Taking Lives (2004) Свали субтитрите
Къде отивате?
Един билет, моля ви!
Може ли? Човекът отзад не иска да престане да хърка.
Да, разбира се...
Аз съм Мет.
-Аз съм Марти.
Здравей Марти, радвам се.
-Радвам се и аз.
Къде си тръгнал?
Колкото се може по-далече.
Да се пийнем за това, братле.
На здраве.
Май имаме малък проблем с двигателя.
Настанете се удобно...
-Ей, човече...!
Същото ми се случи в Св.Лоренс и трябваше да чакам 8 ч.
По дяволите. Ей това смърди.
Това наистина смърди.
385 долара. Само в брой.
Не приемате ли кредитни карти?
Не можеш ли да четеш?
Само в брой!
Имаш ли разрешително?
-Имам, но ми го взеха.
Значи ти ще караш.
Виждаш ли това?
Какво се случи?
-Това е от баща ми.
Удари ме в кухнята. Майка ми видя всичко.
Но защо го е направил?
-Затова защото прави такива неща,
той е шибан психопат, това е 120 килограмово буре.
Но за това му го върнах.
-Върнал си на татко ти?
Ужасно беше на следващото утро ме записа във военно училище.
Не вярвам, че хората следват правилата, знаеш.
Зарежи хората, зарежи и шибаните им правила.
Видях как прескочи зида преди два дена.
А сега искам да свиря.
Много съжалявам, човече... мисля, че бях като идиот,
не внимавах въобще.
-Не,не... забрави, човече...
Някога сменял ли си гума, Мартин?
Мисля, че не точно. Гот а...
Ок... какво имаме тук... охо да, ще я заменя веднага.
Докато мигнеш, наистина.
Следващия път аз карам. Готино.
Много е стегнато.
Това е най-тежката част, останалото е лесно.
Аз и ти сме еднакви, човече.
-Какво?
О да... аз имам военна униформа Униформа, имам военна униформа...
Те нямат моето сърце...
Те нямат моята душа.
МОМЧЕ ЗАГИНА В КАТАСТРОФА.
ЖЕРТВАТА Е ПОЧИНАЛА НА МЯСТО.
СТАНДАРТНО ПОТВЪРЖДЕНИЕ НА ПОЧИНАЛИЯТ
АДЖЕЛИНА ДЖОЛИ
ИТЪН ХОУК
www.HITCD.tk представя:
КРАДЕЦ НА ЖИВОТИ
КИЙФЪРД СЪДЪРЛАНД
ОЛИВЪР МАРТИНЕС и др.
ОТКРИВАНЕ НА ТЯЛО
НЯМА ЗАПОДОЗРЕНИ
НЕРЕШЕН СЛУЧАЙ
ИДЕНТИЧНОСТА НА ЖЕРТВАТА ВСЕ ОЩЕ Е НЕИЗВЕСТНА
ПО НОВЕЛАТА НА МАЙКЪЛ ПАЙ
ИСЧЕЗНАЛ - ХЕНРИ БИЗОНЕТ 35 Г. КЕСТЕНЯВА КОСА,
СВЕТЛИ ОЧИ, около 175 СМ. ИСЧЕЗНАЛ Е ОТ ВТОРНИК
МОНРЕАЛ, КАНАДА ДНЕШНИ ДНИ
Ей, трябва ми вашата помощ
-Да, г-жо.
Току що го видях моят син там на ферибота.
Какво е проблемът, мадам?
-Моят син е мъртъв!
Той почина преди 19 години.
Но това беше моят син, премина точно пред мене.
Имахме очен контакт Той ме позна.
Майките не грешат за такива неща.
Как мога да обясня, колко опасен беше, колко...?
Не, беше.. ..., е...
Моят син е много опасен човек.
Как си?
Не ми е ясно защо е всичко това?
Всичко е под контрол.
-Не ни остава друго.
Това е защото нямаме достатъчно време.
Трябват ни само повече дни, това е всичко.
Чу ли това?
-Тя не беше там.
Но могат да я намерят. Иска да провери багажа отново.
Тя дава добри съвети, нали? Тук не се работи на територия.
Не се случвало никакво убийство с години.
ОК, и първото нещо което ще направиш е да
доведеш някого. Хайде де!
Имам предчувствие за това убийство
Трябва ни помощ, нямаме нищо.
Само ме викнете, когато имаме нещо
Сигурно се ебаваш с мен.
Специален агент Скот?
-Да.
Ние ви чакахме на гарата.
-Това е гроб, знаеш ли?
Да, знам.
Агент Скот!
-Г-н Льоклер, здравейте.
Виждам, че вече се развихри.
Това са Джозеф Пакет и Емил Дювал, те водят разследването.
