Pitch Black (2000) Свали субтитрите
Казват, че по-голямата част от съзнанието спи по време на криогенен сън.
По-голямата, но не и първичната...
...животинската страна.
Нищо чудно, че съм все още буден.
Транспортират ме с цивилните.
Някъде около 40, 40 и малко.
Чух арабски глас. Беше някакъв черен магьосник.
Вероятно пътуващ по пътя си към Ню Мека.
Но по какво направление? Какъв курс?
Надуших жена.
Пот, ботуши, колан, кожа. Тип съгледвач.
Свободни заселници.
А те единствено избират обратния път.
И ето го моя истински проблем:
Г-н Джоунс, синеокият дявол.
Планира да ме върне зад решетките...
...само че този път е избрал грешна посока.
Пътя между спирките е дълъг.
Достатъчно дълъг за да се обърка нещо.
Защо паднах върху теб?
Той е мъртъв. Капитана е мъртъв.
Гледах точно към него.
Хронометъра показва че са изминали 22 седмици.
Гравитацията не трябваше да се задейства за още 19.
-Защо паднах?
-Чу ле ми какво казах?
Капитана е мъртъв.
1,550 милибара.
Пада по 20 милибара за минута.
Губим въздух. Нещо ни е ударило.
Кажи ми само, че сме още по курс.
Покажи ми всички онези звезди. Хайде! Онези големите, ярките--
Какво?
Спешен случай от търговски кораб Хънтар Гратцнер...
...по курс към системата Тангир...
...с 40 частни пътници на борда.
Загубили сме курса и навлизаме в...
...планетарна система със следните координати:
X38--
Фрай, къде по дяволите ни са комуникациите?
Спадаме под допустимите граници.
Тренирана си за това, нали?
Отворете въздушните спирачки.
-Отворете въздушните спирачки.
-Центъра на тежестта е изнесен към кърмата.
Препоръчва се изхвърляне на баластрата.
Какво да.... Какво изхвърлихме, Фрай?
Тежим твърде много отзад!
Не мога да наведа шибания нос напред!
Избрана критична програма номер 2 регистрирано наличие на кислород.
Максимална дълбочина на почвата 220 метра под повърхността...
...преобладава пепел и гипс с някои примеси.
Фрай, какво правиш по дяволите?
Трябва да изхвърля още товар.
Опитах всичко друго. Все още съм под нормата.
Опитай всичко отново. Не можеш просто --
Ако знаеш нещо, което аз не знам, ела тук и заеми стола.
Компанията казва че сме отговорни за всеки един пътник.
Какво, всички ще умрем заради чиста благородност?
Не пипай тази ръчка!
Няма да умирам заради тях!
Въздушните шлюзове разхерметизирани.
70 сек. Все още имаш 70 секунди да вдигнеш този звяр.
Въздушните шлюзове разхерметизирани.
Какво по дяволите става там?
Имам?
Зек?
Някой ще пострада скоро.
И този някой няма да съм аз.
Тук, Шаза.
Струва ми се, нещо се е объркало.
Съжалявам.
Махни се от мен!
Не го пипай! Не пипай тази ръчка!
-Остави го.
-Изкарайте я.
Не. Твърде близко е до сърцето.
Има успокоителни в аптечката в задната част на кабината.
Вече не, няма я.
Махайте се от тук. Всички.
Махайте се от тук!
Научи ме да летя, треньоре.
Интересно.
Има ли още някой проблеми с дишането?
Да. Чувствам че ми липсва единия дроб.
Чувствам се като след бягане.
Говорихме си да потърсим останалите когато видяхме това.
Какво по дяволите се е случи?
Може да е било метеоритна буря. Трябва да е била комета.
-Не знам.
-Обаче, за едно нещо съм признателна.
Този звяр не беше правен за такова кацане но...
...Мисля че се справи добре.
Единствената причина е благодарение на нея.
Мисля че си права. Благодаря ти.
Да. Мерси че ни спаси.
Не, наистина. Мерси страшно много.
Добре свършена работа.
Той точно се измъкна от затвор с максимална охрана.
Е, да го оставим ли заключен завинаги?
Да, това би бил моя избор.
-Наистина ли е толкова опасен?
-Само сред хора.
Целият контейнер е преобърнат. Всичко е на пух и прах.
Благодаря ти Господи, че не загубихме всичко.
