Nikita (1990) Свали субтитрите
АН ПАРИЙО
ЖАН ЮГ АНГЛАД
ЧЕКИ КАРИО
във филма
Н И К И Т А
участвуват още: ЖАНA МОРО
ЖАН РЕНО, РОЛАНД БЛАНШ
МАРК ДЮРЕ, ФИЛИП ЛЕРОЙ БОЛЮ
ЖАК БУДЕ, ФИЛИП ДЬО ЖАНРАН
и ЖАН БУИС
Ти не си наред, Зап. Наистина си тъп. Ключовете са у мен, по дяволите!
Аз ... ги разбих.
Разбил ги. Единственото, което можеш да правиш, е да
трошиш нещата.
Абе вие сте много тъпи.
Тук съм си у нас.
Значи знаеш къде да търсиш нещата.
Така ще вземеш преднина и ще спестиш време. Давай!
Искам ги!
Ще ги имаш, ангелчето ми.
Побързайте. Иначе аз ще се заема с това.
Ще ви пратя на оня свят, лигльовци!
Искам ги!
Да вървим! Отворено е.
Койот! По дяволите, страшен си!
По дяволите!
Мамка му!
Къде е, мамка му!
Какво правите, бе нещастници? Загасете светлината!
Негодници,какво правите тук?
Малки педерастчета!
Какво търсите тук? Освен проблеми?
Койот, това твоя старец ли е?
Антоан?
Татко?
Антоан, това не си ти!
Липсваш ми.
Няма да стреляш срещу твоето ангелче, нали?
Ще те убия!
Давай, Зап!
Това ли е всичко? Елате насам! Казвам се Рико! Казвам се Рико!
Давай, Зап! Давай!
Унищожи всичко, Зап!
Всичко! Зап!
Зап! Зап! Зап!
Само ти ли остана?
Да...
Млъкни!
Затваряй си устата!
Дръпни ръцете! Дръпни ги!
Разкрачи се. Още!
Име. Презиме.
Никита.
Виж, пиленце, ще ти дам един съвет.
Стегни се, защото ми писна от твоите идиотщини.
Става ли, пиленце?
Пи-лен-це!
Може би ще трябва да я разпитаме по-късно...
Остави, остави. Познавам ги тия.
Това са номера.
Молив?
И по-бързо. Напиши си името и презимето.
Ето ти...
пиленце! /poulette - ченге (жаргон)/
След като взе предвид обстоятелствата по делото, съдът обявява обвиняемата за виновна за това,
че съзнателно е причинила смъртта на Жорж Анри,...
Грегоар Андерсен и Мишел Терлен...
изпълняващи служебните си задължения.
Съдебните заседатели не намират по делото
смекчаващи вината обстоятелства.
Ето защо, съдът осъжда съгласно статия 304 от криминалния кодекс...
обвиняемата на доживотен затвор.
Присъдата ще бъде съпроводена с предохранителен период от 30 години.
Закривам заседанието.
Мръсници!
Мръсници!
Пусни ме...
лайно такова!
Пусни ме...
Пусни ме...
шибаняк!
Дръжте я!
Говеда! Гадняри!
Пазете се!
Дръпнете се!
Нямате право!
Не искам да умра така...
Защо майка ми не дойде?
-Тя е предупредена.
Защо майка ми не дойде тогава?
Защо моята майка не е тук?
Не може ли да я почакаме още мъничко?
Тя ще дойде да ме потърси... Тя ще ме потърси...
Мамо...
Мамо...
Добър ден.
Как се казвате?
Никита'.
Хубаво име.
Откъде е?
От една песен.
И за какво се разказва в нея?
Господине...
в рая ли се намирам, господине?
Не ... но...
можете да бъдете.
Официално сте починали в събота в 17 часа.
от свръхдоза успокоителни...
според съдебния лекар. Погребана сте...
в гробищата "Мезон Алфор", алея 8, номер 30.
Тити... Това е Тити !
Аз работя за...
правителството.
То реши да ви даде възможност да ...
Какво трябва да направя?
Да се учите.
Да се научите да четете, да ходите, да говорите, да се усмихвате и даже да се биете.
