Anaconda (1997) Свали субтитрите
се разказват легенди за чудовищни анаконди-човекоядци.
Някой от племената дори обожествявали гигантските змии.
Анакондите са сред най-кръвожадните и огромни създания.
В някои случаи достигат дължина до 12 м.
Тези уникални по рода си змии
не се задоволяват с една жертва.
Те бълват обратно плячката си, за да убиват и поглъщат отново.
А Н А К О Н Д А
Помогнете!
Спешно е! Моля Ви, ако ме чува някой!
Хотел "Джунгла Ариау", Бразилия Дълбоко в Амазонската джунгла
- Г-це Флорес.
- Професор Кейл. Моля.
Кога пристигна?
- Преди няколко дни.
Говорих с водачи, който може би знаят къде е племето.
- Имаше ли успех?
- Има доказателства че племето е там.
и може да бъде открито и проучено. Моят човек смята, че е между...
тези два ръкава на реката. Открил е техен символ.
Може да ни се усмихне щастието.
Заведи ме там и ще го снимам.
- На това разчитам. Затова те избрах.
- Радвам се, че го направи.
- Исках най-талантливия режисьор.
Добър екип сме.
Ужасно изглеждаш. Какво ти се е случило?
Лека атака на пираня. Едва отървах кожата.
- Много рано си станал.
- Днес е добър ден.
Не всеки ден състудентка от филмовия институт режисира свой филм.
- Готова ли си?
- Мисля, че да.
- Моите поздравления.
- Благодаря.
Явно пътуването ти ще е приятно?
Познаваш ме. Не смесвам работата с удоволствието.
Ами ако минем оттук?
Оттук път по-добър. Иначе аз не отговаря.
Е, по него се отклоняваме само 55 км. Ще заложим на сигурността.
- Матео, разбираш ли ме?
- Аз разбира.
- Тук ще намалиш, за да снимам.
- Както кажеш... шефе.
- Къде е Уестридж? Знам че е тук.
- Сигурно си отспива за красота.
Внимавай!
Бордо! Чупливо! Скъпо вино!
Добро утро.
Как беше полетът?
-Пълен кошмар. Който май продължава.
Отнеси ги в стаята ми.
Моля? Аз съм изпълнителен продуцент.
Изпълнявай тогава-багажът в стаята!
- Надуто магаре.
В някой култури е знак на почит да ти дадат да носиш багажа.
Ще ти дам една почит!
Г-н Уестридж - Тери Флорес.
- Приятно ми е.
Проф. Кейл ми показа ваши филмчета. Доста... обещаващи.
Ама че горещина. На екватора ли сме?
- Тъй или иначе, добре дошъл.
- Май те хареса!
- И ти ли го усети?
Същински Жак-Ив Кусто в по-евтин вариант.
Преживейте с мен и екипа ми вълнуващи приключения.
Не го разбрах, но все едно.
- Радвам се да те видя.
Готов съм за Рио Негро!
Проверете дали цялото оборудване е на борда.
И се молете да не сте забравили лосиона против насекоми.
Приключението ни започва на 1600 км от устието на Амазонка.
дълбоко в сърцето на тропическата джунгла.
Оттук ще поемем към неизследваните притоци и ръкави
в търсене на загадъчния Народ на мъглите - племето Ширишама
една от най-големите мистерии на тропическата джунгла.
На мен ли ми има нещо или джунглата възбужда сексуално?
- От джунглата трябва да е.
- Сериозно, само за едно мисля.
Може ли да поработя?
Помощ!
Помогнете! Заседнах!
Лодката ми се заплете в корените! Помогнете!
На оная лодка има човек.
Приближи корабчето към него!
Ще Ви качим на борда.
Слава Богу, че минахте оттук!
- Добре ли сте?
- Корените ми откъснаха витлото.
Не можем да Ви върнем в Манаус. Отиваме нагоре по реката .
Познавам хората в следващото село. Там ще ми помогнат.
Съжалявам, че Ви създавам трудности
- Няма защо да се извинявате.
Зависим от превозните си средства. Вашето се е счупило.
Да потегляме.
- Риболов местен стил.
- Не е зле!
Това трябва да го снимаме следващия път.
В "суши" бар ли сте работили, г-н ..?
- Сароун. Пол Сароун.
- От къде сте, г-н Сароун?
- От Парагвай.
Започнах да уча за свещеник.
но ми се прищя да опозная истинския свят.
И тъй - ето ме в джунглата. Намерих си мястото тук.
Че какво търси неуспял свещеник в джунглата?
Кой казва, че съм неуспял? Не съм неуспял.
