BBC The Blue Planet - Part 7 - Tidal Seas (2001) Свали субтитрите
Съществува сила достатъчно мощна, за да движи океаните на тази планета.
Но тя не е със земен произход.
Луната е достатъчно голяма, за да създава гравитация
с такава сила, че да се движи около Земята
на 230 хил. мили разстояние.
Докато Луната се движи около Земята, гравитацията й преминава по повърхността на планетата.
Нейната сила издига големи количества вода от океаните.
По този начин се образуват приливите.
Реката Амазонка в Бразилия.
В някои точно определени дни гравитационните сили
на Луната и Слънцето заедно причиняват необикновен ефект.
Издигащата се приливна вълна от океана навлиза на 200 мили навътре в сушата.
Това е приливна вълна нахлуваща в устието на реката.
За щастие, тези явления са доста редки,
но Луната създава силни приливи в океаните
всеки ден през годината.
Заливът Фунди в Нова Скотия.
Приливите тук са най-големите в света
и оказват силно влияние върху морския живот, създавайки богати на храна области.
Пиршеството привлича едни от най-големите хищници на планетата.
Гърбатите китове.
Но те не са най-голямата заплаха за херингата.
Това са вид китове с перка на гърба.
С тегло около 70 тона, те са вторите по големина животни на Земята,
но са с толкова аеродинамична форма, че са най-бързите сред големите китове.
Комбинацията от скорост и огромен размер
ги прави опасни ловци на пасажна риба.
Заливът Фунди привлича толкова много риба, че през лятото,
500 от тези красиви китове идват да ловуват тук всеки ден.
Храната е най-обилна там, където приливите са най-силни.
Затова китовете продължават към залива,
следвайки прилива в търсене на риба.
Техните движения са внимателно следени от ятo буревестници.
Докато китовете се гмуркат, за да ловят риба
все повече птици се събират нетърпеливи да се докопат до остатъците.
Издигащият се прилив може да е празник за китовете,
но не след дълго той ще изчезне.
Само след шест часа, 100 милиарда тона вода
ще се отдръпнат от залива.
Нивото на водата ще спадне с 15 метра
и ще открие големи пространства от кал и пясък.
На пръв поглед това е едно пусто място, изцяло лишено от живот.
Но всъщност, влажният пясък е пълен с микроскопичен живот
наречен меофауна, който се развива в пясъчния подземен свят, незасегнат от отлива.
Но живота в този миниатюрен свят не е толкова розов.
Този пясъчен рак от Северна Австралия се храни с меофауна.
С големина само няколко сантиметра, пясъчният рак работи с пълна скорост,
поглъщайки песъчинки, след което
филтрира всичката меофауна и изхвърля ненужното.
Ракът ще почисти всяко зрънце пясък в разстояние метър.
Това е постоянното занимание на най-бързите крака в природата.
Раците работят бързо, защото могат да пресяват пясъка само когато е мокър.
Те обработват целия плаж само за няколко часа след започването на отлива.
След това се завръщат в дупките си, за да дочакат следващия отлив.
Под водата отливът е причина за особена активност.
Тези бавно движещи се миди използват мускулестите си крайници,
за да се заравят в пясъка.
Ако не успеят да се скрият навреме,
отливът ще ги изложи на въздух и те ще загинат.
Но под земята те могат да почакат дълбоко зарити в пясъка
и да бъдат в безопасност.
Но не за дълго.
Месец юни, Югоизточна Аляска.
Само след 4 часа този огромен пясъчен плаж се открива от отлива.
Мечките са доста гладни, а по това време на годината
остатъците по земята годни за ядене са малко и разпръснати.
Но храната отдавна ги чака тук дълбоко зарита в пясъка.
За гладна възрастна мечка това не е проблем,
защото те подушват мидите през пясъка и просто ги изравят.
За такива големи животни те показват необикновена сръчност
в отварянето на мекотелите.
Малките също опитват късмета си, но без особен успех.
Но за възрастните угощението с мекотели продължава до следващия прилив.
Плоската планина в Южна Африка.
