Harry Potter 3 - And The Prisoner Of Azkaban (2004) (Harry Potter 3 CD2 REPACK.sub) Свали субтитрите
дементори на проверки.
- Имаме избягал...
Имаме избягал убиец.
- Сириус Блек в Хогсмийд!
Че какво ще го доведе тук?
Хари Потър.
- Хари Потър?!
Ела.
Хари!
Без непълнолетни магьосници днес!
- Затворете вратата!
Грубияни.
- Тъпоглавци!
Тъпоглавци!
- Как смеят?
На кого казаха тъпоглавец?
- Арогантна младеж!
Хората не влизат в кръчма, за да ги плашат до смърт.
Дъмбълдор не иска дементори тук, уверявам те.
Кажете ми за какво става въпрос.
Когато родителите на Потър узнаха, че са набелязани,
те се скриха. Малцина знаеха къде.
Един от тях беше Сириус Блек. Той каза на Знаеш-кой.
И не само го заведе до семейство Потър,
но и уби един от приятелите им - Питър Петигрю!
Питър Петигрю?
- Малко, гърбаво момче.
Все ходеше по Сириус Блек.
- Сещам се.
Да, не ги изпускаше от поглед.
Как е станало?
- Петигрю се опитал да ги предупреди
и е щял да успее, ако не бе попаднал на стария си приятел.
Блек бил безмилостен. Не просто убил Петигрю.
Той го унищожил.
Един пръст. Само това беше останало. Нищо друго.
Блек може да не им е посегнал,
но те са мъртви заради него!
- Иска да довърши започнатото.
Не мога да повярвам.
- Не това е най-лошото.
А кое?
- Че Сириус Блек беше,
и до ден-днешен е,
кръстник на Хари Потър!
Рон, виж!
Извинете!
- Весела Коледа.
Хари, какво стана?
Бил е техен приятел
и ги е предал.
Бил е техен приятел!
Надявам се да ме намери.
Защото аз ще бъда готов!
Когато дойде, аз ще го убия!
Хари?
Дойде, значи.
Сигурен ли си, Хари? Това е много сложна магия,
над Стандартно вълшебническо ниво.
Убеден съм.
Добре, всичко е готово.
Заклинанието, на което ще те науча, се нарича ''Патронус''.
Чувал ли си го?
Не?
Патронусът е вид позитивна сила. Действа като
щит покровител и дементорът пие от него, вместо от теб.
Но за да бъде направен, ти трябва добър спомен.
Не обикновен спомен, а много щастлив и приятен спомен.
Ще успееш ли? Да? Много добре.
Затвори очи.
Концентрирай се.
Потопи се в миналото.
Имаш ли такъв спомен?
Позволи му да те изпълни.
Потъни в него.
И кажи заклинанието: Експекто патронум.
Експекто патронум.
- Много добре.
Да опитаме ли? Пръчката - готова.
Експекто патронум.
Експекто...
Експекто...
Хайде, изправи се и седни. Дишай дълбоко.
Няма нищо. Не съм и очаквал да успееш от първия път.
Това би било забележително. Изяж това, ще ти помогне.
Този дементор беше доста страшен.
- Не,
това беше богърт, Хари.
Истинските са много, много по-лоши.
Ако не е тайна, какво си мислеше?
Кой спомен използва?
- Първото ми качване на метла.
Това въобще не е достатъчно.
Има и друг. Не е точно щастлив спомен...
Всъщност такъв е.
Не съм се чувствал по-щастлив.
Но е объркващо...
- Силно ли е?
Тогава да опитаме. Готов ли си?
Само го пуснете.
Експекто патронум.
Експекто патронум.
Да!
Много добре, Хари!
Мисля, че за днес ми стига.
- Да, седни.
Изяж това, наистина помага.
Трябва да ти кажа,
че си истинска конкуренция на баща си.
А това не е малко!
Мислех си за него
и за мама.
Виждах лицата им.
Те ми говореха.
