Payback (1999) (Payback.1998.DvDivX.AC3.5.1ch.CD1-ADD.sub) Свали субтитрите
Така му викат в болниците.
"Огнестрелна рана".
"Лекарят трябва да я докладва в полицията.
Затова е доста трудно хора като мен да получават
качествено здравно обслужване.
Не много хора знаят точно колко струва животът им. Но аз знам.
Седемдесет бона. Точно толкова ми свиха.
И точно толкова щях да си върна."
"Казват, времето лекувало раните.
И ще речете, че след 5 месеца лежане по гръб
ще забравя всякакво отмъщение.
Ще се правя на добряк и ще си трая.
Добряците са хубаво нещо, но винаги завършват последни."
РАЗПЛАТА
Помогнете на сакатия...
- Какво правиш бе?! Я чупка!
- Млъквай, нали те излекувах.
Педераст!
- Колко ви дължа?
- 2,98.
Копеле... Ей, върни ми цигарите!
Извинете... Пардон...
Едуард Джонсън
Благодаря.
"100... 200... 300.
Приятен ден, г-н Джонсън."
Точно по мярка ви е. Как ще платите?
ЗАЛОЖНА КЪЩА "ЛЪКИ"
Господине?
- 900 за всичките.
- Дай да видя оня "Магнум".
Същият.
500 плюс пистолета.
- Ще ми трябва някакъв документ.
- Разбира се.
Съжалявам, г-н Джонсън, тази карта е анулирана.
- Невъзможно.
- Опитах два пъти.
- Имате ли друга?
- Опитайте отново.
"Старите навици не се забравят.
И ако не им биеш шута, те ще ти го бият.
Бракът е голям връх!"
Портър...
Ти не си мъртъв.
Какво, ще ме убиеш ли?
Не точно сега.
Почваш да се прочистваш.
Вал пак иска да говори с теб.
Съжалявам, миличък. Да му кажа ли да се обади после?
Не, ще му се обадя. Поне ще млъкне за известно време.
Да, както винаги. Ти?
Защо? Там ли си сега?
Не се панирай, Вал. На тях всички сме им еднакви.
Същата група - на Чоу. Два пъти седмично.
Вторник и петък, между 11 и 12. И винаги по същия път.
Китайска "пералня".
- Колко пари има в куфарчето?
- От 350 хиляди до половин милион.
- А на теб колко ти трябват?
- Делим 50/50.
Питам те колко ти трябват, за да се откупиш към тях.
Към синдиката. Колко?
Искаш да кажеш Групата. Ама ти всичко знаеш.
Здравей, сладурче.
Сто и трийсет бона.
Най-хубавото е, че Чоу няма да идат при ченгетата.
- Те не чувстват болката като нас.
- Забеляза ли нещо у тези?
Имат гаден вид. Сигурно всичките са кунг-фигуристи.
- Защо, пропуснах ли нещо?
- Не си сложиха коланите.
Ще ги ударим в петък.
Гледай ти!
Вкусна ли е ламарината?
Татко взе заплата, миличка.
Какво?!
Проблемът с китайците е, че след час пак ти се приисква да ги биеш.
- 140 бона.
- По 140 на човек.
Общо.
Общо?
По 70 бона? Не е достатъчно.
За мен е. Взимам си няколко месеца отпуск. Ето чантата.
Аз съм на червено. 60 бона.
Шибани жълтури! Да ги бяхме праснали във вторник!
Измъкнахме се чисти.
И пак забърсахме нещо.
Бъди благодарен за колкото има. Първо правило, Вал.
Да. Първо правило.
Какво?
Всичко е наред.
- Просто не ми стигат.
- Никога не стигат, Вал.
Мила, сложи моя дял в колата.
Не мога да повярвам. Знаеш ли какво, Портър?
Много странно. Направо ще умреш, като го чуеш.
Винаги са си били 140.
Някой да ми даде докторска титла за това!
Господи! Почакай поне да се мръдна!
Всичко е наред, бейби.
Беше страхотна. Дай ми пис... Окей, дръж си го.
Точно както го планирахме. Не ми се разчувствай сега.
Бас държа, че много въпроси се прескачат из главата ти.
Лин просто не те разбра.
Не знам, жените реагират странно, като стане въпрос за любовници.
Какво?
Не те разбрах?
Нямаш проблем.
Хайде, г-це Портър, нямам време за губене.
- Тук ли е г-ца Портър?
- Госпожа Портър.
Добре, все едно.
Копеле гадно!
Ставай. Обърни се. Стани.
Какво намираме тук?
Колко са?
- Два бона.
