The Powerpuff Girls (2002) Свали субтитрите
е в голяма,
голяма, голяма беда!
Ден след ден
престъпления, беззаконие и необуздано зло.
Гражданите му са загубили всякаква надежда.
Те са напълно безпомощни и отчаяно се нуждаят от герой.
Но кой?
Има ли някой, който би могъл да помогне на този град
и би го направил по-добро място?
Не се страхувайте, там има човек, човек на науката,
мислещ за бъдещето, но поглеждащ назад в хубавото време,
където животът имаше тръпка и всичко беше... хубаво.
Трябва да ви уверя,
че този човек знае рецептата за спасението на Таунсвил!
Този човек, познат като:
Професорът.
РЕАКТИВНИ МОМИЧЕТА
Здравей!
Как се казваш?
Казвам се Професор, Професор Ютониум!
Здравей, Професор Ютониум, радваме се да се запознаем.
И аз се радвам да се запознаем.
- Вие как се казвате?
- Ти ни направи, ти ни кръсти?
Добре. Толкова е хубаво!
Добре, да видим.
Заради прямотата ти и невинността ти ще те нарека...
Босилечка.
Много сте сладки и балонести! Точно така, ти ще бъдеш малкото...
Боболина.
Имаме Босилечка, Боболина и
Бръшлянка. Защото
също започва с Б.
А заедно вие сте три прекрасни малки...
Подаръци! Рожден ден! Имате рожден ден, трябва да намеря подаръци!
Исках деца, които да науча кое е добро и лошо,
за да сторят нещо добро за града и сега имам възможност!
Само трябва да бъда добър родител.
Забележка: Добрите родители не оставят децата си сами.
Захар, подправки и някакви добавки.
Кой ще знае, че момичетата са направени от това!
Не мога да повярвам, че направих идеални момичета!
Три нормални малки мо...
Трябва да внимаваш, когато слизаш по стълби! Може да се удариш.
Това за нас ли е?
Благодаря, Професоре!
- Благодаря!
- Да, Професоре, благодаря.
Това е най-прекрасния подарък...
татко.
Да, така е.
Добре, момичета, сега ме гледайте.
Мисля, че пропуснахте петънце.
Ще се измия, после ще внесем мебелите.
Чакайте, момичета! Оставете ме да ви...
Помогна?
Изглежда добре. Какво мислите?
- Мисля, че е малко мрачно.
- Харесвам да е мрачно.
- Няколко прозореца ще са добре.
- Да, ето тук ще са добре.
Точно тук.
Утре ще повикам майстори...
И това ще свърши работа.
Кой е гладен?
- Готови?
- Готови!
Хайде!
Добре, момичета, време е за...
Лягане.
- Ставайте, време е за училище.
- Какво е училище?
Това е училище. Аз съм учителката ви, г-ца Кийн,
а тук децата идват да учат. Виждате ли?
Искате ли да играете?
Мислите ли, че всичко ще е наред?
Не ме бива много като родител и исках да се видя с вас,
защото те са наистина специални. Ама наистина специални
и исках да бъда сигурен, че всичко ще бъде наред.
Всичко ще бъде наред, Професоре. Ще се видим на обед.
Добре. Довиждане, момичета. Довиждане. Довиждане.
Добре, ученици. Седнете по местата си.
- Може ли Босилечка да седне с нас?
- Може ли да седнем с Боболина?
Може ли Бръшлянка да седне тук?
Момичетата ще седнат по средата, за да бъдат до всички.
Да започваме!
Здравейте, Професоре.
Момичетата ви са отвън заедно с другите.
Не, каква бъркотия!
Знам, че момичетата са малко буйни и съжалявам.
Какво, това ли?
Това става, когато събереш 20 деца в една стая.
Момичетата ви бяха прекрасни.
Прекрасни, нормални, послушни малки момиченца.
- Нямаше ли нещо необичайно?
- Не. Какво?
- Много хубаво!
- Каква е целта на играта?
Ти гониш!
