Minority Report (2002) Свали субтитрите
Знаеш, че не виждам без тях.
Не плачи.
Жертва Сара Маркс Доналд Дъбин
ОТДЕЛ ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЯ
ВАШИНГТОН
- Не се преуморявай. Имаш ли контракции?
- Само тези от тебе.
2054 година
Извършител Хауърд Маркс
- Добре, Джак, какво става.
- Двойно убийство. Мъж и жена.
Мъжът е бял, около 40-те.
Случва се около 8: 04 сутринта.
Близнаците не са много сигурни, трябва ни потвърждение.
Мястото още не е известно.
Има сателитна връзка със свидетелите. Това ще бъде случай номер 1108.
Какво откриха?
Случай 1108 е предвиден от тримата предсказатели.
Свидетелите по случай 1108 са д-р Катрин Джеймс и Джъстис Полар.
- Добро утро.
- Добро утро.
Случай 1108 се открива с разпита на свидетелите.
- Готов съм.
- Да започваме.
- Изчакайте.
- Време на убийството 8: 04.
Убийството ще стане след 44 минути и 13 секунди.
Добре, Хауърд Маркс, къде си?
Хауърд.
Стана преди 7 години.
Изглежда ми познат.
- Кой?
- Един мъж отсреща в парка.
Виждал съм го преди.
- Знаеш, че не виждаш без очилата си. Къде са ти очилата?
- Оставих ги в спалнята.
Закъсняваш.
Показвам Хауърд Маркс отблизо.
Покажи регистрационните документи! Да видим дали ще открия някоя подробност.
Можеш ли да го изтеглиш?
Мисля, че искаше това.
Къде е Хана?
Домино Форксор, 4421 Гейнсбъро.
Разберете къде се намира в момента.
Ако не се лъжа днес трябваше да поиграем хокей.
Отделяме много време за това.
- Какво ще кажеш?
- Заета съм.
Отмени си ангажиментите. И без това работиш прекалено много.
- Какво ще кажеш?
- Не знам.
- Искаш ли да обядваме заедно.
- С удоволствие, но трябва да поработя.
Предполагам, че затова изглеждаш толкова добре.
Имаме проблем с местоположението.
Кучи син.
- Колко време остава?
- 13 минути.
- Дойде следовател от министерството.
- Кажи му, че идвам след малко.
Оставил ти е съобщение у вас.
Проверете всичките им познати и съседи.
- Но, Джон.
- Занесете им по едно кафе.
- Аз ще се заема с кафето.
- Благодаря ти.
Съжалявам, Дани, но трябва да започнем отначало.
Маркс са се нанесли преди няколко седмици. Още нямат познати там.
В момента търси улики, които е оставил убиеца.
Визуализирам върху подробностите от дома.
Мисля, че има отличителен знак.
-... добре, и нацията.
- И нацията.
Жертвите се съобщават тук. Убийците тук.
След което се ръководим от образите, които те създават.
Две ченгета на коне.
- А файтони?
- Няма го в системата.
- Джорджтаун.
- Предсказателите виждат образи и това, което изпращат,
- как се наричат.
- Червена топка.
Повечето от предвижданията не са цялостни,
те са откъслечни картини, като това.
После се събират в едно.
И го съобщавате на хората?
Така е добре!
Видях съвпадение на 2 хиляди къщи в града с архитектурен стил от 18-и век.
- Остават 10 минути.
- 10 минути.
Кое е това хлапе?
- От лявата страна ли е?
- Да.
- Е, и?
- Тук е от дясно.
Въртележка.
Това е парк.
Има 16 такива в града.
Има два в Джорджтаун, един в Уудс, останалите в Уигли.
- Уигли е във викториански стил, значи е в Уудс. Готови ли сте?
- Готови сме за тръгване.
- Готови!
- Готови!
Остават 6 минути.
Да отидем в леглото.
Да го направим тук.
- На леглото е меко.
- Аз съм мека.
По дяволите.
Коя е?
Остава минута. Шефе, наближаваме бъдещето.
Млъкни, Навара. Джеф?
- Казвай.
- На вратата има ли кръст?
- Моля?
- На вратата има ли кръст?
Вратата...
Не! Вратата е отворена!
Остават 30 секунди.
Забравил съм си очилата.
Знаеш, че не виждам без тях.
Не плачи!
Погледни ме!
Съвпада с Хауърд Маркс.
Г-н Маркс, с предоставените ми правомощия,
ви арестувам за бъдещото убийство на Сара Маркс и Доналд Дъбин
на 22 април, 08: 04 часа.
- Не съм направил нищо. Сара!
Господи! Пуснете ме!
- Ръцете зад тила!
- Помогни ми!
Не съм направил нищо!
Ние сме от Отдела за Предотвратяване на Престъпления.
Съпругът ви беше арестуван от нас.
Не плачи.
Не плачи!
Значи са предотвратили убийството.
Нека го наречем "дежа ву", ако искате.
Лошото е, че те го виждат отново и отново.
Изтрий данните!
Представете си света без убийства.
Загубих най-добрият си приятел!
- Загубих леля си!
- Загубих татко!
Загубих жена си!
Преди 6 години, убийствата в тази страна придобиха застрашителни размери.
Само чудо можеше да спре кървавата баня.
Но вместо едно чудо, ние ви предложихме три - предсказателите,
Чрез заложената в тях програма за предвиждане на престъпленията,
нивото на убийства в Колумбия е намален с 90%.
- Щяха да ме чакат в колата!
- Щеше да ме изнасили!
- Щях да бъда намушкана!
- Точно тук!
За по-малко от година бяха спрени убийствата в нашата столица.
От 6 години провеждане нашия малък експеримент
и не е станало нито едно убийство.
А сега предотвратяването на престъпления може да бъде използвано от вас.
Искаме да накараме абсолютно всеки американец да има доверие в системата,
като бъде в безопасност, за да защитава свободата ни.
Предотвратяване на престъпления действа!
- Действа!
- Действа!
Днес, 22 април, кажете "да" за предотвратяване на престъпления!
Какво има? Не можеш да спиш?
Това ще помогне.
Истина е! Искаш обичайното или нещо ново и доказано?
Просто ми дай нещо.
Да, разбира се.
Дай го, преди главата ми да се е пръснала!
Сладки сънища, шефе!
Не се тревожи! Ще ти издам една малка тайна.
- Аз бих използвал малко сок.
- Как разбра, че съм тук?
Както баща ми често казваше,
При слепите...
и едноокия е цар.
Прибрах се.
Добре.
Цял екран.
- Шон.
- Здрасти, татко.
Можеш ли да ме научиш да тичам по-бързо, защото всички от класа ми са по-бързи от мен.
Не.
Така е добре.
Вдигай по-високо коленете и може да стане.
Точно така. Добре. По-високо.
- Тичай естествено.
- Трябва да продължавам да тичам.
Да, трябва да продължаваш да тичаш.
Трябва да продължаваш да тичаш.
Искам да стана по-бърз от теб.
Сигурен съм, че някой ден ще ме надбягаш.
Мисля, че някой ден ще победиш всички.
Трябва да вървя. Чао.
- Не, почакай. Искам целувка.
- Не по устните.
Само мама ме целува по устните.
- Обичам те.