Просто говореха.
Този спомен избрах.
Не зная дори дали е истински.
Но е най-скъпото, което имам.
Прекрасен ден.
- Чуден,
особено ако ще те ядат.
Какви ги говориш, Рон?
Роналд си изгуби плъха.
- Не съм!
Котката ти го уби!
- Глупости!
Знаеш как кръвожадният й звяр
винаги го дебнеше! Скабърс го няма вече.
Грижи се по-добре за любимците си.
Котката ти го е убила!
- Не е!
Котката.
- Не е.
Как мина изслушването?
Първо се изредиха да говорят
защо сме се събрали.
После аз казах, че Бъкбийк
е добър хипогриф, винаги си чисти перата.
После Луциус Малфой взе думата и си представяте -
каза, че Бъкбийк бил опасно създание,
което те убива още щом те зърне.
И после?
И после Луциус поиска най-лошото.
Няма да те уволнят!
- Не, няма...
Бъкбийк беше осъден на смърт!
Паяци! Има... паяци. Искат да танцувам степ.
Аз не искам!
- Кажи им да се разберат!
Да, ще им кажа.
АРГУС ФИЛЧ
ПИТЪР ПЕТИГРЮ
Питър Петигрю?
- Малко гърбаво момче.
Все ходеше по Сириус Блек.
- Блек е голям злодей.
Блек не убил Петигрю, а го унищожил.
Изгаси тая светлина!
- Извинете.
ХАРИ ПОТЪР ПИТЪР ПЕТИГРЮ
ПИТЪР ПЕТИГРЮ
ПИТЪР ПЕТИГРЮ
Престани, момче.
- Опитваме се да спим!
СИВИРЪС СНЕЙП
''Пакост извършена.'' Нокс!
Потър,
защо бродиш из коридорите посред нощ?
Сомнамбул съм.
Колко приличаш на баща си само.
Той също бе извънредно арогантен, перчеше се, сякаш замъкът бе негов.
Баща ми не се е перчел! Нито пък аз.
Ако обичате, бихте ли свалили пръчката си?
Изпразни джобовете.
Изпразни джобовете!
Какво е това?
Празен лист пергамент.
- Така ли? Отвори го.
Разкрий своите тайни.
Чети.
''Господата Лун, Опаш, Лап и Рог
поздравяват професор Снейп и...''
Продължавай.
''...го молят да не вре ненормално големия си нос в чужди работи.''
Ах, ти, безочливо...
- Професоре!
Виж ти, Лупин.
Излезли сме за малка разходка на лунна светлина?
Хари, всичко наред ли е?
Тепърва ще видим.
Току-що конфискувах любопитен предмет от г-н Потър.
Погледни, Лупин. Това е по твоята част.
Ясно, че е замесена черна магия.
- Силно се съмнявам, Сивиръс.
Просто пергамент, обиждащ всеки,
който се опитва да го чете. Продукт на ''Зонко'', предполагам.
Въпреки това ще го изследвам обстойно за скрити магии.
Както сам каза, това е по моята част.
Хари, последвай ме, моля. Лека нощ, професоре.
Глух ли си? Изгаси тая светлина!
Влизай!
Нямам и най-малка представа как тази карта е попаднала у теб,
но съм искрено шокиран, че не си я предал!
Не ти ли хрумна, че в ръцете на Блек
това е карта до теб?
Не?
- Не, сър.
Баща ти също не обичаше правилата.
Но той и майка ти загинаха заради теб.
Да залагаш саможертвата им, като се разхождаш незащитен
при избягал убиец, едва ли е достоен начин да им благодариш!
Няма да те прикривам повече,
разбра ли ме?
- Да, сър.
Връщай се право в спалнята и остани там.
Без да се отклоняваш. Ако само кривнеш, ще разбера.
Професоре, искам само да кажа, че картата не винаги работи.
По-рано показваше някого, за когото съм сигурен, че е мъртъв.
Така ли? Кого?