Всички бягат от нея, като че ли е заразно болна!
- Може би е изрод.
- Да и те я мразят!
- Ти гониш!
- Ти гониш!
Не! Заразена съм!
- Какво има пък сега?
- Бях заразена!
Не си заразена, това е само игра.
- Така ли?
- Да.
- Игра? Страхотно!
- Как се играе?
Добре, много е просто. Боболина, пипни ме.
Хайде, всичко е наред.
Добре, аз гоня.
Трябва просто да пипнеш някой друг и той гони.
Между другото, ти гониш!
Страхотно, аз гоня! Какво да правя? Какво да правя?
Просто пипни някой друг и той гони!
Време е да включим реактивния двигател, Боболина!
Ти гониш!
Сега ще ви пипна.
Не успя!
- Ти гониш!
- Не е вярно!
Ти гониш!
Ти гониш!
Не успя!
Не, ти гониш!
Ти гониш!
Аз ли гоня?
Ти гониш!
Пипнах те!
- Пипнах те!
- Не успя!
Момичета, не! Чакайте!
Не можеш да ме хванеш!
Не!
Метро, а?
Ти гониш.
Къде отидоха...
Ето я, идва!
Нещастнички.
Ти гониш.
Имам хубава кола.
- Ти гониш.
- Не, ти гониш!
Хей!
Никога няма да ни намери тук.
Чуваш ли нещо?
Бягай!
И двете гоните!
Хей!
- Не може и двете да гоним.
- Защо не?
- Ти гониш.
- Не може два пъти да гоня!
- Защо не?
- Добре тогава.
Сега и двете гоните.
- Ти гониш.
- Вие гоните.
- Не може така! Ти гониш!
- Ти гониш!
- Ти гониш!
- Ти гониш!
- Ти гониш!
- Ти гониш!
- Ти гониш!
- Ти гониш!
- Ти гониш!
- Ти гониш!
Мили боже.
Мили боже. Мили боже.
Мили боже. Мили боже. Мили боже.
Мили боже.
Кмете, градът се разрушава от три момиченца.
Положението е много сериозно. Какво да предприемем?
- Ти гониш!
- Ти гониш!
Не се безпокойте, кметът държи положението под контрол.
- Мили боже.
- Знам, сър.
- Мили боже.
- Вие им кажете, кмете.
Таунсвил няма да оцелее.
Кмете? Ехо? Градът се разрушава?
- Къде отивате?
- Мили боже.
Кмете, къде отивате? В сериозна беда сме.
Точно така.
Момичета, не!
Здравей.
Здравей.
Както обикновено.
Имам нещо прекрасно за вас. Съвсем е прясна.
Мили боже!
Момичета, добре ли сте?
Ти гониш, Професоре!
Момичета, време е за лягане! Момичета?
Професоре, ти гониш. Трябва да ни хванеш.
Да, предполагам, че ще трябва.
Хванах те, мъниче.
Помощ, хванаха ме! Босилечка, внимавай!
Ти си единствената оцеляла!
Не можеш, Професоре! Няма да ме хванеш.
Мога, защото играта свърши и е време за лягане.
Ела тук, за да те хванем.
Малките ми момиченца бяха много заети днес, нали?
Да, беше забавно. Запознахме се с много деца.
- Учихме.
- И играхме на гоненица!
Радвам се, че се забавлявахте, защото утре също ще сте заети.
Обличайте пижамките и в леглото. Трябва да поговорим за нещо.
- Всички ли са тук?
- Да. Какво има, татко?
Вашите супер сили.
Не съм много сигурен как да го кажа,
но не мисля, че трябва да ги използвате повече на публично място.
Защо?
Силите ви са много специални и уникални
и ние много се забавляваме из къщи,
но хората в Таунсвил не разбират колко сте специални.
За съжаление, често хората се плашат или ядосват,
когато не разбират нещо специално и уникално.
Това е глупаво.
И аз така мисля, но утре внимавайте със силите си.
