би ли се погрижила за г-жа Уоул?
- Да, разбира се.
Довиждане, госпожо Уоул.
Първото нещо, което искам да направите, г-н Браиш...
...е да се приберете вкъщи и да съберете всичко, което може да ви напомни за Клементайн.
Всичко.
Ще използваме тези предмети, за да създадем карта на Клементайн в мозъка ви.
Снимки, облекло, подаръци – всичко това ще ни е нужно.
Книги, които може би ви е купила...
Дискове, които може би сте купували заедно...
Записките в дневника ви...
Трябва да премахнете Клементайн, от къщата си и от живота си.
И след като картата стане готова...
...нашите техници ще извършат процедурата в дома ви.
И така като се събудите на сутринта...
...ще сте си в леглото, все едно, че нищо не се е случило.
Ще ви очаква нов живот.
Не, съжалявам, г-не. Не може да се направи тази процедура три пъти за един ден.
Такава ни е политиката. Как сте днес, г-н Бариш?
Ало, тук съм.
Знаем, че случаят е спешен. Ще направим всичко възможно.
Можем да ви приемем на 1 Март. Може би ако поговорите с доктора...
Добре, нека да си уговорим среща. Кой ден от тази седмица си избирате?
Г-н Бариш.
- Той е много зает този следобед...
...може би утре в 12:50 ще е добре. Устройва ли ви?
През февруари сме много заети заради Св. Валентин.
Това е Стан Финк един от най опитните и талантливи техници.
Тази вечер той ще се погрижи за вас.
- Радвам се, че се запознахме, г-н Бариш.
Казвам се Джоъл Бариш и съм тук за да изтрия Клементайн Кручински.
Много добре, разкажете ми нещо за Клементайн.
Живеех с една жена на име Найоми преди няколко години.
Приятелите ни Роб и Кери ни поканиха на парти на плажа.
Знаете ги тези партита. Найоми не успя да дойде, но аз отидох.
И аз се срещнах с Клементайн.
Съжалявам.
Ще започнем с най-пресните ти спомени и постепенно ще вървим назад.
Всеки наш спомен има емоционален корен.
И когато се премахне този корен споменът се разпада.
Когато се събудите утре сутринта всички спомени, които сме набелязали ще ги няма.
Като сън изчезващ при събуждането.
Има ли някакъв риск за поразяване на мозъка?
Технически казано тази процедура представлява мозъчна повреда.
Но повредата не е по-голяма от едно здраво нощно напиване, например.
Нищо което да забележите.
Удобно ли ви е?
Това което правим в момента, г-н Бариш, всъщност е карта на вашият мозък.
Добре, да започваме.
Ако искаме да започнем тази вечер, имаме много работа за вършене.
Искам да видя как ще реагирате на тези предмети, г-н Бариш.
Това има доста добра история.
Всъщност ако не описвате спомените си с думи,
Моля ви, просто се фокусирайте върху спомените си.
- Съжалявам.
Здрави сигнали на монитора.
- Много добре.
Ето още един обект.
Следващ предмет. Добре.
Картофена глава... Следващ.
Фокусирайте се върху спомените. Патрик направи ми услуга...
Патрик ще ми направиш ли услуга.
- Да.
Би ли погледнал волтажния регулатор?
- Волтажът си изглежда наред.
Наистина ли? Не мога да трия както трябва.
Провери връзките, моля ти се.
Ето ви и вас.
Къде съм аз?
Не мога да разбера какво виждам.
Защо аз стоя тук и... О, Боже, дежа-ву.
Дежа-ву. Това е толкова...
- Да започваме.
Ако искаме да започнем тази вечер имаме много работа за вършене.
В момента сме в главата ми,нали?
Предполагам да. Точно така изглежда вътре.
Много добре.
Когато приключим с процедурата ще унищожим тези предмети.
Така няма да се притесняваш от необяснимото им за теб присъствие в дома ти.
Патрик?
Би ли проверил линиите? Чувам ехото на собствения си глас.
Защо има толкова много кабели?
Готово ли е?
- Сигурен съм, че някъде...
Това как е?
- Как сте днес, г-н Бариш?
Заповядайте, г-н Бариш.
- Добре, така е по-добре.
Не мисля че ми харесва това.
- Трябва и това да пробваме.
Готово е.
- Дневникът ще ни е нужен днес.
Боже! Внимавай!
- Какво има?
Отдръпни се!
Успокой се.
Няма проблем.
- Ще изпечеш човека.
Добре, това го оправихме.
Това място е като сметище, нали?
- Това е апартамент, Патрик.
Не е сметище но, нещо не е в ред. Не ми вдъхва много доверие.
Нещо ми мирише на развалено.
Патрик, моля ти се дай да свършим тая работа? Имаме много дълга нощ пред нас.
Да. Става.
Това е последният път в който те виждам.
Три часа е.
Може да се каже, че...някак си... ударих колата ти.
Шофираш пияна. Това е жалко.
Малко се позабавлявах. Не ме наричай жалка!
Така е! Това е много неотговорно. Можеше да убиеш някой!
Не знам, ама може и да си убила някой! Да пускам ли новините?
Да проверя ли скарата за умряло дете или животно?
Не съм убивала никой. Просто бронята малко се изкриви.
Като старите бабички си.
- А ти като какво си?
Винар?
Винар ли? Боже! Ти да не си дошъл от педесетте? Винарка.
Признай си, Джоли. Полудя, защото излязох късно навън без теб.
И с малкия си мозък на червей се опитваш да разбереш дали съм изчукала някой.
Виж, Клем, приемам, че си изчукала някой тази вечер.
