Unbreakable (2000) (Unbreakable.2000.Cd1.Xvid.AC3-5.1.Osloskop.Net.sub) Свали субтитрите
Цената на всяка рисунка варира от 1 до 140 000 долара.
172 000 комикса се продават в Щатите всеки ден.
Над 62 780 000 всяка година. Средностатистическия колекционер
притежава около 3 321 комикса и ще прекара
1 година от живота си четейки ги.
Филаделфийски Универсален Магазин 1961
Това е г-н Матюс. Той е лекар.
- Добре ли сте?
- Линейката е на път.
Благодаря ви.
Измислихте ли име вече?
Елайджа.
Той трябва ли да плаче така?
Може ли?
Може ли да си го взема?
Какво се е случило по време на раждането?
Нищо. Беше много бързо.
Бебето просто искаше да си излезе.
И нямаше проблеми.
Изпуснали ли сте го?
Моля?
Изпускали ли сте това бебе?
Боже Господи, не.
Съобщете на линейката, че има сериозна ситуация.
Добре. Моли.
Никога не съм виждал това.
Оказва се, че бебето ви е получило няколко фрактури...
докато е било във матката ви.
Ръцете и краката му са счупени.
Това е станция Изток 177.
Следваща спирка, Филаделфия.
Сам ли сте?
- Да.
- Да.
Някой е забравил това списание.
Искате ли да го разгледате?
Може ли да разгледам това?
Благодаря.
- Харесвате ли спорта?
- Моята област.
Представлявам спортисти. Агент съм.
Случайно да търсите мъже за синхронно плуване?
- Мисля да се захвана с това.
- Така ли?
Страх ме е от водата.
Мислите ли, че това ще е проблем?
Представлявате ли някой във Филаделфия?
Имам среща с един футболист от университета Темпъл.
Защитник.
Това хлапе е 1,90, 100 кг.
Изминава 50 м. за 4,3 секунди. Ще бъде добър.
Харесвате ли футбол?
Не много.
- Аз съм Дейвид Дън.
- Кели.
- Здравей.
- Здравейте, приятно ми е да се запознаем.
Приятно. - Приятно ми е да се запознаем.
Колко дълго ще сте във Филаделфия?
- Аз съм омъжена.
- Супер.
- Съжелявам.
- Какви ги говорите?
Аз...
Мисля, че не ме разбрахте какво, аз просто...
- казвах...
- Знам.
Мисля да си намеря друго място.
Аз просто...
Това е което той не е разбрал. Изглежда прекалено стилен.
Аз също съм стилен.Ами аз? Не изглеждам ли стилен?
Но се страхувам, че си го забравил!
- И това! И...
- Къде си бил, Банана?
Сега те хванах, невестулко.
Някои коли са запалени, и отломките са навсякъде.
Не сме много сигурни на този етап...
как спасителния екип въобще ще стигне до там.
Ако сега се включвате, влак номер177...
е делайлирал малко преди Филаделфия.
Предаваме на живо от Въздушна камера 4.
Да, това е... Оказва се, че това е спасителна линейка...
и има още след нея. Виждам ги на прохода.
Не знам колко близо ще успеят да стигнат, Дейвид.
Това са бараки за дърва....,дървета.
Ще бъде много трудна спасителна операция.
Опитай се да хванеш от това.
Здравейте. Аз съм д-р Дъблин.
Вие сте във спешното отделение на Филаделфийската болница.
Претърпяли сте сериозен инцидент.
Погледнете ме.
Как се чувствате?
- Добре.
- Добре.
Ще ви задам няколко въпроса.
Имали ли сте сърдечни проблеми или с астма в миналото?
- Не.
- Бъбречни кризи?
- Не.
- Алергии?
Не.
Къде седяхте във влака?
- До прозореца.
- Във вагона?
Да.
- Къде са другите пътници?
- Семейството ви с вас ли беше?
Не.
Ставали ли сте от мястото си?
Сигурен ли сте, че сте бил във вагона?
Да.
Защо ме гледате така?
Влакът ви е излезнал от релсите.
Някаква неизправност.
Намерили са само двама живи до момента...
вас и този човек.
Черепът му е разбит и по-голямата част от лявата му страна я няма.
