Terminator 2 - Judgment Day (1991) (Terminator 2 - Judgment Day CD2.sub) Свали субтитрите
Малко закъсняхте.
Вашите колеги са тук от един час.
Изчакайте така. Ще ви пусна.
А, ето, колегите ви идват.
- Гуен, искаш ли кафе?
- Не, благодаря.
- Предпочитам да е бира.
- Да, правилно.
- Я, имам фул.
- Браво, Луис.
Днес ще ми върви.
Прав си за номер 24.
Увеличете дозата на 250 милиграма.
- Същият вид?
- Мм-хмм.
Ти!
Счупи ми ръката.
Има 215 кости в човешкото тяло.
Това е само една. Сега не мърдай.
Какво мислиш да правиш?
Защо спираме?
Трябва да ми обещаеш, че няма да убиваш никого, нали?
- Добре.
- Заклеваш ли се?
Какво?
Вдигни си ръката и кажи, "Заклевам се да не убивам никого".
Заклевам се да не убивам никого.
Добре. Да тръгваме.
Часовете за посещения са от 10:00 до 16:00...
Понеделник до петък.
Какво правиш, по дяволите?
Копеле гадно! Простреля ме!
Откачалка!
Не стреляй. Не ме убивай.
Този ще оживее.
Мръсница!
Запазете спокойствие.
Отвори, или той ще бъде мъртъв преди да се е свлякъл на пода.
Няма начин, Конър. Пусни го.
- Отвори вратата.
- Няма да стане.
Спокойно, Сара.
Така не става. Ти не си убиец. Не вярвам, че ще го направиш.
Вие вече сте мъртви. Всеки умира. Знаете, че вярвам в това.
Така, че не ме разигравайте!
Отвори вратата!
Назад!
Отдръпни се!
Ще му инжектирам тази гадост. Кълна се!
Не мърдайте!
Пуснете ги!
Веднага!
Влизайте в офиса.
На пода, по корем. Ти не!
Отвори вратата.
На пода. Остави я отворена.
С лице към стената!
Хванете я!
Бързо! Отваряй вратата! Заключена е!
Хайде бе! Отваряй я!
- Счупи го в ключалката.
- Отвори я!
Да заобиколим! Хайде! Движение!
Мамо, чакай!
Върни се!
- Помогни и!
- Изчакай тук.
- Побързай!
- Той ще ни убие всички!
Задръж я.
Той ще ни убие всички!
Мамо, добре ли си? Мамо!
Ела с мен, ако искаш да живееш.
Всичко е наред, мамо. Той е тук за да ни помогне.
Тръгвайте.
Какво е това? Какво става по дяволите?
Залегнете.
Излизай от колата!
Веднага!
Тръгвай!
Свърших патроните.
- Хайде.
- Насам.
Презареди.
Последният!
Дръжте се.
Готово!
Карай ти.
Няма никой зад нас.
- Добре ли си?
- Да.
Виждаш ли нещо?
Мога да виждам всичко.
Супер.
Ела тук.
Казах, че съм добре.
Джон, беше глупаво да идваш.
Трябва да си по-умен.
За малко да загинеш.
Какво си мислиш, че правиш?
Не можеш да се жертваш, дори за мен.
Разбираш ли?
Ти си твърде важен.
Разбираш ли?
Но...
Трябваше да те измъкна. Съжалявам.
Нямах нужда от помощта ти.
Какво ти е на очите?
Нищо.
E, разказвай сега, как се отзова тук?
Как си?
Добре.
Това е много хубав мотор.
Ей, по-полека.
Знаеш ли какво правиш?
Имам заредени файлове за човешка анатомия.
Предполагам...
за да бъдеш по-ефективен убиец, нали?
Тъй вярно.
Боли ли те, когато те прострелват?
Усещам нараняване. Постъпващите данни могат да се нарекат "болка".
Джон, осветявай тук.
- Това ще помогне ли?
- Да.
Добре. Ако не може да минеш за човек, няма да е добре да си с нас.
Колко дълго ще живееш? Имам предвид продължителност. Или както там се нарича.
120 години със съществуващите в момента батерии.
Можеш ли да научаваш неща, за които не си бил програмиран...
за да бъдеш по...
как да кажа, повече като човек...
а не като смотана машина, нали разбираш?
Процесорът ми е самообучаваща се система.
Но Скайнет e включил опция да получавам информация директно от базата му данни.
Не те остава сам да разсъждаваш, а?
Не.
Можеш ли да премахнеш тази опция?
Това, което трябва да направиш е да отключиш безконечниците обратно на часовниковата стрелка.
Направи го!
Сега отвори капака.