Всеки ден оттеглящите се вълни откриват различни останки по плажа,
а това създание души в теченията за останките на разлагащи се риби.
Отливът носи миризмата близо до морския бряг.
Усещайки я охлювите се показват от пясъка.
Това е надпревара с отлива, a охлювите трябва да намерят храна
преди той да е станал прекалено голям.
Охлювите са бавни, а отливът се оттегля бързо.
Но това не са обикновени охлюви.
Те могат да се пързалят по вълните!
Те сърфират по вълните до плажа, но не след дълго
отливът е вече доста далеч от брега.
Без наличието на вода има опасност охлювите да загубят следата,
но докато пясъкът е влажен те все още могат да следват слабата миризма.
Стигнали целта си те поглъщат с удоволствие колкото могат повече храна.
Хубави неща се случват на тези, които са търпеливи.
Не след дълго жегата от Слънцето ги кара
да се завърнат обратно в пясъка и да дочакат следващия прилив.
Февруари, Британия.
Започващият отлив е дълго чакан от тези исландски брегобегачи.
С оттеглянето на водата безброй малки безгръбначни
търсят подслон под калта.
И то с голямо основание.
Блатните птици са се специализирали в претърсването на калта
с техните разнообразни човки,
с които могат да хващат различни видове безгръбначни.
Те нарушават спокойния живот на оголените от отлива области.
Но след няколко часа приливът отново ще се върне.
Скоро блатните птици няма да могат да достигат дъното
и създанията в калта отново ще са в безопасност.
Приливите могат да създадат силни течения под водата.
А камбалите са експерти в използването им.
Тяхната форма е идеална за сърфиране по прилива.
В Нюфаудленд по източното крайбрежие на Канада,
големи количества камбала се носят по течението към плитчините.
Те идват тук, за да ловят безгръбначни, които ще се покажат с идването на прилива.
Уловът в плитчините може да бъде много добър.
Тази активност не остава незабелязана.
Но орлите-рибари не могат да се гмуркат на дълбоко.
Докато нивото на водата е повече от метър, камбалата ще е в безопасност.
Навлизането прекалено навътре в залива може да бъде опасно.
Тази риба се заравя цялата в пясъка при всеки знак за опасност.
Но след идването на прилива и докато брегът е чист
тези пясъчни ланцети ще се покажат отново.
След прекарани 6 часа под пясъка, те отчаяно се нуждаят от храна
и за разлика от камбалата, се оправят навътре в морето.
Tърсят плитки води,
където приливните течения ще довлекат големи количества планктон.
В огромни количества те се отправят към най-богатите на храна области.
Там те просто ще улавят малки планктоноподобни създания във водата.
Но ако се отдалечат прекалено много от брега търсейки храна,
те рискуват да попаднат сред големите хищници, които живеят в по-дълбоките води.
Това са вид малки акули.
Пясъчният ланцет е нявлязъл в опасни дълбочини.
Ефектът на отлива може да бъде напълно различен на скалист бряг.
Тук по бреговете на Ванкувърските острови в Канада, Слънцето силно напича скалите.
За животните е напълно невъзможно да се заровят под земята, когато морето се оттегли
и затова тези миди и ракообразни са изцяло изложени на жегата от Слънцето,
буквално изпичайки се в собствените си черупки.
А морската трева напълно изсъхва.
Може да минат доста часове преди следващия прилив.
През целия месец големината и силата на отлива се променя.
Най-големите отливи се получават тогава,
когато гравитационните сили на Слънцето и Луната са в унисон.
Това се случва точно след новолуние...
...и отново чак след пълнолуние.
Наричат се пролетни отливи.
Те откриват огромни пространства от морското дънно.
За тези миещи мечки това е шанс да си устроят пиршество.
Майката рискува заради малките си.
Пролетният отлив им дава възможност да навлязат по-навътре в морето,
отколкото обикновените отливи им позволяват.
Претърсвайки с необикновенно чувствителните си лапи
те се опитват да открият подходяща плячка.
През особено ниския отлив те могат да намерят нещо доста специално.
А какво би било бъде по-добро от червен скален рак.