И да отговоря на въпроса ви, има две причини...
за да ви гледам така.
Едната е защото след няколко минути...
вие ще бъдете официялно единствения оцелял от тази катастрофа.
И втората...
е защото нямате нищо счупено.
Нямате нито една драскотина.
Дейвид?
Какво стана в Ню Йорк?
Не мисля, че получих работата.
Все още мисля да...
Все още мърдам.
Само...
Само - само не сега.
Лека нощ.
Лека нощ.
Сара Еластън...
социален работник от обществения център на Брау и....
Молим се за душата ти.
Кевин Елиът, бизнесмен...
баща на шест.
Молим се за душата ти.
Глен Стивънс...
изследовател в областа на левкемията...
във университета Дрексъл.
Молим се за душата ти.
Дженифър Пениман...
Третокласна учителка в осн. уч. Елинсън.
Молим се за душата ти.
- Да?
- Ноел там ли е госпожо?
Не г-не няма го.
Четох за вас във вестника.
- Моля?
- И аз съм катастрофирала няколко пъти.
Един кон едва не ме тласна към смъртта.
- Уау.
- Приспаха го.
Това е тъжна история.
Ще може ли... Бихте ли попитали Ноел нещо заради мен?
Продължете.
Бихте ли го помолили да повери колко болнични съм вземал...
откакто работя тук?
- Това ли да му предам?
- Да, госпожо.
Благодаря ви.
Хей, Ноел.
Какво, да не си си ударил главата във влака?
Събирай си мозъка да се връщаш на работа?
- Какво?
- Четиресет долара.
- Какви четиресет?
- Получаваш 40 повишение.
Това е.
Проверих. Прав си. Не си вземал болнични.
Пет години без болничен. Схващам. Искаш повишение.
Добър начин да ми го кажеш.
- Джозеф добре ли е?
- Да.
- Той спи.
- Ох.
Исках да те питам нещо.
Ще прозвучи малко страно, но...
само си помисли за секунда, става ли?
Добре.
Кога за последен път бях болен?
Помниш ли?
Ами..., Аз-з не знам.
Минало е доста време.
Не съм боледувал тази година, аз знам това.
Добре.
Помниш ли да съм бил болен?
Ами...
не и точен ден.
И за какво е това?
Одри, пониш ли да съм бил болен?
През 3-те год. от който сме тук?
В стария апартамент?
Преди Джозеф да се роди? Дори преди да се оженим?
Аз-з не помня.
Не мислиш ли,че това е малко странно...
да не помниш една настинка или треска или болка в гърлото?
Какво мислиш, че означава?
Ами...
Мисля, че означава, че съм много уморена за да си спомня.
Стига толкова седене тук. Мнго продължи.
Няма да излизам там повече. Няма повече да ме нараняват.
- За последен път ти казвам.
- Не можеш да наравиш нищо за това.
Можеш да паднеш между този стол и този телевизор.
Ако това е което Бог е намислил за теб, това ще се случи.
Не можеш да се скриеш от него, като седиш в стаята.
В училеще ми казват г-н Стъкло защото се чупя като стъкло.
Сега ти реши...
да се страхуваш...
и никога да не се обърнеш.
През целият си живот, винаги ще се страхуваш.
- Имам подарък за теб.
- Защо?
Забрави защо.
Искаш ли го или не?
е, иди го вземи тогава.
Къде е?
На пейката...
отсреща през улицата.
Някой ще го вземе.
Тогава по-добре побързай.
Купила съм ти цяла купчина.
Ще има по един от тези...
всеки път когато излезеш тук.
Казват, че този има изненадващ край.
Това е от личната библютека на Фриц Кампион.
Това е от преди въпроса за заставането на челно място през 188....
Класическо изобразяване на доброто срещу злото.
Забележете квадратната челюст на Слеър, привична на повечето герои.
и слабият непорпорционален размер на главата и тялото на Джагуаро.
Това също е обичайно, но за злодеите.
Това което се забелязва при тази твоба е...
това което я прави много, много специялна...
е реалистичното изобразяване на фигурите й.
Когато образите стигнали до списанието...
те са били преувеличени...
както става винаги.
Това е гроздобер.
Е...
увийте я.
Вие взехте едно наистина мъдро решение.