Питър Петигрю.
Невъзможно.
Това видях.
Лека нощ, професоре.
Освободете умовете си! Вижте в отвъдното!
Тайната на Кристалната топка е в прочистването на вътрешното око.
Само тогава ще видите. Опитайте пак.
Какво имаме тук?
Може ли аз да опитам?
Мисля, че виждам Грим.
Миличка, още щом пристъпи в тази стая,
аз почувствах, че не притежаваш нужния дух
за благородното изкуство Пророкуване. Виждаш ли?
Младичка си на години, но сърчицето ти е свито като
на стара мома, а душичката - суха като страница от книгите,
в които тъй отчаяно си се вкопчила.
Нещо лошо ли казах?
Х ърмаяни се е побъркала. Не че преди не беше откачена,
но вече е очевидно за всички...
Чакай малко.
Трябва да го върнем.
- Не се връщам там.
Добре. Ще се видим после.
- Да.
Хари Потър...
Професор Трелони...
- Той ще се върне довечера.
Моля?
Довечера предалият приятелите си, чието сърце гние от убийство,
ще се появи.
Невинна кръв ще се пролее
и Слуга и Господар отново ще бъдат заедно.
Извинявай, момчето ми. Каза ли нещо?
Не!
Нищо!
Не мога да повярвам, че ще убият Бъкбийк.
Още по-лошо е!
- Татко каза, че мога
да взема главата. Ще я даря за общата стая на Грифиндор.
Това ще е супер.
Я кой дошъл.
- И вие ли за шоуто?
Гнусна, отвратителна хлебарка!
Х ърмаяни, недей!
Не си струва.
Малфой, добре ли си?
Да се махаме!
- Да не сте казали на някого!
Това беше хубаво.
- Не хубаво... Жестоко!
Вижте го - обича мириса на дърветата, когато вятърът ги вее.
Защо просто не го пуснем?
Ще знаят, че аз съм го пуснал и Дъмбълдор
ще загази. Дъмбълдор идва след малко.
Искал да бъде до мен, когато...
Когато това стане.
Велик човек е Дъмбълдор!
Велик човек.
И ние ще останем.
- Нищо подобно!
Няма да позволя да гледате такова нещо!
Пийте си чая и тръгвайте. Но преди това, Рон...
Скабърс! Ти си жив!
Наглеждай по-добре любимците си.
- Очаквам извинение!
Веднага щом видя Крукшанкс, ще му се извиня.
Имах предвид себе си!
Какво беше това чудо?
Хагрид!
Ужас!
Не, министре, насам.
Късно е, вече се мръква. Не бива да ви виждат тук.
Отвъд стените на замъка сте, ще загазите много!
Особено ти, Хари! Идвам!
Бързо! Бързо!
Хагрид!
Не се бой.
- Давай!
Това е пирен...
- Там горе.
На хълма... Хагрид.
- Професор Дъмбълдор.
Добър вечер.
- Г-н министър, заповядайте.
Ще пием чай.
- Не, Хагрид.
Господа.
- Аз искам чай.
Да свършим по-бързо работата.
Решението на Комисията за борба
с опасни създания е хипогрифът Бъкбийк,
наричан още ''осъденият'', да бъде екзекутиран при залез слънце.
Мили, мили...
- Хайде стига, Хагрид.
Добре...
- Екзекуцията ще...
Какво?
Стори ми се, че видях...
Няма значение.
- Хайде!
Бъкбийк не е искал да нарани.
Не.
Ухапа ме! Скабърс!
Рон!
Скабърс, върни се!
Чакай!
Скабърс, ти ме ухапа!
- Осъзнаваш ли кое е това дърво?
Това не е хубаво... Бягай, Рон!
Хари, Х ърмаяни, бягайте!
Гримът!
Хари!
- Рон! Чакай!
Хари!
Помощ, Хари!
Рон!
Ела!
Давай!
Наведи се!
Хари!
Извинявай.
- Няма нищо.