Нали това е начина да се харесаш на хората?
Съжалявам, нали?
Клем, не го мислех наистина. Така е?
Клем, аз просто...
- Ключовете. Не ми трябват повече.
Аз просто...
Бях ядосан, раздразнен, или нещо такова, не знам...
Клем?
Улових го.
Тази вечер си идва Мери.
- Така ли?
Да. Помислих си, че може би искаш да знаеш.
Харесвам Мери. Добре е, че идва да ни види.
Просто не мисля че ме харесва.
- Харесва те.
Може би трябваше да поканя приятелката си.
Вече имам приятелка.
- Прави каквото си искаш.
Казах ти, че...
Да.
Казах ли ти как с моята приятелка...
- Трябва да се фокусираме върху работата, Патрик.
Проблема е в това, че положението е много странно. Положението с приятелката ми.
Сигурен съм, че е така.
Сигурно се шегуваш.
Клем, нека те закарам до вас.
- Махни се оттук, педал!
Виж, всичко се разпада на части.
Отписвам те и съм щастлив.
Ти го направи първа. Не мога да повярвам, че ми причини това!
Клем, чуваш ли ме?
Утре сутринта вече няма да те има!
Перфектния завършек на тая лайняна история!
Странно ли е някое момиче да ме намери за привлекателен? Това проблем ли е?
Не, това е смешно.
Според теб кой е по-красив? Аз или, този човек?
Патрик, млъквай.
Спомняш ли си момичето което беше тук миналата седмица?
Момичето с картофите?
Тази ли? Да тя му е гадже на тоя.
Да.
- Беше му гадже. Оправихме я тая работа.
Май се влюбих в нея онази нощ.
- Какво? Ах ти малък перверзник!
Какво пък?
- Тя беше в безсъзнание, приятел.
Беше доста красива. Откраднах й прашките.
Исусе!
- Какво?
Не бяха... Чисти са си.
Не ми казвай тези неща, приятел! Не искам да чувам тези простотии.
Бяха чисти! Какво толкова?
- Недей! Спри!
Добре.
- Имаме да вършим работа.
Да, добре!
- Добре, добре.
Ами... има и още.
След като приключихме с нея научих къде работи, и отидох до там.
Какво?
- Боже.
Боже, Патрик, имаш ли представа колко неетично е това?
Не съвсем. Имах по-добри идеи.
Какво има? Какво е това изражение на лицето ти?
Патрик, откраднал си прашките на момичето!
Има някой тук. Краде ти бельото.
Не виждам никой.
Джоъл, да пием ли по нещо?
Полудявам.
Трябваше да те изоставя на бит пазара.
Искаш ли да отидем?
Искам да си имаме бебе.
Да поговорим за това по-късно.
- Не, искам да си имаме бебе.
Не мисля, че сме готови за това.
- Ти не си готов.
Клем, наистина ли мислиш че можеш да се грижиш за дете?
Какво?
Не ми се иска да говорим за това тук.
- Не мога да те чуя.
Никога не мога да разбера какво ми говориш.
- Казах, че не искам да говорим за това.
Ще говорим за това!
- Не искам!
Не може да кажеш нещо такова! Аз искам да говорим!
Съжалявам, Клем.
- Със сигурност ще съм добра майка!
Обичам децата! Ще си създам и от мене ще излезе страхотна майка!
Ти не го искаш! Нямаш смелост за това!
- Отива си! Отива си!
Не трябваше да съм с теб! Може би трябва още сега да приключим с тая работа!
Трябва да те изоставя на тоя бит пазар!
Може да си намериш някой люлеещ се стол антика подходящ за теб!
Здравей, Патрик.
- Здравей, Мери. Как върви?
Навън е много студено.
- К'во става?
Купи ли ми цигари?
- Да.
Бедния човечец.
Има ли нещо истинско за пиене?
- Не сме проверили все още.
Патрик.
- Веднага ще проверя.
Удоволствието е мое.
Мери ме мрази. Нямам никакъв късмет с жените.
Може би ако спреш да им крадеш гащите.
Стан...Стан имам трева.
- Не!
Да.
- Не!
Ти не искаше, нали, Патрик?
- Не, не. Няма проблем.
Чакай!
Тези, които забравят са късметлии. Защото не им е гадно за грешките, които са направили.
Ницше. "Зад доброто и злото" Намерих го в "Бартлетс".
Какво е "Бартлетс"?
- Това е вид речник, Патрик.
Мисля че и Хауърд ще влезе в тази книга някой ден.
Определено, Хауърд е само за "Бартлетс".
Можеш ли да го събудиш?
- Не, не можеш да го събудиш.
Нищо не ми казваш, Джоъл.
Аз съм като отворена книга. казвам ти всичко.
Всяка проклета засрамваща простотия.
Не ми се доверяваш.
Постоянното приказване не означава, че имаш връзка.
Но аз не правя това.
Иска ми се да те познавам.
Хората трябва да си споделят, Джоъл! Това означава близост!
Наистина съм ядосана, затова че ми каза това.
Съжалявам. Просто животът ми не е толкова интересен.
Искам да прочета какво си пишеш постоянно в дневникът!
Какво пишеш там при положение, че нямаш никакви идеи, желания и любов?
19 Ноември 2003.
Отново вечеряме в Кингз.
И ние ли сме като онези скучни двойки?
Човек съжалява тези ресторанти.
Да не би да сме вечерящите мъртъвци?
Не мога да възприема идеята за двойките, които мислят по този начин за хората.
Как е пилешкото?
- Добро е.
Още?
- Не, не. Мерси.
Сега ще се напие и ще оглупее.