Бузе? Това ли трябва да пиеш?
За това ще ми трябва квитанция. За всичките. Това е личен багаж.
Не мисля, че ще ти е от полза.
За съжаление, не е разрешено. Особено по време на Хадж.
-Разбираш че няма вода,нали?
-Всички пустини имат вода.
-Само чака да бъде намерена.
-Надявам се да си прав.
Ще има повече за мен.
Копеле.
Какви са тези?
Това са бойни брадви от Индия. Много са редки.
А това?
Това е ловна тръба за стрели от Папуа от Нова Гвинея.
Това е много рядко, от както племето е изчезнало.
Защото нищо не са можели да хванат с тези боклуци, вероятно.
Има ли значение? Ако го няма, го няма. Защо да ни безпокои?
Може би за да вземе това което имаме.
Може би за да ти лази по нервите.
Или маже би ще се върне и изненада докато спиш.
Колко е чаровен само.
За теб.
Ето.
Имам! Ако ще търсим вода, трябва скоро да тръгваме.
Преди свечеряване, докато е по-хладно.
Али.
Извинете ме.
Мисля, че трябва да видите това.
Три слънца?
По дяволите.
Прекалено много за твоето свечеряване.
Прекалено много за твоя коктейлен час.
Ще го приемем за добър знак...
...път, показан от Аллах.
Синьо слънце, синя вода.
Чудил ли си се защо съм атеист?
Това е малко лош знак. Това е пътя на Ридик.
Предполагам ще намериш следите му натам. Към залеза.
Правилно. Което означава, че той е тръгнал по посока на изгрева.
Зеке.
Напълно заредено. Предпазителя вдигнат. Един изстрел, ако го зърнеш, окей?
Не ми казвай, че и ти тръгваш.
Какво ще стане ако г-н Ридик ни спипа пръв?
Няма да има изстрели.
Тихо!
Седем камъка за да държат дявола на далеч.
Извинявай.
Е, видя ли нещо?
Никакъв Ридик.
Дървета. А дърветата означават вода.
Удобно ли е там?
Можеш и без най-необходимото, но имаш ли го ти създава лукс.
Просто дръж очите си отворени.
Не искам онова куче да ми се промъкне отзад.
Да, така, ти ще копаеш гробове. Аз ще задържа форта, драги.
-Господи!
-Той вероятно ще те хване точно тук...
...под челюстта, и никога няма да го чуеш да идва.
Ето колко е добър.
Ти ли избяга от родителите ти или те от теб?
Това е общо гробище, вероятно.
Както слоновете на земята.
Той пита какво би убило толкова много велики неща.
Цялата планета ли е мъртва?
Питие?
Не трябва да го правим. Обезводнява още повече.
Мисля, че си права.
Можеше да останеш на кораба. Вероятно трябваше.
Не намерим ли вода, знаеш какво следва.
Исках да се измъкна.
Никога не съм виждал капитан така готов да напусне нейния кораб.
-Мисля че трябва да продължим.
-Какво имаше предвид Оуенс...
...относно да не пипаш ръчката?
Това е между теб и мен, Каролин. Обещавам.
Аз не съм твоя капитан.
По време на кацането, когато...
...нещата се оплескаха, Оуенс беше на висота.
Той попречи на приземяващия пилот изхвърлянето на главната каюта.
-Пътниците.
-А и пилота?
Още по щастлив съм че съм тук, отколкото си мислих.
Хасан! Сюлейман!
Капитане.
Има ли някой тук?
Тук е имало вода.
Осветление?
Осветление включено?
Казват, Господ е велик.
Да. Това е източника на водата.
Няма мрак.
Няма осветление защото няма тъмнина.
Привет, Мека!
Кажи ми, че беше ти.
Какво правиш? Той беше тук и ми помагаше.
На кораба. Този шум?
Опитваш се да ми кажеш, че е бил някой друг?
O, Господи. Помислих си, че съм единствения жив оцелял от катастрофата.
Имало е някой друг. Имало е някой друг оцелял!
Крики. Помислих го за него, че е Ридик.
Няма гориво.
Изглежда като оставено от преди години.
-Но ние можем да го приспособим към...
-Тихо!
-Извинявай, струва ми се, че чух нещо.
-Като какво например?
Изстрели.
Лайно!
Какво направи на Зеке?
Какво му стори?
Просто го убий. Просто някой да го убие преди да...
