Good Bye Lenin (2003) Свали субтитрите
Погледни насам. Гледай в камерата!
Не пипай!
Алекс, дръж се!
- Татко, помогни ми!
ДАНИЕЛ БРЮЛ
КАТРИН ЗАС
МАРИА ЗИМОН
ЧУЛПАН ХАМАТОВА
ФЛОРИАН ЛУКАС
АЛЕКСАНДЕР БАЙЕР
БУРГХАРТ КЛАУСНЕР
И МИХАЕЛ ГВИЗДЕК
С Б О Г О М, Л Е Н И Н
Бавно и внимателно...
... се поставя огромният колос на стартовата площадка.
Точно тук се доказва резултатът от взаимното сътрудничество.
Фразата "Всеки работи качествено...
- Ето го!
... за другия" важи с пълна сила.
Докладвам. Готов съм за полета с космическия кораб "Союз 31"
като член на международния екипаж.
На 26 август 1978 г. бяхме на световно ниво.
Зигмунд Йен, жител на ГДР, беше първият германец в космоса.
Но за нас денят беше лош.
Това е третото пребиваване на мъжа ви в Западна Германия.
Замества шефа си.
Известни ли са ви контактите му?
- Не.
Г-жо Кернер, какво е състоянието на брака ви?
Говорил ли е мъжът ви за бягство от Републиката?
Обсъждал ли го е с вас?
Разрешете ми да благодаря на ЦК...
Махайте се! Оставете ме на мира!
Докато Зигмунд Йен прославяше ГДР в дълбините на космоса,
баща ми допусна представителка на класовия враг да промие мозъка му.
Той повече не се върна.
Мама толкова се натъжи, че престана да говори.
Просто не продума. Нито на нас, нито на друг.
Мамо, моля те, върни се. Толкова е скучно при г-жа Шефер.
Мамо, обичам те!
Сънчо се приспособи чудесно към условията в космоса.
Най-голямата изненада беше, че се сближи с Маша.
Дори празнувахме космическа сватба на борда.
След няколко минути, Сънчо ще се върне с Маша на Земята.
Надявам се, че сте видели всичко съвсем ясно.
След 2 месеца мама се прибра. Беше като преобразена.
Изненада!
- Скъпите ми дечица!
Моят Алекс. Малкият ми космонавт!
СОЛИДАРНОСТ С МОЗАМБИК
1979 г.
Никога повече не говорихме за баща ми.
От този момент мама се омъжи за социалистическата ни родина.
Понеже връзката не беше сексуална, й оставаше много енергия
за нас, децата и за социалистическото всекидневие.
Мама стана радетел на обществения прогрес
и страстна защитничка на обикновените нужди на населението.
Относно...
... крещящо пъстрите рокли за бременни.
Точка.
Следва очерк за награждаването...
- Сега!
Работници и служители, учени и кооператори,
както и ветерани на труда, пристигнаха в Берлин,
за да получат най-високото отличие на нашата страна...
Ето те, мамо!
... за изключителни заслуги
при строителството и развитието на социалистическото общество.
По традиция в навечерието на Националния празник,
ЦК на ГЕСП награждава заслужили личности.
След дълги неуморни тренировки се стигна дотам.
Аз, Алекс Кернер, щях да съм вторият германец, полетял в космоса.
Ракетата е задействана!
Представях си как изследвам космоса за благото на човечеството
и, поглеждайки надолу към нашата планета, махах гордо на майка си.
Ракетата е задействана!
10 години по-късно, 7 октомври 1989 г.
ГДР стана на 40 години.
Имах почивен ден от сервиза за телевизори
и се чувствах на върха на мъжката си зрелост.
40 ГОДИНИ ГДР
Времето миришеше на промяна, а пред нашия жилищен блок
една гигантска стрелкова рота даваше последното си представление.
Алекс!
Какво?
Отвън те чака едно момиче. Да я отпратя ли?
Какво момиче?
- Добро впечатление ми направи.
Пак ли си спал с дрехите?
Къде е момичето?
- Казва се Паула
и няма търпение да се срещне с теб.
- О, не!
А къде е бившият ти?
- Днес е дежурен.
Бяхме стигнали до... жена на определена възраст
не може и не желае да носи бикини.
Дори в ГДР, жените не са само фигуристки на лед
и безумно елегантни. Точка.
- Добре казано.
Вече започна!
- Чуваме.
Побързайте. Може да е за последен път в стария състав.
Паула пак ли заспа?
Може да видя майка ви по телевизията.
В Двореца на републиката?
Ще ни трябва лупа.
Не знам дали да отида.
Всички големци от партията ще бъдат там.
Макар че бих искала да видя Горбачов отблизо.
Стоят там и честват себе си.
- Не е нужно да ги гледаш.
Мамо, не виждаш ли какво става?
- А ти? Да не искаш да избягаш?
Нищо няма да се промени, ако всички избягат. Продължаваме.
Не е възможно по-едрите работнички и селянки
да продължават да бъдат ощетявани от модата,
особено на 40-ата годишнина на нашата република.
Със социалистически поздрав...
... Хана Шефер.
Вечерта на 7 октомври 1989 г. няколкостотин души се събраха
за вечерна разходка, на която да демонстрират волята си,
без да се съобразяват със Стената.
Свобода на печата! Свобода на печата!
Кашляй! Изкашляй се силно!
По-добре ли си?
Как си?
- Добре, благодаря.
Отпред има още повече полицаи.
Добре, де.
Без насилие! Без насилие!
Ако вземете метрото, може би ще успеете.
Без насилие! Без насилие!
Как се казваш?
Ла...
Престанете!
Внимавай!
Там лежи майка ми!
- Стой!
Пусни ме, идиот такъв, майка ми...
Александер Кернер?
- Да.
Майка ви.