Би ли ми направил една услуга, да си чистиш космите от сапуна след като се изкъпеш?
Да, разбира се.
- Защото...
Отвартително е.
- Отвратително.
Просто...
- Повдига ми се от това.
Повдига ми се от това.
Патрик, може ли да приключим с това вече? Патрик!
Здавей, мандаринке.
Патрик... Чувствам се много зле.
Защо? Какво не е наред?
- Не знам.
Oбърканa? Защо? Всичко е наред.
Разбира се.
- Къде е отделът за самообслужване?
Мисля че съм много грозна.
- Не, ти си много красива!
Може би трябва да дойда при теб.
- Не, не. Не знам.
Объркана съм, Патрик.
Остави ме да дойда. Ще те развеселя.
- Добре.
Стан, мога ли да изляза за малко?
Патрик, едва ли не се състезаваме с времето.
- Остави го да върви. Аз ще ти помогна.
Видя ли? Тя ме мрази. Иска да си отида.
Върви.
- Добре.
Веднага идвам, мандаринке.
Харесва ли ти?
Олеле.
- Идеално съвпада с това, което нося.
Харесва ми.
- Наистина ли?
Заприличала си на мандаринка.
Клементийн мандаринката.
- Сочна и без семена.
Хареса ми това.
- Обичам мандарините!
Станах патка, видя ли?
- Мандаринке...
Откъде знае да ти вика така?
- Кой знае?
О, Боже! Клем!
- Това е много забавно.
Така наричаха себе си. Като сблъсък.
Единствено групата е важна. Сигурно е имало някаква причина да се нарекат така.
Невероятно, нали?
- Социална справедливост. Да.
Напълно невероятно.
- Това, което Хауърд дава на света.
Дааа.
- Да дадеш на хората нов шанс да започнат.
Толкова е красиво. Когато се загледаш в някое бебе, то е толкова нежно, свободно и чисто...
Възрастните пък се побъркват от притеснения и фобии.
А Хауърд помага тези неща просто да изчезнат.
О, Боже!
Какво става, бейби?
- Не знам. Не знам!
Объркана съм, страх ме е, и чувствам, че се все едно изчезвам.
Изчезваш ли?
Бели ми се кожата, остарявам и всичко ми се струва безсмислено!
Остаряваш ли!
- Всичко ми се струва безсмислено!
Всичко ми се струва безсмислено!
- Мандаринке.
Всичко ми се струва безсмислено. Всичко ми се струва безсмислено.
Всичко е наред. Всичко е наред.
Да отидем на танци, става ли? Искаш ли да дойдеш до Монтък с мен?
Монтък?
- Да. Не, ела до Бостън.
Разбира се. Може да отидем следващият уикенд.
- Не, не. Сега.
Да, трябва да отида веднага. Трябва да видя замразения Чарлз сега.
Здравейте, аз съм Джоъл. След сигнала оставете съобщението си.
Ще ви се обадя.
Вдигни. Вдигни!
- Ей, ей, почакай малко.
Ало? Какво става?
Имам проблеми с приятелката ми.
Ще можеш ли да се оправиш сам тази вечер? Много съжалявам, човече.
Не се притеснявай, всичко е под контрола ми. И без това в момента е на автопилот.
Благодаря ти, Стан. Длъжник съм ти.
- Пич трябва да затварям.
Река Чарлз...
Река Чарлз...
Виж, аз и ти сме на река Чарлз.
Мога да умра, Клем. Много съм щастлив.
Никога не съм се чувствал така. В момента съм на точното място, на което бих искал да бъда.
Много съм развълнувана.
- Аз също.
Чудесно.
Купих ти това...
Това е...
Честит Св. Валентин още от сега.
Какво е?
- Не знам. Отвори го.
Страхотно е!
- Хареса ли ти?
Да, точно по мой вкус е.
Никога не бях излизала с човек, който да ми е купил такова нещо.
Благодаря ти.
Ела.
- Добре.
Джоли?
- Да, Мандаринке?
Грозна ли съм?
Когато бях дете си мислех, че съм.
Не мога да повярвам, че вече плача.
Понякога си мисля, че хората не разбират колко самотни са децата.
Все едно, че няма никакво значение.
На осем години имах кукли.
Любимата ми беше най-грозната кукла, която се казваше Клементайн.
Постоянно й виках "не може да бъдеш грозна, бъди красива".
Странно но ако я бях променила, си мислех че и аз ще се променя.
Красива си.
- Джоли, никога не ме изоставяй!
Красива си. Красива си. Красива си.
Миързуйк, моля те нека запазим този спомен.
Искам да държа ръката ти. Хайде.
Хлъзгам се!
Мога да умра в момента, Клем.
Много съм щастлив.
Никаго преди не се бях чувствал така.
В момента съм на точното място, на което бих искал да бъда.
Клем?
Искам да приключи това. Не го искам вече.
Искам да приключи това.
Чувате ли ме? Искам да приключи това! Не го искам вече!
Чувате ли ме?
Клементайн?
- Джоъл?
Клементайн?
- Джоли?
Клем!
- Джоъл?
Клем...Клем...
Какво?
- Трябва да тръгваме.
Какво? На къде?
- Имам идея как да спрем това.
Да спрем какво?
Джоли...
Хайде! Концентрирай се, Клементайн.
Това е бюрото.
Имаше едни касетки.
Не, не снимките. Не може снимките!
Да. На сам. Хайде.
Ей, виж ме!
Досиетата са ни поверителни, г-н Бариш. Затова не мога да ви покажа доказателства.
Мога само да ви кажа, че г-ца Кручински не беше щастлива.
