A Cinderella Story (2004) (A.Cinderella.Story.2004.DVDRip.DivX.AC3.CD1-CiMG.sub) Свали субтитрите
ПРИКАЗКА ЗА ПЕПЕЛЯШКА
Имало едно време в едно далечно кралство малко момиче, което...
...живеело с овдовелия си баща.
Прекрасно е.
Добре, де. Не беше толкова отдавна. И не беше в далечно кралство.
Беше долината Сан Фернандо. Само изглеждаше далеч...
...защото едва се виждаше през гъстия пушек.
Но аз там пораснах и долината беше моето кралство.
Аз бях най-добрият приятел на татко. А той бе моят.
С татко си живеехме страхотно. Той никога не забравяше за мен.
Никога не съм чувствала каквито и да е било лишения.
Бях най-щастливото момиче на света.
Татко притежаваше хубав ресторант. Обичах да седя там.
На такова място трудно можеш да пазиш диета.
Всички добре си похапваха.
В "При Хол" всички бяхме, като семейство.
О, да. Имам питиета.
Честит рожден ден!
Пожелай си нещо, принцесо.
Какво трябваше да си пожелая? Имах чудесни приятели и страхотен баща.
Но татко реши, че имам нужда от още нещо: Фиона.
Ужасно съжалявам.
Изглегдаш страхотно, Фиона.
Хей, Хол!
Заедно с новата ми мащеха дойдоха и дъщерите й - Бриана и Габриела.
Моите доведени сестри.
Но аз се радвах колкото татко. Трябваше да бъдем голямо, щастливо семейство.
Зеле.
Една е достатъчна.
За нещастие това не беше приказка.
"Той я хвана за ръката и я целуна.
След това я качи на коня си.
И красивата принцеса и нейният принц яздиха до замъка му...
...където живяха щастливи и честити."
Сбъдват ли се приказките, татко?
Е... Не. Но мечтите се сбъдват.
- Ти имаш ли мечта?
- Да.
Аз си мечтая да пораснеш голяма и да отидеш в колеж...
...и може би някой ден ще построиш твой собствен замък.
Къде принцесите отиват в колеж?
Те отиват...
...те отиват в...
Те отиват в Принстън.
Но, Сам, нали знаеш, че в приказките не се разказва само за красиви принцове.
Те ти помагат да сбъднеш мечтите си...
...и да вярваш в силите си.
Както се казва: "Никога не позволявай на страха...
- ...да проваля живота ти".
- Да.
Просто помни, ако имаш въпроси, в тази книга пише важни нища...
...които може да ти трябват по-късно в живота.
- Земетресение.
- Кралството ми бе разрушено...
...през Нортриджкото земетресение.
Помощ! Помощ!
- Не отивай.
- Веднага се връщам.
Тогава изгубих най-добрият си приятел.
От тогава единствените приказки в живота ми...
...бяха онези, за които четях в книгите.
Тъй като татко не беше оставил завещание, мащехата ми получи всичко.
Къщата, ресторанта, и за нейно съжаление - мен.
След 8 години
Сам.
Сами.
Сам!
Време е за закуска.
Донеси ми закуската.
Сам!
Внимателно, момичета. Пазете си очите.
Можеш ли да повярваш колко невероятно надарени са момичетата ми?
Невероятно, наистина.
Сам!
Идвам.
Това ли е норвежката сьомга, която исках? Само тя е качествена.
Само най-доброто.
Става.
Знаеш ли, тази сьомга струва доста, ако е доставена от Норвегия.
Готови? Добре.
- Гадост! Мамо!
- Боли ме корем.
По-скоро те боли мозъка.
- Спри! Не я удряй! Спри!
- Ухапа ме.
Какво правиш там? Веднага на работа!
Не мога да работя сега. Имам голямо контролно и трябва да уча.
Слушай, Сам. Хората ходят на училище за да станат по-умни.
...за да си намерят работа.
Ти вече имаш работа. Затова не си вгорчавай живота.
Хайде, заминавай.
Не скъпа. Остави ги включени.
Моравата се нуждае от вода.
Фиона, не може ли просто да я оставим да си расте?
Само бедните правят така.
Мислиш ли, че Джей Ло не си полива моравата?
Хората от висока класа се грижат за моравата си.
ПРИ ФИОНА
Ще потвърдиш ли поръчката? Ако пак се откажеш, повече не ме търси.
Занеси.
Боби, стига с тази сьомга.
Вече направи омлет, супа и пудинг със сьомга. Стига вече.
- Помощ! Фиона ще ме изяде!
- Отвартително.
- Изяш ме, Ронда. Изяш ме.
- Това е противно.
- Елеонор, занеси поръчката.
- Идвам. Готово.
Кретен.
Добре съм.
- Чък, как си?
- Супер.
Чудесно. Днес има омлет със сьомга, супа със сьомга, кифла
със сьомга и кола.
- Дано е диетична.
Опитвам се да отслабна.
Това трудно ще стане.
Занеси вафлите със сьомга.
- Сам, защо си още тук?
- Почти свърших.
- Ще закъснееш за училище.
- Спокойно, ще стигна.
- Фиона ще пощурее, ако не свърша.
- Зарежи я.
Трябва да се грижиш за образованието си.
Ако продължава така, ще си сервитьорка цял живот.
- Баща ти нямаше да позволи да отсъстваш.
- Но...
Никакно но. Просто остави Фиона и големия й задник на мен.
- Благодаря, Ронда.
- Тръгвай.
Хей, добре изглеждате, г-н Фаръл.
Най-добрият приятел на човека е Мерцедесът, Сам.
Ще го запомня.
Всичко е възможно, ако повярваш.
- Всичко е възможно, ако...
- Кога ще се прибереш, сине?
- В 5:00 става ли? Кажи на мама.
- Разбий ги.
Татко, видя ли защо не искам да отида на училище? Не се обиждай, Сам.
Честно, не ме ли съжаляваш?
Не, съжалявам за трите коли, които разби.
Добре. Супер.
- Картър, какво носиш?
- Какво...?
С това приличам на Снуп Дизъл.
Не мога да те закарам на училище в този вид.
Сам, аз съм обучаващ се актьор, ясно? Това е част от обучението ми.
Знам, знам. Но погледни това.
Добре. Втори дубъл.
Buenos dias, шантави жаби.
Това е вашата училищна станция.
Ако мисилите, че сте каръзи.
Наградата ни отива при г-н Ротман, който е най-нещастния човек на света.
Помнете, днес е последният ви шанс да си вземете билети...
