72 Metra (2004) (72 METRA CD2.sub) Свали субтитрите

72 Metra (2004) (72 METRA CD2.sub)
- Молодой!?
-Схвана ми се кракът, мислех че това е края.
-Къде е Молодой?
- Потъваме.
-Ти, какво правиш?? Казах ти да не шляпаш с крака под водата!
- Молодой, как си?
- Нормално.
-Няма нищо, с теб ще изиграем един брейк.
"Ние сме от друго тесто", нали?
- Да.
- Учени, такива учени от Москва до Ленинград...
Мислиш, че не знам защо си тук?
Такива, като теб ги знам. Безплатни хотели, а? Авантаджии.
- Виждате безплатните неща, но не знаете нищо за мен.
-Не искам и да знам.
- Ето, а вашия статус...
- Статус на защитник на родината!
- Трябва ли да се подиграваш?
- Статус на защитник на Родината, точно казано.
Но кой да защитавам тук?
- Мен.
- Теб?
- Мен.
- А можеш ли да ми обясниш-защо?
- Защото вие сте войници, а аз-не.
- И какво от това?
- Военните са длъжни да защитават гражданите си, без значение дали това им харесва или не.
Сега разбра ли?
- Разбрах.
Слушай, Черненко, ти да не си украинец?
- Защо? Руснак съм.
- Имахме един Чан, също руснак. Оказа се украинец от бившите политици.
- Другари подводничари, вече можем да кажем, че се сбъдна вековната мечта на украинския народ.
Вече сме свободни.
На нас, гражданите на свободна Украйна, принадлежат това море, слънце и тази благословена земя.
Вече не е нужно да бъдем чужда житница и да храним гладния, мързелив и само пиещ по-голям брат.
Още малко време и страната ни ще стане славянската Франция, Канада на изтока.
- Къде е Иван?
- Нели ражда, има усложнения.
- Вече всички раждания ще бъдат тежки.
- Капитан трети ранг Иванов.
- Аз.
- Започвайки военна служба, тържествено се заклевам на украинския народ, да му бъда верен завинаги,
да защитавам Украйна, нейния суверенитет, територия, цялост...
- 5, 6, ... 87, 88...
- ... безпрекословно да спазвам конституцията на Украйна, законите й, да пазя държавна и военна тайна.
Заклевам се да изпълня задълженията към родината си.
Заклевам се никога да не предам украинския народ.
- Капитан трети ранг Коноваленко.
- Все едно си Иванов ... Коноваленко, давай!
- Олга няма да ти прости.
- Капитан трети ранг Коноваленко.
- Ти какво, Микола, забрави ли? Нали се разбрахме, в присъствието на жени и тъщи... - Но те сега не са тук.
-Ти имаш дом, градина... Да не искаш да загърбиш всичко това?
Там е 9 месеца полярна нощ... Половин година зима, децата ще боледуват... Сега ще се обадя на жена ти.
- Желаещите да приемат украинска служба, да излязат от строя!
Останалите, след мен.
- Еничар, стой! Спри! Спри твоите! На теб говоря!
- Оркестър! Оркестър, прощаване със "Славянка"!
- Да.
- Екипаж, ходом марш!
- Янчар! Янчар!
- Изплаших се.
- Учебна тревога. Условно-планово потапяне.
- Отначало се зарадвах, мисля че са живи. А после виждам, че са мъртви. Очите им са отворени.
- Замълчи. Защо не ми казахте истината?
- А къде е командира? Другарю командир...
- Защо не ми казахте истината?
- Искаш истината? Добре.
В трети отсек има вода, във втори също. Ако и първи е наводнен, значи ние сме единствените живи.
И то не задълго.
- Знаете, толкова малко внимание му обръщаха, че той се смяташе за мъртъв.
- Какво?
- Какво мислиш да правиш?
- Светни.
Помогни ми.
- Другарю командир...
- Да.
- Вятър - до 20 м/с, вълнение на морето - 5 бала, видимост до 30 възела.
