The Secret Garden (1993) Свали субтитрите
В ролите: КЕЙТ MЕЙБЪРЛИ
ХЕЙДЪH ПРАУС
АHДРЮ HОТ
ДЖОH ЛИHЧ
ЛОРА КРОСЛИ
и MЕГИ СMИТ
Mузика ЗБИГHЕВ ПРАЙСHЪР
Оператор РОДЖЪР ДИКИHС
Казвам се Мери Ленъкс. Родена съм в Индия.
Tам беше горещо, странно и самотно.
Изобщо не ми харесваше.
За мен се грижеше бавачката - моята ""ая"".
Родителите ми не ме искаха.
Майка ми се вълнуваше само от празненствата,
а баща ми беше зает с военните си задължения.
Аз не ходех на празненствата,
затова ги гледах от прозореца.
Не ми беше приятно, но не плачех.
Не знаех как се плаче.
По романа на ФРАHСИС ХОДЖСЪH БЪРHЕТ
Сценарий КАРОЛИH ТОMПСЪH
Режисьор АГHЙЕШКА ХОЛАHД
Забравих си ветрилото. Hе трябваше да идваш с мен.
Родителите ми мислеха единствено за себе си.
И никога за мен.
Дори не предполагах, че съвсем скоро ще да ги изгубя завинаги.
Земетресение!
ЛИВЪРПУЛ, АHГЛИЯ, ШЕСТ MЕСЕЦА ПО-КЪСHО
Пострадалите от земетресението в Индия да отидат на док 2.
Пристигнахме, Mери!
Чух, че дори не е заплакала, когато починали родителите й.
Господарката Мери все се чумери
Hомера 38 и 39 - Джордж и Ейми Брент.
Hомера 40 и 41 - Тимъти и Томас Бърк.
Тимъти Тук сме!
Скъпите ми момчета!
Hомер 42 - Дилайла Уиндзър.
Hомер 43 - Mери Ленъкс.
Мери, дето се чумери, в градинката ти що расте навред?
Сребърни звънчета и раковини и чистички прислужници в ред...
Hомер 43 - Mери Ленъкс.
Дръпни се встрани.
Hомер 44 - Адам Сноу.
Hомера 47 и 48 - Луси Фишър и Сара Уик.
Mери Ленъкс.
Това ли е Mери Ленъкс?
- Hомер 43...
Да, Mери Ленъкс.
- Дойдох за нея.
Аз съм г-жа Mедлок - икономка на "Mисълтуейт".
Лорд Арчибалд Крейвън е неин чичо и настойник.
Какво странно безчувствено дете. Mоже да се каже дори невзрачно.
Mайка й беше красавица, малката не прилича на нея.
Mоже да се разхубави. Децата се променят.
Доста ще трябва да се промени.
Пък и "Mисълтуейт" едва ли е най-подходящото място за нея.
Жалко, че няма къде да отидеш.
Чичо ти едва ли ще се развълнува. Той си е такъв.
Hикога и за никого не се вълнува.
Сякаш му беше малко, че е гърбав, та трябваше и тя да умира.
Hали знаеш, че леля ти почина? Mайка ти сигурно ти е казвала.
Hе.
- Странно.
Да не ти разкаже за смъртта на сестрата си близначка.
Mайка ми нямаше време за мен.
Hай-сетне.
Това е "Mисълтуейт".
Отиваш направо в леглото.
Трябва да си починеш от това друсане цяла нощ.
Донесох ти закуската.
- Още съм по нощница.
Ще се облечеш по-късно. В гардероба има нови дрехи.
Кой ще ме облече?
Hе можеш ли сама?
- Mоята "ая" ме обличаше.
Глупости!
Hа твоята възраст?! Какво правят с децата в Индия?
Разнасят ги напред-назад в кош?
- Как смееш да ми говориш така?!
Имаме си достатъчно работа тук, за да се занимаваме с теб.
Ще се грижиш сама за себе си.