Тя искаше да продължи напред.
"Разкажете ми нещо за Клементайн."
Така ми каза.
После...
- Искам и аз да видя този ден.
Почакай.
- Ей, виж!
Мамка му!
Не, няма да се качим на този влак!
- Джоъл, защо? Моля те не ме карай да тичам!
Хайде!
Миързуиак!
Трябва ли постоянно да тичаме?
- Миързуиак!
Моля ви се...
Като за начало защо не ми разкажете всичко, което си спомняте...
Миързуиак! Събуди ме!
Съжалявам, г-н Бариш. Мислех че сте разбрал какво става тук.
Вие я заличавате от мен.
Заличавате и мен от нея.
Не знам. Вие командвате всичко това.
Аз съм в леглото си. Знам го.
Това всичко е в мозъка ми...
И аз съм част от твоето въображение, Джоъл.
Как да ти помогна оттук? Аз съм в главата ти.
Аз съм ти.
Съжалявам.
- Кой е това?
Работи при нас. Това е бебчето Патрик.
Открадна ми самоличността. Краде ми нещата.
Той приластява приятелката ми с мои думи и с мои неща.
Открадна й бельото.
Боже! Открадна й бельото!
Мога да умра, Клем. Много съм щастлив.
Никога не се бях чувствал така преди. В момента съм на точното място, на което бих искал да бъда.
Искам да си отида вкъщи.
Клем!
Почакай, Клем!
Клем?
Заличават те.
Клем, концентрирай се.
Излових ги, нали? Съжалявам. Много съм глупав.
Сладурче, успокой се. Наслаждавай се на гледката.
Трябва да ги спрем преди да съм се събудил, защото няма да те познавам.
Добре, тогава просто... отмени го.
За какво говориш? Не мога просто да го отменя. Аз спя.
Събуди се сам!
- Добре. Искаш сам да се събудя? Добре.
Добре. Така, започваме.
Ще станеш ли по-щастлива ако опитам?
- Да.
Ще опитам. Да, започвам. Идеята беше чудесна.
Добре. Действа страхотно.
Не! Върху мен!
- О, Боже! Чакай да погледна.
Боже, какво е това?
- Белег от раждането!
Получи се! Само за секунда. Но...
- Видя ли?
Не можах да мръдна.
Това да не е някое от твоите самоизтъкващи се предсказания?
По-важно е да докажеш, че аз греша, нали...
Не ми се говори за това точно сега, става ли.
Добре И сега какво?
Слушам те.
- Не знам.
Ти ме заличи първа. За това съм тук, за това правя това.
Съжалявам
- Ти! Ти!
Познаваш ме. Просто съм прекалено импулсивна.
Точно това харесвам в теб.
Джоъл...
Имам друга идея.
Това са моите спомени.
В момента, в който погледнеш към бедрата ми и ти се прииска да правим секс на дивана.
Какво?
- Джоъл, заличителите идват насам, така че...
Ами ако ме закараш на някое друго място? Място, на което не принадлежа?
Можем да се скрием там до сутринта.
Без теб не мога нищо да си спомня.
- Това беше много мило, но опитай?
Добре.
Получава се!
Аз съм гений!
Джоъл!
Джоъл?
Къде изчезна?
И аз трябваше да дойда!
Отивам да взема една чиния за салата.
Можеш ли да стоплиш супата, и да наглеждаш Джоъл?
Разбира се.
- Винаги иска да е при мен.
Да.
- Абсолютно.
Клем?
- Получи се.
Боже! Виж ме само. Подейства!
Погледни ми роклята само!
Боже! Виж се само! Трябва да те взема с мен?
Коя съм аз?
- Г-жа Хемлин.
Добре, г-жа Хемлин.
- Трябва да съм на около четири годинки.
О, Боже!
Нямам достатъчно чинии за салата. За това ще сервирам салатата и боба в...
Той добре ли е там под масата? Ти как си?
Цял ден трябва да чистя.
Ще се разсърдиш ли, ако те помоля да изчистиш малко боб?
Не, няма проблем. Боже, обожавам я тази кухня!
Благодаря ти много.
Не гледа към мен. Заета е. Не ме вижда!
Това е страхотно!
- Никой не ме поглежда!
Искам мама!
Бебчето Джоъл! Ей, Джоли! Джоъл!
Всичко наред ли е там под масата?
- Да, всичко е наред.
Имаш ли нещо за пиене?
- Искаш ли коктейл?
Все още не станало пет часа, но умирам си за един.
Изчакай, да проверя.
- Добре, чакам те тук.
Джоъл, миличък не там.
Джоли, майката ти ме помоли да те наглеждам. Връщай се под масата!
Сладолед.
- Не, не и докато не си изядеш яденето.
Хайде, Джоъл.
Порасни вече, Джоъл!
Ела тук. Работата ни е много трудна.
Много ме е страх. Искам мама.
Не плачи, бебчо Джоъл. Бейби Джоъл, всичко е наред.
Джоъл! Джоъл! Джоъл, спри веднага!
Виж, май подейства. Все още сме тук.
Сладурче, виж. Чакай там.
Бедрата са ми още тук. Точно както си ги спомняш.
Ужас!
Спря.
Какво?
Спря заличаването. Мамка му!
Това е ужасно.
Излязъл е от картата. Излязъл е от картата.
Къде?
- Не знам къде.
Какво значи къде? Не знам! Много лошо. Много лоша новина.
Очилата ми.
Добре. По дяволите!
Какво ще правим? Какво ще правя?
Какво ще правим?
- Не знам. Не знам.
Какво ще правим?