Какво й е на мама?
Какво има?
Получила е инфаркт.
За съжаление, възстановителните мерки закъсняха. Тя е в кома.
Кога ще мога да говоря с нея?
- Алекс, мама е в кома!
Не знаем дали майка ви изобщо ще се събуди.
Чуваш ли ме, мамо?
Трябва да се събудиш!
Но тя спеше дълбоко.
В своя безкраен сън кръжеше като сателит
около нашата малка планета и още по-малката ни република.
Деветият конгрес прие молбата на Хонекер
да бъде освободен по здравословни причини
и му благодари за политическата дейност.
Сънят й помрачи радостта от напускането на Ерих Хонекер,
Генерален секретар на ЦК на ГЕСП и Председател на Държавния съвет.
Берлин. Тази вечер Стената падна.
Мама проспа един класически концерт пред кметството Шьонеберг
и началото на гигантско събиране на вторични суровини.
Отворете вратата!
ЩАЗИ вън! ЩАЗИ вън!
Мама продължаваше да спи. Все така дълбоко.
Тя пропусна първото ми отиване на Запад
и как някои другари съзнателно пазеха нас, работниците и селяните.
Естествено пропусна и културните ми открития в една нова страна.
Извинете! Извинете!
Не успя да участва в първите свободни избори.
Хелмут! Хелмут!
Проспа как Ариане се отказа от следването...
Добър апетит и благодаря, че избрахте бургер "Кинг"!
... и започна да трупа практически опит в циркулацията на парите.
Новият й любовник се нанесе у нас. Райнер, класов враг и шеф на грил.
Мебелите от спалнята да се свалят в общото помещение.
Пропусна промяната в западен стил на панелното ни жилище от 79 кв.м.
Вехториите с червена точка да се свалят при боклука!
Както... и въодушевлението на Райнер от обичаите на Ориента.
Не усети и унеса ми, породен от хубавите крака около мен.
По дяволите!
Какво правите?
- Системата се откачи...
В сънищата й не влезе и първият работен ден на сестра Лара,
ангел от Съветския съюз, дошла на обменни начала.
Ето те пак.
- Здравей!
Притесних се за теб.
- Да, прибраха ме.
Мама проспа триумфалното шествие на капитализма.
И съгласуването на посещенията ми с дежурствата на Лара.
Знаеш ли, когато е в добро настроение, е с пусната коса.
А в лошо - с вдигната. И си гризе ноктите при посещенията ми.
Не смяташ ли и ти, че има прекрасна усмивка?
Сънят й не взе под внимание как герои на труда ставаха безработни.
Сервизът за телевизори беше закрит.
Излязох последен и изгасих осветлението.
А после, в източно-западния екип практикувах обединението.
Сателитни чинии украсиха пейзажа.
Денис Домашке?
Домашке. Денис Домашке.
Александер Кернер?
- Тук.
Ела насам. Не се бой.
Добър ден.
И да се разбирате!
Здравей!
Кнут Фогел?
Здравей, мамо. Д-р Вагнер каза, че трябва да ти говорим.
Когато не съм при теб, може да става и така.
Сега е 5 ч.
Повечето лекари са си тръгнали.
Сестра Лара сигурно също си е отишла.
Много поздрави от Ариане. Според нея, това със записите е глупост.
В момента се занимава с Паула. Растат й зъби и много плаче.
Мама проспа неудържимия напредък, който постигнах при Лара.
След 4 сутрешни и 35 вечерни смени, се състоя първата ни среща.
Много е шумно!
Нашата учителка по руски беше от Минск и тежеше един тон.
Това ли е всичко, което знаеш за рускините?
Вятърът на промяната духаше чак до руините на нашата република.
Лятото дойде и Берлин беше най-хубавото място на Земята.
Сякаш бяхме в центъра на света, където най-после нещо се раздвижи.
Жалко, че пропуска всичко това.
Може и да е по-добре.
Всичко, в което вярваше, се изпари във въздуха.
А баща ти?
- Той беше лекар.
Избяга в Западна Германия и повече не се обади.
Бъдещето беше в нашите ръце - незнайно и многообещаващо.
Добър ден, фирма "Хикс Те Фау". Бихме искали...
Желаете ли сателитна антена?
- Няма мъни!
Обичате ли футбол? Имаме нещо за вас!
Добър ден. Фирма "Хикс Те Фау".
Фирма "Хикс Те Фау"!
Тук е Виетнам 1, тук - Виетнам 2. И виетнамският спортен канал.
За Световното първенство!
- За бъдещето!
За нас... другарю!
В момента го правя междудругото.
Но по-късно...
... ще снимам истински филми.
Със собствена емблема, разбира се. Ще ти покажа нещо.
Ето сега. Внимавай.
Още не гледай.
Още не гледай, почакай...
Позна ли го?
Сега!
Известният кадър от "2001 : Космическа одисея" с кокала.
Все едно тортата е космическият кораб.
Позна ли го?
- Да.
Гениално.
Гениално.
Така, сега всички се усмихнете!
В началото на юни, 1990 г. границите на ГДР се обезсмислиха.
Мама продължаваше да спи. Но аз се сетих за старата фраза...
"Решаваме проблемите, като вървим напред" и започнах да действам.
Мамо!
Мамо!
Чуваш ли ме?
Пробуждането на майка ви е чудо.
Но вероятно се е променила.
- В смисъл?
Има случаи пациенти да не познаят собствените си деца. Амнезия.
Загуба на паметта.
Извинете.
Душевно объркване,
смесване на краткотрайната и дълготрайната памет.
Не знаем доколко е засегнат мозъкът.
Възможностите са много и неизвестни.
Съжалявам, че трябва да го кажа, но за майка ви все още има риск.
Не мога да ви дам надежда, че ще преживее следващите седмици.
