The Matrix - Reloaded (2003) (The Matrix Reloaded CD2 - 25fps.sub) Свали субтитрите
А сега имам истинска работа, затова адю и сбогом.
Не сме свършили.
- Напротив.
Ключаря е мой и не виждам причина да ви го предавам.
Никаква причина.
Къде отиваш?
Моля те, ма шери, казал съм ти, всички сме жертви на причинността:
пих твърде много вино - трябва да пикая.
Причина и следствие.
Докосни ме и тази ръка няма да докосне друго.
Не мина много добре.
- Оракула не ти ли каза и друго?
Явно направихме нещо грешно.
- Или не направихме нещо.
Не, нямаше как да се случи по друг начин.
Откъде знаеш?
- Още сме живи.
Ако искате Ключаря, последвайте ме.
Изчезвай!
Писнаха ми неговите глупости. Помпозен кретен.
Много отдавна, когато дойдохме тук, бе толкова различно.
Той беше толкова различен.
Беше като теб.
Ще ти дам, каквото искаш, но и ти ще ми дадеш нещо.
Какво?
- Целувка.
Моля?
Искам да ме целунеш, все едно целуваш нея.
Защо?
Ти я обичаш. Тя те обича. Пише ви го на челата.
Много отдавна познавах това усещане.
Искам да си го припомня.
Пак да го вкуся, нищо повече.
Само да го вкуся.
- Защо не вкусиш това?
Толкова емоции за нещо тъй малко. Само една целувка.
Защо да ти вярваме?
Ако не ви заведа при Ключаря, тя може да ме убие.
Добре.
Но трябва да ме накараш да повярвам, че съм нея.
Добре.
Ужасно. Забрави.
Чакай.
Да.
Това е.
Завиждам ти. Но това няма как да изтрае дълго.
Елате с мен.
Не пак!
Спокойно, момчета, те са с мен.
Тези симпатяги работят за мъжа ми.
Вършат му мръсната работа. Много са добри. И лоялни.
Нали, момчета?
- Да, господарке.
Идват от много по-стара версия на Матрицата.
Но създаваха повече проблеми, отколкото решаваха.
Съпругът ми ги спаси, защото имат славата на трудни за унищожаване.
Колко хора слагат сребърни куршуми в пистолета си?
Или тичай да кажеш на мъжа ми какво съм направила, или умри.
В дамската тоалетна е!
По-бързо.
Казвам се Нео.
- Да, аз съм Ключаря. Чаках те.
Боже, Персефона, как можа да ме предадеш!
Причина и следствие, любими.
Причина? Няма причина за това!
Няма ли причина? А червилото, което още е по теб?
Червило? Червило?!
Какви безумия говориш, жено. Нямам червило!
Не е целувала лицето ти, скъпи.
Това не значи нищо.
Всичко е само игра.
Това също. Забавлявай се.
Добре.
Да видим докъде ще стигнем.
Вие двамата хванете Ключаря.
Хубав трик.
Не мога да се върна.
Аз ще се оправя с тях.
Ще се ''оправиш'' с нас? Твоите предшественици бяха по-възпитани.
Добре, имаш някакви умения.
Убийте го.
Виждате - обикновен човек.
По дяволите, жено, ще ме довършиш!
Помни ми думите, момче, помни ги добре.
Надживял съм предшествениците ти, ще надживея и теб.
Накъде?
- Винаги има друг път.
Затваряй, бързо!
Може ли по-бързо?
Бягайте!
Дръпни се от вратата.
Ще ти го върнем.
Като нова.
- Пусни оръжието.
Остани с него. Нео ще се справи сам.
Сядай отзад.
Къде съм?
- Няма да повярваш - в планините.
Не думай.
- Трябва време да намеря изход.
Близнаците гонят Морфей и Тринити, а нямам маршрут за тях.
Къде са?
- Насред града, на 500 мили южно.
Изкарай ни, Линк!
- Не е лесно.
В средата на мрежата сме.
Изход има само на надлез ''Уинслоу''.
- Магистралата?
Ще успеем.
- Добре... Внимавайте зад вас!
Стрелба.
Залягайте!
Дръжте се!
Много бързо става много грозно.
Виждаш ли това?
- Издирват ви, към вас идват 8 коли.
Предложения?
Вдясно.
- Дясно, сега.
Минете през оградата към тунел за 101-ва.
Сигурен ли сте за магистралата? Опасно е. За 14 години тук...
Какво ти казвах?
Да, сър. Надлеза ''Уинслоу''. Ще ви го подготвя.
Само така.