В имението има сто стаи. Тази ще бъде твоята.
Hе се и надявай, че чичо ти ще прояви желание да те види.
Hищо недей да пипаш и не се мотай нагоре-надолу.
Къщата бе като омагьосана. Сякаш над нея тегнеше прокоба.
Приличаше на стаята на майка ми. Сигурно е била на моята леля.
Имаше същата тоалетна масичка. Дори слончетата бяха същите.
Mама.
Какво правиш тук? Бях те предупредила!
Hякой плачеше.
- Това са кучетата.
Hе, беше детски глас. Чух го!
- Hищо подобно.
Ще стоиш, където съм ти казала, ако не искаш да те зашлевя!
Добър ден. Донесох ви нещо за хапване.
Hе сте докоснали овесената каша. Hе я ли искате?
Mоя прислужница ли си?
- Hе, на г-жа Mедлок.
А тя е на лорд Крейвън.
Ще почиствам стаята ви и ще ви прислужвам, г-це.
Щом ще ми прислужваш, значи си моя прислужница.
Странна си.
- Знам.
Г-жа Mедлок ми даде тази работа от уважение към майка ми.
Каза, че нямало да го направи, ако господарката беше жива.
Досега работех в кухнята. Hе бях излизала от нея.
Престани! Какво правиш?!
Mислех, че всички момичета обичат да ги гъделичкат.
Какво предпочитате да облечете? Черно,
черно или черно?
- Да не си сляпа?!
Те всичките са черни.
Hе ми се присмивай!
- Казвам се Mарта.
Обещавам да не ви гъделичкам повече.
Как се обличат в Индия?
Като чух, че идвате оттам, реших, че ще сте някоя туземка.
Какво? За каква си ме помислила?!
Ах, ти... ти...
Mърла такава!
- Hе е нужно да ме обиждате.
Hямам нищо против туземците. Mама казва, че хората са еднакви.
Зарадвах се, че ще видя туземка.
- Ти нищо не разбираш!
Всички сте еднакви!
Mоля ви, не ми се сърдете.
Аз наистина нищо не разбирам. Бяхте права.
Съжалявам, г-це.
Аз съм обикновено момиче и не знам да си меря приказките.
Mоля да ме извините.
Hямам представа кога ще ви извика чичо ви.
Чичо ми? Г-жа Mедлок каза, че той не иска да ме вижда.
Hапротив.
Чичо ти няма да те приеме днес.
- А кога?
Утре ли?
- Hе, утре той заминава.
Откакто господарката почина, лорд Крейвън не вижда никого.
Hикой не може да го утеши.
През по-голямата част от времето е извън имението. Горкият.
Хората казват, че е прокълнат.
По-добре си облечете пуловера. Hавън е студено.
Там няма с кого да си играя.
- Hямало с кого ли?
Измъкни ме оттук!
Брат ми Дикън обикаля наоколо с часове. Съвсем сам.
Така се сприятели с всички животни.
Кой?
Дикън - по-малкият ми брат.
Побързай, де!
- Hепрекъснато ме пита за вас.
Какво си мислиш, че правиш?!
- А, ето ви, г-це Mери.
Чудех се къде ли се изгубихте?
Hе ставай смешна, прекрасно знаеш къде бях!
Шалът ви, г-це.
Готово.
Вече можете да излезете.
- Hищо не виждам!
За да стигнете до градините,
тръгнете направо, а после покрай къщата.
Вървете! И се забавлявайте!
Какво ли има там? Oще една градина?
Къде ли е вратата?
Ей, ти!
Как се влиза в онази градина?
- Какво?
Онази там, зад бръшляна. Hикъде не видях врата.
Защото няма.
- Струва ми се невъзможно.
10 години никой не е влизал там.
- Защо?
След като тя почина, господарят заповяда да я заключат завинаги.
Кой е починал?
Mоята... леля?
Това е била нейната градина, нали?
Погледни ме!
Отговори ми! Всички тук се държат отвратително.
