Troy (2004) (Troy.DVDRip.XviD-DoNE.CD2.sub) Свали субтитрите

Troy (2004) (Troy.DVDRip.XviD-DoNE.CD2.sub)
Виждаш ли гарваните?
Не са опитвали принц досега.
За този ли ме напусна?
Бий се!
Страхливец!
Бий се!
Имахме споразумение. Бий се!
Бий се, синко.
Бий се.
Троянците нарушиха споразумението.
Пригответе се за битка!
Това не е чест.
Това е непристойно за принц!
Ако не се бие, Троя е обречена.
Битката свърши.
Не е свършила...
Отдръпни се, принц Хектор.
Иначе ще го убия в краката ти.
Той ми е брат.
Парис!
Хайде, хайде!
Влез вътре, Парис!
Стрелци!
Хората ни са прекалено близо до стените.
Изтегли ги, глупако.
За Троя!
За Троя!
Оправи строя.
Върнете се в строя!
Фронтови! Атака!
Стрелци!
Напред!
Аполон!
Принц Хектор!
Трябва да отстъпим!
Армията ми все още не е губила битка!
Няма да ти остане армия, ако не отстъпим!
Обратно към корабите!
Отстъпваме!
Спрете!
Но, принце, те бягат.
Влизаме в обсега на стрелците им.
Кажи на хората ни да приберат мъртъвците ни.
Прати човек да каже на гърците, че и те могат да си вземат техните.
Дали те биха били толкова щедри?
Хайде!
Връщайте се!
Мислиш, че съм страхливец.
Страхливец съм.
Знаех, че ще ме убие.
Ти ме гледаше...
и баща ми...
и брат ми...
и цяла Троя.
Какъв срам.
Отказах се от гордостта си.
От честта си.
Само за да живея.
Изправи се срещу велик воин, а за това се иска храброст.
Предадох те.
Менелай беше храбър човек.
Живееше да се бие.
Всеки път, когато бях с него ми се искаше да отида в морето и да се удавя.
Не искам герой, любов моя.
Искам мъж, с когото мога да остарея.
Присмиват ми се в Троя.
Опиянени от победата.
Мислят си, че ще си тръгнем.
Може би така трябва.
Да бягам като пребито куче?
Хората мислят, че дойдохме тук за жената на Менелай.
На него няма да му трябва повече.
Кръвта на брат ми още мокри по пясъка, а ти го обиждаш.
Не е обида да кажеш на мъртвия мъртъв.
Ако си тръгнем, хората ни ще изгубят увереност.
Ако троянците могат да ни победят толкова лесно...
и други ще си помислят, че могат да го направят.
Ако останем,
оставаме поради правилните причини.
Да защитаваме Гърция, а не гордостта ти.
Конфликтът ти с Ахил ни унищожава.
Ахил е един човек!
Хектор е един човек.
Погледни какво направи днес.
Той се бие за страната си.
Ахил се бие само за себе си.
Не ме интересуват целите на човек,
а способността му да печели битки.
Прав е.
Моралът на хората е слаб.
Но дори да се помиря с Ахил...
той няма да ме слуша!
По-вероятно е да ме убие от колкото да ме слуша.
Ще говоря с него.
Ще иска момичето.
Да си взема проклетото момиче.
Не съм я докосвал.
- Къде е?
- Дадох я на момчетата.
Трябва им някакво развлечение...
след днешната загуба.
Дай кучката насам!
Кой ще е първи?
Троянска курва!
Това е девственица!
Дръжте я!
Ахил!
Нараниха ли те?
Би се с тях, имаш смелост.
Бих се след като ме нападнаха.
И кучето има толкова смелост.
Яж.
Познавам хора като теб през целия си живот.
Напротив.
Мислиш, че си различен от хилядите други?
Войниците не разбират нищо друго, освен войната.
Мирът ги обърква.
Мразиш войниците.
Съжалявам ги.
Троянски воини умряха, защитавайки те.
Може би заслужават повече от съжалението ти.
Защо избра този живот?
Кой живот?
На велик воин.
Нищо не съм избирал.
Такъв съм роден.
Ами ти?
Защо избра да обичаш бог?
Тази любов ще ти се стори доста едностранна.
Харесва ли ти да ме дразниш?
Отдала си живота си на боговете.