е, хлапето ми ще полудее.
Бихте ли повторили?
Синът ми Джеб-- подарък за него е.
- На колко години е Джеб?
- На четири.
Не.
Не, не, не, не, не.
Трябва да си вървите.Веднага.
Какво - Какво казах?
Видяхте ли строителни блокчета тук?
Видяхте ли тънка пластмасова табелка закачена за ризата ми...
със името ми на нея?
Видяхте ли малко Азиятче с празна физиономия да седи отвън...
във механичен хеликоптер който се движи като пуснеш монети в него?
Не?Това ще видите в магазин за играчки...
а вие се мислите че сте във такъв магазин защото...
вие сте тук за да пазарувате за дете което се казва Джеб.
Сега, един от нас е направил голямата грешка...
да изгуби ценното време на другият човек.
Това е галерия на изкуството, приятелю...
а това е произведение на изкуството.
Само с уговорена среща.
- Получих картичка от магазина.
- Поздравления.
Имате поща. Изложението е след две седмици.
Тази беше под чистачката на колата ми.
Колко сте сигурен че не сте се разболявал никога?
Седемдесет и пет процента.
Е, това не е никак сигурно, нали?
Това е дупка номер едно.
Ще бъда изключително скептичен за всичко това.
За всичко кое?
Предполагам, че никога не сте бил нараняван. Ще сгреша ли в това си предположение?
Татко е бил нараняван.
Право ли е детето?
Да, сър. В колежа, претърпях автомобилна катастрофа.
- Сериозна ли беше?
- Не е могъл да играе футбол повече.
Това е дупка номер две.
И то голяма.
Г-н Прайс може ли да поговорим за бележката която сте оставили на колата ми?
Изучил съм подробно и обстойно комиксите.
Прекарал съм една трета от живота си в болнично легло...
без никакво друго занимание освен четенето.
Вярвам, че комиксите са последната ни връзка...
към древния начин за предаване на историята.
Египтяните рисували по стени.
Страни из целия свят все още предават знанието си чрез рисунки.
Вярвам, че комиксите са част от историята...
която някой някъде е почувствал или изживял.
Тогава, разбира се, тези преживявания и тази история...
били сдъвкани от комерсиалната машина, били популяризирани...
били наименовани, анимирани с продажна цел.
Този град е видял делът си от бедствия.
Видях последиците от самолетната катастрофа.
Гледах отломките от горящия хотел.
Гледах новините в очакване да чуя много специфична комбинация от думи,...
но те не идваха.
И после един ден видях новинарската история за инцидент с влак...
и ги чух.
"Има един оцелял...
и той е чудотворно ненаранен."
Аз имам нещо което се казва Остегенезис Имперфекта.
Това е генетичен хаос.
Не произвеждам нужните протеини добре...
и това прави костите ми много кухи.
Много лесно се чупят.
Имал съм 54 счупвания през живота си...
и имам рядък вариянт на това заболяване, тип едно.
Има тип две, тип три, тип четири.
Тип четири не продължава много дълго.
И ето така ми влезе в главата.
Ако има някой като мен на този свят...
и аз съм на единия край на спектъра...
не може ли да има някой...
противоположния на мен на другия край?
Някой който не се разболява, който не може да бъде наранен като всички останали?
И вероятно той дори не го знае.
Човек, за когото се пишат тези истории.
Човек сложен тук за да пази нас, останалите.
Да ни пази.
- Мислите, че баща ми е...
- В момента нищо не мисля.
Но е възможност...
такава с много дупки.
Джозеф, не смей да пийнеш пак от тази вода.
- Върви я изхвърли.
- Но тате...
Направи го сега ако обичаш.
Виждам такива като теб през цялото време като съм на работа.
Намирате някой от когото можете да се възползвате...
разказвате му фантастична история...
и някъде там казвате:
"Трябва ми само номера на кредитната ви карта...
малко заплащане."
Тази сутрин беше първата от която мога да си спомня...
че не си отворих очите с чувството...
тъга.
Мислех, че човека написал бележката има някакви отговори за мен.
Сега си тръгвам.
Успех с изложбата.
Та каква работа си имаш, Дейвид?
Каза, че виждаш хора като мен в работата си.
- С какво точно се занимавате?