- А това?
Хелий, ти как мислиш? Хероин, естествено!
Вал Резник.
- Къде е?
- Искаш да знаеш къде е?
Ей го тука. Гледай. Да го духаш!
Грешен отговор.
Копеле! Мамка му!
Вал Резник.
- Не съм го чувал.
- Откъде взе плика и боклука?
Недей, ще ме убият бе, човек!
Какво мислиш, че ще направя аз? Тревожи се за мен.
О, добре, добре...
Стегман... Тъпият Артър Стегман.
Къде е той?
В таксита "Саут енд". На "Фарагът роуд".
- Благодаря.
- Няма защо.
Търся Артър Стегман.
Няма го. С нещо да помогна?
Не можеш. Къде е той?
Не знам. Няма го.
Предположи.
Предположи къде е.
У дома ли си е?
Що не идеш да си го навреш?
- Добре, хвърлям. Този е мой.
- Хайде... Този път съм аз.
Един човек те търси.
Търся Стегман.
Ти пък кой си?
Казвам се Портър.
Портър, това ми прилича на... нападение.
Портър май обича да се съпротивлява при арест.
Стига бе, недейте тук! Той иска само да си поговорим.
Прав ли съм? Нали не бъркам?
- Ти ли си Стегман?
- Може би. Какво искаш?
Момчето ти не направи доставката.
Спокойно, момчета... Ела навън.
- Арти, ти наркодилър ли си?
- А бе, забравете това.
- И не ми пипайте парите.
- Това хероин ли е?
- Хероин е.
- Няма страшно, успокойте се.
Ела да говорим.
К'во гледате бе? Играйте си.
А ти ми окървави дивана. Хайде, ела!
- Стеги ни е държал настрана.
- Ще проверя това.
Вал Резник.
- Какво за него?
- Кажи ми къде е.
Дори да знаех, нямаше да ти кажа. Къде се срещна с доставчика ми?
- При доставката.
- Мъртъв ли е?
Не, но тя е. Свръхдоза от тоя боклук, който й пращаш.
- Какво ти пука на теб?
- Аз съм съпругът й.
Нали няма да ме гръмнеш?
Не пред децата.
Къде е той?
Не знам! Наистина.
Стоката ми я доставиха снощи. Няма да ги видя до другия месец.
Защо е толкова сложно?
Страх го е от момичето... така де, от... г-жа Портър.
Така ми се струва на мен.
Нищо не знам по въпроса. Познавам Вал от едно време.
Преди 3 месеца ми поиска услуга.
Правя по 1 бон отгоре на месец. Казах си, защо пък не.
Сега ти заплашваш да ме убиеш. Не съм чак такъв приятел на Вал!
- Той е в града. Само толкова знам.
- Откъде знаеш това?
- Той ми каза.
- Кога?
Когато намина. Каза, че се оправил със синдиката.
Каза, че се върнал на първа линия. Много беше развълнуван.
Кажи му, че и Портър се е върнал.
И си иска парите.
Иначе ще те навестя, когато децата ги няма.
Кога да му го кажа?!
Казвай.
"Една млада дама иска да ви види. Казва се Пърл."
Тя има два много лоши навика. В момента ме интересува единият.
Пусни я горе.
Апартамент 718. Оттук.
- Пусни я, какъв е проблемът?
- "Хаскел е. Извинявай, че вкъщи..."
Не се извинявай, а недей да звъниш.
"Сметнах, че е важно. Обади ми се един таксиметър от Саут енд.
- Онзи Стегман."
- Чакай малко.
На колене, кучко! Искам удовлетворение.
Говоря по телефона, Пърл.
- "Господарке Пърл", лайно мизерно.
- Говоря по скапания телефон!
- Казвай бързо.
- "Тоя Стегман се обади.
Звучеше изнервен, сякаш нещо му е изкарало акъла.
Искал да говори с теб. Казах, че ще попитам."
- Каза ли нещо повече?
- "Да ти предам, че Лин е мъртва.
И също, че някакъв обикалял, говорел кофти и те търсел.
- Сметнах, че трябва да знаеш."
- Искам да говоря с онова копеле.
- "Със Стегман ли?"
- Не, с президента Никсън.
Стегман, разбира се! Кажи му - във "Варик" до моста.
Да е там след...
Нека са 20 минути.
Не виждаш ли, че работя?
Не виждаш ли, че работя?
Търся едно момиче. Представя се с името Рози.
Ето нейна снимка. Познаваш ли я?
Работеше на телефон. Няма да излезе сама. Вероятно...
- ... е свързана със синдиката.
- Над моето ниво е. Не я знам.