Да се научите на всичко това.
Защо да го правя?
За да служите на държавата.
Ами ако откажа?
Алея 8, номер 30.
Мога ли да поспя малко, преди да реша?
Ще се върна след един час.
Шибаняк!
Размърдай се, ако можеш!
Къде е изходът?
Направо.
Какви са тия боклуци?
Служители.
Никой да не мърда! Всичко е наред!
Как ли пък не! Той ви лъже! Нищо не е наред!
Отвори вратата!
Не мога да я отворя.
Кажи им да я отворят!
Няма да го направят.
Ще ти пръсна мозъка.
Не е зареден.
Хайде, стига вече. Пусни ме!
Успокойте се.
Хайде, върнете се по местата си.
Правило номер 1 , никога с първия куршум.
Това ще ти подреже крилцата.
Решихте ли?
Много добре.
Елате да попълните това.
А ако не успея?
Ще успееш.
Ще започнем с една лесна програма.
Все едно, че имате пишеща машина. Букви и цифри.
Това е мишка. Като я движите нагоре-надолу стрелката се мести в същата посока.
Ако натиснете тук, можете да рисувате картинки.
Опитайте.
Така. По-бавно. Така е добре. По-нежно, по-нежно!
А сега върнете стрелката. Обратно в ъгъла.
Върнете стрелката тук.
Много добре. А сега натиснете тук.
Ето така.
Хайде пак.
Това са най-често използуваните оръжия. Да започнем с най-простото...
"Берета" 93-Р, 9 милиметров, максимум 20 куршума.
Дулото е винаги насочено към мишената.
Преди да се научиш на подходящата стойка, запознай се със стрелбището.
Мишената е на 10 метра.
Стреляла ли си някога?
Никога срещу картон.
Има напредък. Качвайте се!
Не мога. Боли ме кракът.
Не е тежко. Ще направим упражнение за рефлексите.
Лесно е.
Заеми позиция!
Сега аз съм готов, свалил съм гарда.
Искам да се опиташ да ме улучиш в лицето.
Следващият.
Седнете там.
Скъпо дете...
не изглеждате особено добре. Дъвката...
но ако направим нещо съвместно и ако небето е благосклонно към вас...
ще успеем да ви придадем човешки вид.
Една допълнителна но необходима стъпка...
преди да станете перфектното допълнение за един мъж...
а именно жена.
Харесва ли ви?
Бихте ли ми дали определение за изящно?
Това са глупости.
Тогава се усмихвайте. Това е добро начало.
Човек трябва да се усмихва, когато не знае какво да направи.
Няма да поумнеете от това но е приятно за другите.
Оставете се да бъдете завлядяна от тези прояви на крехкост...
които ще разхубавят лицето ви.
Усмивката.
Усмивката е като добрина...
разляла се по повърхността ...
на кожата. Нежност.
Почти душевно състояние.
Е, да прикрепим ли перуката?
Как вървят занятията?
Кракът ме боли.
Вече имаме чувство за хумор? Това е добро начало.
Имате ли вече приятели?
Да, сприятелих се с една мишка.
Кога ще ме изведете навън да пийнем по нещо в някой бар?
Не веднага.
Тук имаме ли право на почивка?
Никога.
Много добре ви стои.
Другата седмица имам рожден ден, ставам на 20 г.
Не мога ли да изляза само за малко...
без да ме следите?
Как сте? Трябва да направя една програма.
Подарък!
Да го отворя ли?
"Една бяла мишка...
"яхнала бе клонче.
"Хванах я за опашката и вързах я на възел аз!"
За 3 месеца, тя прецака абсолютно всичко. Уговорката ни се проваля.
Твоят нюх ли ти изневери?
Тя има потенциал.
Потенциал?
Чудя се потенциал за какво, без да взимам предвид ритането и хапането на инструкторите?
Добрите агенти се подготвят дълго време 5...
понякога 6 години.
О, стига.
Имаш 15 дни, за да я подготвиш. След този срок, тя е вън от играта.
Коя сте вие?
Не знам.
Но... Вие съществувате...
Да...
Какво правите в прегръдките ми?
