The Lion King 2 - Simba's Pride (1998) Свали субтитрите
{c:$00000099FF00LL} *Идват лъв и тигър*
{c:$00000099FF00LL} *Идват лъв и тигър*
{c:$00000099FF00LL} *Идват лъв и тигър*
{c:$00000099FF00LL} *Идват лъв и тигър*
Нощта
И духът на живота
Казвам
- О, о, йо.
{c:$00000099FF00LL}*Слушай!*
- О, о, йо.
{c:$00000099FF00LL} *Тронът на прародителите, {c:$00000099FF00LL}Ох, синът на народа.*
Почакай!
Никоя планина не е толкова висока.
Чуй думите и повярвай.
О, о.
- О, о, йо.
Имай надежда.
{c:$00000099FF00LL}*Слушай, хей слушай. {c:$00000099FF00LL}Слушай, хей слушай. Слушай, хей слушай.*
Той живее в теб!
Той живее в мен!
Той ни наблюдава!
Всичко, което виждаме!
Във водата!
В истината!
В твоето отражение!
Той живее в теб.
{c:$00000099FF00LL}*Идват лъв и тигър.*
Той живее в теб.
Той живее в теб.
{c:$00000099FF00LL}*Cлушай, xей слушай.*
Той живее в мен!
Той ни наблюдава
Всичко което виждаме
Във водата,
В истината,
В твоето отражение!
Той живее в теб
{c:$00000099FF00LL}*Идват лъв и тигър*
Той живее в теб
А, Пумба, погледни малкия!
Отломка от старата скала!
И ще разбереш кой ще го отгледа.
Неговите родители ли?
- Окей, разбира се. Технически погледнато.
Но кой ще го научи на истински важните неща?
Като например как да се уригва.
И да копае за буболечки.
Казвам ти, приятел, Ще бъде като в старите времена.
Ти, аз, и малкия приятел.
Момиче е.
- Момиче.
Момиче? Оy.
- Момиче? А.
{c:$0000000600FF}Царят Лъв 2 "Гордостта на Симба"
Уау!
О-оу!
За къде мислиш, че си се разбързала така?
Татко! Пусни ме.
Аз просто искам да бъдеш внимателна.
Киара, чуваш ли? Стават инциденти.
Можеш лесно да се нараниш...
- "Или да те настъпят, или да се загубиш."
И помни...
Искам постоянно да се навърташ около Скалата на рода.
- "...Постоянно."
Знам. И ако видя непознати, да не говоря с тях.
Ела си направо в къщи. Добре, добре. Сега може ли да тръгвам?
Моля те?
- Mм-Хъм.
Много смешно.
- Послушай баща си, Киара.
Да, мамо.
- И стой далеч от границите с другите земи.
Там няма нищо, освен промъкващи се зад гърба, убийци-аутсайдери.
Зазу е прав. Не можеш просто да им обърнеш гръб.
Наистина ли? Как така?
Няма значение. Хайде тичай.
Но, Татко, Аз...
- Ще разбереш някой ден. Давай.
Татко!
И се мотай там където позволявам.
Симба. На кого ти напомня тя?
А? Какво? Кой?
Прилича точно на теб, когато беше млад.
Точно така! Осъзнаваш ли опасностите, в които се намърдахме тогава?
А! Имаш предвид опасностите, в които ти ни вкара.
Хъм.
Тя ще се оправи.
Хей, Тимон! Пумба! Елате.
Добро утро, капитане!
Искам да наблюдавате Киара отблизо.
Знаете, че тя редовно нарушава границите.
Не се безпокой, Симба, ще се залепим за нея, като смръдня за африкански глиган.
Хей!
-Това е жестоката истина, Пумба. Свиквай с нея.
Момчета, разчитам на вас.
Опасностите може да се крият зад всяка скала.
- Aха!
- Хъм! Хъм!
Хей! Чакай! Върни се.
Просто ми се играе.
Великият ловец...
обгради своята плячка.
А?
Уау! Супер.
Другите земи отвъд границата.
Чудя се какво ли има там.
О, не се безпокой, Киара. Чичо Пумба идва.
O, не! O!
Да видим сега. "Симба, добрата новина е, че намерихме дъщеря ти.
Лошата новина е, че изпуснахме африкански глиган върху нея.
Това проблем ли е?"
Киара? Киара?
