Moonstruck (1987) (Moonstruck.1987.DVDrip.XviD.AC3.CD1-anTiQ.sub) Свали субтитрите
НИКЪЛАС КЕЙДЖ
::: Л У Н А Т И Ц И :::
ВИНСЕНТ ГАРДЕНИЯ
ОЛИМПИЯ ДУКАКИС
и ДАНИ АЙЕЛО
Изглежда чудесно.
Този Ал Конти е гений.
Аз съм гений.
Като си такъв гений, защо не можеш да спестиш нищо?
Ал, какво очакваш да правя с данъците в тази бъркотия?
Числа, данъци, печалби...
Правя ги да изглеждат по-добре отколкото приживе.
Аз съм артистичен гений.
Тогава защо имаш масло на вратовръзката?
Ела тук. Господи.
Знаеш ли какво? Поне правиш кафе.
Ти си мърляч, но правиш добро кафе.
Червени рози.
Много романтично.
Този, който ги изпраща наистина знае какво прави.
Този, който ги изпраща харчи много пари...
за нещо, което свършва в боклука.
Аз развеселявам всички, освен теб, Лорета.
Ще приключвам с тази работа.
- Какво говориш? Обичам цветята.
Благодаря, Кармайн.
Готов ли си?
- Здравей, Бобо. Как си тази вечер?
Много добре, г-н Джони.
- И двамата ще желаем салата "Тичино".
И за мен рибен специалитет.
- Добре.
Не трябва да ядеш мазна риба сега. Не и преди полета.
Може би си права.
Ще вземем "Маникоти".
Това ще е леко за стомаха ти.
Ще ядеш тази мазна риба, ще излетиш и...
и на половината път до Сицилия ще си позеленял и ръцете ти ще се потят.
Грижиш се за мен.
Много се тревожиш.
- Отегчена съм от това.
Ти не разбираш.
- Не разваляй цялата вечер.
Патриша, моля те не ме зарязвай.
- Да не мислиш, че съм говореща кукла?
Просто отбелязвам начина, по който каза...
Начина, по който постигаш целите си.
- Можеш да целунеш целите ми, професоре.
Много умно. Невероятно умно.
Келнер.
Да?
- Бихте ли махнали яденето й...
и всяка следа от нея. И ми донесете голяма чаша водка.
Разбира се.
Мъж, който не може да контролира жена си. Забавно е.
Беше прекалено млада за него.
- Какво има, чичо Бобо?
Тази вечер г-н Джони ще прави предложение за женитба.
От къде знаеш това?
- Уреди го с моя помощ.
Когато й предложи, аз ще нося шампанското.
Ерген и добър клиент от 20 години.
Как е?
- Добре, Бобо. Ще желаем сметката.
Не, не, аз...
Искам да видя десерта.
- Прекрасно.
Ти никога не си искал десерт.
- "Никога" е доста време.
Какво ти става?
Мозъкът ми не се оросява достатъчно понякога.
Желаете ли десерт?
- Не.
Ще се омъжиш ли за мен?
- Какво?!
Бобо, разкарай десертите.
- Много добре, г-це Лорета.
Правиш ми предложение за брак?
- Да.
Добре, знаеш, че бях омъжена и мъжът ми почина...
Но това, което не знаеш, е че мисля, че имахме лош късмет.
Какво искаш да кажеш?
- Оженихме се в кметството.
Това вещае лош късмет на целия брак.
- Не разбирам.
Още от самото начало не го направихме добре.
Ще паднеш ли на колене?
- На пода?
Да, на пода.
Това е скъп костюм.
- Знам.
Ще ти помогна да го изчистиш. Върви с два чифта панталони.
За късмет е. Когато мъж предлага брак на жена трябва да коленичи.
Тя го свали на колене. Разваля костюма си.
Този човек моли ли се?
Е...
- Къде е пръстенът?
Пръстенът.
Пръстенът.
- Точно така, пръстенът.
Щях да подскачам, ако пръстенът беше за мен.
Можеш да използваш своя пръстен.
- Харесвам този пръстен.
Щом предлагаш брак на жена, би трябвало да й предложиш годежен пръстен.
Лорета Касторини Кларк...
на колене съм, пред всички тези хора...
Ще се омъжиш ли за мен?
Да, Джон Антъни Камарери.
Ще се омъжа за теб. Ще бъда твоя жена.
Бобо, сметката!
- Веднага, г-н Джони.
Какво за сватбата?
Майка ми умира.
Когато почине, аз ще се върна и ще се оженим.