Зевс, бог на мълниите.
Атина, богиня на мъдростта. Служиш им, нали?
Да, разбира се.
Ами Арес, бог на войната?
Убил толкова много хора.
Всички боговете трябва да се почитат.
Ще ти кажа една тайна.
Нещо, на което не ви учат в храма.
Боговете ни завиждат.
Завиждат ни, защото сме смъртни.
Защото всеки миг може да ни бъде последен.
Всичко е по-красиво, защото сме обречени.
Никога няма да си по-красива, от колкото си сега.
Никога няма да сме отново тук.
Мислех те за тъп селянин.
Бих простила на тъп селянин.
Направи го.
Няма нищо по-лесно.
Не си ли уплашен?
Всички умират.
Сега или след 30 години?
Няма значение.
Направи го.
Ще убиеш още хора, ако не те убия.
Още много.
Господарю...
Кажи на хората да натоварят кораба.
Връщаме се вкъщи.
Агамемнон е горд човек.
Но знае кога е направил грешка.
И ти се извиняваш вместо него?
Защо се подчиняваш на тази свиня?
Светът ти изглежда прост, приятелю.
Но когато станеш крал, много малко решения са прости.
Итака не може да се справи с враг като Агамемнон.
Трябва да се страхуваме от него ли?
Ти не се страхуваш от никога, това ти е проблемът.
Страхът е полезен.
Нужен си ми.
Нужен си на Гърция.
Гърция се е справяла добре и преди да се родя.
Гърция ще си бъде Гърция и след като умра.
Не ти говоря за земята.
Нужен си на хората ни.
Остани, Ахиле.
Роден си за тази война.
Доста по-сложно е сега.
Жените винаги усложняват нещата.
От гръцките крале, теб уважавам най-много.
Но в тази война ти си слуга.
Понякога трябва да се подчиниш, за да управляваш след това.
Надявам се да разбереш това някой ден.
Връщаме се у дома?
Отплаваме на сутринта.
Гърците умират.
Не можем просто да си отидем.
Ще има и други войни.
Обещавам ти.
Това са твои сънародници.
Предаваш цяла Гърция, само за да видиш как Агамемнон губи.
Трябва да има и победени.
Боговете ни благословиха.
Сега е моментът да унищожим гръцката армия.
Моралът им е съкрушен.
Да ги ударим сега! Да ги ударим здраво!
И ще и победим!
Мирмидонците не се биха вчера.
Има неразбирателство между гърците.
Ако нападнем сега, ще ги обединим отново.
Ако искат да ни нападнат, нека го направят.
Не могат да преминат стените ни.
Пак ще ги победим.
Вчера гърците ни подцениха.
Да не им връщаме жеста.
Сигурен ли си в значението на тези знамения?
Оскверняването на храма...
разгневява Аполон.
Боговете проклинат гърците.
Подгответе армията. Нападаме на зазоряване.
Още ли съм твоя пленница?
Ти си мой гост.
Може ли да те попитам нещо?
Ще оставиш ли войната зад гърба си?
А ти ще оставиш ли Троя?
Стрелците отзад.
Ахил.
Ахил.
Ахил!
Напред!
Достатъчно за днес.
Да.
Обратно към корабите!
Беше му братовчед.
Към Троя!
Обратно в града!
Към Троя!
Щяхме да отплаваме днес.
Мисля, че никой няма да отплава вече.
Ахиле!
Нарушили сте заповедите ми.
Не, господарю.
Стана грешка.
Наредих ви да стоите тук.
Повел си ги в битка.
Не бях аз, господарю.
Мислехме, че си ти.
Къде е Патрокъл?
Патрокъл!
Помислихме го за теб, господарю.
Носеше доспехите ти.
Щита ти...
ботушите ти, шлема ти.
Дори се движеше като теб.
Къде е той?
Къде?
Мъртъв е, господарю.
Хектор му преряза гърлото.
Не, недей!
Къде ме водиш?
Помниш ли как стигнахме дотук?
Да.
Следващият път като дойдеш тук...
продължи по тунела.
Не можеш да се изгубиш, само върви направо.
Когато стигнеш до края, ще излезеш край реката.
Следваш реката докато стигнеш планините.
Защо ми казваш това?
- Ако умра...
- Не!
Не знам колко още ще издържи града.