Дърпай, докато се скъса пломбата.
Добре.
Извади противоударната защита, както е показано.
Сега имаш достъп до процесора.
Виждаш ли го?
Да.
Слотът е открит. Хвани процесора, като използваш пинцети.
Дърпай!
Знаеш ли как се премахва опцията?
Не, не!
Не ми пречи, Джон.
Не го убивай.
Машина, Джон. Не той, а машина.
Добре, нека да е машина.
Но ние имаме нужда от тази машина.
Чуй ме много внимателно! По-добре е за нас да сме сами.
Единственото, в което съм сигурен е, че там в бъдещето знаят кое е по-добре.
Може би.
Не вярвам на машини.
Той ми е приятел, разбра ли?
Не знаеш колко трудно се убива такова нещо.
Ако нещо се обърка, това може да е последния ни шанс.
Така че, не ми пречи!
Виж мамо. Никога не съм предполагал, че ще стана велик военен предводител!
Може би трябва да почнеш да се вслушваш в лидерските ми идеи от време на време!
Но щом собствената ми майка го иска, аз не мога да направя нищо друго.
Нека да бъде както ти казваш.
ПРЕКЪСВАНЕ В СИСТЕМАТА ПРОВЕРКА
Някакви проблеми?
Не, никакви.
Не и нещо сериозно.
Учим ли се вече?
Трябва да се отдалечим от града възможно най-бързо.
Карай на юг.
Движи се под 65.
- Не искаме неприятности с полицията.
- Разбрано.
Трябва да слушаш как говорят хората.
Не трябва да казваш "разбрано" или някаква подобна глупост.
Просто, "Няма проблем".
Ако някой ти се прави на много велик, казваш му, "Разкарай се"
А ако наистина искаш да блеснеш, му казваш "Аста ла виста бейби".
Да, или "Изчезвай, смотаняк".
Ако някой е тъжен, казваш, "Я се стегни"
Или правиш комбинация от тях.
Стегни се, смотаняк.
Това е добре. Виждаш ли? Схващаш.
Няма проблем.
Имаш ли някакви пари?
Имам няколко стотачки.
Ще ти дам половината.
Ама...
Вземи някаква храна!
Няма чувство за хумор.
И това е другото нещо.
Можеш да се поотпуснеш малко.
Този строг и намусен вид ще те състари, ок?
Имам пред вид да не бъдеш такова дърво. Усмихвай се понякога.
Да се усмихвам?
- Да. Нали знаеш, усмивка. Гледай.
Здрасти. Хубаво място имате тук. Как е бизнеса?
Остави ме на мира.
Добре. Лош пример.
Виждаш ли човека ей там? Това е усмивка.
Така е добре. Може да се поупражняваш пред огледалото.
Искаш ли малко от моите картофки?
Имаш ли нужда от помощ?
Не.
- Уцелих те!
- Не, не си!
Няма да успеем, нали?
Хората, имам пред вид.
Във вашата природа е да се самоунищожавате.
Да. Основен недостатък, а?
Престанете преди да ви извия вратовете на двамата.
Трябва да знам как е бил построен СкайНет.
Кой е отговорен?
Пряко отговорен е човекът Майлс Бенет Дайсън.
Кой е тоя?
Той е директор на специалните проекти в КиберДайн Системс.
Защо той?
Преди няколко месеца той създава революционен микропроцесор.
Продължавай. И след това какво?
За три години КиберДайн се превръща в най-големия снабдител...
на военни компютри.
Всички Стелт бомбардировачи са оборудвани с компютри на КиберДайн...
превръщайки се в безпилотни.
После те летят с перфектни операционни досиета.
Основите на СкайНет са поставени.
Системата е включена за пръв път на 4 август, 1997.
Човешките решения са премахнати от стратегическата отбрана.
СкайНет започва да учи в геометрична прогресия.
Става самостоятелна в 2:14 a.m. Източно време, август 29.
В паниката, те се опитват да издърпат щепсела.
- СкайНет отвръща на удара.
- Да.
Изстрелва ракетите си срещу целите в Русия.
Защо е атакувал Русия? Нали сега сме приятели?
Защото СкайНет знае, че руската контраатака...
ще елиминира враговете и тук.
Исусе.
Какво знаеш за Дайсън?
Имам подробни файлове.
Искам да знам всичко.
Как изглежда, къде живее, всичко.
Майлс!
Майлс..
Цял ден ли ще работиш? - Извинявай скъпа, но просто не мога да се откъсна.
Майлс, днес е Неделя. обеща да заведеш децата в Рейджинг Уотърс.
Не мога-- Много съм зает, Аз--
Скъпа, Това ще ги издуха всичките. То е неврално-мрежов процесор--
- Знам, каза ми..
