Terminator 2 - Judgment Day (1991) (T2 cd2.sub) Свали субтитрите
Можеш да се поотпуснеш малко.
Този строг и намусен вид ще те състари, ок?
Имам пред вид да не бъдеш такова дърво.
Усмихвай се понякога.
Да се усмихвам?
- Да. Нали знаеш, усмивка. Гледай.
Здрасти. Хубаво място имате тук. Как е бизнеса?
Остави ме на мира.
Добре. Лош пример.
Виждаш ли човека ей там? Това е усмивка.
Така е добре. Може да се поупражняваш пред огледалото.
Искаш ли малко от моите картофки?
Имаш ли нужда от помощ?
Не.
- Пипнах те!
- Не, не си!
Няма да успеем, нали?
Хората, имам пред вид.
Във вашата природа е да се самоунищожавате.
Да. Основен недостатък, а?
Престанете преди да ви извия вратовете на двамата.
Трябва да знам как е бил построен СкайНет.
Кой е отговорен?
Пряко отговорен е човекът Майлс Бенет Дайсън.
Кой е тоя?
Той е директор на специалните проекти в КиберДайн Системс.
Защо той?
Преди няколко месеца той създава революционен микропроцесор.
Продължавай. И след това какво?
За три години КиберДайн се превръща в най-големия снабдител...
на военни компютри.
Всички Стелт бомбардировачи са оборудвани с компютри на КиберДайн...
превръщайки се в безпилотни.
После те летят с перфектни операционни досиета.
Основите на СкайНет са поставени.
Системата е включена за пръв път на 4 август, 1997.
Човешките решения са премахнати от стратегическата отбрана.
СкайНет започва да учи в геометрична прогресия.
Става самостоятелна в 2:14 a.m. Източно време, август 29.
В паниката, те се опитват да издърпат щепсела.
- СкайНет отвръща на удара.
- Да.
Изстрелва ракетите си срещу целите в Русия.
Защо е атакувал Русия? Нали сега сме приятели?
Защото СкайНет знае, че руската контраатака...
ще елиминира враговете и тук.
Исусе.
Какво знаеш за Дайсън?
Имам подробни файлове.
Искам да знам всичко.
Как изглежда, къде живее, всичко.
Майлс!
Майлс..
Цял ден ли ще работиш? - Извинявай скъпа, но просто не мога да се откъсна.
Майлс, днес е Неделя. обеща да заведеш децата в Рейджинг Уотърс.
Не мога-- Много съм зает, Аз--
Скъпа, Това ще ги издуха всичките. То е неврално-мрежов процесор--
- Знам, каза ми..
То е неврално-мрежов процесор. Мисли и се учи като нас,
това е свръхпроводник при стайна температура,
другите компютри са джобни калкулатори сравнени с него.
Но защо е толкова проклето важно, Майлс? Наистина трябва да знам,
защото понякога си мисля, че тук ще откача.
Скъпа ей толкова близко съм.
Ела тук.
Представи си самолет с пилот който никога не се уморява, никога не греши,
никога не идва на работа с махмурлук..
Запознай се с пилота.
Защо се оженихме Майлс? Защо създадохме тези деца?
Ти нямаш нужда от нас. Сърцето ти и ума ти са тук.
Но то не те обича както ние.
Извинявай. Наистина.
Защо не прекараш известно време и с другите си деца?
Ей ей..
Рейджинг Уотърс..!
Чакай в колата.
Много си нервна, Конър.
Ти също.
Ей, Голям Джон.
К'во става?
Всичко е наред, Енрике.
Той е с мен.
Това е... чичо Боб.
Чичо Боб, това е Енрике.
Чичо Боб, а?
Добре.
Пиене?
"Чичо Боб"?
Ей Сарита, страшно си известна по проклетата телевизия.
Показват Снимки на теб, Джон, и тоя голям приятел.
Куките са пощурели да те търсят.