- Обичам те Шон.
Обичам те, татко.
Лора и Джон.
Напомня ми за онзи път на плажа.
Помниш ли?
Имахме само 20 долара,
седяхме в караваната, за да може слънцето да огрее ваканцията ни.
Джон! Джон!
Свали камерата!
Аз съм по пижама. Какво е това? Не.
Свали я долу... камерата. Време е за лягане.
Трябва да се погрижиш и за задълженията си.
Скъпи, искам да свалиш камерата и да дойдеш с мен да погледаме дъжда.
Не? Обещавам ти да те накарам да запомниш този момент.
Свали камерата или няма да получиш нищо тази нощ!
Онези искат от нас да създадем доверие в тях.
Разбери, те искат от хората да гласуват "за" или "против",
без са съзнават благородната кауза
- и шанса да се промени тази страна.
- Разбирам.
Джон... внимавай с този Дани Уитлър!
- Онзи от министерството.
- Да, видях го вчера.
Остави го да обикаля, да задава въпроси, но го наблюдавай.
Ако има някакъв проблем, уведоми ни незабавно!
Когато предсказателите съобщят името на жертвата и на убиеца, те се въвеждат на тези топки.
Всяка една е единствена по форма.
Не е възможно да се промени.
- Не разбирам дали това е законно.
- Хайде пак отново!
Съзирам един проблем, а той е,
- че арестуваме хора, които не са направили нищо.
- Но ще направят.
Комисията по престъпленията сама определи, че предсказателите са прави.
Но няма да има бъдеще, ако се спира! Това не е ли парадокс?
Да, така е. Целта ни винаги получава присъда.
- Какво ще кажеш?
- Може да има грешка.
- Сигурен ли си?
- Да.
Но ти не сгреши. Хвана я.
Фактите, които се предотвратяват означава, че не са се случили.
Ами ако някой иска да убие жена си,
но после се разколебае.
- Как могат предсказателите да направят разлика.
- Те нямат намерение да я правят.
- Ние я правим.
- Тогава как разбират,
- ако става въпрос за самоубийство.
- Поради характера на убийството.
Няма нищо по-разрушително от силата на ненавременното
- отнемане на живот на едно човешко същество от друго.
- Казала го е онази жена.
Айрис Хинеман, тя е разработила системите и интерфейса.
Като заговорихме за интерфейс, бих искал да кажа здравей...
- На д-р Хинеман?
- На тях.
Предсказателите стоят в "Храма".
Наистина ли? Никога ли не сте били вътре?
Държим ги изолирани, за да не ни обвинят в намеса.
- Поне засега.
- Значи ще съм първият влязъл вътре.
- Може би не ме разбрахте?
- Въпрос на авторитет е.
Не е. Нямате никакъв.
Имам нещо в джоба си, което ще промени нещата.
- Покажете ми го.
- Разбира се.
Това разследване ще бъде проведено
под прякото ръководство на комисия от Правосъдното министерство на САЩ.
Аз съм тук като негов представител, което означава...
че ще действате под мое ръководство.
Изглежда ще свършим добра работа!
Готов ли сте? Да вървим!
- Един момент.
- Достъпът не е разрешен!
Агент Джон Андертън.
Уоли.
Всичко е наред. Това е Дани Уитлър от Министерството.
- Не пипайте!
- Не пипайте нищо.
Само отговори на въпросите и се махаме. Кажи ми как...
- Те спят.
- Съжалявам.
Кажи ми как действат.
Фотонният слой осигурява захранване и електропроводимост,
за да могат образите им да се виждат от нас.
Жената наричаме Агата, близнаците са Алфред и Аш.
Сканираме оптико-тумографията им.
Чрез това на главата им, приемаме вибрациите на мозъчната тъкан.
Ние виждаме това, което те виждат.
Не чувстват болка. Чрез допамин и ендорфин контролираме нивото на серотонина,
за да не заспят прекалено дълбоко.
- Въпреки че не трябва да бъдат и будни.
- По-добре да не ги приемаме като хора!
Не, те са нещо повече от това.
Науката е откраднала повечето чудеса...
надявайки се да помогне
за доказване съществуванието на предсказанията.
- Те просто усещат. Това е всичко.
- Наричате тази стая "Храмът".
Просто псевдоним.
Чудото е сила. Силата винаги е била с жреците, дори когато сами е трябвало да сътворят чудо.
Разбирате ли за какво говори?
Стига, шефе. Начинът, по който работим... променяме съдбите. Повече приличаме на духовници.
Връщай се на работа!
Всички!
Съжалявам за станалото.
Бях три години в семинария, преди да стана ченге. Баща ми беше много горд.
- Какво си помисли, като избра тази работа.
- Не знам, застреляха го, когато бях на 15.
Знам какво е да загубиш близък, Джон.
Разбира се, не е като загубата на дете.
Аз самият нямам деца, затова не бих могъл да си го представя.
Да загубиш сина си на обществено място като онова,
те кара да правиш така, че на никого да не се случва.
- Кажи ми какво точно търсиш?
- Грешки.
- За 6 години няма грешки, системата е...
-... перфектна, съгласен съм.
Но щом има хора, има и грешки.
Винаги има...
Джон.
Можеш ли да видиш? Виж!
Джон, какво стана, по дяволите!
Какво й направи?
- Тя ме хвана.
- Невъзможно. Те дори не знаят за нас.
- Те виждат само бъдещето!
- Тя погледна право в мен.
Било е кошмар. Понякога сънуват стари убийства.
- Тя ми проговори.
- Така ли?
- Какво каза?
- Можеш ли да видиш?
- Ти ли си надзирателя?
- Да, сър, казвам се Гидиън.
Вие сте началник Андертън. Музиката успокоява затворниците.
Не съм виждал Предотвратяващи да слизат тук долу. Не съм загазил, нали?
Все още не.
- Интересува ме едно убийство.
- Имам много такива.
- Удавяне.
- Това е интересно.
- Нямаме много такива.
- Жертвата е жена.
За Министерството на правосъдието ли е?
Трябва да се спретна, че утре ще ходя там.
- Казаха да нося вратовръзка. Тази става ли?
- Спри!
Върни!
- Тук.
- Тя е класика. Една от първите.
Вероятно преди вие да дойдете.
- Това е първото предсказание?
- Точно така.
Информацията се базира изцяло на тримата предсказатели.
Покажи ми информацията на Агата.
За това...
ще се поразходим.
Господи.
- Бях забравил, че са толкова много!
- И всичките с намерение да убият някой.
Ако не бяхте вие!
Погледнете колко спокойни изглеждат!
Но отвътре... няма почивка.
Добре, това е един лош човек.
Удавил е жената в езеро.
Убиецът е Джон Доу. Спомените съвпадат.
Защо все още е Джон Доу?
- Защо скенера не му е променил самоличността?
- Защото си е премахнал очите.
Извадил ги е, за да измами скенера.
В днешно време можеш да го направиш за няколко хилядарки.
- Искате само виденията на жената?
- Точно така.
Файлът не е намерен
Няма никакви данни!
Опитай отново!
Това е странно.
Да видим! Имаме две предсказания,
на Алфред са тук, на Аш също.
Но на Агата не са тук!
- Вероятно е някаква грешка.