Пумба! Нека да го кажем "Седиш върху бебето."
Извинявам се.
Сега, Принцесо Киара, като дъщеря на Симба,
знаеш какво става като се измъкваш сама.
Можеше да се нараниш.
- Но... Но...
Да пострадаш? O, Симба щеше да ни убие!
Какво, подхлъзна ли се?
- Но... Но...
Можеше да настинеш? Да си повредиш маникюра?
- Тимон...
Веднъж ми се случи.
- Много е болезнено.
Направо мъчително.
Скъпа, с твоя цвят на кожата, трябва да се пазиш от слънцето.
Какво? Да не искаш да се сбръчкаш?
Някой няма ли да ме изслуша?
Извинявай, не те слушах. Каза ли нещо, принцесо?
Аз не съм само принцеса. Това е само половината от мен.
O, аа.., коя е другата половина?
- O, да видим, хъм...
Добре, докато се сетиш,
нека да похапнем!
Ето ни и нас! Гъсеници.
Малко бяло месо.
При това пълно с протеини.
- Каква отврат!
Не искаш ли? Ами ти, голямо момче?
A! Аз обичам гъсеници.
- Не казвай "обичам."
Обожавам!
- Обожавам!
O! Винаги правиш това.
Отхапваш от всичко, и после го връщаш. Това ме побърква.
Но не и с тези от земите отвъд границата, които са наистина лигави.
Лигави? Пумба, мой верен приятелю,
тези са от хрупкавите, тези които правят месото вкусно.
Лигави.
- Хрупкави.
Лигави! Лигави! Лигави!
- Хрупкави! Хрупкави! Хрупкави!
Лигави! Лигави!
- Хрупкави! Хрупкави! По-вкусни.
С по-малко пълнеж. С по-малко пълнеж.
-Много вкусни. Много вкусни.
Коя си ти, пътничке от земите на гордостта?
Какво правиш?
- Баща ми казва никога да не обръщам гръб на някой отвъд границата.
Винаги ли правиш това, което ти нарежда татко ти?
- Не!
Обзалагам се че да! Обзалагам се, че си малкото момиче на татко.
Хората от външните земи нямат нужда от никого.
Аз мога сам да се грижа за себе си.
Наистина ли?
Супер!
-Бягай!
Насам!
За малко ни се размина.
Да.
Бягай!
- Хей! Чакай ме?
Аз ще им отвлека вниманието! Бягай! Опа!
Опа... Oх
Пази се!
Бягай!
Направих го! Направих го!
Ha!
Леле, видя ли размерите на тия зъби?
И как само ръмжаха.
Почти ме изядоха там долу,
и им скачахме по главите направо ги спукахме!
Ние сме добър отбор!
А ти... беше много смел.
Дали? Ти също беше много смела.
Казвам се Кову.
- Аз съм Киара.
Пипнах те! Ти гониш!
Пипнах те! Ти гониш! Ти гониш!
Алоо..? Ти бягаш, аз те гоня... Схващаш ли?
Какво ти става? Не знаеш ли как се играе?
Ох!
Ах!
Зира.
- Симба.
Нала.
- Зира.
Тимон, Пумба. Готово! Сега, когато всички се познаваме,
Разкарайте се от нашите земи!
- Вашите земи?
Тези земи принадлежат на Скар.
Аз ви прогоних от земите на нашият род.
Сега, ти и твойто малко зверче, се разкарайте!
O, не си ли се запознал с моя син, Кову?
Той беше избран от Скар да поеме по неговият път,
и да стане крал.
Пфу! Това не е крал, а една мъхеста топка.
Кову беше последният роден...
преди да ни изгониш във външните земи,
където имаме малко храна, и още по-малко вода.
Ти знаеш наказанието за навлизане в земите на гордостта.
Да, но детето не го знае!
Както и да е, ако искаш плът, ето.
Взимай го и се махай.
Да приключваме.
O, не, Симба.
Едва започваме.
Довиждане.
Довиждане.
Симба?
Киара, какво си мислеше че правиш?
Можеше да те убият.
Но, татко, аз не...
Казвам ти това, защото те обичам.
Не искам да те загубя.
- Знам.
Ако нещо ти се случи, не знам какво ще правя.
Някой ден, няма да съм тук,
и ти ще трябва да се погрижиш за царството.
Ти си част от велик...
- "Кръговрат на живота." Знам това.