Радвам се.
-Радвам се и аз.
Благодаря, че ме поканихте.
-Ние не сме ви канили.
Ние сме достатъчно сигурни,
че жертвата е убита тук някъде.
Мисля, че е с предумисъл.
-Какво?
Мисля, че убиецът е избрал мястото предварително,
а по конкретно...
Мога да ви покажа... Можете да видите на ъглите
размерите са симетрични. Пропорциите се прецизни.
Точно са 2 и половина метра. Жертвата не беше ли 1.80?
Да, точно!
Мисля, че я е наблюдавал първо няколко седмици, проучвал
навиците и, неговата рутина... и той е знаел, че може
да я постави в точно този гроб.
-А откъде да знае, че жертвата
ще бъде там където той иска?
Това е пътека за велосипеди, нали? На снимките, които изпратихте
жертвата има малки рани на колената.
Предполагам, че това е от карането на колело.
Също така има и сексуален елемент във всичко това...
душене отзад, отсичане на ръцете, смачкване на главата
това се случва моментално. Това го възбужда.
И...и той иска вие да намерите телата.
Оставя ги на места в строеж, иска да бъдат откопани.
Неговите очи, дали както си мислим, им ги отстранява или те
си остават с тях?
-Не знаем.
Тогава предполагам, че ...разбира се, ще направим лицева реконструкция.
Трябва да бъде направена веднага.
Свършихме ли тук?
-Да...
-Добре!
-Лека нощ!
Не се грижи за Пакет, той е... импулсивен, във всичко се хвърля.
Не го обвинявам.
-Добре е, че те виждам отново, Илеана.
За мен това, че си тук, значи много.
Някои мислят, че си някаква вещица.
-Чувала съм и по-лошо.
Знаеш това.
Здравей. Съжалявам, че те обезпокоявам, убит е човек снощи.
-Случило се е на паркингът миналата вечер,
около 9 часа.
-Значи ли, че е същият?
Всичко е същото. Намерихме девойката на мястото, изгледаше ужасно.
Нейното лице е смачкано с твърд предмет.
Нямал е време да и отдели ръцете.
-Защо не?
Бил е прекъснат.
Името на жертвата е Кларен Морен. Това е Джим Коста.
Той твърди, че е видял всичко, което се случило.
Когато нашите дойдоха на мястото, се опитвал да съживи жертвата.
А от къде е кръвта по вас?
-Аз се опитах да помогна
На някой, който... кървеше до смърт...
Проверихте ли го?
-Джеймс МакКин Коста.
Роден 1965-та, ... изглежда съвсем стандартно.
Имаме проби от кръвта.
-Завъртях се и видях...
как човек стои над друг с...
с камък... в ръцете.
И той започна да я дере по лицето...
Аз започнах да викам...
-Какво викахте?
Стой! Нещо такова... не знам...
и след това притичах към тях...
и... той ме погледна и насочи пистолет към мен...
и... аз...
не знам, помислих... не знам какво помислих...
и след това той побягна, Замина си!
И след това повиках ченгетата! И се опитах изкуствено
дишане на жертвата, докато дойде бърза помощ.
Ти помести ли момичето?
-За... това нещо тук ли?
-Да, мисля, че да. Не както... както трябваше.
Видя ли нещо друго да става?
-Да, той ме приближи.
Какъв пистолет имаше?
Имаше пистолет, който наистина всява страх у хората.
Аз...го видях. ОК, мога да го обрисувам малко...
Добре де? Е... може би, ако ми дадете парче хартия
бих могъл да ви го нарисувам.
Не съм сигурен за това тук. Не мога да го разбера.
Има нещо около него...
Нали няма да ви преча, ако опитам аз?
Не, моля ви само кажете.
Здравей.
Вие полицай ли сте?
-По някакъв начин, да.
Специален агент Илеана Скот.
Специален агент!
-Аз съм от ФБР.
Помагам им в случая.
Може ли да ви задам няколко въпроса?
Можете да ме питате за същото, както другия.
Да, вероятно.
Ще ви пречи ли, ако запаля цигара?
Не, разбира се, че няма.
Нервен ли сте?
Да.
Изключително.
Благодаря за хартията.
Е, как изгледаше?
Имаше много светли очи.
Блестящи,.. ОК?
Да...дори и в тъмнината.
Неговата коса...
може би беше светла.
Имаше брада. Не го видях добре в сянката, но...
някак подържана...
Как ви се стори, нормален ли беше или афектиран?
Исусе... Това ли е, което си мисля?
Това ли е...? Това и беше около врата, нали?
Прав ли съм?
Да...
-Добре, нарочно ли го направихте?
Хей, аз се мъча тук на най-доброто, което мога. Нали?
