Troy (2004) Свали субтитрите

Troy (2004)
След десетилетия война, Агамемнон, крал на Микена, принуждава гръцките кралства да се съюзят с него.
Само Тесалия остава непокорена.
Менелай, крал на Спарта и брат на Агамемнон, изморен от битките с Троя, сега предлага мир на големия враг на Гърция.
Ахил, смятан за най-великият воин на всички времена се бие на страната на гърците.
Но презрителното му отношение към Агамемнон заплашва крехкия съюз.
Хората са преследвани от желанието за прослава във вечността.
И затова се питаме...
Ще се помнят ли делата ни през вековете?
Ще чуват ли хората имената ни дълго след като си отидем?
И ще се питат ли кои сме били ние...
колко храбро се бихме...
колко пламенно обичахме?
Тесалия - Гърция
Хубав ден за гарваните.
Изтегли войските си от земята ми.
Харесва ми земята ти.
Мисля да останем.
И войниците ти също ми харесват.
Те няма да се бият за теб.
Така казаха и микенците,
и аркадийците,
и питийците.
Сега...
всички се бият за мен.
Не можеш да завладееш целия свят, Агамемнон.
Прекалено е голям,
дори за теб.
Не искам да гледам още едно клане.
Да решим тази война по стария начин.
Твоят най-добър боец срещу моя.
Ако моят победи?
Ще си тръгнем от тук завинаги.
Боагрий!
Ахил!
Много велики бойци са се плашили при вида на Боагрий.
Внимавай кого обиждаш, стари човече.
Кралю...
Ахил го няма в армията.
Къде е?
Пратих едно момче да го потърси.
Сънувах хубав сън.
Много хубав.
Крал Агамемнон ме прати.
- Трябва да...
- Кажи на краля си, че ще се бия на сутринта.
Но...
...вече е сутрин.
Всички чакат теб.
Вярни ли са историите за теб?
Казват, че майка ти е безсмъртна богиня.
Казват, че не можеш да бъдеш убит.
Тогава не бих носил щит, нали?
Ще се биеш с тесалиец.
Той е най-големият човек, който съм виждал.
Аз не бих се бил с него.
Затова и никой няма запомни името ти.
Може би трябваше да се биеш утре, когато ще си по-добре отпочинал.
Трябва да те накажа за безсрамието ти.
Може би трябваше да се биеш ти.
Ахиле.
Ахиле...
Погледни лицата на мъжете.
Можеш да спасиш стотици животи.
Можеш да приключиш войната с един замах на меча си...
и те да се върнат при жените си.
Представи си крал, който сам си води битките.
Каква гледка би било само.
От всички любимци на боговете...
...него мразя най-много.
Няма ли никой друг?
Няма ли никой друг?
Кой си ти, войнико?
Ахил.
Син на Пелей.
Ахил.
Ще запомня това име.
Владетелят на Тесалия...
носи този меч.
Дай го на своя крал.
Той не ми е крал.
Спартанското Пристанище - Гърция
Принцове на Троя!
В нашата последна вечер заедно...
...аз и жена ми ви поздравяваме.
Имали сме конфликти преди, истина е.
Водили сме много битки заедно.
И то добри.
Винаги съм уважавал баща ви.
Приам е добър крал.
И добър човек.
И преди съм го уважавал...
но сега го уважавам като мой съюзник.
Хектор, Парис, млади принцове...
пийте с мен.
Да пием за мира.
За мира...
между Троя и Спарта.
Нека боговете държат вълците в горите,
и жените в леглата ни!
- За боговете!
- За боговете!
Не трябва да си тук.
Така каза и снощи.
Снощи беше грешка.
А предишната нощ...
Направих много грешки тази седмица.
Искаш ли да си отида?
Перли от Понтийско море.
Красиви са.
Но не мога да ги нося.
Менелай ще убие и двама ни.
Не се страхувай от него.
Не се страхувам да умра.
Страхувам се от утрешния ден.
Страхувам се, че ще отплаваш и никога няма да се върнеш.
Преди да дойдеш в Спарта,
аз бях един дух.
Ходих, ядох и плувах в морето.
Бях просто един дух.
Не се плаши от утрешния ден.
Ела с мен.
Не си играй с мен.
Недей.
Ако дойдеш...
никога няма да сме в безопасност.
Хората ще ни преследват.
Боговете ще ни прокълнат.
Но аз ще те обичам.
До деня в който изгорят моето тяло...
ще те обичам.
Каква прекрасна сутрин.
Боговете благословиха пътуването ни.
Понякога боговете те благославят сутринта, а следобед те проклинат.
Обичаш ли ме, братко?
Ще ме защитаваш ли от враговете?
Последният път, когато ме попита така беше на 10 години...
и беше откраднал коня на татко.
Какво си направил сега?
Трябва да ти покажа нещо.
Къде е тя?
Кълна се в боговете...
ще ти отрежа главата, ако не ми кажеш!
Кралю...
заминала е...
с троянците.
Този рибар я е видял да се качва.
Троянците?
С младият принц Парис...
Пригответе ми кораба.
Обръщайте към Спарта.
Вдигайте платната!
Чакай, чакай.
- Глупак!
- Изслушай ме.
Знаеш ли какво направи?
Знаеш ли колко години баща ни работи за мир?
Обичам я.
За теб всичко е игра, нали?
Ходиш от град на град...
спиш с разни жени...
и мислиш, че знаеш какво е любов?
Ами любовта на баща ни?
Ти я предаде, като я качи на кораба.
Ами любовта към страната ти?
Ще оставиш Троя да изгори заради тази жена?
