Original Sin (2001) (Original.Sin.(2001).Unrated.CD2.DiSTORTiON.ShareReactor.sub) Свали субтитрите
Можеш да дойдеш с мен.
Не, благодаря.
Хавана е много населен град,
особено по време на Карнавала.
Бих ви предложил ресторант Опера, сър.
Отсреща на улицата е.
Благодаря.
Много е популярен сред американските туристи.
Защо, тази вечер,
не се позабавляваш?
Да се почерпиш с вкусна вечеря и хубава пура,
приятна проститутка.
Предпочитам да бъда сам, благодаря.
Тогава те оставям сам.
Лека нощ.
Ето, заповядайте.
На спокойствие.
И ако видите нещо или някой, който да ви заинтересува,
уведомете ме и ще видя какво мога да направя.
Благодаря.
Мога да поканя всеки, който пожелая
и много ще се радвам
да сменим датата.
Много ще се радвам...
да сменим датата.
когато се оженим
ще покажеш всичко.
Женени! Жена ти може да има нещо против.
Оттук, моля.
Този ми приятел, колкото и задника ми.
- Едуард, чуй се какво приказваш.
- Да, мила.
Джул...?
- Мога ли да ви помогна, сър?
- Да.
Мисля, че видях стар познат.
- Полковник...
- Полковник Уърт?
- Да.
- Оттук, моля.
Не, не.
Не искам да го притеснявам сега.
- В хотела ли е отседнал?
- Не, той е оттук,
от Хавана. Живее на Авеню дьо Медиос.
Мисля, че годеницата му е в хотела.
- Неговата годеница?
- Да,
г-ца Касъл.
Да, да. Разбирам.
- Благодаря.
- Няма защо, г-не.
Мила моя, нямам толкова пари.
Мили, аз казвам, че ги имаш.
Годишно очакваш 200 хиляди долара и не по-малко.
От къде знаеш това?
При благоприятни условия можеш да реализираш
поне 1,5 милиона паунда захар,
което в лоша или добра година струва 5 цента за паунд.
Не, недей ме кара да говоря за това,
сега.
Чаках този момент цяла вечер.
Сега, не гледай.
Бъдете добра, госпожо.
Бъдете добра към стария човек.
Аз съм добра.
Толкова, колкото трябва.
Би ли ми развързал роклята?
О, да. Позволи ми това удоволствие.
Това е достатъчно. Благодаря.
Благодаря
за чудесната вечер. Лека нощ.
- Не.
- Да.
Ще се държа прилично. Ще се седя и ще те гледам.
Виждаш ли? Седя...
- и гледам.
- Това ли искаш?
Знаеш.
Ти си много привлекателен, но аз съм много уморена.
- Лека нощ.
- Не.
- Не.
- Лека нощ.
- Не, не.
- Да.
Лека нощ.
Нека остана с теб. Моля те , нека остана.
Скъпа, скъпа, аз ридая.
Сърцето ми е пудинг.
Ще си тръгна,
но пудинга ми изцяло натрошен.
Лека нощ,
моя малка гълъбице.
Раздялата е такава сладка скръб.
Скъпи...
Били...
Аз съм, Джулия.
Не си ме забравила? Нали?
Кой е Били?
Просто приятел.
Сигурно нямаш много приятели.
Били,
аз,
полковника.
- За всички ли се омъжи?
- Не, само за теб.
Лъжкиня,
лъжкиня,
лъжкиня.
Какво е тогава?
- Какво е?
- Да.
Какви са ти плановете за мен?
Моите планове...
Дойдох тук, за да те убия.
Мили боже.
Добре тогава, направи го.
Ето, моето сърце. Не се колебай.
Парите ти ги няма.
- Направи го.
- Няма ги?
Като жената, която си убила?
Какво? Не.
- Да, били сте заедно на оня кораб.
- Не е вярно.
Видели са ви заедно.
- Не бях сама.
- Тя ти е казала всичко за мен?
Не.
Аз му казах.
И той дойде на следващата сутрин
и ми каза, че й се е случило нещастие,
и че трябвало да заема нейното място. Така че го направих.