Ами...
А може ли да я вземем вкъщи?
- Изключено.
За нея тук е много по-добре. И за вас ще е по-лесно.
Трябва да я пазите от всякакъв вид вълнение.
Абсолютно всякакъв вид!
Всякакъв вид, казвате.
- Опасно е за живота й.
А това тук?
Не е ли причина за вълнение?
Майка ми не знае нищо за промяната. Тук ще научи всичко.
Внучката ти.
Мама...
Какво стана?
- Ти припадна.
Преди 8 месеца.
Преди 8 месеца?
Не мога да си спомня...
- Това е нормално.
Трябва да имаш търпение.
- Какво се случи тогава?
Беше...
- Беше през октомври.
Мисля, че искаше да пазаруваш. Имаше огромна опашка.
Беше толкова горещо, че припадна.
- През октомври?
Беше много горещ октомври.
И после?
- Изпадна в кома, мамо.
Искам да се прибера вкъщи.
- Ще стане, обещавам ти.
Ще отпразнуваме рождения ти ден. Както всяка година.
Това е лудост!
- Няма да я изоставим!
Тя е смъртно болна! А тук за нея е много по-добре.
Бъди реалист!
- Ти бъди реалистка.
А ако някой се изпусне?
Ще научи какво става и няма да го понесе.
Тези вехтории ще се махнат.
Пердетата на мама в мазето ли са?
- Не говориш сериозно.
Заковани са.
Браво!
- Ще трябва наново да се измаже.
Какво смята да прави?
- Не можеш ли да се досетиш?
Какво да се досети?
- Налага се да освободите стаята.
Аз плащам наема за това жилище. От 5 месеца!
47,80 марки! В Западна Германия телефонът не струва толкова.
А в Източна - чакаш 10 години за телефонен пост!
Мама трябва да намери стаята така, както я е напуснала.
Така че става дума само за тази стая.
Като се пооправи, ще видим.
- Не схвана ли какво каза лекарят?
Преди 3 месеца искаше да й изключим апаратурата.
Няма място за сравнение.
И какво ще й кажеш? Че си зарязала следването и продаваш хамбургери?
"Добър апетит и благодаря, че избрахте бургер "Кинг".
На 8-ия етаж?
- Да.
Има ли асансьор?
- Развален е.
Това е положението.
Животът ми се промени коренно.
И денят, в който мама трябваше да се прибере,
наближаваше с неумолимостта на многотонен руски танк.
Защо си ровил в гардероба ми?
- Това е от старите ти дрехи.
Би било добре да мислиш малко повече.
Погледни какви боклуци носехме.
Подпишете се тук.
Рехабилитаторката ще идва 3 пъти седмично. Имате ли други въпроси?
Майка ви си отива по своя воля. Знаете какво е моето мнение.
Къде е предишният лекар?
Д-р Вагнер замина за Дюселдорф.
- Разбирам. А вие?
Вие кога ще избягате? А ми приказвате за отговорност!
Моля, легнете, за малко.
Защо?
- Моля ви, за малко.
При следващо спиране на сърцето, са нужни силни удари в гърдите.
Внимание! Не бива да се събужда!
- Разбрано, шефе!
С Ариане сме изготвили график. Рехабилитаторката също е включена.
Винаги ще има човек при нея. Ще се получи.
Повечето жители на ГДР вече обмениха спестяванията си.
Срокът е още две седмици. Побързайте.
Според Горбачов, който закъснее...
- Извинете!
... го наказва животът.
Извинете, бихте ли намалили радиото?
Майка ми се нуждае от спокойствие.
- Разбрано, шефе.
Няма ли да ни представиш?
- А, да, разбира се. Това е Лара.
Здравей, Лара.
Ще ме пуснете ли да мина?
Здравей, Кристиане!
Алекс, какво става?
Алекс!
Нищо не се е променило.
Какво да се промени?
Като ти доскучае, можеш да слушаш касетофона.
Радиото нещо се е развалило.
Но ще го поправя.
- Алекс?
Хубаво е човек да знае, че не е сам.
Когато баща ви на времето...
Когато внезапно замина,
не вярвах, че ще се справя.
Никога не съм ви казвала.
Минаваше ми мисълта да се самоубия.
Но вие ме посещавахте всеки ден.
Ти ми разказваше за училището и за Зигмунд Йен.
Чувала си ме?
Съжалявам, че ви отварям толкова работа.
Дори до клозета не мога да отида.
- Мамо...
Няма нищо.
Най-важното е да оздравееш.
Ще се постарая.
Сега трябва да почиваш.
Излизам за малко на пазар, но Ариане е тук.
А, Алекс...
Ядат ми се краставички "Шпреевалд". Ще ми вземеш ли?
Няма проблем, мамо.
Поне така си мислех.
Магазините на социалистическото ни отечество се опразниха през юни.
Истинските пари идваха от държавата зад Стената.
Докато гражданите се редяха на опашки пред спестовните каси,
ние трескаво търсехме книжката на мама.
Желана от всички, западната марка заля малката ни общност.
Алилуя, алилуя, за марката!
Парите се обменят 2 към 1. Германия спечели с 1:0!
Неудържим е! Германия води с 1:0 с гол, вкаран от Матеус!
"Мока фикс"? Сухари "Филинхен"?
- Вече не се предлагат.
А краставички "Шпреевалд"?
- Момче, къде живееш?
Вече имаме западни марки. А ти питаш за "Мока Фикс4!
За една нощ сивият ни магазин се превърна в пъстър рай от стоки.
А аз, като клиент - в цар.
Тези са от Холандия.
Добър ден, г-н Ганске.
Дотам ни докараха - да ровим в кофите за боклук...
Г-н Ганске, да имате краставички "Шпреевалд"?
Какво?