Не знам.
Но след като сме стигнали дотук...
Може би това е само една мечта.
О, скъпи мой...
Постигнала си напредък, особено в танците и стрелбата.
Също така и в изкуството.
Но по всички останали дисциплини...
не върви. Нищо. Празно...
нула.
Ще се върна.
Честит рожден ден.
Духни ги!
Имаме 15 дни да напреднем.
След това не мога да направя вече нищо за теб.
Абсолютно нищо.
Ръцете ми ли гледаш?
Някога бяха хубави.
Сега ме издават.
Значи сте били на моето място?
Остави се на удоволствието да те ръководи.
Удоволствието на една жена.
И не забравяй:
Има две неща, които са безгранични:
женствеността и как да злоупотребяваш с нея.
Не е истина! Сънувам ли?
Още не си готова?
Много сте нервна, Аманда.
Пет часа е, и вече закъсняваме, а аз мразя да бъда неточна, много добре знаете.
Да се превърнеш в желана отнема време.
Облечете това и се съсредоточете.
Господи, колко е грозна тази закачалка.
Трябва да ида до компютъра.
- Добре, стига толкова!
Само за минута.
Много сте красива.
Ще вечеряте ли с мен?
Да.
В тази зала? И защо?
Защото днес празнуваме вашият рожден ден.
Ставате на 23 години.
Я, не бил забравил.
Аманда, имаме гост.
Мислех днес да ви изведа...
да вечеряме навън.
Да отида ли?
Както обикновено ли, г-н Жорж?
Знаеш ли...
можеш да си оставиш чантата.
А сега внимание.
Изненада.
Не веднага.
Тетинже, отлежало марково шампанско.
Приятна вечер.
Благодаря.
За твоето бъдеще.
Сега?
Зареден е.
Шест титанови куршума, плюс още един пълнител в случай на нужда.
Не разбирам.
Зад теб на масата има трима души. Жена в оранжева рокля и двама мъже в костюми:
единият е телохранител...
а другият е важна личност. Трябва да бъде убит с два куршума.
Когато свършиш, иди в мъжката тоалетна.
В последната кабина има малък прозорец с твоя размер.
Излизаш в заден двор. Оттам има коридор, който излиза на улицата.
Там ще те чака кола, не повече от 2 минути.
Остават ви още три минути.
Бъдете мила и изчакайте да си тръгна.
Еди, погледни тук.
От другата страна.
Останете тук.
Жозеф!
Идвам!
Хей, госпожице! Госпожице! Стойте!
Отворете вратата!
Имам проблем тук долу, обаждам се от контролата.
Госпожице!
Отвори вратата...
гадняр!
Боб, прозорецът беше зазидан!
Зазидан беше!
Разбира се, че е бил зазидан.
Гадняр смачкан!
Спри, Никита'!
Скапаняк!
Всичко свърши. Утре излизаш. Утре излизаш!
Утре излизаш! Утре излизаш!
По дяволите, успокой се!
Принудени сме...
принудени сме да правим подобни упражнения преди да пуснем бойна единица от Центъра.
Добре се справи, Никита'.
И тази вечер...
и през всичките тези години.
Ще ми липсваш.
Това е последният път, когато те целувам.
За коя категория задачи...
ще бъде предназначена?
За по-секретните.
Погълнат сте все от една и съща амбиция...
Не сядайте, моля ви.
Имате 6 месеца, за да се настаните някъде на скромно място. Ще ви потърся през септември.
Не мога да ви понасям. Бих ви оставил да умрете. Така че спазвайте правилата.
Няма да бъдете предупредена. Ясно ли е?
Колко да взема?
Най-много три.
Жано.
Вие сте Мари Клеман, родена в Сарла. Болногледачка сте в "Салпетриер".
Плащат ви в банката, която е срещу болницата по 10 000 франка месечно.
Паспорт, шофьорска книжка ... и пари за жилище под наем.
По време на задачите ще сте с кодово име...
Жозефин.
Желая ви късмет.
Страх ме е.
Най-тежкото вече мина.
На втория етаж, апартаментът е слънчев, централно отопление...