Лицето на жертвата ... половина я нямаше.
Дори не изгледаше като човек.
Сторих всичко което можах, за да помогна и...
Тя умря, нали? Тя умря...имаше...
Виж, имаше много кръв, аз никога не...
никога не съм виждал толкова много кръв
в живота си...
И не престанах да се опитвам, въпреки, че знаех, че е много късно.
Видях човека, който направи това.
Ясно ли е? Аз го видях.
И мога да ви покажа как изглежда.
И след това...
И след това вие можете да го хванете!
-Добре.
Какво мислиш?
-Той ни каза, че убиецът е левак.
Той щракаше с дясната ръка, опита се да запали цигара с дясната рака.
-Мисля, че ще ни трябва малко повече
да научим за това.
-Да, знам. Също така има досие
отворено на масата, това са твоите доказателства, вътре има всичко.
Ако е убиецът, ще се опита да ги погледне.
Психопатите всъщност имат съвсем различно мозъчно възприятие.
Когато казваш думи като: дървена къща, насилие, кръвосмешение, убийство
Нормална личност би реагирала.
Психопатите нямат реакция. Чувствата им за насилието
и убийството е същото, както и за вечерята.
Те нямат емоционална привързаност.
Както и да е, мисълта ми е, че когато той видя папката
реагира с естествен шок и отвращение.
Мозък на психопат, а?
Учила си много такива неща в ФБР, така ли?
Мисля, че всичките тези теории, всичките тези книги...
Да, точно така.
Не съм сигурен, че все още съм видял всичките твои трикове.
Аз нямам никакви трикове
-Глупости.
Ти сама достатъчно го притисна, това е същото.
Агент Скот! Може ли да поговорим малко?
Извинявам се.
Аз имам три сестри и понякога когато ги гледам така, както
когато ме разпитвахте, не им харесва. Съжалявам ако греша, но...
Не! Благодаря.
-Добре.
Има ли причина за тревога?
Има ли сериен убиец на свобода?
-Да, ние разследваме серийни убийци,
но е рано за да правим заключения.
Просто настоявам хората в Монреал да бъдат внимателни.
Това ли е тялото намерено на строежа?
-Да.
Неговата сестра го идентифицира.
Те били разделени от няколко години.
Също така, сестра му каза, че е изчезнал преди няколко седмици.
Но неговата кредитна карта е използвана през това време.
Виждаш, че всичко което ми трябваше бяха само няколко дена.
Какъв човек е бил, какво знаем?
Той е живял в малък апартамент, работил е с компютри.
Нямал е много приятели.
Някога правил ли си това? Гмуркал ли си се?
С моята бивша жена веднъж отидохме на едни луди празници,
и й трябваха само няколко метра надолу за да се изплаши.
Не можа да издържи.
-С такива цици, изненадан съм
че въобще се гмурнала.
-Гмуркането не беше проблем.
Бих искал да бе останала там, долу.
Това беше много добре.
Вие някога гмуркали ли сте се, агент Скот?
Тя прекарва много време да се търка в мъртви тела.
Не, никога не съм се опитвала.
Много съжалявам за вас тогава.
-Какво?
Рибите плуват навсякъде около тебе и не им пречи,
че ти си там. Ще ти хареса, тихо е.
Имаме съвпадение с чертежа.
-Къде?
Някъде край реката. Ей... какво правиш?
Няма ли да ходиме?
Не сме завършили със закуска.
Последвайте ме.
-Благодаря.
-Той ми плати в брой,
три месеци предварително и после не го видях повече.
Значи мислите, че това е той?
-Да, това е той.
Знам някои момчета от Бостон. Дължат ми малко долари и услуга.
Ще можете ли вие да се погрижите за това.
Знаеш ли какво? Това е за мен.
ОК.
-Ще платите ли?
Всичко е чисто.
Мамка му!
-Какво?
Собственика на пръста е Кларк Уилиям Едуард.
Той е от Ванкувър. 34 годишен. Живее тук временно.
Неговата кредитна карта беше използвана вчера.
Все още не е обявен за изчезнал.
-Добре.
Нека си остане така.
-Защо?
Ще пречи много, ако медиите узнаят, че е убит.
Не може така, ще се нервира.
Ако бъде нервиран, тогава ще направи грешка.
Трябва само да следим кредитната карта и
да поставим това място под наблюдение.
Значи се приближаваме.
-Само още нещо...
Онзи Коста, той е чист.
Има ли кафе в тази къща?
Това не е съвпадение, нали?
Не.
Полицаите на двора от галерията,
и това не е случайно, нали?
Това пречи ли ти?
Само се озъртам откакто това се случи, знам, че ...
радвам се за компанията.
Как се чувстваш?