За какво време ще умре?
Седмица-две.
Не повече.
- Нека насрочим дата. След месец?
Трябва ли да е толкова точно определена?
Не може ли да кажем, че ще се оженим като се върна?
Къде? В кметството? Не.
Майка ми умира.
Искам истинска сватба или ще имаме лош късмет.
За такава сватба трябва да насрочим дата.
Добре. Един месец.
След месец, считано от днес.
- След месец.
От днес.
- Ще се погрижа за всичко.
Само трябва да се появиш.
Хайде.
Звънни ми като пристигнеш.
- Ще ти се обадя от къщата на мама.
Направи ме много щастлива.
Има едно нещо относно тази сватба, което искам да направиш...
Искам да набереш този номер.
Това е служебен телефон. Търси Рони.
Покани го на сватбата.
- Кой е той?
Малкият ми брат.
- Имаш брат?
Не сме си говорили от 5 години.
Лош късмет.
Искам да се обадиш и да го поканиш.
Ще го направиш ли?
- Разбира се.
Международен полет 604 за Рим...
с кацане в Палермо е на изход 43.
Трябва да вървя.
Взе ли си билета?
Ето, взех тези дъвки и бонбони.
Дъвката отваря ушите ти, когато я дъвчеш.
- Да.
Трябва да вървя.
Последно повикване за полет 604 за Рим.
Имаш ли някого на този самолет?
- Да, годеникът ми.
Проклех този самолет. Сестра ми е в него.
Проклех го да експлоадира...
Да изгори и да падне в морето.
Преди 50 години ми открадна мъж.
Днес ми каза, че никога не го е обичала...
отмъкна ми го за да ми се докаже.
Сега тя се връща обратно в Сицилия.
Проклех я водата на Атлантика да я погълне!
Не вярвам в проклятия.
Нито пък аз.
Г-н Джони, нали?
- Да.
Лека нощ. Ключовете са вътре.
Чувала съм я тази песен и преди.
Kакви ги говориш? Виждам как я гледаш.
Не е честно!
- Как я гледам ли?
Мога ли да ви помогна?
- Пяна.
И как я гледам?
- Като вълк.
Ти никога не си виждала вълк. Струва $11.99.
Виждам вълка във всеки, който срещам...
и виждам вълка в теб.
Това прави 20. Благодаря.
Приятен ден.
- И на вас.
Знаеш ли какво виждам в теб?
- Какво?
Момичето, за което се ожених.
- Хайде де.
Лека нощ.
Здравейте.
Сладурчета, как сте? Познайте какво ми се случи днес.
Хей, колко още ще ви чакам?
Елате тук!
Здравей, татко.
- Здравей.
Къде е мама?
- В леглото.
Ти не спиш ли?
- Не мога да спя повече.
Прекалено дълго е, като смъртта.
Татко, имам новини.
Добре.
Да отидем в кухнята.
Изглеждаш уморен, тате.
Какви са новините?
Ще се омъжвам.
Отново?
- Да.
Прави го веджъж. Нищо не излезе.
Той умря.
- Какво го уби?
Блъсна го автобус.
- Не. Лош късмет.
Майка ти и аз сме женени от 52 години. Никой не умря.
Беше женена 2 години и някой умира.
Не се жени отново. Не става за теб.
Кой е той?
- Джони Камарери.
Той е едно голямо бебе. И защо той не ми го съобщи?
Той лети за Сицилия. Майка му умира.
Пак лош късмет. Не харесвам лицето му, нито устните му.
Когато се усмихне, не виждам зъбите му. Какво крие?
Кога ще го направиш?
- До месец.
Няма да дам ръката ти.
- Ще я дадеш.
Не те дадох и първия път.
- И имах лош късмет!
Може би ако дадеш ръката ми...
ще се омъжа в църква, в булчинска рокля...
вместо в кметството, заедно с непознати зад вратата...
И тогава може би лошият ми късмет ще изчезне.
Може би.
Няма къде да приема гостите, нямам сватбена торта, нямам нищо.
Джони ми предложи на колене в "Гранд Тичино".
Наистина ли?
- Да.
Не ми звучи като Джони.
- Е...
Къде е пръстенът?
- Ето го.
Изглежда глупаво. Пръстен за кутрето.
Мъжки пръстен е.
- Временен е!
Всичко е временно! Това не оправдава нищо!
Идваш ли?
Да идем да кажем на майка ти.
Роуз.
Кой е умрял?
Никой.
Лорета ще се жени.