...за големия танцов купон на Вси Светии.
Можете да се облечете, като някой друг, за разнообразие.
- Имам предвид...
- Можете да заложите на костюма на...
...президента на САЩ...
Спри тук.
- Има свободно място.
- Добре.
ОК. Ако не заложиш, ще загубиш!
Само ако не бяха тук приятелките на Шелби Къмингс.
- Шелби иска да съм лош.
- Че ти не си говорил с нея.
О, говорих, ясно?
В ума си, ще ти кажа. В ума ми, тя иска да съм лош.
Картър, можеш да си намериш много по-добра от Шелби Къмингс. Дори в главата си.
- Там има друго място.
- Добре.
Хайде.
Остин.
Хора като Шелби и Остин...
...са генетично програмирани да се намират взаимно.
Как може да има толкова его в една връзка?
- Представи си какво говорят за теб.
- Те дори не знаят, че съществувам.
Салкераци на 3 часа.
Бялата зона е само за готини. Без изроди.
Хей, сервитьорката, донеси ми закуска, че бързам? Мерси.
А каза, че не знаят, че съществуваш.
- Тая таратйката е стара като шапката ти.
- Да.
Мърдай. Мърдай. Мърдай.
- Мърдай. Мърдай.
- Здрасти.
Шелби. Как си, момиче?
Напомни ми защо ги толерираме.
Подариха ти чанта на Прада за рождения ти ден.
Беше чанта на Фрада. Откачалки.
Поздравления. Саманта, изглеждаш невероятно днес, както винаги.
Благодаря, Тери.
Ако ме извините, трябва да се върна в галактиката си.
Зион, лейтенант Тери. Ало?
Чувате ли ме? Капитане? Има смущения.
- Бедният.
- Най-после е щастлив.
- Щастлив? Че той живее на друга планета.
- Прието.
Понякога фантазията е по-добра от реалността, Картър.
- Гласът на фантазията.
- До скоро.
Да, Земята вика Сам.
Къде беше? Не сме говорили от векове.
Говорихме тази сутрин.
Не спирам да мисля за теб.
За какво си мислиш?
Първо ти.
Е, мисля, че проф. Ротман е правил дисекция на прекалено много жаби.
Квак, квак.
Ха, ха.
Радвам се да чуя смеха ти. Кога най-после ще се срещнем?
Скоро.
Какъв е животът ти?
Разярена мащеха, работа и сестри, които не могат да се контролират.
- Чувстваш ли, че мястото ти не е тук?
- Абсолютно.
Аз плувам в море от хора, а се чувствам напълно сам.
Тогава мисля за теб.
Хей, Номад, мислиш ли, че сме се срещали?
Не знам. В училището ни има поне 3500 ученика.
Това отговаря на въпроса.
Е поне не си падам по момчета.
Не си момче, нали? Защото ако си, ще ти сритам задника.
Не съм.
Каза ли вече на баща си за Принстън?
Само да можех. Дори не съм говорил с него. Искам да стана писател.
Баща ми винаги ми е помагал да осъществя мечтите си.
Не и моят. Той има други планове за живота ми.
Два сутринта е. Пишем си от 5 часа.
Май минахме рекорда си.
- Най-добре да приключваме. Лека нощ.
- Чакай.
Не мога да спя, ако не знам има ли надежда.
Цяла нощ гледам тавана.
В полусън си мечтая.
За ръцете ти, за устните ти...
...очите ти.
За срещата ни утре.
Куота Танисън. Впечатляващо.
Моля те. Да се срещнем на танците.
Ще те чакам в 11:00 в средата на дансинга.
Сладки сънища.
За малко.
- Най-после ще се срещнете.
- Не знам. Твърде хубаво е, за да е истина.
Хайде де. Мина цял месец откакто се запознахте в чат-рума на Принстън?
- Постоянно говориш с него. Познаваш го.
- Знам, но той не ме познава.
Ами ако се разочарова като ме види?
Може би тази връзка трябва да продължи в киберпространството.
Слушай сега. Трябва да отидеш на тези танци. Ясно?
Този Номад едва ли ще те чака много време.
- Ако те подгони, ще чакам с колата отпред.
- Сериозно?
- Да.
- Железен си, Картър.
- Ало?
- Сам.
Някакъв вандал ми е изял всичката сьомга.
Искам още сьомга. И ми вземи дрехите от химическото.
И по-живичко.
Фиона. Още заповеди.
- Защо и го позволяваш?
- Просто. Няма Фиона, няма пари за Принстън.
- Гадост.
- Ти ли ми го казваш?
Хей, изкара я.
Дамн, момичето я удари. Видя ли, впечатляващо.
Е, кога ще поканиш Шелби на танците?
Не знам дали ще ходя със Шелби.
Няма да ходиш със Шелби? Че с кой ще ходиш?
Не знам. Загадка.
- Благодаря.
- Пак заповядай.
Добре, момчета. Хайде. По-надясно. Дясно. Идеално.
Намаление 30% за ученици от USC.
Добре изглежда, приятелю. Хвани и ръбчетата.
- Остин.
- К'во става?
Какво правят всички тези колежански брошури в стаята ти?
Какво си търсил в стаята ми?
- Опитвам се да вляза в релси.
- Не ти трябват никакви релси.
Само си вгорчаваш живота.
Виж, сине, работим по тази програма откато беше девет годишен.
Ще играеш фитбол в USC, ще завършиш...
...Ще ръководиш този бизнес с мен. Това е бъдещето ти.
Така че не нарушавай плана. Ясно?
Ще си помисля.
Има и дуги кандидати. Побързай.
Да, сър. Колата Ви е готова.
Трабва ти лак.
- Извинявай?
- Имам предвид колата.
О, да.
- Остин.
- Здрасти.
- Измий ни колите.
- Да, виж.
Мръсотия.
Секунда дами.
Занеси това вътре, като си готова. Благодаря много.
О, боже, той е страхотен.
- Толкова е сладък.
- Знам.
Е, на кой платихте да ви изцапа така колите?
Извинявай? Ти каква си? Мръсната полиция ли?
Да. Мръсната полиция.
Извинете, госпожице. Знаете ли с колко мръсотия карахте?
Престани с мръсната полиция.
По-добре си върви. Мама те търсеше.
- Е, къде е тя?
- Вкъщи, пече се.
- Искала си да ме видиш?
- Да.
- О, боже...
- Свърши ли си задачите?
Защото ми трябва сервитьорка и за през нощта.
