Good Bye Lenin (2003) (Good bye Lenin.CD 1.sub.sub) Свали субтитрите
Погледни насам. Гледай в камерата!
Не пипай!
Алекс, дръж се!
- Татко, помогни ми!
ДАНИЕЛ БРЮЛ
КАТРИН ЗАС
МАРИА ЗИМОН
ЧУЛПАН ХАМАТОВА
ФЛОРИАН ЛУКАС
АЛЕКСАНДЕР БАЙЕР
БУРГХАРТ КЛАУСНЕР
И МИХАЕЛ ГВИЗДЕК
СБОГОМ, ЛЕНИН
Бавно и внимателно...
... се поставя огромният колос на стартовата площадка.
Точно тук се доказва резултатът от взаимното сътрудничество.
Фразата "Всеки работи качествено...
- Ето го!
... за другия" важи с пълна сила.
Докладвам. Готов съм за полета с космическия кораб "Союз 31"
като член на международния екипаж.
На 26 август 1978 година бяхме на световно ниво.
Зигмунд Йен, жител на ГДР, беше първият германец в космоса.
Но за нас денят беше лош.
Това е третото пребиваване на мъжа Ви в Западна Германия.
Замества шефа си.
Известни ли са Ви контактите му?
- Не.
Г-жо Кернер, какво е състоянието на брака Ви?
Говорил ли е мъжът Ви за бягство от Републиката?
Обсъждал ли го е с Вас?
Разрешете ми да благодаря на ЦК...
Махайте се! Оставете ме на мира!
Докато Зигмунд Йен прославяше ГДР в дълбините на космоса,
баща ми допусна представителка на класовия враг да промие мозъка му.
Той повече не се върна.
Мама толкова се натъжи, че престана да говори.
Просто не продума. Нито на нас, нито на друг.
Мамо, моля те, върни се. Толкова е скучно при г-жа Шефер.
Мамо, обичам те!
Сънчо се приспособи чудесно към условията в космоса.
Най-голямата изненада беше, че се сближи с Маша.
Дори празнувахме космическа сватба на борда.
След няколко минути Сънчо ще се върне с Маша на Земята.
Надявам се, че сте видели всичко съвсем ясно.
След 2 месеца мама се прибра. Беше като преобразена.
Изненада!
- Скъпите ми дечица!
Моят Алекс. Малкият ми космонавт!
СОЛИДАРНОСТ С МОЗАМБИК
1979 г.
Никога повече не говорихме за баща ми.
От този момент мама се омъжи за социалистическата ни родина.
Понеже връзката не беше сексуална, й оставаше много енергия
за нас, децата, и за социалистическото всекидневие.
Мама стана радетел на обществения прогрес
и страстна защитничка на обикновените нужди на населението.
Относно...
... крещящо пъстрите рокли за бременни.
Точка.
Следва очерк за награждаването...
- Сега!
Работници и служители, учени и кооператори,
както и ветерани на труда, пристигнаха в Берлин,
за да получат най-високото отличие на нашата страна...
Ето те, мамо!
... за изключителни заслуги
при строителството и развитието на социалистическото общество.
По традиция в навечерието на Националния празник
ЦК на ГЕСП награждава заслужили личности.
След дълги неуморни тренировки се стигна дотам.
Аз, Алекс Кернер, щях да съм вторият германец, полетял в космоса.
Ракетата е задействана!
Представях си как изследвам космоса за благото на човечеството
и, поглеждайки надолу към нашата планета, махах гордо на майка си.
Ракетата е задействана!
10 години по-късно, 7 октомври 1989 г.
ГДР стана на 40 години.
Имах почивен ден от сервиза за телевизори
и се чувствах на върха на мъжката си зрелост.
40 ГОДИНИ ГДР
Времето миришеше на промяна, а пред нашия жилищен блок
една гигантска стрелкова рота даваше последното си представление.
Алекс!
Какво?
Отвън те чака едно момиче. Да я отпратя ли?
Какво момиче?
- Добро впечатление ми направи.
Пак ли си спал с дрехите?
Къде е момичето?
- Казва се Паула
и няма търпение да се срещне с теб.
- О, не!
А къде е бившият ти?