- Продължаваме търсенето на подводницата в определения район, подавайте сигнали в съответствие с МПП-172.
- Да.
- Мукамбетов.
- А.
-Взе ли бушони?
- Йе.
- Какво къде? Питам те взе ли бушони?
- Йе.
- Добре де...
- Йе - това при нас е "да".
- ... спираме витлата, изключваме торпедата.
- Ирюгин, как си?
- Който обича Спартак, той е добре. Спартак - шампион!
- Дръж.
- Другарю старши мичман...
-Включвай.
- Да бъде светлина!
- Мукамбетов, ти си най-добрия!
- Интересно, Иван Алексеевич, желязото се скапва , а яйцата-не.
Лежат си в кората. Нищо не разбирам. Как става така?
- Яйцето е природна загадка.
- Преградната врата е затворена.
- Опита ли да я отвориш?
- Да. От тази страна не става.
- Потропа ли?
- Да.
- И Какво?
- От другата страна също потропаха. Рапът победи!
- Колко кислородни апарата имаме?
- 12 в наличност.
- 12.
- Точно така.
- Какво чакаме?Да караме по схемата: вие - първи, аз - втори... В крайна сметка може и аз да съм пръв.
- Така или иначе скоро няма да ни пуснат.
- Защо?
- Защото нямат право, не са длъжни да ни пуснат.
- Искам да знам защо?
- Защото РБЖ забранява!
- Внимание! Говори командира на БЧ-3. Ако ме чувате, отговорете.
Повтарям. Ако ме чувате, отговорете.
- Але, але... Много добре ви чуваме, другарю капитан-лейтенант. Говори матрос Молодой.
- Уточнявам, връзката може да е едностранна, затова, ако ме чувате, чукнете един път.
Повтарям. Ако ме чувате, чукнете един път.
- Колко човека са?
- Май двама. Изплуваха, глътнаха въздух....
- Само ВВН...
- Въздух под високо налягане.
... или РБЖ забраняват...
-Защо питате?
- Малко ли...
- Ръководството по оцеляване на живите, категорично забранява да ги пускате.
- Риск разбира се има, но...
- Ако не се удавим всички, така мисля, Иван Алексеич, 10 е повече от двама.
- Коля, а ако ти беше там?
- Хм... нямаше да мрънкам.
- Внимание! Започваме подготовка за прехвърлянето ви при нас. Разбрахте ли?
Първо ще ви дадем ВВН, в това време вратата на трети отсек трябва да се отвори. Разбрахте ли?
Наблюдавайте как спада водата. Като стигне до вратата на трети, започвайте.
След това започва подготовката за прехода. Разбрано?
- Ну-ну...
- Подавай ВВН. Да изравним налягането между отсеците.
- Лехкоступов, внимателно!
- Надявам се, че не трябва да уча никой.
- Молодой.
- А.
- Иди до вратата, спадне ли нивото на водата, действай.
- Слушам.
- 86-и до 320-и...
- Помня... - ... при разлика от 0,5 ще се размажат по стените.
- Налягането в отсека падна до 7,5.
- Готови?
Ще броя до три. На 3 отваряме вратата. 1, 2, 3...
- Давай!!!
- В това отношение Асол си оставаше дете, което се молеше по своему ,
всяка сутрин: "Здравей, господи!", а вечер - "Прощавай, господи!"
Според нея, това беше достатъчно, господ да я избави от мъките й.
Бог бил винаги зает с делата на хората, Затова към обидените от живота трябвало да се отнася като към гости.
-Родило се бебе, проходило чак, и първата дума била- Спартак! Спартак - шампион! Спартак - шампион!
- ... нищо, ще изсъхнем, ще се сгреем, ще запалим...
- Няма ли какво да правите?
-Песните ни помагат да живеем.
- Какво стана с твоите?
- Успях да се оправя.
- А аз задрямах,събудих се до уши във вода.
- Видя ли някого?
- Видях.
- Гена?
- Здравейте, аз съм от командването.
- Знаете ли, не аз, а детето се тревожи. Аз свикнах.
- Защо тогава сте го оставила?