Дайте малко време на Таунсвил да осъзнае специалността ви.
- Добре.
- Добре.
Хората са мили, всичко ще бъде наред.
Момиченца-изроди с насекомовидни очи разрушиха всичко
Аз ще ви чакам тук, когато училището приключи.
Не се тревожи, Професоре, всичко ще бъде наред.
Момичета, не знаехме, че днес ще дойдете.
Сядайте.
Със съжаление трябва да ви кажа, че няма да имаме ваканция,
докато трае ремонта.
Опасявам се, че за известно време няма да има ток и вода.
Счупения хладилник означава, че няма да има обяд.
Да се опитаме да не обръщаме внимание на работниците и шума
и да се захващаме за работа.
Момичета, може ли да кажете азбуката?
Момичета? А, Б, В?
А, Б, В, Г... Д!
Хей, кютук! Счупи дъската.
Голям си некадърник!
Е...
Време е да взема момичетата.
По-добре да тръгвам.
Това е той!
Той е съучастник на злите убийци на зарзаватчии,
премазвачи на краставици, разсипници на саламура и потъпквачи на копър!
Това е храна, това...
Спокойно, кмете.
- Ваши ли са тези деца?
- Да, но те само си играеха.
Те са много добри малки момиченца. Трябва да ги взема от училище.
Разбирам ви,
но искаме да дойдете с нас, за да ви зададем няколко въпроса.
Децата ми! Трябва да ги взема от училище.
Не мога да ги оставя там...
сами.
Не идва. Той ни мрази.
Не, вероятно е възпрепятстван или колата се е развалила,
или е забравил...
или ни мрази.
Хайде, да опитаме да намерим пътя към къщи.
Не трябва да използваме силите си.
Хайде, момичета.
Причината? Три малки момиченца със супер сили.
Трябва ли направата на супер деца да е незаконна?
Ужасна трагедия сполетя милия ни град.
Тъкмо си седях спокойно и тези реактивни отрепки налетяха без предупреждение.
Опустошенията? Опустошителни.
Трябва да е незаконно.
А бяха времена, когато можеше спокойно да си купиш туршия.
Появиха се светлини в небето.
На колко се оценяват щетите? На около 25 милиона.
Дразня се само като ги гледам.
Ето какво остана от количката с туршия.
Сега Джейми плаче.
- Изглежда, че...
- Омразата се носи навсякъде...
- Към тези мутанти...
- Убийци на краставичари...
Изроди. Връщаме се при теб, Линда.
Те са малки изродчета, нали? С още подробности...
Махнете ги! Нямаме нужда от тях!
Прекъсваме с извънредни новини.
Във връзка с разрушителния инцидент, беше арестуван
ученият, отговорен за създаването на момиченцата, професор Ютониум.
След арестуването му, той заяви:
Моля ви, пуснете ме. Момиченцата ми имат нужда от мен.
Те не знаят, че съм в затвора.
Ами ако се опитат да се приберат сами?
Не могат да намерят пътя, ако не полетят.
Моля ви, те са едни малки момиченца, на които им е студено, уплашени са
и може би са се загубили.
Да ви кажа честно, представа си нямам къде сме.
Не мога да кажа, че това е най-хубавия ни ден.
Поне не може да стане по-лошо.
Няма нищо. Може да намерим някоя кутия, зад която да се сврем.
Хайде.
Вижте, тук има много кутии.
Какво има?
Някой да не се е загубил?
Благодарим!
Почакай! Върни се.
Насам.
- Как се казваш? Аз съм Босилечка.
- Бръшлянка.
А аз съм Боболина.
Вървете си, моля ви. Не ме гледайте.
Искахме да ти благодарим, че ни спаси от гангстерите.
Беше невероятен с капака от кофата.
Беше много бум, бам, джанг.
Да, страхотен си.
Не, моля ви. Вече не слушам,
защото отдавна съм кълнат от зли езици.
За съжаление, малките ми, аз не съм страхотен.
Аз, Джоджо, съм чудовище.