То е неврално-мрежов процесор. Мисли и се учи като нас,
това е свръхпроводник при стайна температура,
другите компютри са джобни калкулатори сравнени с него.
Но защо е толкова проклето важно, Майлс? Наистина трябва да знам,
защото понякога си мисля, че тук ще откача.
Скъпа ей толкова близко съм.
Ела тук.
Представи си самолет с пилот който никога не се уморява, никога не греши,
никога не идва на работа с махмурлук..
Запознай се с пилота.
Защо се оженихме Майлс? Защо създадохме тези деца?
Ти нямаш нужда от нас. Сърцето ти и ума ти са тук.
Но то не те обича както ние.
Извинявай. Наистина.
Защо не прекараш известно време и с другите си деца?
Ей ей..
Рейджинг Уотърс..!
Чакай в колата.
Много си нервна, Конър.
Ти също.
Ей, Голям Джон.
К'во става?
Всичко е наред, Енрике.
Той е с мен.
Това е... чичо Боб.
Чичо Боб, това е Енрике.
Чичо Боб, а?
Добре.
Пиене?
"Чичо Боб"?
Ей Сарита, страшно си известна по проклетата телевизия.
Показват Снимки на теб, Джон, и тоя голям приятел.
Куките са пощурели да те търсят.
Дойдох само за нещата си. Имам нужда от дрехи, храна и кола.
Какво ще кажеш и за пломбите на зъбите ми?
Веднага, Енрике.
Вие двамата, изберете оръжията.
Хайде, да вървим.
Още нещо за мама...
винаги планира бъдещето.
Отлично.
Това е най-добрия ми камион, но стартера на мотора е скапан.
Имаш ли време да го сменим?
Да. Ще чакам да се стъмни за да пресека границата.
Енрике, за теб е опасно да оставаме тук. Ще се махнем още тази вечер, става ли?
Добре.
Просто се отбивай по всяко време и напълно обърквай живота ми.
Гледай, израснах по места като това,
и си мислех, че това е начина, по който живеят хората...
возейки се в хеликоптери. Тренирайки със взривове.
Но тогава закопчаха мама и трябваше да постъпя в нормално училище.
Другите деца бяха като расли в саксия и поливани с лимонада.
Страх ли те е?
- Не.
Дори и от смъртта?
- Не.
Не изпитваш ли никакви чувства по някакъв начин? - Не.
Трябва да остана функциониращ докато мисията ми не приключи.
Тогава няма да има значение.
И аз трябва да остана функциониращ. "Аз съм твърде важен"...
Така много ти отива.
Повечето мъже с които се занасяше мама бяха смотаняци...
но имаше един, който беше готин.
Научи ме да ремонтирам двигатели.
Дръж тук.
Мама го разкара, разбира се.
Винаги им разказваше за Деня на Страшния Съд...
и как ще стана световен лидер.
Това е всичко което помня.
Подай ми френския ключ.
Ето.
Бих искал да познавам истинския си баща.
Ще се срещнете.
Да, предполагам.
Мисля че когато стана на 45.
Изпратили го назад във времето към 1984.
Не разбирам.
Тогава той дори не е бил роден.
Това съвсем ме обърква.
- Другия болт.
- О. Ето.
Той и мама са били заедно само за една нощ.
Предполагам че тя още го обича.
Понякога я виждам да плаче.
Тя напълно отрича, разбира се, казва че нещо и е влязло в окото.
Вие защо плачете?
- Имаш предвид хората?
- Да.
Не знам.
Просто плачем...
когато те боли.
Болката ли го причинява?
Не. Различно е.
То е когато нищо ти няма но пак си наранен.
- Вдяна ли?
- Не.
Добре, мой човек!
Дай лапа.
Просто си постави ръката ето така.
Добре! Сега ме удари. Дай лапа. Направи същото.
Добре, беше добре. Ръката горе.
Ръката долу.
Твърде бавно.
Майтап бе. Хайде още веднъж.
Добре. Сега го пробвай.
Сега прави като мен. Дай лапа.
Наблюдавайки как Джон си играе с Машината, внезапно ми стана ясно.
Терминатора никога не би спрял.
Никога няма да го изостави, никога няма да го нарани...
няма да му крещи или да се напие и да го удари...
или да е твърде зает за да бъде с него.
Винаги ще бъде с него...
и би умрял за да го защити.
От всички кандидат-бащи, които идваха и си отиваха през годините...
това нещо, тази машина...
беше единственото, което се вписваше...
в един побъркан свят...
беше най-разумния избор.
Ей, дай да опитаме това.