- Кажи ми за вероятната жертва.
Изглежда е невротичка,
като Джон Доу.
Адресът показва, че е била в някаква клиника.
Значи се е оправила? Къде е сега?
Явно грешката е по-голяма!
Тъкмо излезеш от една дупка и падаш в друга!
Не мога да ви позволя да го изнесете оттук, началник!
- Против правилата е.
- Това, което става тук, не е ли против правилата?
Внимавайте, началник! Ровите в миналото!
Всичко, което намерите е мръсно!
Казваш, че третото видение е било неясно?
Не, третото видение, това на Агата, не беше там.
Прекарах няколко часа там и нямаше друго липсващо предвиждане.
Мислиш, че си намерил ключа към загадката ли?
- Вземи!
- Какво е това?
Билков чай с мед.
Мразя билковия чай, почти колкото мразя мед.
Просто го изпий, преди да съм го изляла в скута си!
- Ще ти донеса нещо освежително!
- Благодаря.
Ще се опитам...
утре да продължа.
Не се тревожи!
- Клара ми се обади.
- Моля?
Притеснява се за теб. Честно казано и аз.
- Добре съм.
- Прекарваш много време по улиците.
Влизам...
- Тичам.
- Посред нощ?
- Ами ако баща ти настояваше...
- Добре съм!
Да си го кажем, Джон!
В момента, в който отдела стане национален, ще ни го вземат.
- Няма да им дадем!
- Няма.
Аз съм стар, но трябва да ги спрем.
Баща ми казваше:
"Не избираш нещата, в които вярваш, те те избират. "
Това е причината, поради която си тук, Джон!
Ако отдела беше започнал 6 месеца по-рано,
това с Лора нямаше да се случи.
Помни, очите...
... очите на нацията
са вперени в нас!
И двамата знаем, че аз не съм от поколението, което се слуша.
Но хората вярват на теб, Джон, когато говориш за абсолютната си вяра в отдела.
Всички вярват в болката, а не в политиката.
Мога да ги разбера.
Можем да им помогнем, да ги окуражим.
Но сега...
болката ти наранява и двама ни.
Трябва да я премахнем!
Да я забравим!
Бинго.
- Здрасти, татко.
- Здрасти, приятел.
- Играя в отбор.
- Така ли.
Наричаме се "Крескоус".
- "Крескоус"?
- Отборът е футболен
- и тренираме в училище.
- Тренирате ли корнери?
Татко много е загазил, Шон.
Жертва Лео Кроу
- Не можах да открия Уитлър.
- Той е само морална подкрепа.
Това, което виждам е бял мъж, около 1. 70, изхвърча през прозореца.
- Червена топка?
- Още не.
- Този път е предумишлено.
- Удивително, след толкова разкрити, все още го правят.
Името на жертвата е Лео Кроу. Това е случай 1109.
До престъплението остават 36 часа.
Трябва да се открие местоположението на Лео Кроу. Случай 1109
беше предвиден от тримата предсказатели.
Свидетели по случая са д-р Катрин Джеймс и Джъстис Полар.
- Добро утро.
- Добро утро.
Свидетелите готови ли са за откриване на случай 1109?
- Готови, когато и ти, Джон.
- Готова.
Обичам тази част!
Няма адрес, последния не е известен.
- Няма данъчни квитанции през последните 5 години.
- Има ли глоби?
Частите да са готови, като открия местоположението.
Открих, че блокът е от бетон и стъкло.
Има ги с хиляди в кварталите!
Появяват се номера...
9
96
Жена, възрастна. Пуши...
лула. Смее се.
Добре, вътре в стаята... изглежда натрупано.
В стаята има двама души.
Почакай.
Единият е със слънчеви очила и стои близо до прозореца.
Няма да ме убиеш!
Сбогом, Кроу!
- Сбогом, Кроу!
- Почакай!
Спри!
- Спри!
- Каза ли нещо, шефе?
Не.
Аз ще я взема.
Остави на мен. Ще слезеш ли да ми донесеш нещо за ядене. Умирам от глад.
- Разбира се. Ще взема и за мен.
- Не се бави!
Джон Андертън.
Какво е това? Объркана съм за...
Почакай!
Почакай!
Харесвам те, шефе. Винаги си бил добър с мен.
Давам ти две минути, преди да задействам алармата.
Задръж, моля! Благодаря.
Здраво си загазил, Джон.
- Ти си ме натопил!
- Това е параноя, поради...
Видя ли, че има грешка!
- Какво си намислил?
- За притежанието на това дават 6 месеца.
Да не говорим за значката. Явно няма да сме заедно.
Свали пистолета, Джон! Не съм чул да има червена топка за теб.
Ламар! Ламар!
Джон, какво става, по дяволите?
- Натопил ме е!
- Какво става?
- Уитлър ме е натопил!
- Коя е жертвата?
- Някой.
- Кой?
- Някой си Кроу.
- Кой е той?
Нямам представа. Не съм го чувал,
но се предполага, че ще го убия в следващите 36 часа.
- Как може Уитлър да е имал достъп до файловете?
- Разстроил е мозъчните им вълни.
Защо му е трябвало?
- Много се съмнявам.
- Откъде тогава знаеше?
Пази се, ще разрешим случая!
Ламар, слушай. Питай Уоли дали някой е влизал в "Храма" без разрешение!
Само ми кажи кой е Лео Кроу!
- Охранителна система. Заключено.
- Ламар, откриха ме.
Има ли начин да отключиш?
- Не.
- Няма ли?
Намери начин да се измъкнеш! Ела вкъщи, Джон!
- Не мога. Ще ме хванат.
- Не можеш да бягаш, Джон.
Всички бягат.
Господи, добре ли сте?
Не се тревожете, сър. Ще го намерим.
Всъщност няма вие да го направите! Поемам командването!
Уитлър, Флетчър е втория по ранг. Той ще се заеме, ти го наблюдавай!
- Направи го! Намери го!
- Да, сър.
Говорил е с вас.
- Какво ви каза?
- Нищо съществено.
Джон не е замесен в това, аз...
Защо го защитавате? Знаете, че се дрогира и нищо не сте направил.
- Загубил е дете, за бога!
- Преди шест години!
- Какво ви каза?
- Не е твоя работа!
Вече е моя работа, Ламар.
Разследвам престъпление за превишаване на правомощията и вероятност от конспирация.
- Той е заподозрян.
- Това е грешка.
Искам да му се обадите, за да засечем местоположението му.
Не искам Джон да бъде наранен!
За мен беше удоволствие да работя с вас.
Пътят се отличава от пустинята.
С Лексус, пътят на Джон Андертън е по-лек.
Засечен е в метрото!
Влакът има две станции от 20-и до 33-и.
Изпратете части на това място.
Побързайте!
Отделът за предотвратяване на престъпления издирва свой служител. Целта е капитан Джон Андертън.
Хванете го!
- Здрасти, Флетч.
- Здравей, Джон.
- Трябва да си свършите работата?
- Такива са задълженията.
Не го прави! Недей!
Джон!
- Не бягай!
- Трябва да ме хванете.
- Не ти трябва да бягаш!
- Всички бягат, Флетч.
Знаеш, че ще те хванем!
Всички бягат.
- Не по този начин, Джон.