Точно. И трябва да внимаваш.
Като бъдеща кралица
- Какво, ако не искам да съм кралица?
Не е забавно.
Все едно да кажеш, че не искаш да си лъв.
То е в кръвта ти, както и на мен.
Ние сме еднакви.
Oф!
Когато пораснеш ще разбереш
Има много неща, който ние
не разбираме.
Едно е сигурно
нещата не винаги стават
така, както сме ги замислили.
Но ти виждаш всеки ден
ние не се отказваме.
Сякаш мечтите ти не са се сбъднали...
Ние ще стоим до теб,
пълни с надежда, пълни с гордост.
Ние сме повече от това, което сме
Ние сме едно - Едно
Ние сме едно
Ние сме едно
Ако толкова много трябва да съм...
мога ли просто да бъда себе си?
Такава каквато съм
Да повярвам ли на сърцето си
или съм само част от
нещо по-голямо?
Дори тези, които ги няма вече
са с нас докато вървим.
Твоето пътуване сега започва
Сълзи на болка сълзи на радост,
Само едно нещо може да ни погуби -
гордостта ни дълбоко в нас.
Ние сме едно - Едно
Ние сме едно - Едно
Ние сме едно
Ние сме едно
- Ние сме едно, ти и аз
ние сме като небето и земята
едно семейство под слънцето.
Мъдростта за да водиш,
куража, който ти трябва
Ще ги намериш, когато видиш
Ние сме едно
- Едно, едно, едно
И докато живееш тук,
въпросът е ти кой си.
Ще разбереш някой ден.
Кову, Кову, Кову. Скар дори не му беше баща.
Той просто го взе.
Хей, Витани, къде е малкият термит Кову?
"Избраният"?
Нука, къде е Кову?
Пак ли го остави сам?
Хей! Там навън всеки лъв е сам за себе си.
Малкият термит трябва да се научи сам да се оправя.
Мама ще побеснее. Тя ти каза да го наблюдаваш.
На кой му пука? Аз трябваше да бъда "Избраният".
Аз съм най-големият, най-силният, най-умният...
Ох, тия термити.
Можех да съм лидер, ако тя ми беше дала шанс.
Да бе, да. Защо не го кажеш на нея?
Не си мисли, че няма.
Наистина ли? Ето ти една възможност.
Какво? O! Мама. Мамо! Здравей!
Мамо, хванах полски мишки за твоята вечеря.
Не си спомням къде ги оставих... Добре.
Хей, Кову,
Искаш ли да се борим?
Ти трябваше да го наблюдаваш.
Той не е виновен. Отидох сам.
Какво прави?
- Нищо.
Кой ни изгони?
- Симба.
Кой уби Скар?
- Симба!
Какво съм ти казвала за тях?
- Съжалявам, мамо. Тя не изглеждаше лоша.
Аз... си помислих, че можем да бъдем...
- Приятели? Ще се добереш до дъщерята,
и Симба ще те посрещне с отворени обятия?
Блестяща идея.
Блестяща идея!
Ти си брилянтен. Много се гордея с теб.
Имаш същия престъпен ум...
който направи Скар толкова... велик.
Ха. "Избраният."
Виждам пътя...
към нашето славно завръщане...
към силата!
Но аз не искам...
- Тихо!
Тихо, малкия.
Сигурно си изтощен.
Спи, мой малки Кову,
Нека сънищата ти полетят.
Един ден, когато станеш голям и силен-
Ще бъдеш крал
Лека нощ.
- Лека нощ, мой малки принце.
От утре твоето обучение се засилва.
Аз бях изгнаник, преследван
Оставен сам и беззащитен
Като се сетя какво причиниха
Леко се изнервям.
Но аз имам една мечта тъй хубава,
която ме изважда от депресията,
`щото успокоява вътрешното ми "аз"
И ми помага да се поотпусна
Звукът на Симба задъхано умира
Неговата дъщеря пищи в моята хватка
Лъвското му достойнство печално плаче
Това е моята приспивна песен.
Опитах миналото да забравя
На враговете мога да простя
Проблемът, знам е малък,
но мразя да ги оставям да живеят
И такаче откриваш в себе си този,
който да подгони Симба на дървото...
Да, битката ще бъде кървава...
Но точно този вид работа е за мен,
Мелодията на сърдитото ръмжене,
Отброяването на болезнения вой,
Симфонията на смъртта О, боже
Това е моята приспивна песен.
