Never Die Alone (2004) Свали субтитрите
Каквото посееш, това ще пожънеш. Това се казва в Библията
Разплата му е цаката.
Мисля, че това го е казал Джеймс Браун.
Все тая. Всички знаем историята...
или поне се преструваме.
Индийците имат специална дума за това - карма.
Те вярват в прераждането...
и че човек си плаща за лайната, които е забъркал в предишния си живот.
И продължава да си цака, докато не се разплати.
Е, ако трябва да направя всичко наново...
Отговорност. Изкупление.
Ако иска да си изкупи греховете, човек трябва да се държи отговорно.
Хей, сладурано, как се казваш?
Кучка.
Моите извинения.
Избягалите от панделата много обичат да го използват...
особено като излизат от душа или сауната.
Разбира се, това са тези същите копеленца...
които ми лазят по нервите посред нощ седмица след като са излезли.
Не е ли тъпо, а? Все пак, те имат право.
Твърде дълго ме нямаше.
Бягане, криене...
Днес е деня, в който ще спра да бягам от миналото си.
Днес е деня, в който... всичко ще си дойде на мястото.
Край на глава 12.
Престани. Проклет перверзник.
- Да престана с какво?
- О, мамка му. Скивай т'ва.
Тоя вълк е ебати сваляча, а.
Ето влиза и шибания дракон.
- Защо си още тук?
- Тъкмо щяхме да си бием камшиците.
Така ли си говорим вече, а.
Аз ще взема да ви сритам задниците, ако не се замъкнете в даскалото.
- Мамка му, брато...
- Не се намесвай, Блу.
- Това просто не те засяга.
- К-Какво?
- Хайде. Няма да те моля пак.
Хей.
- Ще те взема след училище, нали?
- Щом казваш.
Мамка му, брато. Мислех, че майка ми е строга.
Щях да го разбера.
- Муун ли ти даде този адрес?
- Да.
Това ще ти се случи всеки път, когато не ми платиш.!
Ето за т'ва говоря д'ге! Казал си на Муун че ще му върнеш 2-та бона.
- Къде си скрил мангизите? Съжалявам.
- Опитвам се да ги събера.
Наистина не те чувам, човече. Защо не повториш още един път, а?
Наистина сега не е момента да ми се правиш на Брус Уилис.
- Сложи си шибаните ръце, така че да мога да ги виждам!
- О'кей,аз ще...
Шибан мършояд!
- Ето за това тук говоря. Хей, не се коси.
Оставих ти достатъчно да си купиш пакетче дъвки.
- Това е за нова тениска, негро.! Прецака ми обувките.!
- Моля те!
- Тъпо копеле.!
- Постигна ли целта си?
- Със сигурност.
- Нося ти малък бонус.
- Това е на Муун, човече.
Заеби го Муун, човече. Той си взима неговото. Ето това е интересно.
Тогава му го дай. Мамка му, нали знаеш че аз не играя така.
Сега ще вземеш да ми четеш лекции...
за голямото бъдеще дето ни чака ако вярваме на Муун.
А на тях изобщо не им пука за теб, човече.
След 10 дълги години...
Краля се завърна да обитава законния си мил дом.
И мамка му мръсна, адски готино е!
Какво друго мога да кажа?
Влиза шибания дракон.
- Скивай т'ва, виж тука.
- Мътните ме взели.
Все още си грозна като мексиканска салата.
- Липсвах ли ти?
- Негро, да не си луд?
На никой не би му липсвала гърмяща змия.
Как може изобщо да му липсваш на някой?
О, бейби, няма нужда да се държиш така студено.
Що не ми ливнеш нещо за пиене.
Джин с тоник? Още ли пиеш тия лайна?
Нищо не забравяш, а?
- Задръж рестото.
- Ще трябва още доста да се потрудиш...
ако искаш да ме спреш да не се обаждам на Муун...
и да му кажа какъв самоубийствен глупак е влязъл в неговия бар.
- Така ли мислиш?
- Точно така.
Току що ми спести малко пари. Тъкмо мислех да ти дам $100...
Да го предупредиш че съм тук, но ти се прецака.
Давай. Дрънни му една шайба. Хайде звънни му.
Съжалявам за безпокойството, шефе, но тука има един с който би желал да говориш.
Къде мога да се усамотя да говоря?
Да виждаш заседателна зала наоколо тъпо копеле?
Отиди в кенефа, ако искаш усамотение.
Кучка.
Оп-са.Дали това не е Хемингуей Не е ли малко раничко за теб, а?
- Един от тези дни. Нали се сещаш?
- Опитай това.
- Благодаря.
Бароне.
Негро, мислех че си гушнал букета.
Ще ритнеш камбаната копеленце, ако не ми върнеш проклетите пари.
Е, днес имаш късмет.
Тук съм за да изгладя нещата, между нас.
Негро, ние никога няма да сме в добри отношения.
Но ще олекна с много мангизи ако прериташ случайно.
Дай ми секунда да сметна с колко ми висиш.
- Донеси ми тефтера, да го еба.
''Виж Снейк. ''
Често се среща името Снейк.
Тук пише 15,000.
В сметката не включвам далаверите и други работи.
Звучи ми честно. Трийсе. Кажи ги 30. Но после сме на чисто.
Виж, негро, думата ми е бетон. И винаги е била...
за разлика от други мазни копеленца, които познавам.