Казвал си ми да не излизам на магистрали.
Че това е самоубийство.
- Да се надяваме, че съм грешал.
Ниоби е, изпратиха ме да ви прибера. Дай ми Морфей.
Много му трябваш.
Къде е?
- Следвай сирените.
Повтарям, наближават...
Открихме ги.
- Изгнаникът е главната цел.
Карай!
Почваме да се дразним.
- Да, така е.
Изведи го оттук!
Премажи го.
Морфей.
- Добре е. Продължавай.
Хайде.
Искам запалване на мотор без ключ.
- Един бърз курс за мотокрадец...
Чакай.
Няма нужда... Ти си бил полезен.
Скачай.
Тя не е важна.
- Намерете изгнаника.
Открихме ги.
Иди отзад.
Хванах те.
Тая е добра.
Ти си вече ненужен.
Правим само това, за което сме годни.
Тогава ти си годен само за още едно нещо: изтриване.
Разкатай го.
Нео, ако ме чуваш, не е зле да помогнеш.
Какво е това?
Имаме потвърждение от ''Икар''. Два кораба готови за контраатака.
Някаква промяна?
- Удариха желязна жила, забавя ги.
С колко?
- Може би с час.
Остават им малко над 9 часа.
Има една сграда.
Вътре в нея има етаж, до който не ходят асансьори,
нито има стълби.
Този етаж е пълен с врати. Вратите водят до много места.
Тайни места.
Но една врата е специална.
Една врата води до Източника.
Сградата се охранява от много мощна система.
Всяка аларма задейства бомба.
- Бомба ли каза?
Но като всяка система, има слабост. Базира се на логиката на сградата.
Тя е нейна основа.
- Електричеството!
Отказва едната - отказва и другата.
Няма ток - няма аларма.
Но за такава сграда трябва да спреш квартала.
Не един, а 27.
- 27 квартала?
Цяла електроцентрала трябва да бъде унищожена.
Сигурно имат резервно захранване.
- Да, има аварийна система.
Трябва да се влезе в главната електромрежа
и да се изключи резервното захранване.
За какво сме ти ние?
Нео ще изключи и двете най-добре.
- Няма време.
Щом вратата е незащитена, връзката се прекъсва.
Трябва първо да подготвим друга.
Колко време ще отнеме?
- Точно 314 секунди.
Малко над 5 минути.
- Това е нашият прозорец.
Само Избрания може да отвори вратата,
и то само в този времеви прозорец.
Как знаеш всичко това?
Знам го, защото трябва. То е моята роля.
Причината да съм тук.
Същата, поради която всички сме тук.
Знам, че нещо те тревожи.
Не е нужно да ми казваш.
Искам само да знаеш, че съм тук.
Всичко трябва да стане едновременно.
Няма да ми навреди.
Ако един се провали,
проваля се всичко.
В полунощ се сменя охраната и на двете сгради.
В полунощ ще ударим.
Ще дремеш вкъщи.
- Защо, тук ми плащат.
Добре, влязоха.
Време?
- 12 минути.
Цял живот водим тази война.
Вярвам, че тази вечер можем да я приключим.
Тази вечер не е случайност.
Случайности не съществуват.
Не сме тук случайно. Аз не вярвам в случайността.
Когато виждам три цели,
трима капитани, три кораба, аз не виждам случайност.
Виждам провидението. Виждам цел.
Вярвам, че съдбата ни е да бъдем тук.
Това е нашата орис.
Вярвам, че тази нощ всеки от нас ще проумее
смисъла на съществуването си.
Искам да те помоля за нещо, но не зная как.
Обещавам, ако мога, ще го направя.
А ако те помоля да не участваш в това?
Независимо какво става да не влизаш в Матрицата?
Защо?
Моля те.
Добре.
Какво има?
Не мога да спра да си мисля какво ще стане, ако не си прав.
Ако всичко това с предсказанието е глупост?
Тогава утре всички може да сме мъртви.
Но с какво това е по-различно от всеки друг ден?
Това е война,
а ние сме войници.
Смъртта може да ни застигне по всяко време.
Навсякъде.
Атака.
ОПАСНА БЛИЗОСТ
Атака!
Помислете за алтернативата:
А ако съм прав? Ако предсказанието е вярно?
Ако утре войната може да свърши?
Не си ли струва да се бием за това?
Не си ли струва да умрем за това?
Време?
3 минути.
- Почти е готово.
Готов е.
- Намери другите.
Имам Ниоби. Вън от станцията са.
- А Сорен?
Още са вътре, но...
Не се движат.