Ако гърците вляза, всичко е загубено.
Ще убият мъжете.
Децата ще хвърлят от стените.
Моля те!
А жените ще вземат за робини.
За теб това ще е по-лошо от смъртта.
Защо ми казваш тези неща?
Защото искам да си готова.
Искам да вземеш момчето ни...
и да го доведеш тук.
Спаси колкото можеш повече хора, но ти трябва да стигнеш до тук.
И бягай.
Убих едно момче днес.
Беше млад.
Прекалено млад.
Това момче спаси войната за нас.
- Евдоре.
- Господарю.
Донеси ми доспехите.
Не.
Не отивай!
Камшик!
Хектор ми е братовчед. Той е добър човек.
Не се бий с него. Моля те!
Моля те!
Хектор!
Хектор!
Хектор!
Хектор!
Татко.
Прости ми за всичко лошо, което съм сторил.
Служих ти по най-добрия начин, който мога.
Хектор!
Нека боговете бъдат с теб.
Хекторе.
Хекторе, никой баща не е имал по-добър син от теб.
Нека Аполон бди над теб.
Ти си най-добрият човек, когото познавам.
Ти си принц на Троя.
Знам, че ще ме накараш да се гордея с теб.
Хектор!
Помниш ли какво ти казах?
Не е нужно да отиваш.
Не е нужно.
Помниш ли какво ти казах?
Хектор!
Хектор!
Видях този момент в сънищата си.
Нека се споразумеем.
Боговете ще са наши свидетели.
Нека победителят да позволи...
победеният да бъде погребан както традицията повелява.
Няма споразумения между лъвове и хора.
Сега знаеш с кого се биеш.
Мислех, че се бия с теб вчера.
Иска ми се да беше ти.
Но му отдадох честта, която заслужаваше.
Отдаде му честта на меча си.
Няма да имаш очи довечера. Нито уши, нито език.
Ще се скиташ из подземния свят и всички мъртви ще знаят.
Това е Хектор.
Глупакът, който си мислеше, че е убил Ахил.
Стани, принце на Троя.
Стани. Няма да позволя славата ми да се изплъзне.
Загуби братовчед си.
А сега отне моя.
Кога ще свърши всичко?
Никога не свършва.
Кой си ти?
Направих това, което никой досега не е правил.
Целунах ръцете на човека, който уби сина ми.
Приам?
Как дойде тук?
Познавам земите си по-добре от гърците.
Ти си смел човек.
Мога да ти отсека главата докато мигнеш.
Наистина ли мислиш, че смъртта още ме плаши?
Сега, след като гледах как големият ми син умира...
и как влачиш тялото му със своята колесница.
Дай ми го.
Заслужава достойно погребение. Знаеш това.
Дай ми го.
Той уби братовчед ми.
Мислеше, че си бил ти.
Ами ти колко братовчеда си убил?
Колко синове, бащи, братя, съпрузи?
Колко, храбри Ахиле?
Познавах баща ти.
Умря преди да му дойде времето.
Но имаше късмета да не доживее да види как синът му умира.
Ти ми взе всичко.
По-големият ми син, наследник на трона...
защитник на моето царство.
Не мога да променя случилото се, такава е била волята на боговете.
Но дай ми малко милост.
Обичах момчето си от момента, в който той отвори очи...
до момента, в който ти ги затвори.
Позволи ми да измия тялото му...
позволи ми да кажа молитвите...
позволи ми да сложа две монети на очите му.
Ако те пусна да си вървиш...
ако ти дам сина ти...
това не променя нищо.
Все още ще ми бъдеш враг на сутринта.
А ти все още си ми враг тази вечер.
Но дори враговете проявяват уважение.
Възхищавам се на смелостта ти.
Ела навън.
Ще срещнем скоро, братко.
Синът ти беше най-добрият с когото съм се бил.
В моята страна погребението трае 12 дни.
В моята също.
Тогава принцът ще получи тази чест.
Никой грък няма да нападне Троя следващите 12 дни.
Бризеида?
Чичо.
Мислехме, че си мъртва.
Свободна си.
Ако съм те наранил...
не съм го искал.
Тръгвай.
Никой няма да ви спре. Имате думата ми.
Ела, момичето ми.
Ти си много по-добър крал, от този, който води тази война.
Ахил прави тайни споразумения и аз трябва да ги зачитам?
