The End Of The Affair (1999) Свали субтитрите
...на омразата.
Може би нямаше да го напиша...
...ако някакъв дявол не ме бе накарал да го спра онази вечер в дъжда.
Да не искаш да се удавиш, Хенри?
Имах нужда от малко чист въздух.
Радвам се да те видя, Бендрикс.
Колко време мина? Година?
От юни 1944 г.
Толкова много!
Как е Сара?
Разхожда се някъде.
Да не е на кино?
Тя не ходи на кино.
Лека нощ, Хенри.
Прибери се, преди да си простинал до смърт.
Има ли нещо?
Нека те заведа у дома, Хенри.
Може би нямаше да пиша това...
...и ако знаех тогава кого точно мразя.
Хенри? Или жена му Сара?
Или може би някой друг, за когото още не подозирах?
Сара?
Още не се е прибрала.
Ела горе.
Ще ти сипя нещо за пиене.
Уиски, благодаря.
Какво те тревожи, Хенри?
Сара.
Тя е на разходка в момента.
На разходка!
Винаги е обичала да се разхожда.
Ревността е ужасно нещо.
Знаеш, че можеш да ми имаш доверие, Хенри.
Стигнах чак до там, ...
...че намерих адреса на един частен детектив.
Мислиш, че има любовник?
-Смяташ, че съм глупак, нали?
-Не.
Не мисля, че си глупак.
-Значи мислиш, че е възможно?
-Разбира се.
Сара е жив човек.
Не мога да спя.
Непрекъснато вадя тази измачкана визитка.
Детективска агенция Савидж
Изгори я.
-Иска ми се да можех.
-Тогава отиди-- при този Савидж?
И да седя заедно с другите ревниви съпрузи?
Дали имат чакалня...
...където ще се срещна с тях?
Тогава защо не отида аз?
-Ти?
-Да.
Ще отида като ревнив любовник.
Ревнивите любовници не са така нелепи като ревнивите съпрузи.
Тях ги подкрепя литературата.
Те винаги са трагични образи. Никога не са комични.
Аз няма да загубя самолюбието си, ако отида при г-н Савидж.
Това е глупаво! Човек не може да шпионира жена си чрез приятел...
-...и да се прави на нейн любовник.
-За какво са приятелите тогава?
Просто имах нужда да поговорим, Бендрикс. Да прочистя главата си.
Адресът е "Виго Пасидж" 3.
Забрави това, което ти казах. Ще отида на лекар.
Сара се прибра.
Сигурно прислужницата е ходила на кино.
Не, това бяха стъпките на Сара.
Сара, скъпа...
Ти! Ти ли си това?
Ходила си на разходка?
-Да.
-Времето е ужасно.
Цялата си мокра, Сара. Някой ден ще простинеш до смърт.
Лека нощ.
Бракът им беше конвенционален, както и луксозната им къща.
Харесах ги още първата вечер, ...
...когато пихме южноафриканско шери заради войната в Испания.
Добър вечер. Мога ли да взема шапката ви?
Благодаря.
Г-н Майлс е горе.
Шери, господине?
Благодаря.
Изглеждаше неспокойна.
През лятото на 1939г. цял Лондон беше неспокоен...
...изправен пред настъпващата буря.
Сара, това е съседът ни - романистът.
Какво прави един романист тук?
-Проучвам.
-Какво?
Съпруга ви.
Героят ми работи в Пенсионното министерство.
Искам да знам кога си ляга, какво пие преди лягане--
-Какао.
-Кога?
В 23ч.
Освен ако няма гости.
Ще извините ли героя си за малко?
-Министерството има нужда от него.
-За съжаление е така.
-Кажете де.
-Какво?
Разкажете ми тайните му.
Хенри е добър човек. Той няма тайни.
За съжаление добротата няма никаква литературна стойност.
А кое има?
-Един служител на министерство.
-Значи мъжът ми е интересен?
Ще стане, ако е в добри ръце.
Да се отдалечим от администрацията.
Искате да сменим темата?
-Искам да излезем на въздух.
-Да, разбира се.
-От колко време сте женени?
-Героят ви женен ли е?
Има щастлив 10-годишен брак.
И ние сме женени от 10 години.
За щастието се пише дори по-трудно, отколкото за добротата.
Хари предпочита навикът пред щастието.
Обсъждахме къщата, скъпи.
Дайте да ви напълня чашата.
-Прекрасна къща.
-Жена ми я откри.
Жена ви е очарователна.
-Тя много ми помага.
-Сигурно е така.
Направиха филм по една от книгите ви, нали?
Дават го в "Риалто". Ще ви заведа и двамата.
Страхувам се, че съм твърде зает.
Да си го запиша ли?
Героят ви не трябва да се прибира преди 22ч.
-Хайде, Хенри! Само този път?
-Знаеш, че не мога, мила.
Заведете нея, Бендрикс. Бъдете настоятелен.
-Не е важно какво съм писал.
-Непрекъснато го повтаряш.
Защото е истина.
Знам.
Една сцена беше написал.
Опиши я.
Тази, в която той й предложи лук.
Тя му отказа, защото съпругът й не обича миризмата. И той се ядоса.
И защо се ядоса той?
Не искаше да мисли за това, че тя ще се прибере у дома.
Хенри обича ли лук?
Не.
Влюбен съм.
Аз също.
Сюзан?
Ела горе.