Да, негро, за теб говоря.
Ако ти се случи нещо, няма да е по моя вина.
- Това мога да ти обещая.
- Знам, че мога да разчитам на теб.
Ще се срещна с твоите момчета,нали? Може да пийнем по едно за доброто старо време.
- Не си насилвай късмета, негро.
- Да.
''За доброто старо време.'' Не е ли това доста гадно?
Джаспър, сипи на всички по едно пиене от мен.
Днес, съм свободен човече.
Никога не съм знаела, че си толкова щедър, Кралю.
Да. Задръж рестото, ъ-ъ, и си купи един вибратор.
Аз съм върха, нали. Обратно при татенцето, а?
- Готов съм за играта.
- Каква е паролата?
Мамка ти че ебем, кучко. Стига ебавки. Отвори вратата, негро.
- Както и да е...
Хей, Блу, защо говориш така на бедния Роки?
Трябва да се научиш на малко обноски като Майк.
- Прав съм, нали Майк?
- Да, сър.
Роки, ние сме супер, нали? Върви по дяволите тогава.
- Имаш ли парите?
- Мамка му, само това ли те интересува?
Ами какво още? Пари...
мацки и кинти.
- Всичко е там плюс бакшиш.
Супер. Винаги знам че мога да разчитам на теб, Майк.
- Мамка му, ами аз?
- Какво за теб, копеле?
Имам нова работа за вас. Тази наистина ще ти хареса, Майк.
Никога не можеш да повярваш кой се завърна внезапно от мъртвите.
- Тупак?
- Ти си смешно копеленце, момко.
- Кой?
Някой, който очакваш от дълго време.
- Д-Дейвид.
- Знаеш, че никога не преставаш да ме изненадваш.
Не съм ли ти повтарял винаги, колко е умно това копеленце?
- Винаги.
- Къде е той?
- Чакай, Майк.
Искам да ме накараш да мисля, че си умен и ще действаш умно.
Крал Дейвид вече обеща да плати парите, които ми дължи.
В замяна, му обещах, че ще излезе на чисто...
а ти знаеш, че аз си държа на обещанията.
Ти ме познаваш, Майк.
Искам ти и Блу да направите вземането и да ми върнете моите 30 хилки.
- Точка по въпроса.
- Това си е прецакване, човече.
Защо не изпрати Роки да ги събере, или някой друг?
Щото не искам да пращам никой друг да го еба.
Продължаваш да се ебаваш с мен, Блу...
Сега, искам да ти направя един малък тест...
да видя как ще се справиш като си под напрежение.
Не се издънвай. Не искам да ги доведеш при мен. Ясно ли е?
- Къде?
- В стаята на Блу. 6:00.
Ще познаеш колата, когато я видиш.
Майк.
Не ме карай да съжалявам.
Това са глупости.
- Ел, да вървим.
- Изчакай една секунда.
- Трябва да свърша нещо преди да се приберем.
- Влизай в колата!
- Мамка му!
Да не е станал с гъза нагоре днес?
- Само си трайи прави каквото ти се казва, нали?
- Искаш да презаредиш ли, колежанче?
Имам си име? Казвам се Пол.
Както и да е. Искаш ли питие, или какво? Платено е.
- Каква е тази история все пак?
- Кой, Крал Дейвид?
Мамка му.
Просто надникни в речника за "ебан духач".
Ще разбереш всичко, което искаш да знаеш за него.
- Наздраве.
- Наздраве.
Нека аз се оправя. Акъла не ти е на място за да се оправиш с това.
Не. Ние ще се справим с това. Ще го направим точно както каза Муун.
Не. Ще го направим както аз казвам че ще го направим.
Просто стой в колата и ме остави аз да се погрижа за това, нали?
- Майк, кажи ми какво става.
- Ел, сега не е момента.
- Не съм те питал, Блу.
- Не ми се прави на умна!
- Човече, какво ти става да го еба?
- Това беше, човече. Ти оставаш.
- Съжалявам. Добре?
Съжалявам.
- Ти ли си Краля?
- На принц ли ти приличам, копеле?
Дай да приключваме с това, човече.
- Ето това са 15,000.
- Муун каза че дължиш 30, човече.
Така ли? Ебаси мамата! Просто се ебавам с теб.
Никога не можеш да си много сигурен.
- Няма нужда да ги броиш. Казах че всичко е там.
- Не ми казвай какво да правя.
Ти прецака Муун, не аз. Късмет имаш че не ти е прибрал кинтите.
Повечето браточки не са имали този шанс.
Поне ги преброй в колата, човече.
- Какво, на къмпинг ли ще ходиш!Извинявай?
Скиваш ли братото в това облекло, изглежда е тръгнал на къмпинг.
Това ви е проблема на вашето поколение. Не знаете как да се обличате.
Това, което ти трябва е да вземеш да вземеш част от парите и...
да се смъкнеш до "Пиротска", да си вземеш един готин костюм.
щот' разбираш ли, жените оценяват човек, който знае как да се облича.
Благодаря за указанията, човече. Ще си помисля.
Съветвам те да слезеш от този Dodge и така да си останеш.
- Освен ако не искаш още проблеми. Разбра ли ме?
- Обикновено не взимам...
съвети от заблудени шибани аборигени.
Връщай се обратно в гората и си наклади огън или нещо друго.
хайде изчезвай. Извини ме сега.