Това е чисто предателство!
Да се съветва с вражеския крал и да му дава 12 дни мир!
Мир! Мир!
Принцът им е мъртъв.
Армията им е без водач.
Това е времето за атака!
Дори и след смъртта на Хектор, все още не можем да преминем стените.
Ще сравня стените им със земята.
Дори да ми коства 40 хиляди войници.
Чуй ме, Гръмовержецо!
Ще сравня стените им със земята.
Добро е.
За сина ми, като се върнем.
Е, Одисей.
Откри начин да накараш овцете да поканят вълците на вечеря.
Прости ми Евдоре.
Не трябваше да те удрям.
Ти ми беше верен приятел през целия си живот.
Надявам се да не те разочаровам повече.
Аз съм разочарованието.
Вземи хората и ги заведи у дома.
Няма ли да дойдеш с нас?
Трябва да воювам своята битка.
- Ще дойдем с теб.
- Не.
Не искам да бъдете част от това.
Прекрасна нощ.
Върви, Евдоре. Това е последната ми заповед.
Да се бия за теб беше чест, господарю.
Отворете портите!
След 12 Дни
Чума.
Не се доближавайте, кралю.
Такава е волята на боговете.
Те оскверниха храма на Аполон.
И Аполон оскверни телата им.
Мислеха, че могат да дойдат и да превземат града ни за ден.
Вижте ги сега.
Бягат отвъд Егейско море.
Какво е това?
Дар за Посейдон.
Гърците му се молят за благополучно завръщане.
Това е подарък.
Трябва да го занесем в храма на Посейдон.
Мисля, че трябва да го изгорим.
Да го изгорим? Принце, това е подарък за боговете.
Татко.
Изгори го.
Погледни ги.
Ще си помислиш, че принцът им изобщо не е умирал.
Сега ти си техният принц.
Накарай брат си да се гордее с теб.
Бризеида. Къде е тя?
- Къде е?
- Не знам.
Моля те. Имам син.
Изведи го от Троя тогава.
Бризеида!
Парис!
Андромаха!
Елена, трябва да вървим.
- Къде?
- Ще ти покажа.
Побързай.
Парис, Парис.
Далече е. Трябва да тръгваме веднага.
Бризеида!
Нека изгори!
- Нека Троя изгори!
- Изгорете я!
Изгорете я!
Изгорете Троя!
Пътят е дълъг. Бързо!
- Аз оставам.
- Не!
Баща ми никога не би изоставил града. Не мога да си тръгна.
Градът е мъртъв.
Изгарят го до основи.
Как се казваш?
Еней.
Можеш ли да си служиш с меч?
Да.
Мечът на Троя.
Докато е в ръцете на троянец...
хората ни имат бъдеще.
Пази го и му намери нов дом.
Ще го направя.
Бързо!
Бризеида не беше в стаята си.
Ще я намеря.
- Оставам с теб.
- Върви.
Моля те, не ме оставяй.
Как би могла да ме обичаш, ако избягам сега?
- Моля те!
- Ще се срещнем отново.
В този свят или в някой друг, ще бъдем заедно.
Тръгвай.
Към портите!
Воини на Троя!
Вие сте велики бойци!
Да ви командвам беше моя чест.
Принце!
Лодкарят ни чака!
Да го накараме да почака още малко!
Парис!
Нямате ли достойнство!
Вече е късно за молитви, свещеничке.
Заради любовните ти истории за малко да загубя тази война.
Ще бъдеш моя робиня.
Троянска свещеничка...
ще мие подовете ми...
а нощес...
Ела.
Не!
Парис!
Не!
Не!
Моля те!
Парис!
Всичко е наред.
Ти ми даде капка мир...
в моя живот на война.
Бризеида, ела.
Върви.
Трябва да тръгваш.
Троя пада.
Върви.
Трябва да вървим.
Знам един таен изход.
Всичко е наред.
Върви.
Бризеида.
Върви...
Дано намериш покой...
братко.
Ако някога разказват моята история...
нека казват, че се бих рамо до рамо с великани.
Хората се издигат и падат като пшеницата.
Но имената им не ще бъдат забравени.
Нека казват, че съм живял във времето на Хектор.
Безстрашен и могъщ.
Нека казват...
че съм живял във времето на Ахил.