И какво е сега... призванието Ви?
Змии.
- Змии?
Ловя ги за зоологически градини и колекционери.
Бракониерствате?
Да бракониерстваш е незаконно. А Вие за какво сте на лов?
Нищо няма да убиваме и да ловим.
Ще снимаме документален филм за индианците Ширишама.
- Народът на мъглитеt?
- Чували сте за тях?
- Виждал съм ги.
- Бихте ли ми показали къде?
Вие ми спасихте живота. Поне това мога да направя за Вас.
Ще Ви посоча точно къде видях Ширишама.
Същото твърди всеки речен плъх в кой да е бар в Манаус след 5 уискита.
Пет уискита? На реката това е за закуска.
Салатата ще върви ли с "риба местен стил", г-н Сароун?
Ще върви идеално, птиченце.
Виж там.
Какво е това? Нощни бръмбари?
Красиви са нали? Семейство Лампириди Всички се събират на едно дърво
и святкат, за да покажат готовноста си за съвокупление.
- Кой святка? Мъжките или женските?
- И двата пола.
Женските пускат серия кратки елегантни отблясъци. Около 8 в сек.
а мъжките отговарят с продължителни мъжествени светлини.
Харесва ми това. Няма недомлъвки и недоразумения.
Чист инстинкт и вярност на природата.
Липсваше ми.
Непоносима врява!
Не ми пипай радиото!
С радост бих наел човек да те убие.
Някой местен би го свършил за 50 $ .
- Аз пък бих те очистил без пари.
- Заедно с цяла армия?
- Любовници на майка ти!
Приближаваме ли?
- Зад онзи завой.
- Чудесно.
Тотем-змия.
Това е тотем на Ширишама.
Ширишама боготворят гигантските анаконди като свои закрилници.
Имат легенда за пътуване до свещено езеро.
Минавало се край водопад, бранен от змии-воини.
Минеш ли край тези пазачи, влизаш в нови земи
и стигаш до стена, която е тъй висока, че засенчва слънцето.
Пътуваш край нея 5 дни, докато стигнеш края й - глава на гигантска анаконда.
- Знаете историята.
- Разбира се
Красива легенда. Но тя е на племето Маку.
- И на Ширишама също.
- Не, доколкото знам.
Сега водата е висока, но селото беше при това разклонение..
Знам го. Изкарвам си хляба с змии.
- Не се съмнявам, че Ви бива в това.
Мен пък ме бива да откривам племена.
Високото речно ниво означава, че отсамният бряг е наводнен.
и племето е било принудено да търси по-висок терен натам.
- Накъде?
- Нататък.
Уестридж, искам да те снимаме пред тотема.
Гари магнетофон. Камера.
- Начало!
Първото ни щастливо попадение: идол на Ширишама.
Ако искате вярвайте. Скоро слизам.
- Стоп!
- Много ще се радваме.
Какво значеше това?!
Ще идем да запишем звуци от джунглата.
- Само внимавайте.
Добре. Довиждане.
Гари ...
Невероятно.
- Гари ...
- Какво?
Стой.
Чуваш ли това?
Тишината...
- Какво беше това?
- Не знам.
Матео, насочи прожектора нататък.
Тези двамата имат късмет че са живи.
- Какво стана? Добре ли сте?
- Да бяхте видели какъв изстрел...
Гръмна онова чудо, което тичаше право срещу нас.
Глиган. Убива с бивните си. Насочва се към очите ти.
- Добре ли си?
- Да, благодаря.
Никой няма да слиза нощем от кораба.
- Разумна идея.
Матео, хайде да го насечем. Храна за цяла седмица.
Храна ли?
- Мой ред ли е?
- Не, мой.
Матео, не можеш ли да управляваш по-стабилно?
Излъжи ме, ако трябва.
Въжето се закачи във витлото!
Ще трябва да го откача.
- Нека по-добре аз.
Тая река може да убива по хиляди начини.
Ще се справя. Боя се само от Кандиру аку.
От какво?
- Кандиру аку. Малка рибка.
Вмъква се в пикочния канал намира си топло местенце,
вкопчва се с бодлите си и не ще да мръдне от там.
Отстранява се оперативно.
- Без мен. Връщам се в Лос Анджелис.
Тери, нещо става!
Боже!
- Пострадал е. Отивам.
- Остави на мен!
Побързайте!
Диша ли? По-бързо! Добре ли е той!
Внимателно!
Какво му стана?
Маската му.
Подложете му нещо под главата.
- Той не диша! Не диша!
Повдигнете му главата.
- Има нещо в устата.
