We Don't Live Here Anymore (2004) Свали субтитрите
една продукция на Фронт Стрийт Пикчърс
Марк Ръфало
Лора Дърн
Питър Краузе
и Нейъми Уотс
във филма
ВЕЧЕ НЕ ЖИВЕЕМ ТУК
Искаш ли нещо за пиене?
Май свършихме бирата.
Има ли?
- Не, свършила е.
Ще отида да купя.
- Аз ще отида.
Не, аз ще отида. Няма проблем.
- И аз ще отида. Имам нужда от чист въздух.
Воинът от джунглата!
Чакай.
Какви ги вършим?
Не знам.
Трябва ли да престанем?
Да престанем какво?
О, боже.
- Трябва ли да престанем?
Не.
- Не искам да спираме.
И аз.
- Ще се срещнем утре в 12 у Шейн.
Добре, става.
- Разбрахме се.
Да.
Довиждане, хора.
- Довиждане.
Ела тук.
- Какво има?
Ела тук. Влизай вътре.
- Какво? Тери?
Какво ти става?
Не прави повече така, разбра ли? От днес ще се държим като семейство.
Никакви флиртове повече, ясно ли е?
- Какви флиртове?
Какви ги плещиш, а?
О Джак, моля те, не се прави на идиот.
Моля те.
- Тери...
защо не пийнеш малко вино.
Досега пихме джин. Не искам вино.
Хайде да го оставим за сутринта. Пияна си и ще се скараме.
Усещам го по погледа ти.
Не се занимавай с погледа ми.
Да поговорим за теб и Едит.
И малките ви разходки.
Все тичате до магазина.
На някой му свърши нещо...
проклетите кифлички и вие с Едит изхвърчате на мига.
Кифлички? Що за...?
Кифлички?
Какви ги дрънкаш?
Зарязваш ме с Ханк,
поставяш ме в неудобно положение.
- Защо да е неудобно?
Джак, чуй ме.
- Какво?
Има нещо.
Правиш го нарочно, има нещо.
Стига с тези глупости, а?
Какво като сме отишли с Едит да купим бира?
Какво те притеснява? Ти и Ханк също останахте сами.
Нали ви виждам. Наточила си се на Ханк.
- О, я стига.
Трябва ли да се чувствам виновен за това?
- Наточила съм се на съпруга си.
Боже. Вече не сме някакви шибани младоженци, по дяволите.
Защо да не сме? Женени сме от толкова много време, че вече си отегчен?
Тери.
- Това ли е?
Можеш да си тръгнеш когато поискаш.
- Тери...
Може би трябва да го обсъдим...
Докога ще продължаваме така?
- Тери!
Никъде няма да ходя!
- Децата ще се оправят.
Щом ти е досадно...
щом си толкова разочарован...
- Ти си единствената жена,
която се вбесява, че съпругът и не и стои до задника по купони.
Съпрузите докосват жените си!
- Да не би Ханк да гали Едит непрекъснато?
Ханк не я обича.
Каза ми го докато ви нямаше.
Казал ти е това?
- Аха.
Наистина ли?
- Аха.
Защо? Защо ще ти каже това?
Не знам. Просто го каза.
Какво правихте? Не може просто да го е изтърсил ей така. Странно е.
Говорихме си. Според теб, как хората си споделят разни неща?
Когато хората говорят такива неща, обикновено правят други.
Да бе, духах му на верандата.
Какво ти пука?
- Не ми пука.
Докато ми казваш истината.
- Истината?
Джак, ти дори не си признаваш.
Вече не ме обичаш.
- Тери това не е истина.
Никога не е било. Ама, като ги говориш такива за минутка е вярно.
Схващаш ли?
- Майната ти!
Върви на майната си!
Мамка му!
Шибаняк!
Копеле!
Опитвам се да се концентрирам.
Дай си ми листа!
Уф, мамка му.
Тате!
Спри се! Вдигаш страшно много шум!
Мамка му!
Мамо!
Престани!
Върни се веднага!
Мамо!
Мамо!
- Какво?
Време е за училище.
В лятна ваканция сме. Няма училище. Ти отивай на училище.
Днес е неделя, какво училище?
Какво ще правиш днес?
Ще измислям разни истории.
Защо?
Да накарам хората да се смеят, да плачат.
Но защо?
Виждала ли ключовете ми?
- Аха. Ей ги там.
Гледачката ще дойде след няколко часа. Излизам да свърша някои неща.
Като свърша с писането ще потичам с Джак.
Добре.
- До скоро.
Хей, хей.
Приятен ден.
И на теб.
Хей.
Какво?
Искаш ли обяд или нещо за закуска?
- Какво има?
За закуска - овесени ядки. За обяд може да вземеш омари. Само за нас двамата.
Децата не ги обичат.
- Не мога. Бързам. Трябва да закарам колата.
Ще ти отнеме само половин час.