Няма да ти позволя да започнеш война заради нея.
Може ли да кажа нещо?
Всичко което казваш е истина.
Предадох те. Предадох всички.
Ако искаш да върнеш Елена в Спарта, така да бъде.
Но аз отивам с нея.
Ще те убият в Спарта.
Тогава ще умра в битка.
Това ти звучи героично, нали?
Да умреш в битка. Кажи ми, братко...
- ...убивал ли си някога човек?
- Не.
Виждал ли си някой да умира в битка?
Не.
Аз съм убивал много хора и съм ги гледал как умират...
и мога да ти кажа, че няма нищо славно в това.
Нито поетично.
Искаш да умреш в името на любовта...
а не знаеш нищо за смъртта...
и не знаеш нищо за любовта.
Все едно.
Оставам с нея.
Не искам да започва война заради мен.
Вече започна.
Към Троя!
Микена - Гърция
Искам да си я върна.
Разбира се, че ще искаш.
Тя е красива жена.
Искам да си я върна за да я убия с ръцете си.
Искам да изгоря Троя до основи.
Мислех, че искаш мир с Троя?
Трябваше да те послушам.
Мирът е за жените...
и за слабите.
Империята се гради с...
войни.
Целият си живот съм бил до теб,
борейки се с твоите врагове.
Ти си по-големият, за теб беше славата. Така е устроен светът.
Да съм ти се оплаквал, братко?
Искал ли съм ти някога услуга?
Никога.
Ти си човек на честта.
Ще дойдеш ли на война с мен, братко?
Винаги съм смятал жената на брат си за неразумна.
Но тя се оказа много полезна.
Троянците никога не са били покорявани.
Някой казват, че не могат да бъдат покорени.
Старият крал Приам мисли, че е недосегаем зад високите стени.
Мисли, че богът на слънцето го закриля.
Но боговете закрилят само...
силните.
Ако Троя падне...
аз ще контролирам цялото Егейско море.
Хектор ръководи най-добрата войска на изток.
Ще ги нападнем с най-голямата войска, която светът е виждал.
Искам всичките крале на Гърция,
с техните армии.
Изпрати съобщение на сутринта.
Едно последно нещо.
Трябват ни Ахил...
и мирмидонците.
Ахил.
Но аз не мога да го контролирам.
Може да се обърне срещу нас.
Не ти трябва да го контролираш, трябва само да го пуснеш на воля.
Човекът е роден да отнема животи.
Да, надарен убиец е. Но заплашва всичко, което съм изградил.
Преди мен Гърция беше нищо.
Аз обединих гръцките крале.
Аз създадох нация...
от поклонници на огъня и ядящи сурово месо.
Аз направих бъдещето, Нестор! Аз!
Ахил е минало.
Човек, който се бори за никого. Човек, нелоялен на никого.
Но колко войни сме спечелили благодарение на неговия меч?
Това ще бъде най-великата война, която светът е виждал.
Но ни трябва най-добрият воин.
Само един човек би послушал.
Пития - Гърция
Не се колебай.
Нервен ли си?
Вцепених се от страх.
Каза ми никога да не сменям ръцете.
Така е.
Но когато се научиш как да ги ползваш...
няма да изпълняваш команди.
Твоята гостоприемност ще се превърне в легенда.
Патрокъл, братовчед ми.
Одисей, крал на Итака.
Пътрокъл, познавах родителите ти.
Липсват ми.
Сега този се грижи за теб, а?
Учиш се лично от Ахил.
Крале биха убили за честта.
Агамемнон ли те изпраща?
Трябва да поговорим.
Няма да се бия за него.
Не те карам да се биеш за него.
Искам да се биеш за гърците.
Защо? Да не би да им е омръзнало да се бият помежду си?
Освен това,
троянците не са ми направили нищо.
Те обидиха Гърция.
Обидиха един грък.
Човек, който не можа да си задържи жената.
Това не е моя работа.
Твоя работа е войната, приятелю.
Дали?
Човекът няма чест.
Ако Ахил се бори за чест...
Агамемнон се бори за власт.
Нека боговете решат кого да прославят.
За гърците!
Забрави Агамемнон.
Бий се за мен.
Жена ми ще е много по-спокойна, ако знае че си до мен.
А и аз самият.
Изпращат най-голямата флота някога.
1000 кораба.
Принц Хектор наистина ли е толкова добър воин колкото го изкарват?
Най-добрият сред троянците.
Някои казват и сред гърците.
Дори и братовчед ти да не дойде...
надявам се ти да се присъединиш към нас, Патрокъл.
Силна ръка като твоята ще ние от помощ.
Използвай си номерата върху мен, но не и върху братовчед ми.
Ти си имаш своя меч, а аз моите номера.
Използваме това, което са ни дали боговете.
Отплаваме след 3 дни.
Тази война никога няма да бъде забравена.
Нито воините, които участват.
Знаех, че ще дойдат за теб.
Още преди да се родиш...
знаех, че ще дойдат.
Искат да се биеш в Троя.
Правя ти мидена огърлица.
Като тези, които ти правех като беше дете.
Помниш ли?
Майко...
довечера трябва да реша.
Ако останеш в Лариса...
ще намериш спокойствие.
Ще намериш чудесна жена.
Ще имаш синове и дъщери,
и те ще имат деца.
И ще те обичат.
Когато си отидеш, те ще те помнят.
Но когато децата ти умрат...
и техните също...
ще бъдеш забравен.
Ако отидеш в Троя...
ще се покриеш със слава...
ще пишат истории за победите ти
хиляди години.
Светът ще запомни името ти.
Но ако отидеш в Троя...
