Godsend (2004) (GodSenD - CD1.sub) Свали субтитрите
ГРЕГ КИНИЪР
РЕБЕКА РОМЕЙН СТАМОС
и РОБЪРТ ДЕ НИРО
БОЖИ ДАР
Момчета, успокойте се!
По-кротко, деца!
Кой хвърли това?
Ето ти и на теб!
Не! С тази сода ме подлудявате.
Такси!
За мен е, аз го повиках!
Глупак такъв!
Ти си глупак!
Ей, я ела тук!
Къде е портфейла?
Може би е време е за тортата! Къде е Пол?
Морис?
По дяволите, г-н Дънкан!?
Познаваш ли го?
Да, беше в моя клас по биология...
преди пет години.
Надявам се, допълнителните часове, да са ти помогнали.
Да си вървим, човече! Това е най-добрият учител, който някога съм имал.
Да вървим!
Извинете за това, г-н Дънкин.
Е, всеки греши...
Изглежда, че всичко е под контрол?
О, Пол защо се забави толкова?
Бързах, но ме задържаха мои стари ученици.
Взе ли подаръка?
-Да.
Ето го!
Прекрасен е!
Добре, хайде да го направим!
Да загася светлината?
- Да знам.
Готови?
Хайде всички! Внимание!
Къде е?
Къде е моето момче?
Хей!
Тате!
Честит рожден ден!
Честит рожден ден, скъпи Адам!
Честит рожден ден!
Къде си сега всъщност?
На Марс.
Не, в предградията е само на половин час от тук.
Това е най-добрата оферта за сега.
Значи ще смените и училището.
По-малко дрога, по-голям избор за храна в стола..
О, типично за Пол... Още се бори със съвестта си
Мамо, тате!Това е най-страхотният ми подарък!
Мислиш ли че би трябвало да му даваме още захар?
- Да, нарушихме всички правила.
Ехо! Стеги там ли е?
Бъди там!
Хей, носим торта за Стеги!
Не се шегувайте така.
Защо?
Той е тревопасен.
А-а, тревопасен.
-Добре, значи нямаш нужда от...
- Чакай,остави го за всеки случай.
Хареса ли ти рождения ден?
Да.
- Добре.
Лека нощ, тате.
Лека нощ.
Кой подарък ти хареса най-много?
Якето ми...
- Да.
Изненада ме.
- Изглеждаш страхотно с него.
Какви са плановете ти за утре?
Трябва да се отбия в галерията, да дам някои нареждания
и трябва да купя нови маратонки за Адам.
Да те оправя.
Да не губим време, да го направим сега.
Мислиш ли да приемеш тази работа?
Това би значило да се преместим.
Значи ще се преместим!
Мислех, че тук и на двамата ни харесва.
И аз преди мислех, че диетичната кола и замразените храни са нормално ядене.
Скъпи, обичам това място, колкото теб,
но не знам кой град днес е добро място за отглеждане на дете.
Освен това, там ще взимаш двойно повече пари.
Просто не съм сигурен, че сега е най-подходящото време, а и галерията точно потръгна...
Сега не става дума за галерията.
Не знам, просто не мога да се отърся от чувството, че съм продажник...
Добре, чуй ме...
Знаеш колко уважавам ценностната ти система.
Става дума за Адам. Понякога го оставяме на заден план.
Добре, твой ред е.
Добре, отивам на пикник...
- Да?
Взимам си: геврече, кроасан...
и звънче...
- Като теб.
Не...
Звънче...
- Да?
Ето го и магазина ... на 3 часа.
Да.
Дай ми ръка.
Мисля, че ако продължаваш да ги помпаш, ще експлоадират.
Наистина ли?
Искаш ли ги или не?
- Да.
А това искаш ли?
Да.
Ще изляза навън да ги разтъпча, може ли?
Добре, но не отивай далеч.
Как ще платите?
С кредитна карта, моля.
Г-жо, трябва ми подписа ви?
Извинете.