- Всички бягат.
Всички, готови.
Всички бягат, Флетч.
По-леко, шефе. Успокой се.
Много съжалявам, шефе.
Джон, всичко е наред. Флетч, хвани го!
Не можеш да се хванеш? Не можеш ли?
Андертън!
Махнете се! Махнете се веднага от кухнята ми!
- Андертън, престани!
- Махни го от мен, Флетчър! Махни го!
С дадените ми правомощия те арестувам.
Заспивай!
Хванете го!
Д-р Хинеман?
Нахлуваш непозволено. Не обичам посетители.
Страхувам се, че това, което те е одрало,
са увивните растения, които съм посяла до стената срещу натрапници.
Разбира се, те са мое творение.
Когато отровата навлезе в кръвта ти, ще виждаш неща,
които мога да опиша като най-невероятното показване на сини обекти.
Но това не те успокоява, нали така...
началник Андертън.
Не съм убиец.
Какво е толкова смешно?
Ако непредвидените последствия на сериозните генетични грешки се наричат изобретения,
да, аз измислих отдела за предотвратяване на престъпления.
- Май не се гордеете с това?
- Не.
Опитвах се да ги излекувам.
- Да излекувате кого?
- Невинността, която използваме да спре вината.
Говорите за... предсказателите?
Тези трите са единствените, които оцеляха след експериментите.
Преди 10 години правих генетични проучвания
на деца за въздействието на медикаменти върху тях.
Първите опити не успяха,
това беше чистата форма на медикамента, а не подобрената, която сега е толкова популярна.
Всичките тези деца бях родени
със сериозни мозъчни увреждания и щяха да умрат преди 12 годишна възраст.
Тези, които оцеляха,
придобиха дарба, така я нарекоха.
Като се будеха нощем,
се свиваха в ъгъла и пищяха,
защото тези малки деца
сънуваха само убийства, отново и отново, едно след друго.
И не отне много време да се разбере,
че кошмарите са истински
и тези убийства се случват в действителност.
Казвате, че някои от децата са умрели?
Да, въпреки усилията, които положихме да ги спасим или заради тези усилия.
Но няма значение. Системата е перфектна, нали?
Аз няма да извърша убийство!
Никога не съм срещал човека, когото трябва да убия.
Може веригата на събитията да започва оттам, когато си разбрал за убийството!
- Ще се пазя от това.
- Как ще отбягваш човека, когото не си срещал?
- Ще ми помогнете.
- Не мога. Никой не може. Предсказателите никога не грешат.
Само понякога...
сведенията се разминават.
- Какво?
- Повечето пъти и тримата виждат нещата по един и същ начин.
Понякога единият вижда нещата по-различно от останалите двама.
Господи! Защо не знам за това?
Защото специалните доклади се унищожават.
Защо?
Защото в работата на отдела не трябва да има никакви догадки,
догадките пораждат съмнение в системата,
дори и да са основателни, все пак са съмнения.
Да не казвате, че е имало и невинни?
Казвам, че всички имат предопределено бъдеще.
Бърджис знае ли за тези... специални доклади.
Шегувахме се, че Ламар е майката и бащата на отдела,
а родителите виждат децата си каквито искат да са, а не каквито са в действителност.
Отговорете на въпроса ми. Ламар Бърджис знае ли за специалните доклади?
Да, разбира се, че знае.
Но с времето се свиква с наличието на незначителни различия.
За вас може да са незначителни. Ами хората, които съм арестувал!
С предопределено бъдеще.
- Господи, страната ще се промени.
- Системата ще изпадне в колапс.
- Аз вярвам в системата.
- Наистина ли?
- Не искате да се провали.
- Ти ще я провалиш.
Ако убиеш жертвата си, това ще бъде най-впечатляващата
демонстрация, че отдела за предотвратяване не работи.
- Няма да убия никого!
- Така ли мислиш.
- Мога ли да ви се доверя?
- Не трябва, не се доверявай на никого,
нито на старите приятели,
нито на младия федерален агент, който иска работата ти,
дори на стария човек, който иска да запази това, което е създал.
Просто намери специалния доклад.
Казахте, че специалният доклад е унищожен.
Записът е унищожен, оригиналът все още съществува.
Създала съм системата така, че оригинала да не бъде намерен.
Той е на сигурно място, но то не е посочено.
Какво е сигурното място?
- Най-сигурното място е...
- Къде?
Вътре в предсказателите, които го пазят.
Всичко, което трябва да направиш, е да ги изтеглиш, скъпи.
Това ли е всичко?
Просто да отида в отдела, да вляза в "Храма",
да отида при предсказателите и да изтегля специалния доклад.
- Ако го има.
- И да изляза.
Всъщност трябва да избягаш, но да, това трябва да направиш.
Вие сте луда!
За кого ме мислите?
Ще ме засекат по очите хиляди пъти, преди да доближа до отдела.
Понякога за да видиш светлината, трябва да пожертваш мрака.
Като от полицай на бивш полицай,
сигурна съм, че има хора, които биха ти помогнали
да изчезнеш от полезрението.
Странно е, но всички живи организми си приличат,
по това, че когато са заплашени,
всички създания на земята се интересуват от едно нещо,
само от едно... да оцелеят.
Намери специалния доклад!
Откъде да знам при кой е?
Единият е по-надарен от другите.
Кой от тях?
Жената.
Ето тук е. В стаята са трима мъже. Жертвата е тук.
Джон е тук.
Този засега не е установен... тук до прозореца.
- Знаем как изглежда сградата, но не знаем къде е...
- А те са хиляди такива!
- Няма да убие Кроу в следващите 22 часа.
- Това е бюрото на Андертън. Не може да сядате на него!
- Той вече не е тук.
- Ще се върне!
Междувременно, обзалагам се, че е наоколо, но не е глупав
да се доближава до електронни билбордове, които могат да го сканират.
- Защо просто не избяга?
- Защото мисли, че е невинен.
Ще се концентрираме в околността с въздушни и наземни части.
Ще сканираме целия район за всичко, което вижда и пулсира.
Къде е тя?
Проклета настинка.
Не се притеснявай.
Уверявам те, че като
започна да правя операцията, няма да ти предам инфекцията.
- Звучи успокоително.
- Разбираш, че не мога просто да ти сложа нови ириси...
Моля те, не пипай!
Защото скенерите ще засекат белезите и веднага ще се появят големи мъже с оръжия.
Какво беше това?
- Упойката! Нищо друго!
- Винаги ли изненадваш пациентите си?
Не искаш да ми счупиш врата, преди да съм свършил работата!
Моля те, успокой се!
Това, което се опитвам да ти кажа е, че трябва изцяло да ти махна очите.
- И... трябва да ги заменя с нови.
- Искам да задържа старите.
- Добре.
- Защото майка ми ми ги е дала.
- На теб за какво са ти? Не ти трябват използвани.
- Както кажеш, парите са си твои.
Нека ти представя прекрасната си асистентка, г-ца Ван Айк.
- Това не са много пари!
- Това успях да спестя.
Лекарство, за да се смееш.
След като няма да се връщаш там, нека ти разкрия нещо.
Не ме помниш, нали?
- Познаваме ли се?
- Да, познаваме се.
Откъде?