Днес ми е почивният ден. Има бал по случай Вси Светии и...
Знам, но престани да бъдеш толкова егоистична и помисли и за останалите.
Трябва да отидеш в заведението и да измиеш пода.
Но аз наистина трябва да отида, Фиона. Трябва.
Трябва да си изработиш парите за колеж.
Има доста маси за бърсане.
Аз съм отличничка. Работя седем дни в седмицата и посещавам допълнителни уроци.
Никога не съм те молила за нещо. Моля те, трябва да отида.
Скъпа, вече си достатъчно голяма...
...и има нещо, което винаги съм искала да ти кажа. И мисля, че е време да го чуеш.
Не си много хубава, нито пък умна.
Много се радвам, че си поговорихме.
- Видя ли, трябва ни по-голяма маса.
- Премести се.
Гледай къде вървиш.
Вече се разбира, че е Вси Светии. Виж какво влезе - вещицата от долината.
Ще водя Габриела и Бриана на танците на Вси Светии.
- Ще се върна до 12.
- Добре.
Още има място там, а?
Я, и ако това не е Бети Крокър от гората.
Нямаш ли си работа, като да чистиш тоалетните?
Бих могла, но съм твърде заета да поддържам мястото. Чувствай се като удома си.
Съжалявам, не мога. Тъкмо си направих маникюр за 150 долара. Ще се излюпи.
Пази ги, Фиона, още търся място за 6 доларовия си педикюр.
Къде са ти ролерите? Те са част от униформата.
Фиона, ако исках да приличам на клоун, щях да си намеря работа в цирка.
Ако това беше цирк, щях да се погрижа да чистиш гъзовете на слоновете.
- Ти май не осъзнаваш, че мога...
- Да ме уволниш? О, моля те, давай.
И ще видим колко клиенти ще успееш да обслужиш сама.
Аз съм много великодушен човек.
Да, в мечтите си.
- "Аз съм великодушен човек."
- "Аз съм великодушен човек."
Тая може да разплаче монахиня.
Когато завърша тук и отида в Принстън ще бъда на цели 3000 мили от тук.
Дори и да идеш да учиш на Марс, няма да си достатъчно далеч.
Скъпа, скапана съм.
- Ще занесеш ли това?
- Чакаме.
- Това въобще не става за ядене.
- Но...
Имам гадното чувство, че тук не сервират диетична храна.
- Вече ядох.
- Защо трябва да разграничаваш храната.
Я, и ако това не е сервитьорката.
- Какво ще бъде?
- Имаш ли нещо без захар...
...мазнини и да е диетично?
- Вода.
- Вода? Вкусотия.
- Това шега ли е?
Смешно е.
- Искам Вос.
- Моля?
- Вода. От Норвегия.
- Отвратителна е.
- Съжалявам, имаме само вода от долината.
- О, добре, тогава чай с лед.
Нека са два. Още помня...
...онова магарешко, от оня ден.
- Чао.
- Браво.
- Толкова е тъпа.
Шелби, трябва да поговорим сериозно. Насаме.
Ако имаш нещо да ми казваш, можеш да го кажеш и пред тях.
Добре.
Искам да скъсаме.
К'во?
Закова я.
- Някоя друга ли харесваш?
- Така мисля.
- Без майтап.
- К'во? Коя е, брато?
Не знам.
- Но може да останем...
- Не казвай думата "приятели"!
За мое добро, ще се преструвам, че никога не сме били гаджета.
Сега си отивам да се подготвя за танците. И да си намеря някой.
- Чао.
- Чао.
- Доста добре го прие, брато.
- Не, прие го страхотно.
Да я сваляме.
- Чао, сервитьорке.
- Много късно.
Забрави.
Знаеш ли, тия ми напомнят защо се биех в училище.
Не се шашкайте.
Зоро е тук.
И е откраднал ключовете от Мерцедеса на баща си.
Няма да ходиш на танците, облечена като сервитьорка, нали?
- Картър, въобще няма да ходя.
- Да не ми казваш, че няма да ходиш?
- Добре, съжалявам. Ами ХиперПич?
- ХиперПич?
Момчето, което ти пращаше любовни писма?
Не бяха писма, а имейли.
Ако момче отделя от времето си, за да ти пише, значи е любовно писмо.
Имаш си таен обожател.
И той иска да се срещнат довечера на танците.
- Какво правиш още тук?
- Изпълнявам заповеди.
- Сам, това е истинската ти любов.
- Е, май истинската ми любов ще почака.
Оу, момиче, запази тия дивотии за сапунените опери. Заминавай на танците.
Напълно съм съгласен, маце.
Не мога. Фиона ще ме убие, а после ще ме докара тук да чистя този бардак.
Ако иска да те нарани, ще трябва да мине през мен.
- О, маце. Мислиш ли?
- Кажи ми "маце" още веднъж.
Добре, извинявай.
Сам, баща ти нямаше да позволи тая пачавра да ти трови живота.
Трябва да си намериш място в живота, като започнеш от танците.
Сам, послушай Ронда.
Постоянно учиш, работиш. Поживей поне малко.
Ми да, отиди там и се поразъкрши.
- Подивей малко.
- Дръж се като останалите младежи днес.
Знаете ли какво? Вие сте напълно прави. Никога не мисля за себе си.
- Не, не мислиш.
- Да.
И заслужавам малко забавление.
- Точно така.
- Да.
- Отивам на танците.
- Да, супер.
Ще срещна истинската си любов и ще танцувам цяла нощ.
- Не мога.
- Какво?
Нямам костюм.
- Но ще имаш. Идваш ли, Зоро?
Върнън. Сам се нуждае от костюм.
Не. Не, Ронда. Затворено е.
Хайде де. Ще закусваш безплатно една седмица.
Нека е месец.
Трябва да е някъде тук.
Защо не тази?
Перфектно.
Няма начин.
Хей, ще умра от страх.
Алоха.
Не, не. Следващият.
Наздраве.
Ронда, безнадеждно е.
Върнън, нека видя тази маска.
Никой досега не я е харесал.
Да, но аз я харесах.
Ронда, не знаех, че можеш да вземеш нещо просто и да го направиш хубаво?
Още нищо не си видяла.
Пазех тази рокля за фалшивия си абитуриентски бал.
Дълга история.
Прекрасна е.
- Ронда, не мога да я взема.
- Разбира се, че можеш. И още как.
Толкова дълго е чакала в тази кутия, заслужава една нощ навън.
Да вървим.
Много ще ти отива.
Добре дошли, гимназия "Норт Вали" на танците на Вси Светии.