- По дяволите! Казах ти, че не знам!
Съжалявам. Какво ще правим?
Не знам. Не се паникьосвай! Започваш и мен да ме плашиш.
Трябва да направим нещо!
Ще се събуди наполовина изпечен...
- Добре. По-тихо. Недей да ме плашиш!
И...и...наполовина изпечен...
Звучи чудесно. Гладна съм!
- По дяволите! По дяволите!
Какво? Какво? Какво?
Да се обадим на Хауърд!
- Не може. В никакъв случай.
Това е моя работа. Аз ще се справя. Не е нужно да звъним на Хауърд!
Човека ще се превърне в курабийка. Нямаме време да се мотаеме.
Всичко е под контрол. За какво говориш?
Стига си се мотал!
- Добре, ще се обадя на Хауърд.
Ало?
- Ало, Хауърд? Аз съм Стан.
Човекът, по който работим, май го изпуснахме за момент.
И не мога да го върна.
Добре, кажи ми какво стана преди да изчезне.
Не съм много сигурен, защото се отдалечих за момент от монитора.
Пуснах го на автопилот, защото трябваше да пикая.
Къде е Патрик?
- Патрик се разболя. Замина си вкъщи.
Боже.
Добре, кой е адресът?
- Знам, много съжалявам.
Няма проблем. Хайде.
159 "Саутвилидж". Апартамент 1E. "Роквил Сентър".
Мери?
- Да?
Идва.
- Оставам тук.
Прибери си нещата, Мери.
- Оставам!
Мисля че трябва да си вървиш.
- Не.
Мери...
Мамка му!
Много съм пияна.
- Моля ти се, Мери. Трябва да си вървиш
Не искам да ме вижда такава!
Мери нямаш си представа в каква каша сме се забъркали. Хауърд...
Джоъл спри! Джоъл, виж! Ей, Джоъл!
Джоъл!
- Искам да ме вземе на ръце.
Странно е колко силно го желая това.
Джоъл, погледни ме! Виж!
Ще си спомняш за мен на сутринта.
Ще дойдеш при мен и ще ми разкажеш. И ще започнем на ново...
Пач? Аз...
Пач? Мислех си, че ще пийнем по един коктейл.
Онзи Патрик се прави на мен.
Кой Патрик?
Онзи мъж...
- Какво?
Той те иска. В момента е в апартамента ми.
Единия от заличителите. Когато ми триеха спомените си падна по теб.
След това се запозна с теб сякаш въобще не те е познавал.
И сега излизате.
- Наистина ли?
Сладък ли е поне?
Клем няма нищо нередно в теб. Ти си най-добрият човек който познавам.
Ти си мила, красива, умна, забавна...
...добра.
Какво?
Добре, стана.
Мърдай, мърдай! Хайде!
- Добре. Добре.
Пияна съм.
Тези капки за очи дето ми даде не стават за нищо!
Спокойно. Спокойно.
Здравей Мери. Какво правиш тук?
Здравей, Хауърд. Тя дойде да ни помогне.
Исках да науча колкото е възможно повече за тази процедура.
Мисля че е полезно за работата ми да знам за какво става въпрос.
Не че аз съм го направила...
...но мисля, че е важно да знам с какво се занимават колегите ми.
Добре, нека видим дали ще успеем да разгадаем проблема?
Да.
Странно.
- Вече пробвах това.
Опита ли се да го направиш през CG'?
- Да, разбира се.
Имам предвид, да.
- Добре.
Искате да се свържите ли, докторе?
- Да.
Добре.
Включих помощните програми, но нищо не стана.
Прегледах всички спомени и ги съпоставих с тези на листовете.
Ето, Хауърд. Донесох ти стол.
- Благодаря ти.
Няма защо.
Добре.
Ще претърся цялата памет. Да видим, дали ще излезе нещо?
Обичам да се къпя в мивката. Вдъхва ми чувство на сигурност.
Никога не те бях виждала по-щастлив, бейби Джоъл.
Ето го. Не мога да разбера защо е излязъл от картата.
Какво ли пък прави там?
Очите са му отворени.
Това случвало ли се е и преди?
- Не.
Това хич не е добре.
Трябва да му дам това.
Не виждаш ли? Обичам те, Антоан.
Добре, пак се върнахме.
Беше ми приятно да те гледам, Хауърд. Беше като пианист на концерт или нещо такова.
Благодаря ти, Мери.
Хауърд, мисля че трябва да поспиш. Оттук нататък аз ще се оправя.
Не виждаш ли? Обичам те, Антоан.
Късметлия съм. Да се обзаложим ли.
Не ме наричай Антоан. Името ми е Уоли.
Да, знам но как бих могла да обичам човек на име Уоли?
Какво беше това?
О, Боже мой! Хора излизат от задника ти!
Наистина ли?
Хванах го!
Мандаринке!
Хайде! Трябва да тръгваме! Тичай!
Може да тичаш, но не можеш да се скриеш.
Клем, побързай!
Шибан камион!
Докторе? Моля ви се!
Разкажете ми за Клементайн всичко...
Това е много странно. В момента е в спомен, който сме изтрили вече.
Поне знаем къде се намира. Вече е на прав път, нали?
Хайде Клем.
- Изглежда е развил някаква резистентност към процедурата.
Не искам да тичам повече.
Мамка му!
Хайде! Хайде!
- Скрий ме някъде по-надълбоко.
Скрий ме в твоето унижение.
- Унижение...
Хайде, бебчо!
Съжалявам, не исках да го кажа.
Не можеш ли поне едно нещо да направиш както трябва?
Да те закарам до вкъщи!
Не!