По дяволите! Какво е това?
Стършел. Смъртоносен. Отровен.
Той не диша. Какво да правим?
- Как можа да стане това?
- Дайте спирт.
Имам уиски в манерката.
- Бързо.
- За какво е ножът?
- Вече диша.
- Това е. Прескочи трапа.
- Добре изглежда. Да тръгваме.
- Радиото не работи. Нямаме връзка.
- Не мога да го оправя, това е?
- Вече можем да потегляме.
Има мъгла.
Ако скоро не го отведем в болница, по-добре да го хвърлим в реката.
- Какво?
- Тери, имаме прожектори.
Матео, давай с пълна скорост обратно.
Срещу течението ще изгубим два дни.
Ако минем напряко по този ръкав, ще спестим 80 км.
Маршрутът, който предложи вчера.
- Да, но по друга причина.
Сега важното е да закараме проф.Кейл в болница възможно най-бързо.
Сигурна ли си? Нямам му доверие на тоя.
Имам ли избор?
Какво е това, по дяволите? Тери, ела тук.
Това ли е реката, която познаваш?
- Това е нещо ново.
Но няма причини за паника.
Аз не съм в паника. Само виждам стена, преграждаща пътя ни.
Да видим какво можем да направим.
- Динамит?
Винаги е добре да си подготвен.
- Подготвен за какво?
Взел си динамита с някаква цел.
- Да, да ни измъкне от беда.
Ще нарушим екологичното равновесие на реката.
Мога да срина стената за 10 минути. Или пък щом си така чувствителна,
ще обърнем и ще загубим два дни. Ти решаваш.
Тери?
За Бога, взриви проклетата преграда!
Дайте ми само 10 минути.
Ще ми трябва помощ. Гари, спусни лодката.
- Тук има нещо.
- Да, има.
- Сериозно говоря.
- Аз също.
Побързайте.
Проклети змии!
- Господи! Ама че гадост!
- Бебчета!
- Как да ги махнем от палубата?
Хайде, бебенца, връщайте се при мама.
Някои не са бебенца.
Само спокойно.
- Малка гадинка!
- Сароун, махни я от него.
Някой да откачи тая проклетия от ръката ми!
- Тъй млада и вече смъртоносна.
- Махни я от мен!
Довиждане, сладурче!
Знаеше че тук има змии нали, Сароун?
- За мен бе приятна изненада.
- А горивото? Остана един варел.
- Ще стигне за 100 kм.
Около ден път. Толкова ни и трябва.
Хайде обратно при майка си.
- Как е той?
- Вече диша нормално.
Това е добре. Ще го върнем у дома.
- Не съм много наясно какво става.
Сароун трябваше да ни закара до болницата.
Държи се тъй, сякаш е господар на реката.
а се натъкваме на бариера, гъмжаща от змии. Къде ни води?
Матео, спри кораба.
Защо спираме сега?
Там сигурно има гориво.
- Познаваш ли това корабче?
- Има много такива.
Оставам с впечатление, че там няма никой.
Матео, идваш с мен.
Искам да заснема това.
- Трябва ли ти звук?
- Аз не отивам там.
Мини отзад.
- Страшничко е тук.
- Така ли мислиш?
- Помогни да го изнесем.
- Какво има вътре?
Съкровища.
Полека, камерата ми е тук.
Готово, Матео. Да тръгваме.
Идвам.
Какво е това? Ами гориво?
- Нямаше.
- Къде остана Матео?
- Не знам. Беше зад нас.
Матео!
- Ще се върна.
- Сароун, иди с него.
- Може би друг път.
- Гадняр.
Насред пустошта сме и изгубихме кормчията си!
Матео!
Хайде, стига си игра с нас!
Дани!
- Добре ли си?
- Всичко е наред?
- Не го намерих.
- Колко окуражително!
- Ето, това е.
- Само това ли откри?
- Какво е това?
- Кожа от анаконда.
Нима има толкова големи змии?
- Кожата е от 3-4 години.
Змията, която я е съблякла, е пораснала оттогава.
Някоя подобна е хапнала капитана ни.
Змиите не ядат хора.
- Нима?
Анакондата е съвършена машина за убиване, има топлинни сензори.
Не й е трудно да открие топло тяло като Матео във водата.
Удря, обвива се около теб, притиска те като любовица
и чуваш костите ти да хрущят, преди вените ти да експлодират от натиска.
Не, Матео просто се е изгубил.
- Не бълнувай!
Представете си такова чудовище уловено живо. Ще струва доста пари.
Моля Ви, не ме смятайте за чудовище. Аз не съм изял капитан Матео.