Още ли ще се подчиняваш на т'ва копеле, човече? 'Защото имам план.
Хей, маце. Накъде си се запътила?
К'во става? А ти накъде си тръгнал?
- На колко години си все пак?
- Достатъчно голяма съм.
Ами все пак ?
Към рая, бейби.
- Искаш ли да дойдеш?
- Може би.
Слизай от шибаната кола.! Слизай от колата.!
- Мамка му, Гризли! Защо да го еба го направи това?
- Слизай от шибаната кола!
- Млъквай.! Излез от колата.!
- Добре. Задръж топката.
- Ский т'ва мамка му. Знаеш ли колко ще ми струва ремонта?
- Млъквай, да те еба в устата!
- Хей, човече.!
Хей, белязания. Кажи на приятелчето си да кротува.
- Сигурен съм че можем да се разберем.
- Как ме нарече?
Просто се възхищавах на прекрасния ти белег, момче.
Ти си просто един обикновен Тони Монтана, нали?
- Знаеш ли кой съм аз?
- Ако това беше твоята кучка, тя сама дойде.
Зададох ти въпрос. Знаеш ли кой съм аз бе бастун?
Негро си, нали?
- Пипнах те, копеленце! Хванах ли те!
- Хайде, Майк! Имаме компания, човече.
- Какво да го еба...
Влизай! Хайде!
Отвори вратата.! Отвори вратата.!
Хей!
Хей. Някой да се обади на 911!
Не ме оставяй да умра сам.
Имам кинти. Мога да ти платя.
Само не ме оставяй да умра в канала.
- Мамка му!
Те,... какво? Копеле тъпо! Мътните го взели!
Добре. Джаспър-- Не. Не, не. Оценявам го.
Извинявам ти се още сега за всичката жега дето може да ти се изсипе.
- А сега ми кажи. Какво за Дейвид? Какво за Дейвид?
Къде е да го еба? Кой го е виждал?
Какво да го еба са правили като са отишли там?
- Чакай, задръж.
- Майк е на телефона.
- Кой е?
- Майк е на телефона?
-Джаспър, нека ти звънна след малко.
- Да го еба! Майк!
- Блу е, нали?
Той е ранен много зле. Много лоша рана.
- Мамка му!
- Аз се прецаках. Знам. Ще го закараме на лекар.
- Тъпо копеле!
- Муун! Муун, там ли си още?
- Муун!
- Да. Да, Да, Да.
Слушай ме, Майк. Няма да рискуваме повече.
- Къде си в момента?
Ами, 118-та и ...трета.
Има гаражи на 127-ма.
Кажи на собственика, че аз те пращам.
Карай навътре, и паркирай най-отзад.
- Разбра ли ме?
- Да. Да.
Ще взема някой от моите момчета и ще дойдем с чиста кола...
и - и ще закараме Блу в болница.
- Наясно ли си с това, Майк?
- Да. Да.
Има ли още някой с теб в колата освен Блу?
- Не.
- Майк, чуй ме.
Ти се справи добре, бейби. Случват се и такива работи.
Знаеш как се грижех за семейството ти грижи се и ти за моето.
Просто се радвам че се обади първо на мен.
- Успокой се и отивай в гаража.
- Добре. Благодаря ти.
Майк? Сигурен ли си че може да му се вярва?
Само него имаме сега, нали? Просто карай.
Исусе Христе.
Мамка му. Проклетия Майк.
Сега пак трябва да се притеснявам за шибаните ченгета.
натисни шибания бутон. Натисни бутона.
- Ред, Алвин.
- Да, шефе. какво става?
Имам работа за вас.
Не е честно... след всичко през което преминах...
и всичко, което направих.
- Не бива да свършвам така.
- Пази си силите.
Бърборенето; помага ми да понеса болката.
Само това ми остана.
Няма да успея.
-Просто ме остави тук.
- Ще се оправиш.
Ще те откарам в болница, и ще остана там...
колкото ми е необходимо, за да се уверя че си добре.
Братята се виждат всеки ден, докато си пазаруват.
Никой няма да си мръдне пръста.
Бяло момче като теб минава и ми спасява живота.
Това е налудничаво.
Помощ! Помощ! Има лошо ранен човек с мен!
- Моля, помогнете!
Аз имам син, когото не познавам.
Може би трябва да го намериш.
Кажи му, че баща му е бил войник.
- Сър, не можете да влезете.
- Трябва да слезеш.
- Няма да те изоставя.
О, боже.
Дръж се, брато?
- Ето ги, идват.
- Остани с него.
- Не!
О, Господи. Държа те. Държа те. Държа те.
Шшт. Държа те. Ох,Господи...Държа те.
Държа те. Държа те.
Ще се оправиш. Ще се оправиш. Държа те.
Ще се оправиш.Никъде няма да ходя.
Не ме оставяй. Не...
Не ме оставяй.Не ме оставяй.Не!
O! Не!
Ел.
Ел, не ме оставяй.
Не ме изоставяй! О, Боже!
- Г-н Паскоф?
- Да.
Той не прескочи трапа. Съжалявам.
Ох.
Ами...поне опитахме.
Това сигурно е все пак нещо.
Да. Вижте ,ако дойдете с мен сър.
Има някои формалности, които трябва да оформим.
''Формалности''? Да само няколко въпроса.
Както ви казах преди не познавам човека.
Просто го докарах. Наистина ли? Елате с мен.