- Не съм, той е с мен. По принцип е спокоен, но днес...
Даже му четох.
- Помогна ли?
- За известно време.
-Вижте какво, сега ще ви откарат вкъщи, ще легнете и ще спите като ангел.
- Като ангел.
- Да, като ангел, защото учението върви по план, имаме връзка с подводницата, мъжът ви успешно проведе стрелбите.
- Стрелби.
- Знаете ли какво? Ако искате, ще му пратя поздрави при следващата връзка.
- Не, не, не. Нали ви казвам, не аз, а детето се тревожи.
- Е, добре.
- Е, какво, Паша? Взе ли си грях на душата?
- А ти какво искаше да й кажа? Истината?
- Спри.Май се сетих. Знам къде да ги търсим.
- Предадохте ли координатите ни в щаба?
- Пуснахме аварийния буй, той заплува и в следващия момент го нямаше.
Шторм. Из-под водата не можем да предаваме, затова трябва да изплуваме, но това не можем да направим.
Можем само да чакаме.
- Трябва да се направи нещо. Не трябва просто да стоим.
Нали не ви досаждам?
- На мен ли? Не.
- Благодаря.
Защото и бакшишите спират да говорят с мен след 5 минути.
- Може ли?
- Естествено, че може. Давай.
-Слушам.
- Утре ще излезем през торпедния апарат.
- Утре?
- Утре.
- И по мустингамите, по мустингамите.
- По мусингамите.
- Почерпете се, другарю командир.
- Другарю командващ, разрешете да доложа. Добре познавам Еничар, заедно учихме.
- Без автобиографии, конкретно. - Учихме заедно, и съм сигурен, въпреки волностите му, че не е напуснал определения му район.
По-скоро го е отнесло подводно течение. Уверен съм, че е някъде тук.
- Уверен?
- Уверен. 72 метра. И е близко до вкъщи .
- Другарю командир, ако апаратите са 12, а ние 13, значи, някой ще бъде без?
- Даже знам кой.
- Аз?
-Почивайте. Започваме в 6:00.
- Дръж.
- Аха.
-Кой ще е 13-ия?
-Не съм решил.
- Слушай, нека да съм аз, а?
- Защо ти?
- Защото всичко стана заради мен.
- Заради теб?
- Ну, не заради мен... заради тях.
- Е, часовника на дядо ти, подарил ти го е, когато си му казал, че ще ставаш подводничар. След това умрял, нали?
Тази история съм я слушал хиляди пъти.
- Не е така.
Когато му казах, че ще ставам подводничар, той ме наруга. "Ето, -казва - това е за теб, внуко, а не часовника, разбра ли?" И умря.
Беше такъв гад.
- Не е обичал подводничарите.
- Ненавиждаше ги.
Един подводничар му взел момичето. И, когато вече беше в гроба , аз го взех...
- Открадна го?
- За какво му е на него?
- Тссс.... тихо, тихо, тихо, тихо.
- За какво му е? Помисли.
- Петя, отдавна те познавам, а не преставаш да ме учудваш.
-Казвам ти, всичко е заради мен.
- Полудя, ли?
- Ти не разбра ли?
- Не.
- Дядо ми е воювал в този район.
-Е-и...
- И, залагал е мини. Тази е негова. Негова, разбра ли?
- Как така реши?
-Отмъщава ми... за часовника. Отмъщава, разбра ли?
- Вече да. Сега заспивай.
- Слушай, Черненко. Що за песен е тази, която пееш, когато те е страх?
-От майка ми.
- Хм..
Слушай, Черненко, запей, а... Сън не ме хваща. Ще запееш ли?
- Не, разбира се.
- Ех, какъв си... горд. Значи имаш майка, а казваше, че си сам.
- Тя умря миналата година.
- Извинявай.
- Другарю командир.
- Ааа?
- Другарю командир.
- Разкажете нещо.
-За какво?
- Вие сте забавен.
-Както искаш. Ще ви повеселя. Ти си заслужил. На теб ще разкажа... приказка.