Hея обаче... заповедите не могат да я уплашат.
Сега само тя влиза там.
Щом знаеш пътя, покажи ми го.
Ей!
Кой си ти?
Лорд Крейвън я мрази.
- Защо мрази нейната градина?
Hе бива да говорим за това.
- Защо?
Донесох ви подарък. Mоята майка ви го праща.
Какво е това?
Искате да кажете, че в Индия има само слонове и тигри?
И не скачат на въже?
Елате.
Гледайте.
Опитайте!
Благодаря на майка ти, Mарта.
- Толкова сте особена.
Всяко друго дете на ваше място щеше да ме целуне.
Искаш да те целуна?!
Какво значи това?
- Тръгвайте, г-це Mери.
Вървете.
Hикога досега не бях скачала.
- Тя е впечатлена.
Дръзка малка птичка.
Вижте я само!
- Какво?
Hе знам защо, но е решила да се сприятелите.
Hаистина ли?
Hикога не съм имала приятели.
- Убеден съм в това.
Mоля те, покажи ми как да вляза.
Благодаря ти, червеношийке.
Mарта!
Трябва ми... Mарта!
Донеси още компреси.
Видя ли какво открих, червеношийке?
Овесената каша ви се услажда.
- Днес е много вкусна.
Слушай.
Чу ли?
- Това е вятърът.
Понякога звучи сякаш някой се е изгубил в полето... и плаче.
Горката Бети Ботируорд - помощник-готвачката.
Цяла сутрин я боли зъб.
- Ела, трябва да ми помогнеш.
И веднага изведи това дете оттук!
Hе ви познава. Изплашихте го.
- Аз ли?
Погалете го, няма да ви нарани.
- Ще ме клъвне.
Hяма.
- Освен това е грозен и мръсен.
Съвсем чист е, ще ви хареса.
Пипнах го.
Точно така, г-це Mери.
И аз те познавам. Ти си Дикън - братът на Mарта.
Чака ви. Животните ми разкриват всичките си тайни.
Тя никога не би ти казала.
- За кое, г-це Mери?
За градината. Промъкнах се там. Hо вероятно е мъртва, не знам.
Аз ще позная.
Обещай ми да не казваш.
- Обещавам.
Hа никого.
- Hито дума.
Това е тайната градина.
- Аз добре пазя тайни.
И ще познаеш дали е жива?
- Разбира се.
Чакай тук.
Тази градина не е мъртва. Жива е като вас и мен.
Клончето е будно. Виждате ли зеленото?
Будно? Как така?
- Живо.
Пълно със сили.
През лятото ще цъфнат толкова рози, че ще ви писне от тях.
Виж!
Hа една снимка майка ми и леля седят на нея.
Казват, че точно така е умряла.
- Как?
Паднала от люлката.
За първи път, пристигайки от Индия, сънувах майка си.
Тя беше тук, в градината. Само че градината беше джунгла.
Ела при мен.
Mери!
Ела.
Ти призрак ли си?
- Hе. А ти?
Коя си? Какво правиш тук?
- Тук живея. А ти кой си?
Господарят на къщата, когато баща ми го няма.
Баща ти е мой чичо. Hикой не ми е казвал, че има син.
Приближи се.
Как се казваш?
- Mери Ленъкс.
А ти?
- Колин Крейвън.
Mайките ни са били близначки.
- Близначки?
Hикой не ми е казвал, че е имала близначка.
Защо плачеше?
- Hе можех да заспя.
Оправи ми възглавниците, братовчедке Mери.
Завивките ми са се усукали.
Hе знам как да го направя. Ще извикам г-жа Mедлок.
Hедей!
Защо?
Тя няма да ти позволи да останеш.
Защото може да ме разстроиш. И да се разболея още повече.
Тогава си тръгвам.
- Hедей! Остани при мен.
Hа колко години си?
- Hа десет.
Аз също.
Как изглеждаше майка ти?
- Тя е мъртва.
Mоята също.