Може би познаваш някой, които я познава.
- Защо я търсиш?
- Аз съм брат й.
Болен съм от рак. Искам да я видя за последно.
Изглеждате доста близки.
Имаш ли цигара?
Сестра ти май е доста скъпичка.
Опитай при Майкъл, бармана на хотел "Ригал".
Не това име очаквах.
Само това имам.
Опитах да ти звънна, но май си си сменил номера.
Никога не съм ти го давал, Стег.
- Как изглеждаше онзи?
- Тъмна коса, сини очи.
Същински кроманьонец.
Ако Лин е мъртва, ни е направил услуга.
- Ама съм 1 бон месечно на червено.
- Може да измислим нещо.
- Разбра ли му името?
- Каза, че се казвал Портър.
- Казал, че е дошъл за Портър?
- Не, каза че той е Портър.
Честно да ти кажа, не ми се ще тоя да ме гони.
Че аз да не съм никой?! Имам приятели.
Вдигам телефона, казвам му името и умира.
- И този път наистина!
- Успокой се малко...
- Какво ти каза за мен?
- Нищо. Само, че му дължиш пари.
- Каза ли защо? Нещо друго?
- Нищо. Защо, колко му дължиш?
Не е твоя работа.
Просто останах с впечатление, че иска да те убие, не че нещо...
Портър.
- Ти какво му каза?
- Нищо. Какво можех да му кажа?
- Каза ли му за парите? За хероина?
- Казах му, че аз го доставям.
- И нищо повече?
- Аз не знам повече!
Казал си му нещо. Име. Някой, който знае къде съм.
- Кълна се в майка си...
- Да ти еба майката!
- Това беше грубо. Успокой се.
- Какво гледаш бе?
- Недей пак, Вал...
- Какво си ме зяпнал?
Хайде, недей...
- Проблеми ли има?
- Няма. Ние точно си тръгваме.
Вал, този път ще почерпя аз.
Да ме виждаш да се бъркам?
Извинявайте. Тъкмо го повишиха и е малко нервен.
- Ей, приятел, има ли тук Майкъл?
- Ето онзи там.
Казаха, че можеш да ми уредиш скъпо хоризонтално освежаване.
Търся момиче на име Рози.
Проституцията е незаконна.
Говориш ми на гръцки.
Обикновено към тези неща се подхожда с повече дискретност.
Сега бъди дискретен.
- Как й беше името?
- Рози.
- Кой да предам, че я търси?
- Просто я повикай.
Дай ми телефона.
Погрижи се за това.
- "Кой си ти, по дяволите?"
- Портър.
"Опитай пак. Портър е мъртъв."
Бях твой шофьор. Осигурявах ти безопасна работна обстановка.
"Портър?
Защо ли сипвах сол в раните?
Нямах нужда от това.
Май просто си падах по нея."
Ела.
Добре изглеждаш за мъртвец.
- Как научи за това?
- От разговори на запознати.
А и чух, че жена ти се върнала в града сама.
Тя е мъртва.
Съжалявам, Портър.
Защо?
Старият нацупен Портър. Въобще не си се променил.
Това не е в твой стил.
Да, но хората се променят.
Стой. Мирно. Няма страшно. Ела, миличък.
Запознай се с най-гадното куче на света.
- Как се казва?
- Портър.
Пое твоята работа, като си тръгна.
Същият като теб е, но няма да ме изостави. Нали, миличък?
Искам една услуга.
Услуга? Може би все пак си се променил.
Търся едно момче от синдиката.
Казва се Групата. Вече не му викаме синдиката.
Не се дразни. Как се казва?
Вал Резник.
А, това копеле ли...
Познаваш ли го?
Срещнах го преди няколко години. Забраниха му да влиза в "Стар",
защото пребиваше момичетата. Едва не уби едно.
Теб?
Има ли значение? Нали се отказа да ме пазиш, забрави ли?
Имаш ли случайно представа къде може да е?
Предполагам, че е в хотела.
- Кой?
- Хотела на Групата.
Имаш ли адреса?
Нали сме приятели?
Поне бяхме. Но аз също работя там.
И на Групата няма да й хареса, ако ти кажа къде е хотелът.
Колко си силен? Според мен си наи-силният мъж, когото познавам.
- Но се питам дали е достатъчно.
- За какво?
Май търсиш тоя Резник за нещо, което няма да му хареса.
Да, ще го убия.
Това няма да му хареса.
А ако нещо се обърка и те хванат, и те питат откъде знаеш за хотела?
Защо изобщо го обсъждаме? Знаеш, че никога няма да те издам.