Сара?
Една секунда, скъпи.
Ами ако е чул?
Този звук му е непознат.
-Сара, лук ли си яла?
-Съжалявам, скъпи.
Как беше филмът, Бендрикс?
Хареса ли ви?
В момента, в който се влюби в мен...
-УЛИЦА ВИГО Nо.3
-...тя започна да мами Хенри.
Защо тогава бях толкова разстроен, когато 2 години по-късно научих, ...
...че тя отново го мами?
Г-н Бендрикс, да разбирам ли, че говорим за г-жа Бендрикс?
Не, говорим за жената на мой приятел.
Може би с дамата сте интимни?
Не, виждал съм я само веднъж през 1944г.
Не ви разбирам. Казахте, че искате да я наблюдаваме.
Нима любовта или омразата не траят така дълго?
Няма нищо срамно в ревността.
Винаги съм смятал, че тя е знак за истинска любов.
Идвам от името на съпруга. Той мисли, че тя му изневерява.
Има си тайни.
А, тайни!
Разбира се, може да няма и нищо.
Опитът ми ме учи, че почти винаги има нещо, г-н Бендрикс.
На съпруга ли да докладваме?
На мен. Той не трябва да знае нищо.
Много интересен случай.
Моите хора са много дискретни. Веднага ще натоваря някого...
...и той ще направи и невъзможното, за да ви върне покоя.
Или по-скоро - покоя на съпруга.
Хубаво.
Да, радвам се, че се видяхме.
Колко време мина? Нима цели 2 години?
Ти винаги си помнила годишнините много по-добре.
Искаш да се срещнем? За какво?
Не, утре не може. Трябва да довърша една статия.
Сряда? Чакай да проверя.
В четвъртък става ли?
В хотел "Парк лейн" в 13ч.?
Странното е, че по време на войната...
...бяха най-спокойните ни дни.
Понякога се молех сирените никога да не спират да вият.
Кажи ми го пак.
Обичам те.
И винаги ще те обичам.
Съжалявам, че закъснях. В метрото беше претъпкано.
С такси се стига по-бързо.
Знам. Не исках да идвам бързо.
Запазих маса в "Палмърс".
Не можем ли да останем тук?
Непрекъснато ходехме там.
Аз никога повече не се върнах там.
Никога не ти е харесвало, нали?
Ти още ли ходиш?
По два-три пъти седмично. Удобно е.
Да вървим.
-Съжалявам.
-Няма нищо.
Отдавна не сме ви виждали, сър. Мислех, че сте ни забравили.
Страхувах се, че това ще кажеш.
И вас не сме виждали отдавна.
От 2 години, Алфред.
-Заповядайте.
-Благодаря.
Защо ме излъга?
-Че идвам тук ли?
-Да.
Защо искаше да се срещнем?
Исках да поговорим за Хенри.
Тревожа се за него.
Не ти ли се стори странен онази вечер?
Не забелязах нищо особено.
Знам, че си много зает, но исках да те помоля...
...да го наглеждаш от време на време. Той е самотен.
С теб?
Знаеш, че той от години не ме забелязва.
Може би си му дала причина.
Каква причина?
Каква причина даде на мен?
Никаква.
-Пишеш ли нова книга?
-Разбира се.
Тази, която заплаши, че ще напишеш? Онази за нас?
Една книга се пише цяла година. Доста труд за едно отмъщение.
Ти нямаш за какво да отмъщаваш.
Шегувам се. Беше ни хубаво заедно.
И двамата сме възрастни и знаехме, че някога трябва да свърши.
А сега обядваме и говорим за Хенри.
Съжалявам.
Беше глупаво. Не трябваше да ти се обаждам.
Трябва да отидеш на лекар.
Това е само една кашлица.
Сбогом, Морис.
Менюто ви, сър.
Съжалявам, но трябва да разбереш...
...че те ревнувам от всичко, което се движи. Дори от дъжда.
Как може да ме ревнуваш от дъжда?
Откъде ти е?
От Испания. Страхувам се, че това бе моята война.
Заради нея не участвам в тази.
Ранили са те. Колко романтично!
Не беше. Сложиха ми пирон.
Чудех се дали някога ще мога да обичам накуцването ти.
И какво стана?
Обичам те повече от всичко.
Да?
Г-н Паркис ви търси, сър.
Поканете го.
Оттук, моля.
Изчакайте един момент, г-н...?
Казвам се Паркис.
Аз съм човекът на г-н Савидж.
Седнете, вземете си цигара.
Не пуша, докато съм на работа, сър. Освен за маскировка.
Но в момента не сте на работа.
Почти е така, сър.
Току-що ме освободиха за половин час, за да ви докладвам.
Значи има какво да докладвате?
Не съм дошъл с празен лист.
Срещали ли сме се някъде?
Не, не мисля.
Както вече казах, сър, не съм дошъл с празен лист.
Но винаги има информация.
С момчето ми проследихме--
Момчето ви?
Синът ми, сър.
Уча го на занаят.
Понякога едно момче може да бъде много полезно.
Във въпросния ден обектът отиде с метрото до "Пикадили"...
...и продължи до хотел "Парк лейн".
Изглеждаше развълнувана.
Там се срещна с един господин, с когото очевидно са близки...
...тъй като се поздравиха без много формалности.
В един момент...
...не съм много сигурен, но ми се стори, че си държаха за ръце.