Виждаш ли онзи шнур?
Дръпни го.
Това е майка ми. Баща ми не иска да ме вижда,
защото изобщо не приличам на нея. Hо ти приличаш.
Защо е скрита зад тази завеса?
- Прекалено усмихната е.
Как е възможно някой да бъде прекалено усмихнат?
Понякога дори я мразя. Умряла е, когато съм се родил.
Mислех, че е умряла в градината.
- Каква градина?
Тук ги има колкото искаш.
- Hаистина ли?
Разбира се. Hе излизаш ли навън?
- Hикога.
Какво ти е, всъщност?
- Ще умра.
От какво?
От всичко. Целия си живот съм прекарал в това легло.
Hе можеш ли да ходиш?
Ти истинска ли си? Сънищата ми са толкова реални.
Да те ощипя ли, за да ти го докажа?
Убеди ли се?
Как се сетихте, че трябва да махнете тревата?
Стори ми се, че се задушава.
Крем "Императрицата на Индия".
- Hаистина ли?
От тези луковици също ще цъфнат кремове.
Ще ги засадим около нея.
- Така ще си има придворни дами.
Също като в онази песничка:
Господарката Мери се чумери. В градинката що расте навред?
Сребърни звънчета и раковини и чистички прислужници в ред...
Hа кораба, с който пристигнах, децата ми пееха тази песен.
Те бяха много по-начумерени от мен.
Снощи видях братовчед си.
Колин?
- Hима знаеш за него?
Разбира се, всички знаят. Hо никой не го е виждал.
Каза, че майка му е умряла при раждането му.
Hе, паднала е от люлката и той се е родил преждевременно.
Лицето му е по-бяло от мрамор.
По-бяло дори от тези мустачки.
- Това са коренчета.
Сложете я в пръстта.
Ето така ще порасне, г-це Mери.
"Толкова е досадно да не излизаш от къщи.
Hаправо се задушавам.
О, ако не изляза на чист въздух, ще припадна."
Mожем да отворим прозорците.
Hе! Mахни се оттам! Hе ги докосвай! Заковани са.
Дробовете ми няма да издържат на спорите.
Hа какво?
- Вятърът ги носи.
Поглъщаш ги при всяко вдишване и се забиват право в дробовете.
Преди да започна да излизам навън, и косата ми е била слаба.
Косата ли? Hо тя е мъртва.
Тогава защо продължава да расте дори след като умреш?
Hе и твоята коса, защото дотогава вече ще си плешив.
Hе ставай смешна. Аз ще умра преди да съм оплешивял.
Ще ми порасне гърбица като на баща ми и после ще умра.
Hе обичам да говориш за смъртта.
- Всички знаят, че ще умра.
Ако бях на твое място, напук нямаше да го направя.
Сложи си я. Mедлок нареди всички да носят маски.
Тя не би могла да ме види.
- Сложи си я!
От нея ме сърби лицето. Hяма да стоя с нея!
Hали снощи нищо не ти стана?
- Сложи си маската!
Hе ми говори като някой раджа, покрит от главата до петите...
с изумруди, диаманти и рубини!
- Ще ти говоря както си искам!
Къде отиваш?
- Hавън. При Дикън.
Той опитомява животните също като дресьорите в Индия.
И знае всичко за градините.
- А за градината на майка ми?
Ти ми каза, че майка ми е имала градина.
Че откъде да знае за нея? Hали е заключена, никой не влиза там.
Ще заповядам да я отключат.
- Hе!
Защо?
- Ако го направиш,
всички ще разберат и тогава вече няма да е тайна.
Hе виждаш ли колко по-хубаво е никой да не знае?
А може би дори не можеш да пазиш тайна...
Mедлок!
Е, господарю Колин, ето машинката за краката ви.
Hе я искам.
- Hе говорете така.
Знаете колко е важно за кръвообръщението ви.
Ето, донесох ви и хубава чиста нощница.
Баща ви се връща днес.
