King Arthur (2004) (King.Arthur.2004.DVDRip.DC.XviD.AC3.-WAF\King.Arthur.2004.DVDRip.DC.XviD.AC3.CD2-WAF.sub) Свали субтитрите

King Arthur (2004) (King.Arthur.2004.DVDRip.DC.XviD.AC3.-WAF\King.Arthur.2004.DVDRip.DC.XviD.AC3.CD2-WAF.sub)
Хайде, побързайте.
Блокирали са ни от изток.
Идват от юг, опитват се да ни отрежат пътя за бягство.
Ще са тук преди залез.
Колко са?
- Цяла армия.
И единственият ни изход е на юг?
Изток.
Има проход на изток през планините.
Ще трябва да минем през тила на саксонците, но това е единствената ни възможност.
Артур, какви са тези хора?
Идват с нас.
Никога няма да успеем.
Хайде, обратно на работа! На работа!
Дръпни се.
Дръпни се.
Дръпнете се!
Какво е това?
- Не можете да влезете там.
Никой не влиза там. Това място е табу.
Какво правите? Спрете!
Артур, нямаме време.
Не чуваш ли барабаните?
Дагонет.
Ключа.
- Заключена е.
От вътре.
Мърдай!
Кои са тези осквернители на Божия храм?
Дръпни се.
Работа на твоя Бог.
Така ли отговаря на молитвите ти?
Вижте дали има някой все още жив.
Subtitles by Boygenius takeiteasy69@yahoo.com
Как се осмеляваш да пристъпиш това свято място?
Той служеше на Бог.
- Не на моя Бог.
Този е мъртъв.
- Всички са мъртви, иначе нямаше да мирише толкова.
Само да мръднеш и ще се присъединиш към другия.
Не се страхувай от мен.
Вода! Донесете ми малко вода.
Ръката му е счупена.
А семейството му?
Тя е воуди.
Аз съм римски офицер.
В безопасност си.
В безопасност си.
- Спрете това.
Каква е тази лудост?
Те са езичници!
- Ние също.
Отказаха да изпълняват задълженията, дадени им от Бога.
Трябва да умрат за назидание!
Тоест са отказали да робуват!
Ти си римлянин.
Ти разбираш.
Също така си и християнин.
Държали сте я жива!
Господарю!
- Не! Не, спрете!
Когато стигнем до стената, ще бъдеш наказан за тази ерес.
Може би трябва да те убия още сега, за да е сигурна участта ми.
Аз бях готов да умра с тях.
Да ги отведа до мястото, което им се полага.
Господ желае тези грешници да понесат наказанието си.
Само така могат да бъдат спасени душите им.
Тогава ще изпълня желанието му.
Зазидайте ги обратно.
Казах да ги зазидате!
Нима не виждаш, че Бог желае тези грешници да бъдат пожертвани?
Пуснете ме, безбожници... Те са грешници!
- Влизай вътре!
Движим се прекалено бавно.
Момичето няма да оцелее, нито момчето.
Можем да защитим семейството, но само губим време с тези хора.
Няма да ги изоставим.
Ако саксонците ни открият, ще трябва да се бием.
Тогава запази гнева си за тях.
Тази мисия лежи присърце на Рим или на Артур?
Как е той?
Има треска.
Храбро момче.
Имаш изкълчени пръсти.
Трябва да ги наместя.
Ако не го направя, може никога повече да не ги използваш.
Те ме изтезаваха.
С машини.
За да ме накарат да им кажа неща,... за които никога не бих се сетила.
И тогава...
Чух гласа ти в тъмното.
Аз съм Гуиневир.
Ти си Артур...
... от рицарите на Великата стена.
Така е.
Известният британец, който убива собствените си хора.
Открих следи идващи от юг, но няма в обратната посока.
Леки и бързи ездачи.
Може да е римска конница.
Може да са рицари.
Разбрали са, че ги преследваме.
Ще се насочат на изток, през планините.
Свещеното божие място е осквернено. Аз служа на Господ!
Казва, че са го зазидали вътре и са отвели семейството.
Някой, който носел името Арториус.
Той е.
Артур.
Тръгни с хората си на изток. Хванете ги.
Ще отведа основната армия до стената. Доведи семейството там.
А монасите?
- Вкарай ги обратно, където ги намери.
Аз съм божи служител!
Аз съм божи служител!
Изгорете всичко.
Баща ми ми е разказвал велики неща за теб.
Така ли?
А ти как мислиш?
Детски приказки.
Като тези за хора, толкова храбри и самоотвержени,
че няма как да са истински.
Артур и неговите рицари.
Предводител, британец и римлянин.
Ти си избрал преданост към Рим.
Тези, които са взели нещо, което не им принадлежи.
Същият Рим, който откъсна хората ти от родината им.
Не се преструвай, че знаеш каквото и да било за мен или моите хора.