никога няма да се върнеш.
Славата ти върви ръка за ръка с с гибелта ти.
И аз няма да те видя повече.
ТРОЯ
- Сине.
- Татко.
Парис.
Татко.
Това е Елена.
Елена?
Елена от Спарта?
Елена от Троя.
Носят се слухове за красотата ти.
За пръв път...
слуховете се оказват верни.
Добре дошла.
Ела.
Порастнал е.
И е станал по-силен.
- Бризеида!
- Парис!
Братовчедке.
Красотата ти расте заедно с теб.
Бризеида.
Вече служиш на Аполон.
Младите троянци бяха разочаровани, когато разбраха, че е решила да остане девица.
Татко,
знам, че това е последното нещо, което ни трябва.
Това е волята на боговете.
Всичко е в техни ръце.
Но съм изненадан, че си го оставил да я доведе.
Ако я бях върнал на Менелай...
щеше да гориш тялото на сина си, вместо да посрещаш дъщеря.
Можеше да пратиш някой да я върне.
Познаваш Менелай. Щеше да ги убие.
Какво да правим?
Качи я на кораб...
и я върни обратно.
Жените винаги са обичали Парис и той им е отвръщал на любовта,
но този път е различно.
Променил се е.
Ако я върнем на Менелай, той ще я последва.
Това е страната ми.
А това са сънародниците ми.
Не искам да страдат,
само за да се радва брат ми на наградата си.
А и не само спартанците я преследват.
Менелай вече е отишъл при Агамемнон...
а Агамемнон иска да ни унищожи от години.
Врагове са ни нападали векове наред.
Но стените ни все още държат.
Татко,
не можем да спечелим тази война.
Аполон ни закриля.
Дори Агамемнон не може да се справи с бог.
И колко точно батальона ръководи Аполон?
Не богохулствай!
Идват за мен.
Вятърът ги носи по-близо.
Ами ако заминем?
Тази вечер...
още сега.
Ако слезем до конюшните, вземем два коня и заминем?
Тръгваме на изток и не спираме да яздим.
И къде ще отидем?
Далеч от тук.
Мога да ловя елени, зайци.
Но това е домът ти.
Ти напусна своя заради мен.
Спарта никога не ми е била дом.
Родителите ми ме пратиха там когато бях на 16 години
за да се омъжа за Менелай.
Но никога не ми е била дом
Ще живеем сред природата.
Без повече палати...
без повече слуги...
Не ни трябва нищо от това.
Ами семейството ти?
Ще защитим семейството ми.
Ако не сме тук няма да има война.
Менелай няма да се откаже.
Ще ни търси до края на света.
Той не познава тези земи, за разлика от мен...
Ще се изгубим за ден.
Не познаваш Менелай,
нито брат му.
Ще изгорят всяка къща в Троя за да ни намерят.
Никога няма да повярват, че сме си отишли.
А дори и да повярват...
ще ги изгорят от злоба.
Тогава ще го улесня.
Ще се изправя срещу него и ще му кажа, че си моя.
Много си млад, любов моя.
Господарю...
да изчакаме ли останалите?
Доведоха ни тук да воюваме, нали?
Да, но заповедите на Агамемнон...
За мен ли се биеш, Евдоре, или за Агамемнон?
За теб, господарю.
Тогава бий се за мен.
И остави слугите на Агамемнон да се бият за него.
Черни платна.
Това е Ахил.
Какво прави този глупак?
Ще превземе Троянския бряг с 50 човека?
Тектоне.
Конницата готова ли е?
Чака пред портите на града.
Добре, веднага идвам.
Лизандър,
кога ще е готова армията?
Половината ни хора все още идват от покрайнините...
- ...трябва да ги въоръжим, да...
- Кога?
- По пладне.
- Нека бъде по-скоро.
Патрокъл!
Остави копието.
Но нали ще се бия с троянците?
Не и днес.
Но аз съм готов. Ти ме научи как да се бия.
Ти си добър ученик.
Но все още не си мирмидонец.
Тези мъже.
Те са най-страшните бойци в цяла Гърция.
Всеки е проливал кръв за мен.
Ти ще пазиш кораба.
Но това е война!
Братовчеде, не мога да се бия с троянците
ако трябва да мисля и за теб.
Пази кораба.
Войници.
През целия си живот...
съм живял с едно правило.
Това правило е просто...
почитай боговете,
обичай жена си...
и брани страната си.
Троя е майка на всички ни.
Бийте се за нея!
Мирмидонци.
Братя по оръжие.
Бих избрал да се бия редом с вас пред която и да е друга армия.
Нека никой не забравя колко сме безстрашни!
Ние сме лъвове!
Знаете ли какво ви чака там...
на онзи бряг?
Безсмъртност! Вземете я!
Ваша е!
Напред!
Съберете се!
Иска да умре.
По мой сигнал.
Разпръснете се!
Виж го само.
Гребете, мързеливци!
Гърците умират. Гребете!
Мъжете долу имат нужда от помощ.
Тектоне, ела с мен.
Обратно в града!
Богът на слънцето е бранител на Троя.
Наш враг.
Вземете всичко ценно, което намерите.
С твое разрешение, господарю.
Говори.
Аполон вижда всичко.
Може би не е разумно да го обиждаме.
Предупреди хората.
Чакай.
Трябва да си или много смел, или много глупав, за да тръгнеш след мен сам.
Ти трябва да си Хектор.
Знаеш ли кой съм аз?
Жреците нямаха оръжие.
Бий се с мен.
Защо да те убивам сега, принце на Троя?
Никой няма да те види как умираш.