- Отново?
Да.
- Джони Камарери.
Не го харесвам.
- Няма да се жениш ти за него, Козмо.
Обичаш ли го?
- Не.
Добре. Когато ги обичаш те правят луда,...
защото знаят как.
Но го харесваш?
- Да.
Той е сладък, мамо.
Този път ще се женя в църква и ще има голям прием.
Кой ще плати за това?
- Татко.
Защо?
Бащата на булката плаща.
Аз нямам пари.
Богат си. Просто си скръндза.
- Не искам да плащам нищо.
Твой дълг е като баща да платиш сватбата ми.
Няма да плащам нищо.
Не беше такъв скъперник.
Mисли си, че като е богат, никога не ще умре.
Сега ще слуша този проклет запис и дори няма да ме докосне, когато си ляга.
Погледни този старец. Колко кучета има?
Дръж кучетата си далеч от градината ми.
- Хайде.
ЗАБРАНЕНО ЗА КУЧЕТА!
Не прави това. Тя спи.
Заспала е.
- Виж всички цветя.
Брат ми й изпрати сини цветя.
Знам само положението в къщи.
Нещата в къщи са много зле. Не знам какво да посъветвам сина си.
Мисля, че ще плати за сватбата...
но е важно да не изгежда смешен.
Защо не говориш с него?
- Ще говоря.
Но трябва да уцеля подходящия момент.
Видя ли красивата луна снощи?
Луната събира жената с мъжа.
Горе. Качвай ги горе.
Хайде.
Е, тук ли ще живеете?
- Не.
Защо не?
- Тате не харесва Джони.
Ще продадем къщата.
Омъжих се и преди и пак не я продадохте.
Баба беше още жива.
Чиро си беше вкъщи, ходеше на училище. Сега е семеен във Флорида.
Ако ти и Джони се преместите и имате дете...
Мамо, аз съм на 37.
Какво като си на 37?
Чиро се роди след като навърших 37.
Никога не е късно.
Джони има голям апартамент. Там ще живеем.
Е, ние ще продадем къщата.
Знаеш ли какво... Искам да живея тук, oбичам тази къща.
Но татко не харесва Джони.
Е, тогава няма.
Аз ще вдигна.
Ало?
Да, Лорета Касторини е.
Ало, оператор?
Да.
- Да. Аз съм.
Обаждам ти се от смъртното ложе на мама.
Да, как беше полетът?
Стюардесите бяха много мили.
Майка ми си отива.
- Колко дълго ще чакам още?
Не мога да говоря много.
- Каза ли й, че ще се женим?
Не, не още. Чакам момент, в който ще е по-спокойна.
Добре, не чакай докато умре.
Обади ли се на брат ми?
Съжалявам, забравих.
Ще го направиш ли по-късно днес?
- Да.
Увери се, че ще дойде на сватбата.
5 години вражда са прекалено многоза братя.
Нищо не може да замени семейството.
Сега разбирам това.
Лорета, там ли си?
Съжалявам. Ще го направя днес.
И слушай, Джони.
Обади ми се след като й кажеш.
- Добре.
И не се излагай пряко на слънцето. Имаш шапка, носи я.
Имам шапка. Добре. Чао.
Добре. Чао-чао.
Какво да правя с това?
Как е майката?
Умира, но все още мога да чуя голямата й уста.
Не й е казал.
Знаеш, жените се побъркват.
На кого се обаждаш?
Камарери.
Рони Камарери, там ли е?
Почакайте.
Рони, на телефона!
Да, Рони е.
Обаждам се относно брат ти.
Той ще се жени, и ще се радва да дойдеш.
Защо той не се обади?
Той е в Палермо.
- Някои грешки не могат да се поправят.
Нека се видим да поговорим...
На теб говоря! Животно!
Какво животно!
Благодаря, г-жо Фугочи.
Ето. Чао. Ще се видим утре.
Чао.
- Хайде, скъпа.
Тук ли е Рони Камарери?
- Долу при фурната е.
Какво желаете?
- Искам да говоря с него.
Оттук.
Какво?
- Някой е тук за да види Рони.
Рони, някой иска да те види!
Дошла си заради брат ми Джони?
- Да.
Защо?
Ще се женим.
Ще се омъжваш за брат ми Джони...
- Да.
Искаш ли да отидем някъде да поговорим...
Нямам живот.
- Моля?
Аз нямам живот. Брат ми Джони ми го отмъкна.
Не те разбирам.
А сега ще се жени. Той си има своето.
