The O.C. - 02x02 - The Way We Were (2003) Свали субтитрите
Той те оглежда...
За първи път след като Джули ме напусна,
не се чувствам напълно сам.
DA идваха в началото на лятото, казвайки ми, че небето над мен пада.
А сега не виждам никакъв смисъл...
- Няма да използваш парите на компанията, нали?
- Защо?
Или си с мен сега, или ме губиш завинаги.
Не мога да повярвам.
А ти и Самър?
Не толкова добре...
Всъщност няма да ми проговори скоро.
- Чувате ли се още?
- Сега не, но преди да.
Това обаче правеше нещата по-сложни.
- Не можем да отидем.
- Не можем и да не отидем.
Защо не? Като са ни изгубили регистрационните...никой няма да ни очаква.
Майка ти нали се обади за това в училище.
Майка ми се била... Ти си 'лошото момче'..
Трябва да ми показваш, как не трябва да се прави.
- Просто първия учебен ден.
- Точно.
Um dia inteiro de apresentaзхes e ficar o dia inteiro explicando o que houve.
Самър... всмисъл сезона, не Самър.
В момента даже не знам?
Все още не си и се обадил?
Преди да ги прочетеш, напомни ми да ти обясня разликата м/у тях.
- Значи не си...
- Откъде да намеря време да и се обадя?
Тъкмо се върнах в града след тримесечно отсъствие
... и веднага трябва да ходя на училище.
- А обади ли се от Портланд.
- Обадих се от Портланд.
Всеки ден. Все тел. секретар се включваше, докато накрая не вдигна
и не ми каза, че ако се обадя пак, баща й ще ме убие.
Значи Самър си няма и идея, че си се върнал?
- Убит, Раян... като мъртъв.
- Това е било преди месеци. Сега сигурно е продължила напред.
Моля... продължила напред?
Превъзмогнала?
Превъзмогнала? Защо? Защото вече не знача нищо за нея?
Ще замълча, за малко, сега.
- Тя ще ме убие.
- Няма да те убие.
ОК, може да си прав. Ще ме игнорира, което е по-лошо.
Е и? Самър те е игнорирала и преди. Можеш да се справиш.
Да, но това беше преди, като мислех, че не мога да съм с нея. Защо пак да се връщам на това ниво? Защо?
Защото я остави за три месеца без да и кажеш?
- Значи вината е моя.
- Ами ти отплава...
- Да, заради теб.
- Значи вината е моя.
- Мислиш ли, че ще повярва?
- Сет, трябва да говориш с нея.
- И какво да й кажа?
- Не знам. "Съжалявам" може би?
Така ли? Съжалявам!
Това ли каза ти на Мариса?
Не, но ще й кажа.
О, добре тогава? Обръщам се... и какво да видя...не съм единствения страхливец тук.
Не, просто ще й кажа, като я видя в училище. Знам това.
Така ли? ..............?
Да, няма да ходим на училище.
Ориндж Каунтри - Квартала на богатите
Каквото и да стане в училище, важното е, че Раян и Сет са отново в действие.
Заедно можем много.
Да взема да се преместя в Портланд ли?
- Добро утро. Добре ли спахте?
- Не.
- Готови за първия учебен ден?
- Не.
-Закуска, кафе ...
- С удоволствие, мерси.
Ето го и Арчи.
Ще ми обясните ли отново защо правим ремонт на къщата?
Майка ти така реши.
Баща ти се оплакваше, че нямал място за неговия сърф.
А, значи аз съм отговорен.
- До довечера ще сме стигнали кухнята.
- А останалата част?
- Това телефона ли е?
- Санди?
- Скъпа, вдигни го ти.
- Закъснявам за работа.
Ако го намеря, може и да отговоря.
- Ало... Ало?
- Затвориха.
- Мразя, когато става така.
Обадих се в училище. Трябва да отидете до офиса, за да оправите нещата
с регистрацията. Баща ви ще е с вас, вслучай, че има някакъв проблем.