Освен ако не беше риска от болезнено нараняване.
За улавянето на тези големи раци е нужен голям житейски опит
и майката го показва по най-добрия начин.
Но малките се учат бързо.
А тези, които не успяват, винаги се опитват да изпросят по нещо.
Съвсем скоро приливът отново ще покрие плажната ивица.
За безгръбначните това е подходящ момент да си отдъхнат,
но в лошото време те са изложени на оргомните вълни.
Дори и да няма вълни, идващият прилив
може да създаде значителни течения под водата.
В пространствата между тези малки острови
на източния бряг на Ванкувърските острови се образуват канали от прилива.
С покачването на нивото, водата започва да се движи по-бързо
и скоро тези гигантски 30 метрови
кафяви морски водорасли се извиват по посока на течението.
Те са достатъчно гъвкави, за да се справят с това без значителни поражения,
но на някои места теченията са изключително силни.
Това са бързеите Накуакто.
С идването на прилива, вода от почти 7000 мили
крайбрежни фиорди трябва да изтече през място
широко не повече от половин миля.
Само след няколко минути течението вече набира скорост,
докато водата тече със скорост от около 70 мили/час.
Приливните течения не винаги имат разрушителен ефект.
Тук в Островите на Бедния Рицар в Нова Зеландия,
слабите приливи преминават през скални арки,
правейки ги идеално място за почивка на скатовете.
Всяка година през месец март скатовете се събират тук в големи количества.
Те идват тук, за да се размножават.
Под арката се образува течение, което скатовете могат да използват
с минимални усилия, спестявайки по този начин енергия.
Наблизо, в откритите води, пасаж от петниста риба-мома
се храни с плакнтон, а течението
по идеален начин им доставя храна.
След като течението отслабне,
рискът да търсят храна в откритите води на океана става неоснователен.
И затова рибите се отправят да търсят подслон.
Голямата численост им осигурява известна безопасност.
Все повече риби се отправят към входовете на пещерите
под Островите на Бедния Рицар.
Най-накрая те са в безопасност в пещерата,
където са доста по-защитени от хищниците.
Хиляди риби и синьо мао-мао изчакват тук завръщането на течението,
когато отново ще се отправят към откритите води в търсене на храна.
Гравитационните сили на Луната са най-слаби около екватора,
затова колкото по-близо сме до него, толкова по-слаби са приливите.
Тук в Карибско море приливите са слаби.
Въпреки това те са достатъчни, за да носят със себе си планктон.
Това са малки, приличащи на напръстник медузи.
Те плуват срещу слънчевата светлина и невидимите граници
образувани от приливите, които им помагат да се събират заедно в огромни пасажи.
Те умело използват слънчевата светлина.
Причина за кафевият им цвят е алгаето,
което живее в тялото на медузите и фотосинтезира енергия от Слънцето.
В откритите води медузите са сравнително в безопасност,
но течението бавно отнася целия пасаж към Бахамските оствови,
където гладните хищници ги очакват.
Въпреки, че нивото на водата не се променя драстично,
приливите носят огромни количества вода от океана
които преминават през плитчините между островите.
Под водата приливните течения преминават покрай меките корали...
...и над песъчливите плитчини.
Това е огромна област от коралов пясък, които е под водата само при голям прилив.
Идващият прилив носи големи количества планктон от океана,
a рибите-бръснач се събират около най-добрите места, където да си устроят пиршество.
Въпреки, че тук има предостатъчно храна за тези малки риби,
събирането им на едно място в големи количества ги прави лесна плячка за хищниците.
Тази акула не е голяма заплаха.
Но тези звуци идват от нещо съвсем друго.
Делфини, чиито нос прилича на бутилка.
Тe използват сонара си, за да открят заритата под пясъка риба-бръснач.
Веднъж намерили подходяща плячка те просто я изравят.
Рибата няма ефективна защита срещу тази атака.
Те просто трябва да чакат надявайки се, че няма да бъдат открити.
Този делфин има невиждан апетит, но все пак тя е бременна.
Най-накрая успех.
Приливът се движи към Америка,
наводнявайки огромните области с морска трева.
