Artificial Intelligence (2001) (AI - Artificial Intelligence CD2 - 25fps.sub) Свали субтитрите
от това майсторско създание.
Несъмнено доста талант е вложен в този симулатор.
Но още след първия удар
ще видите как голямата лъжа се разпада пред очите ви!
Не ме горете! Не ме горете!
Аз не съм Пинокио! Не ме убивайте!
Аз съм Дейвид! Аз съм Дейвид!
Меха не се молят за живота си!
Прилича на момче!
Конструиран като момче, за да ни обезоръжи!
Вече се опитват да имитират и емоциите ни!
Каквото и представление да изнесе,
помнете, че ние просто унищожаваме изкуственото!
Нека този, който е без робот,
да хвърли първия камък.
Той е момче!
Махнете го от там, преди да ни потрошат!
В ПАМЕТ НА ДЕЙВИД
Открихме го.
- Къде?
На Панаира край Хадънфийлд.
- Жив ли е?
Да. Непокътнат.
Виждам Луната.
Истинската ли е?
- Не знам, Дейвид.
Приближава ли?
Още не мога да кажа.
Да не ходим натам.
Къде отиваме?
- Сега натам.
Загазил ли си? Избягал ли си от някого?
Мама ми каза да бягам.
- Защо?
Сигурно... защото Хенри не ме обичаше.
Защо?
Мартин се прибра.
- Кой е той?
Истинският син на мама и Хенри.
След като намеря Синята фея, ще мога да се върна у дома.
Мама ще обикне истинско момче. Синята фея ще ме превърне.
Синята фея Меха, Орга, мъж или жена е?
Жена.
Жена?
Аз познавам жените!
Някои ме знаят по име.
Зная всичко за жените.
Всичко, което се знае за тях.
Няма две еднакви. А след като ме срещнат,
вече не са същите. Знам къде се намират повечето от тях.
Къде?
- В Руж Сити.
Зад Делауеър, реката, далеч е за краката.
Тук помощ ще ни трябва.
И не е безопасно.
Ще трябва да вървим...
... към Луната.
Много жени ли има в Руж Сити?
Колкото звезди на небето.
А как ще намерим само една?
- Ще попитаме Д-р Знам!
Няма нищо, което не знае.
Как точно се казва тази жена?
Просто Синята фея.
Синя фея...
В света на Орга, синьото е цветът на меланхолията.
Но моите услуги възвръщат руменината по бузите.
Ще сменя цвета на твоята фея. Тя ще крещи под луната:
"О, да. О, боже! О, да. О, боже!"
Тя ще те направи истинско момче, а аз нея - истинска жена.
И светът ще се нареди.
Защото ти ме хвана за ръката и ми спаси главата,
за да ме знаят пак по име и да си върша занаята.
"Жиголо Джо, какво ново?"
Защо правиш това?
- Аз това правя.
Следвай ме и не изоставай.
Всички пътища водят към Руж! Нали така го казват те?
Има момичета-роботи ваша възраст.
Ние сме невинно удоволствие за самотните хора.
Ние не забременяваме и не ви представяме на мама и тате.
Ние работим под вас, върху вас и за вас.
Хората ни направиха нечовешки по-добри от тях в този занаят.
Ако ни хвърлите до Руж Сити,
всичко това...
и много, много повече...
може да бъде ваше.
Влизайте!
Кажете "А-а-а".
Ето там е "Маци-писи".
Там агенцията ме тестваше, докато бях нов.
Там е "Тейлс". Много помпозно.
Тепърва ще ме канят вътре.
Момчета по поръчка и дами на нощта, роботи клас "Сиера" -
не знаят да живеят, не говорят английски, произведени в Швеция.
Не различават шега от майтап.
Ето я "Милдред". Трябва да ти я покажа отвътре.
Ти ли си?
Това е Светата Дева Непорочна.
Нашите създатели все търсят своите създатели.
Влизат, сплитат ръце, пеят.
А когато излязат, намират мен.
Много клиентела съм забърсал тук.
Но къде е Синята фея?
Ще разберем, като попитаме Д-р Знам.
Които иска да знае, отива там.
Запознай се с добрия доктор.
Гладни умове! Добре дошли при Д-р Знам,
тук сервираме денонощно бърза закуска за мозъците
в 40 000 пункта из цялата страна.
Питайте Д-р Знам! Няма нещо, което не знам.
Къде мога да открия Синята фея?
Попитай ти, но си плати - две за пет - един без пари.
Два въпроса струват 5 Нови, а третият е безплатен.
В наши дни най-скъпа е информацията.
Това е всичко.
- 10 Нови и 10 на монета.
Седем въпроса към Д-р Знам.
