To The Moon (1998) (To.The.Moon.1999.DVDRip.valio.cd2.sub) Свали субтитрите
че това определено е устройство за кацане на Луната.
Строго секретен филм, видян само на запад,
потвърждава мащаба на руските усилия.
Руснаците бяха изградили мащабен нов пускови комплекс
в космодрума Байконур, 1,500 мили югоизточно от Москва.
В главната сграда се разработва устройство за кацане на Луната.
Руснаците също планират скачване в Лунна орбита.
Ракетата им, N-1 е задвижвана от 30 двигателя само в първия етап,
висока колкото 35 етажна сграда.
Имаха огромна ракета,
с размера на Сатурн, но с повече двигателя,
с която планираха да стигнат до Луната.
Руснаците започват тестове с N-1 под максимална секретност.
Никой чужд на съветският елит
не знае за пусковете. Но снимките на ЦРУ са достатъчно доказателство,
че състезанието за Луната още не е свършило.
Успеха на Аполо 8 не трая дълго.
Крайният срок на Кенеди наближава бързо, а корабът за кацане на Луната не е готов.
С това странно устройство Чичо Сам се надява да пише историята.
Лунният кораб ще достигне Луната на борда на Аполо
и двама от екипажа ще кацнат с буболечката на Луната.
Лунно-екскурзионният модул - ЛЕМ е проектиран
да стои в Лунна орбита, като част от кораб
прикрепен към командният и обслужващият модул, К.О.М.
Според плана на Джон Хуболт, ЛЕМ ще се отдели
и ще отведе двама астронавти на Луната.
Горната част на ЛЕМ ще ги върне в орбита,
за да се скачат с К.О.М. и да се върнат на земята.
В корпорацията Гръман, където се разработва ЛЕМ
отговорника Том Кели е притискан от НАСА.
- Доста ме притискаха.
Не бяхме готови.
Имахме доста проблеми с ранните модели на ЛЕМ
Опитвахме да ги прекараме успешно през всички тестове и да спазваме графика.
Бяхме 3-4 месеца назад,
въпреки усилията ни да наваксаме.
ЛЕМ никога няма да се ползва в земна атмосфера
затова аеродинамиката не е проблем.
Проблемът е теглото.
За всеки паунд свален на лунната повърхност
и после изпратен в Лунна орбита са нужни 3 паунда ракетно гориво,
фактора на тежестта беше 4 към 1.
Прегледахме старателно всеки детайл
и спестявахме тегло.
Например вътрешното покритие,
алуминиева сплав, в отделението за екипажа бе дебела 12/1000 от 1 инч.
Еквивалентно е на 3 пласта домакинско фолио
което използваме в кухнята.
Вътре в отделението за екипажа
всичко е сведено до най-същественото.
- Нямаше седалки.
За да спестим тегло ги елиминирахме. Това позволява
пилота да се намира много близо до прозореца, затова намалихме размера му
и пак се виждаше доста.
Докато инженерите пестят теглото на ЛЕМ
астронавтите тренират с уред,
познат като "летящият креват."
Двигатели насочени надолу спестяват много от тежестта му,
за да се доближи до лунната гравитация, но машината е тромава и опасна.
През май 1968г., астронавта Нийл Армстронг,
бивш военен пилот, се качва на кревата.
Бил Андърс тъкмо е слязъл от тромавата машина.
Има два кръгли резервоара
по един от всяка страна, свързани помежду си.
Докато Нийл излетя с почти перфектен старт
Горивото се източва от единият към другият резервоар.
Точно преди да кацне, свършва горивото,
контролиращо поведението на устройството.
Сега изглежда като надуван и изпуснат балон.
Армстронг успява да катапултира навреме.
Но парашутите не са вариант. Устройството трябва да работи перфектно
и не трябва да има изненади.
От гледната точка на Аполо 8 Луната изглежда доста гладка
просторни, равни полета,
където ЛЕМ може да се приземи безопасно.
Но по-близки снимки от непилотирани сонди показват друго.
Дълбоки кратери, високи планини,
скали, по-големи от къщи покриват пейзажа.
Един учен предупреждава, че ЛЕМ може да потъне
в тънкият слой лунен прах.
Мястото на кацането трябва да бъде прецизно избрано от 250,000 мили разстояние.