- Краставички "Шпреевалд"!
Съжалявам, млади човече, самият аз съм безработен.
И празен буркан върши работа!
Искам днес да представя Райнер на мама.
По-късно. Да не я претоварваме.
Може би си прав.
Имат проблеми с доставката на краставичките. За жалост.
Нищо. И тези са вкусни.
Деца, няма защо непрекъснато да се въртите около мен.
Притеснявам се.
- Мамо.
Не, наистина.
Може би няма да е лошо да сложите телевизора до леглото ми.
Телевизията ще те уморява.
- Защо да не гледам телевизия?
Ще питаме лекаря.
Мамо, трябва да обсъдим нещо с теб.
Става дума за...
Искахме да те питаме дали...
- Нужно ни е пълномощно за парите.
Какво има?
Пари ли ви трябват?
- Не.
Но ти не можеш да отидеш до банката.
И би било по-добре,
ако подпишеш това.
Да, и...
Най-добре - веднага.
Нали не е бързо?
Криете нещо от мен.
Дългове ли имате?
- Довери ни се, важно е!
Преди да ви дам всичките си пари, трябва да разбера за какво са ви.
Добре.
Макар че искахме да бъде изненада.
Получихме съобщение.
От Цвикау.
Можем да получим трабанта си.
- Само след 3 години?!
И затова са ни нужни парите, които си внесла.
Да не смятате, че държа парите си в банката?
Скрих ги.
Къде?
Забравила съм.
Напълно съм забравила.
- Мамо, помисли!
Баща ви днес закъснява, не смятате ли?
Мамо...
Не е толкова страшно. Скоро ще си по-добре.
Ще отпразнуваме рождения ти ден. Както всяка година.
Със съседите. Нали винаги така сме празнували.
Гледате Първа немска програма. Следва прегледът на новините.
Другарят Ганске гледа западногерманска телевизия?
Другарят Ганске се влюби в Унгария в една пенсионерка от Мюнхен.
От което пострада любовта му към партията.
Нахрани ли се?
Съжалявам, пак закъснях.
- Там горе е. Има дори балкон.
Някои наши съграждани изобщо не се върнаха от почивката си в Унгария
и жилищният проблем в столицата видимо се облекчи.
Навсякъде имаше напуснати жилища.
Човекът е на Запад от миналата година. Един колега ме насочи.
Невероятно! Работи!
- Страхотно! Фасул "Темпо"!
И грах "Глобус"! Не може да бъде!
"Мока Фикс Голд"! Откога го търся!
Може ли да ги взема?
Трябва да тръгвам.
Поспи още малко...
Добро утро, мамо.
Добро утро, Алекс.
Бързаш ли?
- Отивам на работа.
Алекс, не забравяй за телевизора.
- Ще говорим после.
А, относно рождения ми ден - поканете Клапрат. И някои ученици.
Сякаш тъпите краставици не са ми достатъчни, сега иска и телевизор.
Да, Хюстън, имаме проблем.
Имаш ли някаква идея?
- Имам предвид картината.
Сега?
- Не.
Не издържа дълго време.
- Полуфиналите! Отивам у Полник.
Ами, върви.
Това краставички "Шпреевалд" ли са?
- Не, холандски.
Покажи й нещо старо.
- Как точно?
Стари програми на видеокасети.
Новини от миналата година? Ще забележи.
Ами, бяха все едни и същи глупости!
- И откъде да намеря касети?
Нямам дори видеокасетофон.
Как е?
Бекенбауер, Руди Фьолер... Не искат да гледат!
Германия е на финала!
Часовникът на "Александерплац" препускаше към маминия рожден ден.
Топката обедини разделената нация, съпринадлежащите се сраснаха в едно.
А аз се мъчех като истински герой на труда,
да възкреся в стаята на мама една всестранно развита ГДР.
Попълнени ли са кръстословиците?
- Недокоснати са като девица.
Чудесно, взимам ги всичките.
И това - също.
И дъщеря ми уволниха, съвсем неочаквано. Благодаря, довиждане.
Затова ли цели 40 години... Махат и телевизионния балет.
Само пред телевизора ли висиш?
- Да се върнем на майка ми.
Тя не разбра нищо за промяната.
- Блазе й.
Другата седмица има рожден ден. Ще се радва, ако й дойдат гости.
Разбрахте ли всичко точно? Не искам нито една излишна дума.
А 20-те марки?
- Най-напред работата.
Някои гости приеха веднага. Други, трябваше да убеждавам.
Много от политехническата гимназия се бяха оттеглили.
Като д-р Клапрат, бивш директор и заслужил народен учител.
Ние всичките бяхме ценни хора. Нали, Алекс?
Възхищавах се на майка ти.
Тя беше прекрасна педагожка и невероятен човек.
Затова й подляха вода.
На някои другари в колектива им се струваше прекалена идеалистка.
Откакто баща ти...
Моите уважения за идеализма й,
но в училищното всекидневие
може да стане проблематично.
- И просто я разкарахте.
Въпреки това сте й длъжник.
- Да.
Ти си диспечер. Запомни!
- В Източната зона?
Естествено. Организираш покупките за един вагон-ресторант.
Запиши си - учил си в училище "Юрий Гагарин".
И си бил пионерски ръководител.
- Какво?
Председател на дружинния съвет.
- Писна ми!
Повече няма да слагам на дъщеря си найлонови гащички!
Записа ли?
- Председател на дружинния съвет.
Ето - "Актуална камера", "Шарено котле", "Един ден на Запад".
Всичко е проверено.
Спонсорирано от местния кино-клуб и от извънредно чаровния Денис.
Защо лазиш по пода?
- Това е кабелът за антената.
Световното първенство е подарък от небето!
Няма по-подходящо време да снабдим Изтока с антени.