Много съжалявам.
Благодаря.
Ехо!
Момчета!
Приемам поздравления!
Джес?
Съжалявам, имаше учителско съвещание.
Джеси?
Имате 4 нови съобщения
Пол...
Ние ще се справим с цялото погребение.
Бог да ви благослови!
- Благодаря ви, отче.
Нали така?
Извинете, Джеси... Джеси Дънкан?
Да?
- Аз съм Ричард, Ричард Уелс.
Ричард?
Вашата съпруга беше една от студентките ми преди години...
Всъщност...
Ричард...
моментът не е подходящ...
- Да знам, прочетох във вестника и
дойдох да ви изкажа съболезнованията си.
Благодаря.
- Всъщност...
Може ли за момент?
Съжалявам, знам, че е ужасен момент...
- Не, не мисля така, не точно сега.
Повярвайте ми, не беше лесно да ви намеря, искам да ви помогна.
Да ни помогнете?
Аз съм лекар, специалист по оплождане.
Ако може да поговорим за малко, обещавам, че няма да ви забавя.
Да отидем в ресторанта отсреща.
Завърших медицина, но истинската ми страст са проучванията.
А ти с какво се занимаваш Пол?
Преподавам биология.
Така ли?
Бихте ли ни казали за какво става дума?
Истината е, че не е никак лесно да ви обясня причината, поради която ви потърсих...
Моята клиника успя да се специализира в метод способен да използва една единствена клетка
за създаването на генетично идентични зародиши.
Зародиши, които биха могли да постигнат "ефект на прераждане".
Имате предвид клониране?
-Да.
Ще бъде момче, напълно идентично с вашето.
Мислите ли, че това ще ни помогне?
Преди работех в тукашната болница и успях да прегледам картона на Джеси.
Запознат съм с усложненията, които са възникнали при раждането на Адам.
И че не може да зачене отново...
- Откъде имате медицинския й картон?
Трябва да съм сигурен, че състоянието на Джеси позволява бременност,
и че детето ще се роди нормално. Да, мога да ви помогна.
Можете да си го върнете.
Синът ви Адам ще се роди отново...
Адам е мъртъв, по дяволите!
- Пол...
Моят син е мъртъв.
Пол, моля те!
-Да се примиря с това?
Бог знае през какво сте преминали.
И аз съм последният, който би желал да го направи по-тежко.
Но истината е, че мога да го направя и исках вие да го знаете.
Това, за което говорите, е не само незаконно, но и неморално!
И трябва да уведомим медицинските власти.
Незаконно - да, неморално - в никакъв случай! Говорим за използването на живот, за да се създаде живот.
Това е всичко.
Правили ли сте го и преди? Клонирали ли сте успешно човек?
Не, но само защото дълго търсих идеалния кандидат.
Докато не прочетох за вас... И знам, че ако приемете предложението ми...
Какво предлагате?
Скъпа, необходимо ли е..
- Това, в което съм сигурен и още вярвам...
Извинете, ето менюто!
Рискът ще е голям, както за мен така и за вас.
Клиниката ми се намира на 300 мили оттук.
Ако приемете, ще се преместите там и животът ви коренно ще се промени.
Пол е прав, че всичко това е незаконно. Ще трябва да се прекъснете всякакви връзки със семействата си
с приятелите си, с всеки, който някога е познавал Адам.
Разбира се, аз ще ви помогна да се установите,
Ще те уредя да работиш в местната гимназия...
Знаете ли какво? Чух достатъчно!
Пол, моля те, знам, че си разстроен...
- Не, не знаеш!
Никога няма да разбереш.
Да тръгваме.
- Прав си.
Съжалявам, че ви притесних.
Джеси.
Джеси?
Ще ви дам този номер, ако решите...
- Джеси!
ДНК-то може да се съхранява неограничено дълго , но клетките на Адам ще могат да се обработват
само през следващите 72 часа. Така че, ако промените мнението си...