С тази задача се заемат двама геолози
Фарук Ел-Баз и Джим Хед.
Един от проблемите беше,
че дори да се приземи на равно пространство, на ръба на кратер,
някои от които имат наклон
достигащ 10-15 градуса,
и разбира се, Лунният модул ще се пързулне
и ще падне на дъното.
Това не трябваше да се случва,
защото няма как да се измъкнат от Луната.
Имаше много различни проблеми.
Това ще е интересно,
дали ще е безопасно.
- Да.
Един от проблемите е, че трябва да отговорят на очакванията
на научната общност и инженерите на НАСА.
Инженерите искаха да направим най-простото,
да отведем човек там и да го върнем безопасно.
А учените казаха:
Чакайте, ще сме на Луната, да се разходим.
Онова там ще е интересно,
как да стигнем до това?
Защо кацате на това тъпо и скучно място?
Погледнете планините.
Представи си да кажеш на инженер,
не искаме да кацнем на гладка повърхност;
искаме на планински склон. Опомнете се.
Инженерите побеждават. Първият опит за кацане
ще е на ръба на просторна, равна област, позната като Морето на спокойствието.
3 Юли, 1969г.
Когато Аполо 11 се насочва към площадка 39A, състезанието завършва
обгърнато от кълбета огън.
ЦРУ научава, че гигантската ракета N-1
се е взривила при тестово пускане в Байконур.
На руснаците ще са нужни месеци, да се възстановят, ако изобщо могат.
НАСА официално разисква, дали да не изчака. Но всички системи са готови.
ЛЕМ е сведен до подходящо тегло.
2 дни преди старта, НАСА дава официално разрешение на опит за кацане.
Астронавтите... Нийл Армстронг...
Бъз Олдрин...
и Майк Колинс, знаят, че шансовете им
да достигнат лунната повърхност са 50/50.
Ако се провалят, НАСА има готови още две ракети
и два екипажа, преди да изтече десетилетието.
16 Юли,
над милион хора заляха Кокоа Бийч, Флорида, брегът срещу пусковата площадка.
Сред тълпата бяха политици... Телевизионни звезди...
Обикновени хора...
Всички се надяваха да видят как се пише историята.
12... 11... 10... 9... Запалване на двигателите.
6... 5... 4... 3... 2... 1... 0.
Излитане!
Имаме излитане. 32 след кръглият час.
Аполо 11 излетя.
Аполо 11, говори Хюстън.
Потвърдено е излитането ви в орбита.
Тримата ветерани от Джемини на борда на кораба
са прекарали години в подготовка за това пътуване.
Колинс, 37 годишен, завършил Уест Пойнт, тестови пилот
ще управлява командният модул.
Олдрин, 38 годишен, също от Уест Пойнт с докторат от Масачузетцкият Институт
ще се присъедини към 37 годишният Армстронг, единственият цивилен астронавт,
в първият опит за кацане на Луната.
Невъзможно е да се отрече
че вие, момчета, доминирате по всички новини в света.
Дори в руският Правда заглавието е относно мисията.
Наричат Нийл "цар на кораба."
След 4 дни и 250,000 мили разстояние от земята
екипажа навлиза в Лунна орбита.
- Готови сте за Л.О.И. Край.
Прието. Започваме.
Системите ви изглеждат добре.
И тук всичко изглежда наред.
Завивате зад ъгъла. Ще се видим от другата страна.
През ума ми мина много просто уравнение.
Днес или ще се приземим, или ще откажем мисията или ще се разбием.
До всички диспечери, отделяме се за кацане.
70 мили над Луната
Армстронг и Олдрин освобождават ЛЕМ.
- Кацаме.
В Хюстън, 26 годишният Стийв Бейлс, отговарящ за ръководенето на полета,
следи скоростта и положението им.
- Най-после бяхме там.
Осъзнах, че се приближават към Луната с 13 мили по-бързо отколкото трябва
и компютъра не го знаеше. Наземните радари ни го казваха.
Не беше много
но беше достатъчно, за да прекратим мисията.
Съобщиха ми, "Не сме на позицията,
която очаквахме. Имаме грешки в скоростта
и сме на път да прекратим мисията."
"Господи, нещата се усложниха," казах.