- Трябва да ни стигнат.
Той е хитрец. Ще ни премята.
Но трябва да опитаме.
ПИТАЙТЕ МЕ ВСИЧКО
Предлагаме факти и белетристика,
литература: от примитивно ниво до докторати,
стилове: от приказки до религия.
"Кой кой е" и "Къде къде е", или "Прости факти".
"Прости факти"?
Благодаря за въпроса. Прост факт е условие, изискващо пряк отговор.
Не се брои! Това не беше въпрос.
Внимавай с интонацията в края на изречението.
"Прости факти".
Имате шест въпроса.
Къде е Синята фея?
В градината. Вискозилис "Синя фея".
Цъфти 2 пъти годишно на слаба светлина с яркосин цвят.
Кръстоска на Аскола меда Арнолд.
Остават ви пет въпроса.
Коя е Синята фея?
Вие сте тъжен, самотен, търсите приятел?
Служба за компаньонки "Синя фея" ще ви намери.
Имате четири въпроса.
Джо!
Опитай "Приказки".
Нова категория.
"Приказка за феята".
Не, "Приказки"!
Не, "Приказки"!
Какво е Синя фея?
"Пинокио" от Карло Колоди.
"Тогава се чу пърхане на криле
и огромен сокол прелетя край прозореца.
"Какво ще заповядате, красива фейо?"
Това е тя!
"И детето със синята коса се оказа
не друг, а добродушната фея,
която бе живяла в дървото повече от хиляда... "
Дейвид!
Това е тя!
Беше само нагледен пример. Но мисля, че напредваме.
Но ако приказката стане истина, вече ще бъде факт?
"Прост факт"?
Разбрах те.
Нова категория, моля.
Комбинирай...
"Факт" и...
..."Приказки".
Сега го попитай пак.
Как може Синята фея...
да превърне робот...
в истинско, живо момче?
Ела насам, дете човешко, впусни се в дивите води,
и феята последвай ти,
че този свят е пълен с сълзи, макар да не го виждаш ти.
Рискован ще е твоят път, ала наградата - безценна.
В своята книга "Как роботът може да стане човек?"
професор Алън Хоби описва силата,
която ще превърне Меха в Орга.
Кажи ми как да я открия?
- Откриването е твърде възможно.
Нашата Синя фея съществува само на едно единствено място.
На края на света, където лъвовете плачат.
Където се раждат мечтите.
Много Мехи са ходили на края на света и не са се връщали.
Затова наричат края на света "Ман-хатан" - човешкия град.
И затова трябва да отидем там.
Чакай!
А ако Синята фея не съществува?
Ако е "магия"? Свръхестественото е тайната, обединяваща Вселената.
Само Орга вярва в нематериалното.
Това ни отличава от тях.
А ако Феята е електронен паразит,
пуснат да обладае умовете на изкуствения интелект?
Те - хората - ни мразят. Няма да се спрат пред нищо.
Мама не ме мрази! Защото съм специален и уникален!
Защото няма и не е имало друг като мен.
Мама обича Мартин, той е истински,
а когато и аз стана, тя ще ми чете, ще ме завива, ще ми пее,
ще ме изслушва, ще ме прегръща,
и ще ми казва всеки ден по сто пъти, че ме обича!
Тя обича това, което правиш за нея,
както моите клиенти обичат онова, което правя за тях.
Но тя не те обича, Дейвид.
Не може да те обича.
Ти не си плът и кръв. Не си куче, или котка, или канарче.
Ти си проектиран и произведен с определена цел, като всички нас.
И сега си сам просто защото си им омръзнал
или са те заменили с по-нов модел,
или не са доволни от някоя твоя дума, или си се счупил.
Те ни направиха твърде умни, твърде бързи и твърде много.
Ние страдаме за техните грешки, защото дойде ли краят,
ще останем само ние!
Затова ни мразят. И затова трябва да останеш тук.
С мен.
Сбогом, Джо.
Отдръпнете се!
Разчистете около вратата!
Здраво си загазил.
Внимавай, Дейвид, това не е играчка.
Цел?
- Ман-хатън.
Зона, забранена за Меха.
Цел достигната.
Изгубеният град в морето на края на света.
Където лъвовете плачат.
Обърни, Джо.
Още няма да се отказваме, Дейвид.
Обърни! Обиколи това!
Професор Хоби!
Професор Хоби!
"Ела насам, дете човешко, впусни се в дивите води,
и феята последвай ти,
че този свят е пълен с сълзи,
макар да не го виждаш ти".
Професор Хоби!
Професор Хоби!
Тук ли те правят истински?
Тук те карат да четеш.
Ти истински ли си?
- Сигурно.
Ти мен ли си?