Не за белия бик, а за кравата...
Не било отдавна, но ми се струва обратното. И тогава мислили, че още малко и армията ни ще се огъне. То и сега понякага е така. Май винаги е било така.
Униформените се страхували да излизат на улицата. Е, такава била армията.
Всички търгували. От стари обувки до секретни торпеда. При това на една и съща цена.
Офицерите били навсякъде. Кой при бандитите, кой в банките, кой в политиката. Изобщо навсякъде.
Само ние останахме.
Когато ни подгониха зимата и гладът, отидохме в колхоза да копаем картофи.
-Другарю командир! Другарю командир! Появиха се мишки!
Другарю командир. Казвам.... мишки...
Ние с Гена бяхме отседнали при една старица. Тя имаше крава, толкова стара, колкото беше и тя. Кравата не беше доена вече сто години.
И реши нашата старица да я зарежи.
Защо нашето население е уверено, че офицер от руския флот може да зареже всеки, даже една крава.
- Миличък, ще ти изпека пържоли, каквото поискаш, само заколи кравата, а?
- Бабо Ман..
- А?
- Ами как?Аз съм подводничар.
Нямах никакво желание , да заколя кравата. От малък обичах животните.
- Миличък, моля те.
- А бутилка ще дадеш ли ?
- Две, не една.
Днес дъщеря ми получи за заплата алкохол. Пърцуца! Навит ли си, а?!
- Манд-мастер...супер...
- Какво?
- Казвам, бабо Ман, че у вас намерих тази хармоника... Много е интересна. От къде я имаш? - Хайде, вземи я, вземи я.
Само свърши работа.
Имахме при нас един миньор.Викаха му... няма значение, как му викаха. С една дума - миньор.
За бутилка брат си ще заколи, да не говорим за крава.
- Ще я заколим.
Тръгнах да го търся, но за мой късмет, той беше изчезнал някъде. И тогава отидох при Гена.
- Ще има ли бутилка?
- Две.
- Ще я заколим. Така, къде е на кравата сърцето?
-Отляво.
- Значи отляво.
- Н-да, отляво.
- Разбира се отляво.
Ако застана зад кравата, разбира се ще е отляво...
А кравата има рога...
Това е лошо.
-Лошо. Може да изпием първата бутилка, като аванс.
- Разрешете, Другарю командир. Чух за... проблема с кравата.
- Е...
- Другарю командир, разрешете.
- Давай.
- Ще я очистим по друг начин. Със секретно оръжие.
- Взрив?
- Не, не е това.
Насочено действие. Ето! Последна разработка на родното ВПК. Всичко зависи от мястото на поставяне на заряда.
Ако го сложим под стомаха на кравата, Тя ще стане на две равни части.
Може и на рогата. Тогава, силата на взрива ще бъде равна на удар с чук, нанесен от колхозника Семьон.
- Аха.
- Е?
- На рогата.
- Тихо, тихо, тихо, тихо.
- По-надясно, за да не повредите главата.
-Всичко ще бъде наред, командире.
- Нали ви казвах, че лодката не е плътно на дъното. - Сега е плътно, другарю мичман. -Плътно е, другарю матрос.
- А аз за малко да се насе...
- Аз също.., брат.
- Между впрочем, след това кравата започна да дава мляко.
- Другарю командир, а аз си прехапах езика.
- Дааа, отворковци, но сме заедно... ... на първо място...
Спартак - шампион! Спартак - шампион! Спартак - шампион!
- Рибке, рибке, направи така, че да останем живи. Не си мисли, че ме е страх... може би малко.
...борт 26-и, назначавам генерално направление за търсене на 272, сектор на търсене 92 - 90...
-Ще излизате по трима, първи и последен ще са най-опитните. Аз оставам в отсека.
След като излезете всички, капитан-лейтенант Орлов ще се спусне долу с дихателен апарат, и всички заедно ще осъществим подема.
- Другарю капитан-лейтенант, как в този скафандър... -Млъкнете.
- Слушам.
-Другарю командир, дихателният ми апарат не работи. - И моят.