Толкова е странно, че не мога да разбера как можеш изобщо да го обмисляш!
А аз не мога да разбера как ти не желаеш даже да го помислиш!
Имаш ли представа колко може да си навредим?
Скъпа, чуй ме! Обичам те, обичам те!
Обичам те до болка!
Скъпа, но той беше единствен.
Ами ако го направим?
Това няма да бъде Адам.
Ще бъде идентичен с него... но ще бъде друго дете.
Ще има същото лице, същата усмивка.
- Не, ще опитаме пак, кълна ти се!
Не, знаеш, че не можем...
Ще намерим начин...
Не искам да имам друго дете!
Искам Адам.
Искам си го обратно...
Знаеш ли какво си мислех, докато чакахме "Бърза помощ"...
той беше в ръцете ми...
и го гледах как умира...
че това е последния път, когато го прегръщам.
Малкото ми момче!
Здравей.
- Пол...
току що чух...
много съжалявам.
Благодаря ти, Сам.
Е, как...
го приема Джеси?
Всъщност, не много добре.
Да, разбира се.
Би ли й предал съболезнованията ми?
Да, ще и предам.
Сам!
Може ли да те попитам нещо?
Чувал ли си за д-р Ричард Уелс?
Ричард Уелс, разбира се! Защо питаш?
Бил е професор на Джеси.
Наистина ли?
Той е легенда.
Има невероятни постижения в генетиката.
Направо технологии от бъдещето...
Както и да е. Последното, което чух за него е, че е продал откритията си на някаква корпорация,
спечелил е смешна сума пари и просто е спрял да работи... Само това мога да ти кажа.
Но, съдейки по публикациите му в специализираните списания, мисля, че е брилянтен.
Както ти казах, той е...
- Гений.
Да, знам.
Пол, аз... толкова съжалявам.
Да, благодаря ти.
Къде отиваш?
Три, две, едно... Удари ли я!
Хайде надолу...
Обърквате ме.
Не, мисля, че можем да приключваме.
Познай кой е?
-Не знам.
Аз съм, Адам.
Не мисля, че познавам никой на име Адам.
Аз съм твоят син!
По дяволите, страхотен отбор сме!
Здравей, мамо!
Адам!
Всички клетки на клонирания ви син ще бъдат идентично копие на неговите оригинални клетки.
Ключът към изкуственото стимулиране на репродукция, е рязко да се върне специализираната клетка към състоянието и на неспециализираност.
Това е предшественика на основната родова клетка.
Т.е. обикновената клетка преди да стане специализирана мозъчна клетка или клетка от дробовете
или просто обикновена клетка от буза.
Щом е готово, ядрото на клетката незабавно
се имплантира в яйцеклетката на майката.
Трансферът е завършен, когато яйцеклетката приеме като свое
ядрото на донора, т.е. на сина ви. От там нататък оставяме всичко на природата.
Тя се справи страхотно.
Бих искал да остане тук до утре, за да се уверя..
че имплантирането е било успешно.
Но се справихме чудесно.
Тя ще си почива няколко часа, така че можем да огледаме за къща в околността.
Тя е в добри ръце.
Значи всички тези хора ...а никой друг не знае...
Процедурата не е много по-различна от обикновеното имплантиране,
а и втората ми специалност е "ин витро". Екипът ще приеме Джеси като оплодена "ин витро".
Д-р Уелс.
Благодаря, Джордж.
Това е прекрасен град и мисля, че наистина ще ви хареса.
Малко консервативна, но прекрасна общност.
Приятни хора... много семейства.
Прекрасно място да отгледаш дете.
Карай след мен и ще те разведа наоколо.
Невероятна природа, нали?
Цялата местност е пропита с история.
Къщата е на повече от 100 години.
Съжалявам, че е необзаведена, позволих си да поръчам някои мебели... Би трябвало да пристигнат утре.
Дали ще се получи, Ричард?
Какво ще стане, ако импланта не се приеме?
Ще се получи, Пол.