и за ваше щастие, е свободен.
Прекрасно.
Отлично.
Извинете, вие бързате ли за някъде? А?
Не, не, съвсем не...
Това е добре, защото имам проблеми с касата.
Повреди се. Така че...
Разполагам с достатъчно време.
Много добре.
Преместете покупките си тук и ще направим сметката.
Равиоли.
А, отново равиоли.
Извинете ме, бавен съм, защото съм тук само от 2 дни. Наистина е сложно.
Бисквитки. Сама ли си изрисувахте блузата?
Господи, няма етикет! Не може да струва повече от 10 франка. Значи, приемаме го за 10.
В колко часа свършвате работа?
В шест часа.
Ще вечеряте ли с мен?
10 франка.
Още не е наредено.
Притеснен съм. Обикновено, аз трябва да ви поканя на вечеря.
Вие наистина ме объркахте. Не знам какво да кажа...
Няма значение. Яжте.
Да, естествено... да ядем.
Наистина яденето е добро.
Искате ли да ви разкажа нещо смешно, което ми се случи тази сутрин...
в магазина. Наистина беше смешно!
И това не.
Знам, трябва да го изям, докато е топло.
Г-це, не се ли притеснявате, аз съм момче...
Извинете, но изпитвам голямо желание.
Ще изстине.
Каза, че ще приготвиш всичко.
Водата завря!
Да, пак си прецакала всичко!
Закуската на принцесата е готова.
Ето, заповядайте. По дяволите, закъснявам!
Как спа ваша светлост?
Поканила съм Леон на вечеря събота с нас.
Не е необходимо да се правиш на бретонка в Париж.
Ще направя палачинки.
Знаеш ли как?
Може да идем някъде да се позабавляваме.
И какво ще правим?
Ще рисуваме корабчета.
- И ще използувам Леон за гума? Не става, много съм несръчна.
Не бих казал.
Стига де.
Защо не поканиш и твоята приятелка с нас?
Коя?
Ти се сприятели с едно момиче, което работи в бутик, руса...
нали? Миналата седмица, не помниш ли?
Не знам още дали ми е приятелка.
Една вечеря ще е добър повод да разбереш.
Ако не се понасяте, Леон ще я замерва с банани.
Добре се разбираме нали?
Заедно сме от 6 месеца.
Мари...
Защо не каниш никого на гости?
Нито роднини, нито приятели...
Никого.
Защото обичам само теб.
Ето какво било.
Не! Кажи му, че го ненавиждам.
Ало?
Жозефин?
Среща в бар "Жорж Пети", след един час.
Кой звъня?
От болницата. Дежурство.
Един чай.
Имате ли огънче?
В мазето на х-л "Реджина", след един час.
Не мърдай.
Разкрачи широко краката.
Жозефин.
Извинявай.
Облечи това.
А сега какво да направя?
Ще чакаш.
Рум сървис, добър ден.
Добре, господине.
Какво да правя сега?
Ще се прибереш у вас.
Това ли е всичко?
Мари?
Аз съм Боб.
Как вървят работите?
Чудесно... Много добре.
Исках да випоздравя за работата. Радвам се, че първата задача мина успешно.
Благодаря.
Устроихте ли се добре?
Да, много добре.
Имам годеник.
Това е добре. Радвам се, че всичко върви добре.
Сега ви оставям, Мари. Нека късметът ви следва.
Боб?
Да.
Бих искала да ви поканя на вечеря в къщи.
С удоволствие.
Боб?
Чичо Боб?
Влезте. Тя е в банята.
Ще го взема, ако ви пречи.
Не трябваше да носите цветя, макар че шампанското е добра идея.
Извинете.
Наистина се радвам да се запознаем.
Знаете ли, вие сте първият роднина...
на когото тя ме представя.
Другите не си заслужават.
Ще го оставя в хладилника за да се изстуди.
Много е вкусно. Възхитително. Наистина. Много е фино и леко...
Спрете. Не прекалявайте с комплиментите. Един последен и спираме, OK?
Не съм я виждал от доста време и мисля, че е станала...
лъчезарна. Сигурен съм, че това се дължи и на вас.