Днес, наборът ни от учител ще използва опита си за специални уроци...
...за избиране на принц и принцеса.
В чист LA стил, не е важно кой си всъщност.
Важно е какво носиш. Готови ли сте за купон?
Не мога да повярвам, че ме убеди да вляза в този костюм.
За стотен път ти казвам, че сиамските котки не са симаски близнаци.
Е, откъде да знам?
- Здравейте, момчета.
- К'во ста'а?
- Не казвай, че си си загубил костюма.
- Този е по-добър.
Не, не е. Нали трябваше да сме Тримата Мускетари.
Сега приличаш на принц Приказни а ние сме средновековни шматки.
Махни наметалото най-после. Изглеждаш невероятно.
- Съжалявам, но съм изнервена.
- Слушай, всичко ще е наред.
- Побързай, почти 11 е.
- Картър, чакай.
Помни, трябва да се върна в ресторанта в 12, ясно?
Добре, дай си GSM-а. Хайде.
Добре, ще го настроя за 11:45, става ли?
- Да.
- Добре. А сега ми дай наметалото.
Хайде, време е.
Сам, какво гледат тия?
Мразя я, но обичам роклята й.
Сам, не се притеснявай.
Само пълна откачалка не би те харесал.
Ще седя ей там. Става ли?
Знаеш ли, че седиш точно в средата на дансинга?
Съдбата ни събра заедно за да се вихрим цяла нощ...
...под звуците на музиката.
Тери.
- Ти ли си Номад?
- Номад?
Разбира се. Пътувах през времето и пространството за да те намеря.
А сега танцувай с мен в последният танц на Зион.
Тери, това е хубаво.
Хей, това момиче го познавам отнякъде.
- Жадна съм. Ще си взема един пунш...
- Всичко за кралицата на сърцето ми.
Желанието ти е заповед.
Знаех си, че е твърде хубаво, да е истина.
Ти ли си момичето от Принстън?
Остин Еймс?
- Ти си Номад?
- Да, изглежда костюма...
...не скрива добре кой съм.
- Не, много добре знам кой си.
Съжалявам. Това беше голяма грешка. Трябва да тръгвам.
Чакай. Чакай.
Чакай. Не е грешка.
- Не знаеш ли коя съм?
- Разбира се. Ти си момичето от Принстън.
Ти си момичето, което исках да срещна. Знам коя си ти.
Как ти е името?
Нося ти нещо слядко, госпожице.
Г-н Андерсън.
Остин Еймс с дамата ми. Ще последва взрив.
Достоен опонент.
- Ами гаджето ти?
- Скъсахме.
Предполагам, че си очаквала, някой, който си пада по Старбъкс...
...и пише поезия.
- Нещо такова.
Я стига. Ти си Остин Еймс.
Ти си футболния капитан и отговорника на випуска.
А поезията? Не може да бъдеш двама души.
- Не съм.
- Тогава кой си?
На седми септември ти написах:
"Живея в свят, пълен с хора, които се правят на такива, каквито не са.
- Но когато говоря с теб..."
- "Аз съм този, когото искам да съм."
Дай ми шанс да стана този човек.
Искаш ли да дойдеш с мен да се поразходим?
Ако искаш да станеш принц на бала, ще трябва да си по-романтичен.
Въобще не ме интересува дали ще стана принц.
Е, момиче от Принстън, ще ми кажеш ли най-после коя си?
- Може би.
- Може би?
- Ще ми отговориш на 20 въпроса.
- Нека са 10.
Май нямам избор.
Добре, първи въпрос:
Наистина ли учиш в гимназия "Норт Вали"?
- Разбира се.
- Виж, просто проверявам.
Имам предвид, не можеш да имаш доверие на Интернет.
Добре, следващ въпрос:
Разочарова ли се, като разбра, че аз съм Номад?
- Честно.
- Изненадващо - не.
Гласува ли за мен за отговорник на випуска?
- Изненадващо - да.
- Сериозно?
Добре. Измислих. Какво би си взела...
...от МакДоналдс - понички или БигМак меню?
- БигМак. Но защо питаш?
- Харесвам момичета с добър апетит.
Между другото, току що елиминира 50% от момичетата в класа ми.
Тези очи са ми познати.
Толкова си красива.
Следващ въпрос?
К'во става, маце?
- Ти кой трябва да си?
- Тримата мускетари.
- Изглеждаш ми само един.
- Да.
Виж, 'що не зарежеш Остин...
...и не се позабавляваш се мен.
- Махни се, Дейвид.
- Хайде, Шелби. Знам, че ме харесваш.
- Не, спри. Не.
- Знам... Знам.
- Не, спри. Спри.
- Хайде де.
Дамата каза да спреш.
- О, да?
- Да.
- Я дай, т'ва!
- О, боже.
Току що видях ситуацията през твоите очи.
О, да? А, видя ли как смятам да избягам?
- Невероятно.
- Сега вече си мъртъв!
Дами.
- Мой си!
- Мръднете, моля.
- Свърши се, пич.
- Така ли?
- Да.
- Не ми е приятно да ти го кажа, пич...
...но ти току що стана част от "Вандали и Пирати" цели три пъти.
- Така ли?
- Кажи здрасти на "второ действие, първи дубъл".
Ако те помоля да танцуваме, ще ми го приспаднеш ли от въпросите?
Но няма музика.
Е, и?
Това ли бяха всичките ти въпроси?
Вярваш ли в любовта от пръв поглед?
Ще разбереш.
- Виждал ли съм те преди?
- Да.
Как може да съм те виждал преди...
...и да не си те спомням?
Може би гледаш, но нищо не виждаш.
- Остана ти само един въпрос.
- Добре.
Почувства ли, момиче от Принстън...
...че си направила правилния избор, като ме срещна тази вечер?
Да.
А ти, Остин Еймс, ще искаш ли да ме видиш отново?
Ще си помисля.
Разбира се.
Само не сега.
- Какво?
- Трябва да вървя.
- Да няма полицейски час?
- Нещо такова.
Съжалявам. Благодаря. Това беше най-невероятната нощ в живота ми.
- Къде отиваш?
- Закъснявам.
- За какво?
- Реалността.
Хей, беше по средата на парчето.
- Можеше да изчакаш.
- Спри да живееш в миналото.
Ехо! Почти полунощ е.
Това значи, че е време да коронясаме нашите избраници...
- К'во става?
- Къде отиде момичето, с което бях?
Не, не съм я виждал, но я изпусна.