Защо дойде тук?
Ще говорят за тази война и след хиляда години.
След хиляда години прахът от нашите останки ще го няма.
Да, принце...
но имената ни ще останат.
Отиди си вкъщи принце.
Пий вино, прави любов с жена си.
Утре ще водим война.
Говориш за войната сякаш е игра.
Но колко съпруги чакат на портите на Троя...
за мъжете, които никога повече няма да видят?
Може би брат ти ще ги утеши.
Чух, че бил добър в омайването на чужди жени.
Господарю, ти го пусна?
Прекалено рано е за убиване на принцове.
Ахиле!
Аякс.
Ти си безстрашен като боговете.
За мен е чест да се бия с теб.
Аз също.
Ако се беше забавил още малко, войната щеше да свърши.
Не ми пречи да пропусна началото...
стига да съм тук накрая.
Господарю...
искам да ви покажа нещо.
Намериха я да се крие в храма.
Мислехме, че ще може да те...
забавлява.
Как се казваш?
Не ме ли чу?
Уби жреците на Аполон.
Убивал съм мъже в 5 страни. Но никога свещеници.
Значи хората ти ги убиха.
Богът на слънцето ще си отмъсти.
Какво чака?
Подходящия момент.
Свещениците му са мъртви.
Мисля, че вашият бог се плаши от мен.
Да се плаши?
Аполон е бог на слънцето.
- Няма нищо...
- Къде е тогава?
Ти си само един убиец.
Не знаеш нищо за боговете.
Знам повече за боговете, от колкото жреците ви.
Виждал съм ги.
Ти си от кралското семейство, нали?
Прекарах години говорейки с хората.
Сигурно си от кралското семейство.
Как се казваш?
Слугите на Аполон имат имена, нали?
Бризеида.
Уплашена ли си, Бризеида?
Трябва ли да съм?
Господарю...
Агамемнон помоли да присъстваш.
Кралете се събират за да отпразнуват победата.
Днес се би добре.
Господарю...
Какво искаш?
Не си дошъл за спартанската кралица.
Каквото искат всички мъже...
просто го искам повече.
Не се страхувай от мен.
Ти си единственият троянец, който има това право.
Извоюва велика победа, кралю на кралете.
Никой не е предполагал, че троянския бряг ще бъде покорен толкова лесно.
Прекрасен подарък.
Ти ще си сред първите, които се разхождат по улиците на Троя утре.
Баща ми, Нелей, направи това за да увековечи битките си.
Аз ти го давам.
В чест на една дори по-паметна победа.
Благодаря ти, стари приятелю.
Утре ще вечеряме
в градините на Троя.
Оставете ни.
Във войната младите хора умират,
а старите говорят.
Знаеш това. Но не му обръщай внимание.
Очевидно искаш голяма победа.
Може би не си забелязал.
Троянският бряг принадлежеше на Приам сутринта...
а следобед беше на Агамемнон.
Задръж си брега, не съм дошъл тук за пясък.
Не.
Дойде за да запишеш името си в историята.
Велика победа взехме днес.
Но тази победа не е твоя.
Кралете не коленичеха пред Ахил.
Кралете не отдаваха почит на Ахил.
Може би кралете бяха прекалено навътре в морето.
Войниците спечелиха тази битка.
Историята помни кралете!
А не войниците!
Утре ще съборим стените на Троя.
Ще построя паметници в чест на победата на всеки гръцки остров.
"Ще гравирам ""Агамемнон"" на всеки камък."
Внимавай, кралю на кралете.
Първо трябва да победиш.
Хората ти оскверниха храма на Аполон, нали?
Искаш златото? Вземи го.
Това е моят подарък.
В чест на твоята храброст. Вземи каквото искаш.
Вече го направих.
Афарей!
Хемон!
Трофей от войната.
Не искам да се караме, братя, но ако не я пуснете...
никога повече няма да видите дома си.
Стража!
Стойте!
Прекалено много хора умряха днес.
Ако да убиваш е единственият ти талант, това е твоето проклятие.
Не искам никой да умира заради мен
Могъщият Ахил...
укротен от една робиня.
Довечера...
тя ще ме изкъпе.
А после... кой знае.
Проклет да си.
Преди да завърши моето време...
ще гледам трупа ти и ще се усмихвам.
Ако искат война...
ще им дадем война.
Най-добрите от Троя ще се бият...
срещу най-добрите от Гърция.
Когато и да е.
Най-добрите от Гърция са два пъти повече от най-добрите от Троя.
Главк...
бихме се заедно 40 години...
можем ли да спечелим тази война?
Стените ни никога не са били преминавани.
Имаме най-добрите стрелци в света...
имаме и Хектор...
да, можем да спечелим!
Говорих с двама фермери днес.
Видели са орел...
който летял към слънцето.
Това е знак от Аполон.
Ще извоюваме голяма победа утре.
Знаци от птица...
Искаш да планираме стратегия, въз основа на знаци от птица?
Хектор, покажи уважение.
Нашият свещеник е слуга на боговете.
А аз съм слуга на Троя.
Винаги съм почитал боговете, татко, знаеш това.
Но днес се бих с грък, който оскверни статуята на Аполон.
Аполон не отвърна.
Боговете няма да воюват с нас.
Няма да има война.
Това не е конфликт между народи.
Това е спор между двама мъже.
Не искам да виждам още някой троянец да умира заради мен.
Парис!
Утре ще предизвикам Менелай за Елена.
Победителят ще я отведе у дома.
Загубилият ще бъде изгорен преди мръкване.
Татко.
Съжалявам за болката, която ти причиних.