Чарът ми е измамен. Това не стана изведнъж.
Може да отнеме 10 или дори 15 години.
Кажете ми, чичо Боб, каква беше тя като малка?
Марко, недей...
Как изглеждаше, когато беше 8-9 годишна?
Марко, ти ми обеща!
Аз питам него, Мари, не питам теб.
Виждаш ли? Не мога да задам дори един въпрос.
Аз задавам ли ти въпроси?
Не, но бих искал.
Аз те обичам по същия начин.
Виждате ли, няма нищо, а тя си мърмори.
Вече си го казвал.
Мари!
Тя беше много красива, когато беше на 8 годинки.
С леко златисти коси на плитка.
Тя имаше братовчедка, която се казваше Каролин.
Само Каролин можеше да докосва плитката й. Никой друг.
Имаше панделка на косата си...
и винаги се обличаше в бели рокли.
Виждах я само през лятото на фамилното събиране в Перигор.
Те бяха над 20 хлапета, братовчеди и съседи...
и винаги бяха готови да направят някоя глупост.
Мари си имаше специалност. Тя имитираше жаби.
Клякаше на брега на езерото и скачаше в калта...
крякайки "ква! ква!". Това караше децата да се спукват от смях.
После се връщаше...
цялата измокрена до кости, но винаги с едно и също оправдание:
"Извинявай, подхлъзнах се" с нейното спокойно нежно гласче.
Познавам добре това малко дете.
Казвала ли ви е какво работя?
Не. Виждате, че не мога да й задавам въпроси.
Работя в туристическа агенция. Аз съм един от главните акционери там.
Два билета за Венеция.
Подарък за годежа ви.
Не знам какво да кажа.
Не казвайте нищо.
Акажу? Акажу?
Много съм развълнуван.
Внимавайте със стъпалата.
Оттук, оттук.
Повозихме се и на гондола, Мари!
На гондола, на гондола, на гондолааа...
Гондолиерю, гондолиерю...
Венециански гондолиерю!
Желая те.
И аз също.
Жадна съм.
И аз също.
И съм гладна.
И аз също.
Плагиат! Помогни ми за полата.
- Ей сега.
- Разкопчана е.
Не, свали я.
Вземи! Дръж го, бързо!
Бихме искали порция шунка "Св. Даниел", порция сирене...
и две бутилки вода, защото аз и съпругът ми много ожадняваме след секс.
Тя е луда.
Той какво ти отговори?
Той имал същия проблем с жена си.
Значи всичко е наред?
Не мърдай, аз ще вдигна.
Жозефин?
Жозефин?
Аптечният шкаф в банята е с двойно дъно.
Добре, заместете я със зелена салата.
Нямат шунка.
Звънни на шефа им.
Ще ида да се изкъпя, а ти...
си почини и изчакай рум-сървиса.
Жозефин, на позиция съм.
Първите неща са под умивалника.
Свърших със сглобяването.
Отворете прозореца.
По дяволите тоя скапан прозорец!
Ти върви по дяволите!
Любов моя?
Знаеш ли за какво си мисля?
Не.
За първия път, когато те зърнах на касата. Ти беше толкова красива, а аз си помислих, че живота е гаден...
защото никога няма да имам момиче като теб...
с което да споделя живота си.
Никога.
Зашеметяващо е това, което казах току що...
На канала има един бял кораб...
управлява го човек в синя риза.
Отляво, ще видиш двама души, те са до плътна врата.
Вземи ги под прицел...
и се приготви.
Чакаме заповед.
Мари? Може ли да поговорим?
Да, но стой зад вратата.
Мари...
Нямам желание да те дразня с въпросите си.
Не знам какво... не знам каква глупост ти се е случила в миналото, която...
да те травматизира до такава степен,
но от време на време въображението ми работи. Представих си най-лошото...
но и то би ме успокоило.
Кой е?
Рум-сървис.
Идвам.
Добър ден, господине. Чудесен ден, нали?
Един момент! Нали нямахте шунка?
Моля?
А, няма нищо. Дайте да се разпиша тук.
Колко души ще убия?
Един, но с два куршума.
