Le Gendarme En Balade (1970) Свали субтитрите
Плод на творческо въображение, филмът е създаден, за да ви забавлява.
Косвено той е знак на уважение към една държавна институция,
чиито представители печелят уважението на хората със своята
уравновесеност и достойнство.
СЕН-ТРОПЕ
НАЦИОНАЛНА ЖАНДАРМЕРИЯ
Крюшо! Крюшо! Тук съм!
Извинете, че ви будя.
Годините минават и храносмилането става все по-трудно.
Да, г-н старшина.
Моля?!
- Да, г-н полковник.
Съзнанието не иска да допусне, че организмът ни изневерява.
Живеем в безжалостна епоха и трябва да бъдем прозорливи, Крюшо.
Но аз се чувствам добре, г-н полковник.
- Мирно!
Моля?
- Мирно!
Съберете хората си. Трябва да говоря с тях.
Кръгом! Ходом марш! Изпълнявай!
Сбор!
Мир-но!
Г-да...
Светът непрестанно се развива...
и ни налага да извършим действителни обновления.
Нужни са ни мъже от стомана.
Не бих искал да ви засегна, но не може да се направи нещо ново със стари...
средства.
Също така,
имате перспектива за напълно заслужена почивка...
вие имате възможност...
да се възползвате от правото си на пенсиониране.
Мирно.
Несъмнено няма да имате право да носите униформата,
но никой никога няма да забрави забележителния ви принос.
Ето защо освен вашата пенсия...
от 350 франка месечно...
ще ви бъде осигурено по изключение на всеки от вас,
всяка зима за изключителни заслуги...
по 50 кг въглища.
Мир-но!
Момчета...
... уцелихме десятката.
- Фугас!
След като ви казва, че е десятка, усмихвайте се!
Усмихвайте се, всички! Това е заповед!
Сега и заповеди...
Фугас!
Извинете, шефе.
- Фугас.
Nikra Studio представя
Луи Дьо Финес
във филма
ПОЛИЦАЯТ СЕ ПЕНСИОНИРА
Един филм на Жан Жиро
Филмът е преведен от екип в състав:
Дублаж за превод на филма: Pafel
Превод: Pifcho и Nikra Studio
Субтитри: Nikra Studio
Редакция: Best Ripper
Людовик!
6 месеца по-късно...
Скъпа госпожо!
- А, добър ден, отче.
Какво ви води насам?
- Една много лоша буря, скъпа госпожо,
която отнесе покрива на нашия параклис.
О, нали ще пийнете нещо, отче?
Гладис, донесете нещо освежително.
- Да, мадам.
Как е драгият г-н Крюшо?
Откакто се върнахме от Сен-Тропе имам чувството, че ми се изплъзва.
Настроенията му са непредсказуеми. Продължително мълчание,
внезапно и продължително натъжаване.
Въпреки че го глезя, грижа се да не се преуморява.
За много мъже пенсионирането е като непоносимо заточение.
Какво ли не правя, за да го развличам!
И най-малките му желания се удовлетворяват веднага.
Дискретно планирам всички негови занимания, така че всичко да е идеално.
Ще ви разкажа една приказка... за Червената шапчица.
Червената шапчица... ще я разкажа на теб, защото той не ме слуша.
Червената шапчица имала една баба.
Та баба й живеела в гората.
И Червената шапчица, която имала един малък червен каскет и червена дрешка.
Червената шапчица казала:
"Ще отида за масло, една голяма питка и конфитюр" - и тръгнала.
И после пристигнала. Не, преди това срещнала вълка.
Срещнала един вълк. Вълк.
И тогава вълкът й казал: "Виж ти, къде отиваш, Червена шапчице?"
Тя казала: "Отивам при бабинка". "Какво носиш в тази кошничка?"
Погледнал. "Дай да видим какво носиш".
Тя казала: "Нося питка и малко масло и едно бурканче с конфитюр".
Тогава става интересно. "Тя живее далече ей там в гората".
И тогава вълкът бързо изтичал, отишъл при бабата и след това...
след това не си спомням. Почукал...
И се престорил на бабата и когато Червената шапчица...
Влязъл и се престорил на бабата и когато Червената шапчица се наиграла в гората и набрала червени макове,
пристигнала при своята бабинка. "О, стара ми бабо, колко са ти големи ръцете?"
"За да те прегръщам по-добре, дете мое".
"О, стара ми бабо, колко са ти големи краката". "За да вървя по-лесно".
Добре, добре. Стига толкова. Хайде, махнете се.
Добър ден, сър. Да ви приготвя банята?
Не! Ще си приготвя ваната сам.
Аз сам.
- Извинете, сър.
Искам сам да си завъртя кранчетата на топлата и студената вода.
Много добре, сър.
Стига! Спрете!
Спрете, по дяволите! Престанете!
Заповядвам ви да престанете.
Седнете. Ще сваля тези ботуши. Трябва да ги сваля.
Джеймс?
Джеймс, спрете. Пуснете го! Не!
Какво правите?
Людовик, недей така горкото момче.
- Той ме мрази. Ненавижда ме.
Добре, но прислужницата...
- И тя ме мрази.
Никога не ми дава да си оправя леглото сам.
И отчето е тук.
- И той ме мрази. Още повече от тях.
Добър ден, г-н Крюшо. Как сте? Изглеждате чудесно.
Заповядайте, отче. Моля, седнете.
Людовик, скъпи, почакайте.
Внимавайте. Заболя ме главата.
Отчето е дошъл, защото имало силен ураган.
Беше лоша буря, скъпа г-жо.
- Да, точно така.
Една лоша буря, която отнесе покрива на нашия параклис.
Така е. И отчето помоли за малка...
финансова помощ.
За ремонтите, които се налагат.
Разбира се, монасите трябва да са солидарни,
но повечето се правят на глухи. Мисля, че това е възмутително.
Нали?
Но, разбира се, скъпа г-жо.
Похвално е човек да помага на хората, които не познава.