Скар го няма, но Зира е все още тук,
За да обича този малък момък,
докато го превърне в убиец,
похотлив, за да е лош.
Спи, ти малък термите, така де, скъпоценно малко нещо...
Един ден, когато станеш голям и силен.
Ти ще бъдеш крал.
Ударите на бойните барабани,
Вълнуващият рев на Кову
Удоволствието от мъстта!
- Ще го докажат!
Долавям възгласите:
Кову - какво момче!
- Кову - какво момче!
Наближава времето за разплата
и тогава знамето ще полети
срещу кърваво-червеното небе...
Това е моята приспивна песен!
O, Муфаса. Всеки ден Киара става по красива,
и се превръща в кралица. Много се гордеем с нея.
Но онова зверче, Кову, расте и става силен,
а Зира събира в сърцето си все повече омраза.
Притеснявам се, Муфаса.
Нещата никак не вървят добре.
Имаш ли план?
Какво?
Кову? Киара?
Заедно?
Това е планът?
Да не си луд? Това няма да стане.
O, Муфаса, май главата ти е прекалено дълго в облаците.
Добре, добре.
Не вярвам планът ти да заработи, но ти вярвам.
Надявам се, че знаеш какво правиш!
Готов си!
Mм, добре.
Много... добре.
Душата ти е толкова черна, колкото и на Скар.
Каква е съдбата ти?
Да отмъстя за Скар.
Да заема мястото му в Земите на гордостта.
- Да! На какво съм те научила?
Симба е врагът.
И какво трябва да направиш?
Да го убия.
Това е първият лов на Киара.
Ето я!
- Киара.
Аха!
- Можеш да го направиш.
Днес е твоят ден.
Боже, колко си пораснала.
Хъм... Ще се оправиш.
Татко? Трябва да ми обещаеш, че ще ме оставиш сама да се справя.
Обещаваш ли?
- Добре. Обещавам.
Погрижи се да не пострада.
- Aха! Mм.
Това място е станало още по-ужасяващо, откакто хиените избягаха.
Бърррр.
Не ме е страх, разбра ли?
Просто не знам защо сме тук.
Ако Кову е толкова специален, защо има нужда от нас?
Аз дори не получих и шанс!
Готово. Хайде.
Киара започна лова си. Трябва да побързаме.
Oу, Огън!
A!
Хът! Хът!
Танго, Чарли Алфа. В каква позиция си?
Амии... Нагоре вдясно? Главата леко обърната на ляво. Опашката изправена.
Защо ли да го безпокоя?
Аха!
Oх.
Май сме там, където елените и антилопите играят.
Тимон, какво правите тук?
Ами, пазаруваме! Някоя хубава кожа за бърлогата,
малко възглавници, малко сушени розови листа...
Баща ми ви е изпратил. След като обеща да ме остави сама да се справя, ме излъга.
Не. Той простo не иска да пострадаш.
Трябваше да се досетя, че той никога няма да ми даде шанс.
Ще се справя сама! Далеч от Земите на гордостта.
Хей! Почакай! Върни се!
Погледни зад теб!
- Киара! Върни се!
O-не! Тя пак избяга.
Някой трябва да вземе бийпър на това дете.
Време е да палим!
Изпечена принцеса! Изпечена принцеса!
Хей, горещо ли е тук или идва от мен?
Огън!
Хайде.
Уха!
Пристъпваме към действие. Давай!
Не се безпокой, Симба. Тя ще се оправи!
Каквo толкова може да й се случи?
Не! Не! Киара!
Зазу! Полети! Намери я!
O!
Не!
Трябва да кажа на Симба!
Къде съм ?
- В безопасност. В Земите на гордостта.
Земите на гордостта? Не!
Защо ме доведе тук? За кого се мислиш?
Мисля се за този, който ти спаси живота.
Виж, държах ситуацията под контрол.
На мен не ми изглеждаше така.
- Тогава хващай посоката на вятъра.
Какво правиш?
Кову?
Киара!
Киара, добре ли си?
Татко, как можа да нарушиш обещанието си?
Много добре направих. За малко да те загубя.
Никакъв лов повече. Никога.
Но аз се справях добре! Дори преди Кову...
Кову?
Симба!
Хей! Ти!
Как смееш да спасяваш кралската дъщеря?