Добре. Минаваме на фаза 3.
Какво беше това?
- Не знам. Сигурно интерференция.
Добър вечер, госпожи и господа, с "Актуална камера".
Сериозни провокации на границата. Протест в канцлерството на ФРГ.
ГДР - гигант в електрониката. Международната преса оценява...
Навън животът напредва, а аз се чувствам толкова безполезна.
Защо не закачиш долу една бележка?
Който има проблеми, да идва при мен. Писма мога да пиша и в леглото.
Не знам. Не бива да се напрягаш.
Добрутро, Алекс. Стана ли време?
Искаш ли и ти?
- По дяволите!
По дяволите! По дяволите! Дявол да го вземе!
Лошо ми е.
Докато мнозина се изживяваха като господари на утрешния ден,
от спалнята на майка ми звучаха мелодии от вчерашния.
"Нашата родина не са само градовете и селата.
Тя е дърветата в гората,
тревата по поляните, житото на нивите,
птиците в небето и животните по земята.
Рибите в реката също са нашата родина..."
Рибите в реката също са нашата родина..."
Беше чудесно. Благодаря, благодаря, деца!
При мен сте я учили, нали?
Да.
Мила Кристиане!
Ние сме тук... днес... тук, защото имаш рожден ден.
Искам да те поздравя от името на партийното ръководство.
Желаем ти всичко най-добро... И...
Кошницата!
За теб е.
Много мило, благодаря.
Клапрат...
"Кадарка" от Розовата долина... Кафе "Мока Фикс Голд"...
Грах "Глобус".
Колегите и другарите
от гимназията "Вернер Зеленбиндер"
изказват специална благодарност за всички години, Кристиане,
през които ти...
... като добра колежка и скъпа другарка...
... се раздаваше.
Желая ти всичко хубаво и бъди каквато си!
Скъпа другарко Кернер,
всичко най-хубаво!
И здраве...
И всичко да бъде така, както беше.
Лара, ела тук.
Това е Лара.
Медицинска сестра, стажантка от Съветския съюз.
Баща й е учител на глухонеми.
Само не бързай със сватбата.
- Мамо!
Дори въпросът с жилището да се уреди по-бързо.
Моят Алекс е доста луда глава.
А Райнер...
... е новият приятел на моята Ариане.
Той работи като...
Диспечер.
- Точно така, аз съм диспечер.
Бил съм и при... На добър час! ... пионерите!
Бил съм при Свободните пионери.
- Благодаря, Райнер.
Като групов...
Дружен...
В ръководството...
- Благодаря!
Бъдете готови! Бъдете готови!
- Благодаря, Райнер.
Е, мамо, мина още една година. Какво се промени?
Не много. Паула има зъби и нов татко.
А аз...
За съжаление не можем да отидем в кафе "Москва" и да пием за теб,
но всички сме заедно и това е най-важното.
Не винаги ти е било лесно с нас, но винаги си ни разбирала.
Не познавам по-добро семейство от нашето.
Затова искам да ти благодаря. Ти си най-добрата майка на света!
И всички те обичаме.
Алекс!
- Какво има?
Какво е това?
Това е...
- Да, какво е?
И аз не знам другарите какво...
Фата Моргана!
- Това е от Запада.
Не знам...
- Мираж.
Сигурно има някакво обяснение.
- Мамо, моля те, успокой се!
За всичко има обяснение.
Момчета, изпейте още нещо.
Лара! Почакайте! Лара!
"Изграждаме нашата родина".
Какво ти стана изведнъж?
"Изграждаме нашата родина за по-добро бъдеще..."
Мъчно ми е за майка ти. Това, което правиш, е страшно.
И какви бяха тези глупости - че баща ми е учител на глухонеми?
Беше готвач и ти го знаеш.
- Но тя се зарадва.
Какво да й кажа - че е починал? В нейното положение?
С една дума - след като лъжеш, е все едно.
Лара!
Да живее, да живее, дълго да живее!
За твое здраве!
Още малко назад!
Още малко.
Внимавайте, снимаме!
- Може ли да видя разрешението?
Не ви ли информираха?
- Мен ли? Кой?
Как се казваше?
- Нещо с "М" беше.
Ще проверя, дотогава - никакви снимки!
Вижда ли се емблемата? А аз?
- Да.
Ще изчакаме вечерното слънце.
- Онзи тип сега ще се върне.
Ще изчакаме. Точно то ни трябва.
Докато гледах облаците, разбрах, че истината беше нещо съмнително,
което можех лесно да пригодя към обичайните възприятия на мама.
Трябваше да проуча езика на "Актуална камера"
и да поощря амбицията на Денис като режисьор.
Другарят Митаг, секретар на ЦК на ГЕСП,
посети днес концерна "Кока-Кола" в Западен Берлин
във връзка с договора между "Кока-Кола"
и Комбината за напитки в Лайпциг.
Западноберлински служители на реда
попречиха на работата на екип на телевизията на ГДР.
Капиталистическите цензори отказват да приемат
поражението на концерна.
Оставете екипа от ГДР да работи!
- Сега ще извикам полицията!
Експертиза на международни учени потвърждава,
че оригиналният вкус на "Кока-Кола" е разработен през 50-те години в ГДР.
"Кока-Кола" - социалистическа напитка?
Мислех, че е отпреди войната.
Не разбираш ли, мамо? Години наред Западът ни прецаква.
До август бяха регистрирани 593 жертви на наркотиците.
60% повече от миналата година!
- Сетих се!
Какво?
- Къде скрих парите!
В дневната, в малкия шкаф. В лявото чекмедже под хартията.
С червената точка - на боклука!
Как можах да забравя!
Ей, ето ме!
- Здравей.
И?
Преглътна ли го?
- Естествено.
Наистина ли мина номерът?