Но не е ли наш дълг да се погрижим за проблемите на нашите близки?
Смятам, че наш свещен дълг е да се грижим за собствената си енория.
Отче, ако това не ви интересува, мога да спра.
Но моля ви, скъпа г-жо.
- Има благотворителност,
благотворителни празници,
грижа за нещастните,
болните.
Гълъбче мое, той ми прави физиономии.
Болят ме пръстчетата.
Бракониер.
Хайде, Людовик, това ще ви разсее.
Бойните ми дрехи. Бързо.
А относно покрива на нашия параклис, скъпа госпожо.
А, да. Всъщност по-късно. Някой друг път.
Тогава до утре, г-жо.
- Да, друг път.
От тук.
- Извинете.
Съжалявам, сър, много съжалявам. Съжалявам, сър.
Съжалявам, сър.
Съжалявам.
Все още ли ви боли?
- Да.
Той наистина съжалява.
Не, благодаря.
Съжалявам.
Беше безобидно.
Е, тогава ще ми мине.
Чакайте!
имам изненада за вас. Елате.
Вашият бракониер няма повече да ви се изплъзва.
Внимавайте.
Няма нищо. Ето. Елате да видите.
Какво е това?
Аудио-визуална алармена система с последен модел охранителен радар.
Охранителен радар? За какво ни е?
- Елате, ще ви покажа.
Всяко външно лице, което пресече границите на частната собственост,
включва алармената система и моментално бива засечен...
от радара.
Мониторът ви помага да го локализирате и да проследите посоката на движение.
Виждате ли всички тия копчета?
- Да.
Всяко от тях задейства по един капан.
Това отваря капака на дълбок трап.
Сега елате насам.
Това пуска дим навсякъде!
Харесва ли ви новата играчка?
Да, но аз, какво правя аз?
Ами вие натискате копчетата...
и той сам влиза в капана.
Като при риболова.
И колко ви струва това?
О, не се безпокойте, драги.
Напротив. Безпокоя се, защото не издържам повече.
Задушавам се. Така е.
Жозефа, искам да ви помоля нещо.
Но какво, драги мой?
Искам... искам да измия колата.
О, не. Драги...
Оставете ме да измия колата.
- Но тя е чиста.
Тогава ще я изцапам.
Колата! Гледай. Ето. Ето.
Не, не, Людовик!
Твой ред е. Ела тук, гълъбче.
Помощ. Помощ...
Съжалявам, сър. Наистина, сър.
Някой нахълтва в имението. Ето, работи.
- Радарът?
Къде е той, къде е?
Бяха двама, двама са.
Това не е смазано. Не е достатъчно само да го купиш, трябва да го поддържаш.
Това май не е главният вход.
- Моля те, не ставай сноб, Сесилия.
Недей, всичко има граници.
Негодници, този път няма да ги пропусна.
- Сълзотворен газ. Тук е.
Готово!
Кое е следващото? Кое?
- Това. Слаб токов удар... Хайде.
О, да.
Добре.
Сега ще ги засилим.
Те са на партера.
- Къде?
Погледнете. Те идват!
Хайде!
Бижутата ми, моят... Бързо! Бързо!
Хайде! Ръцете горе и бъдете послушни! Хайде!
Г-н старшина, г-н старшина.
Добро посрещане, Крюшо!
Господи! Идеята беше на жена ми.
Бързо стълба, стълба. Бързо.
Това беше изненада.
Трябваше да ни предупредите.
Да, следващият път няма да пропуснем.
Г-н старшина, нося ви стълба. Ето.
От дълго ви чакаме да дойдете.
Би трябвало да ви се скарам, безотговорник такъв!
Г-н старшина, г-н старшина.
Ето. Махни си ръката!
Лесно ли ни открихте, г-н старшина?
- До вратата на градината беше лесно.
Но след това знаете, имаше малко изненади.
Извинете, г-н старшина, г-жа Жербер.
Поздравления, Крюшо, дори котка не би могла да ви убегне.
И мишка, г-н старшина.
Да отидем в салона.
Хайде да идем в салона.
- Извинете.
Дайте ръка.
Какво приключение.
Какво приключение.
Скъпи.
Г-н старшина... Ние? Отиваме там.
Имат много неща да си казват.
Знаете ли, драга, мисля, че съпругът ми скучае.
О, да.
- При вашия как е?
Мисля, че и той скучае.
- Затваря се по 2 часа в мазето...
и никой не бива да го безпокои. Сигурно пише мемоарите си.
Благодаря!
Г-н старшина.
Благодаря ви, Крюшо! Благодаря!
Това не е всичко. Елате.
Погледнете.
Вижте тук, вижте!
О, свети Максим.
Спомняте ли си това?
О, рождения ден на Мерло.
Вижте...
Пан Перлон.
Ню Йорк.
Вижте, това.
И двете от брега, август 1965 г.
Месарят.
А това? Това е едно паве.
Произход: контерстиран.
Кон-кон...тест... да...
А това е. това е...
Последното бюро на старшина Жербер, 1970г.
Не.
- Още едно.
Не. Какъв е смисълът, Крюшо?
Те ни убиха. Възползваха се от бедността ни.
Недейте така.
- Елате тук. Имам нещо за вас.
Г-н старшина.
- Хубав фотоапарат, Крюшо.
Седнете. Гледайте натам.
Готови.
Фугас. Сред нудистите.
Помните ли, г-н старшина?
- Да, бяхте го съблекли чисто гол.
Хубав мъж, нали?
А, Ню Йорк.
А, Ню Йорк.
Колко много прозорци имат.
Вижте Трикар, Берлико, Мерло.
Вижте сега!
А, Жозефа.
Разтърсващата любов!
Сватбата ви.
Честито, г-н гл. старшина.
- И него го назначиха.
Много весело, няма що.
Нищо не съм казал!
Елате да поиграем топки довечера.
Не, довечера не може.
- Защо?
Не разбирам защо?
Спрете го. Толкова е глупаво.