-Работя на стадиона на Университета.
Охранител.
Здравей.
Взех решение.
Добре.
Просто искам да те питам нещо, може ли?
И можеш да бъдеш напълно честен.
Подготвена съм за всеки отговор, и...и той нямя да ми повлияе.
Бил ли си с някоя?
Искам да кажа откакто имаме проблеми.
Отговорът ти няма да ми повлияе.
Просто трябва да знам, разбираш ли?
Искам да кажа, че няма да ми повлияе и в двата случая.
Не.
Съжелявам, Дейвид. Съжелявам.
Както и да...
моето решение ...
искам да започнем отначало.
И искам да бъде както отначало.
И това означава много защото ти оцеля във влака.
Това е като втори шанс.
И ако ти поискаш някой път да излезем...
аз ще бъда съгласна.
Добре.
- Дън.
- Тичай към Дън.
Да, Дженкинс е.При нас има един на врата 17-C с фалшив билет.
Казва, че те познава. Не иска да ми каже името си.
Как изглежда?
Защо мислиш, че от всички професии на света...
ти се избрал да пазиш?
- Вие сте много странен човек.
- Можехте да бъдете данъчен инспектор.
Да имате ваш гимнастически салон. Да отворите верига ресторанти.
Можехте да направите едно от 10 000 неща.
Но в крайна сметка, избирате да пазите хората.
Вие сте взели това решение, и го намирам за...
много, много интересно.
Сега всичко което ми трябва е номера на кредитната ви карта.
Последното беше шега.
- Вие сте голям фен на спорта, нали?
- Това започва да ме интригува.
Става тежко десет минути преди началото.
Програмите тук. Програми.
Програми.
Програми. Програмите тук.
- Рич, защо не проверим?
- Да.
-Дай ми една минута.
- Проблем ли има?
Съжелявам. Ще се наложи да ви претърся.
- Нищо лично.
- Високият мъж с камуфлажното яке.
Някои хора носят оръжие тук, и пият прекалено много.
Ако отбора не се справя добре, лоши неща могат да се случат.
Правим проверки на хората за да обезкуражим носенето на оръжие.
Ако той носи, ще излезе от опашката.
Да, минавайте насам.
Добре. Трябва да седнете в жълтата секция.
Това е на второто ниво, но поне няма да ви наплюят.
- Добре.
- Как разбрахте, че този в който се блъснахте...
носи оръжие?
Не знам.
Може би заради камуфлажното яке което носеше.
Тези хора обичат да носят ловни ножове и други неща на шоуто.
Помислихте, че има нож?
- Да, помислих, че носи нещо.
- Но не нож.
Видях сребърен пистолет със черна дръжка...
затъкнат в панталона му.
Нали знаете, като по телевизията.
Имате добри инстинкти за такива неща?
- Например?
- Да знаете когато хората са направили нещо лошо?
- Да.
- Опитвали ли сте да се усъвършенствате?
- Не знам какво ме питате.
- Вашето умение.
Вижте, трябва да съм на терена по време на играта.
- Вече можете да седнете ето...
- Образите от комикси...
често имат тайни умения...
невидимост, рентгеново зрение, неща от този тип.
Добре.
- Не ми се играе тази игра повече.
- Това е преувеличение на истината.
Може да се основава на нещо просто-като инстинкта.
- Но той може и да не носи нищо.
- Но може и да носи...
сребърен пистолет със черна дръжка затъкнат в панталоните му.
- Дън.
- Трябва да вървя.
Да, знам. Ей сега слизам.
- Един последен въпрос.
- Какво?
Автомобилната катастрофа която сте преживели.
Имаше ли още някой със вас?
Да. Жена ми, Одри.
Тя беше във колата с мен.
Приятен живот, Елайджа.
И следващия път си купувай билети от оторизираните за тази цел места.
- Дън.
- Идвам.
...при разследването на влак 177...
провеждано от Източни Влакови Пътища ООД.
Градския съвет реши да прокара планове...
изискващи по-висок стандарт за инспекция и подръжка...
на всички релсови превозни средства във Филаделфия...
и всички околни маршрути.
Изчакайте малко!
Искам само да ви питам нещо.
Татко! Ей, татко!
Тате!