- Мислех, че ти ще ги заведеш.
- Имам среща.
- Аз имам среща.
- Ако има проблем, по-добре да си стоим вкъщи.
Трябва да тръгвам.
Много се радвам, че отново сте си вкъщи.
- Защо да не си стоим вкъщи тогава?
- Е къде?
Не знаеш? От офиса е.
Добре, ще го намеря, благодаря.
- Трябва да тръгвам.
- Аз трябва да тръгвам.
Да ги заведа ли аз?
По какъв начин само започваме учебната година.
Мерси Арчи. Не се притеснявай, никой не ни видя.
- О, Боже мой!
- О, Боже мой!
- О, Боже мой!
- О, Боже мой! Раян!
- Хей!
- Хей.
Пожелай ми късмет. Самър.
- Какво правиш тук?
- Ами...върнах се. При Коен, на училище отново.
Но как? Ами Theresa?
Дълга история.
Искам да я чуя, ако ти искаш да ми кажеш.
- ОК, става. След училище?
- След училище. Супер!
Самър.
- Няма ли поне да ми проговориш?
- Не.
Съжалявам, Коен. Може да ти напиша писмо, за да го четеш и четеш
опитвайки се да разбереш какво преживях това лято.
- Почакай малко..
- Дотук бях с чакането, Коен.
А сега ме извини. Трябва да се видя с приятеля си.
Приятел?
Не мога да повярвам, че това се случва. Колко предлагат?
Кога трябва да сме там?
Не мога. Прекалено скоро е.
Още не съм казала на Джими.
Не искам да го нараня.
Ей. Ето къде си била.
Джими e тук. Трябва да затварям. Добре, обещавам. Чао.
Суси ти праща поздрави.
Суси...
- Много рано звъни.
- Почти девет е.
Нося ти Mimosa.
Да не се опитваш да ме напиеш?
Опитвам се да те поддържам пияна...
Снощи беше великолепно.
Цялото лято беше великолепно.
Плажа, яхтата, ти...
Не, ти!
Знаеш ли, имам една идея и искам да ти я кажа. Концентрирай се, ок?
Трябва да задържим лодката още един месец и да отидем до Кабо.
Джими, не можем.
Защо да не? Хайде, дори нямам работа, за да се връщаме по план.
Хайде. Ще си оправя папката с полиците онлайн...
... и лятото не трябва още да свършва.
Нали? Прав ли съм?
- Да.
- Да!
Направих ти графика, който може да не ти хареса.
Сигурен съм, че е добре. Мерси.
Базирах го на графика ти от миналата година.
Много добро GPA, между другото.
Така ли? Благодаря.
Е, липсва ли нещо? Любим предмет, любим учител? Нещо?
Честно казано, не се притеснявам за структурата му сега...
Раян, не е рано да започнеш да обмисляш вариянти за колежи.
Благодаря, но не мисля, че ще ходя в колеж.
Не и докато Коен трябва да плащат.
Раян, имаш страхотни резултати от тестовете. GPA също.
И ако се трудиш, като се махнеш от тук можеш да правиш каквото си поискаш.
Въпросът е: какво искаш?
Какво имате впредвид?
Ами, какво харесваш?
От какво се интересуваш?
Не знам. Сериозно. Не знам.
Имам домашна работа за теб. Искам като влизаш в часовете, да пишеш какво харесваш.
И какво не харесваш. И най-важното, защо.
Ела утре отново, ще го разгледаме заедно и ще ти намерим, това което искаш.
Сигурен съм, че с този график всичко е наред! Наистина.
Добре. Като разбереш, кажи ми.
Ще се видим утре.
- Да.
Писмо за Мариса?
Не... Г-жа Фишър даде ли ти задача за вкъщи?
Не, не е? Tambйm nгo consegui nenhum abraзo como vocк conseguiu.
- Поговорихте ли си?
- Да, достатъчно, за да ми каже, че си има приятел.
-O-о-о, Сет, съжалявам.