Г-н старшина?
- Много ми дойде.
Елате да пийнете нещо, г-н старшина. Това ще ви свести. Малко нашенско вино.
Г-не! Г-не! Г-жата ви вика в салона. Посещение. Много спешно!
Идвам.
Точно зад дърветата.
Това е Мерло!
- Шефе?
Добрият Мерло!
Погледнете, погледнете.
Това е Фугас!
Бивш полицай помага при залавянето на опасен злосторник в Локал.
Удря си главата в тежка каса и си губи паметта.
Това не е ли...
- Горкият Фугас! Горкото момче!
Трябва да го посетим възможно най-бързо.
- Знаете ли къде е?
Центърът за възстановяване на Нац. жандармерия в Сан Прованс - "Сивката".
Горкото момче! Горкият Фугас!
Трябва да го върнем към миналото му и да му създадем психичен шок.
Длъжни сме да опитаме!
- Само ние можем да го направим.
Позволете, гълъбче мое.
Г-н старшина, трябва незабавно да заминем. Това е!
Мерло, извикайте Трикар и Берлико. Телефонът е там.
Г-н старшина, преди да...
- Тя гледа ли насам?
Преди да тръгнем...
Жозефа, ние заминаваме. Бързо ми дайте картите и бинокъла.
Знаете, че нямате право да носите униформата.
Ние нямаме униформа.
Ако ви хванат, ще ви наложат санкции. Познавам правилника. Без да споменавам отнемането на правото на пенсия.
Естествено.
За да спасим Фугас, няма опасност, която да ни спре.
Крюшо, да тръгваме.
Готово. Трикар и Берлико са съгласни.
Готови?
- Готови.
Г-жа Жербер?
Гълъбче мое.
Не забравихте ли нещо?
- Скъпа моя.
Дали не забравихте нещо?
- Гълъбче мое.
А това.
Ето, задръжте ги.
- Благодаря, скъпа моя.
Хайде, тръгваме.
Нали не повярвахте, че това е само повод?
Нека ги оставим да се забавляват, иначе ще ни намразят.
Той е там. Ей там е.
- Хайде да отидем всички.
Шокът може да се окаже прекалено силен. Крюшо, идете вие и по-леко.
Добре.
Хайде, драги ми Фугас!
Не разпознавате ли чичко Крюшо?
Хайде, чичка, мръдни се. Не виждаш ли, че пречиш?
Не, аз, ъ...
- Хайде, дръпни се. Не, аз... добре, имате право. Добре.
Беше хубав удар.
- Добър удар.
Фугас! Фугас!
Остави ме на мира. Казах ти, че не те познавам.
Погледнете ме добре.
Това нищо ли не ви напомня? А това?
Вижте! Това не си ли спомняте?
- Не! Имам амнезия.
Тогава идвате с мен и заедно ще ви възвърнем паметта.
Остави ме на мира!
Момчета, този само ни досажда!
Я ме остави на мира!
Да удрям или да насочвам?
Чакайте, трябва да се удари.
Дайте на мен. Дайте. Почакайте. Така.
Фугас е тук. Полицаите са там. Значи Фугас е там.
Този ме е нарочил. Това не се зачита, нали, момчета? Предупреждавам ви.
Какво става? Престанете. Изгубих си топката.
Търся я. Спрете. Те са луди!
Спрете, казах ви, че си търся топката.
Задушавате ме. О, Боже!
Оставете ме да си търся топката.
Сега!
- Да не сте мръднали?
Лицата ни нищо ли не ви напомнят?
Да, да. Него съм го виждал някъде.
Къде сте го виждали?
- По телевизията.
Не, да не прибързваме.
Ние сега ще отидем при извора.
Фугас, спомнете си щурците!
Мащерката.
- Ригана.
Лавандулата.
- Солта и йода.
Е?
Какво "е"?
Добре, тогава елате.
Елате насам.
Какво пише тук? Четете.
- Цен-Тропе.
Не, четете пак. Направете усилие.
Цен-Тропе.
Добре, няма значение.
Е, какво каза?
- Той каза Цен-Тропе.
Фугас, постарайте се!
Сигурен съм, че го прави нарочно.
- Имайте търпение.
Не, пак искам да се върна в "Сивката".
Вижте! Вижте!
Ето тази кола отне предимство!
"Алфа-Ромео"-то идваше отляво!
Тук става интересно.
Подготвя се хубаво задръстване.
- Искам в "Сивката".
Хайде, тръгваме.
Хайде, бързо! По-бързо!
Хайде, какво става?
- Минавай, минавай!
Колко е хубаво, г-н старшина!
Ударихме се! Ударихме се!
Аз идвах от там. Ударихме се.
От там. От Сен-Тропе.
Нали ви казвам!
Имаме констативен протокол.
- Ето.
Това съм аз.
А това съм аз.
Ето тук.
И тук.
Ние и това правехме. Разбрахме се да се видим.
Ще дойдете ли с нас?
Не ви се подиграваме!
Добре, но как ще се срещнем?
Добре.
Върнете се.
Не трябва да се връщат, а да се предвиждат!
Нищо не съм казал.
- Минавайте.
Значи минавайте. А вие се върнете.
Помогнете ми. Върнете се назад.
- Минавайте напред.
Върнете се. А вие минете.
Разкарайте се. И вие също.
Не знаете с кого говорите.
- Не ме интересува!
Документите. Бързо!
Приятелю...
- Млък!
Г-н министър, не ви познах.
- Хайде, съвземете се.
Успокоихте ли се?
Приятелю?
- Какво има, гълъбче?
Тези господа си вършат работата.
Лошо.
- Полицай, ние страшно много бързаме.
Благодаря ви.
Г-жо. Още веднъж се извинявам.
Г-н министър, извинете. Олеле, сигурно ви е заболяло.
Г-н шофьор, разкарайте се!
- Хайде!
Минете им през краката.
- Да, г-н министър.
По дяволите! По дяволите!