Е, къде е тялото?
Искаш ли да ми разкажеш за звуците?
Виж, казал си на Джоунс, че си чул нещо.
Чудесно.
Не искаш да ми кажеш, твоя воля. Просто знай...
...обсъжда се в момента дали да не те оставим тук да умреш.
имаш предвид шепотите?
Какъв шепоти?
Тези които ми казват да тръгна към онова сладко място отляво на гръбнака.
Четвъртия гръбначен прешлен отдолу.
Абдоминалната аорта.
Метален вкус, човешка кръв.
Като медна жица. Ако го пресечеш с ментов шнапс става...
Искаш да ме шокираш с истината?
Всички ви е толкова страх от мен.
В друг момент го приемам за комплимент.
Но не съм аз този, от когото трябва да се боите.
Покажи ми очите ти.
Ще трябва да се доближиш доста близо.
По-близо.
Къде по дяволите мога да получа такива очи?
-Трябва да убиеш няколко човека.
-Okей. Аз мога да го направя.
После трябва да те изпратят в дупка, където ти казват, че повече няма да видиш светлина.
Изкопаваш един доктор и му плащаш достатъчно...
... за да ти свърши една блестяща работа по очите.
За да виждаш кой ти се промъква зад гърба в тъмното?
-Точно.
-Махай се!
Излез.
Сладко хлапе.
Убил ли съм няколко души?
Разбира се.
Убил ли съм Зеке?
Не.
Хванали сте грешен убиец.
Той не е в дупката. Проверихме.
Проверете по-дълбоко.
Кухи са.
Аз съм вътре!
Аз съм тук! Аз съм вътре!
Мисля, че чух нещо.
Моля ви. Чувате ли ме?
Дай си проклетата ръка.
Аз те чух, Фрай. Аз те чух пръв.
-Хайде.
-Фрай, добре ли си?
-Какво има там долу? Какво е?
-Намери ли Зеке?
-Добре си.
-Всичко наред ли е?
-Да.
-Мамка му!
Това беше невероятна шибана простотия!
Не знам какво по дяволите има там долу...
... но то е хванало Зеке, а почти докопа и мен--
Махнете го!
-Махнете го от мен!
-Внимавай! Пази си главата!
Накрая открихте нещо по-лошо от мен?
Ето каква е сделката.
Работиш без вериги, без остри предмети и без клинчене.
-Правиш каквото кажа, когато ти кажа.
-В замяна на какво?
За честта после да ме забиеш в някоя шибана килия? Да го духаш.
Истината е, че ми...
... писна да те преследвам.
Да не би да искаш да ме пуснеш?
Мисля си, че можеше да си умрял в катастрофата.
Моята препоръка: Убий ме.
Не рискувай да имам възможността да ти разпоря нещастния задник с остър предмет.
Гръмни ме, шибаняк такъв. Това бих направил аз на теб.
Искам да помниш този момент.
Какво можеше да се случи, а не стана.
Ето.
-Спокойно.
-Да ти го начукам!
Имаме ли сделка?
Искам да помниш този момент.
-Само един?
-За сега.
Значи щракваш с пръсти и той е един от нас сега.
Не казах това.
Така поне не трябва да се тревожа за всички вас...
... че ще заспите и няма да се събудите.
- Е, мога ли да говоря с него сега?
-Не.
Мамка му!
Paris P. Ogilvie. Антиквар, предприемач.
Ричард Б. Ридик. Избягал престъпник...
... убиец.
Това е добро Шираз. Прекрасно е.
Много е скъпо.
Но разбира се, почерпете се.
Добре. Мой ред е.
Ето до тук сме.
Има достатъчно енергия за проверка но ще ни трябват още клетки.
Колко?
Ами, това тук хаби 90-gig. А пък...
... нашият е зареден с 20-gig клетки, значи пет.
Пет за да излетим.
По трийсет и пет килограма всяка?
Е, това е доста тежко.
Нали видя онази бракма отвън?
Май ще мога да я подкарам.
Ами действай. Ако имаш нужда от помощ....
Къде е Ридик?
Да вървим.
Липсваш ни. Хайде момче.
"Липсваш ни. Хайде."
Слава на Аллах, за неговата благословия.
Какво?
Това е победителят в състезанието по прилика.
-Кои са били тези? Миньори?
-Геолози, като че ли.
Пионери, напредващи от скала на скала.