Ти не си чудовище. Чудовищата са зли.
Никой, който ни е спасил, както ти, не е зъл.
Ти не си чудовище. Просто си много мръсен.
Моля ви, не се опитвайте да ме накарате да се чувствам по-добре.
Но не ви трябва да разбирате болката ми.
Освен това, как бихте могли?
Вие сте чисти и невинни и вероятно обичани.
Откъде може да знаете какво е да бъдете отритнати
в свят, който предлага само мизерия?
Откъде може да знаете какво е хората да се страхуват от вас и да ви презират
за това, че сте специални,
за това, че не сте като другите, защото сте...
изрод!
Защото...
и ние също сме изроди.
- Какви удивителни сили!
- Не, ужасни са.
- Сигурно всички го мразят.
- Да.
- Мразят също и вас.
- Да.
И аз съм като вас.
Този мозък е пълен с прекрасни идеи.
Но някой ще ме чуе ли? Не.
Нищо няма значение.
Какъв е смисъла тогава?
Джоджо, не тъгувай.
Татко казва, че хората се ядосват, когато не разбират,
че някой е специален и уникален.
Ако дадеш време на хората, те ще осъзнаят специалността ти.
Да, трябва да повярваш в себе си.
Значи ако направя моята машина, за да направя града по-добро място,
хората ще разберат, че съм специален?
Ще го направя, но ми трябва помощта ви.
Скочете и сложете това устройство във вулкана.
Трябва да използваме земната енергия.
- За какво говориш?
- За плана.
- Какъв план?
- Нашия план.
- Да направим какво?
- Да направим града по-добър.
- Какво?
- Знаете.
Ще построим машина, която ще направи града по-добро място.
Всички ще видят, че специалните ни сили са добри. Ще ни обичат.
Не помните ли? Идеята беше ваша.
Да, но да използваме силите си?
- Да.
- Няма начин.
- Хайде.
- Не.
Повече няма да използваме силите си.
Момичета, не бъдете тъжни.
Силите ви са страхотни. Трябва да вярвате в себе си.
Да! Да! Да!
- Добре ли се справихме?
- Всъщност много добре.
- Сега какво ще правим?
- Ще правим суперконструкцията.
Виждате ли, че планът ни се получава?
Работата ни върви по план. Най-накрая животът ни ще е по-добър.
Най-накрая, ще ни приемат.
Най-накрая, великата ни работа е приклю...
Какво има?
Ами...
ще ни трябва нещо съвсем дребно.
Да! Да! Да!
- Добре ли се справихме?
- Всъщност много добре.
Сега какво ще правим?
Понеже се справихте много добре,
имам специална изненада за вас.
- Безполезен.
- Незадоволителен.
- Глупав.
- Става.
- По-добре.
- Почти.
Велик!
Хайде, момичета, работата ни приключ...
Искам да кажа, време е да тръгваме.
Но, Джоджо!
- Не видяхме газелите.
- Нито крокодилите.
Нито еднорозите. Само един едно...
Извинете, госпожо, мисля, че сте изпуснала това.
Мислех, че всички животни в зоологическата са в клетки.
Пак заповядайте, госпожо.
Не слушай, Боболина.
Точно така, Боболина, не слушай.
Всички вие не слушайте лошите им думи.
Те не знаят, че говорят на спасителите си.
Те не знаят, че действията ви ще променят живота им завинаги.
Защото ние помогнахме градът да стане по-добро място.
- Ще бъдат ли изненадани?
- И още как.
Още ли ще ни се сърдят, че играхме на гоненица?
Не, те ще забравят за това.
Ще ни обичат ли?
Да.
- Наистина ли?
- Защо да ви лъжа?
- Толкова съм развълнувана!
- Ще им покажем!
Къде е...
Професоре!
Момичета, слава богу, че сте добре.
Съжалявам. Аз съм ужасен родител.
Сигурно ме мразите, че не ви взех от училище, но вината не е моя.
Този град е полудял.