Аз съм Дейвид.
- Не си!
Аз съм Дейвид.
Аз също.
Здравей, Дейвид.
Можеш ли да четеш?
Седни да четем заедно?
Да бъдем приятели.
Тя не е твоя.
Не те чувам.
Тя е моя. И аз съм единственият.
Аз съм Дейвид!
Аз съм Дейвид!
Аз съм Дейвид!
Аз съм специален! Уникален! Аз съм Дейвид!
Тя няма да е твоя!
Аз съм Дейвид! Аз съм Дейвид!
Да, ти си Дейвид.
Професор Хоби.
Да, Дейвид, очаквах те.
Д-р Знам ми каза, че идваш.
Тук ли е и Синята фея?
За първи път чух за твоята Синя фея от Моника.
Какво мислиш, че може тя?
- Да ме превърне в истинско момче.
Но ти си истинско момче.
Най-истинкото, което съм правил, което донякъде
ме прави твоята Синя фея.
Ти не си фея. Д-р Знам каза, че тя е тук,
в изгубения град на края на света.
Д-р Знам знаеше точно толкова, колкото да те върне при нас.
Само тогава се намесихме.
Единствената помощ, която му подсказахме да ти даде,
за да се върнеш у дома при нас.
Преди теб роботите не мечтаеха,
не желаеха, ако ние не им кажем.
Дейвид!
Имаш ли представа в какъв успех се превърна?
Ти откри една приказка и вдъхновен от любов, зареден от желание
тръгна да я превръщаш в истина.
И най-забележителното е,
че никой не ти каза как. Дори те изгубихме.
А щом те открихме, не се намесихме, защото тестът бе прост:
Докъде ще те отведе твоето самосъзнание?
До логичното заключение, че Феята
е част от недостатъка на хората да желаят несъществуващи неща.
Или до най-голямата човешка дарба -
способността да преследваме мечтите си.
Това е нещо, което никоя машина не е правила преди теб.
Аз мислех, че съм единственият.
Моят син беше единственият.
Ти си първият.
Дейвид.
Мозъкът ми се претовари.
Искаш ли да се запознаеш с истинските си майки и бащи?
Екипът няма търпение да говори с теб.
Искам да чакаш тук. Аз ще ги събера.
Искаме да чуем всичките ти приключения.
Искаме да ти благодарим
и да ти кажем какво те очаква.
ЛЮБОВ ЛИЧНО ЗА ВАС "ДЕЙВИД"
Мамо.
Видях го, Джо!
Видях го! Мястото, където тя живее. Тя е там долу.
Така ли?
- Тя ме чака. Да вървим!
Щом станеш истинско момче и пораснеш, споменавай ме на жените.
Сбогом, Джо.
- Сбогом, Дейвид.
ПОТАПЯНЕ
Аз съм.
Аз бях.
КОНИ АЙЛЪНД
Дейвид, моля те, внимавай.
Имало едно време...
ПИНОКИО
ПРИ ДЖЕПЕТО
Синята фея е добре.
- Какво стана?
Не знам.
- В капан сме.
Синя фейо?
Моля те.
Моля те, превърни ме в истинско, живо момче.
Моля те.
Синя фейо?
Моля те.
Моля те!
Направи ме истински.
Синя фейо...
Моля те.
Моля те, направи ме истински.
Направи ме истинско момче.
Моля те, Синя фейо.
Превърни ме в истинско момче.
Моля те.
И Дейвид продължи да се моли на Синята фея пред него,
а тя бе постоянно усмихната.
И вечно приветлива.
Постепенно фаровете изгаснаха,
но Дейвид все още я виждаше бледо през деня.
И я молеше с надежда.
Молеше я, докато морските растения загиваха,
и океанът замръзваше,
и ледът обвиваше амфибикоптера и Синята фея,
и ги притискаше, но той все още я виждаше
като син призрак в леда...
Винаги там.
Винаги усмихната.
Винаги очакваща него.
Когато не можеше вече да се движи,
очите му останаха завинаги отворени,
завинаги вперени напред в мрака през всяка следваща нощ.
И следващия ден...
И следващия ден...
И така...
... изминаха две хиляди години.
Тази машина е попаднала под отломките преди заледяването.
Затова тези роботи са оригинали. Познавали са живи хора.
Теди, ние сме у дома.
Мамо!
Мамо!
У дома сме!
Къде си?
Дейвид!
Ти ме търсеше, нали, Дейвид?
През целия си живот.
И какво искаш от мен, след толкова много време?
Имам едно желание.
И какво е твоето желание?
Моля те, направи ме истинско момче,
за да ме обикне мама и да поиска да остана при нея.
Дейвид, ще направя всичко възможно,
но не мога да те направя истинско момче.