Джозеф знаеш и колко ще се ядоса майка ти ако разбере,че играеш футбол?
Ти ще кажеш ли?
Искаш ли да играеш за нас? Имаме големец като теб.
Ще играете от противоположни отбори. Той е братовчед на Потър.
Започнал е да играе в университета Темпъл.
Ще се пробва във резервите.
Казва, че може да пробяга 50 метра за 4,3 секунди.
Да, чух.
Ти можеш да го биеш татко.
- Хайде да го бием.
- Ще се прибирам.
Само една игра. Казах им че си велик.
- Защо си направил това?
-Само една.
Прибирам се. Имам някои неща за вършене.
- Какви неща?
- Ще потренирам.
- Ще ти помогна.
- Не, аз...аз нямам нужда--
Не мога да играя момчета! Ще тренирам с татко!
Върви. Започваме! Готови?
Хът! Справяш се добре. Ето там! Хващай!
Трябва да бягам
Да спирам да се крия
И съм ограничен
Да продължавам да чета
И имам още един сребърен долар
Колко сложи?
Сложил си прекалено много. това са 120 кг.
Колко можеш да вдигаш?
Това е най-тежкото което съм вдигал.
Можеше да бъде опасно, Джозеф.
Защо не се качиш горе и да ме оставиш да довърша?
Ще ги сваля. Ще ти помогна.
Мислиш ли че можеш да биеш Брус Лий?
Не.
Искам да кажа ако знаеше карате.
Не.
Ами ако му беше забранено да рита, а ти си му много ядосан?
Не, Джозеф.
Колко свали?
Излъгах.
Сложил си още?
Колко е това?
130 кг.
Да сложим още.
Добре.
Защо не се отдръпнеш малко за безопасност, а?
Още?
Никога не прави нещо такова. Нали знаеш това?
Какво правиш когато нещо лошо става?
Викам Мама.
Правилно.
Колко сложи този път?
Всички.
Какво друго можем да използваме?
Колко е това?
Колко е това, тате?
Около 200 кг.
Фрактура на пета кост на дясната ръка...
както и множество фрактури на пето шесто, седмо и осмо ребро.
Най лошото нараняване, обаче е на десния крак...
спирална фрактура.
Имаше 14 счупвания.
Просто беше разбит.
Казват ми Г-н Стъкло.
- Кой?
- Децата.
Добре ли сте г-н Прайс?
Да продължа ли?
Шини са поставени по дължината на крака.
Ще се наложи да ползвате инвалидна количка за около два месеца.
После патерици за 12-14 месеца.
Болничния престой ще е от пет до осем дни...
последван от 9-12 месечна физическа терапия.
Предписани са ви болкоуспокояващи...
рецепта за Морфинови капки, Перкоцет, Дарвоцет.
Човекът за 10ч. е тук.
Болницата го е изписала тази сутрин.
Благодаря.
Елиджа, нали?
Ще предотвратим съществено атрофиране на здравия ви крак с това...
ще работи за движението ви.
От колко време сте омъжена?
- Дванайсет години.
-Как се събрахте?
Малко съм нервен, че съм тук.
И задавам много въпроси когато съм нервен.
Злополука с кола.
О! Сега ще трябва да ми разкажете повече.
Съпругът ми беше спортист в колежа...
заедно претърпяхме катастрофата.
Колата ни се подхлъзна на пътя и двамата бяхме ранени той не можа да играе футбол повече.
И ако това не се беше случило, сигурно нямаше да сме заедно.
- Защо така?
- Мисля, че трябва да говорим за рехабилитацията ви.
Не е нужно да ми отговаряте ако не искате.
Разкажете ми повече за тази машина.
Предотвратява атрофирането като--
Не можех да прекарам живота си с някой който играе футбол.
Просто е.
Не, че мразя играта. Уважавам количеството умения които включва.
И..И като всички други, боготворях начина по който той играеше.
Но футбола по много начини, противоречи на това което правя.
Колкото повече нараняваш опонента толкова повече те награждават.
Знаете, че има много насилие, а аз не искам насилие в живота си.
Това не е нещо което много хора биха разбрали, но--
Както и да е, съдбата се намеси с този инцидент...
и извади футбола от уравнението.
И всички заживели щастливо.