Държаха се за ръце?
Да, сър. Господинът премести чашата на дамата към нея...
...и ръката му остана там за известно време...
...което по моему означава, че са се държали за ръка.
След кратък разговор те се отправиха към един ресторант...
...който се казва "Палмърс". Не успяхме да влезем там.
Наблюдавах ги през витрината.
След малко дамата си тръгна...
...от наблюдението ми се стори, че е доста разстроена.
Разстроена? Сигурни ли сте?
Няма съмнение, сър.
След това я проследих по "Чаринг крос" до "Мейдън лейн"...
...където влезе в една църква, очевидно, за да си поплаче.
-Тя не е католичка, нали, сър?
-Не.
Очевидно. Не коленичи, а направо седна.
Можех да виждам лицето й и определено видях сълзи.
Простете ми за личното мнение.
Да, разбира се.
Въпросната дама наистина ми хареса, сър.
И на мен също, но грешите за ръцете.
За ръцете ли, сър?
Даже не се докоснахме.
Господи!
Станах за посмешище.
Сара има такова въздействие. Савидж трябваше да ни запознае.
О, не, сър.
Това беше моя работа.
Нищо не е станало.
Погледната отстрани случката даже е весела.
Но аз не съм отстрани, сър.
Не се тревожа за г-н Савидж, а за сина си.
Като му кажа, че сте съпругът...
Не съм.
Аз действам от негово име.
Значи сам сте поръчали да ви разследват?
Интересен парадокс, нали?
Но кой е измаменият, сър?
Извинете ме.
Малко бавно загрявам.
И двамата сте били изместени в сърцето на дамата от...
Някой друг?
Опитайте се да ме разберете, Паркис.
За да има ревност, трябва да има копнеж.
Вие търсите този копнеж.
Считайте се за негов слуга.
Разбира се, сър. Това ми е работата.
Благодаря.
Вие сте пълномощник на любовта.
-Лека нощ, сър.
-Лека нощ.
Чудех се доколко ще успее да ми помогне да си я върна.
Исках да съм на негово място...
...осветяващ света на Сара с търсещата си светлина.
Аз съм ревнив мъж.
-Ревнувам от този чорап.
-Защо?
Защото прави това, което аз не мога.
Целува целия ти крак.
Ревнувам и от това копче.
Бедното, невинно копче.
Никак не е невинно.
То е с теб по цял ден, а аз не съм.
Сигурно ревнуваш и от обувките ми.
Защо?
Защото ще те отведат далеч от мен.
Измервах любовта със силата на ревността си.
И щом ревността ми бе безкрайна...
Който обича - ревнува.
...такава ще е и любовта ми.
Не искам да си нещастен.
-Няма значение кое те прави щастлив.
-Дори да спя с друга?
Няма никакви изключения.
А може би ти искаш.
-Не.
-Но го правиш.
-Какво?
-Спиш с друг.
Как можеш да ревнуваш от Хенри?
Той те има, а аз - не.
Знаеш, че сме просто съквартиранти.
За него аз съм просто сянка.
И обичам теб.
Предпочитам да умреш, отколкото да си с друг мъж.
Никога няма да бъда с друг!
Може да ме видиш мъртва, но никога с друг мъж.
Да отидем в скривалището.
Ами ако сега падне бомба?
Ти няма да се прибереш, а аз няма да мисля за други мъже.
-Това ще е краят на ревността ми.
-И ще бъдеш щастлив?
Сега вярваш ли ми?
За съжаление не й вярвах.
Дяволът в главата ми не ми позволяваше.
А сега и момчето на Паркис играеше неговата игра.
Момчето е успяло да проникне, сър. Понякога е много полезен.
Веществено доказателство "А".
Казват, че клетвата е завинаги, но аз не мога да спазя тази.
Той ме уби с ревност, а ти ме убиваш с любов.
Значи е надушил следата?
-Каква следа?
-Следата на любовта.
Следва я като хрътка.
Той е доста упорит, сър.
Забелязал е обекта на проследяване в полусъблечено състояние...
...в присъствието на неизвестен мъж.
-Къде?
-В спалнята, сър.
Мъжът затворил вратата и синът ми излязъл.
Мисля, че ще се съгласите с мен, че близостта им е била...
...несъмнена.
И кой е бил той?
По този въпрос постигнахме най-голям прогрес.
Когато момчето си тръгнало, погледнало книгата във фоайето.
Дамата е имала час за зъболекар в 15:30ч. на следващия ден.
Тя е посетила сградата на "Седар роуд" 65 в 15:30ч...
...но там няма никаква табела на зъболекар.
Къщата е на някой си г-н Смайт.
Смайт с "й"?
Да, сър. С-М-А-Й-Т.
Въпреки, че нямаме доказателства за интимност...
...можем да предполагаме такава.
Защо?
Поради измисления час при зъболекаря, сър.
Веществено доказателство "Б".
Момчето ми я е правило.
Обектът на следенето е излязъл 2 часа по-късно.
Времето е напълно достатъчно, за да се предположи интимност.
В съда приемат за минимум 1 час.
Синът ми е щял да я снима и на излизане...
...но за съжаление е заспал.
За щастие дамата помислила, че хлапакът се е загубил...
...и го завела до метрото.
Така че часът, в който е излязла, е установен със сигурност...
...а и, че са се запознали, също може да се окаже полезно.