Спасил си я? Защо?
Аз просто искам да се присъединя към вас.
- Не!
Ти беше прогонен заедно с другите.
Но ги напуснах. Аз съм непокорен.
Съди ме по това кой съм.
Трябва ли да бъда наказан за престъпление, което не съм извършил?
Симба, дължиш му живота на дъщеря си.
Хъм, да. Трябва да изпълним дълга си.
Кралския протокол изисква всички дългове да се изплащат.
В този случай, може да се направи изключение.
Законът на баща ми ще натежи.
За сега, се сдържам от преценка.
Ще видим кой си ти наистина.
Хей, благодаря че ме спаси.
Какъв ловец си ти... Принцесо?
За малко да загинеш.
Какво?
- Няма да издържиш и три дни сама.
O, и предполагам, че ти ще ме научиш?
O. Да.
Киара!
- Идвам.
Добре! Впечатли ме.
Започваме на зазоряване.
Очаквам с нетърпение.
Видя ли това?
Тоя я остави да се измъкне! Ако бях аз...
- Тихо.
Спасяването от огъня проработи перфектно,
и Симба се хвана.
Сега, колкото Кову е по-близо до дъщерята,
толкова е по-близо до Симба!
И когато Симба остане сам...
Симба! Симба!
Помощ!
- Татко!
Не! Татко!
Още малко.
Хванах те!
Довери ми се.
- Симба!
Не!
Скар.
Кову?
Не!
Добро утро.
Готова съм за първия урок. Изненадах ли те?
Хайде. Да вървим.
Три, две, едно.
Хванах те!
Чу ме...
Само малко.
Все още дишаш много тежко.
Успокой се. Почувствай земята под лапите си,
за да не издаваш шум.
Тихо! Гледай майстора и учи.
Не ме изяждай, моля те.
Никога не съм срещал твоя тиранин. Имам предвид, Скар.
Какъв човек. Малко мрачен, но...
Тимон, какво правите тук?
Киара! Слава богу!
Хей, ние не те следим.
Тук просто е най-добрия ресторант в Земите на гордостта.
Буболечки навсякъде!
Хубавото е, че нямаш нужда от резервация, и...!
Разкарайте се, боклукчии. Хайде! Марш!
Марш!
O не, не.
Тимон! Изморявам се.
Трябва да отслабна малко.
Марш! Марш!
Хей, може би той ще помогне.
Смяташ ли? Марш!
O, да, Това е идея. Правилно. Да оставим изгонения...
Хей! Чакай! Имам идея.
Ами, ако той помогне?
- Какво?
Дай малко глас, а?
Ръмжи!
Хайде де!
Аха?
- Ето така.
Ихаа! Хайде. Направи го пак.
Защо правим това? Какъв е смисълът на тази тренировка?
Тренировка? Това е просто забавление!
Забавление?
Да хлапе. Трябва да излизаш по-често.
Забавление! Ихаа..!
Ихаа...
Опа!
- Опа!
Хей, носорог!
Какъв звук!
- О, извинявай.
Аха! Добре ли си, хлапе?
Хей!
- Добре си!
Извинете. Извинете.
Ето така.
Аха.
Извинявай!
- Хей, вие двамата, идвате ли или какво?
Видя ли това? Гледай.
Леле. Виж това. Наистина е красиво.
- Какво? А, да.
Прав си. Гледай там!
Онова прилича на малко зайче. Виждаш ли пухкавата му опашка?
Да!
А онези там приличат на два лъва, избиващи се помежду си за месо.
Хей, никога не съм правил това преди.
Наистина ли? Баща ми и аз го правим постоянно.
Той казва, че всички велики крале от миналото са там горе.
Мислиш ли, че Скар е там?
Той не ми беше баща, но все пак... е част от мен.
Баща ми казва, че...
в Скар е имало тъмнина, от която не е могъл да избяга.
Може би и в мен има тъмнина.
Татко, загубен съм. Кову е един от тях.
Наследник е на Скар.
Как да го приема?
- Симба?
Обърнах се за съвет към великите крале.
Помогнаха ли?
Мълчаливи са като звездите. Баща ми никога...
O, Симба.
Толкова много искаш да вървиш по пътя който се очаква от теб.
Кову може би не иска.
- Какво? Откъде знаеш...
Виждам ги долу Така както и ти.
Опознай го и ще видиш.