Не мога да спя.
Това е добре, аз...
Имам голяма изложба в петък и един куп нови рисунки и
ако не ги продам ще остана без пари.
Затова се отдавам на работата, като теб!
Имате ли някои... имате ли успех със скицата ми?
Може би.
Може би?
Може ли?
Онази нощ, спомняте ли си, жертвата да се е съпротивлявала?
Трябваха ми няколко секунди,
за да видя и да схвана, какво се случва...
Видях какво иска да направи, видях камъка в ръката
и тогава видях Клайв Моран а той нищо не правеше...
ОК. А вие му оказахте помощ
Съмнявам се. Мисля, че аз... аз...
се опитах да му окажа помощ, но сторих само каквото можах, аз...
това е нещо, което съм виждал на ТВ.
Непрекъснато гледате в пръстите ми? Тук ли ме гледате?
Да.
-Вие искате да знаете всичко!
Не, това... това е от... аз... аз правя малки рамки,
Знаете ли, аз... понякога не съм много сръчен.
Бих искал да ви черпя едно кафе, но изглежда, че вече имате проблем.
Е, това е първата стъпка, трябва да се признае.
Това чувство за хумор ли е? Това ли беше?
Това е...! Всичко това и... Какво е това?
Номерът на моят мобилен телефон в случай, че...
се досетите за нещо друго. Което може да помогне.
ОК.
Добре! Благодаря.
Може би ще искаш да дойдеш на изложбата в петък вечер.
Знаеш ли, мисля, че ще ти хареса.
Това са интересни картини.
Добре.
Този, който е бил в онази стая, е въртял на този номер 20 пъти.
Ребека Ешер.
-Тя твърди, че го видяла на
терминала в Квебек преди три седмици.
-А какво знаем за нея?
Тя е над шестдесет, няма мъж и живее сама.
Аз...ще се погрижа за това сама.
Как може и да си мисли, че ще и позволя да се погрижи
за нещо част от този шибан случай.
Ако мога да се справя с черните ти шегички с циците,
мисля, че ще мога да се справя и с изслушването
на тази жена.
Тя говори френски!
Знам, че сте видяла снимката във вестниците.
Г-жо Ашер ще я погледнете ли по добре, моля ви?
Разбира се...
Възможно ли е това да е вашият син?
Би могъл да бъде...!
Аз го познах на ферибота
Целият обрасъл с брада, капата нахлупена на главата...
и неговите очи... Те не могат да се сбъркат.
А тогава, се чешеше в ухото. Това е стар навик от детството,
когато е нервен.
Не успях никога да го отвикна от това.
Всъщност поискаха ли да идентифицирате
тялото преди няколко години?
Показаха ми някакви остатъци, бил ударен от камион.
Не мога да кажа, че ... бях подготвена за това.
По никакъв начин.
-Не, разбира се, не...
Съжалявам.
Може ли?
-Моля ви...
А това е..?
-Не, не...това е Рис, по-големия ми брат.
По-голям мисля, че с три минути.
-Близнаци! Еднояйчни.
А Рис получил ли е някои странни телефонни обаждания или...?
Разбира, че не може да знаеш. Рис почина.
Съжалявам...
-Това беше преди 14 г....
Имаше много сняг тази година, Мартин падна от лодката...
Рис скочи за да го спаси...
Само Мартин излезе на повърхностна
Трябва да било ужасно за вас.
-Беше...
Е, беше и за нас двамата. Знаете ли Рис...
Той беше любопитен. Отворен.
Откакто почина, Марк започна да става необичаен. Стана жесток.
След това избяга.
Полицията го намери само след няколко дена.
А аз узнах за катастрофата.
Онази снимка е хубава.
-О, да...там е на почивка.
А това?
-Ох...това беше първата симфония.
Вълшебната флейта.
-Разбира се... сладък е.
Сладък беше.
Сладък беше.
Ето това е Мартин.
Трябваше да носи тези големи очила.
Забравих си чантата...
-Аз ще я взема...
Заповядайте.
-Ценя времето ви, от голяма помощ ми бяхте.
Ще ми се обадиш, когато го намериш, нали?
Да, разбира се. Е?
-Колко време е нужно, за да се изрови тяло?
Според майка му, Мартин Ешер си е чупил само една кост през живота.
Като паднал от столче или подобно.
това дете има много счупени кости.
Най-вече по лицето на ръцете и неговия торс.
Но...както можете да видите радиуса на счупвания не е по ред.
това не е тялото на Мартин Ешер.
По-добре да преместим г-жа Ешер на някое сигурно място.
Как се наложи да я настаним тук?
-Г-жа Ешер умее приказките.
Тя крие нещо. Има една врата в къщата. Тя е скрита.