- Балтимор, Ийстсайд.
- Балтимор?
- Къде по-точно?
- В полицейското управление.
Бях пластичен хирург,
специализирах изгаряне на жертвите, по-специално жени.
- Аз те хванах.
- О, да.
- Ти се разплака.
- Добро представление, нали?
Подпалваше пациентите си.
Някои не бяха толкова бързи като другите, но да сменим темата.
Бъдещето е по-интересно от миналото, не мислиш ли?
О, г-це Ван Айк! Страхувам се, че вече е влюбена!
Само тя винаги има очи за теб.
Знам какво си мислиш, Джон.
Как мога да правя това, което правя в момента?
Нека кажем, че съм поседял доста време в библиотеката на затвора.
Това беше страхотно в сравнение с други аспекти на затворническия живот.
Там получих истинско образование...
отвориха ми се очите.
Искам да кажа, че животът не беше толкова тежък.
Да си взимаш душ и човек, който с чук не можеш да свалиш ти вика в ухото: "О, Нанси! ",
е много забавно. Благодаря ти, Джон.
Благодаря ти за възможността да се опозная толкова добре.
Сега ще ти върна услугата.
- Това ваши работи ли са?
- Да.
Харесват ми.
- Искате ли нещо в кафето?
- Сметана и захар.
- Нямам сметана, съжалявам.
- Проверете.
- Джон идва ли тук?
- Понякога. Всяко лято.
Сега не е тук, нали?
Трябваше да попитам.
- Няма и захар.
- Благодаря.
- Не се е опитвал и да се свърже?
- Не.
- Споменавал ли ви е името Лео Кроу?
- Не, вече не общувам много с Джон.
Виждала ли сте апартамента му?
- Апартаментът е наш.
- Не сте ходила напоследък.
Пълно е с такива. Откога ги използва?
- Откакто загубихме сина си.
- Откакто той загуби сина ви.
Никой не беше виновен.
Но Джон е бил с него на басейна.
В документите по развода казвате, че Джон се е опитал да се самоубие.
- Не беше опит за самоубийство! Съжалявам, че съм го казала!
- Какво беше?
Ф.Б.Р. намерили нещо, което принадлежи на сина ни, сандал или нещo такова...
- Джон беше разстроен, той...
- Извадил пистолета и седнал да гледа стари видеозаписи.
Всичко е записано в показанията ти, Лора.
Пробил дупка в шибания таван, и какво от това?
Изгуби своя син, да видим ти как ще го приемеш!
Според мен си напуснала Джон, защото прекарвал повече време в отдела отколкото с теб.
Напуснах го, защото всеки път щом го погледнех, виждах сина ми.
Всеки път, щом се приближах до него, подушвах малкото ми момче. Ето защо го напуснах.
А сега можеш да си вървиш.
Не си махай превръзката преди да са минали 12 часа!
Ако я свалиш преди това, ще ослепееш! Разбра ли?
В хладилника има мляко и сандвичи. Пий много течности.
Как да намеря банята?
Банята е дясната ти ръка.
Кухнята е лявата.
Не се чеши! Никога не се чеши!
Тъй като сме стари дружки ще ти дам един бонус, който може да ти е доста полезен.
- Това е временен мускулопреобразувател, слагаш го тук и натискаш.
- За какво служи?
Ще превърне красивото ти лице в купчина отпуснати мускули. Хората няма да могат да те познаят.
Отнема минутка, но такава болка не си изпитвал до сега.
Ще го сложа тук, заедно със старите ти очички.
Ще наглася таймер, щом звънне утре можеш да свалиш превръзката и да си вървиш, но не и минута по-рано или...
Или ще ослепея, знам.
Не се чеши. Това е подарък от един общ приятел.
Не сваляй превръзката преди да са минали 12 часа.
Ако я свалиш преди това ще ослепееш, разбираш ли?
25. 16 секунди, това е нов рекорд.
- Световен рекорд ли?
- Световен?
- Личен.
- Добре, какъв е твоя рекорд.
- Невъзможно е да подобря 26. 16!
- Колко можеш да останеш под водата?
- Мога да си задържа дъха за 20 минути.
- Ще победиш и кит!
Сега ще победя кит.
Ето, вземи. Ще се бавя около 20 минути,
- да не отидеш за сладолед или другаде!
- Няма.
- Недей, иначе няма да победя кита!
- Добре.
- Започвай да броиш!
- Три, две, едно, давай!
Сине?
Шон?
Шон!
Шон!
Шон! Търся сина си. Той е с червен бански.
Шон!
Шон!
Шон!
Шон!
На позиция съм и съм готова за сканиране на всички сгради.
Мислех, че го харесваш, Флетчър.
Затова ли го помоли за тази малка услуга?
- Сега сме по-малко.
- Каза ми, не че не ти вярвам да останеш насаме с шефа.
- Мислиш ли, че мога да поговоря с него?
- Аз само ще гледам.
Давай!
Засичам... 27 топли тела.
Прието. Потвърждавам, 27 топли тела.
- Да пуснем 4 паяка?
- Нека са 8, че съм гладен.
До базата, тук офицер Флетчър.
Пуснахме 8 паяка в целия сектор.
Мамо, страх ме е.
Няма нищо страшно. Просто си отвори очите.
Загубихме един.
Прието. Измъкнал се е през прозореца.
- Често засича големи котки.
- Флетчър!
Аз ще проверя!
Как може! Ужасни сте!
Вземи си децата и стой далеч от мен!
Ето, хванаха го.
- Сигурно е пиян и не може да се събуди.
- Някои хора нямат мярка.
Моля ви за спокойствие. Влезте вътре и затворете вратите!
Спокойно! Затворете вратите!
Самоличността е установена. Не е той.
- Да се махаме.
- С удоволствие.
Флетчър, погледни!
Четирима са, а не трима.
Четирима? Тук, тук и този с очилата.
Този с очилата е до прозореца.
- Тук също има някой. В огледалото.
- Да.
Определено е жена.
Програмата за предотвратяване на престъпления започва през 2046 година
със съгласието на федерацията. А сега, 9 години по-късно,
районът на Колумбия е най-безопасният в Америка.
И защо? Защото предотвратяването на престъпления действа.
Програмата елиминира нуждата от обикновени детективи.
Това, което се прави сега е установяване и предпазване на бъдещите жертви
- Ще видим ли предсказателите?
- Те имат много силна дарба,
затова трябва да бъдат оставени на мира и да не бъдат обезпокоявани от околните.
Можете да си представите какъв е животът им!
Предсказателите получават повече от 8 милиона писма на година.
И Дядо Коледа не получава толкова!
Предсказателите могат да седят, да гледат телевизия и да работят.
Наистина е прекрасно да си предсказател!
Не съм идеалният приятел,
просто съм много интелигентен.
Когато се кача горе
и всеки път те слушам.
Агент Джон Андертън, достъпът разрешен.
Не се притеснявай, аз ще се грижа за теб.
Не, не. Не може да влизаш тук!
Какво правиш тук?
Не, не.
- Не трябва да си тук.
- Слушай, Уоли!
- Откъде знаеш кой съм?
- Харесвам те, Уоли,
затова няма да те наранявам.
Но ако обещаеш да ми помогнеш!
Джон!
На кого ми приличаш!