- Щом ти казвам.
Докъде ни докараха! Предадоха ни и ни продадоха!
Неясният образ не я ли смути?
- Не.
И затова цели 40 години...
- Може да наподобим студио.
С блубокс ще имаме съвсем други възможности.
Какво правиш?
И какво ще ги правим?
- Ще ги обменим.
Съжалявам, срокът за обмяна изтече преди 2 дена.
Случаят е по-специален.
- Намерихме ги едва днес.
Съгласни сме да ги обмените 1 към 4 или дори 1 към 5...
Няма удължаване на срока. А и в брой, така или иначе не обменяме.
Трябва да е възможно!
- Чухте, времето изтече.
Това са 30 000 марки! Нашите пари за цели 40 години!
И сега, западнярско говедо, ми казваш, че нямат никаква стойност?!
Моля, напуснете веднага!
Долу ръцете!
Какво зяпате? Това бяха и вашите пари!
Долу ръцете, идиоти такива!
Ти да не превърташ?
Чувствах се като комендант на подводница,
в чийто, изпитан в битките стоманен корпус бе зейнала пробойна.
Ариане ми отказа братството по оръжие,
а един свеж западен вятър отвя източните пари на майка ми.
Защо се смееш?
- Викай!
Защо?
- За да изпуснеш парата.
Да отпушиш вентилите. Просто извикай!
През лятото на 1990 г. националният отбор на Германия
преизпълни плана и стана световен шампион по футбол.
А състоянието на мама се подобряваше.
- Обозначеният с мярка 48 пуловер,
има широчината на 54-та мярка и дължината на 38-ма. Точка.
Не знам как се е стигнало до тези размери.
В столицата не живеят такива ниски, четириъгълни хора. Точка.
Кристиане, бива си те.
Ако носим вина...
Ако носим вина,
че с размерите си не можем да покрием изпълнението на плана,
ви молим да ни извините. Точка.
В такъв случай ще се постараем
в бъдеще да се смалим и да станем четвъртити. Точка.
Със социалистически поздрав...
... Хана Шефер.
Добър ден, г-жо Шефер.
Хубаво е човек да си поговори с майка ти. Също като едно време.
С няколко малки промени ще го изпратя още днес до "ОТО".
Дойдоха ми мили гости. Франк и Кристиян от моя клас.
Здравейте.
Г-жа Кернер трябва да си почива.
Довиждане.
- Алекс, но защо?
Изчезвайте!
А 20-те марки?
- Какви 20 марки?
Саша каза, че ще получим за това 20 марки!
Добър ден, г-н Мелерт.
- Проблеми с тостера ли?
Влезте, майка ми ще се зарадва.
А сега се махайте. И повече да не съм видял нито един пионер!
Да не си се побъркал?
Не може току-така да пускаш момчетата вътре!
Защо? Тя се зарадва.
На вас, от ГДР, не може да ви се угоди. Все сте недоволни.
Ти си точно като майка си с нейните идиотски писма.
Тя се опитва чрез конструктивна критика да промени условията.
Но вас това не ви интересува!
- Не.
Намираме се в социалистически клуб на ветераните.
Добър вечер. Защо не взимаш вход?
- Да, вход!
А ти мълчи. Той си купи трабант.
Наистина ли?
- Комби.
Паула ще получи сериозни увреждания, ако продължаваме така.
20 години ГДР не ни навредиха.
За теб дълбоко се съмнявам.
По дяволите!
Много добре.
Какво има? Пак ти тече кръв от носа.
Знам, че в момента е напрегнато. И аз бих предпочел да не се налага...
Видях татко. Преди малко.
Къде?
- На работата.
Веднага познах гласа му.
Какво каза?
3 чийзбургера и два пъти пържени картофки с майонеза, моля.
3 чийзбургера и два пъти пържени картофки с майонеза, моля.
Да, и? Как изглежда?
Кара "Волво" комби и носи очила с позлатени рамки.
Ти какво му каза?
Добър апетит и благодаря, че избрахте бургер "Кинг".
Добър апетит и благодаря, че избрахте бургер "Кинг".
Някъде в този град живееше баща ми. Представях си го.
Дебел тип, който се тъпче с чийзбургери и пържени картофки.
Той живееше в своя свят, аз - в моя.
И нямаше нищо общо с мен, както аз - с него.
Стой мирно, иначе няма да стане.
Колко още ще продължи?
Най-късно след 2 часа трябва да си бъда вкъщи.
Винаги трябва след 2 часа да бъдеш някъде. Започва да ми писва.
Чудесно. Имам болна майка, напрегната работа
и обидена приятелка.
- След 2 дена съм на изпит.
Ще го вземеш без проблем - някакво си гипсиране.
Тогава мога да спра с ученето.
Казах го с добро чувство. Просто имам вяра в теб.
Лара, престани с тези глупости!
Трябва да кажеш на майка си.
- Какво?
Трябва да кажеш на майка си.
Не заради мен, а заради нея.
Лара!
- Какво?
По дяволите! Лара!
Кисели краставички "Шпреевалд".
Животът в нашата малка страна ставаше все по-бърз.
Бяхме като малки атоми в огромен ускорител на частици.
А далече от трескавата припряност имаше едно място на тишина и покой,
в което можех да си отспя.
Да, Паула, по-рано Алекс не се връщаше толкова уморен от работа.
Паула се учи да ходи, Алекс.
Виждаш ли! И аз мога.
Паула, виждаш ли?
Моята малка Паула. Ела при баба. Хайде, ела.
Сега ще покажем на Алекс какво можем, нали?
Сега да видим докъде може да стигне баба.
Добър ден.
Младежо, може ли да седна?
- Разбира се.
Вие май не сте оттук.
- От Вупертал съм.
От Западна Германия?
Мамо!
Мамо, какво правиш?