Трябва да съм там до 12:00.
Наистина ли?
- Ако искам да свърша работа, да.
Какво ще и правиш на колата?
Смяна на маслото.
Това не отнема много време, тъй че...
Тери, момчетата си имат работа, или ще им закарам колата сега или забрави.
Изобщо не им пука, че на теб ти трябва омар. Ако искаш отиди преди да съм тръгнал.
"Раздразнително копеле такова, бъди мил с жена си и вземи шибания омар. "
Не искам омар само за себе си.
Защо? Мислиш, че няма да е толкова вкусен?
Знаеш какво имам предвид.
Овесени ядки или корнфлейкс?
Корнфлейкс, моля.
Задник.
Мамка му.
Божичко.
Шон, Шон. Престани!
Днес се успа.
- Аха. Нали е събота.
Защото си легна много късно. Снощи се карахте.
Ами? Какво чу?
Викове и няколко мръсни думи. После ти излезе.
Вижте какво... Възрастните понякога се карат.
Особено семейните.
Искаш ли нещо за хапване.
- Мога да изям цял вол.
Мога да изям цял вол.
Дай го на брат си.
Ако обещая да не надебелявам, може ли да задържа бебето?
Искаш ли десерт?
Че имаме ли?
- Никога не ядем десерт.
Аз съм глупав татко. Ще взема нещо на връщане.
Къде ще ходиш?
- Да поправям колата.
Може ли и аз да дойда?
Не, защото после ще ходя да тичам с чичо Ханк.
Какво от това? Ще ви гледаме.
- Казах не.
Това е мама! Мамо, искам вече да ядем и десерт.
Уха! Десерт!
- Никога не ядем десерт.
Изчезвам.
- Добре...
Нахрани ли се?
- Аха.
Чао тате.
- До скоро.
Защо тате обича десерти, а ти не?
Татко си е татко, мама си е мама.
Мамо.
Миличко, ние сме различни хора. Не сме еднакви. Различни сме.
Хей.
Записала си се за лятното училище?
- Аха. Защо не?
Ами не знам.
Ако бях на теб, щях да съм на плажа всеки божи ден това лято.
Имам да връщам няколко заема.
- Кофти.
Всеки, който изглежда като теб може да си позволи да не прави нищо.
Довиждане г-н Еванс.
Забавлявай се!
Няма нищо вечно.
Да, проверете маслото.
Ако има нужда - сменете го.
- Няма проблем.
Аз отивам по задачи със жена ми.
Наведи се. Гледа те.
Май трябва да започна да пуша от твоята марка.
Май трябва да помолиш мъжа си да наглежда и моите деца, докато се чукаме.
Няма да има нищо против.
- Вярно? Жена ми не би го направила.
Мисля си, че той иска да я изчука.
Защо реши така?
- Защо?
Аха.
- Ами защото я харесва. Тя е хубава.
Не е забърсвал нищо чуждо след онази френска мръсница.
Не, имам предвид защо реши така?
Ами начина по който я гледа. Начина по който гледаше нас...
когато се върнахме от магазина.
- Вярно? Как ни гледаше?
Овчо.
Това притеснява ли те?
- Мен? Не.
Прекрасно. Можем да се редуваме да гледаме децата.
"Тя разцъфтява, разцъфтява. През месец май, тъй ранима."
През май бях сама.
Миризливец.
Ще изгориш на слънцето.
- Няма.
И ще те усети.
Ще те пазя от слънцето.
- Не, не мога, не мога.
О, я стига. Разбира се, че можеш.
- Стига ми толкова. Не съм първа младост.
Разглобен съм.
Достатъчно ли си ял?
Не знам. Я да проверим.
Имам предвид истинска храна.
Аха. Ясно.
Ядох корнфлейкс. Днес се успах.
Аха.
Трябва да живееш с мен.
Ще те храня по-добре.
Тя ме храни достатъчно.
Дава ми всичко, което поискам.
Блажено щастлив брак.
Престани.
Чудя се как ли ще ни хванат.
Ханк ще подуши парфюма ти по мен, когато сме на фитнес.
Не, имам предвид Тери. Ако Ханк ни хване, не ми пука.
Не бих се отказала, освен ако ти не искаш, но виж ти би се отказал.
Би ли се отказал?
Не, не бих.
- Напротив би.
Какво? Мислиш ли, че няма да се усети?
- Ако се усети ще е някакво чудо.
Стига Джак, говориш за него все едно е някой идиот.
Изобщо не му пука.
Понякога си мисля...
- Понякога си мислиш, какво?
Понякога си мисля, че те обичам дори повече отколкото си мисля, а това е твърде много.
Кое е твърде много?
Погледни се - ти си импотентен.
Дай ми цигара.
Последната ми...
до...
до...
Ами не знам. Докато ти се обадя.
Ще взема това.