- Няма нищо. Недей.
Имах цял един различен живот в това училище преди Самър.
- Добре.
-Eu era meio excluнdo, mas quer saber?
Eu era uma parte vital dos clubes do colйgio Harbor.
Claro. Clube de vela, clube de cinema e espera...
Клуб "Комикси". Погледни.
Кой е този?
Това съм аз.
O poder de ser bonito. Какво милиш?
Eu acho que й por isso que vocк era excluнdo.
Не, Раян, чуй. Знаеш ли колко пари спечелиха от Спайдер-ман 2?
Ние не сме аутсайдери вече. Вече сме модерни...
Ние?
Слушай. Г-жа Фишър ти е казала да правиш нещо допълнително...Защо не и това?
Включи се...ела на борда... Ти и аз - клуб "Комикси".
И, надявам се, други също. Раздавай това. Ok?
Ей, хора. Клуб "Комикси"! Вижте.
O tуpico do dia: cavernas: sombrios ou legal?
Раян, раздавай ги наред!
Мерси, че ме караш да си взема колата.
Всичко, за да се махна от Коен.
Какво ще правиш после?
Ще трябва да се връщам в училище.
При Раян, нали?
Кажи ми, ще ходите ли на карнавала?
Ще отидете ли за още една среща на виенското?
Той каза, че ще поговорим след училище.
- Дали ще се съберете отново?
- Не знам...
Няма да е лошо?
Не. Имам впредвид, че...
Той и Коен не могат да нахлуват в живота ни когато си поискат.
Чия е тази кола?
На градинаря. Винаги блокира моята кола.
Ди-Джей, пак си спрял пред колата ми.
Не се карай на Ди-Джей, той е готин!
Той е градинаря.
Е, обаче може да си пракира пред моята кола по всяко време.
Ще се видим в училище.
Какво правиш тук?
Работя тук.
Трябва да вървя.
Тръгвай тогава...
Може ли да те видя след училище?
- Не мога. Съжалявам.
- ОК, няма проблем.
Не се притеснявай.
Ще те чакам тук, когато се върнеш.
Хей, какво пием?
Самър, чакай.
Какво правиш? Какво пиеш?
Просто е малко странно днес.
Мариса, на училище сме.
Да, точно.
Какво става с теб?
Да не е заради Раян?
Какво трябва да му кажа?
За...?
За Ди-Джей.
Ди-Джей? Кой по дяволите...О, Боже мой!
- Градинаря?
- Да... знам.
Мариса... от кога?
Незнам? Цялото лято?
- И не си ми казала?
- Самър, не можех да кажа на никой.
Ако разберат за това...
Добре...Боже, това е толково готино...
Не, не е...повярвай ми.
Наистина, но той е толкова...
Не...той е супер. Просто...
Е градинаря.
Сега Раян се върна
и незнам какво да правя.
Ами обясни му: той си отиде и изневиделица се появява готин градинар
в градината, който е готин!
Но не си направила нищо лошо.
След като не съм, защо трябва да му казвам?
Ами ако наистина си скъсала с Ди-Джей, предполагам не трябва.
Хайде да ти вземем чаша кафе, с истинско кафе вътре.
Две черни кафета, моля.
Ще си изгубиш ръката, Санфорд.
От кога скоча е в твоя дневен график?
След като DA най-накрая решиха в какво да ме обвинят.
И в какво по-точно?
Подкуп на държавен служител за някой сгради.
Ново двайсет.
Истина ли е?
Моля те... Защо ми е да подкупвам някого? Аз притежавам този град.
Със сигурност. Ти го купи.
Признавам, че направих някои неща, с които не се гордея,
но не съм направил нищо от това, в което ме обвиняват.
Тогава няма нужда от дело.
Но ще има все пак. По документи са проследили някакви пари, които
са изпратени от Ню Порт Груп до офиса на градския конгресмен.
Как е възможно това?
Не знам.
Ще ми помогнеш ли?
Как?
Надявах се ти да ми кажеш това.