Хайде, не унивайте. Не сме сигурни, че Матео е мъртъв.
Ще почакаме тук до сутринта.
- Ти си луда!
Да не мислиш, че е отишъл на разходка? Да се махаме час по-скоро.
- Овладей се.
- Овладял съм се.
Ако ти беше там, би искал да останем
- Ако аз бях там, щях да съм мъртъв.
Иди в каютата си и заключи вратата.
- Отпращаш ме като непослушно дете.
Къде са ми обувките?
Ще насочим светлина към кораба.
Добра идея. Светлината току-виж помогнала.
Не съм много сигурна, че не е изял капитана.
Изглежда сит и доволен.
Мислиш ли, че е жив?
Не. Да си лягаме.
Опасност ...
Опасността възбужда, нали, Гари?
Лягай си. Ей сега идвам и аз. Ще поговоря с него и се прибирам.
Побързай. Страх ме е.
- Идвам веднага.
- Тя е там, нали?
- Да.
И ти знаеш как да я уловиш?
- Знам.
Но за да уловиш анаконда, ти трябва партньор.
От жива анаконда можеш да спечелиш един милион, Гари.
ТРАНКВИЛИЗАТОР ЗА ВЛЕЧУГИ
Матео все тъй го няма.
Дръж кораба стабилен, Уестридж!
Какво правиш по дяволите?
- Анаконда без примамка не се лови.
Господи!
Потегляй, Уестридж.
- Не, стой! На моя кораб - не.
Ти от името на всички ли говориш? Гари? Всички ли така смятат?
Гари?
След като Кейл пострада, филмът се проваля. Това е някаква компенсация.
Можем да снимаме как Сароун улавя голяма змия.
Ти побърка ли се?
- Не, не съм.
Сега умът ми е съвършено бистър. Вие отворете очи.
Уж щяхме да караме Кейл в болница, а я докарахме дотам да ловим змия.
Съзнаваш ли, че си сред джунглата? Знаете само да спорите и критикувате
А нищо не Ви е ясно за това, което ни заобикаля.
И на мен не ми е ясно. А този човек познава обстановката.
Има опит по тези места и ако му помогнем да улови змията,
той ще ни измъкне живи оттук. Това не е лудост, а проста логика.
Гари, това не си ти. Какво ти е направил?
Стига. Помисли за какви пари става дума.
Представи си, за пръв път да уловиш на лента нещо подобно.
Какво друго ни остава да правим?
- Аз знам какво да правя
ще Ви хвърля и двамата в реката, проклетници такива.
- Няма да стане.
- Не исках да се случи така.
Потегляме, Уестридж.
Намерете си занимание. Играйте карти.
Никой да не мърда!
Гари, вкючи осветлението!
Уестридж, спри кораба.
Лека нощ, красавице!
Уестридж, слез тук.
- Ти ще ни убиеш всички!
Точно така, освети й очите! Заслепи я!
Ще ловиш змия от реката?! Ненормален!
- Остави я.
- Уестридж, ела тук!
Къде е тя? Къде е?
Не мърдайте! Ще й изстрелям транквилизатора.
Дениз, насам, върни се!
Гари, помощ!
- Излизай бързо!
- Оплетох се!
Поеми я! Змията е във водата!
Гари, подай ми ръка!
Мъртва не ми върши работа!
Гари!
Господи!
Нека душите на вярващите покойници
бъдат закриляни от Божията милост. Мир на праха им. Амин.
- Уестридж!
- Как смееш!
Ти докара тази змия тук. Доведе ни дявола.
Дяволът е у всеки.
Махни си ръцете от нея!
- Ужасия!
Уестридж.
Отнеси ми нещата в кабината за управление.
Не съм ти слуга, по дяволите.
- Какво каза?
Въобразяваш си, че можеш да ми нареждаш?
Гледай да не си въобразя да те хвърля в реката.
Отнеси всичко горе.
- Благодаря.
А Вие, останалите, не мърдайте.
Отмести се.
Тери, да поговорим.
Искаш ли нещо?
Само да поговоря с теб.
Мислех си за легендата.
Сигурно не знаеш. Този филм бе големият ми шанс.
Само че се превърна в голяма трагедия.
Мислех си дали наистина не може...
... да заснема теб... как улавяш змията и тогава...
... не всичко ще е било напразно.
Не знам. Маже да е опасно.
Разбирам.
Но ти ще си с нас да ни пазиш.
Закрила ли искаш?
- Да.
Много време мина ... откакто не съм бил с жена.
За глупак ли ме мислите?
Не съм вчерашен!