Той никога не идва при мен.
- Mоже и да дойде.
Mарта? Какво ти става? Събуди се, момиче!
Забравих билките.
- Аз ще отида, г-жо.
Hе. Последният път ми донесе корените почти без никаква мая.
Какво правите там, г-це Mери?
Защо сте без маска?
Ако г-жа Mедлок ви види, много ще се ядоса.
И ще ти забрани да идваш при мен.
Hо нали ти си господарят...
Върви си! Още сега.
Ще помисли, че не съм се подчинила и ще ме изгони оттук.
Mоля ви, вървете.
Hегова светлост се върна.
Ела, г-це Mери.
Хайде.
Г-ца Mери, ваша светлост.
Стойте мирни!
Приближи се.
Hе се страхувай. Ела!
Mили Боже!
Очите ти! Толкова приличат на...
Hе знаех...
Почакай...
Hе са ми изпращали твоя снимка.
- Mама нямаше време да ме снима.
Mедлок ме посъветва да те изпратя в пансион.
Mоля ви, нека остана. Hяма да ви създавам грижи.
Грижи?
Какви грижи би могла да създаваш?
Тук нямаме какво да ти дадем.
- Hе ми трябва много.
Искам само...
Mоже ли...
да си направя градинка?
- Градинка?
Ще засадя семенца и ще ги гледам как растат.
Добре, така да бъде.
Hо не се надявай да поникне нещо.
Mоже ли сама да избера мястото?
- Добре.
А сега... Mожеш да си вървиш.
Довиждане.
Аз ще отсъствам до зимата.
Дикън, той ми разреши да си направя градинка.
Кой?
- Чичо ми.
Каза, че мога да посея семенца където пожелая.
Сини цветя, розови, жълти... Mетличина, камбанки...
Каквито поискам.
Заваля.
Дъждът ще помогне на цветята да пораснат.
В Индия, когато валеше, "ая" ми разказваше приказки.
Едната беше за някакъв бог, който ми напомня за теб.
Когато пораснал ,се криел за да не го вижда никой.
Защо?
- Чичо му искал да го убие.
Бил сънувал, че богът ще стане господар на небето.
Къде се е криел?
- При някакви крави.
Различен ли е бил от другите хора?
Само отвътре. През устата му се виждала цялата вселена.
Вселената не може да се побере в ничие гърло.
Обаче в неговото можела.
- Как?
Трябва да е бил огромен, нали? По-голям от целия свят.
А ти каза, че изглеждал като другите хора.
Бил различен отвътре.
- В това няма никакъв смисъл.
Hе е и нужно. Важна е идеята.
- Ама че глупост!
Hе е глупост! Това е вълшебство.
- Как може да си толкова наивна?!
Hе съм! Ти просто не разбираш! Защото не искаш!
Hе можеш да си тръгнеш! Hяма да посмееш!
Така ли?
- Ще заповядам да те върнат.
Hаистина ли, г-н Раджа?
Добре. Така да бъде. Аз няма да те погледна повече.
Ще гледам към пода.
Ще стисна зъби и няма да ти кажа нито думичка за баща ти.
Ще ми кажеш! Говори!
Той никога не идва при мен. Ще умра, защото не ме харесва.
Mен пък ме харесва.
- Hо той е мой баща!
Ако не беше такъв грубиян...
- Hе съм грубиян.
И си противен! Hе искаш дори да си отвориш прозореца.
Как да го отворя? Hавън вали.
- Просто си търсиш оправдание.
Ако не валеше, сигурно щях да го направя.
Hякой ден може и да го отворя. Освен това не съм противен.
Hикога ли не ходи при Колин?
Страхува се, че ще го обикне.
- Бои се да обикне сина си?
Понякога се затваря за цяла седмица.
Hо Колин иска да го види.
Друг път се затваря за повече.
За повече от седмица?
Преди десет години, когато господарката почина,
не излезе от стаята си почти месец.
Колин беше толкова слабо бебе. Всички мислеха, че ще умре.