Дали да не му се представя за измамения съпруг?
Аз съм против, сър. Това усложнява нещата в съда.
Случаят няма да стигне до съд.
-Раздяла по взаимно съгласие?
-Поради липса на интерес.
Съпругът едва ли ще вдига шум заради някой, който се казва Смайт.
Просто бих искал да го видя.
Може би Ланс ще успее да го снима.
-Ланс?
-Синът ми.
Кръстен е на Ланселот от Кръглата маса.
Той е открил Граала.
Открил го е Галахад. Ланселот са го хванали в леглото с Гуинивер.
Не бях чувал.
Съветвам ви да не го правите, сър.
Просто искам да видя как изглежда човек, който се казва Смайт.
Ще ми заемете ли момчето?
Ако ми обещаете, че няма да има нищо неприятно.
Сара няма да е там. Ще бъде безобидно като детско филмче.
Ела с мен, млади Ланселот.
Отивай, Ланс.
Не се безпокой.
Помни, че се чувстваш зле.
Колко зле, сър?
Почти припаднал. Ще можеш ли?
Ще задържа дъха си и ще пребледнея.
Браво.
Тук ли живее д-р Уилсън?
Страхувам се, че не.
Дадоха ми този адрес. Синът ми е зле.
-Добре ли си?
-Влезте.
Мисля, че трябва да поседне.
Благодаря ви.
Да му донеса ли чаша вода?
Много мило от ваша страна.
Или портокалов сок?
Само вода.
Портокалов сок, моля.
Кажи "благодаря", Артър.
Артър ли се казва?
Артър Джеймс. Майка му обичаше Тенисън.
Тя...?
Да. Преди 4 години.
Той сигурно ви е голяма утеха.
И грижа.
Не ви се представих.
-Казвам се Бриджес.
-А аз - Смайт.
С "й"?
Това е брат ми Ричард. Това е г-н Бриджес.
Синът му се чувства зле.
Казаха ми, че тук живее д-р Уилсън.
Тук няма такъв доктор.
Виждал съм сина ви някъде.
Може би на улицата.
Каква е истинската цел на посещението ви?
Казах ви, търсех лекар.
Ти не си болен, нали?
Понякога хората идват при мен и не могат да обяснят защо.
Но ако има причина...
-Брат ми често--
-Мълчи, Сюзан!
Те трябва да попитат сами.
Познавам момчето, но вас...
Кой ви изпрати?
Имаме общ приятел.
Сара Майлс.
А вие сте?
Бендрикс.
Знам всичко за вас.
Сигурен съм, че е така.
Вие свещениците не давате ли обет за въздържание?
О, Боже!
Вървете си.
Моля ви, вървете си!
Хайде, Ланселот.
Бедната Сара! Любовта бе единствения й грях...
...а Паркис и неговото момче я следяха неотлъчно.
Щях да отзова шпионите си...
...но дяволът отново надигна глава.
Пак в дъжда?
Лекарят ми препоръчва разходки.
Да походим заедно.
Аз ти препоръчвам едно питие.
Как е Сара?
Доста добре.
Свърза ли се с онзи частен детектив?
Надявах се, че си го забравил.
Имах много работа. Комисията заседаваше непрестанно.
Аз го направих вместо теб, Хенри.
Нямал си никакво право!
-Аз плащам таксите.
-Каква наглост!
Ето ти доклада, Хенри.
Той се казва Смайт. С "й"!
Пратила те е за зелен хайвер.
Ще ме пуснеш ли?
Не искаш ли снимките, имената, любовните писма?
Сега вече ще ме пуснеш ли?
Мога да ти донеса копие.
Колко много зависи човешкото достойнство от една шапка.
Без нея той беше само един от многото.
Бях свикнал да се самосъжалявам...
...и ми бе странно да съжалявам него.
Съжалявам, Хенри.
Седни.
Бяхте ли любовници, Бендрикс?
Това е единственото обяснение.
И единственото извинение.
Не разбираш ли, че това, което си направил, е чудовищно?
Сигурно си мислиш, че съм глупак, след като не съм се досетил.
Защо не ме напусна?
Защото ти й беше навик.
Беше нейната сигурност.
А защо напусна теб?
Станах скучен като теб.
Но станах такъв само заради теб.
Тя не искаше да те напусне и аз й досадих с ревността си.
Не може да си ревнувал от мен.
Ти спечели, поне донякъде.
Краят на любовта ни дойде.
Можеше да прави любов с мен...
...но само с теб можеше да готви, да пазарува и да ляга да спи.
Тя все още те харесва.
Това не е достатъчно.
-За мен беше.
-И затова й стана сводник.
Скучният съпруг, който знае къде са чехлите му, но не и жена му.
Но не само ти беше сводник.
Най-големият сводник бе войната.
Немските бомби не ни плашеха...
...докато правехме любов.
Какво ще правиш, когато свърши?
Няма да свърши.
Имах предвид войната.
Тя ми дава сигурност.
Какво искаш да кажеш?
Позволява ми да те виждам.
Мислиш, че любовта ни ще свърши, когато спрем да се виждаме?
Виждат ли те, значи съществуваш.
Съществувам ли за теб, когато си с Хенри?
Да.
Затова ли не го напускаш? Защото знаеш, че ще се разделим?
Не.
-Да отидем в мазето.
-Хазайката ми може да е там.