- Не може да сме сигурни.
Никой не може да бъде абсолютно сигурен в нищо.
Дори при нормална бременност няма гаранция.
Но ако си говорим честно... какво имаме да губим?
Нея. Джеси.
Волята и за живот се крепи на това.
И аз няма да я разочаровам... нито пък теб.
Имаш думата ми.
Това реално ли е?
За сега.
Невероятно място.
Виж тук.
-Какво е това?
Боже мой, Пол!
Може ли да направим ателие?
- Разбира се.
Как се чувстваш?
- Добре съм.
Джеси! Скъпа, върнах се.
У дома.
Дом...голям дом!! Хей!
Твоят син още не е имал парти тук.
Напъни, напъни!
Не мога!
Много ме боли!
Хайде Джеси, всичко е наред, можеш да се справиш, само още малко.
Нещо не е наред!
-Всичко си е наред!
Има нещо нередно.
Само още веднъж, напъни!
Просто напъвай!
Ето ни, навън сме!
Добре, добре! Навън сме!
-Това беше!
Подай ми респиратор. Да го накараме да изплаче!
Хайде!
Колко минути?
50 секунди.
31, 32, 33, 34...
Не ми прави това! Хайде човече!
-Какво става?
39, 40секунди.
41, 42, 43, 44...
- Хайде, хайде!
О, бебче!
Има същият глас, помниш ли?
Това е той!
Опита се да ни уплашиш, а?
Благодаря.
Ето ни и нас.
Лека нощ, Адам.
Малкото ми момче.
Звучи ми някяк странно.
Това е името му.
Винаги се е казвал така - Адам!
Честит рожден ден!
Честит рожден ден,скъпи Адам!
Честит рожден ден!
Чичо Ричард!
Честит рожден ден, Адам!
Е, как е работата?
Добре, приятни деца са.
И много умни!
Не знам, понякога се чувствам сякаш,
уча риба да плува ....в клуба на лудите.
Май все още ти липсва старото училище.
Не знам, май ми липсва нещо да ми липсва...
Чичо Ричард! Ще ми помогнеш ли да го пусна?
Ето вдигнахме го!
Дръж го далеч от дърветата.
Какво...какво? Каква дума каза?
"Ризървоир".. това е научна дума, чичо Ричард.
Научихме я в час по природознание в училище.
О, имаш предвид "резервоар".
Това е нещо като езеро, обаче езеро създадено от човека.
Но аз мислех, че Бог е създал всичко.
По-добре си представи, че Бог е създал хората, които са направили резервоара.
Ей, детенце!
Прибери се вътре.
Кажи довиждане на приятелите си.
Благодарим ти, Адам!
Довиждане, Адам.
Довиждане.
-Довиждане Пол.
Хей, рожденника!
Трябва да ти кажа нещо.
Оставяш играчките си навсякъде.
Ще се спъна.
Някои от нас не носят каски в къщи.
Какво правиш?
Откъде взе това?
Подарък за рождения ми ден от Джуди Смойър.
Харесва ли ти?
Да.
Май е време да си лягаш.
Тате, мислех си...
За какво?
Мисля, че вече не те харесвам.
Хвана се!
Сега вече работата стана сериозна!
Той е същият за толкова много неща,
но е и напълно отделна личност
и тогава
го поглеждаш.
Честно казано, понякога забравям.
и тогава нещо като това, което стана с играчката динозавър...
Всичко е наред, и аз съм така.
Просто се притеснявам..
- За какво?
Притеснявам се.
Да не разбере.
-Няма да разбере.
А ако разбере?
Толкова го обичам.. И двама ви!
Адам?
Всичко е наред, тук съм.
Къде си!
Тате!
Адам?
Мамо!
О, Боже мой!
- Спокойно, всичко е наред!
-Махни се! Махни се!
Махай се!
-Спокойно!
Всичко е наред!
- Махай се!
Махни се, пусни ме!
-Добре, всичко е наред.
Джеси!
-Идвам!