Обичаш ли я?
Ти си велик крал...
защото обичаш страната си толкова много.
Всеки стрък трева,
всяка песъчинка,
всеки камък в реката.
Ти обичаш цяла Троя.
Аз обичам Елена, колкото ти Троя.
Водих много битки в моето време.
Някои за земя, някои за власт,
някои за слава.
Предполагам, че да се бия за любов би имало повече смисъл от всички тях...
но не аз ще се бия.
Мечът на Троя.
Баща ми носеше този меч, неговият баща също...
и така назад до основаването на Троя. Историята ни е написана от този меч.
Вземи го утре.
Духът на Троя е в този меч.
Докато е в ръцете на троянец...
хората ни имат бъдеще.
Човекът, който уби Тектон пред храма на Аполон...
Никога не съм виждал смъртен да хвърля копие по този начин.
Неземно хвърляне.
Не отивай утре.
Моля те, не отивай.
Парис ще се бие утре, не аз.
50 хиляди гърци не са прекосили морето за да гледат как брат ти се бие.
Знаеш това.
От теб ще излезе чудесен генерал.
Биеш се цял живот.
Остави другите да го правят този път.
Знаеш, че не искам да се бия.
Искам да гледам как расте сина ни.
Искам да гледам как момичетата тичат след него.
Не мога да те изгубя.
Няма да го преживея.
Трябва да се видя с Парис.
Стой.
Стой!
Какво правиш?
Пусни ме!
Видях ги.
Видях ги как горят.
Вината е моя.
Моя е.
Знаеш това.
Всички онези вдовици...
още ги чувам как викат.
Техните мъже умряха, защото аз съм тук.
Отивам при корабите.
Не, не отиваш.
Връщам се при Менелай.
Прекалено е късно за това.
Мислиш ли, че Агамемнон се интересува от брака на брат си?
Тук е за власт,
не за любов.
Парис ще се бие ли сутринта?
Да.
Менелай ще го убие.
Няма да позволя това да се случи.
Решението е негово.
Не искам никой да се бие заради мен.
Вече не съм кралицата на Спарта.
Сега си принцеса на Троя.
Брат ми има нужда от теб тази вечер.
Господарю...
Господарю... армията тръгва.
- Нека вървят. Ние оставаме.
- Но хората са готови.
Оставаме, докато Агамемнон не разбере, че Ахил му е нужен.
Както желаеш.
Готов ли си за битка?
Готов ли си да убиваш? Да отнемаш животи?
Готов съм.
Нощем виждам лицата им...
на всички, които съм убил...
стоят на далечния бряг на реката Стикс.
Чакат ме.
"Казват ""Добре дошъл, братко""."
Хората са жалки създания.
Научих те да се биеш, но не и защо се биеш.
Бия се за теб.
А за кого ще се биеш, като си отида?
Войниците се бият за крале, които дори не са виждали.
Правят каквото им се каже и умират, когато им се каже.
Войниците се подчиняват.
Не си пропилявай живота като се подчиняваш на заповедите на някой глупак.
Върви.
Сигурен ли си, че искаш да го направиш?
Аз започнах тази война.
Елена.
Седни до мен.
Тръгвай.
Виждам, че не се криете зад високите си стени.
Доста храбро.
Не много умно, но храбро.
Идваш тук непоканен.
Върнете се на корабите си и се върнете у дома.
Стигнахме прекалено далеч, принц Хектор.
Принц? Какъв ти принц?
Кой син на крал би приел нечия гостоприемност...
да яде храната му, пие виното му,
да се прави на приятел и след това да му отмъкне жената посред нощ?
Слънцето светеше, когато тя те напусна.
Тя е там горе и гледа, нали?
Чудесно.
Искам да те гледа как умираш.
Не още, братко.
Огледай се, Хектор.
Доведох всички гръцки бойци на вашия бряг.
Все още можеш да спасиш Троя, млади принце.
Имам две искания.
Ако ги изпълниш, няма да умират повече хора.
Първо:
Връщаш Елена на брат ми.
Второ:
Троя трябва да премине под мое командване...
и да се бие за мен, когато я призова.
Искаш от мен да треперя при вида на войската ти?
Гледам ги...
и виждам 50 хиляди човека доведени да се бият заради алчността на един човек.
Внимавай, момче...
милостта ми има граници.
Виждал съм границите на твоята милост.
И нито един син на Троя няма да се предаде на чужд владетел.
Тогава всеки син на Троя ще умре.
Има и друг начин.
Обичам Елена.
Няма да се откажа от нея, нито пък ти.
Така че нека се бием за нея.
Победителят я отвежда със себе си.
И нека с това всичко приключи.
Смело предложение.
Но не е достатъчно.
Нека го убия.
Не съм дошъл тук за хубавата ти жена.
Дойдох за Троя.
Аз дойдох за да защитя честта си...
Всеки негов дъх ме обижда.
Нека го убия.
Когато падне на земята атакувай и си вземи града.
Аз ще си получа отмъщението.
Така да бъде.
Приемам предизвикателството ти.
Довечера ще пия за смъртта ти.
Господарю...
Обратно в строя!
Накарай го да замахва много. Ще се измори.
Братко.
Ако умра...
кажи на Елена... кажи й...
Ще й кажа.
Не позволявай на Менелай да я нарани.
Мисли за меча си, за неговия меч и нищо друго.
Хайде, стани.
Виждаш ли гарваните?
Не са опитвали принц досега.
За този ли ме напусна?
Бий се!
Страхливец!
Бий се!
Имахме споразумение. Бий се!
Бий се, синко.
Бий се.
