Blue Velvet (1986) (Blue.Velvet.1986.DVDrip.XviD.AC3.5.1CH.CD1-WAF.sub) Свали субтитрите
Тя бе облечена в синьо кадифе.
Но по-синя от кадифето бе ноща.
По-мека от сатен бе светлината
на звездите.
Тя беше облечена в синьо кадифе.
По-сини от бархат бяха очите и.
По-топли от май бяха кратките и дихания.
Сякаш любовта бе само наша.
Нашата любов бе всичко.
В мен расте някакво възхищение
подобно на ярък пламък.
Но когато ме напусна
изчезването и бе като блясък от син бархат.
Но в сърцето ми завинаги ще останат
скъпите и топли спомени
през годините...
Гора,гора,гора
Очарованието е в боровете.
Ламбертън
САЩ
Днес в Ламбертън денят е слънчев и горски,така че просто се доберете до веригата която видяхте на уличната реклама.
Това е то - могъщата Г-О-Р-А, музикалният глас на Ламбертън.
В звука на падащото дърво...
Вече е - 9.30!
Цялата тази огромна гора ни чака, така че нека да отидем.
Г-н Бомонт?
Синът ви Джефри е дошъл да ви види.
Хей,татко.
Дедектив Уйлямс още ли работи тук?
Да в стая 221 е.
- Нагоре по стълбата,през тази врата.
- Благодаря.
Дедектив Уйлямс?
Да?
Казвам се Джефри Бомонт.Живея близо до Вас.Предполагам,познавате баща ми Том?
- Магазина за инструменти на Бомонт?
- Мисля че да.Чух че е постъпил в болница.
- Как е той?
- Мисля че всичко е наред.Надявам се.
В момента му правят изследвания. Днес сутринтта ходих до болницата
и когато минавах през полето след Алеята
аз... намерих ухо.
Намерили сте?Човешко ухо?
Да.И си помислих че,съм длъжен да Ви го донеса.
Да,Правилно.Хайде да го погледнем.
Да,това е човешко ухо,добре.
Да видим какво ще каже за това експерта.
Бих искал да ми покажете къде точно го намерихте.
Добре.
Ще проверим пак в отчетите на моргата, но не си спомням нищо за безухи.
Човека може още да е жив.
Какво бихте могли да ни кажете за човек по неговото ухо?
След като направим анализите достатъчно много.
Пол,кръвна картина,дали ухото не е откъснато от мъртвец.
Струва ми се че,ухото е било отрязано с ножица.
- Смятам да се поразходя малко.
- Трябва ли ти колата?
- Не,само ще се помотая наоколо.
- Добре.
Нали няма да ходиш по-далеч от Линкълн?
Не,само около къщата. Не се безпокой.
Добре,скъпи.
Добър ден.Казвам се Джефри Бомонт. Дедектив Уйлямс тук ли е?
- Да,Джефри,влизай.
- Благодаря.
Е,Джефри,намерил си нещо много интересно.
Много интерсно.Зная че,сигурно си любопитен.Искаш ли да научиш понече.
Длужен съм да те помоля да не казваш на никого за находката си,
но и да не питаш повече за това.
Когато следствието приключи,
ще ти разкажа за всичко най-подробно.
Но сега за съжаление не мога.
Разбирам.Наистина съм любопитен както казахте.
И аз бях такъв на твоите години.
- Ето защо се занимавам с това.
- Харесва ми.Яко е.
Също и страшно.
Съжалявам Джефри но това е единственният изход.
Така или иначе сигурен съм че,ще ме разбереш.
Разбира се.
- Благодаря за картичката за татко.
- Винаги.Радвам се че,се видяхме.
И аз.
- Поздрави на Сенди.
- Благодаря.
- Лека нощ, Джефри.
- Лека нощ.
Ти ли си този който е намерил ухо?
Как разбра?
Знам и това е.
- Помня те от училище.
- Беше от по-големите?
Да.
- Как е училището сега?
- Ужасно е.
- Не знам... Скука.
- Е,това е нещо ново!
С какво се занимаваш сега?
В къщи съм си. Баща ми е в болницата.
- Много жалко.
- Да.
Какво занеш за това ухо?
- Не ти ли казаха да си мълчиш?
- Да, но ти заговори за това.
Е знаеш ли нещо - какво да е?
Знам малко,това - онова. Подочух нещичко.
И?
- Стаята ми е над стаята на баща ми така че...
- Над стаята на баща ти?
- Така че,подочух нещичко за ухото.
- Мм-м. И?
Ами... има купчина неща замесени в това.
Но едно име се появява постоянно, на някава жена - певица.
Живее близо до вас.
Близо до полето където си намерил ухото.
Ама че,странен свят,не мислиш ли?
- Да.
- И къде е живяла?
Съвсем наблизо. Това си е много яко.