Имаме правило, според което, ако скоростта се вдигне до 20 мили в час
ще прекратим мисията, защото може да се разбиеш на Луната
и да не разбереш, докато си на автопилот.
Скоростта им остава в приемливите граници, но проблемите не са свършили.
В лунният модул, Нийл Армстронг осъзнава,
че са подминали желаното място за кацане.
3 или 4 минути след като се отделихме Нийл погледна и каза:
"Май подминахме мястото."
Помислих си, Господи, как може да го подозира?
Но се оказа, че е така.
Когато ЛЕМ се обръща, подготвяйки се за кацане
Армстронг може да огледа повърхността отдолу.
Насочват се към поле от скали. Той натиска педала.
Модулът се движеше по повърхността на Луната
както никога по време на симулации.
Казах, "Какво не е наред? Какво става?"
Движи се 5 пъти по-бързо хоризонтално.
Не се предполага да прави така, а нежно да се снижи.
Знаехме, че няма да се приземят на очакваното място.
Работихме толкова дълго
и искахме специално това кацане
да е успешно и безопасно. Но те,
не се приземяват там, където трябваше
и нямаме представа къде ще го направят.
Беше ужасно да разберем,
че можем да видим краят на програмата.
След минута ще посрещнат немислимото... прекратяване или дори катастрофа.
Търсейки място за кацане Армстронг хаби ценно гориво.
60 секунди.
- Слънцето ще изгрее, напред.
Слънцето изгря след 60 секунди,
и изобщо не бяхме близо до земята,
100, 120 стъпки от нея,
тогава малко се притесних, но какво да правя?
Да кажа, "Хей, Нийл, свали ни по бързо"?
Това можеше да го обезпокои
затова не го казах.
Армстронг прелита 4 мили след мястото за кацане.
Остава му гориво за половин минута.
30 секунди.
Чуваш "60 секунди," после "30 секунди." Когато стигнем до 0
ще свърши горивото.
Екипажа го знае, ние също. Когато оповестихме 30 секунди
екипажа каза, "Хей, вдигнахме малко прах."
- Вдигнахме малко прах.
Знаехме, че са близо
и независимо какво кажа от сега нататък
те щяха да опитат приземяване.
4 напред, малко отнася на дясно.
Затова всички мълчахме
и ги уведомявахме само за статуса на горивото.
Горивото намаляваше и накрая чухме: "Контакта осъществен, светлините включени."
Контакта осъществен, светлините включени. Двигателя е спрян.
Прието, Орел.
Тогава каза нещо, което никога няма да забравя.
Хюстън, тук базата на спокойствието. Орела се приземи.
Не знаех значението му.
Никога не са използвали този термин по време на симулации.
Наричаха себе си Орел. Какво е това? База на спокойствието?
И тогава си помислих, какво чудесно име.
И всичко това за няма и 2 секунди.
Прието, спокойствие. Отбелязваме кацане.
Тук доста хора посиняха.
Вече дишаме отново. Благодаря.
Джийн Кранз няма време за отдих.
Трябва да реши, дали корабът е в безопасност
или екипажа трябва веднага да напусне лунната повърхност?
Трябваше много бързо да огледаме около кораба,
да се уверим, че е в безопасност, че няма да се преобърне,
че горивните системи не са изхвърлили скали,
през нежната долна обшивка.
Трябваше да реша бързо.
- След 2 минути щеше да бъде късно,
защото ако излетиш 2 минути след кацането,
Майк Колинс ще е доста напред и няма да го достигнеш
в приемливо време.
Не можех да реша дали да останем или не,
след няколко секунди, в безизходица,
тропнах по таблото, имах молив в ръката си,
счупих го на две. Бях безпомощен.
Гледах през таблото и не можех да реша,
докато накрая казах, "Господи, днес кацнахме на Луната."
Изведнъж емоциите завладяха всички. Изправиха се и ръкопляскаха.
Вон Браун стоеше пред мен, обърна се
и каза, "благодаря ти, Джон." Най-големият комплимент в живота ми.
Малка стъпка за човек; Огромен скок за човечеството.
Най-масивното и концентрирано усилие
на науката и инженерството след построяването на атомната бомба се отплати.
Цената бе висока $20 милиарда
и животите на 10 астронавта, съветски и американски.