Ще се прибера в къщи и ще подремна, гледачката ще остане още час.
Имаш ли нещо против?
- Не, всичко е наред.
Благодаря.
Здрасти, мамо.
- Здравей.
Мамо.
Какво?
Мамо, престани.
- Добре де, добре.
Какво гледаш?
- Филм.
Виждам, че е филм. За какво се разказва?
За космоса.
Искаш ли някой ден да отлетиш в космоса, миличка?
Не. Освен ако...
Не искам в космоса, освен ако не дойдете и вие с татко.
Разбира се, че ще дойдем с теб.
Тогава може.
Нещо не ти върви писането, копеле. Да вървим да потичаме.
Само една шибана страница.
Една страница за четири часа, трагедия.
Три часа и 46 минути.
Мислиш ли, че ще пропилея цели четири часа за една шибана страница?
Да вървим да потичаме.
Отказваш ли ги?
Отказвам ги, мамка му!
- За кой път, осми, девети?
За последен. Писна ми. Опитват се да ме убият.
Цигарите не са живи, Джак. Те не ти мислят злото.
Полека, моряче.
Добре ли си, принцесо?
Добре съм, задник такъв.
Сигурен ли си?
Май те прецакаха това лято.
- Ами. Мислиш ли?
Аха.
Трябваше да бачкам и през лятото.
- Може би да, може би не.
Парите щяха да са ми от полза.
Бачкай повече.
- Човек трябва да може...
да прекара няколко месеца без работа, без да се побърка.
Защо не опиташ да пишеш?
- Опитах. Аз съм читател, не съм писател.
Ти си лигльо.
По дяволите, човече - запали си. Ти си безнадежден случай.
На Тери сигурно и миришеш на пепелник.
- Едит на пепелник ли ти мирише?
Не. Не навсякъде.
Не съм ги пипвал, откакто бях с Джийн.
- Аха, Джийн.
Караше ме да пуша скапани френски цигари. Как да не ги откажеш.
Преди да си замине ли скъсахте?
- Не, видяхме се.
Помниш ли когато ходих до Ню Йорк да се видя с агента си.
Бях в Портланд.
Божичко.
Летището. Сълзи.
Беше много романтично. Понякога си мисля, как ще я срещна в Париж след 10 години.
Божичко, човече.
Какво да ти кажа? Много съм любвеобилен. Не мога да оставя никоя без любов.
Бети!
Мамо!
Какво?
Мамо!
- Не я удряй с тази бухалка.
Защо не я напусна, Ханк?
Кого?
Едит.
Защо да я напускам?
- Нали си бил влюбен в друга жена?
Да не сме в Средновековието?
- Защо, случвало се и преди.
Мъже са напускали жените си заради други жени и са били щастливи.
Докато не започнат да мамят новата си жена.
- Сигурно. Както и да е.
Няма смисъл да се говори с теб.
- Защо?
Прекалено добър си. Не можеш да изчукаш някоя, без да се влюбиш в нея.
Предполагам.
- Любовта няма нищо общо...
така ли ще се оправдаваш пред Тери?
- Говорил си с моята възлюбена?
Виж, просто обичай всички.
Обичай децата си, обичай жена си пази мира.
И веднъж, поне веднъж...
изчукай нещо чуждо, ей така заради спорта.
Знаеш ли, жена ти...
май живее точно на тоя принцип.
Нейна си работа, Ханк.
- Смело казано.
Но е истина.
Защо започнахме този разговор?
- Не знам. Няма конкретна причина.
Просто ми се стори, че не си щастлив. Искам да си щастлив.
"Аз си имам любовница, затова нека Тери си получи омара.
Двамата получаваме бутилка вино, а децата - тая гадост. "
Мамка му.
Ето, вземи.
Ще ударим ли по едно набързо?
- Не, вече закъснявам.
Хайде де.
- Не мога.
Тате!
Донесох ти подарък.
Питие?
Играем до десет. До тук две.
Не, три.
- Добре, нека са три.
Четири.
Тате, кога е моя ред?
- Никога.
Не можеш да хвърляш.
След мъничко, Наташа.
- Хей, компанията!
Искате ли да покараме колела?
- Не, играем на хващаница.
Хайде де, моля те.
Престани, Наташа. Късно е.
Стига Джак. Не е толкова късно.
Ура! Да отидем до реката!
Да! Хайде!
- Добре, да покараме тогава.
Хайде мамо.
- Вървете с татко, аз си имам работа.
Шон, сложи си каската.
Как се казва този танц?
- "Ядосаната домакиня".
Какво четеш?
"Смъртта на Иван Илич", мисля да го преподавам на есен.
Онази вечер, не бях на себе си. Извинявай.
Няма нищо.
Не трябваше да се напивам.
Забрави за това.
Не, крайно време е да порасна.
Защо, големите не буйстват ли?
Не и със съпрузите си.