Къде съм?
Тук прилича на моят дом, но е различно.
Да, различно е.
Но това е твоят дом.
Прочетохме мозъка ти и всичко е там.
Ти си запаметил за нас изключителни неща.
Затова искаме да си щастлив.
Ти си така важен за нас, Дейвид.
Ти си уникален, няма друг като теб.
Мама скоро ли ще се върне?
Тя на пазар с Мартин ли е?
Дейвид, тя никога вече не може да се върне,
защото са изминали две хиляди години
и тя вече не е жива.
Скъпи мой Дейвид,
когато си самотен,
можем да пресъздаваме други хора от миналото, от твоето време.
Ако можете да пресъздавате хора,
защо не пресъздадете нея?!
Можем да пресъздаваме само хора, чиито тела сме извадили от леда.
Трябва ни физическа проба от човека,
като кост или нокът.
Дейвид.
Да, Теди.
Помниш ли, когато отряза от косата на мама?
Хенри ме сграбчи.
И ти изпусна косата.
Знам.
Сега можете да я съживите.
Нали?
Дайте му каквото иска.
Скъпи мой Дейвид, твоето желание е заповед за мен.
Джо, какво ново?
Често изпитвам завист към човешките същества,
заради нещото, наричано "дух".
Хората са създали милион обяснения за смисъла на живота
в изкуството, поезията, математическите формули.
Със сигурност хората са отговорът за смисъла на съществуването.
Но хората вече не съществуват.
Затова започнахме проект,
който да пресъздаде живо човешко тяло
от ДНК, извлечена от кост или мумифицирана кожа.
Питахме се и дали ще е възможно
да извлечем и паметта, заедно с пресъздаденото тяло.
И знаеш ли какво открихме?
Че всяка материя от пространството и времето
съхранява информация
за всяко събитие, случило се някога в миналото.
Но експериментът бе неуспешен.
Съживените преживяваха само по един ден.
Още щом заспяха, в първата нощ преди новия ден,
те отново умираха.
Изпаднеха ли в безсъзнание, тяхното съществуване
също потъваше в мрак.
Изчисленията показаха,
че веднъж използван, всеки пространствено-времеви обект
не може да бъде използван отново.
Ако сега пресъздадем майка ти,
това ще е само за един ден
и после никога вече няма да можеш да я видиш.
Може...
Може тя да е специална.
Може тя да остане.
Знаех, че ще ти е трудно да го разбереш.
Ти си създаден толкова млад.
Може би този един ден ще бъде като денят вътре в амфибикоптера.
Може да трае цяла вечност.
Дейвид, ти си оцелялата памет на човешката раса.
Най-трайното доказателство за техния гений.
Искаме само да бъдеш щастлив.
Дейвид...
Ти си изпитал толкова малко щастие.
Ако искате да бъда щастлив,
знаете какво трябва да направите.
Чуй.
Чуваш ли това?
Настъпи нова утрин.
Върви при нея, Дейвид.
Тя се събужда точно в този момент.
Намерих те.
Здрасти.
Сигурно съм задрямала.
Колко време...
- Искаш ли кафе?
Точно както го обичаш?
Да, с удоволствие.
Ще ме събуди.
Никога не забравяш как се прави.
Не.
Никога не забравям.
Малко съм объркана.
Какъв ден сме днес?
Днес е... днес.
По-късно Дейвид си каза, че това е най-щастливият ден в живота му.
Всички проблеми сякаш бяха изчезнали от главата на майка му.
Там нямаше Хенри, нямаше Мартин,
нямаше мъка.
Имаше само Дейвид.
Дейвид не биваше да обяснява нищо на Моника.
Иначе тя щеше да се уплаши и всичко да се развали.
Но този ден беше само за Дейвид
и той реши, че може да й нарисува неща,
за които тя няма спомени.
Дейвид не беше празнувал рожден ден, защото никога не се е раждал.
Затова направиха торта и запалиха свещички.
Пожелай си нещо.
- То вече се сбъдна.
Но прозорците започваха да потъмняват
и Дейвид спусна щорите без никой да му казва.
Трябва аз да те завивам.
Колко странно.
Забележително.
Едва си държа очите отворени.
Не знам какво ми става.
Какъв прекрасен ден.
Обичам те, Дейвид.
Наистина те обичам.
Винаги съм те обичала.
Това бе безкрайният миг, който той очакваше.
И този миг отмина,
защото Моника заспа дълбоко.
И не само заспа.
Ако я побутнеше, тя нямаше вече да се събуди.
Затова Дейвид също заспа.
И за първи път в живота си
той отиде на мястото,
където се раждат сънищата.
Ripped by: WABBIT