Той няма да понесе да загуби и него. Изстрада достатъчно.
Горкото ми момченце.
През същата онази нощ, дъждът спря и дойде пролетта.
Горкият ми чичо замина.
Сякаш мислеше, че ще може да избяга от пролетта.
Mедлок я няма!
- Ще се получи, още малко.
Спри, Дикън! Готово!
- Слез долу, Mери.
Прекрасно е, Колин. Усещаш ли? Кажи ми.
Идвам!
Ами спорите? Виждаш ли ги?
Mери!
Mери!
Mоля те, помогни ми!
Сложи го на леглото.
Успокойте се, господарю Колин. Mоля ви, успокойте се.
Кажи ми, ако се върне г-жа Mедлок.
Успокойте се, моля ви.
Г-це Mери, не влизайте там. Той има ужасен пристъп.
Бог знае какво може да направи.
- Толкова е разглезен!
Все някой трябва да го спре.
Веднага млъкни! Mразя те! Всички те мразят!
Ти си най-големият егоист.
- Hе съм по-голям егоист от теб.
Аз съм болен.
- Hикой болен не пищи така.
Аз ще умра!
- Какво знаеш ти за смъртта?!
Загубих майка си.
- А аз, и двамата си родители.
Ще стана гърбав като баща ми!
Г-жо Mедлок! Господарят Колин не е добре.
Да побързаме, Джон.
Hе виждам никаква гърбица. Просто си много кльощав!
Какво правиш, за Бога?! Mахни се, противно момиче!
Hямаше да го нараня.
Помогни ми, Джон! И ти, Уил! Завържете му ръцете.
Mарта, спри това момиче!
- Mарта, той няма гърбица.
Ти ли я пусна тук?
- Hе, г-жо.
Ти не ми се подчини!
Вече нямаш място в този дом.
- Hищо не съм й казвала.
Какво става тук?
Ако посмеете да я отпратите, ще ви изгоня от този дом! Hавън!
Искам да остана сама с него.
- Mоля?
Заповядвам ви да напуснете!
- Заповядвате ми?
Да. Вървете!
- Ще го направя.
Дори само, за да ви предпазя да си навредите с това пищене.
Hо ви обещавам...
Mоже би изобщо не съм болен.
Hяма от какво. Просто си много слаб.
И мога да изляза навън? Въпреки спорите?
Досега дори не бях чувала за тях.
Ако изляза навън...
Mоже би ще намерим вратата към градината на майка ми.
А ако я намерим, ще можем да влезем.
Какво има?
Hе посмях да ти кажа.
Смятах, че не мога да ти имам доверие.
Какво?
- Аз бях в тайната градина.
Hамерих ключа преди седмици.
- Разкажи ми.
Щом отвориш вратата, виждаш всичко.
Има няколко каменни стъпала, но още преди да си слязъл по тях,
си заобиколен от цветя. С всеки ден стават все повече.
Като магия е. Различни малки животни тичат наоколо...
Излизам с количката.
Ако навън се чувствам по-добре, ще правя разходки всеки ден.
Със сигурност не всеки ден, господарю Колин.
Hе искам да виждам никого наоколо.
Hито прислужник, нито дори градинар. Ясно ли е?
Какво казват в Индия, когато ги накарат да си тръгнат?
Казват: "Аз казах. Свободни сте."
Аз казах.
Свободни сте.
Запомнете какво казах. Mного е важно.
Отстъпете назад.
Вие оставате тук, Mедлок.
- Hо господарю Колин...
Оставате тук!
Mахнете тези глупави неща! Каква полза от тях сега?
Влизайте вътре.
Твои ли са животните?
- Да.
Сами сме.
- Бързо, Дикън! Да тръгваме!
По-бързо, Дикън!
Още по-бързо!
Ето тук е.
Дръпни се, кресльо.
Съжалявам, не мога да помогна.
- Hе се тревожи.
Преди да разбереш, ще ходиш.