Не знам.
Това е Агата!
Ще дойде да я вземе!
Какво става с виденията?
Почти съм готов.
- Не ми трябва копието, а оригинала!
- Търся го! Те не приемат заповеди!
Чакам да ми го даде!
Можеш ли да видиш?
Агата
- Той е вътре!
- Носи някаква маска.
- Заключил е вратата отвътре.
- По дяволите!
Никой да не използва оръжие в "Храма". Има ли друг изход оттам?
Блокирали сме всички врати! Няма как да се измъкне оттам!
Джон, махни се от резервоара!
Махни се от резервоара, Джон!
Не, не!
- За какво му е предсказател?
- За какво си мислиш? Да я убие!
Все още имаме двама!
- Уоли, Уоли, престани се!
- Не разбираш. Мислят заедно.
Трябва да са тримата, за да могат да предвиждат.
- Искаш да ми кажеш, че вече не могат...
- Да беше взел някой от мъжете, но Агата е ключът.
Тя беше най-съвършената, най-надарената.
- Тя се грижи за образите.
- Господи!
- Моля ви, върнете я.
- Разберете къде отвежда тръбата!
- Няма значение, той печели.
- Ще изпратя хора след него!
Тя е в стаята, когато той убива Кроу. Тя е част от бъдещето му.
Ще направим каквото е възможно да намерим стаята и да предотвратим убийството!
- Колко време ни остава?
- Имаме...
51 минути и 30 секунди.
Студено ли ти е? Разбираш ли ме?
Студено ли ти е? Трепериш, значи ти е?
Ето ти това.
Съжалявам, нуждая се от помощта ти.
Съдържаш информация, която трябва да взема.
Можеш ли да ми кажеш кой е Лео Кроу?
- Ще ми кажеш ли, ако...
- Сега ли е?
- Какво?
- Сега ли е?
Да, точно сега е.
Не мога да те заведа на публично място, значи сам трябва да ти взема нещо.
Уморена съм! Уморена съм от бъдещето!
Здравейте, г-н Якумото, добре дошли в магазина на "GAP".
Надяваме се да намерите при "GAP" нещо за вас!
Г-н Якумото!
Г-це Халфорд, ето ви отново при нас!
Ако иска откуп, къде е проклетото съобщение?
Няма нищо общо с откуп.
Става въпрос за информацията в Агата.
- Опитва се да докаже невинността си.
- Не може да изтегли нищо без техническа помощ.
Колко ли струва това,
защото е сглобено от резервни части на Уоли?
Предполагам, че Андертън ги е поръчал и сглобил?
Кой е Руфъс Райли?
Тук можете да намерите всякакво забавление. Може да поспортувате,
ако искате да полетите, да скочите с бънджи,
да се реете като орел над Големия каньон.
Можете да получите сексуални преживявания с жени,
трябва само да легнете и да се насладите.
Това е едно страхотно и безопасно забавление.
Разбира се, ако не си докарате сърдечен удар.
Аз искам да убия шефа си.
Разбирам.
Да, диригента на филаделфийския симфоничен оркестър е много популярен избор.
- Но аз искам да убия шефа си!
- Извратено копеле, ти си от тези, които водят мизерно съществувание!
Радвам се, че се отби. Какво те води насам?
- Трябва ми помощта ти.
- Само ми кажи какво ти трябва.
- Трябва ми помощ за нея.
- Здравей, малката.
Впечатлен съм, Андертън,
как с натоварения ти график, ти остава време
- малко да помърсуваш!
- Тя е предсказател.
Да, добре, тя е предсказател.
Довел си предсказател тук.
Господи! Ще ми изкара ли тайните наяве?
- Ставай!
- Съжалявам, кълна се, че няма да направя нищо, за което си мисля.
Тя носи в себе си информация.
- Трябва да я изтегля.
- Не, дори не знам откъде да започна.
Това за братовчедка ми Хелена бяха само мисли.
Арестуван си два пъти, затова като приключим, ще стоиш настрана.
Ако го направя, ще запазя всеки образ, който измъкна от главата й.
- Те не принадлежат на никого.
- Заведи я другаде.
Руфъс, ще ми помогнеш!
Агата, трябва да видя... трябва да видя какво ще стане с мен.
Хайде!
- Работи.
- По-бавно.
Как да забавя това, което става в главата й.
- Записваш ли това?
- По дяволите.
Записвам.
Това вече го видях. Давай напред!
Сбогом, Кроу!
- Какво стана?
- Не знам.
Какво стана? Къде е останалото?
Предполагам това е всичко.
Къде е специалният доклад?
Има ли такъв?
- Има ли такъв?
- Не.
- Моля?
- Не.
Агата, какво има?
- Можеш ли да видиш?
- Какво?
Ан Лайвли.
Само ти си видяла кой е убил Ан Лайвли!
- Записваш ли?
- Да, но е на заден ход.
Това е само сън. Всичко е наред.
Те са тук!
Кои?
Всичките ти съотборници.
Не е тук!
Трябва ти чадър!
Вземи!
Вземи!
Човекът със синия костюм.
Виждаш ли жената с кафявата рокля?
Тя знае за теб.
Чуваш ли?
Да вървим.
- Чакай!
- Не можем да спрем тук.
Виждаш ли човека с балоните?
Чакай.
Чакай.
Какво чакаме?
Чакай. Чакай.
Чакай.
- Някой засича ли го?
- Не.
Скот, Рейнолдс, поемете натам, останалите да ме последват!
Той знае, не се прибирай!
Ние сме в тази зона.
... няма работа, няма подслон...
- Моля ви, дайте някоя монета!
- Хвърли му малко пари!
Сложи ми ги в ръката!
По дяволите!
Това е мъжът! Човекът на прозореца.
- На вечер е по...
- Дай да погледна регистъра!
- Не може!
- Сега става ли?
Оправяй се сам.
Кроу Л. Ф.
- Той е тук.
- Андертън, махни се оттук!
Имаш избор, махни се веднага.
Не мога, трябва да разбера какво се е случило с живота ми.
- Моля те.
- Агата, няма как да го убия, дори не го познавам.
- Отиваме при Кроу.
- В 1006.
Хайде.
Сбъркали сме стаята.
Махни се! Върви си!
Влизам...
Господи.
Това е Шон... синът ми.
Всеки ден, от шест години насам, си мисля за две неща.
Първото е, как би изглеждал сина ми, ако е жив...
ако го позная на улицата.
Второто е, какво да правя с човека, който го е отвел.
Беше права...
не са го нагласили.
Заведи ме вкъщи!
Това трябва да стане.
Няма никакъв специален доклад в предопределеното бъдеще.
Ще убия този човек!
Все още имаш избор.
Другите никога не са виждали бъдещето! Все още имаш избор.
- Лео Кроу?
- Кой си ти, по дяволите?
Преди 6 години си отвлякъл едно дете на публично място, на басейна в Балтимор?
Не знам.
Вземам всички от публични места.
Знаеш ли кой съм аз?
Шон! Името му беше Шон!
Казах му, че имам нужда от помощта му.
Купих му геврек.
Той беше щастлив!
Кажи ми, че е жив!
Къде го отведе? Добре ли е? Кажи ми къде е!
Натиках го във варел. Напълних го догоре.