Дойдох само за нещата си. Имам нужда от дрехи, храна и кола.
Какво ще кажеш и за пломбите на зъбите ми?
Веднага, Енрике.
Вие двамата, изберете оръжията.
Хайде, да вървим.
Още нещо за мама...
винаги планира бъдещето.
Отлично.
Това е най-добрия ми камион, но стартера на мотора е скапан.
Имаш ли време да го сменим?
Да. Ще чакам да се стъмни за да пресека границата.
Енрике, за теб е опасно да оставаме тук. Ще се махнем още тази вечер, става ли?
Добре.
Просто се отбивай по всяко време и напълно обърквай живота ми.
Гледай, израснах по места като това,
и си мислех, че това е начина, по който живеят хората...
возейки се в хеликоптери. Тренирайки със взривове.
Но тогава закопчаха мама и трябваше да постъпя в нормално училище.
Другите деца бяха като расли в саксия и поливани с лимонада.
Страх ли те е?
- Не.
Дори и от смъртта?
- Не.
Не изпитваш ли никакви чувства по някакъв начин? - Не.
Трябва да остана функциониращ докато мисията ми не приключи.
Тогава няма да има значение.
И аз трябва да остана функциониращ. "Аз съм твърде важен"...
Така много ти отива.
Повечето мъже с които се занасяше мама бяха смотаняци...
но имаше един, който беше готин.
Научи ме да ремонтирам двигатели.
Дръж тук.
Мама го разкара, разбира се.
Винаги им разказваше за Деня на Страшния Съд...
и как ще стана световен лидер.
Това е всичко което помня.
Подай ми френския ключ.
Ето.
Бих искал да познавам истинския си баща.
Ще се срещнете.
Да, предполагам.
Мисля че когато стана на 45.
Изпратили го назад във времето към 1984.
Не разбирам.
Тогава той дори не е бил роден.
Това съвсем ме обърква.
- Другия болт.
- О. Ето.
Той и мама са били заедно само за една нощ.
Предполагам че тя още го обича.
Понякога я виждам да плаче.
Тя напълно отрича, разбира се, казва че нещо и е влязло в окото.
Вие защо плачете?
- Имаш предвид хората?
- Да.
Не знам.
Просто плачем...
когато те боли.
Болката ли го причинява?
Не. Различно е.
То е когато нищо ти няма но пак си наранен.
- Вдяна ли?
- Не.
Добре, мой човек!
Дай лапа.
Просто си постави ръката ето така.
Добре! Сега ме удари. Дай лапа. Направи същото.
Добре, беше добре. Ръката горе.
Ръката долу.
Твърде бавно.
Майтап бе. Хайде още веднъж.
Добре. Сега го пробвай.
Сега прави като мен. Дай лапа.
Наблюдавайки как Джон си играе с Машината, внезапно ми стана ясно.
Терминатора никога не би спрял.
Никога няма да го изостави, никога няма да го нарани...
няма да му крещи или да се напие и да го удари...
или да е твърде зает за да бъде с него.
Винаги ще бъде с него...
и би умрял за да го защити.
От всички кандидат-бащи, които идваха и си отиваха през годините...
това нещо, тази машина...
беше единственото, което се вписваше...
в един побъркан свят...
беше най-разумния избор.
Ей, дай да опитаме това.
Ето тук отиваме.
Тя каза да отидете на юг както сте планирали.
- Ще се срещнете утре.
- Мамо!
Мамо, чакай!
'НЯМА СЪДБА'.
Няма съдба- само това което създаваме.
Баща ми и казал това.
Накарах го да го запомни в бъдещето като съобщение за нея.
Няма значение.
Добре, цялата работа отива--
Бъдещето не е предопределено.
Няма съдба, само каквото създаваме за самите себе си.
Тя се опитва да промени бъдещето.
Да, предполагам.
Мамка му!
- Дайсън.
- Да.
Това трябва да е. Майлс Дайсън.