Как изглежда?
Още нямам тази информация.
Казвам се Роберто ако имате нужда от мен...
Да, ари ведерчи.
Обектът ще бъде видим след 10 секунди.
Как да го различа?
Все още нямам информация.
По дяволите! Дайте ми обекта!
Жената.
Жената в тъмнокафяво. Жената!
По дяволите!
Жената.
Глупачка! Какво се бавиш? Шибаната жена!
Какво става? Защо не отговаряш?
Нали обеща да не влизаш!
Знам, но чух шум...
Вече 15 минути говоря на тази проклета врата. Можеше да отговориш!
Нищо не си чула от това което казах, така ли?
Добре.
Това е за пътя.
Госпожице?
Шоколад. Торта...
Искаш да знаеш дали съм прекарала почивката добре?
Започвам да опознавам садистичния ти вкус.
Ти си болен, Боб. Трябва да го знаеш.
Не знаеш докъде можеш да стигнеш с тази говняна професия.
Радвам се да те видя.
Липсва ми времето, през което можех да те виждам всеки ден сама.
Това е посланик, връща се у дома след 5 месеца.
Преди това трябва да го притиснем. Ще действаш, когато пожелаеш с твой екип.
Имаш 5 месеца. Шефът иска работата да е чиста и гладко изпипана.
Мислех си за теб.
Винаги трябва да вършиш две неща едновременно.
Това е моят начин да обичам.
Не стана както трябва. Ще опитам пак.
Ето, така е много по-добре.
От днес...
вече не съм касиер. Напуснах работа.
Отлично.
За да боядисваш корабчета?
Със сигурност!
Да го полеем? Шампанско?
Помислено е за това.
Откъде този лъчезарен вид?
От теб.
Мисля да се преместим.
Нещо по-голямо... би ти подхождало повече.
Той влезе при любовницата си, тя живее тук на номер 9. Дойде с дипломатическа кола.
Имате ли огънче?
Ще се видим по-късно.
Максимилиан Жедрек заема този пост в Париж от 7 години.
Събира информация за всичко и я съхранява в сейфа на посолството...
Чака да го върнат в родината. Класическа схема.
Каква е тази информация?
От всякакъв вид: компютри, електроника, машини...
Кое е момичето?
Ан-Мари. Посещава я от 2 години. Тя продава картини.
Изглежда ни безопасно.
Ние не се интересуваме толкова от него,
колкото от фирмите, които му продават информация...
и за да ги пипнем, ни трябват доказателства.
И доказателствата са в сейфа на посолството?
Да, а ключовете за сейфа са в джоба му.
Значи знаем къде да ги търсим.
Отношенията ни са изострени. Давайте по-леко и не закачайте посланика им.
Не използвайте сила, а вълшебство.
Любов моя?
Любов моя?
По дяволите, изплаши ме!
Как успяваш да ухаеш все така хубаво, макар че работиш в болница?
Женска тайна.
Разкажи ми малко за това, вече 3 месеца работиш нощна смяна.
Това е последното дежурство.
Едвам довлякох тази картина.
Днес имах много задачи.
Мари-Елен. Как сте?
Приятно ми е.
Изчакайте ме 5 минути.
Тази не е продадена още.
Кой е авторът?
Един художник, който дори не се погрижи сам да си донесе картината до тук.
Какво ще пиете?
Уиски.
Значи вие работите с Ан-Мари, така ли?
Понякога. Баща ми има галерия до нейната.
На същата улица?
Малко по-нагоре.
По-нагоре... по-нагоре.
А, сетих се.
Благодаря.
След Финландската галерия.
Не, по-нагоре...
Лакътят ви!
Гъл-гъл-гъл-гъл...
А сега полегни.
Време е да поспиш малко.
Кристиан, една домакиня се качва нагоре.
Добре, ще видим това.
- Жозефин?
- Да.
Знаеш ли кода за връзка на посланика със телохранителите си.
Да, знам го.
Сменили са го миналата седмица.
Разузнаването току що ми съобщи.
Какво ще правим сега? Зарязваме всичко?
Ще разбера.
Не, задачата трябва да се изпълни.