- Ей.
- Съжалявам, че закъснях.
Не, точно на време, приятел. Тъмо почваме.
Раян, направи списък?
Сет, само ние сме.
Да, запиши ни там.
Имам удоволствието да отркия за първи път тази година клуб "Комикси".
В него членуват: Сет Коен... Тук.
- Раян Атлуд..
- Сет, само...
Раян Атлуд?
Тук. Сет, щом сме сами, защо не го довършим вкъщи?
Можем, но няма да имаме снимки в училищния дневник.
А да, как не се сетих.
Защо не ме заместваш през седмица?
Ей, тук съм за клуб "Комикси".
- Така ли?
- Така ли?
Да...защо да не?
Защото си в отбора по водно поло?
Какво общо има това?
Ok...искаш да си в клуба? Да си поговорим за комикси.
В кой ден от седмицата излиза твоят комикс?
Сряда.
Qual й a identidade secreta da Mulher Maravilha?
-Ela nгo tem uma.
- Правилно.
- Което мисля за грешно, между другото.
- Знам...и аз.
- Любим супер-герой?
- Супер-мен.
Супер... той е перфектния човек!
Не. Изглежда перфектен, но не е.
Ако се замислите, той всъщност е доста разхвърлен.
Изгубил е родителисте си, изгубил е всичко, напълно сам е...
И това е човек, който може да покровителства света, ако иска, но не.
Той просто помага на хората. Защо ще го прави?
Освен...ако не се опитва да направи връзка...
Да си създаде някакъв дом.
- Любим автор?
- Бендис.
Ами тогава... Добре дошъл в клуба.
Това ще е супер... Днешния хит:
Hulk. Целия става голям, освен ... панталоните му.
Защо?
Значи ще се срещаме всяка сряда пред магазина за комикси... и ти знаеш кой съм.
- Да, Зак.
- Чудесно.
- Ще донеса от Lanterna Verde..
- Да...ще е добре.
О, харесвам го този.
Wow... не си единствения.
Не, няма начин да се среща с него. Това не е възможно!
- Как е възможно?
- Просто е...и ти почти искаше да се срещате.
Защото той е Аз... не виждаш ли какво прави тя? Среща се със
загубената моя версия. Толкова е тъпо!
- Значи мислиш, че...
- Да, така е...
Виж ги... на какво ти приличат? Някакво привличане? Нещо?
Увереност? Допълват ли се? Загубената моя версия...
Ето го... цяло съкровище.
Да... определено не е Чино вече.
Е, говорил ли си с Theresa?
- След...
- Като изгубихме бебето? Не.
Не си говорехме много и докато бях там.
Значи не бяхте като истинска двойка?
- Никога...
- Не...не...
Нямаше да ни хареса.
Ами ти? Срещаш ли се с някого?
Не... с никой.
Тогава искаш ли да дойдеш с мен на карнавала утре?
Не знам...Ще се качваме ли на виенското?
Защото последния ми спомен е, че те е страх от високо?
Какъв глупак съм бил...не съм знаел какво пропускам!
Хайде, трябва да разгледаме останалата част от къщата...
И да видим физиономията на мама, когато те види тук.
- Намерила си си работа?
- Не... не е просто работа.
- А изцяло нова кариера. В модата.
- Хейли...
- ...търговията.
-Хейли!
- В Япония.
-O-о-о..
Какво мисли Джими за това?
Страхотен е! Не знае.
- Хейли...
- Опитах се да му кажа... но е толкова щастлив.
Иска просто да си мечтае, плава, да отидем до Кабо.
New Port Thing.
Прекалено млада съм...
И прекалено стара, за да продължаваш да бягаш...
Този път е различно. Искам да си изградя бъдеще.
Джими изглежда доста... заседнал на едно място.
Той те обича.
И аз го обичам също.
Тогава трябва да му кажеш.
- Не мога сам да вървя, знаеш.
- Да, защото си пиян.
О, не....ти си наред...всичко е ок.