Лека нощ, Хари.
- Изчакай, Хауърд! Пак изчезна.
О, Боже.
Толкова съжалявам, Хауърд.
Унижение...унижение...унижение...
- Джоъл...
И на мене не ми харесва. Просто се опитвам да намеря място за криене...
Джоъл, има изненада за...
Ще говорим утре, скъпи.
Лека нощ, сладурче.
Джоъл. Съжалявам, Джоъл.
- Млъкни!
Виж! Джоъл! Джоъл, виж!
Какво?
- Виж, къде сме.
Клем, това не е на добре.
Тогава ме скрий някъде много много на дълбоко.
Бебчо! Убий го! Убий!
Не мога! Трябва да се прибирам вкъщи!
- Убий го!
Ще го направя по-късно!
Убий го! Убий го!
- Да не те е страх, бъзльо?
Удари го!
Той си има приятелка!
- Чакай! Какви ги върша?
Знеш ли, Фреди? Вече не ме е страх от теб!
Джоъл, ставай! Не си заслужава. Те не го заслужават!
Ла ла ла ла... Той не слуша!
Хайде, Джоъл!
- Глупаци!
Много ме е срам.
- Всичко е наред. Ти си малко момченце.
Да...
- Хайде.
Тук живеем. Живяхме...
Иска ми се да те познавах още от дете.
Харесва ли ти розовата ми шапчица?
Виж, почувствай се до-добре. Този път наистина можеш да ме убиеш.
Мой ред е.
- Така ли? Но ти наистина ще умреш.
Добре.
- Едно, две, три...
Мъртва си.
Майка ми.
Спокойно. Просто си играем, не е истинско.
- Здравей, майката на Джоъл.
Той ме убива.
- Добре? Мъртва ли си вече?
Мъртва си!
Мисля че разбрах какво е, но все още не разбирам.
Намирам го достатъчно бързо.
Джоли? Добре ли си, Джоъл?
Джоъл? Джоъл?
О, Боже! Това беше ужасна шега.
Добре, добре.
- Мислех че се споразумяхме по този въпрос.
Добре. Още веднъж.
- Още веднъж, и след това аз съм наред.
Виж я ти!
- Чудесно е.
Чудесно! Внимавай! Внимавай!
Това е къща!
Хайде да вървим.
- Какво?
Виж!
- Трябва да тръгваме!
Хайде!
Трябва да тръгваме. Клем, трябва да тръгваме.
Хайде! Нямаме време за това!
Даже не знам на къде сме тръгнали.
- Ще е забавно. Хайде.
Това е най-хубавото място. Насам.
Не, насам. Не, не.
- Не!
Остави ме, Джоъл!
Харесва ми да те гледам като работиш, Хауърд.
Ако никой няма нищо напротив, ще изляза да подишам малко чист въздух.
Всичко изглежда под контрол тук.
Да... Всичко е наред.
Харесваш ли сентенциите, Хауърд?
Какво искаш да кажеш?
- Сентенциите на известни писатели например.
Намирам ги за вдъхновяващи.
Попаднах на една такава, която може би и на теб би ти харесала.
Бих искал да я чуя.
Ето я и нея.
"Благословени са забравящите, защото не се мъчат заради грешките си".
Това е Ницше, нали?
- Да, така е.
Пмислих си, че мога да ти кажа, нещо което не знаеш.
Не, наистина хубава сентенция. Хареса ми това, че и двамата я знаем.
Да.
Има още една, която много ми харесва. Тя е на Александър папа. И е следната:
На папа Александър ли?
- Да, да. Мамка му.
Сега ми дойде.
Като споменах първо Александър папа си помислих, че ще прозвуча като глупачка.
Но после си викам какво пък.
- Няма значение.
Голям си сладур.
Май беше нещо такова:
"Колко ли са щастливи приятелите на богоизбрания,
забравяйки земята, от забравената земя."
"Вечното слънце на безупречния разум!"
"Всяка молитва е приета, а всяко желание е отхвърлено".
Искам да съм един огромен слон!
Огромна като него.
Клем! Клементайн!
Не бях чувал тази. Много е хубава.
Мислех че може би ще е подходяща.
Наистина се възхищавам на това, което правиш,
Не ми искаше да го казвам сякаш сме много близки...
Няма проблем. Радвам се да чуя то...
Съжалявам.
Харесвам те от много време.
Не трябваше да казвам това.
- Мери, ти си прекрасно момиче.
Но аз...
Имам жена и деца. Знаеш това.
Мери...
Мери, няма да се получи.
Добро утро, г-жо Миързуиак.
Какво?
- О, Боже!
Кой е това?
Благодаря ти, Стан. Много ти благодаря.
Холис... Холис!
Холис!
Чакай. Чакай, Холис.
Знаех си, Хауърд.
Не почна така. Дойдох тук по работа!
Холис, това е единична грешка!
- Г-жо Миързуиак!
Аз съм едно глупаво момиче, което се бореше за една глупава любов!
Кълна се, че аз го принудих да го направи!
Не бъди чудовище, Хауърд. Кажи на момичето.
Какво да ми каже?
Бедното дете.
Можеш да го задържиш. И преди е ставало.
Какво?
Имахме връзка.
Съжалявам. Ти искаше процедурата. Ти...
...я поиска. за да можеш да продължиш...
Трябва да си свърша работата вътре. Почти се зазорява. Но...
...може да поговорим по-късно.
Нали?
Искаш ли да те откарам до вас.
Сложи това.
Здравей.
- Здравей.
Предположих, че ще се появиш отново.
Защото ми се стори, че се почувства унижен.
И все пак избяга.