Къде мислиш, че отива?
- Имам предчувствие.
Дано да греша.
В Къщата на крясъците сме, нали?
Хайде.
Рон!
Добре ли си?
- Кучето! Къде е?!
Това е капан! Той е зоомаг!
Преди Хари ще трябва да убиеш и нас.
Не. Само един ще умре днес.
Това ще си ти!
Ще ме убиеш ли, Хари?
Експелиармус!
Виж ти, Сириус. С този запуснат външен вид
плътта вече отразява скритата лудост.
Ти знаеш всичко за скритата лудост, Ремус.
Намерих го!
- Знам.
Той е тук!
- Разбирам.
Да го убием!
- Не! Аз ти се доверих!
А ти си му бил приятел през цялото време!
Той е върколак! Затова отсъстваше от часове.
Откога знаеш?
Откакто професор Снейп ни накара да напишем есето.
Ти си най-умната магьосница, която познавам.
Стига приказки, Ремус! Да го убием!
Почакай!
- Достатъчно чаках!
Дванайсет години!
В Азкабан!
Добре, убий го!
Но изчакай малко, Хари има право да знае защо.
Знам защо!
Ти си предал родителите ми!
Заради теб са мъртви!
- Не, не беше той.
Някой наистина ги предаде,
но доскоро смятах, че този някой е мъртъв.
И кой е той?!
- Питър Петигрю!
И той е в тази стая! Сега!
Излез, излез, Питър!
Излез да си поиграем!
- Експелиармус.
Отмъщението е сладко.
Как се надявах аз да те хвана.
Сивиръс..
Казах на Дъмбълдор, че помагаш на приятеля си. Ето доказателството.
Браво, Снейп.
Прозорливият ти ум отново успя да стигне до грешно заключение.
Извини ни, Ремус и аз имаме
да довършим нещо.
- Дай ми повод, умолявам те!
Не ставай глупак.
- Не може, вече му е навик.
Млъкни!
- Ти млъкни!
Чуйте се как се карате като старци.
Защо не идеш да си играеш на млад химик?!
Мога да те довърша.
Но ще разочаровам дементорите, които много искат да те видят.
Страх ли долавям? О, да.
Целувката на дементора. Представям си какво е.
Казват, че е непоносимо дори само да гледаш, но аз ще се насиля.
Сивиръс, моля те!
След теб.
Експелиармус!
Хари, какво направи?!
- Нападна учител!
Кажете за Петигрю!
- Учеше с нас.
Мислехме го за приятел.
Не, той е мъртъв. Ти си го убил!
- Не е.
И аз мислех така, докато каза, че е бил на картата!
Картата лъжеше.
- Тя никога не лъже!
Петигрю е жив! И е ето там!
Аз?! Тоя е откачил!
- Не ти! Твоят плъх!
Скабърс е у нас от...
- От 12 години?!
Необичайно дълъг живот за градински плъх!
Липсва му един пръст, нали?
- И какво?!
От Петигрю са намерили само...
- Пръст!
Отрязал го е, за да го мислят за мъртъв.
И се е превърнал в плъх.
- Покажи ми.
Дай му го, Рон.
- Какво ще му правите?!
Скабърс!
Оставете го! Какво правите?!
Ремус?
Това Сириус ли е?
Приятели мои!
Хари! Гледай ти! Как приличаш на баща си Джеймс.
Бяхме първи приятели...
- Как смееш да говориш на Хари!
Да говориш за Джеймс пред него!
Предаде Джеймс и Лили на Волдемор!
- Не исках!
Нямате представа какви средства притежава той!
Запитай се какво би сторил ти, Сириус?
Какво би направил?
- Щях да умра, вместо да предам.
Джеймс не би искал да умра!
Татко ти щеше да ме пощади! Щеше да е милостив с мен!
Трябваше да се досетиш, че ако не Волдемор, ние ще те убием!
Не!
Хари, този човек...
- Знам какъв е.