-Къщата е под защита на нашият отдел
но това не значи, че можем да отидем и да я претърсим.
-А когато става въпрос за агент на ФБР на когото
не са познати тукашните правила?
Е това е съвсем друга приказка.
Ето те...
Скот!
-Илеана, следователят на мястото на злополуката
смята, че можеш да ми обясниш.
Той твърди, че въобще никой не е имал ключ.
Засега разследващите не откриват нищо.
Как чувстваш? Добре ли си?
Чудесно съм...
-Сигурна ли си?
Чудесно съм!
-Илеана...
Ще можеш ли да дойдеш утре в канцеларията един час по-рано?
Разбира се!
-Ще се видим там.
Чао...
Краде животи. Това е което Мартин Ешер прави
последните 20 години.
Неговата първа жертва, Джон Доу, е трябвало тогава да изчезне
с катастрофата, за да изфабрикува собствената си смърт.
А след това той иззема идентичността на това момче.
Има голяма разлика между убийството на Джон Доу,
но това не значи, че Ешер е той.
-Той ни даде следа към
неговите убийства в източна Канада.
О, и да живее уединения си живот,
да не пропуснем, между другото.
Откакто го е убил, превзема неговият живот,
живее в неговият апартамент и използва неговите
кредитни карти, дори си плаща и данъците.
нищо екстравагантно, той само си живее живота.
А след това го отхвърля и хваща Едуардс, като завзема неговия.
Всичките тези мъже имат нещо общо, нещо по което той копнее.
По-точно, живот по-различен от неговият.
Аз се запознах с неговата майка. Ешер имала брат близнак,
който за нея очевидно и е бил любим. Това, е човек който очевидно
не може да понесе онова което е, дори и за един момент.
Така той заменя телата.
Щом свърши с единият започва да иска друг.
Значи той е някъде навън в преследване на следващата си жертва.
Благодаря ти, Илеана.
ОК. Някой току що някой е влезнал с взлом в галерията на Коста.
Всичко, което ми липсва е моят органайзер и бизнес бележник.
Нищо друго?
-Не доколкото знам.
Значи това не изглежда като нормален взлом?
Какво се случи вечерта, г-н Коста?
Добре, изпращам всички творби в Европа, тази нощ.
Товарим, тази нощ. Аз съм тук, отивам да пия
кафе в ресторанта отсреща, връщам се и намирам
вратата разбита и широко отворена И работната ми маса е преобърната.
Мислите, че е той, нали?
-Ние ще отделим няколко полицаи
за вашият апартамент, г-н Коста. И искаме да сме сигурни,
че това не е нищо свързано.
-Това отговаря на въпросите ми.
Среща с Кларк Едуардс "Ле Фрер".
Трябваше да се срещнеш с Кларк Едуардс вечерта, нали?
Да! Той е потенциален купувач.
Той ме повика вчера.
Може да бъде добър клиент.
Шегувате се с мен.
Ние имаме полицаи под прикритие, които внимават за вас през
цялото време.
-Най-добрият тим за наблюдаване.
Ние все още говорим за същия тип който смачква лицата
на хората и им отсича ръцете, нали?
Няма да бъдете сам, ок?
Това ще бъде от голяма полза за град Монреал.
Наистина е много опасно да се прави, но вероятно това е и нашия
най-голям шанс да го хванем.
Ясно ли е?
-Добре, добре...
Само в служба на големият град, Монреал.
Значи този ще ме следи?
Може ли агент Скот да ме изпрати до вкъщи?
Трябваше да си остана в Уинипег.
Имах хубава галерия, всичките картини на стените...
никой никога не влизал с взлом...
-Ако беше останал там, ние нямаше
да имаме описанието на убиецът.
А това е голяма разлика.
Е... това е великодушен начин да се погледне на всичко това.
Да те оставя ли?
-Не, малко по-нататък...
Може ли...може ли да те питам нещо?
-Да.
-Как правиш това? Как живееш живота
обиколена от всичките тези... с тази гадория, имам предвид...
убийци и... жертви и...със снимките...
Мисля си, че аз съм само малка част от това, но...
ти живееш с това всеки ден, нали?
Това е моята работа.
-Има различни работи.
Има по-добри работни места.
-Не и за мене, знаеш, че няма...
219?
-Да, да, да... точно тук.
Какво е... Какво мисли агент Скот за всичко това?
Аз не съм омъжена. Само... така живея...
Ще влезнете ли г-н Коста?
-Да, да... Добре...
Слушай, утре...всичко ще се оправи.
Опитай се добре да се наспиш.
Тогава, ще те видя утре.
Има ли някакъв сигнал, който трябва да ви подам,
ако ми потрябва помощ?