Виж какво пишат по вестниците всеки ден: "Жена убила съпруга си. "
Не и хора като нас.
Онази вечер... Ханк сваляше ли те?
Да, но беше пил.
Какво от това. Ти си красива.
Ханк обича красиви жени.
Знаеш ли колко те обичам.
Да.
Не е само това. Има и друго.
Какво?
Колко напред стигаш...
колко по-силен ставаш.
Разбираш ли ме?
Ами...
- Ами какво?
Той какво направи?
- Не е твоя работа.
Ами тогава, ти какво направи?
Нищо.
- О, я стига.
Опита се да ме целуне на верандата, затова се прибрах вътре.
Къде? Тук?
В кухнята. Да си сипя чаша вино.
И той те е последвал в кухнята и...
И ми каза, че е влюбен в мен...
Целуна ме и каза, че вече не обича Едит.
Стана ми гадно, излязох навън и седнах на стълбите.
Защо ти стана гадно?
Заради това, което каза за Едит или...
- Да.
Едит ми е приятелка.
Тя е готина. Не заслужава това.
Не искам да съм част от това.
Но преди това всичко е било наред.
Искам да знам какво си направила.
Хайде да престанем, а?
Или те интересува носът му от ляво или от дясно е бил на моя.
Когато ме целуна.
- Помниш ли?
Лежахме на земята и той ми беше от дясно, значи носът му е бил от ляво.
Лежали сте на земята. Мили боже.
Бях приклекнала да си взема чаш... О, затваряй си устата.
Защо? Майтапя се.
Не се майтапиш, Джак.
Радваш се, че ме е целунал.
Да кажем просто, че това не ме притеснява.
- Притеснява мен.
Добре де.
Джак.
Джак.
Погледни ме.
Гледай ме.
"Тогава му хрумна, че това, което бе изглеждало невъзможно преди...
възможността да прекара живота си както той би желал, би могла да се сбъдне."
Хей, време е.
Време е ставане. Искаш ли палачинки?
Искам три. Готов ли си?
Дай си чинията.
- Готов съм.
Първа маса.
Хей, да тръгваме.
- Мое си е!
Мамо!
- Приятно прекарване.
"Професионалните му задължения, семейството, както и целия му живот
бяха просто един фалш."
"Той се опита да съхрани всичко това,
когато внезапно почувства колко безсмислено е всичко.
Нямаше какво да съхрани."
Скучно.
Джим.
Всичко в живота му ли е било фалш?
- Не е направил кой знае какво по въпроса.
Защо да не е направил. Той открива Бог.
Онзи момент към края? Когато вижда някаква светлина и болката спира. Това ли е?
Е, все пак успява да постигне нещо.
Какво?
- Умира.
А ако Толстой не е искал да напише някоя голяма, разтърсваща история...
за начина по който трябва да изживеем живота си.
Ами ако просто е искал да ни покаже какво е да умреш?
Травматизиращо е.
Като чета работите ви, намирам незначителни пропуски тук и там, нищо непоправимо.
И изведнъж разбирам...
че повечето от вас пишат по-добре дори от мен.
Много е депресиращо.
Какво става?
В първата част на разказа нещата се получават...
После...
Какво?
Сега ще ми кажеш, че си изчерпала сюжета, на което няма да ти повярвам.
Разконцентрирах се към края. Приятелят ми току що се нанесе...
Приятелят ти?
- Искам да кажа, че...
Обсъждаме работата ти.
Съжалявам.
- Шегувате ли се?
Добре.
Ще взема само това.
Мамка му.
Бихте ли ми върнали маркера?
Линдън.
Майка ми изпрати малко пари. Искаш ли да отпразнуваме?
Ами, бива.
- Добре тогава.
Утре?
- Става.
Иска да се срещне с мен. Казва ми, че страшно му харесва, но не го публикува.
Защо си играе с мен?
Кажи му, че ако публикува проклетото нещо, ще се нанеса у тях и ще му пера прането.
Боже. Кой е депресиран. Аз не съм депресиран.
Чао, Джери. Мамка му.
Всичко, от което имаш нужда е едно "ДА".
Къде отиваш?
- На пазар.
Ще вземеш ли Шарън?
- Не, тя си играе навън.
За бога, Едит. Опитвам се да пиша.
Ами пиши. Тя си играе навън.
Къде отиваш?
- До библиотеката. Ще се върна в 4.
От кога?
- Откакто имам работа.
Каква работа?
- Просто работа.
Добре. Дай ми петдесетачка.
- За какво са ти?
Майната ти. За билет до Калифорния. Да платя на шибания водопроводчик, затова.
Нали в понеделник ти дадох. Профука ли ги?
На мога да повярвам. Всъщност да, зависимостта ми от хероина се влошава.
Дай ми го!
Върни ми го!
Дай ми го!
Върни ми го!
Върни ми го!
- Хей!