Троянците нарушиха споразумението.
Пригответе се за битка!
Това не е чест.
Това е непристойно за принц!
Ако не се бие, Троя е обречена.
Битката свърши.
Не е свършила...
Отдръпни се, принц Хектор.
Иначе ще го убия в краката ти.
Той ми е брат.
Парис!
Хайде, хайде!
Влез вътре, Парис!
Стрелци!
Хората ни са прекалено близо до стените.
Изтегли ги, глупако.
За Троя!
За Троя!
Оправи строя.
Върнете се в строя!
Фронтови! Атака!
Стрелци!
Напред!
Аполон!
Принц Хектор!
Трябва да отстъпим!
Армията ми все още не е губила битка!
Няма да ти остане армия, ако не отстъпим!
Обратно към корабите!
Обратно към корабите!
Отстъпваме!
Спрете!
Но, принце, те бягат.
Влизаме в обсега на стрелците им.
Кажи на хората ни да приберат мъртъвците ни.
Прати човек да каже на гърците, че и те могат да си вземат техните.
Дали те биха били толкова щедри?
Хайде!
Връщайте се!
Мислиш, че съм страхливец.
Страхливец съм.
Знаех, че ще ме убие.
Ти ме гледаше...
и баща ми...
и брат ми...
и цяла Троя.
Какъв срам.
Отказах се от гордостта си.
От честта си.
Само за да живея.
Изправи се срещу велик воин, а за това се иска храброст.
Предадох те.
Менелай беше храбър човек.
Живееше да се бие.
Всеки път, когато бях с него ми се искаше да отида в морето и да се удавя.
Не искам герой, любов моя.
Искам мъж, с когото мога да остарея.
Присмиват ми се в Троя.
Опиянени от победата.
Мислят си, че ще си тръгнем.
Може би така трябва.
Да бягам като пребито куче?
Хората мислят, че дойдохме тук за жената на Менелай.
На него няма да му трябва повече.
Кръвта на брат ми още мокри по пясъка, а ти го обиждаш.
Не е обида да кажеш на мъртвия мъртъв.
Ако си тръгнем, хората ни ще изгубят увереност.
Ако троянците могат да ни победят толкова лесно...
и други ще си помислят, че могат да го направят.
Ако останем,
оставаме поради правилните причини.
Да защитаваме Гърция, а не гордостта ти.
Конфликтът ти с Ахил ни унищожава.
Ахил е един човек!
Хектор е един човек.
Погледни какво направи днес.
Той се бие за страната си.
Ахил се бие само за себе си.
Не ме интересуват целите на човек,
а способността му да печели битки.
Прав е.
Моралът на хората е слаб.
Но дори да се помиря с Ахил...
той няма да ме слуша!
По-вероятно е да ме убие от колкото да ме слуша.
Ще говоря с него.
Ще иска момичето.
Да си взема проклетото момиче.
Не съм я докосвал.
- Къде е?
- Дадох я на момчетата.
Трябва им някакво развлечение...
след днешната загуба.
Дай кучката насам!
Кой ще е първи?
Троянска курва!
Това е девственица!
Дръжте я!
Ахил!
Нараниха ли те?
Би се с тях, имаш смелост.
Бих се след като ме нападнаха.
И кучето има толкова смелост.
Яж.
Познавам хора като теб през целия си живот.
Напротив.
Мислиш, че си различен от хилядите други?
Войниците не разбират нищо друго, освен войната.
Мирът ги обърква.
Мразиш войниците.
Съжалявам ги.
Троянски воини умряха, защитавайки те.
Може би заслужават повече от съжалението ти.
Защо избра този живот?
Кой живот?
На велик воин.
Нищо не съм избирал.
Такъв съм роден.
Ами ти?
Защо избра да обичаш бог?
Тази любов ще ти се стори доста едностранна.
Харесва ли ти да ме дразниш?
Отдала си живота си на боговете.
Зевс, бог на мълниите.
Атина, богиня на мъдростта. Служиш им, нали?
Да, разбира се.
Ами Арес, бог на войната?
Убил толкова много хора.
Всички боговете трябва да се почитат.
Ще ти кажа една тайна.
Нещо, на което не ви учат в храма.
Боговете ни завиждат.
Завиждат ни, защото сме смъртни.
Защото всеки миг може да ни бъде последен.
Всичко е по-красиво, защото сме обречени.
Никога няма да си по-красива, от колкото си сега.
Никога няма да сме отново тук.
Мислех те за тъп селянин.
Бих простила на тъп селянин.
Направи го.
Няма нищо по-лесно.
Не си ли уплашен?
Всички умират.
Сега или след 30 години?
Няма значение.
Направи го.
Ще убиеш още хора, ако не те убия.
Още много.
Господарю...
Кажи на хората да натоварят кораба.
Връщаме се вкъщи.
Агамемнон е горд човек.
Но знае кога е направил грешка.
И ти се извиняваш вместо него?
Защо се подчиняваш на тази свиня?
Светът ти изглежда прост, приятелю.
Но когато станеш крал, много малко решения са прости.
Итака не може да се справи с враг като Агамемнон.
Трябва да се страхуваме от него ли?
Ти не се страхуваш от никога, това ти е проблемът.
Страхът е полезен.
Нужен си ми.
Нужен си на Гърция.
Гърция се е справяла добре и преди да се родя.
Гърция ще си бъде Гърция и след като умра.
Не ти говоря за земята.
Нужен си на хората ни.
Остани, Ахиле.
Роден си за тази война.
Доста по-сложно е сега.
Жените винаги усложняват нещата.
От гръцките крале, теб уважавам най-много.