Но ще го заведем в замъка.
Благословен да си, момчето ми!
- Махни се!
Казах, че ще те отведем в замъка.
Оттам ще те поемат дементорите.
Извинявай за ухапването. Сигурно леко щипе.
Леко?! Щипе?! Едва не ми откъсна крака!
Целта ми беше плъхът.
Обикновено съм доста спокоен като куче.
Джеймс често ми казваше да си остана такъв за постоянно.
Опашката щях да преживея, но бълхите са нещо убийствено.
Добре.
По-добре вървете.
- Не се притеснявай,
ще остана тук.
Ти върви, аз ще остана.
Добре ли си?
- Да. Върви.
Сигурно много те боли.
- Боли адски.
Може да го отрежат.
Мадам Помфри ще го оправи.
Късно е. За нищо не става. Трябва да го отрежат.
Нали е красив?
Няма да забравя първото си влизане там.
Ще е хубаво пак да го направя като свободен човек.
Постъпи много благородно.
Той не го заслужава.
Баща ми не би искал двамата му най-добри приятели
да станат убийци.
А и ако умре, истината умира с него.
Ако е жив, ти си свободен.
Превърни ме в червей. Не ме давай на дементорите!
Рон, не ти ли бях верен приятел?!
Не позволявай да ме дадат на дементорите!
Мило, умно момиче! Не им...
- Дръпни се от нея!
Не знам дали знаеш, Хари,
но Джеймс и Лили ме направиха твой кръстник.
Знам.
Ще разбера, ако предпочиташ да останеш с леля си и чичо си,
но ако искаш друг, различен дом...
Какво? Да живея при теб?
Само предлагам. Ще те разбера, ако не искаш.
Хари!
Ремус, стари приятелю. Изпи ли си отварата?
Знаеш кой си! Истинският ти облик е в сърцето ти! Ето тук!
Плътта е само плът!
Експелиармус!
Хари!
Ремус!
Бягайте!
Хайде.
- Чакайте!
Х ърмаяни! Лоша идея. Лоша.
Професоре?
Професор Лупин?
Добро куче!
Ето къде си, Потър!
Сириус!
Върни се, Потър!
Сириус!
Не!
Експекто патронум!
Хари?
Видях баща си.
Какво?
Той прогони дементорите!
Видях го през езерото!
Хванаха Сириус.
Дементорите ще изпълнят Целувката всеки момент.
Ще го убият ли?!
- Не, по-лошо.
Много по-лошо.
Ще изсмучат душата му.
Г-н директор, трябва да ги спрете!
Не е той човека.
- Да, Сириус е невинен.
Скабърс е виновникът.
- Скабърс?
Моят плъх, сър.
Всъщност не е плъх. Е, беше. Беше на брат ми Пърси.
После му даде една сова...
- Повярвайте ни, ние знаем истината!
Повярвайте ни.
- Аз ви вярвам, г-це Грейнджър.
Но думата на трима 13-годишни магьосници не убеждава други.
Детският глас, колкото и да е искрен,
няма стойност за забравилите да слушат.
Времето е мистериозно нещо.
И много могъщо.
И опасно, ако си играеш с него.
Сириус Блек е в най-високата кула.
Знаете правилата, г-це Грейнджър.
Никой не бива да ви вижда.
И е добре да се върнете преди последния удар.
Ако ли не, последствията ще бъдат ужасяващи.
Ако успеете,
може да спасите повече от един невинен живот.
Три завъртания стигат, мисля.
Между другото...
Когато се съмнявам, винаги се връщам, откъдето съм започнал.
Успех.
Какво беше всичко това?!
Извинявай, Рон, но понеже не можеш да ходиш...
Какво стана?
Къде е Рон?
- 7,30 ч.
Къде бяхме в 7,30 ч.?
Не знам. При Хагрид?
Хайде, не бива да ни виждат.
Х ърмаяни!
Х ърмаяни, чакай!
Кажи какво правим, моля те!