Искате ли да ви покажа нещо?
Той мисли, че това е боклук.
Страхотно, нали?
Мразя я.
- Не я мразиш.
Тя е твоят живот.
Обичаш Тери, нали?
- Аха.
Мисля, че е страхотна.
- Страхотна е.
Просто не трябваше да се омъжва за мен.
Искате ли кафе или нещо друго?
- Не, благодаря.
Миналата седмица ходихме със Шарън в зоопарка.
Много депресиращо място.
- Да, знам.
Но...
докато гледахме горилата,
тя взе едно лайно в ръката си и го облиза.
Било е по-интересно отколкото при фламингото.
Направо ме разплака.
Казах ти, че е депресиращо място.
Беше почти като човек.
Като че ли знаеше, че е затворена в клетка.
"Имате ли представа колко тъжно ми става като ви гледам. "
Каква мислиш е разликата между вас и нас.
Тери те обича.
Женен ли сте?
От 30 години.
- Уха.
Имате ли деца?
- Две. Те самите са вече женени.
Жена ви интересува ли се от работата ви...
разбира ли от водопроводи?
Не, нищичко.
Тя с какво се занимава?
Чопли из градината. Това я прави щастлива.
Нещо лошо ли казах?
Ти ме правиш добра съпруга.
Ако не обичах теб, щях да си намеря някой друг.
Виж, Ханк се нуждае от нас, но...
той не може да обикне никого. Само работата си, другото е декор.
"Не мога да повярвам."
Нямам предвид приятелството му с теб.
Би си дал бъбрека, ако изпаднеш в нужда.
Да бе, другия ще даде на теб.
- Разбира се, че би го направил.
Но няма да отиде на брачен консултант.
Знаеш ли, много си забавна.
След продължително, животинско чукане, говориш за брачен съветник.
Коя си ти?
Знаеш какво исках. Исках да знам какво ще стане с нас.
Вече знам.
- И?
Ти си влюбен в любовницата си.
Скоро ще се развихри. Повярвай ми.
Програмата е ясна.
Твърде дълго бездействаше покрай този роман.
Първо ще се огледа премигвайки,
после ще изчука първото нещо, което влезе в кабинета му.
Дано някой влезе там преди мене.
Е, той чука и жена си от време на време. Какво му пречи да прекара и някой мъж.
Как приемаш факта, че съпругът ти сваля жена ми?
Всеки заслужава да бъде щастлив, нали?
Здравей.
- Здрасти.
Здравей.
- Здрасти.
Как върви работата?
Изгорих романа и написах едно лайняно стихотворение.
Как беше по магазините?
Добре.
Свърши ли си работата в библиотеката?
Аха.
Ханк и Едит ще ни дойдат на гости, да гледаме стари филми по кабелната.
Чудесно. Това е добре.
Ханк ли се обади?
- Аха, той се обади.
Какво? Омари?
"Тя е красива, няма съмнение.
Но цял ден не прави нищо друго, освен да яде, спи и да се мота наоколо...
Една гола красота. Нищо друго.
А живота без смисъл не може да е...
чист."
Ехо?
Хей, хей.
Здрасти.
Здрасти. Какво правите тук?
Празнуваме.
- Виждам.
Ханк?
"Ню Йоркър ще публикува едно от стихотворенията ми. "
Какво? Фантастично! Много вълнуващо! Какво каза Едит?
Нямах възможност да и кажа. Отиде на пазар.
Не си много развълнуван.
Аз съм.
- Да бе, какво знаеш ти?
Ханк, хората, които те познават, харесват работите ти.
Публикуват ги. По-добре здраве му кажи.
Само едно стихотворение, Тери. Не е чак толкова важно.
Не Ханк, не е.
Ти искаш важна работа в раковото отделение, където болните повръщат от хемодиализа.
Или да преподаваш математика на умствено увредено от вътреутробен алкохолизъм дете.
Не, такива хора не са най-приятната компания.
Добре де, добре.
Благодаря ви г-жо Линдън.
- За нищо.
Затова, че ми извадихте главата от задника Искаш ли една лъжичка от този...
гигантски сладолед "Сбъднат сън"?
Предпочитам повърня. Трябва да изчезвам.
Хей.
Направи ми услуга, не казвай на Джак. Остави на мен радостта от злорадстването.
Ще се видиш с него преди мен. Нали ще ходите да тичате?
Ще ходим ли?
Ами да, вярно. Ще ходим.
Добре. Чао сладурче.
- До скоро.
Здравей.
- Тери започва нов живот.
Живота и бил достигнал повратната точка. Каза, че щяла да започне да работи.
Щяла да се реваншира задето е била мърлячка.
Цели три дни оправяше леглата още щом станехме от сън.
До 10 часа беше свършила с прането.
До обяд изчистила с прахосмукачката.
Състави ни списък със задачки.
И изведнъж на четвъртия ден,
вдъхновението я изостави.