- Днес е дежурен.
Бяхме стигнали до... жена на определена възраст
не може и не желае да носи бикини.
Дори в ГДР жените не са само фигуристки на лед
и безумно елегантни. Точка.
- Добре казано.
Вече започна!
- Чуваме.
Побързайте. Може да е за последен път в стария състав.
Паула пак ли заспа?
Може да видя майка ви по телевизията.
В Двореца на републиката?
Ще ни трябва лупа.
Не знам дали да отида.
Всички големци от партията ще бъдат там.
Макар че бих искала да видя Горбачов отблизо.
Стоят там и честват себе си.
- Не е нужно да ги гледаш.
Мамо, не виждаш ли какво става?
- А ти? Да не искаш да избягаш?
Нищо няма да се промени, ако всички избягат. Продължаваме.
Не е възможно по-едрите работнички и селянки
да продължават да бъдат ощетявани от модата,
особено на 40-ата годишнина на нашата република.
Със социалистически поздрав...
...Хана Шефер.
Вечерта на 7 октомври 1989 година няколкостотин души се събраха
за вечерна разходка, на която да демонстрират волята си,
без да се съобразяват със Стената.
Свобода на печата! Свобода на печата!
Кашляй! Изкашляй се силно!
По-добре ли си?
Как си?
- Добре, благодаря.
Отпред има още повече полицаи.
Добре, де.
Без насилие! Без насилие!
Ако вземете метрото, може би ще успеете.
Без насилие! Без насилие!
Как се казваш?
Ла...
Престанете!
Внимавай!
Там лежи майка ми!
- Стой!
Пусни ме, идиот такъв, майка ми...
Александер Кернер?
- Да.
Майка Ви.
Какво й е на мама?
Какво има?
Получила е инфаркт.
За съжаление възстановителните мерки закъсняха. Тя е в кома.
Кога ще мога да говоря с нея?
- Алекс, мама е в кома!
Не знаем дали майка Ви изобщо ще се събуди.
Чуваш ли ме, мамо?
Трябва да се събудиш!
Но тя спеше дълбоко.
В своя безкраен сън кръжеше като сателит
около нашата малка планета и още по-малката ни република.
Деветият конгрес прие молбата на Хонекер
да бъде освободен по здравословни причини
и му благодари за политическата дейност.
Сънят й помрачи радостта от напускането на Ерих Хонекер,
Генерален секретар на ЦК на ГЕСП и Председател на Държавния съвет.
Берлин. Тази вечер Стената падна.
Мама проспа един класически концерт пред кметството Шьонеберг
и началото на гигантско събиране на вторични суровини.
Отворете вратата!
ЩАЗИ вън! ЩАЗИ вън!
Мама продължаваше да спи. Все така дълбоко.
Тя пропусна първото ми отиване на Запад
и как някои другари съзнателно пазеха нас, работниците и селяните.
Естествено пропусна и културните ми открития в една нова страна.
Извинете! Извинете!
Не успя да участва в първите свободни избори.
Хелмут! Хелмут!
Проспа как Ариане се отказа от следването...
Добър апетит и благодаря, че избрахте бургер "Кинг"!
... и започна да трупа практически опит в циркулацията на парите.
Новият й любовник се нанесе у нас. Райнер, класов враг и шеф на грил.
Мебелите от спалнята да се свалят в общото помещение.
Пропусна промяната в западен стил на панелното ни жилище от 79 кв.м.
Вехториите с червена точка да се свалят при боклука!
Както - и въодушевлението на Райнер от обичаите на Ориента.
Не усети и унеса ми, породен от хубавите крака около мен.
По дяволите!
Какво правите?
- Системата се откачи...
В сънищата й не влезе и първият работен ден на сестра Лара,
ангел от Съветския съюз, дошла на обменни начала.
Ето те пак.
- Здравей!
Притесних се за теб.
- Да, прибраха ме.
Мама проспа триумфалното шествие на капитализма.
И съгласуването на посещенията ми с дежурствата на Лара.
Знаеш ли, когато е в добро настроение, е с пусната коса.
А в лошо - с вдигната. И си гризе ноктите при посещенията ми.
Не смяташ ли и ти, че има прекрасна усмивка?