Аз забих едно супер-маце. Беше щуро.
И сега, момента, който всички очаквате.
- Картър? Картър. Картър, хайде.
- Новите принц и принцеса...
...на гимназия "Норт Вали" са...
- Ще закъснея. ... Принц Приказни и Пепеляшка!
Ти си, брато. Т'ва си ти.
Скъпа, казвам ти "адиос". Съжалявам.
- Какво ми казваш?
- Трябва да вървя. Съжалявам.
Побързай!
Браво! Ето го, браво! Май Пепеляшка няма да му се даде лесно.
- Почти целунах Остин Еймс!
- Аз реално, реално целунах Шелби Къмингс!
Чакай, чакай...? Какво каза той, когато разбра коя си?
Нищо не каза, защото не разбра.
Не си му казала? Защо?
Картър, аз живея просто.
Карам смачкана каруца, а той очаква Барби от Малибу.
Ще му направя услуга и просто ще изчезна.
- Разбих ги.
- Не, аз ги разбих.
- Влизай вътре.
- Стига сте се карали.
Къде са ви короните? Къде са ви наградите?
- Нали победителите вземат награда.
- Ние не спечелихме, мамо.
Някакво момиче ни я открадна.
Аз съм много, много, много, много разочарована от вас.
- Не изглеждаш разочарована.
- Заради маската за лице е.
Не мога да правя гримаси в следващите час и половина.
- Казах ти, че иска да съм лош.
- Картър, просто карай.
- Сам?
- Сам?
Мамо!
- Сам! Ето там е.
- Ей там.
Здравейте, г-жо Монтгомъри.
- Мамо, тя беше там. В колата.
- Видяхме я, мамо.
Това е смешно. Тя е на работа днес.
- Тя никога не би ме измамила.
- Тя беше там.
- Тя беше с него.
- В колата.
- Видях...
- Затвори си котешката уста.
- Видяха ли ме?
- Не, не мисля...
...но сиамските котки май те видяха.
Знам, че те е страх за колата, но не можеш ли да дадеш малко газ?
Ако не си забелязала, карам с 38 при ограничение от 35 мили в час, Сам...
...така че се облегни, моля те.
Хайде, настигни ги.
Натисни педала? Трябва да стигнем ресторанта преди Сам.
Млъквайте, момичета. Ще стигнем в ресторанта достатъчно бързо.
Достатъчно бързо не е достатъчно!
Какво правиш? Махни си лапата от газта!
Не мога. Заклещих се!
Давай, давай.
Картър, можеше преспокойно да минеш.
Жълто. Сам, жълто значи "намали", не "забързай".
Трябва ми някой от "Бързи и Яростни", не от "Госпожица Дейзи".
Ще умрем!
Това беше...?
- Мамо, спри!
- Ще умрем!
Май ще повърна.
О, Боже. Лицето ми се възстанови.
- Казах ти, че не е тук.
- Къде е Сам?
- Как така къде е Сам?
- Къде си мислиш, че е?
- За нейно добро е да е тук.
Фиона, трябва да поговорим за едно важно нещо. Наистина... Фиона, чакай!
Искам да си увелича бюста. Ти къде го направи?
В Сан Диего. Мръдни.
Забеляза ли как ослепително блести пода? Вече използваме "Мистър Пропър".
Ти да не си търговски пътник? Разкарай се.
Ох, леле мале.
Фиона, старшно се радвам да те видя, защото...
Рибата. Немо се спомина. Помериши.
- Смърди на мръсни чорапи.
- Щяхме за ти кажем.
Какво да я правя тая мъртав риба?
Всички, млъквайте!
Само да я намеря, ще съжалява, че се е...
Занесете.
- Сам. Какво правиш там отзад?
- Работя над готварските си умения.
Да, учех я да прави палачинки със сьомга.
Как бяха танците, момичета?
Знаете ли, нещо ми намирисва наоколо.
И определено не е рибата.
Ще си го получиш. Хайде, момичета.
Успяхме, дори без драскотина.
- Момичета, хайде.
- Ухапа ме, насини ми лицето.
Колта смърди на развалено сирене.
- Не си слагай мръсните лапи върху мен.
- Буташ ме.
Какво прави той тук?
Днес явно имам късмет.
Добре.
Г-жо Монтгомъри...
...Вие унищожихте моята...
...кола.
- Gozaimasu, шантави жаби. Това е училищната станция:
Бързам да ви информирам.
Остин Еймс бе коронясан за принц на танците за Вси Светии.
Не е голяма изненада. Но не това е най-интересното.
Истинската мистерия е кое беше момичето, обявено за принцеса?
- За колко време си наказан?
- Ами, колко време е "завинаги"?
- Е, значи няма да кажеш на Остин?
- Стига, Картър.
Той вече не ме харесва. Повярвай, вече е забравил всичко за Пепеляшка.
Да, очевидно въобще няма спомен.
Пич, защо си създаваш тези грижи, при това само за едно маце?
Виж, тя не е просто маце, ясно? Тя е... истинска.
- Истинска? Не си е сменяла носа?
- Не, просто истинска.
Тя не мисли само за дрехите и гримовете си...
...или колко килограма иска да свали.
- Тя ме изслушва.
- Изслушва те?
Ей, брато, и аз те изслушвам. И усещам, че...
- Здрасти, хубавице.
- Да, ти си страхотен слушател.
- Е...
- Виж, пич, клетъчният й е у теб.
- Защо просто не се поровиш в него.
- Заключен е.
Странното е, че още получавам събощнеия - "Желая те", "Искам да се видим".
- О, пич, тая е супер.
- Видя ли, и аз така мислех.
- Докато не получих "Ела да си 'поговорим' ".
- Оу, пич, тая мадама e супер гадже.
Нали се сещаш? 'айде маце? Само така.
Сам, той те търси навсякъде. Кажи му, че беше ти.
Просто помисли какво ще стане, като...
разбере, че съм беднячката от закусвалнята.
- Не можеш да го криеш вечно.
- Не вечно.
Ще му кажа, когато завърша и напусна това място. И никога вече няма да го видя.
А, какво става с теб, Зоро? Ще кажеш ли на Шелби?
Е, точно това си мислех да направя, всъщност.
Добре. В деня, в който кажеш на Шелби кой си, аз ще кажа на Остин.
- Съгласен.
- Съгласна.
Провери в албума на випуска.
- Може би е чужденка. Супер, а?
- Абсолютно. Това е... Това е наистина супер.
Вижте, няма начин да я изпусна. В смисъл, има нещо между нас.