Бързо стана. Не сме изгубили тренинг.
Нахоках един министър, г-н старшина.
Живеете опасно!
- О, аз възкръсвам!
Е, Фугас, мъглата разсейва ли се?
Аз искам да се върна в "Сивката".
Ядосва ме! Ядосва ме!
- О мен ме изнервя.
Фугас, знам една къща наблизо,
която някога беше ваш дом.
Беше наш дом. Наш дом.
- Беше наша. На нас.
Елате.
Към тези, които на туй място нявга бяха...
се сещам аз и започвам да скърбя.
Е, Фугас, просветена ли?
Абсолютно нищо.
Предпочитам в "Сивката".
Това е отчайващо!
Ченгетета!
- Какво?
- Скрийте се.
Тръгвайте. Тръгвайте! Включете първа. Давайте.
Не мога!
- Включете първа. Тръгвайте. Педала!
За бога, тръгвайте! Бързо тръгвайте, не ме ядосвайте!
Какво правите, Крюшо?
- Свърши ни бензинът.
Свърши ли?
- Не знам.
Отидете да намерите.
Не в този вид. Преоблечете се.
Преоблечете се, разбрахте ли? Моля ви!
Помогнете му, не стойте така. Хайде, помогнете му!
Не го душете. Моля ви.
До кога ще ви чакам?! И аз имам график.
Вдигнете ръка. Помогнете ми малко.
Хайде де. По-живо.
Вие сте фалшиви полицаи.
Ще се радвам да ви хванат.
Не ви ли е срам да измъчвате един клетник с амнезия?
Ще отида да ви издам.
Бързо, задушете го.
- Помощ!
Облечете се, бързо! Бързо!
Ръкавът.
Предполагам, че плавате на рибарски кораб с автомобил...
с регистрация... Ил Дьо Франс.
Хоп, готово!
Хайде!
Едно от жажда и едно за удоволствие. Госпожице, по още едно.
Значи идвате цивилни, за да си пийнете?
Внимавайте с кръвната проба.
Мисля, че ни разпознаха.
- Ще ни открият.
Да отидем да се изкъпем.
- Да се къпем?
Да се изкъпем...
Искате ли да отидем на плаж?
- На плаж? Защо?
За да се къпем.
- Но аз нямам бански.
Ще ви дам вратовръзка.
Какво значи това? На скаути ли си играете?
Вижте там!
Гледайте натам. Там.
- Нищо не виждам.
Ето, вземете. Точно там.
Сега вече не съжалявам за разкарването.
Е? Е?
- Какво "е"?
Просветна ли, Фугас? Тук вътре просветна ли?
Но какво просветване?
Как, не си ли спомняте какво сте правили тук?
Започна се. Казах ви, че не си спомням нищо! Изнервяте ме.
Добре, съблечете го!
- Не!
Съблечете го!
- Не!
Хванете го!
- Не, не!
Обувките. Вратовръзката. Сакото.
- Вие сте садисти.
Ризата...
- Панталонът!
Ще разкажа на жените ви! Банда садисти!
И слиповете...
- Гол!
Спрете. Спрете!
Спомням си. Излъгах ви, г-н старшина. Не е вярно. Никога не съм имал амнезия.
Не е вярно. Не е вярно.
И от кога, ако мога да попитам, драги ми Фугас?
Ами от известно време, г-н старшина.
Но толкова ми харесваше в "Сивката", че аз...
Значи вие пищно пирувахте на сметката на принцесата
Възползвахте се от публичната доверчивост
и долно се подиграхте с нас, вашите приятели.
На ти! На ти!
Новите идват, за да спипат нудистите. Залегнете!
Фугас, облечете се бързо.
Я вижте!
- Къде?
Крюшо, това не го бяхме предвидили. Трябва да признаем.
Какво от това. Дори и бронирани да са, ще им проваля операцията.
Няма да хванат нудистите. Няма да ги хванат. Няма.
Внимавайте, полицаи! Да бягаме!
Спрете. Спрете!
Г-да, мисля, че нищо не може да ни попречи
да си позволим едно рибно ястие.
Чакайте, чакайте! Аз ще ви почерпя.
Колко мило!
Да, малки вагабонтин!
Много сте мил, шефе.
На масата!
На масата!
- На рибното ястие.
Какво има?
- Колата!
Сбъркали сме, не беше тук.
- Тук беше.
Там е плажът.
- Тук е. Тук беше.
Търсете! Не стойте така. Как ме гледат!
Тя е... Тук е. Тук е,
Браво, Крюшо. Благодарение на вашата интервенция сега сме без кола,
без пари, без документи и униформени!
Няма я, шефе.
Той е виновен! Малкият гений! Негови бяха идеята и блестящата находка.
Вижте тази глава.
- Действително.
Вижте, жена ми не искаше да идвам. Трябваше да я послушам.
Жените имат шесто чувство. Когато съм слушал жена си...
тя дава добри съвети. Да.
- Кой е виновен за това?
Фалшива амнезия? Ако смея да кажа, че ние сме фалшиви!
Погледнете му фасона на кроманьонец!
Със сигурност мозъкът му е по-лек от перо!
О, не. Не!
Престанете! Ще се ядосам.
За нищо не съм ви молил.
Беше ми добре в „Сивката“. Ще си отида там! Да. Отивам си!
Човече, веднага ти казвам, че ако изчезнеш, ще те съблека преди да разбереш.
Така ли!
- Добре де. Стига сме се карали.
Къде са другите?
- Да, бе...
Ти чу ли?
- Кое?
Щурците спряха да пеят.
Г-н старшина? Ехо, г-н старшина?
Мирише на неприятности.
Сигурно са им направили засада.
Хей! Елате, намерихме кола.
Насам.
Как изглеждам?
- Много добре.
Прическата не е ли претрупана?
- Смешен ли съм?
На границата си. Готови ли сме?
- Да, шефе!
Къде са униформите?
- Заровени.
В колата! Малките отзад, а големите отпред.