Знаете ли дали има семейство?
Той спомена, че има син.
Той реши да ви направи свой наследник.
Какво става.
Как е?
Признавам, че и на мен ми се стори странно, но той много настояваше.
- Аз не познавах този човек, така че...
- Моля ви, не се разстройвайте много.
Изглежда ми,че вие сте направили много добра сделка.
Ето тази розовата кола. Той ви я прехвърли.
- Оставил ми е колата си?
- И това не е всичко.
Той помоли само за едно... вие да се погрижите за разходите по погребението.
разбира се, ще ви уведомим когато освободим тялото.
Сега, обикновено, при убийство...
би трябвало да попълним полицейска справка...
Да предадем личните вещи на властите.
Но, нали се сещате, че... това може да има усложнения.
Разбира се.
Много добре. Радвам се, че си изяснихме тези неща.
Какво се казва, когато някой ни дава подарък?
- Благодаря, тати.
- Точно така, бейби.
Добре, захарче. Сега е твой ред.
- Да, харесва ти, а?
Освен това не ти причинява и кариеси.
Ще спестиш малко кинти от зъболекар.
Нали знаеш какво имам предвид?
Татко има нещо твърдо за вас двете, но не е бонбонче.
- Искате ли да видите?
- Кой да го еба е това?
- Това е важно.
Мамка му. Дано да е важно.
Веднага се връщам, бейби.
- Роки, какво става, човече?
- Имам пресни новини от болницата.
- Дейвид е починал в 7 без 10.
- Това е добре.
Някой го е откарал там, оставил му е колата си.
Сега, какво ще стане ако Дейвид е проговорил?
- Кой?
- Едно бяло дете.
Бяло дете.
Звънни тук-там и се оправяй от мое име.
- Мама е. Как мина интервюто за голямата работа?
- Получи ли я?
Нанси е. Все още важи офертата за довечера, нали?
- Обади ми се, О'кей? Чао.
Г-н Паскоф, аз съм Филип Уотърс, "Сън-Телеграм".
Дано не сме ви оставили с погрешно впечатление от срещата ни днес.
Вашите примерни разкази за върха...
и съм много заинтересуван да видя каква интересна история може да ни дадете.
- Ще се видим в петък
Автобиографията на Краля.
Първа глава. ''The Getaway.''
Днес е първия ден от остатъка от живота ми.
Свих си мангизите от Муун. Сега е време да помахам за сбогом на тоя копелдак.
Щях да се навъртам наоколо до бабин ден.
Разчитах, че някоя от моите кучки ще изкара някой бонус за бедния негър...
от онези правителствени чекове.
Но тази тъпа кучка Една прецака работата.
Трябваше да и звънна, и да и се навикам едно хубаво.
Ами, случва се и на най-добрите френски семейства.
Все пак, плана все още работеше.
След дълги месеци работа за Муун, бавно му спечелих доверието.
Най-накрая ми се отплати.Had him front me a half a brick on consignment.
Тъпчото.
Какво да го еба си мислеше това негро?
Определено, не и каквото си мислех аз;
- You know--
- Чакай...Чакай!
- Схванах. Схванах.
- Муун ще търси негрото.
Няма съмнение в това. И съм сигурен че неговите псета ще се лепнат за задника ми...
благодарение на моето малко недоразумение с Една.
Но по-добре вървете се шибайте и късмет при търсенето ми.
Всичко се въртеше около тази теза,
да се измъкна от тази адска дупка и да се реабилитирам.
L.A., ето ме ида.
който и да е казал, че няма такива неща като втори шанс...
е бил ебати тъпото копеле.
Това е Америка.
Нужна ти е само мечта и воля да я осъществиш.
-Готино е да имаш чисто досие.
- Получих света на тепсия с лимон и горещ сос.
Хората навън по-добре да са готови, защото те няма да знаят какво ще...
- Здравей. Нанси.
-Ти си все още там? Знаеш ли каква е тази вечер?
Знам, нашата годишнина. Няма да повярваш какво ми се случи днес.
Още ли работиш? Не си ме чула да се оплаквам.
Защото те чакам да ме вземеш!
-Знаеш ли какво? Не искам да го чувам.
-Съжалявам.
- Ще ти обясня всичко като дойда.
- Довиждане!
- Роки, чу ли нещо?
- Нито дума.
Исусе Христе. Не е ли ебано, а? По дяволите!
Тия говна... Тия говна засмърдяха здраво.
Имах планове, аз и близначките, да отидем на музикален клуб...
и сега всички тези гадости с Майк...
- Та, какво ще правиш шефе?
- Ако това копеле Майк...
е там някъде и диша...
Искам да се погрижиш за него.
И бялото момче свидетел... И за него искам да имаш грижа.
Не искам тези лайна да се изсипят върху моята глава.
Всичко за което съм работил...всичко... може да се сгромоляса върху шибаните ни глави.
Мамка му. Ти забърка кашата. Оправи я сега.
Аз съм Майк. Оставете съобщение. Аз ще се свържа с вас.
- Не си ходил в полицията, нали?
- Моля те, Нанси, успокой се.
Не, няма да се успокоя.
Сводник промушен смъртоносно в това... това нещо...
и ти се държиш сякаш всичко е наред.
Мога да ти обясня.
Ако само беше там. Той имаше тази... благородство.
- ''Благородство''?