- Мерси.
- Добре ли си?
Изпъни си краката. Опъни ги, по-опънати.
Какво правиш? Бриана! След завъртането е, "пеперудата".
- Не, не е. "Сирената"!
- Да!
О, Боже. Не мога да дочакам соло изпълнението си!
Че как ще играеш соло без партньорка?
Толкова е мистериозен, но е и наистина открит в същото време.
В смисъл, опасен, но и безопасен. Див, а и кротък.
Ще се преоблека.
Не мога да повярвам, че ще кажеш на Шелби, че си бил ти.
Сам, тя осъзна, че е намерила своя Зоро. Ще бъде поразена.
- Сега, гледай и се учи.
- Късмет.
- И, о Боже, когато ме целуна, аз...
- Стега вече, де.
Мадисън, мисля, че за нечий гръб се е лепнало зелено чудовище, наречено г-н Ревност.
- Шелби, скъпа, как си?
- А ти си?
Да. Нека ти припомня.
- Зоро.
- Имаш предвид "нищо".
- Кой е тоя?
- Това е Картър Фаръл.
Момчето, от което преписа по Алгебра.
Оня, дето си пада по анимацията?
- Аз съм отпред.
- Побързай.
- Пусни ме отпред.
- Слушай.
Онази вечер бях сериозно настинала, и изпих цяла бутилка "НайКийл".
- Просто не бях на себе си.
- Но аз мислех, че имаме нещо като връзка.
Слушай, ние нямаме нищо.
Двамата сме от съвсем различни класи.
Нека всичко си остане както преди, ще общуваме само...
...когато преписвам по Алгебра, става ли?
- "Става ли?"
- Това не сме го тренирали!
Беше страхотно?
Добре ли си?
Ако си мисли, че ще ме разкара просто така, значи е луда.
- Момчета, не съм сигурен за това.
- Хайде.
- Довери ни се.
- Питахме всяко момиче...
...дали е било с теб на бала. И тези казаха "да".
- О, не. Не, не, не.
- Остин! В теб ли е телефона ми?
- Момчета, стига.
- Зядай.
Добре! Остин Еймс!
Да се яви претендентка номер 1!
Тя се е преселила от Удланд Хилс, обича да събира мидени черупки...
...да се разхожда по плажа и да свири на туба.
Моля, аплодисменти за Миси!
- К'во ста'а, Остин?
- Благодаря, че дойде, Миси.
- До после, Пич.
- Мъртви сте.
Добре, добре, ред е на кандидатка номер 2!
Тя е ниско подстригано младо момиче, което се интересува от...
...2-рата Световна Война и диетична храна. Представям ви Хелга.
Благодаря.
Толкова сте мъртви.
- Добре, добре, следващата е...
- Достатъчно. Момчета, я стига.
Виж, много си красива? Но аз не съм твоя принц.
- Ще си хванеш гадже, на не мен.
- Благодаря, Остин.
- Опа, неприятности.
- Дейвид, престанете веднага.
Ти си лошо момче и тениската ти е ужасна.
Всички по стаите.
Здрасти, Раян.
Не е честно!
Глупост, глупост, глупост, глупост.
Приета? О, няма да стане.
- Ей. Има ли нещо за мен?
- Всъщност...
...имаш препоръчано писмо от Ед МекМеън,
...пише, че току що си спечелила 1 000 000 долара.
Не ги харчи наведнъж.
Трябва да разбера коя си. Не мога да спра да мисля за теб.
Моля те, кажи ми коя си.
Добре.
- Името ми е...
- Сам!
- Не видя ли знака "Не ме бизпокойте"?
- Не, видях го.
До къде стигна с доклада ми? Трябва ми за петък.
- Работя върху него.
- Ами, побързай.
Толкова ме изнервя това чакане.
Представи си колко нервна щеше да си, ако трябваше сама да си го пишеш.
Боже, права си.
Може ли този път да го направиш, да прилича на правено от мен?
Постоянно ме карат да обяснявам защо звуча толкова умна на хартия...
...и толкова не-умна на... не-хартия.
- Сам? Ще дойдеш ли долу?
- След малко.
Веднага!
Веднага се връщам.
Побързай.
Кой ли пък е този Номад?
"Пепеляшке, да не би да не ми говориш, защото...
...разбра, че всъщност съм...
...Остин Еймс?"
Сам е Пепеляшка?
- Влязъл съм.
- Остин!
- Остин.
- Какво?
Какво става?
Нищо.
Нека позная. Мислиш си: "Наистина ли USC е правлиния избор?"
Ами, да. Мислих много за това...
Не се притеснявай. Правим верния избор.
Добре.
Аз съм, Остин. Пепеляшка, от танците.
Най-после ме намери.
О, не.
"Виж, Остин, живея в свят... "
пълен с хора, които се правят на такива, каквито не са.
- Правят се...
- "Липсваш ми. Не искам... "
Готово.
- Как си?
- Добре.
- Са миене ли?
- Не, може би малко обвързване.
Искам да кажа, нали Пепеляшка би желала това.
- Какво каза току-що?
- Това съм аз, Остин.
Аз съм Пепеляшка, момичето на мечтите ти.
- Виж, аз живея в свят...
- Ти?
Какво правиш тук?
Аз съм Пепеляшка. Дойдох да видя своя принц.
Това е малко странно, 'щото аз съм Пепеляшка.
Всъщност, аз съм най-Пепеляшковата Пепеляшка на света.
Дами, дами.. Вижте, не съм толкова глупав?
Момичето, което срещнах на танците, изпусна нещо на пода.
- Какво беше?
- О, това е лесно.
- Пантофка.
- Не.
- Всъщност - портмоне.
- Не.
Риба.
- Риба?
- Това беше първото нещо...
...което ми дойде наум. Ти пък каза портмоне. Какво е това?
Остин?
Виж какво направи сега. Винаги проваляш всичко.
Аз трябваше да съм Пепеляшка. Аз съм по-голяма.
С около минута и 26 секунди. И винаги ми го напомняш!
- Може би това ще ти припомни.
- Не.
Ела тук!
Мъртава си. Ще те убия!
Бри?
Ще те убия! Слез от мен!
- Това е, защото ми открадна идеята!
- Тате, това не е ли нашата кола?
- Мразя те!
- Аз те мразя!
- О, не!
- Само не...
- Не лак!
- Не лак!
Това е той.
- Чудесно. Върви.
- Не.
Хей.
Какво да бъде?
Знеш ли какво ме побърква?