И?
После проверих сака му. Всичките му дрехи бяха чисти и сгънати.
Не е ходил да тича. Лъгал ме е, мръсника.
Ами задай му ребром въпроса.
Не може ли да помолиш Ханк?
Искаш да помоля Ханк?
- Да.
Мамка му. Дори не съм сигурна. Не знам дали искам и да знам.
Здравей.
- Здрасти.
Как беше тичането.
- Страхотно.
Омари.
Да ти го начукам.
Мамо! Татко!
Какво има?
- Още са мокри.
Лягай тук. Ей сега се връщам.
Какво още, Тери? Какво още?
- Какво?
Успокой се, ще ги оправя като свърша с това.
Не става дума какво не си направила, а защо?
Защо живеем в най-противната къща, която съм виждал?
Защо след като твърдиш, че обичаш децата си, те ходят неизкъпани с дни?
В момента Шон спи в напиканото от снощи.
Забравих.
Мамка му!
Мамка му, Тери. Голяма повлекана си.
Всичко е наред миличък. Всичко е наред.
Стой тук. Сега се връщам.
Ще сменя чаршафите. Малко са мокри, това е.
Всичко е наред, миличък. Обичам те.
Хайде заспивай. Обичам те.
Добре.
Трябва да поговорим.
- Трябва да измия чиниите.
Не. Сега.
- Говори ми докато мия чиниите.
Тери...
- Седни.
Остави всичко и ме слушай.
Уморих се да ме съдиш. Кой си ти, че да ме съдиш?
Вярно, забравих, че Шон си подмокри леглото...
но ти се грижиш за тях от дъжд на вятър.
Ако ги обичаш, както твърдиш... О, това беше подло.
Да ме обвиниш, че не обичам децата си.
Лесно е да фучиш като котка, като разбесняла се кучка.
Знаеш ли какво? Ако ги беше погледнал поне веднъж през последните пет нощи...
щеше да знаеш, че Шон не е подмокрил леглото.
О, я стига. Той се беше напикал преди три нощи. Знам защото той ми каза.
Е и?
- Е и какво? Винаги изопачаваш фактите.
Все не си разбрала, Тери. Никога!
Как пък един път, не разбра от дума? Същото е като с чаршафите, със сметките...
Винаги ще намериш начин да прецакаш нещо. Винаги имаш извинение.
Винаги нещо си объркала.
- Какво искаш от мен?
Какво? И питаш?
- Кучи син!
Тери!
- Кучи син!
Мръсен кучи син!
Мамка ти. Мамка ти, Джак. Мамка ти!
Мамка му.
"Беше деня след заплата, върнах на Ханк петдесетачката, която му дължах. "
Божичко, не мога да повярвам. Той ми се изплати!
"Той не поиска да вземе парите, каза че не му трябват. "
Много ти благодаря.
"После, по-късно през нощта, изчука жена ми на предната седалка на колата ми. "
Къде беше?
Не можах да заспя и излязох да се поразходя.
Не ме будалкай. Буден съм от 01:30.
Голямо копеле си.
Спал ли си изобщо?
- Да.
Сигурно.
- Бях уморен. Да.
Защо не ме покани в леглото?
- Ти защо не дойде в леглото?
Защото имам нужда от любов.
Ти вече не ме любиш. Ти ме чукаш.
Стояхме на стълбите с Ханк и той ме държеше за ръка и ме изслушваше.
Слушаше разказа ми за скапания ми брак.
И ми каза, че се чувства като мен.
И на мен ми стана хубаво като го каза.
И ми беше хубаво когато правихме любов.
За минутка бях щастлива, а после се сетих за теб.
Исках да съм тук с теб, всичко да е като преди.
Да съм в това шибано легло, в тази къща...
със съпруга си и с децата си, където ми е мястото.
Това е достойно за възхищение, Тери.
Мамка ти.
Джак...
точно сега те обичам...
може би повече от преди.
Но съм ядосана.
Толкова съм ядосана, Джак, защото ти започна всичко това.
Ти го започна и то се случи. Не знам какво има още да става.
Защо? Ще се видите ли отново?
За бога, Джак, не знам.
Какво?
Значи всичко е свършило. Това ли искаш да ми кажеш?
Какво ти става? Да не мислиш, че правенето на любов е като пушенето?
То е...
- Какво?
Обещание.
Обещала си му, че ще се видите отново.
Нищо не съм му казала. Разтворих си краката, това е моето обещание.
И той ли нищо не каза?
Трябва да е казал нещо.
О боже, това ти доставя удоволствие.
Искаш подробности, нали?
Добре.
Обиколихме с колата наоколо.
Той сложи ръка на гърдата ми...
и аз направо пощурях от неговото докосване.
И знаеш ли какво стана? Паркирахме и се чукахме като побеснели.
И още нещо, Джак.
Аз свърших преди него.