Но на 20 юли, 1969 само 8 години след като Кенеди
изложи пред нацията предизвикателството
Нийл Армстронг и Бъз Олдрин се разхождаха по Луната.
Но къде се приземиха,
Тази Луна е по-голяма и по-приближена до планетата
от всяка друга в Слънчевата система? Какво можем да научим от това, че сме там
за възрастта й, произхода, покритата с кратери повърхност?
Аполо ще промени насоката на вниманието си.
Армстронг и Олдрин донасят ценни проби от Луната,
които моментално са херметически затворени... Първите парчета от друг свят.
Бях учен в геоложкият институт на САЩ,
един от избраните да изучават пробите. Господи, минаха 30 години,
но още помня вълнението когато дойдох тук и взех проби от материала.
Беше невероятно, когато донесоха скалите,
защото се оказа, че Армстронг е взел базалт,
и възрастта му не беше няколко хиляди
или стотици хиляди,
а 3.7 милиарда години,
По-стар от всички скали които бяхме намерили на Земята.
Базалти като този, са образувани от охладена лава;
Дупките са от мехурите, на измъкващият се газ. На Земята Базалтите са относително млади,
тъй като повърхността често се е променяла, заличавайки цяла вечност от геологичната история.
Но възрастта на Лунните базалти предполага за вулканична активност
спряла преди милиарди години след втвърдяването на океани от лава,
образувайки тъмни области, наречени морета.
Преди астронавтите да ги вземат, тези скали
са лежали непроменени близо 4 милиарда години.
Геолозите са жадни за още и различни проби.
Още преди Аполо 11 те притискали НАСА да изпрати учен на Луната.
През 1965г., група учени са избрани да тренират като астронавти.
Първите, които не са тестови пилоти.
Когато бяха избрани учените-астронавти,
те бяха добри момичета, но на кого му трябваха?
Никой от тях не знаеше да пилотира.
Трябваше да ги пратим на училище за пилоти.
Чувствахме, че ни отнемат космоса. Нямаха квалификацията,
която чувствахме, че е основното, тоест - тестови пилот,
боен пилот от плът и кръв.
Те бяха двама лекари, двама инженери, един физик
и психолог. Астронавтите наричаха геолога с прякора "др. Скала."
Цялата идея беше, че ще имам възможността
да отнеса науката и интересите си на Луната.
Тренировките отнеха много време на Джак.
Помня каза, че ако Бог е целял човек да лети
нямаше да го направи Джак Смит. Но тези момчета бяха добри.
Бяха схватливи, но бяха направени от друго тесто.
Мислихме, че подкопават официалните ни позиции,
нещо като анти-доктор, анти-учен.
Ние бяхме Астронавти. Можехме да сме каквито искаме.
Бяхме малко арогантни, няма съмнение.
За всеки учен изпратен в космоса един от нас нямаше да иде.
Шмит никога няма да бъде приет напълно в обществото на пилотите
и не очаква да стигне до Луната. Но използва всякакви средства,
да накара НАСА да прати хората си на курсове по Геология.
Впечатлението ми бе, че на пилотите астронавти им бе скучно.
Не им беше интересно.
- Повечето астронавти мразиха геологията.
Не искаха дори и да припарват до геолог,
защото първите им уроци бяха като моите,
в класна стая с разрези и микроскопи,
учейки химичната формула на минерал,
който никога повече няма да видят.
Те си говореха:
"Няма да взема проклетия микроскоп
и да разглеждам тези неща. Защо по дяволите ни е?"
За да разпали ентусиазмът на астронавтите
Шмит поканва своят източник на вдъхновение от дните му в Кал Тек, др. Лий Силвър.
Това което трябваше да направя, е да ги убедя,
че могат да направят важен принос към науката.
Силвър води на излети екипажа на бъдещи мисии,
включително Джим Лавъл, който скоро ще лети с Аполо 13...
заедно с Фред Хейс...
и Дейв Скот, който ще лети следващата година на Аполо 15.
В Исландия изучават базалти, скали като тези, намерени от Армстронг и Олдрин.
В кратер от метеор в Аризона намират образци от сгъстена скала,
наречена Бреча. Намирането на Бреча на Луната ще докаже,
че кратерите не са формирани от вулкани, като мислят мнозина,
а от метеоритна бомбардировка. Астронавтите трябва да се научат да ги познават.