Но в тази война ти си слуга.
Понякога трябва да се подчиниш, за да управляваш след това.
Надявам се да разбереш това някой ден.
Връщаме се у дома?
Отплаваме на сутринта.
Гърците умират.
Не можем просто да си отидем.
Ще има и други войни.
Обещавам ти.
Това са твои сънародници.
Предаваш цяла Гърция, само за да видиш как Агамемнон губи.
Трябва да има и победени.
Боговете ни благословиха.
Сега е моментът да унищожим гръцката армия.
Моралът им е съкрушен.
Да ги ударим сега! Да ги ударим здраво!
И ще и победим!
Мирмидонците не се биха вчера.
Има неразбирателство между гърците.
Ако нападнем сега, ще ги обединим отново.
Ако искат да ни нападнат, нека го направят.
Не могат да преминат стените ни.
Пак ще ги победим.
Вчера гърците ни подцениха.
Да не им връщаме жеста.
Сигурен ли си в значението на тези знамения?
Оскверняването на храма...
разгневява Аполон.
Боговете проклинат гърците.
Подгответе армията. Нападаме на зазоряване.
Още ли съм твоя пленница?
Ти си мой гост.
Може ли да те попитам нещо?
0
Ще оставиш ли войната зад гърба си?
А ти ще оставиш ли Троя?
Стрелците отзад.
Ахил.
Ахил.
Ахил!
Напред!
Достатъчно за днес.
Да.
Обратно към корабите!
Обратно към корабите!
Беше му братовчед.
Към Троя!
Обратно в града!
Обратно в града!
Към Троя!
Щяхме да отплаваме днес.
Мисля, че никой няма да отплава вече.
Ахиле!
Нарушили сте заповедите ми.
Не, господарю.
Стана грешка.
Наредих ви да стоите тук.
Повел си ги в битка.
Не бях аз, господарю.
Мислехме, че си ти.
Къде е Патрокъл?
Патрокъл!
Помислихме го за теб, господарю.
Носеше доспехите ти.
Щита ти...
ботушите ти, шлема ти.
Дори се движеше като теб.
Къде е той?
Къде?
Мъртъв е, господарю.
Хектор му преряза гърлото.
Не, недей!
Къде ме водиш?
Помниш ли как стигнахме дотук?
Да.
Следващият път като дойдеш тук...
продължи по тунела.
Не можеш да се изгубиш, само върви направо.
Когато стигнеш до края, ще излезеш край реката.
Следваш реката докато стигнеш планините.
Защо ми казваш това?
- Ако умра...
- Не!
Не знам колко още ще издържи града.
Ако гърците вляза, всичко е загубено.
Ще убият мъжете.
Децата ще хвърлят от стените.
Моля те!
А жените ще вземат за робини.
За теб това ще е по-лошо от смъртта.
Защо ми казваш тези неща?
Защото искам да си готова.
Искам да вземеш момчето ни...
и да го доведеш тук.
Спаси колкото можеш повече хора, но ти трябва да стигнеш до тук.
И бягай.
Убих едно момче днес.
Беше млад.
Прекалено млад.
Това момче спаси войната за нас.
- Евдоре.
- Господарю.
Донеси ми доспехите.
Не.
Не отивай!
Камшик!
Хектор ми е братовчед. Той е добър човек.
Не се бий с него. Моля те!
Моля те!
Хектор!
Хектор!
Хектор!
Хектор!
Татко.
Прости ми за всичко лошо, което съм сторил.
Служих ти по най-добрия начин, който мога.
Хектор!
Нека боговете бъдат с теб.
Хекторе.
Хекторе, никой баща не е имал по-добър син от теб.
Нека Аполон бди над теб.
Ти си най-добрият човек, когото познавам.
Ти си принц на Троя.
Знам, че ще ме накараш да се гордея с теб.
Хектор!
Помниш ли какво ти казах?
Не е нужно да отиваш.
Не е нужно.
Помниш ли какво ти казах?
Хектор!
Хектор!
Видях този момент в сънищата си.
Нека се споразумеем.
Боговете ще са наши свидетели.
Нека победителят да позволи...
победеният да бъде погребан както традицията повелява.
Няма споразумения между лъвове и хора.
Сега знаеш с кого се биеш.
Мислех, че се бия с теб вчера.
Иска ми се да беше ти.
Но му отдадох честта, която заслужаваше.
Отдаде му честта на меча си.
Няма да имаш очи довечера. Нито уши, нито език.
Ще се скиташ из подземния свят и всички мъртви ще знаят.
Това е Хектор.
Глупакът, който си мислеше, че е убил Ахил.
Стани, принце на Троя.
Стани. Няма да позволя славата ми да се изплъзне.
Загуби братовчед си.
А сега отне моя.
Кога ще свърши всичко?
Никога не свършва.
Кой си ти?
Направих това, което никой досега не е правил.
Целунах ръцете на човека, който уби сина ми.
Приам?
Как дойде тук?
Познавам земите си по-добре от гърците.
Ти си смел човек.
Мога да ти отсека главата докато мигнеш.
Наистина ли мислиш, че смъртта още ме плаши?
Сега, след като гледах как големият ми син умира...
и как влачиш тялото му със своята колесница.
Дай ми го.
Заслужава достойно погребение. Знаеш това.
Дай ми го.
Той уби братовчед ми.
Мислеше, че си бил ти.
Ами ти колко братовчеда си убил?
Колко синове, бащи, братя, съпрузи?
Колко, храбри Ахиле?
Познавах баща ти.
Умря преди да му дойде времето.
Но имаше късмета да не доживее да види как синът му умира.