- Трябва да разбера защо е умрял този човек.
- За моя роман.
- Твоя роман ли.
Ти...ти чуваш ли се какви ги говориш?
Това да не ти е рапърски клип или филм на Куентин Тарантино, Пол.
Това е истинския живот, твоя живот.
Цялото това...посещаване на бедните, такъв лъскав в онзи ад......
когато можеш да живееш тук при мен...
- Свикнах с това.
-Това е несериозно изказване, Нанси..
Какво? ''Посещение на бедни''? Съжалявам. Забравих.
Ти си сериозен артист внедряващ себе си в екзотична обстановка...
за изследователски цели. Нали така го обясни веднъж?
Срещата с мен не е ли част от твоето изследване?
Повикай ме когато започнеш да живееш.
Настаних се в удобна "колибка" до плажа.
Мислех че ще се отвлека от простотиите за няколко дни...
преди да развия търговията, да направя някои запознанства.
Направих запознанството.
Готов ли си да започнем отново?
-А ти?
-Ммм.
Да.
Тя се казваше Джанет.
Не съм бил в Кали от 24 часа...
и вече се уредих с бяла мадама изглеждаща като шибана филмова звезда ...
или TV...няма значение.
Шоуто се казва Сърф ритъм.
Моята героиня е Пепър.
Тя е разсеян но обичлив партнъор...
в детективска агенция на Зума Бийч.
В това трябва да има сериозни кинти.
О, не толкова добре, колкото звучи, сладурче.
Това е само кабеларка... и е само временно.
О! Внимавай, внимавай!
- Това са ти новите обувки.
- Знам .
Не може ли да се върнем в хотела и да смръкнем по още една магистралка?
О, по дяволите, Дейвид.
Това е силничко. Може би ти стига толкова.
Тъпата кучка не може дори да направи разлика...
между кокаин и хероин.
Мамка му. Това ми бяха запасите, и нямах сърце да и го кажа.
О, ами тя евентуално би разбрала по-късно.
Те винаги разбират.
След няколко седмици, бизнеса процъфтяваше!
Всички искаха от това, което предлагах.
Дори не трябваше да се преструвам че ми е свършила коката. Що се отнася до Джанет...
Стоп! Стоп, стоп, стоп. Божке-е!
- Да направим още един дубъл.
-Тя не играе достатъчно страстно.
Какво има, скъпа? Не виждам никаква страст в теб.
- Хей! Трябваш ни за снимките.
- Тя още мисли за работата си.
- Задник.
- Е, Джанет го прие лошо, но аз се погрижих за нея.
В края на краищата, тя беше наистина добра в това да ме свързва със нейните колеги.
Понякога щях да получа удар от това че просто гледах шоуто...
и се чудех дали останалата част от света може да каже кои от членовете на екипа бяха зависими.
Зяпането на шибаняците ме накара да се засмея.
Защото знаех че мога да сгромолясам техния свят по всяко време.
Чувствах че дърпам конците.
- Ти си скапан задник.
-Да, но ти не можеш да живееш без мен.
О, нима?
Мислех че живота в Л.A. ще те накара да пораснеш.
- Слава Богу съм грешала.
- Но какво щеше да правиш без мен?
Ще видиш.
О, да , тя определено ще види.
- Затворени сме, човече.
- Хайде, човече. Прозореца ми е разбит.
- Вие сте единствения гараж наоколо.
-Съжалявам.
- Това ще свърши ли работа.
-Окей.
Ще ти взема билет.
Каква е паролата?
Свали тази ютия, човече. Майк, Муун не е тук.
- Къде е?
- Не се дръж така, братко.
Майк, ти и аз ще измислим нещо.
Какво ще измислим бе, Роки?
Елан я няма.
Да, няма я?
Къде е той?
Доста изкарах с гепaното от Муун.
Онези кинаджии в L.A. са фенове. Кой би могъл да знае?
Това беше добро изпълнение.
Изкарах 25 хилки лесни пари.
Но ако исках нещата да продължават така добре; трябваше да направя някои реинвестиции...
да си уредя връзки със западното крайбрежие.
Лесно е да го кажеш.
Кой би могъл да е предположи че такава куха лейка като Муун...
би имал най-добрата дрога в Л.A.?
Предполагам истинските наркомани... Онези които си познават дрогата - са се върнали на Изток.
Тях ги е страх от слънцето. Както аз ги виждам нещата...
това означава златна възможност за всеки там...
който може да осигури нещо качествено.
Да. Няма съмнение по въпроса.
Хероинът определено е промишленост със сериозен потенциал и растеж...
и аз планирах да инвестирам яко.
Накрая се сдуших с няколко Виетнамски мутри в Aлхамбра.
Чувам братята да викат постоянно за някакви "мръсни жълти копелета".
Приказвай си каквото искаш ,копелетата знаят как да ръководят бизнеса.
Джанет би могла да научи т'ва онова за бизнеса от тях.
- Наистина
- Само минутка.
- Не. Веднага!
Аз съм Дейвид. Заеби.
- Дейвид, аз съм. Не ми пука къде си.
Моля те. Адски спешно е.
Аз съм извън играта вече, О'кей? Така че, те моля...
Наистина имам нужда от теб, О'кей?
Обади ми се.
-Кучката си загуби работата...
- Съжалявам.
точно преди третия сезон.
Имаше наглостта да ме обвини все едно че имам нещо общо.