Друг мъж?
Съучастник, приятел...любовник?
Съучастник.
Ти го видя.
Зад кулисите, на пиесата.
Мой приятел, мой съучастник.
Да, да мой любовник.
Той е актьор, като мен.
Казах му, че няма, казах му, че не мога да продължавам.
Защо, защо не?
Защото започвах...
защото започвах да се влюбвам в собствения си съпруг.
Не можех да го крия дълго. Не можех да го държа настрана.
Ти ме накара да пиша на сестра й
- и тогава всичко свърши.
- Курва.
Затова зарязах всичко.
Знам.
Взех парите и му ги дадох.
И тогава избягах.
Няма значение.
Всичко свърши.
Курва! Лъжкиня!
- Крадла!
- Да.
- Не разбираш ли...?
- Да.
Не разбираш ли?
Не мога да живея без теб!
Не мога да живея без теб! Не разбираш ли?
Не разбираш ли колко много те обичам?
Съжалявам!
Къде се намирам?
Коя си ти?
Наистина.
Казвам се Бони.
Бони Касъл.
Бони Касъл?
Това кръщелното ти име ли е?
Щеше да е,
ако бях християнка.
Но не съм.
Никога не съм била кръщавана.
Нямам семейство.
Били също.
Отгледани сме в сиропиталище извън Сан Луис.
Той ми даде името.
Видял го е на картичка от Шотландия,
която имала рисунка на нея,
на замъка Бони.
А когато бяхме на 14 години избягахме заедно.
Като брат и сестра, баща и дъщеря, съпруг и съпруга.
- Той използваше спасението ми.
- Не.
Не.
Не искам да знам.
Не сега.
Ти си Джулия Ръсел, от Денвър.
Родена си...
в деня в който стъпи на оня кораб
и стана моя жена.
Но тогава изобщо не съм Джулия Ръсел, нали?
Аз просто съм твоя жена.
- Кой е?
- Не знам.
Едуин е, мила моя.
Подранил ли съм?
Не бързай,
нищо не ми доставя повече удоволствие
от това да те чакам пред вратата ти.
Освен разбира се, ако не пуснеш вътре.
Господи.
- Мога ли да ви помогна, сър?
- Не сте облечен, сър.
Не, не съм.
Зает съм в момента с лични дела,
дела, в които дрехите са повече от пречка.
- Лични дела?
- Да, сър.
С Бони... лични дела.
Мили боже.
Колко съм невъзпитан, моля влезте.
- Не, сър. Да не сте луд?
- Луд?
Не.
Просто съм любопитен, какво точно правите пред вратата на съпругата ми.
Вашата съпруга?
"Съпруга" ли казахте?
Едуин, бъди внимателен.
Той е с ужасен характер.
Извинете, сър.
Моля да ме извините.
Аз съм стар глупак.
Не знаех.
Много съжалявам.
Е,
добро утро, сър.
- Добро утро.
- Добро утро.
Видя ли?
Нямаш минало.
Отиде си. Свърши се. Изчезна.
Сега имаш само мен.
Добро утро.
Ето те и теб. Не беше в стаята си тази сутрин.
- Имам много интересни новини.
- Също и аз.
Намерено е тяло на жена.
Предполага се, че е убийство. Как е испанския ми?
Джулия Ръсел.
Забит нож във врата
и изхвърлена през борда. Вероятно работа на мъж,
но лесно може да бъде направено и от жена.
Острието на ножа било все още във врата й.
Така че, твоята жена сега официално е беглец.
Не само ние ще я преследваме, но също и полицията.
Развесели се, това са добри новини.
Не след дълго ще я хванат.
Тя...
не го е направила.
Още я обичаш, нали?
Разбира се, как би я мразил толкова много,
ако все още не я обичаше.
Повярвай ми, приятелю, няма такова нещо като любов.
Има само заблудени чувства.
Беше моя нож. Използва моя нож.
Да, да.
Не бях аз. Кълна ти се.
Вярвам ти.
Никой друг няма да ми повярва, че съм невинна.