Колко мило да ни оставят толкова неща.
Защо са си оставили кораба?
Не е кораб. Совалка е, и тя може да се зареже.
По скоро е спасителна капсула.
Сигурно са имали кораб майка и той ги е прибрал.
Те не са си тръгнали. Хайде.
Каквото уби Зеке е хванало и тях. Те са мъртви.
Нали не мислиш че биха тръгнали с дрехите оставени на закачалки...
-... И снимките по полиците.
-Може да са имали лимит на товара.
Не си подготвяш спасителен кораб ако не трябва да се спасяваш, нали?
-Прав е, мамка му.
-Внимавай какво говориш.
Просто казва, каквото си мислим всички.
Какво е станало? Къде са те?
Някой виждал ли е малкия? Али?
Някои провери ли реактора?
-Бавно.
-Джак, чакай.
Другите постройки не са били сигурни.
Затова са избягали тук. Тежки врати.
Мислели са че са в безопасност. Но са забравили да заключат килера.
Каквито и да са тези неща, те стоят на тъмно.
Така че ако си стоим на светло, всичко ще е наред.
-Да вървим.
-Преди 22 години.
Какво?
Тези проби имат дата.
Последната е от този месец, само че преди 22 години.
-Има ли нещо особено в това?
-Не знам.
Може би.
Затъмнение.
Не ви е страх от тъмното, нали?
Значи да вървим за енергийните клетки.
-Ще проверя корпуса, ще--
-Чакай клетките.
Да чакам за какво? Да стане достатъчно тъмно?
Не знаем кога ще се случи, не се вълнувай толкова.
Докарайте шибаните клетки.
-Какво обсъждате?
-Би трябвало да знаеш как избяга Ридик.
-Може да пилотира?
-Отвлече затворническия транспорт.
Добре ме разигра докато проследя задника му.
Това може и да е добре. Можем да го използваме за навигатор.
Той също така уби пилота.
Каза да му се доверя. Каза че имаме сделка с него.
Може би си забелязала, но веригите не го спират.
Единствената причина да сте живи, е че той вярва, че ще може да избяга.
-Ако спре да вярва--
-Ако разбере че ще го прецакаме.
Просто искам да ме послушаш.
Ако докараме клетките в последния момент...
... когато сме готови да отлетим--
Не ни е направил нищо. Дори не ни е излъгал.
-Просто да си спазваме уговорката.
-Той е убиец.
Законът казва, че той трябва да направи своето. Аз съм безсилен.
Танцуваме върху бръснач.
Няма да му дам шанс да вземе друг кораб.
Или да пререже гърлото на друг пилот.
Не и в моята смяна.
Лош знак.
Да се тресеш така в жегата.
-Мисля, че казах без остри предмети.
-Кое, това ли?
Това е просто приспособление за бръснене.
Благодаря ти.
Май сме малко срамежливи.
Енергийни клетки.
Идват.
Странно е да не правиш проверка на двигателя.
Освен ако не ти е казал...
... подробностите около бягството ми.
Даде ми грозната версия.
Страхуваш се, че ще се повтори.
Мина ни през ума.
Попитах какво мислиш.
Плашиш ме. Това искаш да чуеш нали?
Сега, може ли да си свърша работата?
Чаках да те хвана насаме.
Без ограничения.
Мислиш че Джоунс...
... е праведник? Мислиш, че бих му се доверил, че ще ме пусне?
Защо? Какво чу?
Аз мисля, че ако му извъртя някой номер, ще ме очисти
Би ме убил.
Но пък...
... аз съм двойно по-ценен жив.
Не знаеше ли?
Джоунс не е ченге.
Просто има никелова значка.
И синя униформа.
Но е шибан наемник.
Аз съм му една надница.
Ето защо не ме убива.
-Вярата е алчна.
-Не ми губи времето.
Няма да си сменим ролите, колкото и да опитваш.
Не знам какво ще стане, когато светлината си отиде.
Но знам, че като почне умирането...
... това наше малко психарско семейство ще се разпадне.
Чудиш ли се защо Джоунс се тресе така?
Питай го.
Питай го, защо твоя колега трябваше да умре толкова мъчително.
Кой си ти в действителност?
Не си ченге, нали?
Никога не съм казвал, че съм.
Не си.
Не си казвал и че си наркоман.
Ти започваш деня с кофеин аз го започвам с морфин. Е и?