А къде ще открием моята кола?
Не се притеснявайте, Крюшо.
- Но си е моя.
Не се притеснявайте. Ще се внедрим в тази тълпа...
и ще действаме дискретно. И ще я изтръгнем много скоростно.
Трябваше да послушам жена си. Тя ми е жена. Добрата Жозефа!
Това е първа предавка!
Пак беше първа!
Изглежда старата гвардия се е върнала по местата на подвизите си.
Не обичам пораженията!
Те ще се разкайват и вие също!
Това е всичко. Напуснете.
Ало? Един момент, ако обичате.
Г-н старшина...
Г-жа Крюшо? Моите почитания, г-жо.
Вашата кола открадната ли е?
Не? Много добре!
А къде е съпругът ви?
Чудесно. Да, г-жо. Сериозно.
Бивш полицай не трябва да се показва като нудист!
Това е невъзможно!
Какво има? Да не е станала злополука?
Да беше само това!
Ходят на нудистки плаж!
Сега сме на втора и нищо не усещаме.
И ето трета предавка! Това е трета!
Шефе, имам бълха.
- Дръжте си я.
Крюшо? Крюшо!
- Да, шефе?
Я ме почешете. Почешете ме по гърба.
По-бързо. Бързо. Усещам я.
По-ниско. Тя лази по-наляво. По-бързо.
Бързо! Бързо! Наляво. Удряй.
Удряйте! Удряйте! Удряйте! Ето, готово.
Престанете! Да не искате да ни забележат?!
Не, шефе. Искаме да създадем настроение.
Здравей! На сбора ли отиваш?
Разбира се.
Но... ти знаеш ли пътя?
Ето, вземи моята карта.
Благодаря. Много благодаря.
Можеш да се качиш.
- Благодаря.
Мръднете се. Направете място.
- Да, готово.
Познавате ли я?
Не, но в голямото братство всички си говорят на "ти".
Колко пъти трябва да ти обяснявам... братко!
Удобно ли ти е, сестричке?
Казвам се Барбара и идвам от Ротердам.
Аз се казвам Людо.
- Привет!
Това е Бо.
- Бо.
Фон Жар.
А аз съм Ринго.
Това не е истина. Ето, аз сънувам.
А това е отново първа.
Обичам те.
Обичам те.
Обичам те.
Обичам те.
Я виж ти!
Обичам те.
- Наистина?
Обичам те.
- Искрена ли сте?
Обичам те.
- Не може да бъде!
Обичам те.
Обичам те!
Г-н старшина, дойдохме да търсим колата, г-н старшина.
Обичам те.
Обичам те.
Обичам те.
Обичам те.
Ако ми го кажете, ще ви накажа с 4 дни!
Е, ставайте.
Хайде хоп.
А, колата ми! Там!
Но това е нашата кола. Колко мило, че ни я връщате.
Щастлив съм, че можахме да ви услужим.
- Ами цивилните ни дрехи?
Изхвърлихме ги.
Парите ми! Парите ми! Къде са ми парите?
Използвахме малко, но са останали още.
Не, това, което е наше, е и ваше, сестричке...
Да, но това си е мое, братко!
Сестричке...
Довиждане, сестричке.
- Елате.
Елате.
Хайде, хайде, хайде по-живо!
Трябваше да страним от тези нечистоплътни хора.
Побързайте с обличането. Усложниха се нещата. Прибирам се в къщи. Това е.
Прав сте, Крюшо!
- Прав съм!
Винаги сте прав!
- Винаги съм прав!
Вие останалите какво мислите?
Какво ги питате и те мислят, че съм прав.
Трябва да напуснем района бързо. Молете се на Бога да минем незабелязано.
Крюшо!
- Какво?
Крюшо, вижте там има хеликоптер. Прикрийте ни някъде. Ето го отгоре, точно над нас.
Побързайте! Побързайте!
Скрийте се!
- Скрийте ни някъде!
Ето го! Ето го! Ето го! Давайте, побързайте Крюшо! Моля ви, побързайте!
"Албатрос" до "Гама 6".
Издирваното "Пежо" 504 е в границите на долината на "Рионж".
Координати 38,5 на 14,3.
В момента изоставят колата и бягат към гората. Край.
О, да! Това е краят! Жандармерията на татето, беше до тук, господа!
Жан Люк! План 17, код "Е"!
Ето, г-н старшина, тук е.
- Хванахме ги!
Да не стоим тук, има патрули навсякъде. По-бързо!
Какво ще ни направят?
Ще ни приберат отличията и ще ни разхождат по улиците на Сен Тропе.
Хубав завършек на кариера!
Г-н старшина, кръгът се затваря, обкръжени сме!
Ето вижте: те са там, а ние сме тук.
Не искам да ви противореча, но ние сме тук.
Не, не настоявайте, ние сме тук!
- Да, имате право!
Разпознавам това дръвче. Онзи ден ядохме на него.
Добре, дайте си бинокъла, ще отида да видя.
Благодаря. Фрикар, Берлико!
Е, какво видяхте, какво?
- Обкръжени сме. Обкръжени сме.
Те са навсякъде.
- Това е краят!
А, ако се опитаме да избягаме?
Самоубийство! Низината е открита.
Погледнете, погледнете! Това е последният ни шанс! Хайде!
Като го гледам и той е за „Сивката“.
- Напротив, той е гениален!
Внимавайте! Ето ги!
Шефе! Вижте, ето ги там!
Прегледайте всеки храст, не може да се скрият!
Аморално поведение, бягат по улиците, а сега се правят и на партизани.
Госпожи, аз съм ужасен!
- Ние не по-малко от вас.
Дори повече.
Не разбирам какво ги е прихванало?
- Искали са да водят живота на тези, които са преследвали преди.
Това се е случвало.
Щом ги заловим, ще решим въпроса между нас, както подобава.
О, извинете!
Ще бъде жалко тези душички да се забавляват.
Дори няма да е морално, нали?
Ето, стигнахме.