Няма да потрябва. Ние ще те наблюдаваме.
Имаме петима вътре и още един куп на вън.
Затова, не се безпокой. Когато се появи ще скочим върху него.
Е това си е утеха.
Късно е.
-Да, да.
Чакай ме в тоалетната.
Току що получих бележка. Пише да се срещнем в тоалетната.
Има голяма навалица в клуба.
Значи трябва да ида, нали?
Отивам в мъжката тоалетна.
Да се срещнем навън.
По дяволите, какво става?
-Решихме да прекъснем това.
Седя вътре два часа!
-Сигурно ни е изработил.
Сигурно ни е изработил? Какво трябва да значи това?
Чудя се дали ви е видял и знае какво става,
знае ли, че работя с полицията?
-По-полека, ок?
По-полека, а...? Някога бил ли си на риба?
Примамката винаги умира.
Само да ви снабдя с някое сочно доказателство.
Самец арт-дилър, който живее в постоянно състояние
на организиран хаос.
Снабден е с огнестрелно оръжие, и не знае как да го използва...
всичко това заради лично чувство на безопасност.
Можеш да влезнеш.
-Не, добре е. Благодаря.
Вие двамата на вратата.
Ще бъдеш в безопасност. Имаме двама на балкона, двама
във входа, ок?
-Отлично.
Само да ида да проверя улицата още един път.
ОК. Значи, ако ти трябвам за нещо, знаеш къде
да ме потърсиш, нали?
-Да. Там зад бара.
Добре е...
-Не, аз...наистина бих искал
да не се панирам така. Не помагам никому...
Беше великолепен.
-Ти ме караш да звуча,
като сигурен в себе си.
-Ти си добър. О, не...
Това е целувка на смъртта!
-Така ли мислиш?
Доброто момче никога не печели момичето.
Трябва да си тръгвам.
По-далече от прозорците.
Значи, заминавам си.
-Защо си заминаваш?
Моята работа тук завърши. Можете да работите по случая,
имате данни, няма да ви трябвам повече.
Но Илеана...трябва ни някой...
-Но вие имате заподозрян.
Може да бъде...
Какво наистина става тук?
-Нищо.
Моля те, какво е?
Може би имам отношение към свидетеля.
Отношение...
Възможно е.
Не искам да влияе на преценката ми.
Разбирам.
Илеана...
Колко време се познаваме?
-6 месеца.
колко пъти беше търсена за разпити?
И колко пъти си приемала?
-Винаги.
Мисля, че е нужно много за да се повлияе на преценката ти.
Слушай, трябва да хвана този тип.
Знам, че и ти също трябва да го хванеш.
Аз вярвам в тебе.
Моля те.
Г-н Коста, вашите първи клиенти пристигнаха.
Не изглеждат зле.
-Артистични говна.
Опитайте се да не изглеждате толкова много на полицаи.
Не мога да си те представя да не си покрай мъртво тяло.
-Много хитро!
По-добре звучи така, искаш ли да се напиеш?
-Не, благодаря.
Мисля, че това е същото, нали?
-Благодаря ти.
Извинявам се.
-Това е моята любима, това...
не знам, небето... небето ме подсеща, че когато пораснах...
Къде си отраснала?
-В една голяма къща.
Ти от село ли си?
Може сега да се връщаш на работа.
-Благодаря.
Той е!
Значи сега отново е на свобода.
Беше кофти, че не успяхме там.
А Коста?
-Той беше там, но не е ранен.
Как мислите, кой е неговият следващ ход?
Мисля, че с Коста имаме незавършена работа.
Утре качваме Коста на самолета за Торонто сутринта в 8:30.
Тогава искам един от вас лично да го отведе до летището.
Аз ще ходя.
-Свободни сте.
Само тези още да отнесем. Малко закъсняхме.
Да, знам, знам...
Здравей Джеймс.
Къде си тръгнал?
Не си заминаваш, нали?
Хайде, след всички тези забавни игрички, които си играхме?
Цялото си време загубих за тях?
Седни.
Има един полицаи отвън пред твоят апартамент.
Но не можех да не забележа, ти си спал!
И това не е добре!
Мислех, че аз и ти имаме специална връзка.
А това изисква голямо уважение.
Очевидно ти не разбираш.
Затова ще ти го обясня отново.
Ти имаш нещо което искам.
То е мое.
Затова, недей да ми бягаш. Това няма да се случи.
Искам да направиш нещо за мене.
Какво каза в полиция за мене?
Какво знаят в полицията за мене?
ПОМОЩ! ПОМОГНЕТЕ МИ! ПОМОЩ!
Хвърли го!
Казах, хвърли го!
Агент Скот, полицаи е ранен на 219 Св.Хенри.