-Има ли значение?
-За нея.
-Близко е.
-Ще отида да проверя.
-Ще дойда с теб.
-Връщам се след секунда.
Няма никой, чисто е.
Не чух избухването.
Събудих се след 5 минути или след 5 секунди...
...в един съвсем друг свят.
За един кратък миг аз не усещах нищо...
...нито любов, нито омраза, нито ревност.
Мисля, че бях щастлив.
Господи!
Ти си жив?
Изглеждаш разочарована.
Ранен си.
Просто порязвания.
Какво правеше на пода?
Молех се.
На какво?
На каквото съществува.
Щеше да е по-практично да слезеш и да ме видиш.
Слязох.
И защо не ме събуди?
Опитах.
Ти не помръдна.
Нищо не разбирам.
Сигурна бях, че си мъртъв.
За какво се молеше тогава?
За чудо.
Но ние не вярваме в чудеса.
Не.
А тази сирена означава, че си отиваш.
Да.
Моля те, недей.
Трябва. Хенри ще--
Забрави за Хенри.
Не разбираш. Ти си бе отишъл.
Но се върнах.
Съжалявам, че те разочаровах, Сара.
Любовта не свършва...
...заради това, че не се виждаме.
Така ли?
Хората обичат Бога цял живот, нали?
Въпреки, че не са го виждали.
Моята любов не е такава.
Може би няма друга любов.
Накрая я разочаровах.
Преживях го. Това бе краят на аферата ни...
...докато не те срещнах с визитката на детектива в ръка.
Чудех се къде изчезна.
Върви си у дома, Хенри. Ще простинеш до смърт.
Съжалявам.
Беше лесно с толкова хора, сър.
Г-жа Майлс помисли, че съм от Министерството.
А г-н Майлс помисли, че съм от нейните приятели.
Момчето ми каза къде е стаята й.
Ако някой ме попиташе, щях да кажа, че търся тоалетната.
Естествено, никой не ме попита.
Добро ли беше партито?
Доста успешно, сър.
Но г-жа Майлс не изглеждаше много добре.
Наричам това...
...веществено доказателство "Г".
Прегледахте ли го?
Запознах се със същността му.
Тя не е била предпазлива.
Щастлива съм, че М се връща днес.
Опитът ми с дневниците показва, че те винаги издават тайните.
Хората си измислят кодове, но не са много сложни.
Събудих се и слънцето грееше.
Това обхваща няколко години.
Надявам сте, че сте доволен, сър.
Животът щеше да е прекрасен, ако не бях сънувала--
Това приключва нашия случай, Паркис.
Имах такова предчувствие, сър.
Беше ми много приятно...
...доколкото бе възможно при тези обстоятелства.
На мен също.
Ще приемете ли нещо за спомен?
Има доста интересна история. Помните ли случая "Болтън"?
Не.
Предизвика доста шум навремето.
Лейди Болтън, прислужницата и съпругът й бяха открити мъртви.
Този пепелник е бил до леглото.
От страната на дамата, сър.
Много ви благодаря, Паркис.
Ако пепелниците можеха да говорят.
Наистина.
Ще се обадя след няколко дни, за да проверя дали всичко е наред.
Благодаря ви.
-Лека нощ, сър.
-Лека Нощ.
Понякога се уморявам да го убеждавам, че го обичам...
...и ще го обичам завинаги.
Той изслушва думите ми и после ги извърта.
Какво ще правиш, когато свърши?
Мислиш, че любовта ни ще свърши, когато спрем да се виждаме?
Виждат ли те, значи съществуваш.
Съществувам ли за теб, когато си с Хенри?
Да.
Затова ли не го напускаш? Защото знаеш, че ще се разделим?
Не.
-Да отидем в мазето.
-Хазайката ми е там.
-Има ли значение?
-За нея.
-Близко е.
-Ще отида да проверя.
-Ще дойда с теб.
-Връщам се след секунда.
Няма никой, чисто е.
Господи, не ми го взимай!
Не ми го отнемай, Господи!
Но ти го бе взел.
Бе ми отнел всичко, което някога беше той.
Не вярвах в молитвите.
Моля те, Господи, върни ми го! Нека живее!
Не вярвам в Теб, но моля те, нека живее!
Моля те, Боже!
Моля те, Господи!
Моля те, върни ми го!
Не ми го отнемай!
Ще се откажа от него завинаги! Само нека оживее!
Нека да живее...
...и аз се заклевам, че повече няма да се виждам с него.
Господи!
Ти си жив?
Изглеждаш разочарована.
Но ако той беше жив...
...то аз бях мъртва.
Какво правеше на пода?
Молех се.
На какво?
На каквото съществува.
Как можех да му обясня това, което и аз не доумявах?
Ти не мърдаше.
Сигурна бях, че си мъртъв.
За какво се молеше тогава?
За чудо.
Но ние не вярваме в чудеса.
Не.
А тази сирена означава, че си отиваш.
Да.
Разбрах, че нищо на този свят вече нямаше да има значение за мен.
Съжалявам, че те разочаровах.
Любовта не свършва...
...заради това, че не се виждаме.
Така ли?
Хората обичат Бога, нали?
Въпреки, че не са го виждали.
Моята любов не е такава.
Може би няма друга любов.
Не можех да спазвам тази клетва.
Но нещо ми казваше, че ще трябва.
Аз предложих сделка на съдбата и тя прие.