Все едно никога не са виждали деца да си играят.
Знам, че силите ви могат да бъдат полезни. Но в затвора? Съдебен процес?
Разярена тълпа? Кое е следващото?
Не се тревожи, Професоре. Нещата ще станат по-добри, обещаваме.
- Днес е деня.
- Днес е деня!
Днес е деня!
- Днес е...
- ...деня.
- Какво да облека?
- Какво да облека?
Това е хубаво.
Професоре, събуди се!
- Събуди...
- ...се. Събудете се, братя.
- Събуди се и виж...
- .деня!
- Деня?
- Да, деня, в който...
...ще покажем на Таунсвил за какво са силите ни.
Какво?
Ще покажем на Таунсвил за какво са силите ни.
- Ще направим нещо добро.
- Това наистина ще...
Помощ!
Срещнахме този тип.
Със сили като нас.
Който също беше мразен от всички.
Той имаше великата идея.
Да помогне на града.
И да го направи по-добро място.
- Така градът ще ни приеме.
- Ние му помогнахме.
Затова използвахме силите си.
И уменията си.
И идеите му.
- Да помогнем на всички.
- Таунсвил...
- Ще бъде толкова хубав.
-...бих искал да използвам момента...
- Ще се гордееш.
-...да благодаря на мъничетата...
Всички ще ни обичат.
...които ми помогнаха да направя този ден размазващ.
Наистина се справихме доб...
Босилечка, Боболина и Бръшлянка, без вас нямаше да успея.
- Вината е тяхна!
- Знаех си, че са лоши!
Джоджо, какво става?
Градът не е по-добро място.
За мен е. Вече няма Джоджо.
От днес нататък, аз ще съм познат като:
Моджо Джоджо!
Прекалено дълго, маймуните са потъпквани от крака на хората.
Време е да се противопоставим на този крак
и да си върнем това, което е наше:
Светът!
Професоре, не искахме това.
- Лъжкини.
- Измамнички.
Предадохте всички ни.
Моля те, Професоре.
Повярвай ни.
Не знам на кого да вярвам.
Мислех, че сте добри.
Не!
Да! Точно така!
Разтърсих ги!
Разтърсих ги яко.
Аз, Моджо Джоджо, сполучих
с първия си и най-прекрасен план.
И аз, Моджо Джоджо, ще бъда
крал на планетата на маймуните!
Ти ли ще си крал? Абсурд.
Какво? Как смееш.
Аз съм най-подходящ да бъда избран за владетел.
Това са дрехите ми.
Аз, Оджо Танго, ще бъда най-висшето човекоподобно.
Не Оджо, а Моджо.
Аз ще покажа всемогъществото на моя Оранго-Танк.
- Почакай.
- Не!
- Аз ще се справя с положението.
- По-добре не.
Аз, Роко Соко, поемам контрола и управлението.
- Чакай!
- Аз, Бабун-Кабун,
с моя Бабун-Бот ще бъда бомба.
И ако не ти харесва,
ще хапнеш бомбите на Бабун-Бота.
Елегантно.
Аз, Гого По-Трол,
ще направя верижно управление на света.
Аз, Хота Уота, ако побеснея, ще ви намокря ушите.
Ще изпусна ужасен поток, за да ви издавя и няма...
Внимавай какво говориш.
Аз, Ча-Чинг Ча-Чинг, символизирам повсеместния хаос.
Ние, Ду-Да-Ду-Ду, ще излеем върху вас порой,
защото обичаме да плюем.
Аз се казвам Хача Чача и ето моята игра,
диаболичен план ще извъртя.
Навсякъде банани ще разпилея
и хората навред ще попилея
Много хитро.
Аз, Бла-Бла, ще създам сос от хаос
с разрушителна сила и познат като домадо.
- Домато?
- Домадо.
- Аз, Кила Дрила.
- Аз, Бонзо Банго.
- Аз, Роло Ово.
- Аз, Крунча Мунча.
- Аз, Уако Смако.
- Аз, Папи Уапи.