Не трябва да мислиш за тези хора като за обикновени студенти
на излет по геология.
Тези хора са много мотивирани,
но също, и много конкуриращи се.
Не след дълго се превърнаха в изключително мотивирани ученици,
защото разбират, че на Луната
няма да вземат просто някакви си камъни.
7 часа ще са там.
"Господи, този камък изглежда добре"
отнема 30 секунди.
Трябва да научиш няколко гео-простотии, за да не изглеждаш глупаво.
Занимавахме се с Геология от закуска,
до... Правихме по 2, 3, 4 упражнения на ден,
докато се стъмни, и след това говорихме за Геология около огъня до около 22:00.
Фред Хейс и Джим Лавъл стават толкова ентусиазирани,
че избират мото за Аполо 13, "Екс Луна, Скиентиа" в превод "Знания от Луната."
Избират за кацане хълмист район, за разлика от равният терен
на Аполо 11 и Аполо 12.
Знаехме, че материята може да е различна от тази
в равнинните области.
Знаехме, че по повърхността ще има скали
изхвърлени от вулкани или метеорити, които ще искат да донесем,
защото могат да ни кажат доста за вътрешността на Луната.
Два дни след старта, Лунният модул Водолей
прикачен към командният модул Одисей приближава Луната. Всичко върви гладко.
Превърнало се е почти в рутина.
Пътуванията до Луната са много спокойни
и малко скучни, в интерес на истината.
Екипажа правеше проверките по график. Онзи ден предаваха за телевизията,
екипажа развеждаше хората из капсулата.
Това беше уморително
и се приготвяха за лягане.
- Ще приключим с инспекцията на Водолей
и се връщаме за приятна вечер на Одисей.
Лека нощ:
- Джийн Кранз дойде и каза:
"Някой иска ли да направят нещо,
преди да гасят за нощта?"
Аз казах, "Добре, искам
да спрат заряда на едната батерия
и дайте маса, разбърквайки в четирите резервоара." Нищо трудно.
Пилотът Джак Суигърт натиска копчетата,
за да активира вентилатора, разбъркващ резервоарите
с течен водород и кислород. Внезапно кораба се наклони,
все едно бе ударен от метеор.
Хюстън, имаме проблем. Малък волтаж между полюсите.
Очевидна бе не нормалната комбинация от удара, тласъка
и странният звук идващ от корпуса.
Доста се разтресохме и светнаха доста лампички "внимание."
Предупредителните светлини индикират проблеми навсякъде. Горивните клетки умират;
Двигателите за маневри са извън строя; Резервоарите с кислород губят налягане.
Когато видяхме
кислорода да изтича от задната част на кораба ни
осъзнахме, че имаме много голям проблем.
Тогава се появи онова чувство, свиването в стомаха, което се появява,
когато си в голяма беда, и не знаеш как да се измъкнеш.
Рутинното разбъркване на течен кислород
някак си е предизвикало късо съединение.
Кислородните резервоари са експлодирали.
Две от трите горивни клетки на командният модул са почти мъртви.
На практика това беше четворна авария.
Не сме го тренирали,
защото от това измъкване няма.
Не мислехме, че Бог ще е толкова жесток и ще ни
накаже с повече от една грешка в системата.
Знаех, че това беше провал; Изгубихме мисията.
Изследването на Лунните планини
трябва да се отложи. Новата мисия е: Приберете астронавтите живи.
Долу на площадката съм, сбогувам се с момчетата,
гледам старта.
Отидох в Хюстън и тогава научих.
Корабът Аполо 12 е претърпял
сериозна повреда в захранването, което може да доведе
до отлагане на Лунната мисия.
Бях разочарован. Това бе началото на експеримент,
за който си подбрал добри хора, ентусиазиран си.
Но приоритетите са си приоритети. Бях загрижен за екипажа. С тези момчета работех.
Командният модул е останал почти без енергия.
Скоро компютрите, светлините и уреди за измерване ще угаснат.
Земята нарежда на Лавъл, Хейс и Суигърт да използват Лунният модул като спасителна лодка.