Ето тук отиваме.
Тя каза да отидете на юг както сте планирали.
- Ще се срещнете утре.
- Мамо!
Мамо, чакай!
'НЯМА СЪДБА'.
Няма съдба- само това което създаваме.
Баща ми и казал това.
Накарах го да го запомни в бъдещето като съобщение за нея.
Няма значение.
Добре, цялата работа отива--
Бъдещето не е предопределено.
Няма съдба, само каквото създаваме за самите себе си.
Тя се опитва да промени бъдещето.
Да, предполагам.
Мамка му!
- Дайсън.
- Да.
Това трябва да е. Майлс Дайсън.
Тя ще го пречука.
Хайде, тръгваме! Да вървим!
Това е тактически опасно.
Карай по-бързо.
T-1000 притежава същите файлове като моите.
Знае каквото аз знам. Може да предвиди този ход.
Не ми пука. Трябва да я спрем.
Убийството на Дайсън би могло да предотврати войната.
Не ми пука!
Нищо ли не успя да научиш?
Не разбра ли защо не може да убиваш хората?
Разбери, може би не ти пука дали ще живееш или умреш. Но не всички са като теб.
Ние имаме чувства. Нас ни боли. Ние се страхуваме.
Трябва да научиш тези неща, не се шегувам. Важно е.
Дани. Дани, казах ти да си лягаш като сестра си.
Само няколко минутки, Мамо!
Дани, времето ти изтече!
Измий си зъбите и си лягай.
Дани!
Тате!
Дани, бягай! Бягай!
Майлс?
- Тариса, бягай!
- О, Боже!
Вземи Дани и бягайте!
Бягайте!
О, Исусе! Майлс!
Тате!
Мамка ви, никой да не мърда!
Не наранявайте татко!
На пода, кучко.
Лягай мамка ти!
Пази се от пътя ми!
Не го наранявайте!
Лягай веднага на пода!
Пуснете момчето.
Млъкни. Млъквай.
Млъкни!
Всичко е заради теб, кучи сине.
- Ти си виновен!
- Какво?
Няма да ти позволя да го направиш.
По дяволите! Закъсняхме!
Провери ги.
Погледни ме, Мамо.
Ранена ли си?
Аз почти...
Ще се оправи.
Ще измислим нещо. Става ли?
Обещавам.
Дойде тук за да ме спреш.
Да.
Обичам те, Джон.
Винаги съм те обичала.
Знам.
Проникнал е дълбоко.
Не е засегнал костта.
Дръж тук. Натиска трябва да спре кървенето.
Кои сте вие хора?
Покажи му.
Дани, искам да дойдеш с мен веднага. Покажи ми стаята си.
О, Боже.
Сега ме слушай много внимателно.
Дайсън слушаше докато Терминатора разказваше историята за...
СкайНет. Денят на Страшния Съд.
Историята на неща които ще се случат.
Не всеки ден разбираш че си отговорен...
за смъртта на три милиарда души.
Прие го много добре.
Мисля че ще повърна.
Съдите ме за...
неща, които още не съм извършил.
Как бихме могли да знаем?
Да.
Правилно.
Как бихме могли да знаем?
Шибан човечец като теб...
е създал водородната бомба.
Човек като теб...
я е използвал.
Мислиш се за творец.
Нямаш представа, какво е наистина да създадеш нещо...
да създадеш живот...
да го чувстваш че расте в теб.
Всичко което можеш да създаваш е смърт и разруха.
Мамо!
Трябва да сме малко по-конструктивни. Става ли?
Все още трябва да го предотвратим.
Но аз мислех...
Не променяме ли нещата точно сега, променяйки начина по който стават?
Точно така. Няма начин да довърша новия процесор. Не и сега.
Забравете го. Отказвам се от него. Ще напусна КиберДайн още утре.
Това не е достатъчно.
Никой не трябва да продължи работата ти.
Правилно.
Добре, тогава ще трябва да унищожим всички неща в лабораторията...
файловете, дисковите устройства...
всичко тук.
Всичко.
Не ми пука.
Чипът.
- Знаеш ли за чипа?
- Какъв чип?
Той е в КиберДайн. От друг като теб предполагам.
Процесора на първия Терминатор.
Мръсници! Знаех си!
Казаха ни да не питаме откъде го имат.
Тези лъжливи педерасти.
Невероятно творение. Изключително революционна технология.
Беше разбит.
Не работи, но ни дава идеи, води ни по нови пътища.
Неща които никога не бихме...
Цялата ми работа е базирана на него.
Трябва да бъде унищожен.
Можеш ли да ни вкараш? Покрай охраната?
Така мисля, да. Кога?
Сега?