- Успяхме!
- От първи път.
Да го фрасна ли пак?
- Да спрем до тук!
- Много би ми харесало.
- Да го вържем и толкова.
Всичко е било един голям заговор?
Прати ни Матео. Уж беше заседнал. После разбития кораб.
Маршрутът ти до болницата.
- Не забравяй стършела.
Това, което правиш, не е толкова трудно. И аз мога да уловя змия.
Колкото и да си умна, без мен няма да оцелееш.
Скоро ще сме си у дома.
Цяло чудо е, че така бързо се оправяш. Дръж се, скъпи.
Трудно ли се управлява?
- Не. Като да караш кадилак.
Ще ти дам един основен урок. Черни копчета: нагоре-вървиш напред;
надолу-връщаш назад. Червени копчета: нагоре-ускоряваш; надолу-забавяш.
Рул - 4 завъртания наляво и надясно. Закъсаш ли, изключваш мотора.
Само това?
- Върни ни към цивилизацията.
Върни ни към колосаните чаршафи и топлите душове.
Към спортните предавания и биричката.
Към голфа и коктейлите джин-тоник.
- Към градското движение и GSM-те.
Не ме дразни!
Водопадът. Красива гледка, нали, птиченце?
Легендата се оказа истина.
- Какво е това място?
Божичко, каква съвършена красота!
- Какво стана?
- Ударихме се в дъното.
Извий руля силно вляво.
Върни назад.
Изключи мотора.
Трябва да освободим някак кораба.
- Ще влизаме във водата?
Нямаме голям избор. Ще вържем въже около онова дърво.
Трябва здраво да се привържем. Иначе няма мърдане от тук.
Но много бързо. Влизаме за нула време и излизаме.
Надявах се, че съм си изпълнил плана за геройствата.
- Ето въжето.
- Едва ще опаше дървото.
Вземи го и иди да го вържеш около дънера. Ама здраво.
Последния път, като влизах в река, цяла нощ си вадих пиявици.
Ще се помолиш ли?
Никога не гледай в очите онези, които ще убиваш.
Ще те преследват вечно. Знам го.
Тържествено и смирено обещавам
да призная греховете си, да се покая
и да поправя живота си. Амин!
Сбогом, птиченце.
Побързай.
Към кораба! Бързо!
Бързо на кораба!
Насам, тлъсто чудовище!
Към скалите!
- Бягай!
Тя е след теб!
Вземи пушката!
- Какво да направим?!
По-бързо!
- Уестридж, дръж се!
- Дани, пази се!
Отмести си ръката, Дани!
Дани!
Уестридж!
Побързай!
Заплетох се.
Хайде, давай!
Дани, Дръж се!
Ти уби моята змия-войн!
Ставай.
Харпунът.
Транквилизаторът действа. Нападай!
По дяволите, харпунът се измъкна.
Още малко, почти стигнахме.
Отново изгуби съзнание.
Сега можем да потеглим. Дървото ни освободи.
Тери, виж.
Там може да намерим гориво.
- Да идем да проверим.
Имаш ли нужда от помощ?
- Не, добре съм.
Дори не искам да знам какво е станало тук.
И аз не искам. Дано поне има гориво.
В тези варели може да има гориво.
Змийска кожа.
Виж, тук има много гориво.
- Добре дошли!
Време е да се събуждате.
- Маймунска кръв.
- Ще те убия, Сароун! Кълна се!
Не ме разстройвай.
Виждате ли тази прах?
Човешки кости. Така свършва всичко.
Прах при прахта ...
По дяволите виж! Бързо ставай!
Назад!
Да се освободим!
Да вземем горивото и да се махаме!
Не се спирай, върви!
Бягай! По петите ти е!
Дани, къде си?!
Това е змийско гнездо.
- Ще я подмамя в комина.
Не! Моите крака са здрави.
- Да я заклещим вътре.
Можеш ли да се изкачиш?
- Да, по въжето.
Ще я взривя.
- Паля!
- Давай, горе съм!
Дани!
Фитилът гори!
- Дани, почакай!
Удряй по пантите.
По-бързо! Скачай!
- Много е високо!
Убихме ли я?
Убихме я.
Добре ли си?
- Да.
Да вземем гориво, за да се махнем от това място.
Мръсница.
Да се махаме.
Госпожице Флорес...
... изглеждаш ужасно.
Намерих още една марля. Я да ти видя раната.
Ширишама.
- Сароун беше прав.
- Дани!
Ще взема камерата.
- Добре ще е.
- Камера!
- Работи.
Превод и субтитри: !vo moviez@dvdzero.net