Ако питате мен, не сме стигнали далеч. Ще си имаме неприятности.
Тихо, Фугас, важното беше да стигнем до морето!
Ще трябва да бягаме през водата.
Вижте, ще продължим по ивицата до "Лавандул"...
и там от уличен телефон ще се обадим на съпругите си.
И Господ да ни е на помощ.
- Предпочитам да се предадем.
Стига толкова! Напред и никой да не изостава! Тръгваме!
О, деца, има още път. По-далече е, отколкото си мислех.
Крюшо, Крюшо, вижте дали пътят е чист.
Ето, този няма да стигне далеч.
От вашите номера ми писна на фуражката.
Хайде, ставай, малкият и на мен ми е горещо.
- Не, гладен съм и съм жаден!
Като си помисля какво си хапвахме в „Сивката“.
Днес има задушено.
- Да!
С моркови.
- С моркови!
И резънчета сланина.
- Резънчета сланина!
И там пият, студени напитки.
- Студени!
„Он дъ рок“, както казват.
- Млъкни! Млъквай!
Млъквайте, Фугас! Не се опитвайте да подкопавате морала на групата!
Внимавайте, някога са разстрелвали за много по-малко от това!
Господин старшина!
Господин старшина!
Какво?
- Вижте там! Какво има?
Мисля, че... всъщност стори ми се, че видях нашите жени!
С двама мъже?
- Да, с двама мъже! Не знам!
Да, да, не знам вижте.
- Дайте да видя.
Не са ли нашите жени?
- Не са!
Може пък това да не са жени? Не, вижте това е жена ми! Вижте!
Не може да бъде, не вярвам!
Крюшо, ние имаме халюцинации! Това е предупреждение!
Крюшо, те са прави, вече сме стари за това! Хайде, елате.
Това са халюцинации. Елате, Крюшо, елате.
Господа, слънчевият удар ни дебне. Трябва да спрем битката.
Сражавахме се до предела на възможностите си...
честта ни е спасена.
Да станат мъртвите!
Господа, разчитам на вас. Нашето завръщане да стане с ред и дисциплина.
Облечете се! Напред! Ходом марш!
Те приближават, г-н старшина.
- Горе главите!
Леви, леви, леви, леви, леви!
Глупаци!
О, синко! Добър ден, г-да.
Добър ден, сестро.
- Добър ден.
Не е предпазливо да вървите по средата на пътя! Би трябвало да ви се скарам!
От много време сестра Клотил ми говори за вас.
О, но вие сте мокри!
При тази горещина сигурно умирате от жажда?
Елате да се освежите, сестра Мари Бенедикт, седнете на волана.
Хайде, качете се отзад. Трима седнали и трима прави. Хайде, хайде!
Чакайте, чакайте.
Чакайте!
Чакайте де!
Е, сестри, истинско чудо е, че ви срещнахме, нали?
Този път сме спасени!
Внимавайте, по-леко!
Не така, внимавайте, сестро!
Внимавайте, моля ви!
Сигурна ли сте, че тя може да кара?
Аз я научих.
Я виж ти, създали сте си стил!
Ето, пристигнахме.
- Амин!
Хайде, хайде...
Г-н Жербер, г-н Крюшо!
Сестра Клотил, иска да говори с вас.
Не може ли да почака един момент, а?
Не, много е важно, хайде елате.
Сестро.
- Сестро.
Забравих да ви кажа, че станах игуменка на тази обител.
О, майко.
- Майко.
Знаете ли, радвам се, че се виждаме така във всеки следващ филм.
Ние също, майко.
Седнете.
Наистина добрият Господ ви изпраща.
Тъй като съм много обезпокоена за пет от нашите деца.
Вашите деца?
Да. Сигурно не знаете, че ние вече не живеем сами.
Да. Ние ръководим ученически лагер.
Току-що научихме, че пет от нашите лагерници не се отзовават на нашите повиквания.
От кога?
- От снощи.
А, вижте, може би са се изгубили и ще се върнат.
Може да са станали жертва на злонамерени хора.
Притеснени сме от това, което се говори. Казват, че издирват банда фалшиви полицаи,
които се навъртат наоколо.
- Изобщо не е вярно!
Замълчете, стига Крюшо! Млъкнете!
Обратното е!
- Стига толкова, много ви моля!
От вчера вечерта ли отсъстват?
- Замълчете!
Казвате, че отсъстват от вечерта. Млъкнете!
Ние ще разпитаме другарчетата им.
- Ние вече го направихме, без резултат.
Ние няма да се бавим. Това е въпрос на пет минути.
Майко... Млъкнете!
Вън!
Предупреждавам ви, че ще се уморите преди мен.
Вижте ги тези тримата. Вижте ги само.
Спрете да дъвчете! На вас говоря!
Това продължава повече от два часа!
Във ваш интерес е да не си играете с търпението ми! Справял съм се с какви ли не!
Не се опитвайте да ме изтощите!
Е!
- Какво има?
Ваш ред е! На мен ми дойде до тук!
Проговориха ли?
- Не!
Тормозите ги. С децата човек трябва да е спокоен.
А сега, юнаци, музиката ще се промени!
Чуйте ме добре, моите... момчета, дечица!
Дечица ли? Като им...
- Крюшо!
Дечица, чуйте ме добре, моят колега както го видяхте е малко груб,
но дълбоко в себе си, той е доблестен човек. Даже има и голяма дъщеря.
Защо не ни запознаеш?
- Омъжена е!
- Няма значение.
Какъв манталитет!
Крюшо, ако обичате!
- Трябва да им ударя по една!
Крюшо, ако о-би-ча-те!
Вие не сте доносници. Нито пък аз.
И всичко това ще си остане между нас.
- Как ли пък не!
Чуйте...
помислете за приятелите си, на които много държите, нали?
Ако знаете къде са, кажете ми.
Кажете ми, нали не искате "вълчо" да ги изяде?
Да му кажем ли, че няма вече?