Има си своето и иска и аз дойда.
Какво нещо е живота?
Не съм дошла да те разстройвам.
- Казват, че хлябът е живота.
И аз пека хляб, хляб, хляб.
Аз се потя, изгребвам това гадно тесто...
извън тази гореща дупка...
и трябва да бъда щастлив. Нали така, скъпа?
Искаш да дойда на сватбата на брат ми Джони?
А къде е моята сватба?
Криси, донеси ми големия нож от стената.
Донеси големия нож, ще си прережа гърлото!
Може би трябва да дойда друг път.
Не, искам да видиш това. Искам...
да гледаш как се самоубивам и да разкажеш на брат ми...
за това на сватбата му.
Няма да го направя!
Тя няма да го направи. Знаеш ли нещо за мен?
Г-н Камарери...
- Какво?
Добре.
По ничия вина нещата се случват. Но се случват.
Виж.
Виж това дърво. Фалшива е.
Преди 5 години щях да се женя...
Джони дойде тук и ми поръча хляб.
Казах си, "Добре, малко хляб."
И си сложих ръката в машината за рязане...
и тя ме приклещи, защото не внимавах.
Ножът отряза ръката ми.
Забавно е, защото когато годеницата ми разбра...
Kогато разбра, че съм осакатен, ме заряза заради друг.
Затова ли е враждата между теб и Джони?
Да, затова.
Но Джони не е виновен.
Не ме интересува! Нямам претенции за медал за справедливост!
Загубих ръката си! Загубих булката си!
Джони си има ръка! Джони си има булка!
Искаш да забравя скръбта си?
Въпрос на време ли е...
преди човек да отвори очите си...
и да се откаже...
от мечтата си за щастие?
Може би.
Това е най-измъчения мъж, който познавам.
Влюбена съм в този мъж...
Но той не знае това.
Никога не съм му казвала това, защото може никога да не обича повече...
откакто е загубил жена си и ръката си.
Къде живееш?
Горе.
Не може ли просто да поговорим?
Какво боядисваме тук? Сикстинската капела ли?
Трябваше да станем водопроводчицикато Касторини.
Е, г-н Каторини, какво мислите?
10800 долара.
Звучи доста.
Вижте...
Има три вида тръби.
Вие имате този вид, който е боклук.
Може да видите докъде води това.
Има от бронз, които са много добри.
Освен ако нещо не се обърка...
а винаги нещо се обърква.
Има и медни, каквито използвам аз.
Струват пари, защото спестяват пари.
Мисля, че трябва да послушаме съвета на г-н Касторини.
Да.
Има и медни,....
каквито използвам аз.
Струват пари,
защото
спестяват пари.
Какво казаха?
- Мъжът ме разбра.
Жената искаше да мине евтино, но той видя че съм прав.
Имаш нюх за всяко нещо. Знаеш всичко.
Донесох ти нещо.
Подарък е.
О, господи.
Малки птички и звездички.
Птичките летят към звездичките, предполагам.
Каква е тази миризма?
- Приготвям ти пържола.
Не искам.
- Ще я изядеш.
Харесвам я добре запечена!
Ще изядеш тази по-сочна за се нахраниш.
Добре е.
Къде се запозна с Джони?
- Познаваше мъжа ми, който почина.
Как почина?
- Блъсна го автобус.
Бързо?
- Мигновено.
Кога се сгоди?
- Вчера.
Е, от 5 години, когато си загубил ръката и годеницата си...
Не си бил с жена?
- Не.
Тъпо.
- Кога мъжът ти е бил блъснат?
Преди 7 год.
Колко мъже от тогава?
- Само Джони.
Глупава си.
- Нямам късмет.
Никога не съм имала късмет.
- Не ме интересува късметът.
Разбираш ли ме? Не е в това въпросът.
Какво ти става? Мислиш си, че единствен проливаш сълзи?
За какво ми говориш?
Имаш ли някакво уиски? Какво ще кажеш да ми донесеш чаша уиски?
Ще ти се обадя по-късно.
Правилно ме напусна.
- Така ли мислиш?
Да.
- Ти наистина си глупав.
Не знаеш нищо за това.
Виж, казваха ми, че една жена трябва да се омъжи млада.
Държах на любовта.
Омъжих се на 28.
Срещнах мъж. Обикнах го. Омъжих се за него.
Той искаше бебе веднага. Казах му, че трябва да почакаме.
Тогава го блъсна автобус.
Какво имах? Нямах мъж, нямах бебе, нямах нищо.