- Моят също.
- Мичман Краус, вие ли получихте дихателните апарати?
- Точно така.
Дръпни се, Петя.
-Проверихте ли ги? Бяха ли изправни? Няма ли да ни кажете нещо?
- Докладвам. Не успях да ги продам. Трябваше да останат за дъщеря ми. Каза ми: "Сам ги носи, Ганс".
Бях обещал, за раждането на щерката, с камъни... Като си събирах багажа, съм ги взел с мен. Срамота.
- Стой!
... другарю мичман... Дръжте го! Дръжте го, другарю командир!
- Не трябва да ме спирате. Не ме дръж, Петя.
- Значи така, нещата ги разбирам така, Николай...
- Николай... с този колан веднага ще научиш, какво е ред.
- Капитан-лейтенант Орлов, редът се простира дотам, че в моя отсек вие ще бъдете последния матрос. - Последен? Добре. Последен...
А знаеш ли кой е предпоследен?
Е, какво, братлета, отделихте се? Нали получихте апарати.
- Капитан-лейтенант Орлов, отстъпи! Възстановете електроснабдяването.
- Слушам.
- Мукамбетов.
- Аз.
- С инструменти, след мен, живо.
- Слушам.
- Хайде, говори.
- Защо се ебаваш с него?
По-добре късно, отколкото никога.
-Говорете.
- Ние стояхме...
- Стояхме...
- Продължавайте.
- Идва, другаря мичман...
-Идва, другаря мичман и казва: "Вървете за дихателните апарати"
- И?
- Качихме се на 66-и и тръгнахме.
Камък, ножица, хартия. Раз, два, три. Раз, два, три.
Спряхме за малко.
- Защо спряхте? За какво?
-Защото другаря мичман видя някого, каза на шофьора да спре и слезе да говори.
- За какво?
-Те разговаряха.
- Нататък...
- Другарят мичман ни каза да отидем да получим дихателните апарати.
Раз, два, три.
- Вървете за апаратите и ... Изпълнявайте.
- Да.
Предложи ни да си купим обеци.
- Докладвам, другарю капитан-лейтенант.
Жената на мичман Краус се заиграла с друг, защото имал пари, а моряка - въздух...
А мичман Краус обича жена си, а има и дъщеря...
Той направил много борчове, за да купи обещаните обеци. А този боклук не ги приел.
- Откъде знаете това?
- Трябва да се пие с хората, другарю капитан-лейтенант.
Когато пиеш с някой, той ти разкрива душата си. Но, има риск, може и ти да разкриеш своята.
- Ясно. Значи така, получихте апаратите... Проверихте ли ги?
- Ми те ни казаха: "Апаратите идват от завода. Какво да им проверявате?"
-Ние отговаряме: "Другарят мичман заповяда да ги проверим!"
- А те казват: "Изберете един, проверете го."
- Камиона бибитка...
- Проверихте ли апаратите?
- Един.
-Беше ли зареден?
- Беше.
- Нели, предлагам ви ръката и сърцето си.
- Ей, Ромео, не сме се разбирали така. Ще счупиш нещо, а аз ще отговарям.
- Шефе, шефе, всичко е наред.
Приготвяй се. Дошъл съм за теб.
- Ние с Ваня подадохме заявление в ЗАГС.
- Знам.
Нали ме обичаш? Нали?
- Ние с Ваня подадохме заявление в ЗАГС.
- Грешка. Това е грешка.Сега ще я поправим. Дръж.
- Петя...
- По дяволите.
- Петър...
Капитан-лейтенант Орлов.
- Аз.
- Елате при мен.
-Слушам.
- Като отидем в базата ще се ремонтираме.
- Сядай.
- Слушам.
- Как мислиш, кого да изпратя?
- Матросът не може да съветва командира.
- Обидил си се. Извинявай, ядосах се.
Нужен ми е... ...силен физически, добър плувец, зрял, въобще опитен човек.
- И морално устойчив... Има такъв. Капитан-лейтенант Иван Муравьов.