И сега бях в пустиня - пустинята, която бе светът без него.
Тръгнах на обиколка с Хенри.
На инспекции в Южна Англия.
С Хенри спяхме един до друг като два трупа в гробница.
Комендантът на новото укритие в Бигуел он сий...
...ме целуна.
Аз му позволих, но не почувствах нищо.
Започвам да вярвам в Теб, Господи. Може би това е Твоята воля.
Да ме пречистиш с любов, а после да я замениш с празнота.
Предложиха ме за ОБИ.
-Какво е това?
-Една ниво под КБИ.
Когато се пенсионирам, сигурно ще ме направят РБИ.
Много е объркващо. Трябва ли така да променят буквите?
Не искаш ли да станеш лейди Майлс?
Най-хубавият ден за британците:
Денят на победата над Германия.
Един добре познат човек гледаше от балкона си в Уайтхол.
Целият Лондон се радваше, защото бе настъпил мир...
...и вече нямаше да има бомби.
Но на мен мирът не ми харесваше.
Вървях по неговите пътеки...
...и мислех къде ли може да е.
После се отказах.
За целия свят настъпи мир...
...може би и за мен щеше да има малко.
Разказах му всичко.
Сигурно този, който е чул клетвата ми, е чул и това...
...а може би вече е знаел...
...защото Бог знае всичко.
Колко жестоко е това познание.
Той е знаел какво ще кажа, преди да дам клетвата.
Знаел е, че ще трябва да я спазя.
Той ме познава така, както ме познаваха ръцете на Морис.
Сара, скъпа.
Ти.
Знаел е, че ще го срещна на стълбите.
Времето е ужасно.
Някой ден ще простинеш до смърт.
Лека нощ.
Знаел е, че ще ме намрази.
-В сряда.
-Сряда? Чакай да проверя.
-В четвъртък става ли?
-Добре.
В хотел "Парк лейн" в 13ч.?
Не бързах. Не исках да подраня.
Защо искаше да се срещнем?
Исках да ти кажа, че последните 2 години изобщо не съм живяла.
Че не мога да живея без теб.
Но разбира се, не го направих.
Знаеш, че той от години не ме забелязва.
Може би си му дала причина.
Каква причина?
Каква причина даде на мен?
Никаква.
-Пишеш ли нова книга?
-Разбира се.
Онази, която заплаши, че ще напишеш? За нас?
Една книга се пише цяла година.
Доста труд за едно отмъщение.
Ти нямаш за какво да отмъщаваш.
Беше ни хубаво заедно.
И двамата сме възрастни и знаехме, че някога трябва да свърши.
А сега обядваме и говорим за Хенри.
Едно време той щеше да ме последва.
Щяхме да се сдобрим...
...или да правим любов.
И тогава казах на Господ, както бих казала на баща си:
" Мили Боже, уморих се.
Уморих се да бъда без него.
И всичко това е заради теб."
Щях да забравя за часа си при д-р Гилбърт.
Той ме попита какво чувствам.
Казах му, че не чувствам нищо.
Че на мястото на сърцето ми има само един камък.
Имам нужда от помощ, отче.
Бог ни е дал свободна воля.
Тогава ще напусна съпруга си.
Не можеш.
Защо да не мога? Аз съм блудница и лъжкиня?
Ще поискам развод от Хенри.
Не можеш, защото си добра.
По-добра от всички други.
Грешиш, отче. Ти не ме познаваш.
Едно момченце спеше на стълбите...
...имаше белег на лицето...
...чудя се какъв Бог би сторил това на едно дете?
Загуби ли се?
Не се страхувай.
Къде живееш?
-Ще се оправиш ли от тук?
-Да.
Целунах бузата му и си пожелах целувката ми да измие белега.
И изведнъж се почувствах щастлива. Почувствах, че мога да се освободя.
Аз...
...те напускам.
Последните...
...5 години...
...аз обичам...
...Морис.
Обичам те.
Искам да го знаеш.
Защо сега, Хенри?
Защо го казваш сега?
Пихме по едно питие с Бендрикс.
Ужасно питие.
Няма да се справя без теб.
" Ще можеш" помислих си.
" Веднъж смени вестника си и скоро свикна с новия."
Какво има, Хенри?
Бендрикс ли те потисна?
Знам, че не бях добър съпруг, скъпа.
Ние сме добри приятели.
Ти можеш и без приятел.
Не ме напускай, Сара.
Остани още няколко години.
Ще се постарая.
Обещавам.
Чудех се дали това е съвпадение...
...или просто така става в живота?
И, ако това е животът, мога ли да избягам от него?
Но, каквото и да е, повече не мога да се боря с него.
То спечели, а ние загубихме.
Няма я в момента.
Познавам гласа ти, Сара. Говори с мен.
Спрете тук.
-Благодаря.
-Много благодаря.
Един моля.
Как го взе?
Миналата седмица сте имали гости.
-Онзи дребният тип.
-Да.
Той е мой шпионин.
О, Морис...
...това е глупаво.
И ти постъпи доста глупаво.
Защо не ми каза?
Опитах се, но всеки път ставаше нещо.
Това са глупости, Сара.
Не. Нещата не стоят така.
Случайности.
Малките неща. Бог е в детайлите, Морис.
Не може да вярваш в това.
Ти вярваш ли, ако не виждаш?
-Имаш предвид в Него?