Как бих могла да знам, че този мъж е дар, който не мога да задържа.
Единственото ми щастие.
Ти ми разказа историята, сякаш знаеш какво означава...
но аз мога да видя каква е истинската история всъщност, а ти не.
Тази жена не те е напуснала, ясно?
Ти не виждаш какъв си, а аз виждам всичко. Ти си вълк.
Аз съм вълк?
- Да.
Голяма част от теб не може да се опише с думи. Просто вълк.
Жената е била капан за теб. Тя те е хванала и не си могъл да се освободиш...
така че си откъснал крака си.
Това е цената, която е трябвало да платиш за свободата си.
Джони няма никакво отношение към това.
Направил си това, което е застанало между вас...
И сега се страхуваш...
защото знаеш, че голяма част от теб е вълк...
който има кураж да отхапе собствената си лапа...
за да се спаси от капана на грешната любов.
Затова не е имало жена след грешната жена. Ясно?
Уплашен си до смърт от това, което може да направи вълкът...
... ако сгрешиш отново.
- Какво правиш?
Разказвам живота ти.
- Спри.
Защо се омъжваш за Джони? Той е глупак!
Защото нямам късмет.
Той ме тикна към грешния път. Отрязах ръката си.
Може и теб да тикне. Може да загубиш главата си!
С нетърпение очаквам да стана булка.
Булка без глава!
- Вълк без лапа!
Чакай малко!
Какво правиш?
Кучи син!
Къде ме водиш?
В леглото.
О, господи. Добре. Не ме интересува.
Носи ме в леглото.
Не ме интересува нищо.
- Не вярвам, че това се случва.
Бях мъртъв.
- Аз също.
Ами Джони?
- Ти си му ядосан.
Отмъсти му чрез мен.
Не му оставяй нищо за сватбата.
Не му оставяй нищо освен кожата ми върху костите ми.
Добре. Няма да му оставя нищо.
Да ядем докато е топло.
Къде е Лорета? Ще ядем без нея?
Тя вечеря по-рано.
- Не знае какво изпуска.
Не й е присъщо да не се обажда.
Е, тя е благоразумна. Да поговорим за нея.
Всеки знае, че ще се жени.
- Не искам да говорим за това.
Мисля, че е добра идея и е въпрос на време.
Какво ще прави до края на живота си, ако не се омъжи?
Не искам да говоря за това!
Татко има нужда от друга чиния.
Преди много години, когато ми казаха...
че се жениш за сестра ми...
бях щастлив.
Когато казах на Роуз,...
че ще се женя за Рита,...
тя беше радостна.
Женитбата е добра новина, нали?
Роуз, подай виното.
Никога не съм виждал някого толкова влюбен...
като Козмо тогава.
Той остана пред къщата цял ден гледайки прозорците.
Никога не съм ти казвал това, защото не беше нещо особено,...
но веднъж като се събудих през нощта...
от ярката светлина в лицето ми...
Като светкавица.
Не можах и да помисля какво беше.
Гледах през прозореца и това беше луната...
Голяма като къща.
Не съм виждал толкова голяма луна и преди, и след това.
Бях почти изплашен, сякаш ще размаже къщата.
Тогава погледнах надолу...
и на улицата стоеше Козмо,...
гледайки в прозорците.
Това е веселата част.
Вбеси ме, Козмо.
Мислех, че ти си довлякъл тази огромна луна над къщата ми,...
защото беше толкова влюбен...
и така ме събуди.
Бил съм полузаспал, предполагам. Не знам.
Бил си заспал. Сънувал си.
Не, ти беше там.
Не искам да говоря за това.
За какво искаш да говориш?
Защо пиеш толкова?
Старче, ако дадеш на тези кучета още от храната ми,...
ще те ритам докато умреш.
Пи прекалено много.
Ще заспиш дълбоко и когато трябва да си буден, ще спиш.
Какво има?
- Нищо. Гледам луната.
Прекрасна е.
Не съм виждала луна като тази преди.
Изглеждаш като ангел на светлината й.
Сякаш е гигантска снежна топка.
Рита.
- Какво?
Рита, скъпа, събуди се.
Виж.
Луната на Козмо е.
Какво говориш? Козмо не може да притежава луната.
Луната, за която говорих на вечеря.
Той долу ли е?
Кой?
Какво би правил долу?
- Не знам.
Знаеш ли...
В тази светлина,...
с това изражение на лицето ти...
изглеждаш на 25.
Какво искаш?
Остави ме намира.