- Боже мой! Кал?
Пак прибързах...
Какво му има? Добре ли е?
Да не си се напил?
Добре съм.
Испи бутилка скоч.
Ти си го напил?
Не, заведох го просто на обяд.
Аз не съм....пиян!
Кой ще ми каже какво става?
- Кал?
- Лягам си. Честта е изцяло твоя, Санфорд.
- По-добре да седнеш.
- Наи-добре ми кажи!
Калeb ще бъде обвинен, незнам кога.
Но DA го разследват от... от скоро.
Колко време?
От кога го разследват, Санди?
Още преди сватбата?
Копеле мръсно.
Не искаше да те притеснява.
Ще отиде ли в затвора?
Обвиняват го в подкуп и за съжаление имат доказателство.
Иска ми се да можех да направя нещо.
Не. Презираш него, презираш и мен и няма нищо по-хубаво за теб, освен да си получим заслуженото, нали?
Не, Джули, не.
Нека ти кажа нещо: Ако Калeb отиде в затвора..., повярвай че и Кристън ще е потърпевша!
Затова намери нещо, или няма да са само моите деца, които ще изгубят всичко!
Сега ме извини, трябва да се погрижа за съпруга си.
- Ей, как си?
- Добре, дай да ти помогна.
- Как беше първият учебен ден?
- Добре.
Бил си при г-жа Фишър? Дала ти е задача за вкъщи?
- Казала ти е...
- Да, обади се да ми каже,
че трябва всички да седнем и да поприказваме за колежите с теб.
- Раян.. това е фантастично!
- Къде по дяволите отиваш?
- Нали ми плащате да работя?
- "Аз мисля... мисля".
- Раян, каза ли му?
- Не.
Раян dе разбрал защо още нямаме стена на всекидневната.
- Нямате стена...
- Защото този гении е объркал размерите.
И се е надявал да не разберем, за да може да работят тук повече време.
- Правя много неща тук.
- Дам пиеш от кафето ни, четеш ни вестника...
- Водя децата на училище.
Вижте, правилно съм присметнал, но просто за доставили с грешни размери.
Арчи, може ли да те питам нещо?
Ако преместите тази стена с не повече от 30 инча, ще можете да използвате доставената.
- Ти архитект ли си?
- Не, но съм работил на...
- Toгава не ми казвай как да си върша работата!
- Нямаш право да му говориш така!
Как може да се държиш така в моята кухня?
Каза, че ще сте готови до тук преди вечеря?
- Какво искаш? Още една безплатна вечеря?
- Да ти кажа ли? Дотук бяхме!
Някой друг да ви довършва работата.
- Арчи, недей...
- Не, не не...задръж си кафето.
Санди, извини му се.
Нямам за какво да се извинявам!
И съм уморен до смърт да се трудя за това семейство и да не получавам нищо в замяна!
Искаш да се извиня! Извинявам се! Дотук бях!
Ще се обадя на Арчи да се извиня.
Не! Прав си. Трябвало е да ни каже за пречките.
Ще се обадя за нов договор утре.
Знам, че не бях наи-лесния човек за съжителство това лято.
Просто бях много разстроена заради момчетата, че ги няма.
И си го изкарвах на теб.
Съжалявам.
Това, което казах, не беше за теб.
Слава Богу, защото ме изплаши.
Наистина?
- Да.
Не съм те виждала да избухваш така освен заради баща ми...
О, не! Какво е направил сега?
- Ей, добре ли си?
- Да, просто уморен.
Изпусна драмата.
Не, стига ми за днес.
- Как минаха нещата с Мариса?
- Ще ходим на карнавала утре...
Ще дойдеш ли?
С теб, Мариса, Самър и Зак?
Така ли ще е от сега нататък?
Вероятно...не знам.
Чудесно! Приятно прекарване. Няма да дойда.
Хайде де. Защо не? Не може ли да те просто приятели?
Мислиш, че Самър иска да съм и просто приятел след всичко, което и причиних?