Чуй ме.
Никой друг не е от значение.
Не и за мен.
За какво мислиш?
За теб.
Добре дошли в Карденас.
Оттук. Това е входа.
Много е елегантна
и в много добра част на града.
Има предимно американци и туристи от континента.
Мисля, че ще намерите обзавеждането, което ви е необходимо.
Спалнята,
всекидневната, много хубава кухня.
По време на карнавала сте близо до Хавана,
но всъщност е отдалечено.
Известни сме заради бойците ни
и заради лечебните сили на слънцето.
Варгас.
Какво приятно съвпадение.
Да, да наистина.
Какво те води в Карденас?
Уверявам те, че не е лечение?
Не, разбира се, че не.
Имаше доклади за жена отговаряща на описанието,
Била е видяна на влак, пътуващ на изток.
Не си видял или чул нещо,
нали?
Загубих вкуса си към жени с такива описания.
Радвам се да го чуя.
Слушайте...
Мога ли да ви почерпя с пиналяс?
Какво е това?
Питие,
питие.
Надолу по улицата има кафе.
Слънцето е силно.
Лицето ви е доста изпотено.
Тялото е със сигурност идентифицирано
от сестра й. Много тъжно, но вярно
Две бенки високо на бедрото.
златна коронка на задния зъб.
а на лявата ръка
малък кръгъл белег.
Много интересно.
Ще ме извините ли.
Трябва да отида до тоалетната.
Разбира се.
Направи каквото трябва.
Джулия?
Джулия?
Ела горе.
Луис.
Не съм те разочаровал, нали?
И все още, изпълнен с обожание.
- Къде е тя?
- Кой?
Не, няма я.
- Ти я извика.
- Чакай, нямаш никаква работа тук.
Моля те, бъди умен. Тръгни си.
Слушай, Луис,
откажи се, преди да стане много късно.
Помагаш на престъпник
и си много близо самия ти да станеш такъв.
Съвземи се.
Ти видя, тя не е тук. Така, че напусни.
Не ме лъжи г-н Варгас.
Мога да я помириша по теб.
Нейния парфюм, лъхащ от дрехите ти.
Току що сте се разделили, нали?
Това е. Махни се! Махни се!
Обгръща ли те с ръце по този начин?
Гали ли страна в твоята ето така?
Целува ли те по устата?
Ако те целуна сега, ще я вкуся ли?
О, господи!
Би направил това за нея?
Ехо?
Чакай, чакай.
Като говорим за дявола, ето я и нея.
Не, не ,не!
Господи. Какво си направил?
Това... това е той.
Детектива е.
Беше дошъл за теб.
Какво правиш? Не го докосвай!
Не го докосвай!
- Сам ли дойде?
- Да.
- И никой не го е видял да влиза?
- Аз, аз, аз...
Не знам.
Господи, Джулия.
Убих човек.
Трябва да тръгваш. Отивай към гарата.
Намери две места за сутрешен влак, пътуващ на изток.
Няма значение накъде.
Аз ще се свържа с оня агент,
ще му кажа, че сме решили друго,
и че е възникнало нещо спешно.
Джулия?
Да, какво?
Току що убих човек.
А аз току що си купих шапка,
но не мисля само за това.
Не го премислям отново и отново. Просто съм си купила шапка.
Няма значение.
Няма значение.
Вече е направено.
- Помогни ми.
- Господи.
- Това трябва да свърши работа.
- Ще го донеса.
Не, ти трябва да отидеш на гарата, преди да е затворило гишето.
- Ела тук. Сложи това.
- Добре.
Не бързай.
Върви бавно, наслаждавай се на разходката
и никой няма да те забележи.
- Разбра ли?
- Да.
Били,
най-накрая получи това, което заслужаваш.
Не се ли радваш да ме видиш?
Не се ли радваш да видиш отново стария детектив Даунс.
- Трябва ли?
- Имах много добри отзиви,
когато играх тази роля в Чикаго
или не помниш?
Остави ме да си вървя.
Ти наистина помисли, че съм мъртъв.