- Просто исках да те видя.
Така ли?
- Бих искал да излезем заедно с теб.
Но ти си женен.
Все още не съм. Не съм женен.
Не, не съм женен.
Виж, приятел нека ти го кажа още от сега.
Аз съм трудна за отглеждане.
Така че сватба или каквото е там, не мога да се въртя около това.
Ако искаш да бъдеш с мен, с мен ще си.
Добре.
Прекалено много мъже си мислят, че съм просто една идея или...
...ще ги довърша или...
...ще ги накарам да се почувстват отново живи.
Но аз съм просто едно объркано момиче, което търси спокойствие.
Не ме товари с твоите проблеми.
Добре ще запомня тази реч.
Спечелих те, нали?
Ти си спечелила всички хора.
Възможно е.
Но все пак си мислех, че ще ми спасиш живота.
Дори и след този разговор.
Знам.
Този път ще е различно.
Само ако можеше да пробваме още веднъж...
Помни ме. Дай най-доброто от себе си.
Може би ще можем.
Добре. Кажи ми какво си спомняш. Ще започнем оттам.
Добре. Веднага те харесах.
Не ми се нахвърли наведнъж.
Това ми хареса.
Първоначално ми се омотаваше езика като бях около теб.
Исках да ме помислиш за умна.
Едвам дочаквах да дойда на работа.
Фантазирах си, че сме женени и си имаме деца.
Хари, не мога да го направя.
Съгласихме се, че това е за доброто на всички, Мери.
Да, знам.
О, Боже!
Аз ще взема самолетът.
- Не, не.
Това ли искаш да нося?
- Ти вземи това.
Вземи хладилната чанта.
- Скъпа, това е много тежко.
Взе ли го?
- Аз мога да го взема.
Не, не. Нищо не взимай.
Мога да взема самолета.
- Затвори това...
...затвори вратата.
Това е денят в който се срещнахме.
Беше там при сърфа. От далече можех да те видя.
Колко странно, замислих се върху това, как можеш да харесаш гърба на някой.
В последствие много щях да го харесам, и накрая щях да го мразя...
...но си сложи сиутчъра.
Казвайки "колко готино"...
Здравей.
- Здравей.
Видях те да си седиш тук сам.
И си помислих - слава Богу, най-после един нормален.
Да, не знам какво да кажа.
Аз съм Клементайн.
Може ли да си взема малко от пилешкото ти?
После си взе без да изчака отговора ми.
Държеше се много добре.
Сякаш вече бяхме любовници.
Аз съм Джоъл.
- Здравей Джоъл.
И без шегички за името ми.
Имаш предвид нещо като "О, скъпа моя Клементайн"?
Хъкълбери Фин и разни такива ли?
- Да, такива неща...
Без шегички. Без шегички.
Когато бях дете любимата ми играчка беше куклата на Хъкълбери Фин.
Мисля че името ти е магическо.
Това е всичко, Джоъл. Скоро ще приключи.
Знам.
Какво ще правим?
Ще му се наслаждаваме.
Женен ли си?
- Не.
Да се преместим в тоя квартал!
- Аз живея с някой.
Мъж или жена?
- Какво? Жена.
Жена.
Поне не лая към грешното дърво.
Познаваш ли собствениците?
- Разбира се, че не. Идвай.
Може да има куче вътре.
- Няма куче.
Какво правиш?
- Навън е голям клинч.
Боже. Не мога да повярвам.
Клементайн!
- Аз влизам.
Хайде идвай. Водата е чудесна.
Никой няма да дойде тази вечер. Повярвай ми.
Как е името на приятелката ти?
Найоми, но ние не сме всъщност... не...
Както и да е.
Това е чудесно. Трябва да потърся свещи, кибрит и шкафчето с пиенето.
О, Боже!
Трябва да си ходим.
- Линията е прекъсната.
Какво?
- Мисля че трябва да си ходим.
Защо? Това е нашата къща.
Само за тази вечер ние сме Дейвид и Рут Ласкин.
Кой от тях искаш да бъдеш?
Бих предпочела Рут, но съм отстъпчива.
Алкохол!
- Лелее!
Вино добре ли ще е?
- Не знам.
Ти избери виното, аз ще открия спалнята и ще си сложа нещо по-удобно...
Безмилостна съм в момента.
- Трябва да си ходим.
Няма да те гоня.
Върви тогава.
Помислих си, че може би си луда.
Бяхме развълнувани.
Искаше ми се да останеш.
- И на мен ми се искаше.
Сега ми се иска да бях останал. Искаше ми се да съм направил много неща.
Искаше ми се...
Искаше ми се да остана. Наистина.
Когато слезнах долу ти си беше тръгнал.
- Заминах си. Излязох през вратата и си заминах.
Защо?
- Не знам.
Бях като изплашено малко дете. Много ми дойде. Не знам.
Изплашен ли беше?
- Да.
Това не го знаех за себе си.
Върнах се при огъня, който запалиха на плажа, опитвайки се да превъзмогна унижението си.
Поради това, че съм казала нещо ли беше?
- Да.
Унижавайки ме ми каза върви си.
Съжалявам.
- Всичко е наред.
Джоли?
Какво ще стане ако останеш този път?
Излязох си през вратата. Никакъв спомен не ми остана.
Поне ела да се сбогуваме.
Или да го направим сякаш сме се сбогували.
До виждане, Джоъл.
- Обичам те.
Да се срещнем в Монтък.
Не съм разбил самолета. Падна си. Не бях аз.
Напушен си и караш кола?
- Да.
Тревата ми помага с равновесието. Затова преди да пия се напушвам.