Какво означава това?
Ще изпратят човек да "почисти".
Това е моя задача, от 6 месеца...
Затваряй си устата и слушай! Заповедите са си заповеди!
Задачата трябва да бъде изпълнена и точка.
По дяволите твоя проклет "чистач"!
Какво ще правим? Ще офейкваме ли?
Не, ще чакаме и ще говорим с "чистача".
Морис?
Морис, кой се качва нагоре?
Успокой се! Успокой се!
Добре.
Отивам.
Виктор, "чистачът".
Банята?
В дъното.
Донесете и другия.
А шофьорът?
В багажника е.
Хайде, говорете с него. Той е тук.
Престани по дяволите! Да не би да имаш по-добра идея?
Виктор, първо трябва да поговорим.
После.
Какво ще правите?
Ще почистя идиотщините ви.
Мамка му, тоя дори не е мъртъв!
Вие сте откачил!
Казах, че ще почистя навсякъде!
Дръж го!
Млъквай и ела да помагаш.
Ето! Хванах го!
Затваряй си устата.
Успокой се. Помогни ми.
Върви да си гледаш работата...
в твоето посолство! Ето ти ключовете!
Престани, нещастник!
Да, ще престана!
Спри!
Виктор...
Трябва да се обадя, за да получа още инструкции.
Виктор! Не, не, Виктор!
Не можем да спрем бойна задача.
Няма никъде да се обаждаш.
Трябва да довършим задачата. Иначе ще ти разложа мутрата. Ясно ли ти е?
Добре, тръгвам и ще се върна след малко.
Не така, Виктор. Ти остани! Имам работа за около час.
И просто се успокой. Успокой се, Виктор.
Добре, един час.
Ти каза да те чакам един час.
Ще отида да почистя.
Не! Няма какво да чистиш, Виктор.
Просто ще се поразходим. Това е всичко.
Трябва да довършим задачата докрай.
Моля те, Виктор! Не мога да издържам вече.
Моля те, нека да си вървим!
А този кой е?
Не знам.
Господине? Какво става, г-не?
Мамка му!
Да се измитаме оттук!
Всички по местата.
Няма нищо.
Фалшива тревога. Успокойте се.
Затвориха вратите. Не можем да се измъкнем.
Ще се върнем по-късно.
Спри!
Ще направим едно кръгче и ще се върнем.
Моля те, спри!
Отмести се!
Мари, погледни ме.
Моя нещастна любов.
Те ще те изхабят съвсем.
Тази работа не е за теб, твърде тежка е.
Погледни твоите нежни ръце.
Трябва да ги предпазя.
Те не трябва да погрозняват.
Трябва да престанат, преди да стане много късно.
Защо казваш всичко това?
Знам всичко, Мари.
Няма никаква Мари Клеман в болницата "Сан Петриер".
Знам още и за...
куршумите, шпионирането...
за видео записите...
Защо никога нищо не каза?
Защото обичам само теб.
Благодаря ти.
Малкият ми Марко.
Ти си най-добрия човек, когото познавам.
Единственият, който наистина ми е помагал.
Искаш да си тръгнеш, така ли?
Ще ме обичаш ли, ако съм едно малко момче?
Предпочитам да си голямо момче.
Обичам те.
Матьо ! Аз ще отида първи.
Ще ви повикам, ако има нещо.
Дошли сте да ме убиете?
- Не.
Не ви ли се струва...
че тя е изплатила дълга си?
Че има правото да поживее още?
Тя се самоубива.
Знам това.
Но тя унищожи чужд живот преди няколко години.
Живота на полицай.
Такъв дълг не се изкупува лесно.
Тя е убивала и заради вас.
От значение е само тогава, когато ви изнася.
Виж, Марко, знаеш какво е положението.
Слушам те. Какво искаш да направя?
Да я закриляш.
Ще опитам...
но тя наистина е в опасност, Марко.
Тя е отишла да вземе документите от посолството.
Тогава не е в опасност. Документите са у мен.
Остави бележка за теб...
но аз я скъсах.
Какво пишеше в нея?
Ще ни липсва, нали?
Да.