Тя ще го пречука.
Хайде, тръгваме! Да вървим!
Това е тактически опасно.
Карай по-бързо.
T-1000 притежава същите файлове като моите.
Знае каквото аз знам. Може да предвиди този ход.
Не ми пука. Трябва да я спрем.
Убийството на Дайсън би могло да предотврати войната.
Не ми пука!
Нищо ли не успя да научиш?
Не разбра ли защо не може да убиваш хората?
Разбери, може би не ти пука дали ще живееш или умреш. Но не всички са като теб.
Ние имаме чувства. Нас ни боли. Ние се страхуваме.
Трябва да научиш тези неща, не се шегувам. Важно е.
Дани. Дани, казах ти да си лягаш като сестра си.
Само няколко минутки, Мамо!
Дани, времето ти изтече!
Измий си зъбите и си лягай.
Дани!
Тате!
Дани, бягай! Бягай!
Майлс?
- Тариса, бягай!
- О, Боже!
Вземи Дани и бягайте!
Бягайте!
О, Исусе! Майлс!
Тате!
Мамка ви, никой да не мърда!
Не наранявайте татко!
На пода, кучко.
Лягай мамка ти!
Пази се от пътя ми!
Не го наранявайте!
Лягай веднага на пода!
Пуснете момчето.
Млъкни. Млъквай.
Млъкни!
Всичко е заради теб, кучи сине.
- Ти си виновен!
- Какво?
Няма да ти позволя да го направиш.
По дяволите! Закъсняхме!
Провери ги.
Погледни ме, Мамо.
Ранена ли си?
Аз почти...
Ще се оправи.
Ще измислим нещо. Става ли?
Обещавам.
Дойде тук за да ме спреш.
Да.
Обичам те, Джон.
Винаги съм те обичала.
Знам.
Проникнал е дълбоко.
Не е засегнал костта.
Дръж тук. Натиска трябва да спре кървенето.
Кои сте вие хора?
Покажи му.
Дани, искам да дойдеш с мен веднага. Покажи ми стаята си.
О, Боже.
Сега ме слушай много внимателно.
Дайсън слушаше докато Терминатора разказваше историята за...
СкайНет. Денят на Страшния Съд.
Историята на неща които ще се случат.
Не всеки ден разбираш че си отговорен...
за смъртта натри милиарда души.
Разбра го много добре.
Мисля че ще повърна.
Съдите ме за...
неща, които още не съм извършил.
Как бихме могли да знаем?
Да.
Правилно.
Как бихме могли да знаем?
Шибан човечец като теб...
е създал водородната бомба.
Човек като теб...
я е използвал.
Мислиш се за творец.
Нямаш представа, какво е наистина да създадеш нещо...
да създадеш живот...
да го чувстваш че расте в теб.
Всичко което можеш да създаваш е смърт и разруха.
Мамо!
Трябва да сме малко по-конструктивни. Става ли?
Все още трябва да го предотвратим.
Но аз мислех...
Не променяме ли нещата точно сега, променяйки начина по който стават?
Точно така. Няма начин да довърша новия процесор. Не и сега.
Забравете го. Отказвам се от него. Ще напусна КиберДайн още утре.
Това не е достатъчно.
Никой не трябва да продължи работата ти.
Правилно.
Добре, тогава ще трябва да унищожим всички неща в лабораторията...
файловете, дисковите устройства...
всичко тук.
Всичко.
Не ми пука.
Чипът.
- Знаеш ли за чипа?
- Какъв чип?
Той е в КиберДайн. От друг като теб предполагам.
Процесора на първия Терминатор.
Мръсници! Знаех си!
Казаха ни да не питаме откъде го имат.
Тези лъжливи педерасти.
Невероятно творение. Изключително революционна технология.
Беше разбит.
Не работи, но ни дава идеи, води ни по нови пътища.
Неща които никога не бихме...
Цялата ми работа е базирана на него.