Не!
Спрете с тези глупости. На мен трябва да се подчинявате.
Аз съм краля, върховния лидер и диктатор.
Вашите планове са мои планове, защото плана ми беше да ви създам.
Планирах да управлявам тази планета, а не плановете ми да ми пречат.
Аз съм вашия създател, аз съм вашия крал.
Аз съм Моджо Джоджо. Подчинете ми се!
Този идиот, този голям, тлъст идиот ни измами.
Той си е правил плановете, а ние се хванахме.
А сега всички ни мразят още повече.
Какво правиш?
На какво ти прилича?
Строя къща, защото сега трябва да живеем тук.
- Да живеем тук?
- Да, не виждаш ли?
Това ще е спалнята, а това е моето легло.
Това там може да е твоето легло.
Не искам да спя на скала!
Може би, ако някой не беше бутнал Боболина в училище...
Я виж, тя говори!
Ако някой не беше настоявал да вървим до вкъщи,
нямаше да налетим на най-големия лъжец на света!
Не трябваше да използваме силите си и ти го знаеш!
Това е г-ца Светица.
Няма да накараме хората да спрат да ни мразят, като нарушаваме правилата.
Да и като използвахме супер силите си,
за да построим машина, която ще направи града по-добро място,
спазвахме ли правилата?
- Бой ли искаш?
- Сега ще си го получиш.
Ако не беше ти, нямаше да се забъркаме в тази каша.
Глупачка!
Няма да се бия с теб, Бръшлянка.
Защото знаеш, че ще те сритам.
Не, защото знам... Няма значение.
Няма да се бия с теб и няма да ти проговоря никога!
Приготви се за дълго мълчание, момиче,
защото благодарение на теб, ще прекараме остатъка от живота си тук.
Аз поне си имам легло.
Босилечка? Бръшлянка?
Чухте ли?
Не!
Босилечка, какво да правим?
Г-ца Светица ще каже, че трябва да поемем отговорността за грешките си
- и да помогнем на всички.
- Май ги нараняват.
На кого му пука?
- Какво да правим?
- Нищо.
- Момичета!
- Професоре!
Професоре! Професоре!
Помощ!
Боболина, чакай!
- Браво, но трябва да спасим...
- Бебето!
Мили...
- Ами...
- Кучето!
- Сега сте в безопасност.
- Ето, г-жо.
- Благодаря.
- Хайде, Боболина, да...
Спасим тези хора.
Това не е моето бебе.
Добро куче.
Вече може ли да намерим Професора?
По дяволите!
Стой тук!
По дяволите!
Добре, тук сте в безопасност.
Безнадеждно е!
Знам, има прекалено много маймуни. Какво да правим?
Махни си ръцете, скапана, мръсна маймуна!
Не исках! Стана случайно!
Не искаше да пуска! И кучето...
Това глупаво куче... и после маймуните...
Не можах...
Бръшлянка, ти си гений!
- Така ли?
- Гений ли е?
Единствения начин да спрем маймуните, да спасим града и да намерим Професора
е да използваме силите си да...
По-добре гледай!
Това беше невероят...
Престанете!
Хайде, момичета, да сложим край на тази маймунска война.
Браво, Боболина.
- Момичета...
- Млъкни! Страхувах се от това.
Върнаха се и разбраха за какво са силите им.
Ела, ще ми направиш брониран костюм.
- Професора го нямаше при никоя от тези глупави маймуни!
- Къде е тогава?
Познай!
Хайде, момичета, трябва да се справим с още една маймуна!
Не бързай толкова,
Моджо Джоджо!
Малките героини са дошли да спасят баща си!
Не, момичета, спасявайте себе си!
- Съжаляваме, Професоре!
- Ще размажем този идиот!
Той не може да ни спре с нищо!
Така е по-добре.
Добре е, че знаете кога сте победени, малки изродчета.
Сега трябва да ме извините, защото трябва да превземам град!