-Имам предвид теб.
Не съм спирала да те обичам, въпреки че не можех да те виждам.
Майка ми ме направи католичка.
Баща ми беше евреин и не ходех на църква.
Но тя казваше, че се надява "да е хванало".
Като ваксина.
В този живот съм се клела само 2 пъти.
Първо, че ще се омъжа за Хенри, и второ - да не те виждам.
Не мога да спазя нито едната клетва.
Знам, че не вярваш в Него...
...но опитай.
Поговори с него.
Не мога.
Кажи Му, че съжалявам.
Че съм твърде слаба.
Че не мога да спазя клетвите си.
Уморих се да живея без теб.
-Ще те заведа у дома.
-Не искам да ходя там.
Зная.
Свалихме ли проклятието?
Светът още не е свършил, нали?
Донякъде свърши, но винаги става така.
Може ли вече да спя, Морис?
Моля те, остави ме да спя.
-Това е Хенри.
-Не му отваряй.
Все някога трябва да му кажем.
-Хайде да избягаме.
-Къде?
В Брайтън.
Искам няколко спокойни дни преди да започнат скандалите.
Хенри не прави скандали.
Не говорех за Хенри.
Лесно се пише за болката.
В страданието си ние сме ужасно индивидуални.
Но какво да напиша за щастието?
Не ти отива и си е моя.
Искаш ли я? Има си цена.
Колко?
Може ли пак да платя?
Искам деца.
Колко?
Ще започнем с едно.
Само едно?
Искаш да започнем с две?
Обещаваш ли?
Да.
Да се връщаме в хотела.
-Объркана работа, нали?
-Да, така е.
Как е?
Как върви работата, Паркис? Успокой се. Ела.
Ела.
Къде е момчето ти този път?
Оставих го у дома, сър.
Неразумно. Той е много по-незабележим.
Мислите ли, сър? Може би нямам данни за тази работа.
Обстоятелствата са уникални.
Как казваше ти? Обектът на проследяване е писател.
Те забелязват всичко.
Така е, сър.
-За кого работиш този път?
-Не мога да кажа.
За ревнивия съпруг, а?
Не очаквах случая да се поднови.
Имаш сигурна работа, Паркис.
Докато глупаците като нас се влюбват, за теб ще има работа.
Може и така да се каже.
А любовта никога не свършва.
Така изглежда, сър.
Какво ти трябва, Паркис? Снимки на самия акт?
Сметки от хотела? Мокри чаршафи?
С удоволствие ще ти помогнем.
Задачата ми е само да ви следя и да го информирам къде сте.
Което, естествено, ще направиш.
Длъжен съм, сър. Имам професионални задължения.
Не ти ли трябват доказателства? Ще са необходими за развода.
Наистина ще трябват сър, ако се стигне до там.
Веществено доказателство "А".
Касова бележка за 2 сандвича, купени във влака към Брайтън.
Общите сандвичи са улика, нали?
Могат да бъдат, сър.
Веществено доказателство "Б". Билети за влакчето на ужасите.
Явно ми вършите работата.
Да, но още не сме свършили. Какво ще е неоспоримо, Паркис?
Какво ще направи развода сигурен?
Най-общо казано някаква снимка...
Интимна?
Ще бъде много полезна, ако се стигне до развод, сър.
Ще се стигне.
Със сигурност ще се стигне дотам, Паркис.
Ето, изпий това.
Сънувах, че имаме дете.
Ще имаме.
Ние бяхме на леглото, а стаята беше пълна с вода.
Детето беше между нас.
Защо вода?
Морето беше влязло през прозореца.
Значи ще се омъжиш за мен.
Това е обещание, нали?
Принцът-регент е започнал да го строи за любовницата си.
Била е красива, но неподходяща.
Защо?
Била е католичка.
Връзката им била невъзможна.
Значи я е обичал?
Да, но се оженил за принцеса Каролин, която била протестантка...
...но също и огромна.
И той построил този огромен паметник на невъзможното.
-Не сега, Хенри.
-Съжалявам, Сара. Трябваше.
-Моля те, не сега!
-Какво е трябвало, Хенри?
Да поговорим.
Върви си. Не можеш да я задържаш вечно.
Знам.
Ролята на ревнив съпруг не ти отива.
Няма да правя сцени.
Върви си, Хенри.
Аз не ревнувам, Бендрикс.
Как го каза ти?
Любовниците ревнуват. Съпрузите са нелепи.
Никога не съм й бил любовник.
Нито пък съпруг, за съжаление.
Но ти нае детектив.
Трябваше да разбера къде сте.
Е, вече знаеш. Тя иска развод.
Това е невъзможно, старче.
Ще се възпротивиш?
Не, но ще отнеме най-малко 3 месеца.
Какво са три месеца от цял един живот, Хенри?
Половината.
Половината от какво?
Половината от нейния живот.
Сара умира, Бендрикс.
Лекарят й се обади вечерта, в която тя не се прибра...
...и ми съобщи резултатите от изследванията й.
Аз идвах у вас.
Мислех, че сте там.
Колко странно постъпва човек в такива моменти.
Не бива да се мокриш, скъпа.
-Не обичаш ли дъжда?
-Да, но--
Носиш новини, Хенри. Добри ли са?
Не, скъпа.
Никога не давай клетви, Морис. Може да се наложи да ги спазиш.