Изчислихме, че има захранване за още 15 минути
останало в командният модул,
затова се прехвърлете в ЛЕМ и го запалете.
ЛЕМ има собствени запаси,
но е проектиран да пренася двама човека за 45 часа.
Сега ще са трима
и са на поне 90 часа от дома.
Наземният контрол решава да продължат обиколката на Луната
и да се възползват от гравитацията й, която да ги изпрати вкъщи.
За да се приберат, трябва да ускорят повреденият си кораб
използвайки малкият двигател на ЛЕМ.
Критична маневра, която никога не са правили.
От земята започнаха да ми изпращат инструкции
колко време да държа двигателя включен, в какво положение.
Двамата ми спътници бяха с мен.
Погледнах ги,
те изобщо не слушаха. Държаха камери в ръце.
Казаха, "Ще снимаме, докато обикаляш Луната."
Отвърнах им, че няма нужда, ако не се приберем.
Джим, имаш разрешение за пуск.
- Прието, включвам двигателя.
И стана.
- Потвърждаваме пуск.
Но когато приключихме
и изгасихме всичко ни остана само радиото.
И малък вентилатор, защото трябваше да пестим мощност.
Стана много студено и влажно.
Беше около 35-40 градуса.
Започнах да треперя. Това не ме направи неспособен
или нефункционален. Просто поредното неудобство
на ситуацията.
- 3 дни Лавъл, Суигърт и Хейс
се блъскат в замръзващият модул. Остава им само да чакат...
и да се надяват, че топлинният им щит не е повреден от експлозията.
Приближавайки земята
се случва друго бедствие.
Когато проследиха координатите ни, откриха,
че не сме в безопасният курс.
Безопасният курс е ъгъл от 2 градуса
под който трябва да влезеш в земната атмосфера.
Но бяхме под него... което значеше, че можем да пропуснем атмосферата
и да отскочим като камък от вода.
Трябваше да направим маневра,
но компютъра не работеше, насочващата система и автопилота също.
Трябваше да го направим ръчно.
Лавъл и Хейс определяха курса на око, целейки се в земята,
и пускащи ръчно двигателите, за да контролират посоката.
Суигърт отмерваше времето на горене с ръчният си часовник.
Корекциите в курса явно имаха успех, но щеше ли да издържи топлинният щит?
По време на завръщане винаги има радио затишие от около 3 минути,
през което кораба се нагрява до над 8,000 градуса.
Трите минути изтичат... После четири...
Това дълго радио затишие ни изнерви.
За пръв път станах и казах:
"Нещо не е наред," после веднага се усетих
и казах, "Не, някакво комуникационно разсейване е.
"Нещо не е наред с комуникациите. Този екипаж се прибира."
Разплаках се. Щом видях парашутите
сълзи се отрониха от очите ми, a също и от на много други хора.
Завърнах се от тази мисия,
но мисля...
че такава е човешката природа...
Не можеш да направиш подготовката, тренировката,
да инвестираш в осъществяването
на целта, и да постигнеш толкова малко.
Това беше позор за мен,
защото ние... не изпълнихме мисията.
Екипажа е в безопасност, но чувството на облекчение
е заменено от съзнаването, че дните на Аполо са преброени.
Бюджета за Аполо 18, 19 и 20 е отрязан от конгреса,
което се отрази на националните приоритети
започнали няколко години по-рано, след смъртта на Кенеди.
Преди да кацнем да Луната президентите Джонсън и Никсън убиха
възможните бъдещи планове. Джонсън, защото имаше проблеми
с Виетнам и висшето общество.
Никсън, защото беше добър политик
и Луната трябваше да се полемизира, още преди да сме кацнали.
Учените са твърдо решени
да извлекат всичко възможно от последните няколко полета на Аполо.
Новият Луноход ще им даде още теми за обсъждане.
Лий Силвър е поласкан. Сега астронавтите му ще могат да пътуват на няколко мили
от мястото на кацане и да превозват стотици паунда проби.
Дейв Скот ще е командир на Аполо 15,
първият кораб, който ще изведе Лунохода в космоса.
НАСА разшириха хоризонтите си.
Увеличиха капацитета на Лунният модул.
Подобриха двигателите, насочването. Добавиха Лунохода.
Имахме раници с по-голям капацитет.