Боже Господи! Боже Господи, Боже Господи, Боже...
Не! Не тук!
Съгласен съм, вие сте по-силните! Кажете си тарифата, хайде!
Какво искате?
Топчета?
300-400 топчета? Хубави топчета от ахат.
Дъвки?
Един килограм бонбони?
Вижте, давам ви хубавата си златна свирка.
Кажете какво искате! Какво искате?
Долари.
Кое е това нещо, което има 2 ръце, 2 крака и свинска глава,
което ще лишат от десерт за един месец?
Гадняр!
- Как можаха да ви накажат така?
Какво е това?
Стига вече!
Млъкнете! Млъкнете!
Ще вдигнете на крак цялата къща, млъкнете!
Млъкнете! Млъкнете!
Той започна пак, той започна пак! Хайде, изчезвайте!
Пуснете ги! Пуснете ги!
Не ви ли е срам да изтезавате деца?
Не, сестро, ние... ние...
Горкичките ми, милите ми дечица! Изплашиха ли ви тези лоши господа?
Да, сестро!
- Удариха ни!
Не е вярно! Те ни удряха!
Лъжец!
- Той ми смаза крака!
И добре е направил! Ще каза за това на игуменката!
Тя ще бъде разочарована. Да, аз също съм разочарована,
нямате представа колко съм разочарована! Никога не съм очаквала това от вас!
Елате, деца. Хайде, бързо. Да тръгваме.
Работата стана дебела!
Какво казахте?
Моля?
- Нали казахте нещо?
Не?
- Напротив!
Казахте: „Стана дебела“.
А, да, да.
- Дръжте се прилично!
Дръжте се прилично!
Опасна работа, нали?
А през това време Мерло си играе на стражари и апаши!
Аз съм... разочарован съм.
Аз също. Но сме избрали лош момент.
Край! Свободен.
- Ела.
Помогна ни да хванем големите. Браво на теб! Те никога не си играят с нас.
И защото си приятел, ще ти кажа една тайна.
- Така ли, кажи.
Боже Господи, ела!
Г-н старшина, децата са отишли в една изоставена къща. Изобретили са ракета и ще я изпращат на Луната.
Имат експлозиви, веднага трябва да ги открием! Ще се наранят иначе!
Хайде, сестро, по-бързо!
Ето, там са!
- Да видя.
Какво ще кажете за това? Къде са вашите генийчета?
Скрили са се като са чули, че пристигаме.
Къде сте деца?
- Тези хлапета заслужават поздравления!
Вижте само, това е прекрасно! Погледнете! Страхотно!
Гледайте! Голяма работа са!
- Видя ли рампата?
Я чакай, нали каза, че следобед ще я изстрелват?
- Да.
С какво ще я заредите?
- Сигурно са отишли да вземат каквото им трябва.
Къде?
- В арсенала на Сен Тропе.
Сен Тропе? Защо там?
- Там има много барут.
Виж, малкият, знам, че вашето поколение има странно чувство
за хумор, но много ни се събра.
Набелязаха си всичко, когато посетихме арсенала със монахините.
Те са способни да вдигнат във въздуха целия град!
Г-да, трябва да действаме!
Крюшо, отдалечете сестрите! Разказвайте им каквото ви хрумне! Хайде!
Хайде, ела, ела от тук! Ей, сестрите! Сестрите!
Г-да, знаете какво рискуваме,
вече не мога да давам заповеди,
оставям ви сами да избирате.
Да, г-н старшина!
Майко, отидете да се поразходите с малкия и не ме разпитвайте.
Г-н Крюшо, но аз трябва да знам!
Майко! На "Кейп Кенеди" вече сто пъти щяха да ви сиктирдосат!
Да ме сиктирдосат?!
Слушай, Ерик, ако знаеш нещо трябва да ми го кажеш!
- Оставете мъжете да се оправят.
Пак са сменили колата.
- Лесен номер, лесно ще го открием.
Не е нужно да ходим всички. Фрикар, Берлико, останете тук! Останалите да тръгват!
Защо ние?
- Престарава се.
Всички познавате местността.
- Крюшо, започваме разузнавателна операция!
Мерло, Фугас, наведете се бързо! Крюшо, хайде качвайте се сега!
Защо аз?
- Защото така!
Не е необходимо да се намесвате силово, ако децата не са вътре!
Искам да ми докладвате!
Не ме докосвайте!
- Спокойно, шефе, пазачът се намира от другата страна.
Ами да, освен това може да има патрул!
- Не ми говорете за патрул! Защо искате да има патрул?
Не ме пипайте!
Дръжте здраво, дръжте, дръжте, дръжте!
Много е високо!
- Аз ли трябва да ида?
Високо е.
- Стъпете им на раменете!
Мисля, че ще падна.
Много е високо, не мога.
- По дяволите, побързайте, нарочно ли го правите!
Внимание! Едно. Две. Три!
Патрул!
Спри!
Наля-во!
Ходом марш!
Раз, два, раз, два, раз, два, раз, два, раз, два, раз, два.
Стой!
Готово, патрулът влезе вътре!
Добре, че не видяха прозореца!
- Сложи решетката!
Господин старшина!
Господин старшина! Те са в барутницата!
Какво има, какво има?
- Ръцете ми... ръцете... махнете си ръцете.
Ако ги махна, ще падна.
Готово, какво прави? Заклещен е! Крюшо! Крюшо!
Там, там, те са там, там са.
Азотна киселина?
- Готово.
Серпентин?
- Готово.
Т Н Т?
- Готово.
Сигурно е, че началният тласък ще е достатъчно силен.
Само че ще бъде трудно да направляваме ракетата от земята без радар.
А той как изглежда?
Боли! Боли ме!
Опасно! Гранати! Динамит!
Боли! Боли ме!
Ще ида при шефа.
Боли. Лекичко.
Шефе, шефе.
- Млъкнете, не дишайте.
Да, но... старшината се заклещи.
Задушавам се...