О, Боже!
-Адам? Адам!
Какво стана?
Не знам, мисля, че припадна!
Звъни на 911!
-Ще повикам Ричард.
Ричард, слава богу! Искам да го настаним в болница.
Аз и колегите ми ще се справим.
Колегите ти изобщо не познават случая.
Няма нужда. Всички са ми близки приятели, познавам работата им.
Но той има нужда от специално лечение, минаха 5 часа, а още е в безсъзнание.
Виж, дишането и цветът му са добри, реагира и на слаби дразнители -
изглежда, че просто спи.
Само дето не се събужда!
Състоянието, което е ми описахте прилича на "нощен тероризъм".
-Нощен тероризъм?
Вид нарушение на съня.
По време на съня си детето вика и плаче. Може да седи, да ходи, дори да говори.
Но всички опити да го събудите, може да навредят.
Не, при нас изглеждаше съвсем различно.
Добре, чакай малко...
Знам, че е плашещо, но вече сме говорили за това.
За възможността нещата да се променят,
когато Адам прехвърли 8 години - възрастта, на която почина.
Е, минаха 8 години и той я премина.
Ти каза, че може да има промени, но не и нещо толкова сериозно.
Защото не бих могъл да го зная.
Вижте, той е само един - това е! Всички знаем колко несигурно е това.
Досега беше лесно, първите 8 години,
но отсега нататък навлизаме в неизвестното.. Няма начин да разберем какъв ще е Адам
на 9, 10 или 50 години...
или какви проблеми би могъл да има.
Обещавам ви, че болницата прави всичко, което е необходимо.
Какво става с него, Ричард?
Това ще трябва тепърва да разберем.
Инстинктът ми показва, че най-вероятно не е нищо сериозно.
Просто му дайте малко време. Става ли?
Да.
Последните 8 години,
дали са били?
Понякога имам чувството, че това няма да ни се размине,...
...че някой ще разбере...
и ще го загубя отново.
Кой знае... Всичко ще бъде наред.
Адам!!
Добре ли е?
-Добре е.
Добре ли си?
-Гладен съм.
Мамче!
Хайде детенце!
Ричард, благодаря ти!
-Ще се видим всички утре.
Адам? Хайде на вечеря.
Джеси.
Няма го тук!
Адам!
Хей, върни се!
Ето къде си.
Какво правиш тук?
Не чу ли, че те викам?
Добре ли си?
Отговори ми.
На теб говоря!
Хей!
Отговори ми!
Да, тате.
Не чу ли, когато те виках?
Вечерята е готова. Да си вървим в къщи.
Пол каза, че е бил доста странен момент.
Не, той е добре.
Да, надявам се, че е наред. Вероятно не нищо.
Не мисля, че има нещо притеснително.
Добре. Пазете се, скоро ще се видим.
Добре, благодаря ти, Ричард. Пази се и ти.
Мисля, че трябва да го заведем при специалист.
Ричард мисли, че няма защо да се притесняваме..
Той да не е Бог?
Колко време ще живеем така?
Докога ще се чувстваме задължени на Ричард?
Сигурен ли си, че си добре?
- Да.
Сигурен?
- Да.
Чао, мамо.
Някой знае ли какво е това?
Нещо велико и същевременно грозно на вид.
Да мислим за ДНК като за съединителна кутия...
където всеки един ген е включен или изключен бушон..
в зависимост от това за коя клетка говорим.
Например, гените отговорни за дължината на ... космите в носа на Кевин
няма да свършат никаква работа на краката му.
Значи генът просто ... не е там??
Не, там е, но просто не активен. Изключен е.
Мъртъв е.
Знаете ли какво?
Прегледайте глава 11 до края на часа
и после си вървете.
Защо не му дадеш да се разбере на този...
да спре да ти взима парите ти за обяд.
Набий го.
Ако не го направиш, ще се оплакваш така цял живот.
Не, няма. Не
- Добре, и двамата.
Да! А ти какво ще направиш?