Ти ми взе всичко.
По-големият ми син, наследник на трона...
защитник на моето царство.
Не мога да променя случилото се, такава е била волята на боговете.
Но дай ми малко милост.
Обичах момчето си от момента, в който той отвори очи...
до момента, в който ти ги затвори.
Позволи ми да измия тялото му...
позволи ми да кажа молитвите...
позволи ми да сложа две монети на очите му.
Ако те пусна да си вървиш...
ако ти дам сина ти...
това не променя нищо.
Все още ще ми бъдеш враг на сутринта.
А ти все още си ми враг тази вечер.
Но дори враговете проявяват уважение.
Възхищавам се на смелостта ти.
Ела навън.
Ще срещнем скоро, братко.
Синът ти беше най-добрият с когото съм се бил.
В моята страна погребението трае 12 дни.
В моята също.
Тогава принцът ще получи тази чест.
Никой грък няма да нападне Троя следващите 12 дни.
Бризеида?
Чичо.
Мислехме, че си мъртва.
Свободна си.
Ако съм те наранил...
не съм го искал.
Тръгвай.
Никой няма да ви спре. Имате думата ми.
Ела, момичето ми.
Ти си много по-добър крал, от този, който води тази война.
Ахил прави тайни споразумения и аз трябва да ги зачитам?
Това е чисто предателство!
Да се съветва с вражеския крал и да му дава 12 дни мир!
Мир! Мир!
Принцът им е мъртъв.
Армията им е без водач.
Това е времето за атака!
Дори и след смъртта на Хектор, все още не можем да преминем стените.
Ще сравня стените им със земята.
Дори да ми коства 40 хиляди войници.
Чуй ме, Гръмовержецо!
Ще сравня стените им със земята.
Добро е.
За сина ми, като се върнем.
Е, Одисей.
Откри начин да накараш овцете да поканят вълците на вечеря.
Прости ми Евдоре.
Не трябваше да те удрям.
Ти ми беше верен приятел през целия си живот.
Надявам се да не те разочаровам повече.
Аз съм разочарованието.
Вземи хората и ги заведи у дома.
Няма ли да дойдеш с нас?
Трябва да воювам своята битка.
- Ще дойдем с теб.
- Не.
Не искам да бъдете част от това.
Прекрасна нощ.
Върви, Евдоре. Това е последната ми заповед.
Да се бия за теб беше чест, господарю.
Отворете портите!
След 12 Дни
Чума.
Не се доближавайте, кралю.
Такава е волята на боговете.
Те оскверниха храма на Аполон.
И Аполон оскверни телата им.
Мислеха, че могат да дойдат и да превземат града ни за ден.
Вижте ги сега.
Бягат отвъд Егейско море.
Какво е това?
Дар за Посейдон.
Гърците му се молят за благополучно завръщане.
Това е подарък.
Трябва да го занесем в храма на Посейдон.
Мисля, че трябва да го изгорим.
Да го изгорим? Принце, това е подарък за боговете.
Татко.
Изгори го.
Погледни ги.
Ще си помислиш, че принцът им изобщо не е умирал.
Сега ти си техният принц.
Накарай брат си да се гордее с теб.
Бризеида. Къде е тя?
- Къде е?
- Не знам.
Моля те. Имам син.
Изведи го от Троя тогава.
Бризеида!
Парис!
Андромаха!
Елена, трябва да вървим.
- Къде?
- Ще ти покажа.
Побързай.
Парис, Парис.
Далече е. Трябва да тръгваме веднага.
Бризеида!
Нека изгори!
- Нека Троя изгори!
- Изгорете я!
Изгорете я!
Изгорете Троя!
Пътят е дълъг. Бързо!
- Аз оставам.
- Не!
Баща ми никога не би изоставил града. Не мога да си тръгна.
Градът е мъртъв.
Изгарят го до основи.
Как се казваш?
Еней.
Можеш ли да си служиш с меч?
Да.
Мечът на Троя.
Докато е в ръцете на троянец...
хората ни имат бъдеще.
Пази го и му намери нов дом.
Ще го направя.
Бързо!
Бризеида не беше в стаята си.
Ще я намеря.
- Оставам с теб.
- Върви.
Моля те, не ме оставяй.
Как би могла да ме обичаш, ако избягам сега?
- Моля те!
- Ще се срещнем отново.
В този свят или в някой друг, ще бъдем заедно.
Тръгвай.
Към портите!
Воини на Троя!
Вие сте велики бойци!
Да ви командвам беше моя чест.
Принце!
Лодкарят ни чака!
Да го накараме да почака още малко!
Парис!
Нямате ли достойнство!
Нямате ли достойнство!
Вече е късно за молитви, свещеничке.
Заради любовните ти истории за малко да загубя тази война.
Ще бъдеш моя робиня.
Троянска свещеничка...
ще мие подовете ми...
а нощес...
Ела.
Не!
Парис!
Не!
Не!
Моля те!
Парис!
Всичко е наред.
Всичко е наред.
Ти ми даде капка мир...
в моя живот на война.
Бризеида, ела.
Върви.
Трябва да тръгваш.
Троя пада.
Върви.
Трябва да вървим.
Знам един таен изход.
Всичко е наред.
Върви.
Бризеида.
Върви...
Дано намериш покой...
братко.
Ако някога разказват моята история...
нека казват, че се бих рамо до рамо с великани.
Хората се издигат и падат като пшеницата.
Но имената им не ще бъдат забравени.
Нека казват, че съм живял във времето на Хектор.
Безстрашен и могъщ.
Нека казват...
че съм живял във времето на Ахил.