- Г-н старшина, в момента пушат седнали върху бурета с барут,
влачат динамит, жонглират с гранати, малко остава всичко да избухне, това е!
По дяволите!
Т-60, точно това ни трябваше!
Окомплектована. Ще направим лека подмяна на тази част. Момчета, можем да тръгваме!
Изглежда са намерили част от Т-60 и се забавляват отгоре на всичко!
- Какво?
Да тръгваме!
Цигарата ми!
Много си тъп! Тръгвай по-бързо, ще ни хванат!
Г-н старшина, изпуснаха запалена цигара в каса с гранати!
Освободете ме по-бързо!
- Хайде, Фугас!
Шефе, шефе, исках да ви кажа... може да сме се карали, но аз много ви харесвах.
Аз също, драги Фугас.
Бързо, шефе!
Внимавайте за бога! Хвърляйте ги по-леко!
Измъкнете ме! Измъкнете ме!
Махай, махай, махни всичко, ще гръмне!
Много е късно, много е късно, много е късно, оставете ме.
Ще кажете на жена ми, че последната ми мисъл е била за нея.
Но само... Ако ядяхте по-малко хляб.
Бързо!
Хванали са ги!
- Ела.
Молете се за нас, клетите грешници,
сега часът на нашата смърт...
- Амин.
Свещено сърце на Исус...
- Имайте милост за нас.
Шефе, те идват!
Аз ще поема отговорността, бягайте!
- Глътнете си корема, по дяволите!
Не мога, заклещих си задните части, бутнете отзад!
Боли, боли, боли, боли, много боли!
Качвайте се! Качвайте се, по-бързо!
Скачайте! Скачайте долу, бързо! Скачайте!
Скочете, по дяволите!
Е, забавлявахте ли се?
- Какви ги говорите? Ще ни разкажете после.
Хлапетата избягаха с глава на ракета Т-60, това е!
Но Т-60 не съществува вече, беше заместена от Т-80 с ядрена глава.
Как така, какво говорите?
Ракетата Т-60 вече не съществува, тя беше заместена от Т-80 с ядрена глава!
Какви ги говори той?
- Той казва, че Т-60 вече не съществува и била...
Стига, разбрах! Карайте по-бързо!
Първи електро-шлюз?
- Готов.
Втори електро-шлюз?
- Готов.
Хайде по-бързо, бързо!
12...
11...
10...
9...
8...
Вие, приберете децата в манастира! Вие, Крюшо, бързо елате!
След мен! След мен!
Отдръпнете се! Отдръпнете се!
- Махнете се от тук!
След нея, г-н старшина!
- Да.
След нея!
- Ето, ето!
Дайте газ!
- Ускорявам!
По-бързо!
- Бързам!
Ускорете!
Какво стана?
- Има повреда.
Хайде!
- Не мога. Погледнете мотора!
Видях!
- Какво е? Не знам какво е!
Г-н старшина, там, там!
Спука се! Спука се!
- Спука се?
Елате, г-н старшина, елате!
- Тичайте, тичайте де, тичайте!
Никой да не мърда!
Какво ви е?
Нищо, нищо!
- Не, има ви нещо?
Фрикар беше прав,
това е Т-80, тя е със закъснител.
Трябва да потърсим специалист.
- Нямаме време, остават ни 4 минути.
Тишина, тишина!
Това е ядрена глава с много висока степен на чувствителност!
Никой да не мърда!
Разбирате ли нещо?
Да, да...
Подайте ми малък прибор за миди.
Какво ви става? Лошо ли ви е?
- Не, не, нищо ми няма.
Подайте ми една лъжица, малка.
Внимателно.
Много леко.
1, 2, 3... 1, 2, 3... има нещо, което блокира...
Детонаторът!
О, не!
- О, да!
1, 2, 3... 1, 2, 3...
- Внимателно.
Внимателно, Крюшо, внимателно!
1, 2, 3...
1, 2, 3...
- Тръгва.
Нее! 1, 2, 3...
Не говорете, това е детонаторът!
Леко! 1, 2, 3.
Чакайте, не говорете!
Ще ви попия.
Остава една минута!
Дали е разумно?
То забавя!
Да, внимателно!
1, 2, 3.
1, 2, 3.
1, 2, 3.
Ще избухне! Внимателно!
Леко! Без разклащане!
Подайте ми една вилица за охлюви.
Така.
А, жена ми!
- Бълнувате!
Жена ми!
- Бълнувате!
Жена ви със жена ми.
- Пука ми и още как.
Крюшо!
- Пука ми.
Ще гръмне... Ще гръмне...
- Пука ми.
Пука ми!
Гледай, гледай!
Гледай сега как ще гръмне, гледай.
Ще гръмне. Всичко ще гръмне.
- Искам да живея.
Всичко ще гръмне.
Внимание! Сбогом!
Тя е тук.
Жалко, че не избухна! Така нямаше да се налагат излишни обяснения.
Като тези, които ще ни дадете, може би?
- Какво говорите?
Тези дни не скучахте особено много?
- Нали така?
Вие сте виновен за всичко! Милата ми Жозефа!
- Сесилия!
Г-да...
на вашите заместници все още им липсва опит, но ние ще им помогнем да свикнат.
Освен това, вие показахте огромна смелост!
Вашето място е тук!
Но защо за бога, използвахте правото си на пенсиониране!
Г-н полковник, самият вие... ни изгонихте.
- Кой?
Господин...
- Но сте пуснали молби за пенсиониране.
Нищо подобно!
- Молбите са отхвърлени! Работата става дебела!
Какво казахте? Какво казахте?
Какво съм казал?
- Много добре знаете какво сте казали!
Какво е казал?
- Той каза: „Става дебела“!
Дръжте се прилично! Искам да се държи прилично!
Глоба, глоба.
И на мен една глоба, ако обичате.
Добре си бяхме, като не работехме.
- Лъжец.
Гледахте френския игрален филм
ПОЛИЦАЯТ СЕ ПЕНСИОНИРА
--==Pi==--