Не е трябвало да ревнуваш от мен, Бендрикс.
Сега разбирам, че направих на Сара лоша услуга като се омъжих за нея.
От мен не става любовник.
Тя искаше някой като теб.
Не съм сигурен, че е толкова просто.
Ако нямаш нищо против...
...бих искал да си там, когато настъпи моментът.
Той може и да не настъпи.
Не ми казвай, че точно ти вярваш в чудеса.
Аз не, но Сара вярва.
Винаги съм вярвал, че аз ще умра пръв...
...и Сара ще знае какво да прави.
Объркан ли си, Хенри?
Доста.
Ще спестиш доста пари, ако се преместиш у нас.
Сара казва, че книгите ти не се продават така, както заслужават.
Ще си там...
...докато аз съм на работа.
А вечер...
...бихме могли и двамата...
И така аз се преместих у тях...
...и колкото и да е странно веднага се почувствах у дома.
Какво желаете, отче?
-Дойдох при г-жа Майлс.
-Тя е неразположена.
Искате да кажете, че е болна?
Да.
Тя идва при мен няколко пъти и сигурно ще иска да ме види--
Каза да не я безпокоят.
Съпругът и вкъщи ли е?
Не.
Тя ми разказа за вас.
Знам.
Аз съм любовникът, отче.
Кой беше?
Пощальонът.
Какво донесе?
Беше сбъркал адреса.
Странно за един пощальон.
Знаеш ли какво стана в онзи ден?
Мислела си, че съм мъртъв, а аз не бях.
Не, мили.
Нещо стана в онази стая.
Стените около мен бяха същите...
...същата слънчева светлина влизаше през прозореца.
Но в този момент всичко се промени завинаги.
Не може да го вярваш, Сара.
Но е истина.
Не съм обичала никого така, както обичах теб.
И когато влезе в стаята с лицето си, покрито с кръв...
...ти донесе и друга любов.
Заразих се с вяра като с болест.
Повярвах така...
...все едно се влюбих.
Опитах се да се боря...
...но в мен вече няма сила.
Това не беше пощальонът, нали?
Не.
Скъпи Морис, не можеш да продължаваш да се бориш.
В крайна сметка това е само любов.
Значи, взимаш нея.
А мен не взимаш.
Не искам покоя и любовта Ти.
Исках Сара за цял живот...
...а Ти ми я отнемаш.
Мразя Те, Господи.
Мразя Те така, сякаш съществуваш.
Трябва да ми помогнеш, Бендрикс. Аз не мога.
Добре.
Не мога да живея в свят, в който нея я няма.
Аз ще ти помогна.
Ако знаех, щях да се погрижа за всичко.
С какво бихте заменили кремацията?
С католическо погребение.
Но тя не беше католичка, нали?
Важно е желанието й.
Тя каза нещо като молитва.
Не можем да променим всичко сега.
Ще тръгнат приказки. Пуснахме некролог в Таймс.
Не, не.
Ако бяхте дошли по-рано. Моля ви, не мислете--
Не мисля нищо лошо за вас.
Значи за мен?
Нищо, което направите вече не може да й навреди.
Тя беше добра жена.
Нищо подобно. Можеше да успи всеки.
Тя измами вас, мен, и съпруга си. Беше изпечена лъжкиня.
-Нямаш право.
-Оставете го.
Пазете професионалното си съчувствие за изповедалнята!
Можеш да ме намериш там винаги.
Не искам да те намирам. Аз не съм Сара.
-Съжалявам, отче.
-Няма за какво.
Виждам кога един човек страда.
Аз не страдам, а мразя, отче!
Мразя Сара, защото се е поддала на католическите ви простотии.
Мразя Хенри, защото не го напусна.
Мразя и въображаемия ви Бог...
...защото ни я отне.
Явно умеете да мразите.
Вървете по дяволите всички!
Съжалявам, Хенри.
Работата е там, Бендрикс...
...че аз винаги съм знаел.
Знаех, че има любовник.
Но не предполагах, че си ти.
Но най-странното е...
...радвам се, че си бил ти.
За мен е тъжно удоволствие да ви видя тук, сър.
Винаги ли следиш обектите си чак до тук?
Тя беше чудесна дама, сър.
Когато бях на партито, ми даде чаша шери.
Южноафриканско ли беше?
Не знам, сър.
Малко са хората като нея.
Синът ми често я споменава.
Как е той, Паркис?
Изключително добре, въпреки че днес е малко тъжен.
Мислеше, че ще я погребат като католичка.
Защо е мислел така?
Момчетата вярват някои неща, сър.
Въпреки, че и аз нямам обяснение.
За какво?
Един ден, докато я следихме, тя го изпрати до метрото.
Там му дала една монета и го целунала по бузата...
...по белязаната буза, сър.
В следващите седмици белегът постепенно изчезна.
Той е абсолютно убеден, че го е направила тя.
Поздрави г-н Бенрикс, Ланс.
Здравейте, сър.
В началото написах, че това е дневник на омразата.
Мразех Те така, сякаш съществуваш.
Вече се уморих да мразя.
Но Ти още си там.
Коварството ти е безкрайно.
Използва омразата ми, за да ме убедиш, че Те има.
Остана ми само една молитва.
Мили Боже, забрави за мен.
Грижи се за нея и Хенри.
А мен остави завинаги.
Субтитри: Gеlulа/SDl