Трябва да управлявам свят. Трябва да поема контрол над околността
и да накарам жителите да мислят като мен!
Дори това да означава
да предприема крайни мерки!
- Не можеш!
- Мога!
Професоре!
Сега съм по-могъщ от всякога!
Както казвах преди да бъда грубо прекъснат,
аз, Моджо Джоджо, успях
с първия си и най-велик план!
И аз, Моджо Джоджо,
ще бъда крал!
Момичета, слава богу, че сте добре. Сега да се махнем от този град!
- Няма смисъл.
- Вече опитахме да избягаме.
Трябва да разрешим проблема, който започнахме.
Ти каза, че трябва да дадем време на всички да разберат специалността ни.
Сега е време всички да я разберат. Особено Моджо!
Предай се и ще те пощадим!
Тук долу!
Да не се опитвате да ме спрете?
Колко мило!
- Не се опитваме нищо!
- Ще те спрем!
На кого викаш мил?
Добре, да поиграем!
Бръшлянка!
- Браво момичета!
- Моджо вече го няма!
Момичета!
Някой е ядосан.
Пазете се!
Виж, Моджо е приклещил Босилечка!
Имам идея, ела!
- Мислиш ли, че свърши?
- Не, но вие да!
Глупачки! Как посмяхте да ме предизвикате?
Опитахте се да ме спрете?
Да ме унищожите?
Мен, който ви спаси от сигурна смърт?
След всичко, което сторих за вас, вие ме предадохте!
И защо? Заради тях?
Тези, които ви мразят?
Които ви прогониха?
Не разбирате ли? Никой от тях не ви разбира така, както аз.
Ние сме сродни души, чиито сили идват от един и същ източник.
Момичета, не ме карайте да ви унищожа.
Ние сме по-умни от тях, ние сме по-силни!
Ние сме неуязвими! Силата е с нас!
Ние сме по-висши от тях!
Ние ще господстваме!
Само трябва да работим заедно.
Момичета, присъединете се към мен.
Не!
Никога няма да сме с теб, защото сме по-силни.
- Защото сме неуязвими.
- Защото силата е с нас!
Ние трябва да ги защитим от теб!
- От теб трябва да се страхуват.
- Защото си чудовище!
Ти си зъл!
И ти...
гониш!
Проклятие!
Момичета, трябва да спрем Моджо и аз знам как!
Направих антидот на Химикал X, който ще премахне силите му!
Съжалявам, че се усъмних във вас. Вие сте добри малки момиченца! Обичам ви!
Ние също те обичаме!
- И много съжаляваме.
- Забъркахме здрава каша.
- Но сме готови, Професоре.
- Готови?
Да вземем Антидот X, за да изчезнат силите ни.
Ако не бяха те, това нямаше да се случи.
И всички щяха да ни харесват повече, ако бяхме нормални малки момиченца.
Не!
Не го правете...
защото беше много хубаво, че...
Момичета, кметът се опитва да каже,
че съжаляваме и ви благодарим.
Да, това беше супер!
- Удивително!
- Фантастично!
- Прекрасно!
- Изумително!
Страхотни сте!
Благодарим ви.
Беше невероятно! Как само летяхте и тичахте!
И после, лазерните очи!
И после... бам, набихте гадняра! Помните ли?
Да, беше страхотно. Този град е скапан.
Чудех се, дали може понякога...
да ви викаме да ни спасите.
Може ли, Професоре?
Не знам.
Добре, но само ако е преди времето за лягане.
Помощ!
Захар, подправки и малко добавки.
Това бяха съставките за направата на малките момиченца.
Но професор Ютониум без да иска добави нещо допълнително:
Химикал X.
Така се родиха Босилечка, Боболина и Бръшлянка!
Като използваха супер силите си, те посветиха живота си
в битка с престъпниците и силите на злото.
И за първи път света беше спасен от:
Реактивните момичета!
Това е подходящо име за тях. Реактивни момичета!
Харесва ми. Чудя се дали и на тях. Ще видим.
Реактивни момичета!