Следили са я.
Не знам какво са разбрали,понеже баща ми не се е занимавал с това.Така че...
Мисля че,е време да се прибираш?
Не е съвсем така.Защо?
Ами...
- Ти ... искаш ли да видиш къщата.
- Да.
- Да отидем,ще ти я покажа.
- Добре.
Хей,маце,хей.
Това е къщата.
Живее на седмият етаж.
Да погледнем.
И... какво ще правиш когато се прибереш?
Ще помагам в магазина за инструменти на баща ми.
Дават ми свободно време това ми харесва.
Познавах едно момче което живееше там.
Имаше най-големият език на света.
И какво стана с него?
Не зная.Премести се.
Вичките ми стари приятели заминаха.
- Знаеш ли патешката походка?
- Какво е това?
Нещо интересно.
Време е за кафе.
Ей... двойния Ед,къде е комбенизона?
На долният рафт,където и трябва да е.
Ей... Ед,колко пръсти?
Четри.
Така и не разбрах как го правиш.
Слушай.Сигурен ли си че,аз и пръскачката не ти трябваме?
Ако си решил да тровиш хлебарки, Джефри,това няма да ни притесни.
Отлично двоен Ед.
- О, добре че, се върна.
- Да.
Гладна си,искаш да пиеш или има нещо друго?
- Не знам.
- Искам да си поговорим за това - онова.
Момент.
Слушайте.И да не сте посмели да кажете нещо за Майк.
- Да.
- Това не е каквото си мислите.Разбрахте ли?
- Обещавате ли?
- Това ли е всичко.
- Не искам неприятности.
- Тук съм нали?
- Добре изглежда.
- Да.
При Арлин ли беше?
Разбира се.
А сега ми кажи защо сме тук?
В живота има възможности да се получат знание и опит.
Понякога трябва да се рискува.
Мисля че,можем доста да научим ако се промъкнем в дома на тази жена.
Знаеш ли?Промъкни се при нея. Скрий се и я наблюдавай.
- Да вляза в дома и?
- Да.
Полудя ли?
Джефри,може да е била въвлечена в убийство. Тръпки ме побиват като го помисля.
Засега се успокой. Имам план който мисля,че ще проработи.
И за теб има нещичко.Необходима ми е помоща ти.
Дори не чу плана ми?
Говори каквото си искаш но аз не смятам да ходя никаде по-далеч от този обяд.
Сенди,
не се цупи.
Добре.Първото което смятам да направя е да вляза в дома и.
- ...и да отворя прозорец,за да мога после да се вмъкна.
- Как смяташ да го направиш?
В колата ми случайно се намират стар комбинезон и пръскачка.
Щв вляза като се представя за работник от службата за борба с насекомите.Ще напръсам дома и.
През това време ти ще почукаш за да я разсееш а аз ще отворя прозореца.
- И какво ще и кажа на вратата?
- Ще се правиш на "Свидетели на Яхова".
Имам списания "Събуди се!" за теб.
Трябват ми само няколко секунди. Какво ще кажеш?
Не знам.
Звучи ми прекалено добре,но ... на практика може и да не стане така.
- Прекалено е опасно.
- Сенди,хайде да опитаме първата част.
Никой няма да предположи.
Кой може да си помисли,че хора като нас са достатъчно откачени за такова нещо.
Ти имаш предимство.
Дай ми поне три минути.
Ще ми трябва време за да намеря подходящ прозорец.Става ли?
Става.
Да го направим.
Ще го направя.
Почакай.Как се казва?
О,Джефри.
Дороти Валенс,седми етаж.
Виж пощенската кутия за да разбереш номера на стаята и умнико.
Мерси.
Дороти Валенс,седми етаж.
Добре.Успех.
Успех.
Три минути.Не повече.
"Асансьора не работи. Изолзвайте стълбата моля"
Да?Кой е?
Служба за борба с насекомите. Трябва да обработя дома Ви.
- Това нещо вони ли?
- Това е нов препарат.Никакъв мирис.
Добре.
Достатъчно е да се напръска само кухнята.
Като на гарата.
Само дезинфекцира.
- Мисля,че понапръсках.
- Да?
- Добре ли си?
- Да.Какво е станало?
Тъкмо се канех да почукам,когато някакъв човек направи това вместо мен.
- Добре ли мина?
- И да и не.Разгледа ли го?
Видях го само от към гърба.Мисля,че се появи от врата в края на коридира.
И аз не можах да го разгледам, но той със сигурност ме гледаше.
Нямах време за отваряне на прозорец но пък намерих тези ключове.Ловко,а?
Да,стига да откючат вратата.
Да.
Е,и какво сега?
- Още ли си в играта?
- Длъжница съм ти заради конфузната ситуация.
Няма проблем. Но... все пак си ми длъжница.
Смятам тази вечер да опитам да се вмъкна.