А втория път, аз бях отгоре.
И го гледах в лицето, право в очите.
И му казах, че го обичам.
- Стига толкова, а?
Стига.
Друг на твое място щеше да ми избие зъбите, нали?
Не и ти. На теб ти харесва.
Искаш ли да ни гледаш, Джак?
От теб зависи...
Чукай когото искаш, когато искаш...
но не прави нескопосан душевен портрет на мъж, когото никога не си разбирала.
Не си особено проникновена.
О боже.
"Нескопосан душевен портрет."
"Мъж, когото никога не съм разбирала."
Голямо бебе си.
Божичко.
Такова голямо бебе.
Говориш ли, говориш.
И мислиш, че се познаваш, но знаеш ли какво?
Ти си перверзник.
Ще си лягам. Децата ще се събудят след малко.
Ти не си по приготвянето на закуска.
Ще се оправя. Забрави за това.
Благодаря. Поне в едно нещо да ми помогнеш.
За жалост обаче, не можеш да ми помогнеш за другия ми проблем.
Виждаш ли, Джак, не знам как да постъпя.
Утре какво да кажа?
"Виж сега Ханк, онова беше снощи...
а днес е различно и не знам, дали още искам да се чукам."
Трябва да признаеш, че дори и възрастните имат морал.
Трябва да си изясня някои неща.
Постъпи както намериш за добре.
- Благодаря, Джак.
Лека нощ.
- Ще постъпя, както намеря за добре.
Ало.
- Снощи са го направили.
Ела у нас.
Чакай, чакай, къде е Ханк.
Спи.
- Горе ли?
Аха. Първо ще отиде до тоалетната, не се притеснявай.
Ще го чуем. Хайде чукай ме.
- Добре.
О боже.
Ей сега ще го улучи.
Кого?
- Онзи, дебелия гадняр.
От къде знаеш?
Ами ако не го улучи, ще му стане гадно.
Лягайте си.
Таня, ще се върнем в 12:30. Никакво разговори с момчета.
Таня, облечи им по две фланели. Става им студено през нощта.
Чао мамо. Чао татко.
Чао деца.
Най-сетне.
- Поздравления.
Искам да благодаря на прекрасната ми муза.
Здрасти, Джо. Как е?
- Бива.
Ханк е в добра форма тези дни.
- Той винаги е в добра форма. Винаги.
Да, да, Ню Йоркър.
Хей Ханк, Ню Йоркър, а?
Жестоко.
- Божичко.
Не знам, дали ще се справя с това.
Внимавай какво си пожелаваш. Може и да се сбъдне.
Наздраве за Ханк!
- За Ханк!
Лека нощ.
Разбира се.
Тери е уморена. Ще я закарам до тях, Може ли да взема твоята кола?
Забавлявай се.
- Страхотно парти.
Ще я закара с колата.
- Между другото.
Мисля, че трябва да му кажеш.
Не мога.
- Защо.
Не знам.
- Защо не?
Не знам.
Недей.
- Какво?
В момента предпочитам да го мразя.
Не, не и след 10 шибани години.
Прекарах последните три часа при Уили.
Онзи бар, в който разпиват бабките.
Сама в бар за пръв път в живота ми.
Сама в бар.
Какво стана?
- Няма значение.
Добре.
- Затова се заяждаш с мен.
Защото пия повече от всяка друга жена която познаваме.
Аз съм единствената, която държи наравно с мъжете по купоните.
Пия през деня.
Така поне ще се отървеш от мен.
Затова...
Да.
Пия твърде много.
Особено през вечерите, в които мъжът ми ме праща да се чукам с приятеля му.
Няма ли да престанеш, Тери?
Дай ми причина, Джак.
Мислех...
Мислех си за...
Когато бях на 10, баща ми ме научи да ловя риба.
И аз се молех: "Моля те Боже, нека хвана една риба!"
Само една.
Като че ли късмета да си хвана риба, щеше да ме направи по обичана.
После разбрах, че късметлиите не ги обичат.
А в момента късмета не е част от живота ми.
Просто не е.
И по някаква причина, ти ме мразиш заради тази къща...
защото понякога е кочина.
Не те мразя, Тери.
Джак, как ще разбереш, че ме мразиш? Ти дори не ме познаваш.
Познавам те, Тери.
- Не ме познаваш, Джак.
Познавам те.
- Не.
Ти казваш, че човек се познава по делата.
Наистина ли го вярваш?
В смисъл, какво означава това?
Означава ли това, че съм готвачка...
момиче за всичко, курва, проклета чистачка?
Защото ако ти мръснико, не беше подреден,
беше пияница, плешив и разорен, пак щях да те обичам.
Обичам те.
Теб Джак.
Но ти ме обичаш заради нещата. които върша не заради самата мен.
Има разлика. Знам, че има...
защото тогава какво обичаш, когато се чукам с Ханк?