Сънят й не взе под внимание как герои на труда ставаха безработни.
Сервизът за телевизори беше закрит.
Излязох последен и изгасих осветлението.
А после, в източно-западния екип практикувах обединението.
Сателитни чинии украсиха пейзажа.
Денис Домашке?
Домашке. Денис Домашке.
Александер Кернер?
- Тук.
Ела насам. Не се бой.
Добър ден.
И да се разбирате!
Здравей!
Кнут Фогел?
Здравей, мамо. Д-р Вагнер каза, че трябва да ти говорим.
Когато не съм при теб, може да става и така.
Сега е 5 ч.
Повечето лекари са си тръгнали.
Сестра Лара сигурно също си е отишла.
Много поздрави от Ариане. Според нея това със записите е глупост.
В момента се занимава с Паула. Растат й зъби и много плаче.
Мама проспа неудържимия напредък, който постигнах при Лара.
След 4 сутрешни и 35 вечерни смени се състоя първата ни среща.
Много е шумно!
Нашата учителка по руски беше от Минск и тежеше един тон.
Това ли е всичко, което знаеш за рускините?
Вятърът на промяната духаше чак до руините на нашата република.
Лятото дойде и Берлин беше най-хубавото място на Земята.
Сякаш бяхме в центъра на света, където най-после нещо се раздвижи.
Жалко, че пропуска всичко това.
Може и да е по-добре.
Всичко, в което вярваше, се изпари във въздуха.
А баща ти?
- Той беше лекар.
Избяга в Западна Германия и повече не се обади.
Бъдещето беше в нашите ръце - незнайно и многообещаващо.
Добър ден, фирма "Хикс Те Фау". Бихме искали...
Желаете ли сателитна антена?
- Няма мъни!
Обичате ли футбол? Имаме нещо за Вас!
Добър ден. Фирма "Хикс Те Фау".
Фирма "Хикс Те Фау"!
Тук е Виетнам 1 , тук - Виетнам 2. И виетнамският спортен канал.
За Световното първенство!
- За бъдещето!
За нас... другарю!
В момента го правя между другото.
Но по-късно...
...ще снимам истински филми.
Със собствена емблема, разбира се. Ще ти покажа нещо.
Ето сега. Внимавай.
Още не гледай.
Още не гледай, почакай...
Позна ли го?
Сега!
Известният кадър от "2001 : Космическа одисея" с кокала.
Все едно тортата е космическият кораб.
Позна ли го?
- Да.
Гениално.
Гениално.
Така, сега всички се усмихнете!
В началото на юни, 1990 г. границите на ГДР се обезсмислиха.
Мама продължаваше да спи. Но аз се сетих за старата фраза...
"Решаваме проблемите, като вървим напред" и започнах да действам.
Мамо!
Мамо!
Чуваш ли ме?
Пробуждането на майка Ви е чудо.
Но вероятно се е променила.
- В смисъл?
Има случаи пациенти да не познаят собствените си деца. Амнезия.
Загуба на паметта.
Извинете.
Душевно объркване,
смесване на краткотрайната и дълготрайната памет.
Не знаем доколко е засегнат мозъкът.
Възможностите са много и неизвестни.
Съжалявам, че трябва да го кажа, но за майка Ви все още има риск.
Не мога да Ви дам надежда, че ще преживее следващите седмици.
Ами...
А може ли да я вземем вкъщи?
- Изключено.
За нея тук е много по-добре. И за Вас ще е по-лесно.
Трябва да я пазите от всякакъв вид вълнение.
Абсолютно всякакъв вид!
Всякакъв вид, казвате.
- Опасно е за живота й.
А това тук?
Не е ли причина за вълнение?
Майка ми не знае нищо за промяната. Тук ще научи всичко.
Внучката ти.
Мама...
Какво стана?
- Ти припадна.
Преди 8 месеца.
Преди 8 месеца?
Не мога да си спомня...
- Това е нормално.
Трябва да имаш търпение.
- Какво се случи тогава?
Беше...
- Беше през октомври.
Мисля, че искаше да пазаруваш. Имаше огромна опашка.
Беше толкова горещо, че припадна.
- През октомври?
Беше много горещ октомври.