Нали?
Помисли си, че има истински куршуми в пистолета?
Помисли ли, че са истински в нощта, когато той дойде да те убие.
Той не би поел риска да те застреля.
не и преди да те хвана.
- Остави ме да си вървя.
- Никога.
Не и преди да се върнеш в играта.
- Каква игра?
- В нечестната, драга, в измамата.
Няма никаква игра.
Така ли? Аз я виждам толкова ясно.
Какво виждаш, а?
Виждам го останал без пари.
Виждам ти да се оправяш с това.
Виждам го да прави единственото, което може да направи,
да отива в Сан Диего и да продаде дял от фирмата си.
Виждам го да се връща обратно с пари.
Виждам нас,
да завършваме това, което започнахме.
Аз и ти - заедно.
Ще те направим богата... вдовица.
Не, не.
Той струва много повече, отколкото му измъкнахме първия път.
И е толкова лесен.
Толкова ти е отдаден,
отново в прегръдките ти.
Общи престъпления и различни тайни.
- Остави ме да си вървя, моля те.
- Моли се!
Моля те, пусни ме!
Това го погъделичка и той се уголеми.
Той казва,
че ме обича.
Никой не те обича, Бони.
Никой не би могъл,
освен мен.
Той ме обича.
Мисля, че той ме обича.
Не достатъчно, за да живее живот на беглец.
Задни улички, евтини хотели.
- Не ме притискай.
- И заживели щастливо.
Приятна, уважавана двойка, живееща на главната улица.
Неделна вечеря, разходка в парка,
деца...
Господи. Какво ти е направил.
За коя се мислиш.
- За коя?
- Престани.
Ти си курва, Бони.
Само да те докосне мъж и ти си вече мокра.
Не е ли истина?
Такава си родена и такава ще умреш.
Рано или късно, ако полицията не те хване.
- Не би ми го направил.
- Аз бях първият ти мъж, Бони.
Най-първият ти.
И ще бъда...
последният ти.
По един или друг начин.
Нямаш бъдеще с него, скъпа.
Приеми истината.
Той не може да живее собственият си живот.
И определено,
не може да живее твоя.
Остави го да си върви.
Не.
Остави го.
Не.
Нека си върви.
Добре.
Джулия?
Джулия?
Толкова съм гладна.
Ами той?
- Не можахме да се отървем от тялото.
- Не, направено е.
- Направено е?
- Да.
Искаш да кажеш, че си го направила сама?
Опаковах багажа и оставих един костюм за влака.
Взе ли билетите?
- Билетите? А, да.
- Добре.
Тръгваме утре сутринта,
обратно в Хавана. Не е проблем.
Какво приключение.
Ела в леглото.
Сигурно си изморен.
- Аз също.
- Чакай, чакай.
Да?
Нямаш ли съвест?
Изобщо?
Разбира се, че имам, но не позволявам да излезе от мен.
Това е нещо, което се случи, нещо трябваше да се направи.
А когато нещо трябва да се направи, го правиш, нали? Така, че за нас,
кратък живот, но вълнуващ.
Лека нощ.
Чуй я какво говори.
Чуй какви думи излизат от устата й.
Имаш предвид Бони?
Да, Бони.
Нямаше ли контрол над нея?
Не, не можех да я контролирам.
Никой не може.
Никой, освен Били.
А той искаше останалите пари.
Намери къща в бедната част на града.
Бони каза, че никой няма да ги забележи там.
Беше права.
Имаше много неща, които нямаше се да забележат там.
Единственото, което трябваше да направи
е да накара Луис да отиде до Сан Диего
И той щеше да го направи.
Не, не, не разбираш.
- Фалирал си?
- Да.
Ще отида утре до Сан Диего. Ще взема първия влак.
Как ще го направиш?
Трябват ни пари, нали?
Както кажеш.
Не!
Джулия?
Успокой се.
Не искам да ходиш в Сан Диего.
Но трябва.
- Не искам да ходиш
- Нямам избор.
Имаш избор.
Още веднъж.
- Когато ръката ми е вдигната на гърдата?