Тук имаш по две започвания всеки ден. Какъв късметлия.
-Не е проблем освен ако--
-Става голям проблем...
... когато остави Оуенс да умре така!
Тук има достатъчно наркотик да обезболи стадо мулета.
Оуенс беше вече мъртъв. Просто мозъкът му не го беше осъзнал.
Има ли още нещо, което трябва да знам за теб?
-Да. Пази собствения си задник, ясно?
-Капитане! Капитане!
Не съм ви шибан капитан.
Какво виждат очите ми?
Ако ще вземаме нещо от кораба, предлагам да тръгваме.
Тая бракма е на слънчеви батерии.
-Къде е Ридик?
-Остави го! Той не би ни чакал!
Мислех, че сме те изгубили.
Къде отиваш?
Да взема някои неща. Ей сега се връщам.
Не бихте тръгнали без мен, нали? Нали?
Само минута. Мамка му.
Колко ли са?
Красота.
Аллах!
Просто идея. Може би трябва да бягаме!
-Да вървим!
-Хайде! Бягай!
Мамка му!
Хайде!
Влизай.
Залегни!
Не.
Не! Стой там!
-Стой долу, Шаза! Просто стой долу!
-Ела тук!
Шаза, стой долу!
Наистина мисля, че трябва да влезем.
Трябва да сме вътре за да затворим вратата.
Да вървим!
Какво има?
Какво има сега?
Както казах...
... не за мен трябва да се безпокоите.
Трябваше да си остане долу.
Ако беше останала долу, Сега щеше да е жива.
Помниш ли костницата?
Може би това са копеленцата дето са избили всичко живо на тая планета.
Какво ще правим сега?
Това ли е единствената ни светлина? Това ли е всичко?
Не. Има електрожен на пода. Просто не мога да го намеря.
Моля ви, тихо.
Защо го правят? Този звук?
Може би така виждат.
С ехолокация, като прилепите.
Може да е дупка в корпуса. Не знам.
Хайде, Джоунс. Ти имаш голямата пушка.
По скоро ще пикая стъкло.
Защо не отидеш да провериш?
-Не оставам тук нито секунда повече.
-Къде отиваш?
Накарай го да седне.
-Не знаеш какво те чака навън.
-Но знам какво има вътре.
Побързай!
Сега сме затворени в по-тясно пространство! Мразя това
Изключително лош момент избра.
Просто не бягай.
Не мърдай.
-Вземи това.
-И това.
Хасан? Къде е Хасан?
Живо ли е?
-Като че светлината ги изгаря.
-Наранява ги.
Светлината ги наранява.
Хасан?
После ще му палим свещ. Хайде. Да се махаме.
Значи имаме един оксижен.
И две фенерчета.
Трябва да има нещо, което да използваме от кораба.
Спирт. Всичко над 45 градуса гори доста добре.
-Колко бутилки имаш?
-Не знам. Около 10.
Джоунс, имаш сигнални ракети.
-Може би имаме достатъчно светлина.
-Достатъчно за какво?
Придържаме се към плана. Ще закараме клетките на совалката.
Ще се махнем от тази скала.
Неприятно ми е да руша красива теория с грозни факти но...
... камиончето е на слънчеви батерии.
-Няма да върви през нощта.
-Значи ще ги носим.
Ще ги влачим. Каквото е нужно.
Искаш да кажеш сега? С всичките тия неща навън?
Добре, колко може да продължи това? Часове?
Ден най-много?
Имам впечатления от модела...
... двете планети се движеха заедно...
... ще продължи доста дълго.
Тия слънца все по някое време ще се покажат.
Щом съществата имат фобия от светлината, просто да си седим...
... и да чакаме слънцето.
Сигурен съм, че и някои друг го е казал...
... заключен в оная стая с реактора.
Трябва да мислим за всички, особено детето.
-Ще се уплаши навън в тъмното.
-Не го използвай така.
-Как?
-Като димна завеса. Справи се с твоя страх.
Защо не млъкнете за малко...
... и не ме оставите да измисля нещо, което не включва масово самоубийство?
Аз чакам.
Колко тежиш?
-Какво значение има?
-Колко?
Около 79 кила, ако трябва да съм --
Значи 79 кила безмозъчно страхливо месо. Ето защо няма да измислиш нищо.
Така ли е? Къде отиваш?
Това нищо не решава.