Колко британци си убил?
Колкото са се опитали да ме убият. Всеки да иска да живее.
Животните живеят. Човек да иска да живее свободно в страната си.
Аз принадлежа към тази страна.
Ти къде принадлежиш, Артур?
Как е ръката ти?
Ще оживея, обещавам ти.
Нищо ли не те привлича от моята страна?
Баща ти се ожени за британка.
Дори той трябва да е намерил нещо за харесване.
Ще пренощуваме тук. Ще се подслоним при дърветата.
Искаш пак да отидеш?
Красива страна, не е ли така?
Щом казваш.
Може ли да се сравнява с твоята?
Черно море?
Това е моят рай.
Не вярвам в Рая. Живея в тукашния Ад.
Но ако ти можеш да се сравняваш с Рая, тогава ме отведи там.
Дъжд и сняг едновременно.
Лоша поличба.
Какво е при вас. Домът ти.
Принасяхме кози в жертва. Пием кръвта им Танцувахме голи около огъня.
Това, което помня...
Дом...
Морета от трева... от хоризонт до хоризонт.
Subtitles by Boygenius takeiteasy69@yahoo.com
Небето, по-голямо от колкото може да си представи човек.
Безграничност.
Според някои, това е свободата.
Затова се борим - нашата земя, нашия народ.
Правото сами да си избираме съдбата.
Разбираш ли, Ланселот, ние си приличаме.
Когато се прибереш вкъщи, ще се ожениш ли, ще имаш ли синове?
Убил съм твърде много синове.
Какво право имам на собствени?
Без семейство, без религия.
Вярваш ли изобщо в нещо?
Аз бих ви оставил да умрете с момчето.
Ти ме предаде.
Не ти мисли злото.
Нека тази нощ има мир между нас, Артур.
Рим си тръгва, идват саксонците.
Светът, който познаваме и за който се биехме вече не съществува.
Сега трябва да изградим нов свят.
Ваш свят, Мерлин, не мой. Аз ще бъда в Рим.
Да търсиш покой? Саксонците ще стигнат до Рим.
Хората ми ми вярват, че няма да ги предам на враговете им.
Рим беше моят враг, не Артур.
Вече не сме врагове с теб.
Кажи го на рицарите, които си убивал пред очите ми,...
... чиито кости са заровени в тази земя.
Всички загубихме братя.
Не знаеш нищо за загубата, за която говоря!
Да ти припомня ли?
Атака над село. Писъци на невинна жена.
Мамо!
Арториус!
Мамо!
Мамо!
Отидох до надгробната могила на баща ми, за да я освободя.
За да те убия.
Татко, моля те, дай ми меча си.
Все още чувствам горещината на огъня върху лицето си.
Не съм искал смъртта и.
Тя беше една от нас, също както си ти.
Ако толкова искаше да ни оставиш да умрем, защо спаси толкова много?
Хората ми са силни, но имат нужда от истински предводител.
Те вярват, че си способен на всичко.
За да победим саксонците, имаме нужда от добър военачалник.
Защо мислиш не те убих в гората?
Мечът, който носиш, е от тукашно желязо, изкован е в огньовете на Британия.
Обич към майка ти освободи меча, не омраза към мен.
Обич, Артур.
Това е твоята съдба.
- Съдбата не съществува.
Има само свободна воля.
А свободната воля на твоите рицари?
Те напразно ли загинаха?
Хванете го!
Не!
Не...
Държа момчето!
Убийте го!
- Не, недей! Пусни го!
Веднага го убийте!
Ръцете ти оздравяват.
Има ли проблем?
Имате избор.
Или помагате, или умирате.
Хвърлете оръжията.
Веднага!
Колко уби?
- Четирима.
Добро начало на деня.
Могат да пробият броня. Приближават. Нямаме време.
Язди напред.
Съжалявам за загубата ти.
Баща ми се отклони от съдбата си.
Казваше, че Църквата е, за да ни помага да следваме пътя си.
Че някои са родени, за да бъдат роби? Това не е вярно.
Вярно е! Той ми каза.
Пелагиус, най-близкият ми човек, е там в момента...
... преподава че всички хора са свободни, равни.
И всеки от нас има право сам да избира съдбата си.
Преподава? Как?
Убиха Пелагиус преди година.
Германиус и останалите бяха осъждани в неговото учение.
Накараха да го отлъчат от църквата и да го убият.
Твоят Рим съществува...
... само в сънищата ти.
Няма ли друг път?
- Не. Трябва да минем през леда.
Свали всички от талигите. Кажи им да се разпръснат.
Рицари...
- На мен ми омръзна да бягам.
А и тези саксонци са толкова близко, че ме сърби отзад.
Никога не съм обичал да се оглеждам постоянно.
Ще се радвам да приключа с тази веселба.
- И най-сетне ще ги видя на какво приличат.
Тук. Сега.