И после?
- Изпадна в кома, мамо.
Искам да се прибера вкъщи.
- Ще стане, обещавам ти.
Ще отпразнуваме рождения ти ден. Както всяка година.
Това е лудост!
- Няма да я изоставим!
Тя е смъртно болна! А тук за нея е много по-добре.
Бъди реалист!
- Ти бъди реалистка.
А ако някой се изпусне?
Ще научи какво става и няма да го понесе.
Тези вехтории ще се махнат.
Пердетата на мама в мазето ли са?
- Не говориш сериозно.
Заковани са.
Браво!
- Ще трябва наново да се измаже.
Какво смята да прави?
- Не можеш ли да се досетиш?
Какво да се досети?
- Налага се да освободите стаята.
Аз плащам наема за това жилище. От 5 месеца!
47,80 марки! В Западна Германия телефонът не струва толкова.
А в Източна - чакаш 10 години за телефонен пост!
Мама трябва да намери стаята така, както я е напуснала.
Така че става дума само за тази стая.
Като се пооправи, ще видим.
- Не схвана ли какво каза лекарят?
Преди 3 месеца искаше да й изключим апаратурата.
Няма място за сравнение.
И какво ще й кажеш? Че си зарязала следването и продаваш хамбургери?
"Добър апетит и благодаря, че избрахте бургер "Кинг".
На 8-ия етаж?
- Да.
Има ли асансъор?
- Развален е.
Това е положението.
Животът ми се промени коренно.
И денят, в който мама трябваше да се прибере,
наближаваше с неумолимостта на многотонен руски танк.
Защо си ровил в гардероба ми?
- Това е от старите ти дрехи.
Би било добре да мислиш малко повече.
Погледни какви боклуци носехме.
Подпишете се тук.
Рехабилитаторката ще идва 3 пъти седмично. Имате ли други въпроси?
Майка Ви си отива по своя воля. Знаете какво е моето мнение.
Къде е предишният лекар?
Д-р Вагнер замина за Дюселдорф.
- Разбирам. А Вие?
Вие кога ще избягате? А ми приказвате за отговорност!
Моля, легнете, за малко.
Защо?
- Моля Ви, за малко.
При следващо спиране на сърцето са нужни силни удари в гърдите.
Внимание! Не бива да се събужда!
- Разбрано, шефе!
С Ариане сме изготвили график. Рехабилитаторката също е включена.
Винаги ще има човек при нея. Ще се получи.
Повечето жители на ГДР вече обмениха спестяванията си.
Срокът е още две седмици. Побързайте.
Според Горбачов, който закъснее...
- Извинете!
... го наказва животът.
Извинете, бихте ли намалили радиото?
Майка ми се нуждае от спокойствие.
- Разбрано, шефе.
Няма ли да ни представиш?
- А, да, разбира се. Това е Лара.
Здравей, Лара.
Ще ме пуснете ли да мина?
Здравей, Кристиане!
Алекс, какво става?
Алекс!
Нищо не се е променило.
Какво да се промени?
Като ти доскучае, можеш да слушаш касетофона.
Радиото нещо се е развалило.
Но ще го поправя.
- Алекс?
Хубаво е човек да знае, че не е сам.
Когато баща ви на времето...
Когато внезапно замина,
не вярвах, че ще се справя.
Никога не съм ви казвала.
Минаваше ми мисълта да се самоубия.
Но вие ме посещавахте всеки ден.
Ти ми разказваше за училището и за Зигмунд Иен.
Чувала си ме?
Съжалявам, че ви отварям толкова работа.
Дори до клозета не мога да отида.
- Мамо...
Няма нищо.
Най-важното е да оздравееш.
Ще се постарая.
Сега трябва да почиваш.
Излизам за малко на пазар, но Ариане е тук.
А, Алекс...
Ядат ми се краставички "Шпреевалд". Ще ми вземеш ли?
Няма проблем, мамо.
Поне така си мислех.
Магазините на социалистическото ни отечество се опразниха през юни.
Истинските пари идваха от държавата зад Стената.
Докато гражданите се редяха на опашки пред спестовните каси,
ние трескаво търсехме книжката на мама.
Желана от всички, западната марка заля малката ни общност.