А аз загубих интерес.
Тя си намери нова работа. Плащаше сметките.
Остана ми време да помисля... за други неща.
Бих ти предложил питие но сигурно ги разнасяш из къщата.
Амии, аз,...Никога не съм чувала това преди.
- Как се казваш, девойче?
- Заета съм.
- O! Съжалявам.
- Не се притеснявай.
- Това е само водка. Няма да те нарани.
- Поне кажи как се казваш?
- Виж, съжалявам. Наистина съм заета.
Изглеждаш великолепно, просто искам да знам как се казваш.
-Хуанита.
- Прекрасно име.
Аз съм Дейвид. Приятелите ме наричат''Краля.''
О, нека позная. Сега си търсиш кралица?
- Не цепиш басма на братята, а?
Е, нали знаеш...срещаме много загубеняци тук..
Виж, съжалявам за питието ти.
Какво ще кажеш да ми се реваншираш като ми позволиш да те изведа на вечеря?
Не мога. Имам да уча.
О-хо, студентка. Трябваше да се досетя.
Ти наистина не се вписваш в тази тълпа.
- Какво ще кажеш за следващата седмица?
- Имам изпити.
- Мога ли да ти звънна?
- Слушай сега.
На работа съм следващия четвъртък. Ела тогава пак и ме попитай, пък ще видим.
- О'кей?
- Ще го направя.
Сега, ако ме извиниш.
Тя беше всичко, което човек можеше да иска
красива, интелигентна, неподкупна.
Още тогава си обещах...
че ще бъде моя.
Веднага се връщам. Трябва да разтръскам крушата.
- Мамка му.
Кой да го еба е т'ва?
Не. Всичко е наред, Джаспър. Ти не си знаела.
Какво става?
А сега намали. Забави.
Повтори ми го пак.
Аз ще се заема. Всичко е наред.
О'кей.
Дай ми секундичка. Това е просто бизнес, О'кей?
- Да.
- Йоу, Лари. Ти си у Майк?
- Аха.
- Показа ли се?
- Не. Няма и следа от него.
Слез долу до стаята на Блу. Бялото момче е там. Направи го дух.
- В стаята на Блу?
- Да.
Добре.
- Заведението черпи скъпи.
Не мърдай от тук. Веднага се връщам.
Чакай.! Чакай.!
- Ето я!
- Здрасти!
Току що го изпуснахте. Добър опит.
- Къде по дяволите се изпари?
- От къде мога да знам?
Но ако приемем факта че е единствения бял наоколо...
и кара розов Щуц...
би трябвало да не е толкова трудно да го намерите д'ге.
Четвъртък дойде...
и нито миг по-рано.
Операция Хуанита тръгна с пълна сила.
Пак ли? Момиче, от кого са?
- Ш-шт-т!
- Какво пише?
След като свърша семестъра, планирам да остана...
и да се дипломирам в социална служба... да помагам на изоставени деца.
Много е важно да се раздаваш, нали разбираш?
Мисля, е трябва ада проверим в колата.
- Може да си си забравила шушляка на задната седалка.
- Нещо на ташак ли ме взимаш, а?
Ти си най-необикновеното момиче, с което съм се срещал.
Ти си силна сестрице. Амбициозна.
- Но поне знам къде ти е слабото място.
- Нима?
Ами добре, цялата съм в слух.
Това което сега те разсмива после ще те разплаче.
Твоята сила... е твоята слабост.
Всъщност имаше и още слабости.
Мамка му.
Дейвид!
- Може ли да опитам?
- Разбира се.
Предполагам че няма нито една кучка...
която да не иска по малко кока преди и след това.
Нещо ги подлудява май.
Истината да си кажа, бяха луди да започнат с мен.
- Какво е това?
- Мисля че е време да се установиш някъде.
Късаш ли с мен?
-Дейвид...
Ще помогнеш ли, или само ще се щъкаш наоколо и ще говориш ''Дейвид, Дейвид.''
- как се казва?
- Има ли значение?
Тя се мести тук с теб?
Ами още не съм я питал, но се надявам че ще иска.
Явно наистина я харесваш.
Предполагам, че не мога да кажа че е неочаквано.
Виж, не е точно уволнение.
Ти си умно момиче и адски добър работник.
- Можеш да работиш докогато искаш.
Супер.
Ти си истински шибан светец.
- О, мама не пие.
- Съжалявам за това.
Най-красивия член на абсолвентския випуск.
С какъв точно бизнес казахте че се занимавате, Г-н, ъ-ъ...
Дейвид. Приятелите ме наричат Дейвид.
Ами, различни инвестиции из града.
Трябва да призная че първите ми приходи ще бъдат от износ.
- Трябва да отида до тоалетната.
Извинете.
Мисля, че трябва да се преместим заедно.
Майтапиш се, нали?
Мислиш, че се шегувам ли?
Не мога да се преместя с теб, Дейвид.
Защо не?
Не одобрявам стила ти на живот.
I don't recall you complaining when you were snorting up everything in front of you.
- Пропускаш смисъла.
- Чуй ме ти сега.
Спестил съм някъде около 150 бона.
Правя ги да кажем до 250, вземаме си къща в провинцията...
просто се махаме от тия лайна.
Бейби, много си скромен, и такъв ще си останеш.
Мислиш, че четвърт милион е достатъчен да се оттеглиш?