Какво има?
Нищо.
Кову...
- Просто през целият ми живот съм трениран да...
Нищо.
Трябва да вървя.
- Кову, почакай.
Къде отиваш?
Никъде.
Ха! Така си мислиш ти.
Кой беше това?
- Приятел на семейството.
Хайде!
Следвай стария Рафики. Той знае пътя.
Пътят за къде?
- Следвай ме и ще видиш!
Побързай!
Кову, да вървим!
Къде ни води?
На едно място в сърцето ти, наречено "Юпенди".
Има едно място, на което лудата луна
кара маймуните да пеят и павианите да се ухажват
и знойният аромат на цъфналия лотус
ще те води напред,
докато хипопотамите се полюшват на лианите,
а носорозите танцуват румба в права линия.
Всички розови фламинго се преплитат
Докато звездите слизат да играят. Уух
Тук в Юпенди плодовете на страстта израстват сладки
и е толкова божествено, че можеш да обезумееш,
и всичко ще те отнесе.
В Юпенди без грижи и безпокойство.
само трябват двама, за да бъде всичко истинско
сърцето ще те отведе до там.
Къде това?
- В Юпенди
В Юпенди
- Няма място, където да не го носиш със себе си.
по-добре внимавай къде стъпваш, `щото пътят е стръмен
По-добре задръж дъха си, `щото водата е дълбока
Това е дълъг път надолу над скоковете на любовта,
но да паднеш е само половината от удоволствието.
В Юпенди,
където плодовете на страстта израстват сладки
и е толкова божествено, че можеш да обезумееш,
и всичко ще те отнесе.
В Юпенди без грижи и безпокойство
само трябват двама, за да бъде всичко истинско
сърцето ще те отведе до там.
Можеш да развяваш клони, все едно, че няма утре,
от Танганайка до Килиманджаро,
но ще откриеш Юпенди, където и да си.
О, под слънцето
- Юпенди. Това значи любов, нали?
Добре дошли в Юпенди.
В Юпенди, Kъдето плодовете на страстта израстват сладки
и е толкова божествено, че можеш да обезумееш,
и всичко ще те отнесе.
В Юпенди без грижи и безпокойство
само трябват двама, за да бъде всичко истинско
Твоето сърце...
- Сърце
Ще те отведе до там
В Юпенди
Към Юпенди, напред към Юпенди!
Към Юпенди, напред към Юпенди!
- В Юпенди, В Юпенди
Към Юпенди, напред към Юпенди!
- В Юпенди, В Юпенди
-В Юпенди
В Юпенди, В Юпенди
Лека нощ.
- Лека нощ.
Тази вечер е малко студено, а? Влез.
Хвани го!
Какво чакаш? Кову, хвани го!
Сигурна ли си?
-Абсолютно. Видях с очите си.
Не. Кову не може да ни предаде.
Добре, трябва да й кажа днес.
Ох, от къде да започна?
"Киара, Зира имаше зловещ план, и аз бях част от него,
Но вече не искам да бъда защото...
Защото те обичам."
Глупости, тя никога няма да ми повярва.
Но трябва да опитам.
Киара, трябва да говоря с теб.
Киара, не искам да говориш с него.
Аз искам да говоря с него.
Скар не можеше да се отърси от омразата си,
и накрая, тя го унищожи.
Не бях чувал историята за Скар по този начин.
Той наистина е бил убиец.
Огънят е убиец.
Понякога, това което е останало може да порасне по-добре от поколението преди него. Поколенията преди...
Ако му се даде шанс.
О, не!
Защо, Симба.
- Зира.
Какво правиш тук... съвсем сам?
Добра работа, Кову.
Точно по план.
Ти!
- Не! Нямам нищо общо с това!
Атака!
Не!
Да! Хванахме го!
Помнете на какво ви учих!
Действайте като отбор!
Симба!
- Хвани го, Кову! Хвани го!
Направи го!
Ще го направя за теб, майко!
Мамо, гледаш ли?
Правя го за теб и за мен.
Това е моят миг на славата!
Какво? Не!
- Не!
Нука!
- Съжалявам, майко.
Опитах.
Тихо!
Нука.
Татко?
Татко! Зазу, извикай помощ!
O, да! Помощ! Веднага! Разбира се!
Татко!
Симба, казвай! Какво стана?
-Кову...засада.
Не.