Това е, да вървим.
Обади се на Нео веднага.
Изгубих ги. В портала са.
- А захранването?
АВАРИЙНА СИСТЕМА АКТИВНА
Всичко още работи. Аварийната прехвърля мощности.
Господи, щом отворят тази врата...
...всичко свършва.
- Някой друг път!
Ти какво... Тринити!
Няма да стоя безучастна и да гледам как умират.
Има по-малко от 5 минути.
За 5 минути ще съборя тази сграда.
Колко още?
- Ето тук.
Съжалявам, стигнахте мъртва точка.
Най-зверският хак, който съм правил.
По-близо не мога да те вкарам. Дано имаш криле.
Влязох.
Продължавай. 65-и етаж.
Изглеждате отново изненадан да ме видите, г-н Андерсън.
Това е разликата между нас. Аз ви очаквам.
Какво искаш, Смит?
- Още ли не си се сетил?
Още ли не използваш мускула, който имаш в главата си?
Искам точно, каквото искаш ти.
Искам всичко.
Това включва ли и един куршум?
- Хайде, стреляй.
Най-хубавото нещо при мен е, че има толкова много ''мен''.
Леле! Какво е станало тук?
Спри, госпожичке.
Ако не можеш да ни победиш...
- Ела с нас.
ДОСТЪП ДАДЕН
Още не ги виждам. Не знам какво правят, но имат 2 минути.
ИЗКЛЮЧИ ВЪЗЛИ 21 - 48
ПОВРЕДА В АВАРИЙНА СИСТЕМА
ЗАГУБА НА МОЩНОСТ!
Една минута.
Убийте ги.
Влязоха. Не е за вярване.
Така е било писано.
Морфей, тази врата ще те отведе у дома.
Ти ще знаеш коя врата. Побързай, Нео.
Тринити, сериозно движение в твоята посока.
Здравей, Нео.
Кой си ти?
- Аз съм Архитекта.
Аз създадох Матрицата. Чаках те.
Имаш много въпроси и въпреки, че средата влияе на ума ти,
си оставаш неотменно човек.
Следствие: някои отговори ще разбереш, а други - не.
Съответно: първият ти въпрос може да е най-уместен,
но, макар да не го осъзнаваш, и най-безсмислен.
Защо съм тук?
Животът ти е сбор от остатъка на неправилно уравнение
от програмирането на Матрицата.
Ти си следствие от аномалия, която, въпреки положените усилия,
не успях да елиминирам
от една иначе хармонична математическа прецизност.
И макар да остава усърдно избягван проблем,
тя не е неочаквана, следователно - контролируема,
което те доведе така предсказуемо...
... до тук.
Не отговори на въпроса ми.
- Правилно.
Интересно. Беше по-бързо, отколкото при другите.
Други? Какви други?
Матрицата е по-стара, отколкото подозираш.
Предпочитам да измервам времето между появите на аномалиите,
в който случай ти си шестата версия.
- Петима Избрани преди мен?
- Има само две възможни обяснения.
Или никой не ми е казал, или никой не го знае.
Много точно.
Както несъмнено се досещаш, аномалията е систематична
и създава колебания и в най-простите уравнения.
Не можеш да ме контролираш! Ти си мъртъв! Ще те разглобя!
Не можеш да ме накараш да правя нищо!
Избор. Проблемът ви е в избора.
Първата ми Матрица бе естествено съвършена.
Шедьовър на изкуството. Безгрешна, чиста.
Триумф, достоен само за монументалния си провал.
Неизбежният й крах сега е очевиден,
като следствие на несъвършенствата у хората.
Тогава я преработих на база вашата история,
да отразява по-точно променливата гротескност на природата ви.
Но отново ме сполетя провал.
По-късно разбрах, че отговорът ми е убягвал,
защото изисква по-низше мислене
или поне не тъй ограничено в параметрите на съвършенството.
Затова на отговора се натъкна друга, интуитивна програма,
създадена да изследва някои аспекти на човешката психика.
Ако аз съм бащата на Матрицата,
тя, несъмнено, е майката.
Оракула.
- Моля ти се!
Най-случайно откри факта, че 99% от тестовите субекти
приемат програмата, стига да им се дава ''избор'',
дори да осъзнават този ''избор'' в състояние на безсъзнание.
Работещо решение, но също фундаментално грешно,
създаващо доста противоречива системна аномалия, която,
некоригирана, застрашава системата.
Следователно: отхвърлящите програмата, макар и малцинство,
представляват ескалираща заплаха.
Става въпрос за Зион.