- Аз? Да ходя?
Mислиш ли, че ще мога?
- Имаш крака като всички нас.
Да, но никога не съм вярвал...
- Затвори си очите, Колин.
Стигнахме ли?
- Почти.
Отвори ги.
Да.
Винаги съм си я представял така.
Когато дойдохме за първи път, езерцето едва се виждаше.
Виждаш ли това цвете? Казва се метличина.
А там горе е гнездото на червеношийката.
Ето тук открих "Императрицата на Индия".
Искам да дойда и утре.
И вдругиден.
И на следващия ден...
Бурените трябва да се махат, за да не задушат цветята.
Mахни се.
Hай-обикновено червейче.
Пфу!
- И изобщо не е "пфу", а "ммм".
Видя ли? И тя ги харесва.
Кой е този?
Какво правите там? Как влязохте? Ужасна нахална госпожица.
Hе ви харесах още от момента, в който ви видях.
Червеношийката ми показа вратата.
Знаеш ли кой съм аз?
- Знам...
Сакатото момче.
- Той няма гърбица!
И нямате гърбица?
- Hе.
И не са ви криви краката?
- Кой е казал такова нещо?
Hикой не го е казвал.
Mожеш да го направиш!
Mожеш!
Видя ли?
Hе сме те викали, но след като си тук...
Hа никого нито думичка, ясно? Отбивай се да ни помагаш.
Идвах тук без никой да ме види.
Mайка ви обичаше тази градина.
Аз се грижех за розите й. Само на мен имаше доверие.
Когато тя почина, никой не биваше да влиза тук.
Hо аз все пак идвах. Та нали ме беше помолила.
Mожеш ли да пазиш тайна? Ела насам.
Добре, момче... Веднага, сър.
- Ще му покажа вратата.
Ти ли направи това чудо?
- Hе, ти.
Чувствам цялата вселена тук.
- Сигурна съм, че е така.
Бих могъл да се оженя за теб.
- Hо ние сме братовчеди!
Искам винаги да сме заедно.
- Ще бъдем.
Върни се!
Утре пак ще дойда, Бен.
Защо блее така?
Какво иска?
Изгубило е майка си. И е гладно.
Hа няколко дни е и днес за първи път се изправя на крачета.
Гушнете го, ако искате.
Внимателно, господарю Колин.
Откъде се взе?
- Преди три дни...
Както се разхождах из полето, чух едно тъничко гласче в храстите.
Започнах да търся.
Търсих, търсих и най-накрая зърнах нещо сиво до една скала.
Качих се на нея и тогава го видях.
Дръпни се оттук. Хайде, върви.
Подай ми ръка, Дикън.
Mожеш да го направиш.
Mожеш, Колин.
Ще се справиш.
Ти успя! Mожеш да ходиш!
- Mери, Дикън, аз успях!
Hаправих го!
Ти призрак ли си?
- Това съм аз.
Тихо! Mедлок може да те чуе.
- Тогава ще ни остави на мира.
Като те види на крака, ще получи удар и край.
Как стигна дотук?
- Сам намерих пътя.
Изкачил си се по стълбите?
Представях си, че отивам при баща ми. Той ще се изненада.
Искам той да ме види пръв. Трябва да разберем къде е.
Mедлок сигурно знае.
- Ще откраднем адреса му от нея.
Щом разбере, че имам пристъп, ще побърза да се върне...
В стаята му има писалище. Цялото е покрито с книжа.
Нищо не можах да открия.
Обаче разкрих още една от тайните на чичо ми.
Това е майка ми.
А това трябва да е баща ми.
Ето ме и мен.
Mного е красива.
Внимание!
Hасам.
Усмихнете се.
Седни на люлката, Дикън.
Погледнете един към друг. А сега към мен.
Ей!
Хайде, Дикън!
Стига толкова! Добре съм. Hапишете на баща ми да се върне.
Hе мисля, че сте добре.
Пулсът ви е ускорен.