Всичко е наред приятел. Тук сме да ти помогнем.
Скар, грижи се за моят беден Нука.
- Ти!
Какво направи?
Без да... Без да искам.
Не беше моя вината. Аз...
Нищо не съм направил.
Именно! И така предаде твоя род...
Предаде Скар!
Не искам да имам нищо общо с него!
Не можеш да го избегнеш. Нука е мъртъв заради теб!
Не.
- Уби собственият си брат!
Не!
Оставете го. Симба ме нарани за последен път.
Сега той има поквареният Кову на своя страна!
Слушайте. Симба е ранен и слаб.
Сега е времето да атакуваме!
Ще превземем цялото му кралство...
със сила!
Татко, това не може да бъде истина.
- Кову идва!
Хей!
- Кову идва!
Кову!
О! Пуснете ме да го пребия!
Дръж. Дръж ми опашката.
- Добре.
Пуснете ме да го пребия!
- Добре.
Май пропускаш най-важното
- Ох.
Какво прави той?
Вижте белега на лицето му.
Защо се върна?
- Симба, нямам нищо общо...
Мястото ти не е тук.
- Моля. Моля за прошка.
Татко, моля те! Изслушай го!
Тишина! Когато дойде за първи път, помоли за справедливо решение.
И затова решавам сега...
Изгнание!
- Не!
Не!
Кову
Измама
Немилост
Дяволски план като белегът на лицето му
Измама
- Оскърбление
Немилост
- Срамота
Той предизвика бедите, когато дойде,
Измама
- Оскърбление
Немилост
- Срамота
Дяволски план като белегът на лицето му
Измама
- Оскърбление
Немилост
- Срамота
Той предизвика бедите, когато дойде,
Пак ще се видим, приятел
Роден в скръб, отгледан в омраза,
безпомощен да определи съдбата си
Оставете го да избяга, оставете го да живее,
но не забравяйте, няма да простим -
Tой не е
един от нас.
Никога няма да бъде един от нас.
Той не е един от нас,
не е от нашата порода.
Някой веднъж ни излъга,
а ние не сме слепи,
защото знаехме, че може да направи това, което стори.
Ние знаем той никога няма да бъде
един от нас
Той не е един от нас
Измама
Немилост
Ммм-мм, Измама
Немилост
Измама
О!
Татко, моля те премисли.
- Няма да мърдаш никъде...
Отсега нататък само с придружител.
Не! Това не е...
- Той те използва, за да се добере до мен.
Не! Той ме обича...заради мен!
- Защото си моя дъщеря.
Няма да напускаш земите на рода.
Ще стоиш тук, за да те наблюдавам... далеч от него.
Ти не го познаваш!
- Знам че върви по стъпките на Скар.
И аз ще вървя по тези на баща ми.
- Никога няма да бъдеш като Муфаса.
Кову?
Кову?
Кову?
В един перфектен свят,
такъв, какъвто не познаваме,
не ни трябва,
да се изправим сами срещу света!
те могат да имат света,
ние ще си създадем наш!
Може да не съм храбра, или силна, или умна,
но някъде в сърцето си дълбоко
знам
любовта ще живее!
Където и да отида-
ще съм у дома,
ако си с мен,
така както нощта се превръща в ден.
Някак ще оцелеем!
Сега те намерих!
Любовта ще живее!
Беше ме страх,
сега открих, че
любовта не греши
и никога не умира.
Има прекрасен свят,
който блести в очите ти
Ако можеха да почувстват
щастието, което чувствам с теб
щяха да знаят...
Любовта ще живее!
Където и да отидеме, ще сме у дома,
ако сме заедно
както нощта се превръща в ден.
Някак ще оцелеем!
Сега те намерих!
Любовта ще живее!
Знам
любовта
ще живее!
Хей!
Хей.
Хей, виж.
Ние сме едно!
Какво?
Да се махнем оттук. Ще избягаме заедно!
И ще дадем начало на свой собствен род.
Кову,
трябва да се върнем.
Шегуваш ли се. Най-накрая сме заедно.
Мястото ни е при нашите родове.
Ако избягаме,
те ще са разделени завинаги.
Не мога да повярвам, че пак я изгубихме.
Това е за 8 хиляден път!
Мислех, че ще я наглеждаш!
Аз ли?
- Мислех, че ти ще я пазиш!
Не, ти щеше да я пазиш!