- Купа.
- До лявото ми ухо.
- Каро.
- До дясното.
- Спатия.
- Гърлото ми?
- Пика.
- Кутрето на лявата ми ръка.
- Асо.
- Кутрето на дясната ръка?
- Десет.
- Когато направя така нямам нищо.
- Добре.
- Да.
Да.
Толкова си естествен.
- Слушай...
- Това е начина.
Това е единственият начин, нашият начин.
Аз и ти - заедно.
Моля те.
Сега,
Кажи ми... какво държа?
- Още една чаша уиски?
- Да.
Много е за мен.
Да, защо не.
Да, наистина, защо не.
Добре.
Той отново печели.
Съжалявам, господа.
Още шампанско?
Дамата ще има ли нещо против, ако сваля сакото си?
Не, моля.
Не забравяйте, че съм наравно тук.
Лесно е да се каже.
- Да ви донеса ли друго питие?
- Не.
Благодаря.
Още уиски?
Бихте ли помолили дамата да се оттегли, сър?
Какво искате да кажете?
Трябва ли да ви се казва.
Махнете ръцете си от съпругата ми. Моля ви, сър.
Ако има нещо по-подло от това да мамиш другарите си,
то е да използваш жена да го прави вместо теб.
Джулия.
О, скъпа.
Нека да видим какви други номера знаеш?
Добре ли си?
Да.
Да...
Да извикам ли някой?
Толкова си мил.
Толкова си млад и невинен.
- Не.
- Какво?
Никой не е невинен.
Ти също имаш история да разкажеш.
Ще ми я разкажеш ли?
Ако има време.
Нямам история.
Не и като твоята.
Сега беше историята на Бони,
а виж какво направи.
Той не можеше да живее в нейния свят,
А тя никога нямаше да е подходяща за неговия.
Никога нямаше да го заслужава.
Трябваше да го пусне да си върви.
Тя щеше да бъде Бони.
Ясно, трудно
и просто.
Луис ще отиде до Сан Диего.
Тя щеше да оцелее.
Драги Алън,
поздравления.
Току що закупи дял от Варгас-Джордан Кафе Експорт.
Цената, която плати е всичко,
което имаше в сейфа, което мисля е в твоя полза.
- Съжалявам.
- Луис! Чакай!
Съжалявам, че не изчаках да обсъдя това с теб,
но както може би знаеш, сега бягам от правосъдието.
Повече от това не мога да кажа.
За какво говориш?
Убийство.
- Извърших убийство.
- Не.
Да.
Направих го за нея.
И истината е,
че бих го направил отново.
Късмет
и благодаря, че ми беше приятел.
Тръгвай.
Господ да ти помага.
Ще ми запалиш ли пура.
Да.
Ще направя кафе.
- По дяволите!
- Какво се случи?
- Плъх.
- Плъх?
Мина точно до крака ми.
Виждаш ли го?
Не.
Не го видях. Къде тръгна?
- Отивам до аптеката.
- По това време?
- Да.
- Девет часа е. Затворено е.
- Тази е частна, работи до десет.
- Чакай, чакай...
Няма да се бавя.
Не може да го спасим, скъпа,
- ако за това си мислиш.
- Защо не?
Защо просто да не тръгнем?
Имам два билета за влака.
Имаме парите.
- Остави го.
- Не, Бони.
Не ти отива да бъдеш състрадателна.
Как да ти се доверя?
- Винаги ще има някой между нас.
- Защо трябва да го нараняваш?
Той е част от теб, която трябва да умре.
Трябва да го убием или кълна се, той ще убие теб.
Какво правиш... Били?
Връщам се там с теб.
Ще довършим работата. Прави каквото ти се казва.
Не, не.
Кажи го.
Кажи, че си моя.
Моя си.
- Да.
- Да, какво?
Да, твоя съм.
Стресна ме.
Забави се.
Какво правиш в тъмното?
Мисля.
За какво?
Мислех си, че ако те загубя, животът ми ще свърши.
Нищо няма да е останало,
освен тъмнината.
Не говори такива неща.