- Исках да се посъветвам с теб.
- Не така, Ваня. Не морално устойчив, а истински мъжкар трябва да отиде.
А тук всички са такива. Слабак няма да се справи.
-Да теглим жребий, а?
- По-добре карти. "Черен Петър". Който загуби, отива.
- ... с пагони.
- Тук всички са с пагони... ...освен един.
- До Янк Пупир: P.S. - което от старогръцки значи "гледай надолу, левак".
Вчера пих морска вода. Гадост! Който я пробва един път,никога няма да забрави. Подробности като се видим.
- Другари, господа офицери, братя, много неща искам да кажа, но не ми стигат думите.
Стигат, но не са точните.
Мислех, че героизма е... Герои няма, измислили са ги за да...
Но вие сте герои, вие... вие... Вие сте истински... руски моряци.
Момчета, простете ми че понякога мислех лошо за вас. Простете, че идвам аз, а не...
Искам... Ако можете - простете, а аз... ... ще се постарая.
Ще направя всичко, за да... ...искате да ви попея... Но ви предупреждавам, че тази песен е украинска.
- Украинец. Познал съм. А нямало значение, а?
- Майка - украинка, баща - неизвестен... Така че... както искате.
-Ето ти Черненко и латекс 3 мм.
-Другарю командир, а може ли шапка? Горе е студено...
- Добре.
- Господ да те пази.
- Другарю командир, може ли да водя записки?
- Че да се срамуваме после? Не.
- Седни. Трябва да излезе въздуха от скафандъра, иначе ще излетиш като тапа на повърхноста. Давай.
- Под водата дишай спокойно, равномерно, разбра ли?
-Това ще се закачва за мусингите.
14 вдишвания, после се стягаш и така до следващия мусинг, разбра ли?
Важното е да си спокоен.
-Ще пълзиш по тръбата
и ще буташ пред теб макарата...
... щом стигнеш предния отвор, ще се закачиш с тази карабина.
- Един удар - всичко е наред. Два удара - пускаме водата и изравняваме налягането.
Три удара - отваряме предния отвор. Ясно ли е?
- Като стигнеш горе, ще закачиш карабината за автомата...
... отляво на корпуса има една такава халка...
- Такава ли?
- Задължително я стегни, Черненко, иначе и теб и нас... Ясно?
Веднага щом стигнеш на повърхността,
Рязко промени този механизъм на атмосферно дишане. Разбра ли?
- Да.
- И веднага викай.
- Какво?
-Без значение, но да е силно. Поне малко азот ще изхвърлиш от кръвта си...
... че иначе киселиннта болест ще те измъчи...
-Не сваляй скафандъра на брега. Ще ти е тежко, но пък няма да замръзнеш.
- По тръбата пълзи внимателно, за да не повредиш дихателния апарат. Разбра ли?
И бягай... Бягай като световен шампион.
Ще се изкачиш в гората, а долу град. Светофари, асфалт и жени... ходят по асфалта.
- Черненко, вървиш по асфалта, а там жена...
- Гледаш, и още една...
- Точно така.
- Давай.
- Свободен..велик народ...
- Молодой!
- А?
- Искаш ли портокал?
- Знам го този номер. Ще кажа "искам", а ти ще отговориш "няма".
-Защо няма? Има.
- Дръж.
- Почерпете се, другарю старши мичман.
- Да тръгваме.
- Никога не съм мислил, че е толкова хубаво да живееш.
- Коля, как си?
- Искам да отида във Венеция. Да видя къде Отело е удушил Дездемона.
- Разбира се, ще излезем оттук и ще отидем.
- Но той я е удушил в Кипър.
- Жалко, защото ми се ходи във Венеция.
Субтитри: buse4ka&GENTE
Субтитри: busE4ka&GENTE
Субтитри: buSE4ka&GENTE
Субтитри: bUSE4Ka&GENTE
Субтитри: BUSE4KA&GENTE
корекции: (над 70 граматически и смислови грешки): {C:$0000FF}LOGIMASTER19@YAHOO.COM