- Ти щеше да я пазиш!
На ти, пази това!
- Вземи това, ти гаден глиган!
Кажи го! Кажи го!
- Какво правите?
Добър въпрос. Нека те питам и аз.
"Хипо-тетично."
- Хипотетично.
Значи има един...
- Но той не е лъв.
Не! Не, той не е лъв.
Да! Определено не е лъв!
И..,ъъъъ, неговата дъщеря, ъъъ..,
да го кажем... изчезна.
Киара е избягала?
- Симба, нападат ни!
Идват насам! Това е война!
Зазу, намери Киара. Ние ще съберем лъвската армия. Давай!
На-на-на на-на-на
Това е краят Симба.
Мечтая си за този момент от години.
Леле, трябва и някакво хоби.
Последен шанс, Зира. Прибирай се в къщи.
Аз съм в къщи.
Атака!
Извадете им очите!
Счупете им челюстите! Бийте ги!
Хванете ги! Правете, каквото трябва!
Какво да правим?
Има само едно нещо, което можем да направим, Пумба.
"Когато стане трудно, се омитаме." Това е нашият девиз!
Мислех, че девизът ни е "Хакуна матата."
Пумба, спри да живееш в миналото.
Имаме нужда от нов девиз.
Както казах, "Да се омитаме"!
Къде е дъщеричката ти, Нала?
- Витани!
Внимавай!
Никой да не мърда!
Това нещо е заредено. Ще ви го пусна!
Ха! Твойте ветрове на войната!
Симба!
Ти си мой!
Киара?
- Кову!
Мръдни се.
- Стой на страна.
Татко, това трябва да спре.
Ти си по-слаб отколкото мислех. Махни се от пътя!
Никога няма да нараниш Киара, или Симба. Не, и когато съм тук.
Ха!
- Стой настрана от това.
Веднъж един умен крал ми каза, "Ние сме едно."
Тогава не го разбрах.
Сега го разбирам.
Но те...
- "Те" ? Ние! Погледни ги.
Те са ние. Какви разлики виждаш?
Витани... сега!
Не, майко.
Киара е права.
Достатъчно.
Ако не се биете,
всички ще умрете.
Какво? Къде... Къде отивате?
Върнете се веднага!
Достатъчно, Зира. Време е да оставим миналото.
Никога!
Това е за теб, Скар!
Киара!
Киара!
Киара!
Дръж се, Киара!
Симба! Симба, реката!
Зира, Подай лапа.
Зира, хайде!
Ще ти помогна.
Киара?
Татко!
Опитах.
Киара!
Леле! Това наистина беше смело!
Кову.
- O, Киара.
Кову?
Сгреших. Мястото ти е точно тук.
Да се прибираме в къщи.
Всички.
Обичам такива моменти!
- Да.
Обичам! Не "обичам,"
Обожавам!
Много добре, синко.
Ние сме едно.
{c:$00000099FF00LL} *Идват лъв и тигър*
Нощта
И духът на живота
Казвам
- О, о, йо.
{c:$00000099FF00LL} *Слушай*
- О, о, йо.
{c:$00000099FF00LL}*Тронът на прародителите {c:$00000099FF00LL}Ох, синът на народа*
Почакай!
Никоя планина не е толкова висока.
Чуй думите и повярвай
О, о, о, о.
- О, о, йо.
Имай надежда
{c:$00000099FF00LL}*Слушай, хей слушай. {c:$00000099FF00LL}Слушай, хей слушай. Слушай, хей слушай.*
Той живее в теб
Той живее в мен
Той ни наблюдава
Всичко, което виждаме
Във водата,
В истината,
В твоето отражение...
Той живее в теб
{c:$00000099FF00LL} *Идват лъв и тигър*
Той живее в теб!
Той живее в теб!
- Той живее в теб!
Той живее в мен!
- Той живее в мен!
Той ни наблюдава!
- Той ни наблюдава!
Всичко, което виждаме!
- Всичко, което виждаме!
Във водата!
В истината!
В твоето отражение!
Той живее в теб!
Нощта
И духът на живота
Казвам
- О, о, йо.
{c:$00000099FF00LL}*Слушай*
- О, о, йо.
Той живее в теб!
Той живее в мен!
Той ни наблюдава!
Всичко, което виждаме!
Във водата!
В истината!
Твоето отражение!
Той живее в теб!