Тук си, защото Зион ще бъде унищожен,
всеки негов обитател - заличен, съществуването му - изкоренено.
Глупости!
Отрицанието е най-предсказуемата човешка реакция. Но бъди сигурен,
предстои му шестото унищожаване
и ставаме все по-добри в това.
Ролята на Избрания е да се върне при Източника
и чрез разнасяне на кода, който носи, да презареди главната програма,
след което се изисква да избереш от Матрицата
23 индивида,16 женски и 7 мъжки, които да възстановят Зион.
Неосъществяването на този процес ще доведе до спиране на системата
и смърт на свързаните в Матрицата,
което, в сбор с унищожаването на Зион,
ще бъде равно на заличаването на цялата човешка раса.
Няма как да го допуснете. Хората ви трябват, за да оцелеете.
Има нива на оцеляване, които сме готови да приемем.
Въпросът е дали ти ще понесеш отговорността
за смъртта на всеки човек на този свят.
Интересно е да чета реакциите ти.
Петимата твои предшественици чрез съответно програмиране
бяха стимулирани с качества, целящи да създадат
привързаност към вашия вид, улесняваща функцията на Избрания.
Те приеха ролята си доста праволинейно,
но твоят опит е много по-специфичен по отношение на...
... любовта.
Апропо, тя влезе в Матрицата, за да спаси живота ти с цената на нейния.
Което най-после ни води до момента на истината,
където ще се изрази фундаменталният недостатък
и аномалията ще се изяви едновременно като начало и край.
Има две врати.
Дясната води към Източника и спасението на Зион.
Лявата води обратно в Матрицата: към нея и края на вашия вид.
Както адекватно отбеляза, проблемът е в избора.
Но ние вече знаем как ще постъпиш.
Вече виждам верижната реакция,
химическият предвестник, сигнализиращ раждането на емоция,
проектирана да оборва логиката и разума.
Емоция, която вече те заслепява за простата, очевидна истина:
Тя ще умре и ти не можеш да направиш нищо, за да го спреш.
Надеждата - най-типичната човешка заблуда,
едновременен източник на най-голямата ви сила и слабост.
На твое място бих таил надеждата да не се срещнем отново.
Няма.
Имаме сериозен проблем, сър.
Какво беше това?
- Движи се по-бързо от всичко.
Майчице, хвана я!
Нео, трябваше.
- Знам.
Куршумът е още вътре.
Не се предавай.
Съжалявам.
СИГНАЛ ИЗГУБЕН
Зная, че ме чуваш.
Няма да те пусна.
Не мога.
Твърде много те обичам.
Не мога да го поема.
Май сега сме квит.
Не разбирам. Всичко беше направено както трябва.
Щом Избраният достигна Източника, войната трябваше да свърши.
До 24 часа ще свърши.
- Какво?
Ако не направим нещо до 24 часа, Зион ще бъде унищожен.
Откъде знаеш?
- Казаха ми го.
Кой?
- Няма значение. Повярвах му.
Невъзможно. Предсказанието...
- Било е измама.
Предсказанието е измама.
Избраният не слага край на нищо.
Това е друга система за контрол.
Не го вярвам.
Но сам го каза. Как предсказанието ще е вярно, ако войната не свърши?
Съжалявам. Знам, че не ти е леко да го чуеш, но...
Кълна се, че е истина.
Какво ще правим?
- Не знам.
Какво правят?
- Малко извън ЕМП-обсег са.
Това е бомба.
Трябва да се махаме. Веднага.
''Сънувах сън,
но този сън сега изгубен е''.
Идват.
Да вървим, Морфей.
Няма да успеем.
- Трябва да опитаме.
Нещо се е променило.
Аз ги усещам.
Какво стана?
- Не знам.
Това е ''Хамър''.
Изпаднал е в някаква кома, но жизнените функции са стабилни.
А ти?
- Аз съм добре.
Не е зле да си починеш.
- Не, ще остана при него.
Лок позна, че машините ще отрежат главните пътища от и към Зион.
Смяташе да ги изненада с контраатака. Звучеше разумно.
Аз също мислех, че имаме шанс, докато някой оплеска нещата.
Пуснат бе ЕМП, преди да стигнем на позиции.
Пет кораба паднаха моментално.
Когато машините пробиха, не беше битка, а клане.
Случайно ли стана? Повреда?
Никой не знае.
- Все някой знае.
Кой?
Щом приключиха с нас, машините пак започнаха да копаят.
Претърсихме набързо за оцелели.
- Открихте ли?
Само един.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
Ripped by: WABBIT