- Мамо!
Какво ти става? Не може ей тъй да се надигаш от леглото!
Какво става тук всъщност?
Централен комитет на Германската Единна Социалистическа Партия.
Звукът е наред.
- Добре.
Готов съм.
- Снимаме.
Берлин.
Снимаме.
Берлин.
На историческото извънредно заседание на ЦК на ГЕСП
Генералният секретар на ЦК на ГЕСП и председател на ДС на ГДР
другарят Ерих Хонекер, разреши на чакащите от 2 месеца
в посолствата на ГДР в Прага и в Будапеща граждани на ФРГ,
пожелали убежище, да бъдат приети в ГДР.
Той обеща на всекиго като приветствие по 200 марки.
Безработицата, намалелите перспективи
и настъплението на неонацистките републиканци
подтикнаха разколебалите се жители на ФРГ
да загърбят капитализма и да потърсят тук ново начало.
Ето къде паркират новите граждани на ГДР от ФРГ.
Засега са настанени в берлинските окръзи "Център" и "Фридрихсхайн".
ЦК на ГЕСП призова към акция "Солидарност със Запада",
за да се обезпечи насочването на новите ни съграждани...
Трябва да призная, че играта ми пое по свой собствен път.
Илюзорната за майка ми ГДР беше такава, каквато бих желал да бъде.
Граждани, които са готови да приемат бежанец от ФРГ,
да се обадят на своя квартален отговорник.
Колко са вече?
Нямам представа. 10-20 хиляди?
Гледайте, хората искат да живеят в нашата страна.
Къде ли ще живеят?
- Ще се намери къде, нали чу?
Не, деца. Призовани сме и трябва да помогнем.
Как си го представяш? Тук няма място.
Във вилата.
- Във вилата?
Можем да я стегнем. И без това ми се щеше да отида дотам.
Поздравявам те! Сега иска да отиде и във вилата.
Ще трябва да промениш целия град. Най-добре започвай веднага.
Но едно ще ти кажа - в това няма да участвам.
Търсим си по-голямо жилище. До месец ще се изнесем.
Моля?
Бременна съм.
Пак ли? Не можахте ли да внимавате?
Паула не ви ли стига?
А мама? Сам ли ще ме оставите?
- Приюти няколко бежанци.
Толкова си цинична. Предпочиташ да умре.
И така, единството в нашето малко семейство, беше възстановено.
Това е детето ви. А това е сърцето му.
Страхотно!
На път беше едно общогерманско бебе.
Подписваха се общогермански договори.
В Москва пиха общогермански брудершафт с руско шампанско.
Ние в Берлин предприехме първия си общогермански излет.
Не съм дете, махнете кърпата.
- Не гледай!
Къде отиваме?
- Нали трябва да е изненада?
Трабантът мирише на ново. Какъв цвят е?
Чака 3 години, още половин час е без значение.
Така е.
Мамо.
Колко е хубав! Небесносин.
А сега се обърни.
Боже мой, градината!
Помниш ли, когато Алекс се беше заключил в клозета?
Чукахме, чукахме - нито звук.
- Измъкнах се през една дупка
и наблюдавах цялата суматоха от дървото.
А аз пък си намокрих гащите от смях.
Какво се случи всъщност през тези 8 месеца, които проспах?
Спи ли?
Пораснали сте, това е очевидно.
Ти все повече заприличваш на баща си.
Мамо...
- Лъгах ви през цялото време.
Мамо, какво говориш?
- Баща ви...
Баща ви не остана заради друга жена на Запад.
Това беше лъжа. А че изобщо не се е обаждал,
също беше лъжа.
Той ми пишеше писма. На вас - също.
Те са... зад кухненския шкаф.
Създаваха му много проблеми. Само защото не беше в партията.
Не го показваше.
Но аз го знаех.
Знаех го и не можех да му помогна.
И тогава внезапно изскочи този конгрес в Западен Берлин.
Имахме само 2 дена за мислене.
Баща ви щеше да остане там,
а аз трябваше да отида с вас по-късно.
Да...
Но така и не успях.
Ужасно се страхувах.
Не знаете какво е да подадеш молба за изселване с 2 деца.
Не може веднага да заминеш. Понякога се чака с години.
Можеше и да ни разделят. Разбирате ли?
Аз не заминах.
Това беше най-голямата грешка в живота ми.
Сега го знам.
Излъгах ви. Простете ми.
Скъпи Роберт...
Колко често си мислех за теб.
Как ми се иска отново да те видя.
Същата вечер положението на мама се влоши.
Майка ви е получила втори инфаркт, точно както се опасявах.
В момента е относително стабилна.
Но се боя, че трябва да очакваме най-лошото.
Съжалявам.
Лекарите може да се лъжат.
- Алекс, не се обвинявай.
Виж, намерих ги. Той живее във Ванзее.
Знам, че е последното й желание, но не мога да отида при него.
Мама няма да умре.
Довиждане.
Сега можете да вземете някого.
Да вземем? Кого?
Някого от Западна Германия.
Трябва да спиш.
Ако искаш, полегни в стаята на сестрите.
Това беше той - идолът на моето детство.
Като някакъв възкръснал дух. Зигмунд Йен.
Не даваше автографи, не говореше с пионери за тайните на Вселената
или за безкрая на космоса.
Караше малко вонящо такси "Лада".
Накъде?
Към Ванзее.
- Знам какво си мислите.
Но не съм аз.
Така летяхме през нощта като през дълбините на космоса.
На светлинни години от Слънчевата система, покрай чужди галактики
се приземихме във Ванзее.
Ще изчакате ли един момент?
Няма да се бавя.
Добър ден.
- Здравей. Влизай.
Тук ли е г-н Кернер?
- Бюфетът е отвън.
Здравей!