Това разбира се е факт. Научно нещо...
Сладурче, просто не отделяй очите си от пътя.
Видях те да си приказваш с някоя готина.
- Приятна беше.
Да бе човече, коя беше?
Просто едно момиче.
Добре.
Трябва да оставя микробуса.
- Благодаря, Стан, благодаря ти. После ще говорим.
Взела си всичките си вещи...
- Да, взех си ги.
...все едно, че няма да се върнеш повече. Ако бях на твое място и аз не бих се върнал.
Заклеваш ли ми се, че не си знаел?
- Заклевам се.
Значи не си ме изтрил ти.
- Разбира се, че не. Боже, не.
Дори и не си подозирал, когато бяхме заедно?
Може би веднъж.
Връщах се от една работа, ти беше в колата му.
Видях ви да си говорите.
Махнах ти, и ти се усмихна.
Как изглеждах?
Щастлива. Щастлива, но с някаква тайна.
След това?
Повече не ви видях двамата така. И си помислих, че може би фантазирам.
Наистина те харесвам, Мери. Знаеш това, нали?
Благодаря ти.
Изчакай ме да си взема четката за зъби.
Къде си, Клем? Разтревожих се.
- О, не.
Знам, че си ми ядосана. Не знам какво толкова съм направил...
Какво направих? Много те обичам.
Искам да те направя щастлива. Кажи ми какво искаш да направя, и ще го направя.
Ще се отбия утре сутринта, за да видя дали всичко е наред.
"Vamonos, Signor!"
Наистина си прекарах много добре снощи.
Добре ли?
Най-добрата шибана вечер в целия ми шибан живот.
Така е по-добре.
Странно.
До всички пациенти на д-р Хауърд Миързуак. Казвам се Мери Стивън.
Запознахме се, но сигурно не ме помните.
Работя във фирмата, с която сте се уговорили да заличи част от паметта ви.
Разбрах, че става въпрос за двуличие.
- Някой сигурно си е направил шегичка.
За да поправя тази грешка, изпращам на всички обратно досиетата.
Казвам се Клементайн Кручински и съм тук, за да залича Джоъл Бариш.
Това пък какво е?
- Не знам.
Той е скучен. Това не е ли достатъчно за да заличиш някой?
Често си мисля каква съм била, и каква съм сега.
Той ме промени. Чувствам се злепоставена.
Не се харесвам. Не харесвам себе си повече.
Дори не ми се иска и да го погледна.
Тази жалка усмивчица, Като на молещо се малко кученце.
Какво правиш?
Нямам никаква причина за да си спомням за него.
Да не би да се ебаваш с мен?
- Не!
Ти се ебаваш с мен.
- Джоъл, не.
Съвсем ясно го правиш!
- Какво? Нека се замислим за минута и...
Стой далече от мен.
- Но...
Махай ми се от главата!
Не може ли да го обсъдим?
- Не! Изчезвай оттук!
Джоъл Бариш...
Здравей, Клементайн!
- Здравей!
Приятно ми е да те видя.
Да.
- Да.
...и не е много образована. Умна е, но не е образована.
Не може да си говориш с нея за книги. Момичето чете повече списания.
Трябва и речник или нещо такова.
Заради нея в библиотеката...
- Здравей.
...се бях изложил сред хората. Библиотека.
Здравей.
- ...библиотека.
Виж какво намерих.
Според мен в началото това, за което се представя Клементайн...
...и обещанията й да те спаси от еднообразието.
Изглежда хърбав.
...като метеор, който ще ви закара в друг свят, свят пълен с вълнения.
Съжалявам, че ти се навиках.
- Няма проблем.
Джоъл, наистина те харесвам. Мразя се затова, че съм казала такива неща за теб.
Ще го изключа.
- Не, изчакай. Заслужих си го.
Единствения й проблем беше с косата. Пълни глупости!
Наистина харесвам косата ти.
- Благодаря ти.
...беше напълно объркана, но все пак големия й проблем беше цвета на косата.
Искаш ли нещо за пиене?
- Имаш ли уиски?
За да правиш секс с нея...
...не мисля че е нужно да чакаш дълго.
Забелязах го в последната ни вечер. Не беше секси...
...а тъжна.
- Съжалявам. Мислех че имам повече.
Клем си мислеше, че единствения начин хората да я заобичат...
...е да се чука с тях.
Или те сами се досещаха, че това е начина.
Тя беше толкова отчаяна и несигурна, че...
...рано или късно ще я изчукаш приятел.
Но аз не правя така.
- Не съм си и мислел че го правиш.
Защото не го правя.
- Знам.
Много ме нарани това, което каза, защото наистина не съм го правила.
Съжалявам.
- Аз съжалявам за всичко това.
Отивам си вкъщи. Малко съм пообъркана.
Трябва да си помисля. Не мога да седя тук.
Довиждане.
- Довиждане.
Не трябваше да се срещаме.
Когато си прекарал толкова много време с един човек, трябва да си намериш някой непознат.
Чакай!
Какво?
- Не знам. Просто почакай!
Какво искаш, Джоъл?
- Просто искам да почакаш малко.
Добре. Наистина ли?
Аз не съм просто една идея, Джоъл. Аз съм просто едно момиче, което търси спокойствие.
Не съм идеална.
Не виждам нищо в теб, което да не ми харесва.
Ще видиш!
- Не мога.
Ще видиш.
Все ще намериш нещо.
И на мен ще ми стане скучно с теб и ще се чувствам като в капан.
Защото това винаги ми се случва.
Добре.
Добре.
Добре.
- Добре.
Превод: elishafan Редакция: Stalwart