Какво в теб те кара да ми позволяваш да го правя?
Или това е още един от номерата, които трябва да правя за теб?
Чукай Ханк, дай лапа, седни, легни, направи се на умряла, донеси...
Обичаш ме като куче.
Аз обичам Едит.
Какво?
- Влюбен съм в Едит.
Джак. Не прави това, моля те.
- Тери...
Моля те, моля те.
- Тери...
Моля те.
- Тери, недей!
Приеми го. За бога, просто го приеми.
Кога се изнасяш?
Не знам.
Може би трябва да тръгнеш днес.
Защо не дойдеш да си легнеш.
- Трябва да си изчистя къщата.
Трябва да видиш къщата.
Какво прави тя?
Всичко.
С татко ли си говориш?
Хей, ела тук.
Истина ли е, че не обичаш мама?
- Кой ти каза това?
Чух мама снощи.
Чакай за минутка.
Развеждате ли се?
Наташа каза, че се изнасяш.
Искам да живея с теб.
Аз няма да избирам.
Спокойно деца, просто мама и татко малко се скараха.
Мама каза, че се изнасяш, че обичаш Едит, и че я чукаш.
Знаеш ли какво означава това?
Да.
Наистина ли?
- Какво?
Какво означава това?
Чуй ме.
Слушаш ли?
И възрастните правят глупости, нали?
Разбираш ли?
Ела тук.
Хайде да покараме колелета.
Добре.
Знаеш ли какво има там горе?
- Луната, Слънцето...
Уран, Плутон, Меркурий.
Венера, Марс, Луната.
Слънцето, Юпитер.
Знаеш ли, че вселената е толкова голяма, че никой не може да измери колко е голяма...
Колко метра е голяма. Хората го наричат "гугъл". Това е гугъл.
Виждаш ли тези скали? Познай колко са стари.
На сто години?
- Не.
Тези скали са били тук, преди първите амеби.
Първите амеби са били първото нещо на Земята.
Тогава може би тези скали са били...
Кои са били първите хора на планетата?
Ако вярваш в Бог - Адам и Ева...
ако не вярваш, човекоподобните маймуни.
Знаеш ли, че са намерили нещо, което доказва, че Бог има жена?
Наистина. Намерили са.
Ами ако не вярваш в Бог?
Не, хората който го търсят, си помислили това.
Ужасно ли беше?
Кое да бъде ужасно?
Какво е това? Какво правиш?
Помислих, че си отишъл да кажеш на децата.
Разопаковай го, моля те.
Защо? Не можа ли да им кажеш?
Не искам...
Добре, аз...
ще ги извикам и ще им кажем двамата.
Не искам да си тръгвам, Тери.
Джак, не го прави заради децата.
Не.
Заради децата ли е? Ще ги виждаш когато поискаш.
Няма да го правя на проблем.
Знаеш, че няма да го направя.
Ако само това е проблема, да им кажем и да приключваме с това.
Не е заради децата, Тери.
Не е заради децата.
Просто ми разопаковай багажа.
Можем да го направим.
Всичко ще е наред.
Тя не го е направила нарочно.
Миличка, какво има?
Някой я нагрубил в училище.
Всичко е наред, мила. Всичко е наред.
Здравей.
Здрасти.
Едит иска да се видите довечера.
Ще каже на Ханк.
Може вече да му е казала.
Каза, че не и пука.
Да, знам.
Казах и за мен и Ханк.
Тя ми разказа за вас двамата.
Тери...
моля те, недей.
Сигурен съм, че сте прекарали страхотен следобед.
В известен смисъл.
Ще вали сняг.
Здравей.
Искаш ли кафе?
Не.
Нещо по-силно?
Може. Скоч.
Седни.
Мисля, че времето е подходящо да ида на кино.
Хей, Ханк? Ханк.
Какво?
Знаел си през цялото време.
Не съм малоумен.
Добре ли си?
Затънал съм в лайна.
После ще се смея.
Хей, чуй ме.
Ще посветя новия си роман на теб.
Тази седмица написах цели три глави.
Много по-лесно е като живееш със жена, която се чувства обичана.
Каза, че се радва за нас, а сега му е мъчно за нас.
Радваше се, че се грижиш за мен. Сега му е мъчно, че не можеш.
Не мога.
Много жалко.
Какво става?
Къде е Шарън?
Навън, чака в колата.
Аз...
Ще я заведа при майка ми за известно време.
Защо?
Защо? Какво става?
Едит.
Едит.
Едит, недей.
Едит, Едит, Едит, моля те.
Недей.
Ще престана.
Не те напускам защото ми изневери. Напускам те, защото аз ти изневерих.
Е, вече няма значение. Всичко свърши.
Нали?
Нали, Едит?
Да, всичко свърши.
Щом е така, защо ме напускаш?
Защото мога.
превод и субтитри St. Squiffy