Четвърт милион не стига за нищо!
Нараних ли чувствата ти?
Виж. Просто се опитвам да бъда честна с теб.
Бейби, погледни ме.
Погледни ме.
Обичам да купонясвам с теб...
и обичам да се чукам с теб.
но това е всичко.
Защо да го превръщаме в нещо което не е истинско?
Нека просто се забавляваме докато можем.
О'кей?
Да, ще го правим...
докато можем.
Тя ме въртеше на малкия си пръст и много добре го знаеше.
Преди се смеех като чуех, как браточките разправяха че са влюбени.
Дори писането на думата ме кара да се чувствам безсилен, но е истина.
никога досега не съм се чувствал с друга жена в живота ми, освен майка ми.
И не ми харесваше. Имам предвид от дъното на душата си.
Мразя чувствата, които изпитвам към Хуанита.
Карат ме да се чувствам... сякаш съм много слаб.
Това не мога да допусна.
Казват че отмъщението е ястие, което се сервира в студена чиния.
Аз щах да си изкарам яденето направо от шибания фризер.
кучката мислеше че ще може да мине без мен...
но скоро щеше да го преосмисли.
Might as well call me a broken-down trick.
Използваш ме заради парите ми, а после ми казваш, че 250 хилки са малко.
Четвърт милион си е винаги супер!
Бяха добри пари тогава, и адски сигурно е че са добри и сега.
Бяха добри пари тогава, и адски сигурно е че са добри и сега.
Бяха добри пари тогава, и адски сигурно е че са добри и сега.
Адски сигурно е че са добри и сега. Адски сигурно е че са добри и сега
- Не стреляй. Ще ти дам...
- Млъквай. Млъкни. Просто ми трябва транспорт.
Влизай.
Просто не спирай да караш
Спри колата. Спри.
Дай назад.
По-бавно.
Точно тук, ето тук, точно тук.
- Защо се изплаши тигъра от филма?
-Защо?
[ Twins, Together ] It was rated ''R-R-R-R. ''
- Това е някакъв майтап.
- O ,Да.
Ел тук.
- Какво каза?
- Благодаря ти, татко.
Точно така, бейби. Сега дай малко и на сестра си.
- Хайде, бейби.
Но не го разсипвай. Какво да го еба?
Какво направи да го еба? По дяволите!
- O, мамка му. Вземи ми телефона.
- Мамка му.
Здрасти?
Копелето ми затвори.
Нали, кучко. Кажи ми друга смешка.
- Майк. Сине.
- Да.
- Хей, Муун.
Проследихме бялото момче до гаража.
Проследихме го на север по 5-та улица.
Отговорност. Откупване.
За да бъде наистина откупен мъжът си признава своите отговорности.
Вторник. Ден за преместване.
Нямаше нужда да се стига до това но кучката не ми остави избор.
Трите месеца планиране накрая ми се отплатиха.
- За съжаление, прекалено добре.
Копеле! Защо не отговаряш на обажданията ми?
Бях извън града. Не ти ли казах?
Не не ми каза Няма ли да ми отвориш вратата?
- Не и ако продължаваш с този тон.
- Отвори шибаната врата!
- Опитай вежливо.
-Моля.
Е, какъв е проблема?
Много добре знаеш какъв е проблема. Ти ми направи това.
Аз съм ти направил това? Не аз ти опрях пистолет в главата и те накарах да смъркаш кока.
Ти не ми даде кока, ти ми даде хероин!
Правилно. Направих го.
Какво искаш да направя?
Скъпи просто се нуждая от доза.
Само за деня а? Знаеш... Само да ми мине?
-Вярно.
-Само една, а?
Да. Но ни знаеш малките хорица.
Знаеш че трябва да спестяваме всяко пени...
и, хм, не ми изглежда че ти имаш и пени.
Ти се наслаждаваш на това нали?
Тя беше права.
Причиних и го и наистина се наслаждавах.
Странното беше, че все още я обичах.
Може би сега повече от всякога...
Тъй като най-накрая се почувствах нужен, оценен.
Заповядай по всяко време.
Хуанита беше по-зависима, отколкото бих могъл да си представя.
Кучката започна да се боцка веднага.
Повечето момичета ги е страх от игли. Което ги предпазва да вършат глупости
Но не и Хуанита. Като че бе диабетичка.
За нея боцкането беше като миенето на зъбите или ходенето до банята.
Не трябва да си професор за да разбереш че накрая...
някой трябва да плаща.
Тия купиха два.
- Да? Имам нужда от помощ.
Виж има клиника на север. Най-добрата в щата...
Искам да вляза.
Освен това е скъпо. Това е 10,000 на месец.
Знам че са много пари ,но аз се нуждая от това.
Трябва да ми помогнеш.Ако ли не, ще отида в полицията.
Едно нещо кучките не разбират...
това е че никога не трябва да се шегуват с полицията.
Разбиването на мъжкото сърце е едно нещо но ебаването със неговата прехрана е съвсем друго.
Знаех си че ще погледнеш на нещата от моята страна. Ще се видим в 8:00.
Чудех се как ли се е чувствала отвътре след като затвори телефона.
Какво е било в главата и? Като залеза онази вечер.
Мислите ли че и е минало през главата... дори за миг...
че това беше последния, който щеше да види?
Знаете онова, което Мечока Йоги казваше...
"Дежа Ву и всичко отначало".