Вие двамата, поемете конете.
Ти ще водиш хората.
Саксонската армия е във вътрешността,...
... ако следвате крайбрежието достатъчно на юг от стената, ще сте в безопасност.
Но вие сте 7 срещу 200?
- Осем.
Още един лък ще ви е от полза.
Искам да остана и да се бия.
- Скоро ще имаш такава възможност.
Сега този човек е вашият капитан. Правете каквото ви каже. Ясно ли е?
Да, сър.
Аз съм годен. Мога да се бия.
Не. Трябва да разкажеш какво си видял.
Subtitles by Boygenius takeiteasy69@yahoo.com
Има едно нещо, което трябва да направиш и то е да се върнеш в Рим.
Изчакайте, докато ви дам команда.
Изглеждаш уплашена.
Има доста самотни мъже отсреща.
Не се тревожи. Няма да им дам да те изнасилят.
Стрелци!
Извън обхвата ни са.
- Виждам!
Май чакат покана. Борс, Тристран.
Далеч извън обхвата ни са.
Целете се във фланговете им. Накарайте ги да се струпат.
Дръжте редиците.
- Дръжте редиците. Дръжте редиците.
Дръжте редиците. Дръжте редиците или лично ще ви убия.
Няма да се счупи. Отстъпваме.
Отстъпете!
Пригответе се за бой.
Прикривайте го.
Стрелци, отпред!
- Отпред!
Хайде! Убийте го!
Ледът се разчупва!
Убийте го!
Назад! Назад!
Дръпнете се!
Убийте го!
Помогнете ни!
Не умирай!
Дагонет! Не Умирай!
Хвала на Исус. Срещу всички кроежи на Сатаната.
Алекто, дай да те видя.
Ти успя!
Млади Алекто, дай да те видя.
Ето те.
Хей, момче! Спри!
Нашите велики рицари.
Вече сте свободни!
Донеси ми документите. Ела, ела.
Документите ви за преминаване през Империята.
Вземи ги, Артур.
Епископ Германиус.
Приятел на баща ми.
Вече сте свободни.
Можете да тръгвате.
И за Дагонет.
Това не го прави свободен човек.
Той вече е свободен.
Мъртъв е!
Довиждане, стари приятелю.
Скоро ще сме заедно.
Да пием.
Да се напием.
Гроб без меч.
Баща ми пожела да бъде погребан при рицарите си...
... ако бъде убит на този остров.
Загинал е в битка?
Това е семейна традиция.
Subtitles by Boygenius takeiteasy69@yahoo.com
Сега разбирам, защо смяташ, че нищо не ти е останало тук.
С изключение на стореното от теб и твоите рицари.
Имаш подвизите си.
Подвизите сами по себе си са безсмислени, ако не служат на велика цел.
Водихме война за да защитаваме Рим, който не съществува.
Това ли е подвигът, за който говорят?
Остана и се сражава, въпреки че не беше длъжен.
Убива лоши хора, а можеше да избягаш.
Това безпричинно ли го направи?
Веднъж Пелагиус ми каза, че няма по-лоша смърт...
... от изгубването на надеждата.
Ти и аз не сме романтиците, които живеят в поеми.
Времената, в които живеем ни благославят или проклинат.
Може би проклятието сами си го правим.
Също и благословията.
От какво те е страх, Артур?
Ти си като тази страна...
Британци с римски баща.
Рим е мъртъв,
Това място, тази земя - домът ти,...
... е последното хранилище на свободата, на всичко, което ти е скъпо.
Това е твоят народ.
Татко, провалих се.
Изгуби уважението на врага.
Предлагам живота си, за това, че се опозорих.
Не.
Недей, сине.
Рейуолд.
Сега ти си мой заместник.
Така е, ти си ми като син.
Какво ще стане утре...
... не можем да знаем от днес.
Артур, ела веднага при стената.
Саксонците са тук.
- Направете път! Направете път!
Рицари, тук се разделят пътищата ни.
Нека Господ е с вас.
Артур, това не е касае Рим.
Не е твое сражение.
През всички тези дълги години заедно,...
... изпитанията, пред които сме се изправяли, кръвта, която сме проливали.
За какво беше всичко това, ако не за да бъдем възнаградени със свобода?
А сега, когато сме толкова близо, когато най-поле можем да я прегърнем...
Погледни ме!
Всичко напразно ли е било?
- Ти ли ме питаш?
Ти, който ме познаваш най-добре от всички?
Тогава не го прави. Тук те очаква единствено сигурна смърт.
Артър, умолявам те! В името на приятелството ни, не го прави!
Бъди ми приятел и не ме разубеждавай.
Приеми свободата, която си заслужил и и се наслаждавай и за двама ни.
Не мога да съм с теб, Ланселот.
Знам, че кръвта която съм пролял, животите, които съм отнел...
... ме доведоха до това сега.