- Намери ли каквото търсеше?
- Да,
но трябваше да обиколя няколко места.
Ще отида да се преоблека.
Измий си ръцете и си лягай. Аз ще донеса кафето.
Заповядай.
Как мислиш, че умират?
-От отровата?
- Да.
Не знам.
Отнема ли много време?
Предполагам, че зависи от това колко им даваш.
Правилно.
Болезнено ли е?
Наистина не искам да се замислям.
Не.
Не, не, не. Разбира се, че не.
Не искаме нашата съвест да ни напомня за миналото, нали?
Това е нещо, което трябва да се направи.
А когато нещо трябва да се направи,
го правиш.
Да не би кафето ти да е горещо.
Видях го.
Кого?
Проследих те.
Кого видя? Какво?
Джулия,
Ще играем ли играта
или ще говорим истината?
- Най-добре истината.
- Добре.
Той тук ли е?
Да.
Къде?
Чака навън, когато изгася лампите.
Когато съм мъртъв?
Да.
Аз го доведох до теб, когато бяхме в Хавана, нали?
Да.
От къде е знаел, че няма да те убия?
Бил сложил халосни куршуми в пистолета ти.
Като в пиеса.
Всичко.
Лъжи.
От момента в който те срещнах.
Не всичко.
Смяхте ли ме се, двамата, зад гърба ми?
Смяхте ли ми се за това, колко съм глупав,
колко съм сляп?
Не.
Смей се сега, когато ти казвам това.
Обичах те, Джулия.
Джулия не е тук. Джулия е мъртва.
И се смей, когато ти казвам, че още те обичам.
Не.
Не мен.
Не ме обичаш.
Да.
О, да.
Теб.
Не Джулия Ръсел,
не Бони Касъл.
Теб.
Обичам те, защото те познавам.
Защото... те познавам.
Такава, каквато си.
Добра и лоша.
По-добра и по-лоша.
Вече съм ти казвал това, а ти не ми повярва.
Тази вечер ще повярваш.
За нас.
Кратък, но вълнуващ живот.
Не го прави.
Никаква друга любов.
Никаква друга, освен теб.
От първия до последния.
От началото до края.
Не се променяй Джулия. Никога не се променяй.
Не, не, не!
Дръж се за мен.
Да вървим, любими.
Да вървим.
Не, не!
Не.
Разочарова ме, Бони.
Какво мислиш,
че са истински куршуми?
Говорите ли английски?
Да.
- Има нужда от лекар.
- Ами този?
Той е мъртъв. Той има нужда от лекар.
Добре, ще повикам полиция.
Луис, Луис...
Обичам те, обичам те.
Обичам те, обичам те. Чуваш ли ме.
Обичам те, обичам те.
Не, не. Дръж се.
Не, не. Не умирай!
Остани! Дръж се!
И тук историята приключва.
Поне за мен.
Въпреки, че той е жив сега,
как да се свържа с него?
Вярвате ли в прошката?
- Да.
- В изкуплението за човешката душа?
Да.
Дори и за някой като мен?
Да.
Вярвам.
Тогава ще го видя в рая, нали?
Да.
- Бихте ли ми подали шала.
- Да, разбира се.
- Молете се с мен.
- Добре.
Носих това на сватбения си ден.
Всичко готово ли е?
Съжалявам, госпожо,
време е.
Позволете ми.
Какво, по дяволите?
Това е свещеника.
Той си тръгна. Видях го.
Стража!
МАРОКО
Трябва да кажа,
че е удоволствие да срещнеш толкова приятна компания.
Удоволствието е изцяло мое.
Благодаря на вас, господа, че ми позволихте да гледам.
Наздраве за дамата.
Господине, може ли да кажа,
че сте късметлия да намерите такава съпруга.
Да, такъв съм.
Може би,
по-късно ще ви разкажа как стигнахме дотук.
Това е...
интересна история.
Някои неща са дори истина.
но засега мога само да кажа,
че от момента в който я видях
я обикнах.
И без значение цената,
не можеш да избягаш от любовта.
Четири.