Трябва да бъде унищожен.
Можеш ли да ни вкараш? Покрай охраната?
Така мисля, да. Кога?
Сега?
Бъдещето, винаги толкова ясно за мен...
се превърна в тъмна магистрала в нощта.
Бяхме в неизследвана територия...
създавайки Историята каквато бихме искали.
Карл, нали?
Приятели от провинцията. Мислех си че бих могъл...
да ги кача горе и да ги разведа наоколо.
Г-н Дайсън, знаете правилата относно посетители в лабораторията.
Нужно ми е писмено разрешение...
Настоявам.
Дори не си го помисляй.
Всичко е наред.
Нужни са два ключа, завъртени едновременно, за да се отвори сейфа.
Другият е в шкаф в камерата за сигурност.
Гибънс?
Гибънс! Хайде, човече!
Не можеш да оставиш всичко без охрана!
О, мамка му.
Картата ми би трябвало да го отвори.
- Какво е това?
- Проклятие.
Тихата аларма се е задействала.
Неутрализира всички кодове в цялата сграда.
Всички кодове и ключалки са блокирани.
Трябва да прекратим.
Ще продължим. Става ли?
Вие се заемете с лабораторията. Аз мога да отворя това.
- Мисля, че е онзи от магазина.
- Той е.
Той и жената.
Просто изпратете всички с които разполагате в района.
Имам личен код за достъп за лабораторията. Може още да работи.
Не става.
Нека да опитам с моя код.
Джон, залегни, ще има взрив!
Чакай! Не може да влизаш там. Огънят задейства противопожарната система.
Трябва да почакаме докато газът се разнесе.
Сложи си това.
Добре, да се хващаме за работа.
До всички единици в съседство и всички с възможност да отговорят...
протича 211 , 2144 улица Крамър, сградата на КиберДайн.
Първия заподозрян е бяла жена...
идентифицирана с фамилия Конър, малко име Сара.
Избягала снощи от щатската болница Пескадеро.
Вторият заподозрян: бял мъж--
..всички дискове в моя кабинет-- след този до следващия ей там..
..всичко зад бюрото ми и всички процесори от ме ляво--
- Ще ги гръмнем с CPR-то.
Мога ли...
Извинете.
Мога ли да заема това?
Работих много години над това нещо.
1-М-23 дай ми местоположението отново.
- 2111 Крамър.
Заподозрените са въоръжени и се считат за особено опасни.
Добре.
7-2-5-6.
Да!
Фасулска работа.
О, мамка му. Не е добре.
Как сме с времето?
Главния шнур е сложен.
Още един заряд, две минути.
- Как ще ги задействаме?
- С дистанционно.
Фасулска работа.
- Имаме си компания.
- Полицията?
- Колко са?
- Много.
Върви. Аз ще довърша тук.
Хайде.
Аз ще се погрижа за полицията.
Чакай! Ти се закле!
Вярвай ми.
Ти на прозореца!
Хвърли оръжията и постави ръце на главата!
Мама му стара!
Това е проклета картечница!
- Хайде!
- Мамка му!
Давай! Давай! Давай!
Огън!
Едновременно и наляво.
Едно, две, три, Давай.
Накрая за да завършим...
Пипнахме СкайНет за топките.
Хайде, да изчезваме.
Не стреляйте!
- Готови ли сте?
- Готови.
Време е тръгване.
Сега.
- Вземи това. Ще използват газ.
- Хайде.
Започвай с вратата. Майлс подай ми детонатор.
Мамо! Мамо!
Мамка му!
Оттам няма изход.
Залегни!
Оттук.
Не знам колко дълго още мога да задържа това.
Изтегляй се!
Всички навън!
Изтегляй се веднага! Давай! Давай! Давай!
Имаме си военна зона тук!
Затвори очи.
Стойте тук. Ще се върна.
Легни на пода! С лице надолу!
Веднага на пода!
Добре, стреляй!
Ето, дръж това.