Ами ако той вече е надживял първичната клетка
и по този начин някакси е отключил
някакъв скрит дефект...?
Чуй ме! Може да е важно, може и да не е но е факт,
че всяка промяна на нормалното му поведение би могла да се появи и в първия случай.
Този "нощен тероризъм"...
- Ако изобщо това е проблемът!
Пол, става дума за обикновено разстройство на съня.
Може да е всичко, но е и обикновено!
-Какво искаш да ти кажа Пол?
Че той има някакъв сериозен проблем? Да не мислиш, че аз не се притеснявам?
Да, не мисля!
Разбирам притеснението ти но 8 години все сме знаели нещо.
Нормално родителите не знаят какво да очакват Отсега нататък, ние ставаме, като тях.
Ние?
-Знаеш какво имам предвид.
Сега мога ли да се върна при пациентите си?
А ти, имаш ли собствено дете, Ричард?
Джеси винаги казва, колко страхотен баща би бил за Адам.
Чак се чувствам засрамен.
Пол, той е твой син. Знам какво означава той за теб.
Но може би би трябвало да разбереш и колко много значи той за мен.
Ето ни и нас. Да тръгваме.
Защо си тъжен, скъпи?
Има един нов ученик - Лори Хейзън.
Само се фука.
Например, колко високо може да се люлее на люлките.
Абсолютен мръсник.
Ей, кой те научи да говориш така?
Не знам.
- Не ми харесва.
Влез в колата.
О, Боже!
Адам! Адам!
-Добре ли си?
Добре ли си?
-Добре съм.
Не те видях. Кълна се, че не те видях.
Бях на косъм да те бутна. Знаеш ли?
Искаш да се самоубиеш ли?
Колко пъти съм ти казвал да не излизаш на улицата с колелото?
Пол! Какво ти става?
Добре ли си, миличък?
- Да.
Сигурен ли си?
Ало?
Да, всъщност бих искал нека да взема писалка...
Доктор Уибър?
Добре. В Бофорт? Благодаря много, Сам!
До скоро. Чао!
Кой беше?
- Грешен номер.
Адам, отвори вратата.
Отвори вратата, сине!
Отвори вратата!
За Бога, сине, отвори вратата!
Тате!
Какво? Защо вратата е заключена?
Как?
-Какво?
Пердето, той беше отдолу...
-Не, не, не!
Виж! За какво говориш?
Виж, всичко е наред.
Не му позволявай да ме нарани.
Никой няма да те нарани... всичко ще е наред.
Успокой се! Мисля, че само си имал лош сън.
Не!
-А?
Видях го.
- Какво?
Какво видя?
Адам, кажи ми.
Моля те!
Не бих могъл да ти помогна, ако не знам какво е то.
Просто знам нещо.
Добре. Какво?
Какво ти казаха.
Нещо лошо ще се случи.
Не, няма!
Никога няма да позволя нещо лошо да ти се случи!
Не на мен.
Чуй ме, ти си мой син!
Такъв ли си?
Кажи го!
- Аз съм твой син.
Точно така.
Всичко ще бъде наред.
Всичко ще бъде наред.
Дали е направил някакви тестове...
Ричард.
- Здравей.
Съжалявам, явно не е подходящ момент.
Не, не се притеснявай. Извинете ни.
Какво се е случило, ти...?
Трябва да поговорим за нещо.
Трябва да се отбия в къщи за едни документи.
Може да приготвя обяд.
Хей, можеш ли така?
Аз имам една идея...
защо не направим състезание по люлеене?
- Да!
- Вие момчета ще сте съдиите.
Ти си много голям.
-Да!
Първо дамите!
Не се засилвай много!
Спри да плачеш.
О, моля ви, спрете! Не-е!
Разтрепера ли се?
О, страхотно, маймуно!
Маймуна!
-Адам Дънкин, веднага спри и слез от люлката!
Край на люлеенето!
Слез долу, веднага слез долу!
Не...?