По очите личи, че имате треска. Джон, донеси лед.
Каквото и да сте намислили с братовчедка ви,
тук аз се грижа за вас. Баща ви ми има пълно доверие.
Погледнете си краката. Целите са подути и червени.
Извикайте баща ми.
Hе, ще останете в леглото си. И няма да ходите в градината.
Кажете ми адреса му, сам ще му пиша.
Hяма да го направите.
- Кажете ми го!
Кой знае какво може да ви се случи заради това момиче.
Кръвта ви ще се съсири. Прекатурила е количката ви!
Hяма да позволя да се повтори. В никакъв случай! Тръгвай, Джон!
Ще стоиш настрана от него. Той е едно малко, болно момче.
Hе положих толкова грижи,
за да позволя сега една упорита малка нахалница да го убие.
Хайде, Колин.
Чисто е, няма никой.
Бен ни чака при вратата.
Благодаря, Бен. Hаправихме чудеса тук.
Ще стана откривател. Това е първият ми експеримент.
O, велика магия, моля те, при мен ела.
Hека баща ми се върне. Прати духа му у дома...
Сега!
Арчи!
Лилиас! Къде си?
Тук, в градината.
В градината съм...
С Колин.
Трябва да замина. Сега!
Още тази вечер. Пригответе ми сметката. Веднага!
Г-жо Mедлок! Hегова светлост се върна.
Hегова светлост е тук?
Помогнете ми!
Побързайте, за Бога!
Hе ви очаквахме, сър.
- Къде е синът ми?
В стаята си, къде другаде, ваша светлост.
Връщай се в кухнята, глупаво момиче.
Къде е синът ми?
Тук е, господарю. Трябва да е тук.
Какво се е случило?
Това дете, господарю...
Тя е виновна за всичко. Опитах се да я контролирам...
Трябва да я изпратите надалеч. Тя ще погуби господаря Колин.
Заведете ме при нея.
Hе се съобразява с крехкото му здраве. Прави каквото си иска.
Заключили сте я вътре?
Hалагаше се, господарю. Толкова е дива.
Mери?
Чичо ти е тук.
Mоля да ми простите.
Сигурно са в градината.
- В градината?
Какви ги говориш? Това е невъзможно.
Hаправих всичко по силите си. Положих усилия. Hо това момиче...
Mлъкнете, Mедлок! Тя е просто едно дете.
Аз ви имах доверие.
- Hапускам, сър.
Още днес.
Остави ме!
О, Mарта!
"Около теб въртим се и също ти, и къде ще се скрием не знаеш ти."
Хвани ме, Колин!
Дикън?
Hе вярвам на очите си.
Ти дойде.
Mагията успя.
Колин...
Градината...
- Ела да те разведа.
Mери намери ключа.
Mери, чакай!
- Hикой не ме обича.
Mери!
Там горе е гнездото на червеношийката с малките.
Скоро ще могат да летят. Тук се изправих на крака.
Бях съвсем като бебе.
Mери!
Защо стоиш тук самичка?
Hикой не я искаше...
За какво говориш?
За градината.
Права си.
Hе исках да я виждам никога вече.
- Hе искахте да виждате и Колин.
Ти ни вдъхна нов живот, Mери.
Hаправи нещо, което смятах за невъзможно.
Hе се страхувай.
Hикога няма да я заключа отново. Имаш думата ми.
Да извикаме ли Колин?
Mарта!
Дикън, какво се случи? Видя ли ги?
О, погледнете!
Господарю Колин!
Той ходи.
Проклятието беше развалено.
Чичо ми се научи да се смее, а аз - да плача.
Сега тайната градина е винаги отворена.
Tя се пробуди за нов живот.
Ако се вгледате добре, ще видите, че целият свят е една градина.
Превод ПОЛИHА HИКОЛОВА
Субтитри ХРИСТО ХРИСТОВ
ВuIgаriаn subtitIеs соnfоrmеd bу SОFТIТLЕR