Днес е петък.Имаш ли среща?
Да.
Добре.
- Наистина ли искаш да го направиш?
- Не искам да те въвличам в това.
Ще го направя но ако нещо не стане както трябва...
Както сама каза,може да са съпричастни в убийство.
Добре.Ще кажа на Майк,че нещо не ми е добре.
Само за това,че имам безупречно поведение.
Въпреки това аз обичам Майк.
Какво трябва да направя?
Първо ще закусим.Опитай се да разбереш къде пее Дороти Валенс.
Вече знам. "Слоу Клуб" на 7-ма улица.
Прекрасно.Ще мина да те взема около осем?
Не го прави. Баща ми може да го помисли за странно.
Аз ще дойда у вас. Ще съм при теб около осем.Става ли?
Добре е да тръгваш докато никой не ни е видял.
До скоро!
Чакай.Ама сме откачалки а?
Пия за това.
Хей,харесвам "Хайнекен"! Харесваш "Хайнекен"?
- Не съм пила "Хайнекен" преди.
- Не си пила "Хайнекен" досега?
Баща ми пие "Будвайзер".
- Кралска бира.
- Дами и господа,
Синята Дама!Госпожица Дороти Валенс.
Тя
беше облечена
в синьо кадифе
Но по-синя от кадифето бе ноща.
По-мека от сатен бе светлината
на звездите.
Тя беше облечена в синьо кадифе.
По-сини от бархат бяха очите и.
Даже сенките
станаха сини
като самата печал
на синя
звезда
- Джефри не си длъжен да го правиш.
- Защо?
Защото е ненормално... и много опасно.
- Боже мой,не трябваше да го казвам.
- Всичко ще е наред.
Не мисля,че трябва да оставаш тук.По-добре е да се прибираш.Можеш ли да караш?
- Да, но аз...
- Остави колата пред вас.Става ли?
Добре.
Ще се срещнем утре за да ти разкажа как е минало всичко.
Не искам да се срещаме утре.
- Майк ще идва.
- Добре.Мога ли да ти звънна?
Да.Добре.Можеш да ми позвъниш.
Надявам се,че ще се измъкнеш.
- Ще чакам тук.Ако тя дойде.
- Сенди...
Ще сигнализирам четри пъти.
Едно,две,три,четри,за да ме чуеш.
- За да знаеш,че тя идва.
- Добре.
Не съм сигурна дедектив ли си,или извратен.
И аз трябва да те поопозная за да си изясним всичко.
До скоро.
До скоро.
"Хайнекен".
Надявам се всичко да е наред Джефри.
Благодаря Джими. До утре.Лека вечер.
Да?Да,сър.Франк? Франк,дай да си поговоря с него.
Моля,Франк... сър.
Обичам да пея "Синьо Кадифе".
Дон... Дон,всичко е наред.Не се вълнувай. Дон!Дон,чуваш ли ме?
С малкия Донни всичко наред ли е?
С теб ли е?
Дон?
Мидоу Лейн ли имаш впредвид? Франк!Франк,какво става там?
Занам.Ще се държа добре.
Мама те обича.
Добре,Франк... сър.
Изчезвай оттука!Изчезвай!
Горе ръцете!Сложи ги на главата!Действай!
На колене!Действай!
Какво правиш тук?
- Кой си ти?Как се казваш?
- Джефри.
- Джефри кой?
- Джефри никой.
Дай си портфейла. Дай си портфейла!
Джефри Бомонт.Какво правиш в дома ми,Джефри Бомонт?
- Исках да Ви видя.
- Шегуваш ли се?
- Кой те изпраща?
- Никой.
- Виждала съм те и преди.
- Пръсках в дома Ви.
Взех Ви ключовете.Нямах намерение да правя нищо.Само да Ви видя.
И какво видя?
- Казвай!
- Видях как влязохте... говорихте по телефона...
- И после?
- Събличахте се.
Промъкваш се в домовете на жените, за да ги гледаш как се събличат?
Не,никога преди това.
- Събличай се.Искам да те огледам.
- Почакайте,страшно съжелявам.Пуснете ме да си ходя.
За нищо на света!Искам да те огледам! Събличай се!
Ставай.
Ела насам.
По-близо.
Какво искаш?
Не знам.
Не мърдай,и не ме гледай.
- Харесва ли ти?
- Да.
Не ме докосвай!Или ще те убия!
Харесва ли ти,когато ти говорят така?
Не
Доближи се до дивана.
Лягай.
Млъкни!Не приказвай. Скрий се в гардероба.
Не говори,или ще те убия. Не се шегувам.
- Здравей,хлапе.
- Млъкни!
Татко е глупачке! Къде ми е бърбъна?
Нищо ли не можеш да запомниш мамка ти?
Вече е тъмно.
Разкрачи се.