Особено след тази Зак-атака? Малко като Super-мен.
- Той не е Супер-мен...
- Като маймуна...със символи...
И какво ще правиш? Ще прекараш цяла година с капитан Oats?
Имам ли избор?
Разбира се. Обади й се!
Бъди й приятел.
Не мога. Късно е. Не иска да ме излуша дори.
ОК, това което се случи:
Суси и аз решихме нещо за живота си...
Докато бяхме в колежа: да си основем собствена модна-линия.
Има ли сте собствена модна линия?
Не, защото взехме всичи пари на татко и се преместихме в Париж...
Това е американската мечта.
Но Суси остана там и си намери такава работа...
и тъкмо е продала първите си модели на компания в Япония.
- Наздраве за Суси.
- За Суси.
Която ме помоли да се преместя в Япония.
Още вино?
Помолила те е да се преместиш в Япония?
Да.
И...какво й отговори?
Казах й, че първо ще говоря с теб.
Молиш ме да се преместя в Япония?
Не. Имаш и деца и минало тук.
А аз искам да работя това.
Искам я тази работа, искам бъдеще!
Няма да бягам повече.
Ами недей. Можеш да имаш това и тук.
Не мога. Парите са в Япония.
Аз....аз ще ти заема.
Джими, не мога да взимам от парите ти.
Няма. Ще са нашите пари.
Омъжи се за мен?
Какво?
Виж, знам че имах и иазгубих много работи, някои важни в живота ми...но
Аз те искам, Хейли, в моя живот!
Искам да се оженя за теб!
"Вибрации на висока честота привличат вибрации на висока честота."
- "Вибрации на ниска..."
- Пиша си домашното...
Ако се проваля, това ще е зари теб, мащехо.
Раян? Съжалявам, реших, че си онова мащехо-чудовище.
Тя ме пусна. Изглеждаше мила.
Е... защото си раздаде подаръците за деня.
- Може ли да вляза?
- Разбира се.
- Момент... Коен ли те прати?
- Не, няма си и представа, че съм тук.
- Е... просто минаваш наблизо...?
- Не.
Дължа ти извинение. Моя е вината Сет да си отиде така през лятото...
- Раян, спри. Не е така.
- Не, ако не бях тръгнал,.
все още щяхте да сте заедно.
- Това не е истина.
Все щеше да намери някакъв Коенy-начин да ни раздели.
Нищо не помага. Той е Коен.
Ето... седни.
Виж...знам, че имаш приятел.
Не. Кой ти каза това?
Не си ли казал така на Сет.
Да, за да го ядосам. Зак и аз просто...се разкарваме заедно...
Той не ми е приятел. Не искам приятел. Имах преди, но той отплава.
Което беше грешка... Но го е грижа за теб.
Aко му дадеш още една възможност, може всички да сме си както преди.
Как? Вие просто си тръгнахте... За три месеца.
Ти продължи, аз продължих, Мариса продължи напред.
- Какво?
- Имам в предвид, че преди ти и Мариса бяхте супер.
Оправихте се с майка й, Люк, Оливър, Тереса...
А Коен и аз не трябваше да се сближаваме.
Повярвай ми за това. Нещата са така, поради някаква причина.
Отиди и поговори с Мариса.
Не можеш да продължаваш да ми звъниш, Ди-Джей.
Не трябва дори да си тук сега...
- ... по средата на вечерята сме.
- Кой е той?
Беше приятелят ми.
И сега се събирате пак?
- Съжалявам.
- Не изглеждаше да съжаляваш, докато го целуваше.
- Не е честно.
- Не ми говори за честност.
- Какво правеше с мен цялото лято?
- Знам, но той ми е гадже.
- А аз съм градинаря, нали?
- Ди-Джей... моля те?
Мислиш ли, че не знам как говореше за мен пред приятелите си?
Нали решихме да не казваме на никого.
- Защото съм градинаря.
- Защото може да те уволнят.