Добър ден.
Добър вечер.
Здравейте.
Може ли да погледам Сънчо с вас?
- Ако си кажеш името.
Александер.
Виж, днес Сънчо е астронавт.
Там, откъдето идвам, се нарича космонавт.
А откъде идваш?
- От една друга страна.
Ей, вие двамата!
- Здравей, татко.
Как сте?
- Добре.
И вие ли сте почитател на Сънчо?
- Да.
Извинете, познаваме ли се?
- Да, познаваме се.
Не се сещам, помогнете ми.
- Той се казва Александер.
Алекс?
Роберт!
Чакаме те!
- Роберт, ела!
Знаем, че в такива случаи обичаш да се криеш в клозета.
Татко, трябва да си кажеш речта.
- Роберт, излез!
Сега се връщам.
А, ето го! Доста време ни накара да те чакаме.
Благодаря ви, че дойдохте.
Много благодаря.
И приятно прекарване. Благодаря.
Съжалявам, че тази вечер тук има празненство.
Ако знаех, че ще дойдеш...
Винаги съм си представял, че имаш плувен басейн.
Наблизо имаме езеро. Боже мой, дори не те познах!
Явно имам брат и сестра, а?
Три години всеки ден очаквах вест от вас.
Всеки божи ден.
За нищо друго не съм копнял по-силно.
Защо дойде?
Мама е на смъртно легло.
Получи инфаркт.
Иска да те види още веднъж.
Как беше там горе?
- Там горе?
А, да, там горе.
Беше прекрасно.
Но много далече от вкъщи.
Стената вече я няма. Вече няма граница!
Не е лошо. Сега е една държава.
Това не е така.
- Затова ще се включиш в играта.
И защо съм се върнал в ГДР?
- Не знам. Измисли нещо.
Абсурдно е. Не мога.
Превъзмогнеш ли го веднъж, после е лесно.
Мамо.
Искам да стана.
Как изглеждам?
Може да влезеш.
И... нито дума!
- Да.
За какво си говорихте?
- Толкова ли е важно?
Откога е при нея?
- Повече от час.
Дано да не се изпусне.
Лятото отмина. Аз реших да сложа край на тази призрачна история.
Трябваше още веднъж да празнуваме рождения ден на ГДР.
Но за разлика от действителността, като достойно сбогуване.
Камерата работи.
Започваме на 3.
Скъпи гражданки и граждани на ГДР!
Ако човек веднъж е преживял чудото да наблюдава синята ни планета
от дълбините на космоса...
Тъй като мама не можеше да го дочака,
преместихме празника от 7 на 2 октомври 1990 г.
В навечерието на обединението.
И?
- Това е най-добрият ми филм.
Жалко, че освен майка ти, никой друг няма да го види.
Благодаря. Без теб нямаше...
- Добре, добре. Вземи.
Изчезвай, преди да сме се разнежили.
И ми разкажи как е минало!
По повод годишнината на ГДР,
Ерих Хонекер се оттегли от всички свои постове.
Какво?!
Приятелите ни по целия свят могат да бъдат сигурни, че социализмът...
В своята реч на приема по повод годишнината на ГДР,
той обоснова решението си с това,
че настъпилите промени са достоен завършек на политическото му дело.
Ерих Хонекер поздрави новия партиен и държавен ръководител
Зигмунд Йен.
- Какво, Йен ли?
Зигмунд Йен е първият немски космонавт.
Новият държавен глава се обърна още същата вечер към народа.
Скъпи гражданки и граждани на ГДР!
Ако човек веднъж е преживял чудото да наблюдава синята ни планета
от дълбините на космоса, вижда нещата по друг начин.
Гледан отгоре, човешкият живот изглежда незначителен.
Питаш се какви цели има човечеството и кои от тях е постигнало.
Държавата ни има днес рожден ден. Погледната от космоса,
тя е малка страна и въпреки това, тук дойдоха хиляди хора.
Хора, които смятахме за врагове и които днес искат да живеят с нас.
Знаем, че страната ни не е идеална и все пак това, в което вярваме,
продължава да въодушевява хората по целия свят.
Но ние се осъзнахме.
Социализмът не означава да се обграждаме със стени,
а да се обърнем към другите.
Да не мечтаем само за по-добър свят, а да го създадем.
По тази причина реших да отворя границите на ГДР.
Почти веднага след отварянето на границите хиляди граждани на ФРГ
се възползваха от възможността да посетят ГДР.
Много от тях остават, за да търсят алтернатива на капитализма.
Това е чудесно.
- Не всеки иска да участва в терора
на консуматорското общество.
Хората искат друг живот. Виждат, че предметите не са всичко.
И са готови с добра воля и енергия да осъществят един друг живот.
Невероятно.
Майка ми надживя ГДР точно с 3 дена.
Беше добре, че не узна истината. Умря щастлива.
Беше си пожелала да разпръснем праха й във въздуха.
В Германия това е забранено. Както в Западна, така и в Източна.
Но на нас ни беше все едно.
Сега витае там някъде горе и ни гледа.
Вижда ни като малки точки на малката ни планета -
както Зигмунд Йен.
Страната, която мама напусна, беше страна, в която тя вярваше.
И която не допуснахме да загине до последната й секунда.
Страна, каквато в действителност не съществуваше.
Страна, която в спомените ми ще остане завинаги свързана с мама.
Режисьор: ВОЛФГАНГ БЕКЕР
Сценаристи: БЕРНД ЛИХТЕНБЕРГ ВОЛФГАНГ БЕКЕР
Оператор: МАРТИН КУКУЛА
Музика: ЯН ТИРСЕН
Превод и субтитри: ЕЛЕНА МИХАИЛОВА
Редактор: КАТЕРИНА БЪРЗЕВА и iwann
В U L G А R I А N