Мамка му.
Мъртъв ли е?
Мъртъв ли е? Мъртъв ли е?!!!
Мъртъв ли е?
-Стой по-далече!
Той ли е? Той е. Това е Ешер.
Хвърли оръжието! Хвърли оръжието, веднага!
Мърдай! Върви, върви!
Ти си късметлия. Каква катастрофа...
Всички тези снимки.
-Знаете ли къде ви водеше г-н Коста?
Нямам понятие.
Мисля, че искаше твоята колекция.
Много съжалявам за... инспектор Дювал.
Той се опита да ми спаси живота.
Е, какво ще правим сега?
-Мисля, че свърши.
Сигурен съм, че ДНК ще се съвпадне с неговото тяло.
Значи всичко свърши.
Ще ни трябват показания от вас. Малко бюрокрация.
Сега когато е мъртъв, да. Всичко свърши.
Вие бяхте изключително храбър в колата днес, г-не Коста.
Ти си супер!
Благодаря...
Добър ден. Мога ли да ви помогна?
Да, можете ли да повикате г-ца Скот, моля ви?
Съжалявам г-не, тя каза, че не иска да бъде обезпокоявана.
Може ли да оставя съобщение за нея?
Не.
Ей! Ей...
Това е само драскотина.
Изглежда, че раната ви се е отворила миналата нощ.
И той има подход...
-Какво?
Искам да знаеш какъв политик е...
Знаеш, че това може да бъде както игра,
да намерим простор...
За да имаме галерия там.
Скот!
Тя е тук?
Не, в болницата съм...
Веднага идвам. ОК.
Това беше Льоклер.
Трябвам веднага да замина.
-Извинявам се.
Искаш ли да... ще се върнеш ли? Аз ли да идвам?
По късно, ок.
-ОК.
ОК.
Как ти е стъпалото?
Знам, че това е неприятно за вас, г-жо Ешер, но ако бихте
могла само да го идентифицирате
Разбирам...
Не докосвайте тялото.
Ще докосвам всичко което искам.
Луда стара крава.
Г-жо Ешер! Г-жо Ешер!
Здравей майко.
Всичко което исках...
беше да те обичам.
Но ти не ме искаш.
Винаги беше само Рис. Можеше да ме имаш завинаги
но ти...
унищожи това... ти унищожи...всичко.
Махни се от мен.
Ти не ме плашиш.
Илеана!? Илеана!!
Коста е направил това... Коста е той...Коста е Ешер.
Какво казваш? Ох мамка му...
-Обясни ми!
Къде е? Къде?
-Там долу...
Долу? Къде?
-В кой?
Хайде...
Ей човече... това падна от машината, твое ли е?
Благодаря приятел!
-Да, аз всъщност...
Значи не ни вярваш, а вярваш достатъчно за да се качиш тук
и да прецакаш всичко!
-Случаят беше затворен.
Тя не е направила нищо за да попречи в това.
-Глупости!
Затова отиде Дювал. Сещаш ли се за Дювал?
Нещастното копеле е в моргата!
Знам как се чувстваш.
-Ако имаш да кажеш нещо,
защо не ми го кажеш?
-Какво? Какво каза?
Ако имаш нещо да ми кажеш...
-Пакет, достатъчно!
Всичко е наред.
Значи първите четири години беше нов в лигата, нали?
И винаги пътуваш.
-Да, но се свиква
след време.
Трябва да и е тежко на жената ти.
-Не, не съм женен.
Не си? Но ти живееш с две сестри...?
Сузан и Деби.
-Къде са те?
В къщи са.
Хокей се играе там. ...Исусе и нищо друго не се
прави в тоя шибан град.
-И ти ли си играл като дете?
Да, малко. Бях в отбора две години по ред.
Наистина? Мога да видя, мога да видя всичко това...
тази индивидуална самоувереност, която извира от тебе, за това
че си бил златно момче.
Начина по който пушиш... гласа ти...
опитваш се да бъдеш готин...
Ама какво говориш, бе човек?
Това е Кристофър Харт.
-Какво прави тук?
Той е зависим от дрогата и крадец на наркотици.
Коста му е бил длъжник Коста не му е плащал.
Всичко което Харт е искал са били неговите си пари.
Той му е дължал повече от 80 000 долара.
И Коста го намести.
-Да...
Здравей...
Там ли си?
-Кой е?
Аз съм.
Ти знаеш кой е
Значи ти си Мартин Ешер?
-Не са ли те научили в бюрото
за раздвояване?
Хайде Илеана. Ти не се влюби в Джеймс Коста.
А в някой толкова хубав и силен като тебе
Не е лъжлив дилър. Нали? Нали?