Знаеш ли? Напускам. Ти обяснявай това на майка си.
Ди-Джей.. чакай... знаеш, че не съм такава. Знаеш го...
Ей, не плачи...
Моля те, недей.
И като отидох, Мариса се целуваше с някой, който не бях виждал досега.
- И после?
- Нищо, тръгнах си.
Предполагам, че е трябвало да и звъннеш първо.
Но тя каза, че не излиза с нокого.
Може би е така, може да е само sex.
Съжалявам...просто съм разсеян. Не мога да повярвам,
че си говорил със Самър за мен. Благодаря ти.
Това е просто отвъд теб...досега.
Сега трябва да ми помогнеш да си я върна.
- Казала е, че иска да поплаче отново.
- Да, като приятел...
Раян, защо ще полага усилия да ти казва, че Зак всъщност не й е гадже,
ако иска просто да сме приятели?
- Сет...
А защо ще казва, че иска да сте само приятели, ако не е така?
Защото е наранена, уплашена... крие се зад стените...
И аз ще ги разруша тия стени само с едно предложение от високо.
- Не. Недей.
- Време е още веднъж да се кача
на някаква маса и да си дам живота за нея.
Може да го направя на карнавала. Може да е на хот-дога.
Ok. Какво да правя аз с Мариса?
Незнам, какво искаш да направиш?
Ще се видя с г-жа Фишър.
О, забравих да довърша домашната.
Eй, виждаш ли. Това е добре. Самър и аз ще се събираме...и накрая на карнавала...
четиримата ще сме точно както си бяхме преди.
Татко, какво правиш тук?
- Закусва.
- Джули не ми говори.
Харчи много пари, $3000, за някакъв монтаж, цял уикенд.
А ти ядеш от неповторимия омлет на Санди Коен.
E, значи си тук да видиш Санди, за да те измъкне отново?
Не. Не точно за това.
След като ми се стовариха тези неща на главата, той беше най-близкото до приятел за мен в града.
Дойдох да се извиня , Кики.
И да ви напомня, че каквото и да се случи в съда, аз направих всичко това заради семейството.
Е, ще вървя.
- Ние също?
- След срещите с адвокати, може довечера.
и да съм си вкъщи...да преглеждам документи...
Аз не бих постъпил така. Ела на вечеря у нас. Няма да готвя аз, обещавам.
Ако Кристън пожелае, тя ще сготви.
Не искам да създавам още проблеми.
Не се притеснявай.
Работата е там, че не съм писател...
Думите не са ми в природата.
Ако ми дадете още време...
- Какво е това?
- Просто направих това, което казахте.
Да...но какво е?
Новата всекидневна на сем. Коен.
Просто...не е завършена още... и реших да им помогна...
Може ли да ти видя графика?
Защото ще трябва да те запишем в часовете на някой допълнителни точни науки...
Физика...
Защо?
Ще имаш нужда, ако искаш да станеш архитект.
Не е ли това, което искаш?
- Ей.
- Свърши ли?
Да. Татко ще идва на вечеря довечера. Оставих съобщение на лодката на Хейли,
но не ми отговори?
Вероятно защото е на полувината път до Япония сега.
Все пак каза ли ти ... или?
Да, каза ми...просто аз не слушах, помолих я да се ожени за мен...
O, Джими...
Няма нищо, радвам се за нея, винаги е искала това.
А ти какво искаш?
Не знам. Мислех, че ще прекарам остатъка от живота си с Хейли...
- Беше забавно.
- Сигурно.
Да живееш на яхта, да пиеш по цял ден, да пътуваш до Кабо...
Като го казваш ти, звучи по-добре.
Чуй ме, можеп да правиш каквото си искаш с живота си.
Но няма да го загубиш Няма да ти позволя!
Хейли направи своя ход. Какъв е твоя?
Не можем да идем!
Не можем да не идем. Ние сме тук.
Olha pra essa gente. Como se divertem. Pra eles й tudo bolinho e caramelos.