Добавиха много нови неща.
Ние щяхме да летим с тях и бяхме много ентусиазирани.
Дейв Скот е изследовател.
За него Аполо 15 бе първото научно пътуване.
Това беше промяна от космическите каубои в началото
когато се караха кой да е първи.
Дейв имаше поглед за нещата.
Предаде го на другите от екипажа и на самата програма.
Корабът на Скот също е преоформен,
да отговаря на приспособленията за изследване. Най-ефективната ракета до сега,
способна да носи допълнителното тегло на Лунохода,
и огромният брой камери и измервателни уреди.
- Имаше толкова много инженерни промени,
че си помислихме, че нещо може да се обърка.
Един ден казах на екипажа "Ще ви дам копие от Корана,
с молитви, да ви пазят." Дейв Скот каза, "Направи го.
Нужна ни е всяка помощ."
Ел-Баз няма за какво да се тревожи. Аполо 15 пристига на Луната безпрепятствено,
въпреки, че мястото му за кацане е сред Лунните планини,
между дълъг каньон, наречен Хадли
и редица върхове, познати като Апенини.
По мое мнение, това
е най-забележителното място за кацане на Луната.
Има бразда или каньон. Огромни планини издигащи се 15,000 стъпки.
Такава гледка, и когато изследваш мястото
и мислиш, че знаеш какво търсиш,
намираш много повече, и е толкова ясно...
Господи, голяма планина.
Като я погледнеш от тук, нали?
Погледни планините днес, Джим, огрени от слънцето. Не е ли красиво?
Наистина. Просто супер!
Хадли-Апенинската зона за кацане се намира близо до кратера Имбриъм,
толкова голям, че се вижда от Земята. Учените вярват, че е формиран
от огромен метеор, когато Луната е била млада.
Този удар е откъртил скала от дълбините на Луната.
Геолозите Джим Хед и Лий Силвър
залепени за приемниците си в Хюстън се надяват Аполо 15
да намери парчета от този древен материал наречен Анортосайт.
Анортосайт, най-долната кора, която можем да разберем.
Дейв се качи на планината, погледна насам
и видя тези искрящи кристали, което е рядкост за Луната.
Познайте какво намерихме.
Познайте какво намерихме.
Онова, за което дойдохме.
- Кварц, нали?
Да, по-добре повярвайте. Всъщност...
мисля, че намерихме
нещо близко до Анортосайт, защото е кристал.
Красиво е и там долу има друго.
Да, ще ги вземем.
- Събирайте.
Оказа се, че е проба от първичната кора на Луната
създадена преди 4 и половина милиарда точно след образуването на Луната.
Анортосайтът донесен от Дейв Скот е
камъка в короната на Лунното изследване, най-старата намерена проба.
Пресата я кръщава "Скалата от създаването."
Изненадващата възраст и химичен състав заедно с доказателствата от други проби
водят до нова теория за произхода на Луната.
Преди 4 и половина милиарда
Земята била ударена от астероид с размера на Марс.
Този удар изпратил голямо количество вещество в орбита
което се сляло, образувайки Луната.
Тази теория, в началото осмивана, но сега широко приета
е развита от планетарният учен Уилиам Хартман.
Аполо свърза историята на Луната с историята на Земята,
което ни накара да чувстваме, че живеем в тази система.
Не живеем на изолирана планета, а имаме съсед.
Съседът е записал ранната история на системата,
защото там няма ерозия. А Земята е записала
последната част от историята на системата,
и ако ги съберем, ще научим цялата история.
Присъствието на Луната променя Земята значително.
Гравитационното й притегляне стабилизира променливата ос на въртене на младата Земя,
оформяйки условията за всичко, което приемаме за даденост на планетата ни:
Средната температура, морските течения, приливите, самият живот.
Декември 1972г.
След 7 години дебати с НАСА, учен ще посети Луната.
Геологът Джак Шмит ще лети с Аполо 17
с командир Джийн Сърнан.
Научната общност наложи голям натиск,
да пратим учен с Аполо, преди проекта да е закрит.
Джак не прие "не" за отговор. Дразнеше много хора
и Дик Слейтън, шефът ни, получил директива,
че Джак Шмит ще лети с Аполо.
Оставаше само едно, и това бе Аполо 17.