Може и за мен да е говорела.
Ето ме опитвайки се да разреша нещата с Хуанита...
и това тук е също като кашата в която се бях забъркал...
в деня когато напуснах източния бряг, като тази с Една.
Наистина Кралю. Нужни са ми пари.
За какво? Да се бодеш във вените?
Казах ти. Сега съм чиста.
- Шест седмици.
-Чувал съм това и преди.
Мислиш ли, че ми харесва да ти искам пари?
Няма храна в къщата.
Децата се нуждаят от дрехи за училище.
Знаеш че ми дължиш това.
Ще отида в полицията.
Чакай, чакай...
Не го прави.
Ей сега идвам.
Една.
Да, мотаех се с нея едно време...
Преди тъпата кучка да подруса
По някакъв начин си беше втълпила, че аз съм бащата на нейното момче...
и удобно чакаше до сега, 10 шибани години след случката...
за да ми разкрие новината.
Може би бях. Може би не.
Но тя нямаше да направи нищо добро за децата ако продължаваше да "ползва"...
А пък аз да го еба, надали бих могъл... киснейки в пандиза.
Така че реших да я изпитам да видя дали тя е на ниво.
Няма ли да ме пуснеш?
- Радвам се че дойде
- И аз.
Сигурен съм че можем да оправим нещата някакси.
- Имаш ли нещо за пиене?
-Да, налей си.
Нямаш нищо за ядене.
Нещо против? Не искам да ви подяждам.
По дяволите!
Горещо е.
Дейвид, Нуждая се от помощ.
Хайде скъпа.Не е нужно да се държиш така с мен.
Ела тук.
Какво ти става,заплашваш ме че ще се обадиш на полицията, кучко?
- Трябва да си си изгубила ума!
- Остави я!
-Махай се оттук!
Остави го!
Виж се.
За това ли искаш парите?
По-добре му се наслади.
Това е последното нещо, което ще получиш от мен.
Махай се от пътя ми!
Не останах достатъчно време, за да видя дали тя наистина премина теста.
Това което направих е да отида на Аерогарата. Еднопосочен билет до Л.A.
Няма ли да ме пуснеш?
"Дежа Ву и всичко отначало".
Мотаех се наоколо за известно време, мамейки закона.
Придвижвайки се на изток от малък град в малък град.
Нещо мe викаше назад. Липсваше ми дома.
Трудно е да живееш по пътя, особено като знаеш че това е твоето падение.
Заседнал във същата ситуация, от която си избягал преди 10 години
Господ се грижи за глупаците и бебетата, а аз никога не съм бил нито едното от двете.
Ето затова се върнах и е време Краля да оправи нещата, да се изправи срещу отговорностите си...
към Муун, към момчето на Една, и към себе си.
Отговорност. Откупване.
За да бъде наистина откупен, мъжът има на...
Слез от колата.! Излизай от шибаната кола бяло момче.
Излизай от колата! Излизай от колата веднага!
- Окей.
-Направи го сега!
-Излизай от колата!
-Моля не ме убивай!
- Копеле, ще броя до 3.
Не се приближавай до мен! Ще те убия!Сериозно.
Ти.
Ако се тревожите дали ще отида в полицията, то аз няма.Кълна се.
Не ме е грижа за това. Сега остави пистолета долу.
Няма да те нараня.
-Как се казваш?
-Пол.
Какво прави бяло момче като теб в тази част на града в кола на мъртвец?
Той ми я даде преди да умре.
Той ли ти даде този пръстен?
Отивай си вкъщи човече, не ти е мястото тук.
Трябва да знам защо.
- Какво защо?
-Защо го уби?
- Той си го заслужи.
-Вярвай ми знам.
Но защо го уби?
Той уби моята майка.
Една?
Мъжът който уби ... беше баща ти.
Той има тези ленти на...
Слушах ги.
Виж когато той умираше ме помоли да го погреба.
Той...
Той помоли за скромно погребение.
Свещена земя.
- Опа. Човече.
Побързай. Ела.
Трябва да се махаш от тук. Вземи колата
Има четвърт милион долара в багажника .
Те са твои. Ти си свободен. Върви! Махай се от тук
- Върви.
Учудващ разказ.
Наистина учудвaщ.
- Но не мога да го отпечатам
-Защо не?
Това е вестник, а не списание с измислици
Но всичко е вярно.
Имах пистолет опрян в главата ми!
Вие сте голям писател. Ако искате работа сте нает.
Но това...
За съжаление, аз не вярвам и на дума от това.
Казвам ви истината...
И аз вероятно нямаше да повярвам.
В края на краищата аз живях красив и необикновен живот.
Много е жалко че трябваше така да ме завари
преди да имам шанс да свия зад ъгъла...
и да напиша финалната глава.
Съдбата е странно нещо когато мислите за това.
Как всичко е взаимосвързано, като играта на домино.
Как животът на един мъж може има такъв силен ефект...
колкото и неумишлен да е, над живота на толкова много други.
Как може да се преобразува в подарък това, че държи на щедрост.
Както казах, предполагам моя живот беше доста необикновен.
На края, предполагам че всичко се свежда до нещото наречено "карма".
Кой знае.
Ако това е наполовина истинско вярно казват Индусите...
Може и да получа втори шанс в края на краищата.
Чудя се, какво ли ме чака... от другата страна
корекции и нов тайминг: logimaster19@yahoo.com