- Да ти вземат поръчката?
- Не.
Останалите да ме комндват.
- Защо ще го правиш?
- Не познаваш баща ми.
Понички с риба? Кой ги прави?
- Едно кафе. Благодаря.
- Извинете, госпожице?
Случвало ли ти се е някога да разкриеш душата си пред някого...
...а той да не отвърне?
Да.
Чувстваш, че да бъдеш себе си не е достатъчно.
- Да.
- Сякаш си с маска.
Точно така се чувствам.
Искаш да си честен с този човек, да му кажеш "Това съм аз.
Аз съм тази, която търсиш."
Да.
Остин...
...Аз...
-Сам!
- Момент.
- Не, веднага.
Не.
Благодаря за всичко, Сам.
Пак заповядай.
Bonjour, шантави жаби. Това е училищната станция:
Не поливайте моравата и не мокрете колите си.
И помнете, билетите за големия мач са на привършване...
И тогава ни каза, че ще опита да открадне...
... Остин от теб, дори да е последното нещо, което ще направи.
Доведената ни сестра е толкова озлобена.
Продължавай.
И тогава тя измисли цялата тази работа за Пепеляшка.
Намери отнякъде и-мейла на Остин...
...и го използва, за да започне цялата тази афера.
Щяхме да ти кажем по-рано, но тя заплаши да ни убие.
Тя е такова чудовище.
Виж, ако не ни вярваш провери тези и-мейли.
Представя се като "Момичето от Принстън 818", но името и е Сам Монтгомъри.
А ние сме Бриана и Габриела.
Значи тази малка крадла на гаджета си мисли че може да си играе с мен?
Е, ще видим това.
Остин много закъсня днес и помоли да прочетеш това в ефир.
"Пепеляшке...
...ако слушаш, твоят принц иска да се видите след мача."
Искам най-после да разбира коя си.
Картър! Говорих с него. Не като Пепеляшка.
Като самата себе си - Сам, и той не ме мрази.
Значи му каза всичко?
Не, не всичко. Не и частта за Пепеляшка.
Но ще му го кажа веднага след мача. На каубой ли се правиш?
- Мислиш ли, че приличам на каубой?
- Разбира се.
- Кого ще бием?
- Лансърс!
- И кога ще ги бием?
- Петък!
Добри новини. Току-що разговарях с Ханк Кол.
Ако играеш добре в петък, бъдещето ти в отбора на USC е гарантирано.
Чудесно, тате.
И кой ще ни донесе победата?
- Остин!
- Не ви чувам!
- Убий Лансърс!
- Остин!
Мажоретките ще ви изнесат пиеса, за да повдигнат малко градуса.
Обичам не, Шелби!
Благодаря.
"Имало едно време един голям, дебел, шантав жабок.
Той имал красива приятелка, а баща му бил най-влиятелния човек в града.
Но все пак не бил щастлив.
Трябвало да си намери принцеса, тя да го целуне...
...да го превърне в принц, и да избягат заедно.
Една нощ, след като мазният жабок се отървал от своята супер-готина-красива...
...умна-популярна приятелка, той срещнал принцесата."
Ваше височество.
"Уви, се разбрал, че нашият жабок, не само криел самоличността си,...
...но също имал тайна интернет връзка с момиче, представящо се за "Момичето от Принстън. "
Това е лошо.
Скъпо момиче от Принстън, не мога да дочакм момента, в който ще се срещнем.
Ти си единствената, която ме опозна в действителност.
Момчето, което не иска да играе в футбол в USC,
но иска да бъде в Принстън с теб.
- За какво говорят?
- Нищо.
Скъпи Номад, искам да ти кажа коя съм, но съм уплашена!
Страх ме е, че ще ме отхвърлиш.
А и никога не съм се целувала преди.
- Не мога да повярвам, че са прочели имейлите ми.
- Да тръгваме.
Но и принцесата имала тайна.
Тя въобще не е благородна, а измамница, загубенячка и сервитьорка.
Да!
Някакво обяснение за това?
И кого да попитаме дали това е истина?
Аплодисменти за фалшивата принцеса, сервитьорката, Сам Монтгомъри!
Сервитьорка! Сервитьорка! Сервитьорка! Сервитьорка!
Хайде.
- Сам!
- Разкарай се!
Но, Сам, имаш писмо от Принстън.
Какво пише?
Не съм влязла.
О, не!
Ти учеше толкова много.
Не мога да повярвам, че си помислих, че имам шанс.
Сам, сърцето ми е разбито.
Животът е толкова несправедлив.
Е, погледни го от добрата страна.
Имаш работа в ресторанта до края на живота си.
Искаш ли бисквитка?
Много са вкусни.
Хора като нея не са от нашия свят, Остин.
Сам, какво правиш?
Опитвам се да изчистя подовете.
Хайде, скъпа, стани.
Какво смяташ да правиш с живота си?
Аз съм сервитьорка. Правя това, което правят сервитьорките, Ронда.
Скъпа, какво ти става? Дори не осъзнаваш каква щастливка си.
Виж, имаш цяло семейство зад гърба си.
Ние ще де бием за теб.
А ти ще се бориш за себе си.
Мамо!
- Сам съсипа стената.
- Какво?
О, така ли? Ще ти го удържа от заплатата.
И какви са тия тъпи думи?
"Никога не позволявай на страха да проваля живота ти. "
Добре. Ще се заличи с малко боя.
Хайде, момичета. Сам, тази вечер ще трябва да измиеш басейна.
Не.
Моля?
Добре ме чу. Напускам.
Напускам тази работа. Напускам това семейство. Изнасям се.
О, и къде ще живееш?
С мен.
Не можеш да ме разиграваш.
Знаеш ли какво, Фиона?
Ти промени косата си, носът си, лицето си...
...дори и татковият ресторант.
Но никога няма да промениш мен.
Чакай, Сам.
Още една крачка и си уволнена.
О, не. Няма да се наложи, защото и аз напускам. И знаеш ли какво?
Единствената причина, поради която блъсках всички тези години бе това момиче.
Сега тя не ти е робиня и нищо не може да ме спре да ти сритам големия задник.
О не, не. Само не лицето. По-ново е от това на момичетата. Натупай тях!
- Мамо!
- Ронда? Ронда!
Не си заслужава.
- Права си.
- Знаеш ли к'во? И аз напускам.
И аз. Хей, Ронда. Елеонор. Чакайте, трябва ми превоз.
Чао.
Е...
Чао.
Прати ми сметката.