E a chance de encontrar alguйm legal, ou qualquer outra coisa.
Й muito ruim ser um macaco perdido.
За нас, карнавала обикновено предупределя романтичния ни живот през годината.
Миналата година за теб беше ОК.
Целуна Мариса на виенското, Самър мина през обувките ми...
Мисля, че не съм изпуснал нищо...
Отивам до хот-дог-а. Успех!
Щях да ти кажа.
Не, нямаше. Щеже да прикриеш лъжата.
Не съм лъгала.
- Мариса...
- Какво трябваше да правя? Да те чакам?
Ти нямаше да се връщаш!
Защо не ми каза истината?
Казва се Ди-Джей. Работи за родителите ми, затова трябваше да го пазя в тайна. От всички.
Няма да се виждаме повече.
След снощи, когато разбра за мен, нали?
Съжалявам, но за сега трябва да останем просто приятели...
Приятели? Раян, ние не сме приятели! Никога не сме били просто приятели...
Това е проблема, нали? Чао.
Какво искаш ти? Кейк или Snickers?
Бутилка вода.
Какво? Не сме дошли тук само за една бутилка с вода?
Не, имах предвид със Snickers.
Какво?
Коен. Какво правиш?
- Нищо. Защо?
- Изглежда все едно си яхнал хот-дога?
Не Самър. Всъщност няма нищо да яхвам...Качвам се нависоко просто.
Знаеш, че обичам високите публични места като...
- O, не...
- Самър Робъртс...
- Коен, недей!
- Обичам те!
Какво?
O, Зак. Как си?
Зак, не го слушай. Той е луд. Чете комикси.
- Знам. Аз също.
- Така ли?
Зак, извинявай, но не става дума за теб. Просто Самър и аз имаме обща история...
Но не и бъдеще. Тръгваме си!
Какво? Дай ми една секунда само...
Коен, разкарай се. Сериозно.
Добре, но само една секунда...
Сет, тя каза да си тръгваш. Моля те.
- Добре ли си?
- Не, но още не съм започнал битката, Раян.
Да видим дали няма да се върне обратно...
- O Боже мой! Добре ли си?
- Да, добре съм.
Какво по дяволите си мислиш, че правиш? Това не е игра, можеше да се нараниш!
Мислиш ли че съм?
Какво искаш от мен?
Теб!
Не, не е така.
Имаше ме на Коледука в костюм на Жената-чудо, а избра Ана.
Имаше ме преди три месеца...а си тръгна...
Искам да ти се реванширам.
Не става дума за мен. Винаги си ти.
От какво имаш нужда, какво искаш? Изглежда ме искаш само тогава, когато не можеш да ме имаш.
Харесва ти преследването и това е.
Знаеш ли, харесвай си го, аз се прибирам.
Хайде, да тръгваме.
Как сте момчета? Рано се прибирате?
Гладни ли сте? Остана малко Мушу.
Дядо, ядеш на пода?
Да, и хич не е зле.
За съжаление, всекидневната е все още в кухнята...
- Как беше в училище?
- Повече няма да се връщам там.
А, какво иска бащата да чуе.
Раян скъса с Мариса отново.
Самър скъса със Сет отново.
Зак пък не й е гадже.
- Кой?
- Новия.
- Аз ще отворя.
- От добрата страна, Раян има добри GPA
- Часове по физика, часове по математика, Muschu-то е добро...
- Джули го препоръча.
Кал Никол?
Сър, арестуван сте.
Господа...
- Какво ви забави толкова?
- Напомням ви, можете да мълчите.
Всичко, което кажете, ще се използва срещу вас според закона. Имате право на адвокат...
Tem o direito a um advogado, e tк-lo presente durante interrogaзгo.
- Какво става?
- Баща ви ще ви обясни.
Татко, съжалявам.
Няма за какво да се извиняваш, Кики.
- Разбирате ли си правата?
- Да.
Ръцете зад главата.
Не казвай нищо. Ще те последвам до съда.
Аз съм адвоката му.