Гнусна, отвратителна хлебарка!
Това сме ние.
Х ърмаяни, недей! Не си струва!
Това е ненормално.
Това е времевърт, Хари.
Макгонагъл ми го даде в началото на срока.
Така си хващам уроците цяла година.
Върнали сме се във времето?
- Да.
Дъмбълдор явно искаше да дойдем до този момент.
Иска да променим нещо тук.
Добър удар.
Благодаря.
Малфой идва!
Чакайте ме!
- Да не сте казали на някого!
Ще ми падне тая мътнородка, казвам ви!
Това беше хубаво.
- Не хубаво... Жестоко!
Да вървим при Хагрид.
Виж! Бъкбийк още е жив!
Разбира се!
Помниш ли какво каза Дъмбълдор?
Ако успеем, може да спасим повече от един невинен живот.
Хайде!
Ето ги. Добре е да побързам.
Ако Фъдж не види Бъкбийк,
ще помисли, че Хагрид го е пуснал.
Скабърс! Ти си жив!
Наглеждай по-добре любимците си.
- Това е Петигрю.
Не можеш, Хари!
- Той е предал родителите ми!
Не мога да стоя тук!
- Можеш! И трябва!
В момента си в колибата на Хагрид.
Ако влезеш сега, ще помислиш, че си полудял!
Ужасни неща стават, ако си играеш с времето.
Не бива да ни виждат.
Фъдж идва.
А ние не излизаме?
Защо не излизаме?
Полудя ли?!
Доста ме боля!
Извинявай.
Излизаме отзад! Хайде!
Косата ми наистина ли е такава отзад?
Какво?
Стори ми се, че видях...
Няма значение.
- Хайде!
Давай, Хари.
Махай се.
Министре? Мисля, че и аз трябва да подпиша.
Може би не е лошо.
Бъкбийк, бързо сега. Тръгвай с нас.
Дърпай! Опитай пак!
Хайде, бързо, Бъкбийк!
Само името.
- То е доста дълго.
Ставай, Бъкбийк!
Хайде, Бъкбийк!
Изяж този вкусен умрял пор!
Насам! Ела, Бийки!
- Готово, министре. Следвайте ме.
Вижте ето там.
- Къде?
Зад камъните.
- Какво да видя?
Професор Дипит насади тези храсти, когато бе директор.
Да, добре.
- И всичките ягоди.
Хайде.
- Не виждам ягоди.
Ето там.
- Къде?
Ето там
- Насам.
Да приключваме с това.
- Добре.
Но къде е?
Ей сега видях звяра тук!
Само преди миг!
- Невероятно.
Бъкбийк.
Дъмбълдор, някой очевидно го е пуснал!
Хагрид?
- Бъкбийк.
Министърът няма предвид, че си бил ти!
И как би могъл? Беше с нас през цялото време.
Така
- Добре.
Да претърсим околността!
Претърсете и небето, ако трябва.
Междувременно бих пийнал хубав чай. По-скоро - голямо бренди.
Екзекуторе, вече нямаме нужда от услугите ви.
Благодаря.
Тук няма малки чаши, професоре!
Насам!
- Ела!
Насам!
А сега?
- Ще спасим Сириус.
Как?
- Не знам как.
Виж - Лупин!
- Имобулус.
И Снейп идва.
И сега ще чакаме.
Ще чакаме.
Поне някой се забавлява.
- Да.
Х ърмаяни?
- Да.
По-рано, като бях на езерото със Сириус,
аз видях някого.
Той прогони дементорите.
С Патронус.
Чух Снейп да разказва на Дъмбълдор.
Каза,
че само много могъщ магьосник би могъл да го създаде.
Беше баща ми.
Баща ми създаде Патронуса.
Но баща ти е...
- Мъртъв. Знам.
Казвам ти само какво видях.
Излизаме.
Виждаш ли как Сириус ми говори?
Той ме кани да живея при него.
- Страхотно.