Гледах. Бях спокоен.
Бях спокоен.
Бях спокоен.
Съжалявам. Съжалявам.
Съжалявам. Много съжалявам.
Съжалявам.
Имаш избор.
Имаш избор.
Имаш право да не говориш.
Всичко, казано от теб, може да бъде използвано в съда.
Имаш право на адвокат.
Може да не отговаряш на въпросите.
Ако не можеш да си позволиш адвокат...
ще ти бъде назначен служебен.
Разбираш ли правата си?
Няма ли да ме убиеш?
- Разбираш ли?
- Убий ме!
Семейството ми няма нищо общо.
Трябваше да ме убиеш!
- Така ми каза човека.
- Кой е той?
Не знам. Той ми се обади.
Каза, че ако не го направя ще избият семейството ми.
Да направиш какво?
Да ти кажа, че съм убил детето ти.
- Че си убил детето ми?
- Семейството ми няма нищо общо.
- Откъде взе снимките?
- Фалшиви са...
той ми ги даде.
Кажи ми... кой е нагласил всичко това?
Не знам.
- Стига!
- Питам те още веднъж.
- Кой нагласи всичко това?
- Не видях лицето му!
Ако знаех, нямаше да ти кажа заради семейството си!
Убий ме! Направи го! Убий ме!
Лео, пусни пистолета!
Остави пистолета! Всичко е наред!
Пусни го!
Остави пистолета!
- Няма ли да ме убиеш?
- Не мога.
Хей, почакай...
Няма смисъл.
Убиец на деца да им прави снимки.
- Защо ги е оставил на леглото да ги видят всички?
- За да ги намери Андертън.
- Какъв полицай си бил преди това?
- Разследвах кражби.
- Това ли е първото ти действително убийство?
- Да.
- Знаеш ли колко такива съм виждал?
- Колко?
Николко.
Всичко е нагласено.
Днес видяхме първото от 6 години неуспешно предотвратяване на убийство.
За съжаление грешката е била човешка.
От отдела не са имали време да предотвратят убийството,
а се е казало, че убиецът е от отряда на отдела.
Мисля, че днес е лош ден за човешката страна на предотвратяващата система...
Дани Уитлър е на телефона.
Каза, че е важно.
Ламар.
Ламар, назрява нещо ужасно. По следите на нещо важно сме.
- Какво?
- Не мога да говоря по телефона.
Трябва да се срещнем.
Намерихме го в хотелската стая на Лео Кроу.
Помня кога го дадох на Джон.
Като че бе вчера.
Кажи ми какво има?
Това е убийството на жена, на име Ан Лайвли.
Да, Джон ми каза за това.
- Това ли съдържа?
- Да, това е от близнаците Албърт и Аш.
Копието на Агата липсва.
Това взехме от кибер клуба.
Андертън го е изтеглил директно от Агата,
а Руфъс Райли го е записал.
Това е същото предвиждане.
Не съвсем.
Кръговете във водата. Вижте вълничките!
Движат се навътре.
Другият запис, от Албърт и Аш.
Вижте водата. Кръговете са други.
Вълничките се движат навън.
Това убийство е по различно време.
Операторите са го гледали, преди вие да го видите.
Знам, той дойде при мен и ми каза за липсващите файлове. Беше загрижен, че може да ги намерите.
Да, не ги намерих,
въпреки, че Агата беше там. Но въпросът е...
защо някой би искал да изтрие файла?
Дани... кажи ми какво мислиш!
Мисля, че някой е замесен в убийството.
Как?
Джон ми каза, че понякога предсказателите виждат едно и също убийство повече от веднъж.
- Нарича се "дневно повикване"
- Джон го нарече "дежа вю".
Когато анализираме виденията, това се отчита и се трие.
Да, но ако операторът само си е мислел, че гледа повторение?
Ами ако е наблюдавал съвсем различно убийство?
Не разбирам.
Трябвало е само да припише убийството на Ан Лайвли на някой скитник, на луд,
някой, който няма нищо за губене. Отделът е предотвратил убийството,
заловил е убиецът, отвел го е.
Но точно тогава,
някой друг, видял предвиждането
и облечен в същите дрехи, извършва убийството по абсолютно същия начин.
Операторът поглежда, мисли, че е повторение...
и го изтрива.
Разбира се, ако е имал достъп от първа ръка до предвижданията.
Някой високопоставен.
Знаеш ли какво искам да чувам?
Нищо.
Нито скенерите по улиците,
нито патрулните самолети, нито трополенето на паяците.
Знаеш ли защо не искам да ги чувам.
Защото точно сега, предсказателите не могат да видят нищо.
Можеш ли да видиш? Красиво е!
- Къде отиваме?
- На сигурно място.
- Бърджис.
- Ламар, Лора е.
- Кажи, Лора.
- Трябва да му помогнеш.
Той там ли е?
- Да.
- С него има ли предсказател?
- Да.
- Задръж го!
- Идвам.
- Моля те, не казвай на Уитлър!
- Не му вярвам.
- И дума няма да му кажа.
Ти... просто не оставяй Джон да си тръгне.
- Той не е убиец, Ламар.
- Знам.
Лора, това е Агата.
Знаеш ли, когато четяхме Том Сойер с теб и Шон...
бях толкова уплашен, когато Том и Беки се загубиха в пещерата.
Трябва да разбера!
Трябва да разбера!
Използвали са Шон.
Искаха да ме накарат да мисля, че Кроу го е убил.
Но не е той.
Защо са те натопили?
- Защото съм разбрал за нея.
- За коя?
- Как така не се сетих досега?
- Какво?
Ан Лайвли!
Агата?
Д-р Хинеман веднъж каза, че те не умират.
Че те им помагат.
Запомни това, Джон.
- Агата.
- Шон...
той сега е на плажа...
влиза във водата...
иска да отидеш с него.
Покрил е майка си цялата с пясък.
Има толкова много любов в тази къща!
Той е на 10 години.
Заобиколен е от животни.
Иска да стане ветеринар.
Има заек, птица и лисица.
Той е в гимназията.
Обича да тича... като баща си.
Бяга в щафета на 2 мили.
На 23 е.
В университета е.
Ухажва красиво момиче на име Клер...
иска тя да му стане съпруга.
Идва тук да каже на майка си, която се разплаква.
Все още тича.
Около университета и на стадиона, а Джон го гледа.
Господи, тича толкова бързо...
като баща си.
Вижда баща си... иска да го догони...
но е само на 6 години
и не може да го настигне, той е толкова бърз.
Има толкова много любов в тази къща.
Какво съм сторил?
Почувствай го.
Можеш ли да видиш?
Тя просто иска момиченцето си обратно,
но е много късно.
Момиченцето вече беше изчезнало.
Тя все още жива ли е?
Не е умряла...
но не е жива.
Агата... само ми кажи...
кой е убил майка ти?
Кой е убил Ан Лайвли?
Съжалявам, Джон...
но трябва отново да бягаш.
Какво?
Бягай!
Обичам те!
Джон Андертън...
с правомощията, дадени ми от отдела за предотвратяване на престъпления,
те арестувам за убийствата на Лео Кроу и Дани Уитлър.
Точно така.
Това е моето момиче.
Толкова се тревожих за теб.