Алилуя, алилуя, за марката!
Парите се обменят 2 към 1. Германия спечели с 1 на 0!
Неудържим е! Германия води с 1 на 0 с гол, вкаран от Матеус!
"Мока фикс"? Сухари "Филинхен"?
- Вече не се предлагат.
А краставички "Шпреевалд"?
- Момче, къде живееш?
Вече имаме западни марки. А ти питаш за "Мока Фикс"!
За една нощ сивият ни магазин се превърна в пъстър рай от стоки.
А аз - като клиент - в цар.
Тези са от Холандия.
Добър ден, г-н Ганске.
Дотам ни докараха - да ровим в кофите за боклук...
Г-н Ганске, да имате краставички "Шпреевалд"?
Какво?
- Краставички "Шпреевалд"!
Съжалявам, млади човече, самият аз съм безработен.
И празен буркан върши работа!
Искам днес да представя Райнер на мама.
По-късно. Да не я претоварваме.
Може би си прав.
Имат проблеми с доставката на краставичките. За жалост.
Нищо. И тези са вкусни.
Деца, няма защо непрекъснато да се въртите около мен.
Притеснявам се.
- Мамо.
Не, наистина.
Може би няма да е лошо да сложите телевизора до леглото ми.
Телевизията ще те уморява.
- Защо да не гледам телевизия?
Ще питаме лекаря.
Мамо, трябва да обсъдим нещо с теб.
Става дума за...
Искахме да те питаме дали...
- Нужно ни е пълномощно за парите.
Какво има?
Пари ли ви трябват?
- Не.
Но ти не можеш да отидеш до банката.
И би било по-добре,
ако подпишеш това.
Да, и...
Най-добре - веднага.
Нали не е бързо?
Криете нещо от мен.
Дългове ли имате?
- Довери ни се, важно е!
Преди да ви дам всичките си пари, трябва да разбера за какво са ви.
Добре.
Макар че искахме да бъде изненада.
Получихме съобщение.
От Цвикау.
Можем да получим трабанта си.
- Само след 3 години?
И затова са ни нужни парите, които си внесла.
Да не смятате, че държа парите си в банката?
Скрих ги.
Къде?
Забравила съм.
Напълно съм забравила.
- Мамо, помисли!
Баща ви днес закъснява, не смятате ли?
Мамо...
Не е толкова страшно. Скоро ще си по-добре.
Ще отпразнуваме рождения ти ден. Както всяка година.
Със съседите. Нали винаги така сме празнували.
Гледате Първа немска програма. Следва прегледът на новините.
Другарят Ганске гледа западногерманска телевизия?
Другарят Ганске се влюби в Унгария - в една пенсионерка от Мюнхен.
От което пострада любовта му към партията.
Нахрани ли се?
Съжалявам, пак закъснях.
- Там горе е. Има дори балкон.
Някои наши съграждани изобщо не се върнаха от почивката си в Унгария
и жилищният проблем в столицата видимо се облекчи.
Навсякъде имаше напуснати жилища.
Човекът е на Запад от миналата година. Един колега ме насочи.
Невероятно! Работи!
- Страхотно! Фасул "Темпо"!
И грах "Глобус"! Не може да бъде!
"Мока Фикс Голд"! Откога го търся!
Може ли да ги взема?
Трябва да тръгвам.
Поспи още малко...
Добро утро, мамо.
Добро утро, Алекс.
Бързаш ли?
- Отивам на работа.
Алекс, не забравяй за телевизора.
- Ще говорим после.
А, относно рождения ми ден - поканете Клапрат. И - някои ученици.
Сякаш тъпите краставици не са ми достатъчни, сега иска и телевизор.
Да, Хюстън, имаме проблем.
Имаш ли някаква идея?
- Имам предвид картината.
Сега?
- Не.
Не издържа дълго време.
- Полуфиналите! Отивам у Полник.
Ами, върви.
Това краставички "Шпреевалд" ли са?
- Не, холандски.
Покажи й нещо старо.
- Как точно?
Стари програми на видеокасети.
Новини от миналата година? Ще забележи.
Ами, бяха все едни и същи глупости!
- И откъде да намеря касети?