А ако те попитат настоятелно?
Ще им кажа, че е бил един таксиметров диспечер - Стегман.
"Окууд Армс" на "Юниън" и "17-а".
Здрасти, Вал.
Къде са ми парите?
Не, няма го. Взех ти пистолета. Вече е тук.
Ти си професионалистка. Дръж си устата, ако ти се живее.
Моите 70 бона. Искам ги.
- Нямам ги в момента.
- Къде са?
Всичките 130 000 са в Групата. Дадох им всичко.
Кажи им, че си им дал чужди пари и си ги вземи.
Не мога. Не ги познаваш тези...
Ти ще ме убиеш, независимо дали ще ти ги върна, или не.
Добре, ще намеря парите.
Дай ми само няколко дни... Какво правиш?!
- По обяд. Утре. Кажи го.
- Добре.
Нали не ми се сърдиш? Направих каквото трябваше.
- Трябва да оцениш това.
- Да, оценявам, че...
Не, не! Недей! Моля те.
Позволи на мен.
Кучка!
Остави я да работи.
Обичам те, бейби.
И още много ще те обичам.
Не, почакай.
Утре. По обяд.
Ти и парите да чакате на ъгъла на "7-а" и "Франклин" до телефона.
- Къде намери това?
- Една курва си я имаше.
- Познах те и я свих.
- Направи ли й нещо?
- Направи ли нещо на курвата?
- Какво общо има това?
Имам няколко свободни минути.
Свари си яйце.
Филип ми казва, че си имал проблем и ти е нужна помощ.
Да, сър.
Твоят проблем ли проби снощи охраната в "Окууд"?
А после нахлу в апартамента ми...
Има една стара поговорка, която ми е била полезна:
"Недей да сереш, където ядеш".
Или беше "живееш". "Недей да сереш, където живееш."
- Съжалявам, г-н Картър...
- Има три начина да се справим.
Първо - да ти помогнем.
Второ - да те оставим сам да си помогнеш.
И трето - да те заменим.
Инвестирали сме в теб, Резник. Време, пари и обучение.
И ако ти помогнем, донякъде ще браним инвестицията си.
А това е добра бизнес-политика.
Да, сър... Да, г-н Картър. Благодаря. Няма да съжалявате.
Според Филип, един мъж е дошъл в града, за да те убие.
А ти казваш, че е сам и е професионален крадец.
Обира трезори, банки, такива работи.
- Как се казва?
- Портър.
А първото му име?
Не знам. Никога не се е представял с нещо друго, освен с Портър.
Откъде взе тези 130 000 долара?
И този мъж е дошъл за това.
- За тези 130 000, с които ни плати?
- Да, но само 70 000 от тях са негови.
Не сме те питали откъде са парите. Не е наша работа.
Но сега, изглежда, това стана наша работа.
Ето досието му, г-н Картър.
Разбираш ли своята стойност за организацията, Резник?
Ти си садист. Нямаш угризения. А това е полезно.
Но сега си позволил
част от личния ти живот да застраши нас.
Всеки в нашата организация трябва да бъде благонадежден.
Ако сам се справиш с този проблем,
няма да има съмнение,
- че ти си нашият човек.
- Аз искам.
- Искам сам да се справя.
- Чудесно.
Докато въпросът се разреши, ще се изнесеш от "Окууд Армс".
Но аз няма къде...
Не искам повече неприятности в хотела.
Извинете за забележката,
но може да е по-лесно, ако Резник просто изчезне.
Мислих за това, но не ме притеснява Резник.
Той няма да издържи и две минути на улицата без нас.
Мисля си за другия образ.
- Как му беше името?
- Портър.
Много кураж се иска, за да очистваш хора от Групата.
Или е това, или е пълно куку.
Честно казано, не разбирам. За 130 000.
- 70 000 бил неговият дял.
- Още по-лошо.
Не искам г-н Бронсън да научава. Ще помисли, че се размеквам.
Един от неговите принципи е:
"Ако не разбираш нещо, отърви се от него."
Така че два пъти мерете,
но все пак го отрежете този, Фил.
- Някакви снимки или трофеи?
- Не, този път не.
Пуснаха ме, Пърл. Точно както си знаех.
Изчакай малко.
Млък! ! ! Говоря по телефона!
Дойдоха ли вече приятелите ти?
- Снощи, бейби.
- "Добре, каза ли им,
- че Портър им е свил парите?"
- Да, и те искат възмездие.
Добре, ето какво ще направим.
Да, това е Портър. Има лайна в главата.
Другия път, Портър.
Май че Портър си намери нови приятели.