Мама му стара!
Давай!
Мамка му!
Изчезвай.
Слушай.
Без значение какво става, стой под жилетките.
- Разбра ли?
- Да.
Добре.
Приближава хеликоптер!
Това е той.
Мамка му!
Стой долу!
Проклятие!
Добре ли си--
Хайде, Мамо, трябва да се измъкнем оттук.
Вземи пушката.
Ранен ли си?
Мама му стара.
Хайде, Мамо. Давай!
Имаме нужда от пикапа ти.
Бързо!
- Давай. Бързо.
- Влизай.
Давай!
Какво по дяволите...
- Кървя лошо.
- Натисни го.
Ето. Така ще стане.
Приближава се.
Настъпи го!
- Това е максималната скорост.
- Аз мога да бягам по-бързо от това!
Идва, отдясно.
Пази се! Пази се!
- Карай ти.
- Къде, по дяволите, отиваш?
Свали платформата.
Мамка му!
Дръж се!
Не спирай!
Давай направо!
Пази се!
Ще се разплескаме!
Всички да се евакуират!
Да се махаме! Да вървим! Хайде!
Аста ла виста, бейбе.
Нямаме много време.
Да вървим.
Трябва да се махаме оттук.
Хайде! Ставай!
Дай ми пушката.
Подпри се на мен, Мамо.
Бързо!
Хайде, мамо.
Ставай!
Насам. Хайде.
Чакай! Не. Не. Твърде е горещо.
Назад.
- Давай. Бягай.
- Не! Трябва да останем заедно.
Джон, трябва да вървиш сега.
- Джон!
- Тръгвай! Веднага!
Качвай се.
Тръгвай.
Ставай.
Хайде, Мамо. Държа те.
Хвани веригата. Хвани я.
Хвани я. Давай. Давай!
Мамо, хайде! Мамо!
Извикай Джон.
Знам че боли.
Извикай Джон.
Извикай Джон веднага.
Майната ти.
Джон, помощ!
Мамо.
Помогни ми.
Махни се от пътя, Джон.
Залегни!
Ставай. Хайде.
Мама му стара.
Искам почивка.
Мъртво ли е?
Терминиран.
Това ще се разтопи ли вътре?
Да. Хвърли го.
И чипа.
Свърши.
Има още един чип.
И също трябва да бъде унищожен.
Ето.
Не мога да се самоунищожа. Трябва да ме спуснеш в стоманата.
Съжалявам, Джон. Съжалявам.
Не, всичко ще е наред. Остани с нас.
- Няма нищо.
- Трябва да си отида.
Не, не го прави. Моля те, не го прави.
Трябва да си отида, Джон.
Не, чакай.
Не трябва да го правиш.
Съжалявам.
Не, не го прави! Не си отивай!
Всичко трябва да свърши тук.
Заповядвам ти да не отиваш!
Знам защо плачете.
Но това е нещо което никога не правя.
Сбогом.
29'ти август 1997 дойде и отмина. Нищо не се случи.
Майкъл Джаксън навърши 40. Нямаше Ден на Страшния Съд.
Хората отидоха на работа както винаги, смееха се, оплакваха се,
гледаха телевизия, правеха любов.
Искаше ми се да побягна по улицата крещейки...
Да ги сграбча всичките и да им кажа:
"Всеки ден оттук нататък е подарък. Използвайте го добре!"
Вместо това се напих.
Това беше преди 30 години. Но тъмното бъдеще което не дойде...
все още съществува в мен, и винаги ще съществува, като спомен от сън.
Джон води битки различни от предсказанията.
Тук, на бойното поле на Сената, неговите оръжия са състраданието...
и надеждата.
Завържи ме, бабо, завържи ме.
Какво ше кажеш?
- Благодаря, бабо.
Лукса на надеждата ми беше даден от Терминатор.
Защото щом машина може да научи стойността на човешкия живот...
може би и ние ще можем.