Нямам дори видеокасетофон.
Как е?
Бекенбауер, Руди Фьолер... Не искат да гледат!
Германия е на финала!
Часовникът на "Александерплац" препускаше към маминия рожден ден.
Топката обедини разделената нация, съпринадлежащите се сраснаха в едно.
А аз се мъчех като истински герой на труда
да възкреся в стаята на мама една всестранно развита ГДР.
Попълнени ли са кръстословиците?
- Недокоснати са като девица.
Чудесно, взимам ги всичките.
И това - също.
И дъщеря ми уволниха, съвсем неочаквано. Благодаря, довиждане.
Затова ли цели 40 години... Махат и телевизионния балет.
Само пред телевизора ли висиш?
- Да се върнем на майка ми.
Тя не разбра нищо за промяната.
- Блазе й.
Другата седмица има рожден ден. Ще се радва, ако й дойдат гости.
Разбрахте ли всичко точно? Не искам нито една излишна дума.
А 20-те марки?
- Най-напред - работата.
Някои гости приеха веднага. Други трябваше да убеждавам.
Много от политехническата гимназия се бяха оттеглили.
Като д-р Клапрат, бивш директор и заслужил народен учител.
Ние всичките бяхме ценни хора. Нали, Алекс?
Възхищавах се на майка ти.
Тя беше прекрасна педагожка и невероятен човек.
Затова й подляха вода.
На някои другари в колектива им се струваше прекалена идеалистка.
Откакто баща ти...
Моите уважения за идеализма й,
но в училищното всекидневие
може да стане проблематично.
- И просто я разкарахте.
Въпреки това сте й длъжник.
- Да.
Ти си диспечер. Запомни!
- В Източната зона?
Естествено. Организираш покупките за един вагон-ресторант.
Запиши си - учил си в училище "Юрий Гагарин".
И си бил пионерски ръководител.
- Какво?
Председател на дружинния съвет.
- Писна ми!
Повече няма да слагам на дъщеря си найлонови гащички!
Записа ли?
- Председател на дружинния съвет.
Ето - "Актуална камера", "Шарено котле", "Един ден на Запад".
Всичко е проверено.
Спонсорирано от местния кино-клуб и от извънредно чаровния Денис.
Защо лазиш по пода?
- Това е кабелът за антената.
Световното първенство е подарък от небето!
Няма по-подходящо време да снабдим Изтока с антени.
Добре. Минаваме на фаза 3.
Какво беше това?
- Не знам. Сигурно интерференция.
Добър вечер, госпожи и господа, с "Актуална камера".
Сериозни провокации на границата. Протест в канцлерството на ФРГ.
ГДР - гигант в електрониката. Международната преса оценява...
Навън животът напредва, а аз се чувствам толкова безполезна.
Защо не закачиш долу една бележка?
Който има проблеми, да идва при мен. Писма мога да пиша и в леглото.
Не знам. Не бива да се напрягаш.
Добрутро, Алекс. Стана ли време?
Искаш ли и ти?
- По дяволите!
По дяволите! По дяволите! Дявол да го вземе!
Лошо ми е.
Докато мнозина се изживяваха като господари на утрешния ден,
от спалнята на майка ми звучаха мелодии от вчерашния.
"Нашата родина не са само градовете и селата.
Тя е дърветата в гората,
тревата по поляните, житото на нивите,
птиците в небето и животните по земята.
Рибите в реката също са нашата родина..."
Рибите в реката също са нашата родина..."
Беше чудесно. Благодаря, благодаря, деца!
При мен сте я учили, нали?
Да.
Мила Кристиане!
Ние сме тук... днес... тук, защото имаш рожден ден.
Искам да те поздравя от името на партийното ръководство.
Желаем ти всичко най-добро... И...
Кошницата!
За теб е.
Много мило, благодаря.
Клапрат...
"Кадарка" от Розовата долина... Кафе "Мока Фикс Голд"...
Грах "Глобус".
Колегите и другарите
от гимназията "Вернер Зеленбиндер"
изказват специална благодарност за всички години, Кристиане,
през които ти...
...като добра колежка и скъпа другарка...
...се раздаваше.
Желая ти всичко хубаво и бъди каквато си!