По-широко.
А сега ми покажи това.
Не ме гледай,мамка ти.
Майчице...
Майчице!Майчице!
- Майчице...
- Мама те обича,Франк.
Малкия иска да се чука!
Добре,приготви се чукачо! Ти си чукач на чукачите!Ти си чукач!
Не ме гледай,мамка ти.
Малкия иска синьо кадифе.
Не ме гледай,мамка ти. Не ме гледай,мамка ти.
Слушай ме.Татко се прибра.
Татко се прибра.
Не ме гледай,мамка ти.
Татко се прибра.
Майчице!Майчице!
Не ме гледай,мамка ти.
Не ме гледай,мамка ти.
Вече е тъмно.
Ще останеш жива кучко.
Направи го заради Ван Гог.
Защо не лягаш?
Хайде ще ти помогна.
Не ми харесва.
Какво искаш?
Нищо.
Добре ли си?
Да,добре съм.
Добре съм.
Тогава си тръгвам.
Дон?
- О,Дон!
- Не..
О,Дон вземи ме.Вземи ме.
Стархувам се.Стархувам се.
Стархувам се.
Всичко е наред.Всичко е наред.
Дон?Дон?
Връщаш ли се?
Обичаш ли ме?
- Обичаш ли ме?
- Да.
Харесва ли ти това което чувстваш?
Да.
Искаш ли да видиш гърдите ми?
Искаш ли да ги почувстваш.
Зърната ми се втвърдяват.
Можеш да ги пипнеш.
Почуствай ги.
харесва ли ти това което чувсташ?
Да.
Почувствай ме.
Удари ме.
- Дороти,не.Спри.
- Удари ме.
Удари ме.
Удари ме.
Тръгвам си.
Разкъсвам се.
Разкъсвам се.
Помогни ми.
Боже мой.Тази шапка.
Тя е омъжена.
"Дон."
Помогни ми.
Вече е тъмно.
Удари ме.Удари ме.
О Боже.
- Сенди,можем ли да поговорим?
- Майк е тук.
О.Мисля че можем да поговорим после,после.
- Добре,как мина?
- Всичко е наред.Ще ти разкажа после.
Ще мина да те взема към осем.
Нова секира,48721.
Двайсет и две...
деведесет и пет.
- До скоро.
- Добре,прекрасно.
- До скоро.
- До скоро.
Е?
Всичко ли ще ми кажеш?
Добре.
Странен е този свят Сенди.
Дороти Валенс е омъжена за човек на име Дон.
Те имат син.
Мисля,че сина и мъжа и са отвлечени от човек на име Франк.
Франк го е направил за да принуди Дороти да прави разни неща за него.
Мисля си,че тя иска да умре.
Мисля,че Франк е отрязал ухото което намерих от мъжа и,
като предупреждение за нея ако тя иска да остане жив
Франк...
е много опасен човек.
Боже мой.
- Не трябва ли да разкажеш всичко това на баща ми?
- Не мога да го направя.
Нищо не мога да докажа. Узнах всичко това незаконно.
Можеш да си навлечеш сума ти неприятности.
И всичко това за една нош?
Странно място е този свят.
Как в него се намира място за хора като този Франк?
Защо е пълен с толкова неприятности?
Не знам.
Имах странен сън.
Фактически,те срещнах през ноща.
В съня си видях нашият свят...
светът бе мрачен защото в него нямаше червеношийки.
Червеношийки,възпяващи любовта.
Дълго време беше само тъма.
И изведнъж се появиха
хиляди червеношийки.
Летяха ниско понесени от ослепителната светлина на любовта.
И ми се струваше,че любовта
бе единственното значимо нещо
и това е така.
Мисля,че това означава...
че докато не долетят червеношийките, ще си имаме големи неприятности.
Ти си умно момиче.
Ти също.
Имам впредвид..., че си умен човек.
Мисля,че е време да тръгваме.
Да.И аз така смятам.
Здравей.Мога ли да вляза?
Да.
Побързай малко де.
Добре ли си?
Не.
Защо си дошъл?
Какво искаш?
Търсих те в гардероба си тази вечер.
Знам,че е налудничаво. Не занам отъде се взе но...
ми харесваш.
Не е налудничаво.И ти ми харесваш.
Хареса ми да съм с теб вчера вечерта.
На това място.
Бъди с мен моля те.Бъди с мен.
Като силен огън
когато ме напусна
Напусна ме като блясък
от син бархат
Но в сърцето ми завинаги ще останат
скъпите и топли спомени.
През годините
аз все още ще виждам
синия бархат
през сълзите си.
САЩ
Гора,гора,гора. Ламбертън,САЩ.
В звука на падощото дърво...
Вече е 1.30.
Това е могъщият глас на Ламбертън,
град в който хората наистина знаят колко дървесина прегризва дървесният мармот.