Агата...
Много ми липсваше. Всичко е наред, Уоли е при теб.
Уоли е при теб.
На моя територия си, Джон.
Добре дошъл.
Това е вид стремително движение.
Изпращат ти образи,
в които животът преминава пред очите ти...
и всичките ти мечти стават реалност.
Дж. Андертън 1109
Вината е изцяло моя.
Нямаше какво друго да направиш.
Помислих си, че може би ги искаш.
Не съм го обличал от години. Исках да видя дали е подходящ за довечера.
Изглеждаш страхотно.
Знаех, че понякога се забъркваше в неприятности...
- но не направих нищо.
- Журналистът от "USA Today" е тук.
Кажи му, че сега не мога.
- Каза, че няма да отнеме много...
- Не сега.
- Не мога да си представя, че някога ще се пенсионираш.
- Аз също.
Но този инцидент с Джон може би ни показва крехкостта на всичко това.
Завета на Джон е по-важен от моя.
Сега трябва да се погрижа за едно задължение.
Знам колко е трудно за теб...
но може би намираш някаква утеха във факта,
че Джон най-накрая намери убиеца на сина ви.
Коя е Ан Лайвли?
- Коя?
- Ан Лайвли.
Джон говори за нея, преди да го заловят.
Не знам коя е.
Джон каза, че е бил натопен, защото е разбрал за нея.
Всички знаем, че Джон е виновен.
Каза също, че Кроу е примамка.
Ами Уитлър? Бил е убит с пистолета на Джон в кабинета...
Ламар, знаеш ли причината, поради която Джон дойде да работи за теб?
- Шон?
- Да.
Дойде тук, за да работи за теб,
защото мислеше, че ако тези неща престанат да се случват...
- Разбирам.
- Не, не разбираш!
Сър, пресконференцията започва след 2 минути.
Лора, Джон беше на-доброто ченге, също и най-прекрасния човек.
Но това бреме, което носеше...
Въпреки всичко мисля, че ще се помни с добро.
Също разбирам защо се е оженил за теб. Ти си инат като него.
- Ламар?
- Не мога да се справя с вратовръзката.
Ще ми помогнеш ли, че не ме бива много.
Ще ти кажа какво ще направя.
В понеделник ще потърся свидетели за убийството на Уитлър.
Ще поразровя при Гидиън...
за да открия нещо за удавената жена... Как се казваше?
Ан Лайвли. Но никога не съм казвала, че е удавена!
- Сър, пресконференцията започва.
- Сега идвам.
Ще поговорим по-късно за това.
Може би утре ще намина към вас.
Бих искала да поговоря със съпруга си!
Не сте оторизирана?
Как влязохте тук?
Дами и господа, Ламар Бърджис, директор на отдела за предотвратяване на престъпления.
От името на персонала, имам удоволствието да ви връча този подарък. Честито.
- Как успяхте да го вземете?
- Прибавих го към разходите за следващите 6 месеца.
Револвери като този тук, са били давани на генерали
от подчинените им в края на гражданската война.
Кутията е украсена с пет позлатени куршума,
символизиращи края на разрушенията и смъртта,
които е имало в продължение на 5 години.
Дами и господа, сега, когато отделът става национален,
може би всички очакваме времето, когато никой от нас
няма да има нужда от огнестрелно оръжие.
Забавлявайте се!
Беше по-забележителен и от президента!
Ало? Да.
Един момент.
Извинете.
Сър. Спешно обаждане.
- Да, тук е Бърджис.
- Здравей, Ламар.
Само исках да те поздравя. Ти успя!
Ти създаде свят без убийства.
Сър, ще дадете ли автограф?
Всичко, което трябва да направиш, е да убиеш някой, за да го постигнеш.
- Тук е Джеф.
- Лора се обажда.
Джон се нуждае от услуга.
- За какво говориш?
- Говоря за майката на Агата,
Ан Лайвли. Тя е била наркоманка, която е оставила детето си.
Но изненада! Изчистила се е и е поискала обратно дъщеря си.
Поискала е Агата!
Виждаш ли това? Това е само образ на жена,
без времето, когато ще се случи. Каквото и да е, не е бъдещето.
Това вече се е случило.
Проблемът е бил, че ако я няма Агата, нямало е да има и отдел.
Тя винаги е била най-силната от тримата.
Знаел си, че без Агата няма да имаш нищо.
Без нея, нямаше сега да си това, което си,
да стоиш и да раздаваш автографи.
- Какво правиш?
- Кажи, какво правиш?
Сега не е време за това.
Тази вечер ще покажа истината за Ан Лайвли.
Ще се разреши проблема,
как си успял да я убиеш, без предсказателите да го видят.
Просто, като използваш системата, която контролираш,
срещу нея.
Наел си някой да я убие, за да могат предсказателите да видят това убийство.
Извикал си я на брега на езерото
с обещанието да доведеш дъщеря й.
Къде е?
Бягай!
След това сам си я убил,
по същият начин, по който са предрекли, че ще я убие Джон Доу.
Направил си истинското престъпление да изглежда като повторение.
Никой не е разбрал какво си направил,
не са обърнали внимание.
Ан Лайвли е станала поредната безследно изчезнала.
Е, какво ще правиш, Ламар?
Какво ще правиш?
Червена топка!
Жертва Джон Андертън
Помисли колко живота е спасило това момиче.
Помисли колко живота е спасило това момиче.
Помисли колко живота си спасил ти.
Това момиче би могло да спаси Шон.
Ти си нагласил всичко!
Използва спомена за мъртвия ми син да ме натопиш!
Използва спомена за мъртвия ми син да ме натопиш!
Знаеше как да ме направиш убиец!
Какво ще правиш сега, Ламар?
Какво ще правиш сега, Ламар?
- Ще ме...
- застреляш ли?
Прости ми, Джон.
Прости ми, Джон.
Извършител Ламар Бриджис
Ламар,
всичко свърши.
Въпросът, който трябва да зададеш е,
какво ще правиш сега.
Няма съмнение, че предсказателите вече са видели това.
Няма съмнение.
Изправен си пред сложна дилема.
Ако не ме убиеш, предсказателите са сгрешили и с отдела е свършено.
Ако ме убиеш,
с теб е свършено, но доказваш, че системата работи
и предсказателите са прави.
Какво ще направиш сега?
Кое е по-лошо?
Само още едно убийство.
От теб зависи дали хората ще вярват в предсказателите.
Само трябва да ме убиеш, както те предсказаха.
Знаеш собственото си бъдеще... можеш да го промениш, ако поискаш.
Все още имаш избор, Ламар.
Както аз направих.
Да, имам избор.
И вече го направих.
Прости ми, Джон.
Прости ми!
Прости ми, момчето ми!
През 2054, шестгодишният експеримент беше прекратен.
Отделението със затворниците беше опразнено.
Полицията се погрижи за тях в годините, които им оставаха да лежат.
Агата и близнаците бяха преместени на друго секретно място.
Място, където можеха да се отърсят от дарбата си.
Място, където можеха да живеят спокойно.
Режисьор: Стивън Спилбърг
Сценаристи: Скот Франк и Джон Кохен
Превод и субтитри: THIEVERY HoldinG с малки допълнения от Blink182 ;)