Те се страхуват от нашата светлина.
Значи не бива да се страхуваме от тях.
Сигурна ли си че можеш да ни заведеш? На тъмно?
Не, аз не мога.
Но той може.
Стоите близо.
Чакай.
Изглежда чисто.
-Каза "Чисто."
-Казах, "Изглежда чисто."
Как изглежда сега?
Изглежда чисто.
Ще вървя 3 метра пред вас. Искам светлина откъм гърба, но не в очите ми.
И вижте да не сте порязани. Вече познават нашата кръв.
Наистина ли ще го направим?
Ще се държим заедно. Ще поддържаме светлината.
Това е всичко, за да преживеем този ад.
Готови?
Само хабим светлина.
Дай му клетките и кораба...
... и ще ни остави всичките.
Всичките.
Не разбирам.
Какво е толкова важно в шибания ти живот, че те е страх да не го загубиш?
Има ли нещо?
Освен следващата доза?
Стойте близо.
Чакай.
Това не може да е истина.
Върни се!
Добре ли си?
Това не може да е истина.
Трябваше да умра във Франция.
Дори не съм я виждал.
Хубаво е да знаем че ти си добре.
Искам ли да знам?
Приближаваме ли?
Можем ли да поддържаме темпото?
Ще ми кажеш ли какво става?
-Пресякохме собствените си следи.
-Въртяли сме се в кръг?
-Загубихме ли се?
-Слушайте.
-Знаеш ли поне къде сме?
-Слушайте!
Отпред има каньон. Заобиколих, за да спечеля време за мислене.
-Мисля, че трябва да тръгваме.
-Не знам.
Обречени сме.
-Особено с кървящото момиче.
-Какво?
Какво говориш? Тя не е ранена.
Не тя.
Тя.
Ебаваш се!
Мислех, че ще е по-добре да ме взимат за мъж.
Мислех, че така ще ме оставят намира вместо да се занимават с мен.
Съжалявам.
Наистина ли кървиш?
Можехте да ме зарежете на кораба. Затова не се обадих по-рано.
Надушвали са я още като тръгнахме.
Ако случайно не си забелязала, те вървят след кръвта.
Така няма да стане.
Трябва да се върнем.
Какво каза?
Ти ни докара тук...
-... и ни направи на товарни животни.
-Сбърках. Признавам.
-Не може ли просто да се върнем на кораба?
-Не знам.
Чудесен бриз. Открито пространство. Почва да ми харесва.
Пак ли си се надрусал? Само се чуй.
Не, правилно. От какво да се страхувам?
Моят живот просто е димяща купчина лайна.
Аз казвам да вървим. Каньонът е само 200 метра и после е градчето.
Защо не се стегнете, залепете това дете и да вървим.
-Тя е капитанът. Слушай я.
-Да я слушам?
-Когато тя щеше да ни пожертва?
-Какво?
Това не ни помага.
Катастрофата. Опита се да изхвърли пътническата кабина, да ни убие в съня ни.
-Млъкни!
-Ние сме без значение.
-Просто ходещи призраци?
-Затвори тоя шибан кенеф!
Добре!
Разбрахме те.
Всички може да ни е страх.
Колко тежиш сега?
Присъдата е произнесена. Светлината свършва.
-Не всички ще успеем.
-Просто го разбра ей така?
Останахме шестима.
Ако преминем през каньона и загубим само един ще е цял подвиг.
-Не и ако аз съм този.
-Какво ако си от другите пет?
Слушам.
-Какво правят там?
-Мисля, че говорят за каньона.
Как да ни преведат.
Полевите доктори решават кой умира или живее. Викат му подбор.
Продължих да казвам че е убийство, дори когато и аз го направих.
Както и да е, аз смятам че е нещо, за което да се хванеш.
Жертва. Окачваме тяло, Оставяме го в началото на каньона...
... като примамка.
После го завличаме. Слагаме още кабел на шейната.
-Влачим тялото 5-6 метра зад нас.
-Интересно украшение.
Не искам да ги храня. Просто искам да ги отклоня от нашата миризма.
-На кого си метнал око?
-Не гледай.
Какво по дяволите ти става?
Имам, забави. Остави още място между нас и тях.
Добре, стига глупости.
Убиваш момичето, а аз ще ти пазя гърба от другите.
Не е голяма работа за теб, нали?