Този човек беше нищо, аз не му обсебих живота,
аз бях най-добро, което му се случвало.
Ти вгледа в него и видя мен.
А аз се вгледах в тебе и видях теб.
а ти си красива и ние сме еднакви.
Нали? Схващаш ли?
-Не.
Не, не, прав съм.
-Да ти го начукам.
Да ти го начукам?
Да ти го начукам? Да, аз наистина се чуках с тебе.
Помниш ли как се любехме с всичките тези снимки
на мъртви хора около нас?
Беше лесно, нали?
Обикновените хора не правят любов, каквато ние си дадохме.
Момента когато бях в тебе беше най-хубавият момент
в живота ми.
А сега си представям толкова много подробности.
Всичко ми идва отръки.
Какво ти каза?
-Къде е?
Послужи си с кредитната карта.
Току що си е купил карта за влака, преди три часа.
Три часа? Как да го намерим за 20 минути?
Повикай ми на телефона директора на планината.
Хайде да тръгваме!
Не знаех, че е спал с жена. Извинявам се.
Убий го.
Полиция!
Направи го веднага!
Мамка му!
Ще се оправя. Благодаря ти.
Аз съм тук, отивам да пия кафе в ресторанта отсреща,
връщам се и намирам вратата широко отворена
И работната ми маса е преобърната
Това не е случайно, нали?
Помощ!!!
След внимателното преглеждане на
доклада на специален агент Скот от бюрото
Офицер с професионална отговорност
реши да подаде молба за напускане
Решението за раздяла е след
изслушването на федералния агент.
Бюрото съжалява, че губи агент от такъв калибър.
Уверени сме че тази раздяла е на-доброто
и за двете страни.
КАРЛАЙСЪЛ, ПЕНСИЛВАНИЯ 7 МЕСЕЦА ПО-КЪСНО
Миличка, трябва да се прибираш вкъщи.
Навън е ужасно.
Благодаря. Ще се видим.
Бъди внимателна, ОК?
-Ще бъда.
Изплаших те, съжалявам. Седни.
Хайде, седни.
Да ти направя чай? ОК? Ще ти сваря кафе...
Нещо търсиш ли?
Искаш ли го... това ли търсиш?
Както виждам, наистина си коварна.
Мисля, че си го планирала това из цялата къща.
Този си го оставила зад фризера!
Един и под кревата!
Един в казанчето в банята.
Трябва да си ужасно изплашена, а?
Това ли е? Много те е страх?
Свърших една работа във Вашингтон...
за която смятах, че е изцяло забатачена, между другото.
Те бяха щастливи, че те имаха.
Изключително щастливи...
А след това ти просто...изчезна,
в твоето градче!
Но все пак, остави няколко следи, нали?
Мисля, че беше много лесно да те намеря.
А сега, когато няма полицаи наоколо...
не телефонираш...
Ето.
Внимателно, все още е горещо.
А след това те видях, как нарастваш...
и знаех, че ме чакаш.
Какво носиш вътре? Близнаци?
Харесва ми, как подготвяш тяхната стая.
Има толкова много любов и топлина.
Аз мога...Мога да си представя играта им.
Какво си играят.
Ти и аз...
гледаме
и се смеем...
Ти и аз...
можем да започнем отново.
Ние го можем.
-Не искам...
Какво? Какво е това?
Аз не искам.
Съжалявам, ...но това са нашите бебета, съжалявам...
Това не са твоите бебета, това са бебетата на Джеймс Коста.
Аз не знам кой си ти.
Защо казваш това?
Защо казваш това?
Върни се!
-ОК, ок, Връщам се.
Връщам се!
-Добре!
ОК... Хайде стани.
Хайде!
Стани.
Добре ли си?
Бебетата мои ли са?
-Твои са. - Мои ли са?
Хайде целуни ме.
Добре, няма да те убия.
От това, което ще ти направя, ще ти олекне.
Само, ако го направя както трябва, нали?
Успокой се. Хайде...!
Отпусни се. Всичко е наред.
Добре, дай ми това.
Хайде сега...
Успокой се.
Дай ми това. ОК.
Какво правиш...?
Ще се успокоиш ли?
Няма да те нараня, разбра ли? Не искам да те нараня.
Ще се успокоиш ли?
-Да! Да... да...
Ти не можеш да имаш тези бебета.
ОК?
Знам.
Ох не...
Всичко което видя...
Аз исках да го видиш.
Начуках ти го.
Ало! Инспектор Льоклер!
Льоклер.
-Илеана! Безпокоях се.
Стана ли?
Свърши се.
-Отлично.
Само мирувай, веднага идвам.
Ще бъда там скоро.
www.HITCD.tk корекции(повече от 50 грешки): LOGIMASTER19@YAHOO.COM