3 и половина години след като Нийл Армстронг и Бъз Олдрин
стъпиха на Луната,
последният полет озари нощното небе над Кейп Кенеди.
Единственото нощно изстрелване е изчислено така, че екипажа да пристигне
в ярката светлина на Лунният изгрев.
Готови за спускане. Слизаме.
Ето я, давай. Ето я.
Ето го Камелот, точно в целта!
- Виждам я.
Зоната за кацане на Сърнан и Шмит е дълбока, мистериозна долина
между планините Телец и кратера Литроу.
- 10 стъпки.
Контакт.
Хюстън, Конят се приземи!
Астронавта и геолога не са на Луната, те са на небето.
Бяхме в долина, по дълбока от Гранд Каньон.
Едно изключително геоложко образование,
което най-накрая ще изследваме.
Това е раят на геолозите.
Сърнан и Шмит имат малко време да разглеждат забележителности.
Всяка минута е разчетена за експерименти и събиране на образци.
Ето една добре устроена скала, която вероятно е....
Има доста линии
в този бял материал, Джак.
Малко е покрит с прах.
Виж връзката между сивото...
Да и от двете страни е.
Хей, тук има оранжева почва.
Виждам я от тук. Оранжева е!
Дори когато се натъкват на неочаквано откритие
времето им трябва да е внимателно разпределено.
Вдигнах шлема си. Пак е оранжево.
Трябва да тръгнат по определено време, независимо какво намерят.
Момчета, нямаме много време.
Знам, Боб. Знам.
Ще напуснеш Луната в определено време
и трябва да преживееш цялото разочарование,
че не ти е стигнало времето да направиш всичко, което си искал.
След 3 дни и 7 часови разходки
Шмит и Сърнан са събрали
Над 200 фунта образци.
Запасите им от кислород и вода са почти изчерпани.
Джийн, приключи и можем да отпътуваме.
Сърнан и Шмит се насочват към ЛЕМ завършвайки изследванията на Аполо.
Ни кой не предполага, че ще са последните ходили по Луната за 20ти век.
Когато пишат учебници по история
и виждат, че човек е ходил на Луната от 1969 до 1972г.
и не се е върнал през последните 30,
може би 40 или 50 години, надявам се не толкова много,
ще бъде трудно обяснимо, от гледната точка на историк.
Можехме да направим още мисии, но в историческа перспектива
са минали само 30 години, което не е толкова много.
Като погледнеш важните открития в историята
виждаш разлика от 1200 години между велики събития. Сега се прегрупираме.
Когато се качвах по стълбата
осъзнах, "Това е то."
Носталгичен момент.
Оглеждаш се. Поглеждаш към земята
и си казваш, "Никога няма да съм тук отново,
някой друг, но не и аз."
И исках да оставя предизвикателство
за тези след мен.
Не бях сигурен какво ще кажа,
докато не го казах.
Исках да носи предизвикателството на Аполо.
Нещо, свързано със съдбата на тези,
които ще ни последват. "Ето предизвикателството.
"Вратата е отворена, вратата е напукана. Имате възможността да продължите от тук."
Точните ми думи бяха: "Ще си тръгнем така, както дойдохме.
С божията воля ще се завърнем, с мир и надежда за цялото човечество.
И нека..."
Днешното предизвикателство на Америка да изкове съдбата на утрешният ден.
На добър път, Аполо 17.
Приключението започнало като отчаяно състезание
с руснаците и сянката на студената война завърши.
Иронично, усилие, родено от жесток конфликт
е довело до най-невероятните гледки
на обединяването на човечеството и е отворило прозореца на общият ни произход.
Също иронично е и, че всички големи усилия,
са приключили
дузина години след старта.
Днес изоставените платформи лежат, като Стоунхендж на 20ти век.
Паметници на невероятните постижения на отминалото десетилетие.
Със сигурност човекът ще се върне на Луната,
но в следващото хилядолетие по-скоро ще е лично начинание,
а не политическа необходимост или научно любопитство.
Независимо до къде стигнем във вселената,
първите посетили друг свят, от 1969 до 1972г.
винаги ще живеят в човешките спомени, като първият епизод на големите приключения.
Субтитри: Valeri_ab
Редакция: Nikra Studio ® © 2004