Просто се чудя дали не ни трябва по-голямо парче примамка.
Като кого?
Оставете шейната! Да бягаме!
Да вървим!
Първо правило.
Стой на светло.
Помниш ли този момент?
Не трябваше да ме пускаш.
Беше наперено копеле преди.
Цял герой.
Веригите.
Пушката.
Значката.
Казах ти да ме очистиш.
Обратно на кораба?
-Да се натискаме заедно докато светлината свърши?
-Махни се от нас.
Докато не можеш да видиш какво те изяжда. Това ли е големия план?
-Къде е Джоунс?
-Коя половина?
Ще загубим всички тук навън.
-Трябваше да си стоим на кораба.
-Умря бързо.
И ако имаме избор - това е начина, трябва да вървим.
Не плачи за Джоунс.
Да не си посмяла.
Сляпо петно.
Ще се помолим ли заедно?
Аз вече се помолих с другите.
-Безболезнено е.
-Безсмислено е.
Това, че не вярваш в бог не значи че той не вярва в теб
Мислиш ли. че някой може да прекара половината си живот в гето...
... и да не вярва?
Мислиш ли, че би могъл да се роди на бунището...
... с пъпна връв увита около врата му и да не вярва?
Бъркаш, Свети човече.
Аз абсолютно вярвам в бог.
И абсолютно мразя тоя шибаняк.
-Но въпреки това той е с нас.
-Две от момчетата ти са мъртви.
Колко вяра ти е останала, отче?
Виждам само един път. Този път. Това е единственият начин да се махнем оттук.
Дръжте момичето между вас.
Ами клетките?
Аз ще ги взема.
-Мърдайте.
-Сигурен ли си, че ще успееш?
Не гледайте нагоре!
Избиват се!
Движи се!
Продължавай да се движиш!
Продължавай да се движиш!
Чакай!
Махни се от нея!
Махни се от нея!
He знаеше с кого се ебава.
Хайде, изправете го.
Е, къде по дяволите е твоят бог сега, а?
Близо ли сме?
Просто ми кажи че е там!
Не можем да успеем.
Скрийте се тук! Сега!
Защо още е навън?
Няма да се върне, нали?
Това е последното, което можах да намеря.
Силен инстинкт за оцеляване.
Възхищавам се на това у една жена.
Обещах им, че ще се върнем с още светлина.
Така ли?
Какво? Страх ли те е?
Мен? Да ме е страх?
Хайде.
Трябва да има някаква част от теб, която иска да се върне към човешката раса.
Наистина, не зная как.
Тогава просто ми дай светлина. Аз ще се върна сама.
Ето.
Моля те, просто ела с мен.
Имам по-добра идея.
Ела с мен.
Ти се ебаваш с мен. Аз знам кой си.
Знаеш кой съм?
Ти нищо не знаеш за мен.
Аз ще те оставя тук.
Влез вътре.
-Не мога.
-Разбира се, че можеш.
Ето. Ще те улесня.
Хвани ми ръката. Хайде.
Виж, никой няма да те вини. Спаси себе си.
Хайде.
Ето, това е.
Добро момиче.
Сега ти! Ти ме чуй!
Аз съм капитанът на този кораб.
Няма да оставя никого в тая скала с тези твари дори ако трябва--
-Махни това от врата ми.
-Млъквай!
-Би умряла за тях?
-Бих се опитала за тях.
Не ми отговори.
Да, бих.
Бих умряла за тях.
Колко интересно.
Не се съмнявах.
Някой да не е готов?
Ето го моят Бог, господин Ридик.
Не спирай!
Хайде! Движи се!
Знаеш пътя!
Качвайте се. Хайде. Вътре.
Ела.
Сега.
чакай.
Добре, дръж се за мен.
Ще се махнем оттук. Добре, хванах те.
Хайде, Ридик! Ставай!
Казах че аз ще умра за тях, а не ти. Движи се. Хайде.
Не за мен.
Не за мен!
С толкова неща, за които да се моля...
... не знам откъде да започна.
... аз знам от къде бих започнал.
Какво правиш?
Не може ли просто да се вдигнем оттук?
Не можем да излетим...
... без да им кажа "лека нощ".
Ще има въпроси, когото и да срещнем.
Може дори да е наемнически кораб.
Какво по дяволите да кажем за теб?
Кажете че Ридик е мъртъв.
Умря някъде на онази планета.