Като го освободим, повече няма да се върна при Дърсли.
Ще бъда с него.
Ще живеем далеч от града,
където небето се вижда ясно.
Ще му хареса, след толкова години в Азкабан.
Хари!
Бягайте!
Да вървим.
Какво правиш?!
- Спасявам ти живота!
Благодаря.
Супер! Сега идва към нас.
- Не се сетих за това. Бягай!
Беше страшно.
Тежка нощ за горкия проф. Лупин.
Сириус! Хайде!
Ужасно е.
- Няма страшно.
Баща ми ще дойде да създаде Патронуса.
Всеки момент!
Ето там! Ще видиш!
Хари, чуй ме. Никой няма да дойде.
Ще дойде! Той ще дойде!
Сириус.
- Умирате...
И двамата.
Хари!
Експекто Патронум!
Беше права, Х ърмаяни.
Не е бил баща ми. Видял съм себе си!
Видял съм как аз създавам Патронуса.
И сега знаех, че ще успея,
защото вече го бях направил.
Разбираш ли ме?
- Не!
Но мразя да летя!
Бомбарда!
Ще ви бъда вечно благодарен за това.
И на двама ви.
Искам да дойда с теб.
- Някой ден може би.
Известно време животът ми ще бъде непредсказуем.
А и
твоето място е тук.
- Но ти си невинен.
И ти го знаеш.
Засега и това ми стига.
Сигурно ти е омръзнало да го чуваш,
но така приличаш на баща си.
Освен в очите.
Имаш...
- Очите на майка си, знам.
Ужасно е, че аз прекарах тъй много време с тях, а ти - толкова малко.
Но помни,
че тези, които обичаме, не ни напускат.
Винаги можеш да ги намериш...
Ето тук.
Ти наистина си най-умната магьосница на своето време.
Да вървим!
Е?
- Свободен е. Успяхме!
Какво сте успели?
Лека нощ.
Как се озовахте там?
Говорех с вас ето тук, а сега сте там.
Какви ги дрънка?
- Не знам.
Рон, как може някой да е на две места едновременно?
Здравей, Хари.
Видях те, че идваш.
Бил съм и по-зле, повярвай ми.
Уволнили са ви.
- Не.
Сам напуснах.
Но защо?
Изглежда някой е споменал публично за състоянието ми.
Утре по това време ще залетят сови и родителите няма да искат
някой като мен да учи децата им.
Но Дъмбълдор...
- Вече рискува
достатъчно за мен.
А освен това хора като мен...
Да речем, че вече съм свикнал с това.
Защо си толкова нещастен?
Нямаше никакъв смисъл.
Петигрю избяга.
- Нямало смисъл!
Какво повече можеше да стане? Помогна да се разкрие истината.
Спаси невинен от ужасна съдба.
Имаше огромен смисъл.
Ако съм горд от нещо,
то е колко много научи през тази година.
И понеже вече не съм ти учител,
не изпитвам угризения да ти върна това.
Сега ще се сбогувам с теб, Хари.
Но съм сигурен, че някога пак ще се срещнем.
Дотогава...
''Пакост извършена.''
Дръпнете се, казах ви! Ще я кача горе, ако не мирясате.
Хари!
Откъде я имаш?
Дай едно кръгче. След теб де.
За какво говорите?
- Тихо!
Пуснете човека. Не исках да я отварям.
Беше зле опакована. Те ме накараха.
Не е вярно!
''Светкавица''.
- Най-бързата метла на света!
За мен?
От кого е?
- Никой не знае.
Това беше вътре.
Давай, Хари!
- Дай да видим.
Колко е бърза, Хари?
Лумос.
Кълна се, че не съм намислил нищо добро.
ХАРИ ПОТЪР И ЗАТВОРНИКЪТ ОТ АЗКАБАН
ХАРИ ПОТЪР И ЗАТВОРНИКЪТ ОТ АЗКАБАН
''Пакост извършена.''
Нокс.
Ripped by: WABBIT