Фиона си помисли, че наистина ще я удариш.
И повече щях да направя.
И представа си нямах, че си такава.
Да, но аз винаги съм знаела каква си.
Ронда...
...сигурна ли си, че така е добре?
Сам, нямаш друг избор.
Не се бях чувствала в дома си от много време.
По-добре е от къщата на сем. Адамс.
- За какво си мислиш?
- Трябва да направя нещо довечера.
Не ме чакай, става ли?
Добре дошли за началото на мача между "Саут Бей Лансърс"...
...и "Норт Вали Файтинг Фрогс"!
Голямо "Добре дошли!" на завърналите се фенове на 38-мия ежегоден мач!
- Я скивай!
- Скивай, на 3 часа!
- Хей, сервитьорке!
- Какво прави тук?
Какво правиш тук?
Сам.
- Знам, че си мислиш, че съм някакъв...
- Страхливец? Езмамник?
- Изслушай ме.
- Не, ти ме изслушай.
Ти ме излъга кой си всъщност.
Никога не съм се правила на такава, каквато не съм. Това бях аз през цялото време.
Бях самата аз, когато ме изложи пред всички.
Не съм дошла да те обвинявам?
Дойдох да ти кажа какво е чувството да се страхуваш да признаеш кой си.
Страхувах се. Но вече не.
Всъщност въобще не ме интересува какво мислят другите за мен...
...защото вярвам в себе си. Знам, че някои неща ще се оправят.
Нищо че нямам семейство, нито работа, нито пари за колеж.
Единственото, за което съжалявам си ти.
- Горе главите. Йо, 5 минути.
- Идвам.
Знам, че момчето, което ми изпрати тези имейли е някъде в теб.
Но аз не мога да го чакам...
...защото да те чакам е все едно да чакам дъжд в пустинята:
Безполезно и разочароващо.
Сам.
- Сам.
- Хей, какво правиш тук?
Ронда ми каза, че може да си тук. Реших, че може да имаш нужда от приятел. Ела.
Сам, много се гордея с теб. Ти...
Разкара мащехата си и Остин само за един ден. Как се чувстваш?
Ще ти кажа, като си поема дъх. Къде ще ходим довечера?
Ами, всъщност си мислех да идем на мача...
...но ще разбера, ако не искаш.
Не, ще дойда.
Наистина? Ще отидеш на мача?
Да. Вече мога да го преодолея. Ще ми е за първи и последен път.
И освен това, ако не дойда, кой ще ти обяснява правилата?
Харесва ми дрехата ти. Като кого си облечен днес?
- Себе си.
- Мисля, че така изглеждаш най-добре.
Благодаря.
Хайде, всички. Не бяха ли страхотни? Нека го чуем от тях.
Аплодирайте мощно нашите мажоретки. Вдигнете малко шум.
Остин и аз почти се събрахме. Още не е официално, но се сдобрихме.
- Извинете, момчета.
- Извинявайте.
Хайде, всички. Пригответе се. Ато ги и тях!
Радвам се, че дойде, Сам.
Представям ви настоящите шампиони, любимите ви - "Файтинг Фрогс"!
"Ленсърс" и "Фрогс" влизат на терена...
...за да покажат кой е по-добър.
Победитулят от днес отива на плейофите на щатското първенство.
Остин.
Остин. Всичко ще е наред, приятел. Това е големият ни шанс?
Съсредоточи се и ще победим.
- Всички разчитаме на теб.
- Анди!
Хей, Чък. Как си, приятел?
Хайде пак! Още веднъж.
От мача остават само девет секунди.
- Жабите се нуждаят от един тъчдаун за победа.
- Обичам футбол! Обичам футбол!
Обичам футбол!
Остин! Остин! Остин! Остин! Остин!
Картър, мислех, че мога да се справя, но не мога. Трябва да вървим.
Знаеш ли какво? Ще ти кажа как е свършил?
- Хайде!
- Направи го!
Това е. Това е шансът ти, Остин. Единственият ти шанс.
- Съжалявам, момчета.
- Къде отиваш?
Какво...? Какво...?
Какъв ти е проблема?
- Какво правиш?
- Махам се оттук.
Какво? Отказваш се от мечтата си!
Не, татко. Отказвам се от твоята.
Това е твоят мач. Разбий ги.
Заместникът на Еймс е с номер 23, Раян Хенсън.
- Остин!
- Остин! Върни се тук!
Остин, какво правиш?
Има нещо, което искам да направя от доста време.
Съжалявам, че чаках дъжда.
Всичко е наред.
Не!
О, Боже.
Тъчдаун! "Файтинг Фрогс" спечелиха. Направиха го. Спечелиха мача.
О... Май ще ми хареса във висшето.
В този ден ние спечелихме нашата игра.
Това, което бе най-важно е, че открих своя принц.
И много лоша настинка.
След това всичко си дойде на мястото.
Татко беше прав. Наистина имаше нещо важно в книжката с приказките.
Вземете тази и двете отпред.
Платила съм, за да паркирам на тези места!
Всъщност продавам колата ти, Фиона. Трябват ми пари за колежа.
За каква се мислиш, че да ми продаваш колите?
- Всъщност те са нейни.
- Да. Мои са.
Аз съм съдия изпълнител. Виждала ли сте това преди?
Никога не съм го виждала.
А това отдолу не е ли вашият подпис?
Никога не съм виждала завещанието на съпруга си.
Страхувам се, че трябва да ме последвате до умастъка, госпожо.
Това тайно завещание прехвърли къщата, и всичко на мое име.
Оказа се, че доведените ми сестри знаят къде е скрила Фиона писмото ми от Принстън.
Намерих го!
Ресторантът на баща ми бе преправен до предишната му класа.
А мащехата ми работеше при мен.
Тя изработваше надницата си, чистейки подовете в "При Хол"...
...под наблюдението на новия ми партньор.
А сестрите ми? Те най-после си намериха роли в живота.
Бащата на Остин най-после свали мерника си от USC.
А Картър си намери работа в шоубизнеса.
Всичко е възможно, ако повярваш.
Той завърши актьорско майсторство.
И в допълнение към това...
...Картър си хвана гадже.
Долината Сан Франциско беше чиста и красива...
...след голямата буря.
А що се отнася до Остин и мен, той най-после ми върна телефона.
Ходехме в Принстън заедно и живяхме щастливо за вечни времена.
Толкова за сега. Ей, аз съм просто свежарка.
К Р А Й Превод и субтитри: АНГЕЛ ИГНАТОВ /ANGEL/