Те са толкова плитки, че при отлив,
всичките по-големи риби са принудени да се оттеглят към по-дълбокитв водни канали.
Като тези акули и скатове например.
И двата вида хищници се хранят с ракообразни в плитките води,
но докато приливът не им осигурява достатъчно вода, за да могат да плуват,
те ще трябва да почакат.
Засега този охлюв-лале изглежда е в безопасност,
и може да патрулира в плитчините в търсене на храна.
Но дали е така?
Това е един друг вид, доста по-голям охлюв.
С тегло 5 кг, гигантската раковина
не се страхува от акули и обича да се храни с охлюви-лалета.
Усещайки опасността охлювът се опитва да избяга.
Но при тези бавни скорости, раковината е бърза като Ферари.
Охлювът отчаяно се опитва да се спаси.
Изтощен от последния си опит да избяга,
той бавно бива прикован.
Приливът трябва да продължи поне още един час, преди големите хищници да могат да излязат на лов.
Но в плитчините миризмата на умиращите охлюви се носи надалеч от прилива.
Това е миризма, към която тези морски раци са особено чувствителни.
Жизненоважно за тях е да имат най-добрата възможна защита
срещу острите зъби на чакащите ги акули и скатове.
Затова те имат нужда от здрава черупка.
Днес пред тях се открива възможност за нов дом,
а битката за него е ожесточена.
Действието става още по-жестоко,
когато черупката на изядения охлюв е готова да се отдели.
Този рак просто не може да чака повече.
Но това е рискована придобивка.
Но рискът си заслужава
- новата обвивка е по-лека
и по-силна от стария дом, а не след дълго
приливът отново се връща в равнината.
Най-накрая, хищниците отново могат да излязат на лов.
Акулите и скатовете имат силно развити електрически сетива,
които използват за откриването на зарити в пясъка мекотели.
Те могат да усетят кратките им движения под пясъка.
След като намерят плячката си те просто я изравят,
а този незащитен рак няма никакъв шанс.
След няколко часа приливът се оттегля отново,
и хищниците са принудени да напуснат.
Те ще трябва да дочакат следващия голям прилив
преди да излязат отново на лов.
В определени дни на годината, наречени равноденствия,
пролетните приливи са доста по-големи от обикновените.
В такива моменти хищниците могат да достигнат до най-отдалечените краища на плитчините.
Тези дълги 2 метра родственици на херингата се отправят към брега.
Тяхната цел са местностите с мангрови дървета.
Тези наводнени гори обхващат огромни области от крайбрежните плитчини.
Удивителен е фактът, че мангровите дървета
могат да живеят в солена вода, което ги прави идеален развъдник за дребните риби.
Тези дребни риби намират убежище в лабиринта от корени.
Големите хищници рядко успяват да стигнат до тук.
Приливът отново се оттегля.
Водата започва да губи малкото останал кислород, който е съдържала
и бързо се превръща в застояла.
Повечето хищници вече са напуснали тези местности,
но тези риби са хванати в хапан от отлива.
Малкото останал кислород бързо се изчерпва,
но те са развили една жизненоважна техника...
...те могат да дишат въздух.
Заредени с пресен кислород те лесно могат да достигнат до сънените риби.
Приливът започва отново.
Това не е обикновен прилив.
Тъй като е равноденствие, приливът се издига бързо,
но сега ураганът в морето му помага да се издигне още по-нагоре.
Отминаващата буря оставя наводнени огромни области от брега.
А по-ниските острови, като Бахамските например
са още по-уязвими от наводнения.
Силата на Слънцето тук е огромна.
След като приливът се оттегли и водата се изпари,
тук се случва едно необикновено преобразяване.
Калта е покрита с огромно количество сол.
Водата, която е останала е изключително солена и много малко създания биха оцелели тук...
...изключение са тези скариди.
А над повърхността на водата летят мухи.
И двата вида са любима храна за едно необикновено животно
- карибското фламинго.
Удивително е, че те всъщност търсят точно такива солени места,
а тези тук са идеални, за да намерят храна.
Те също така осигуряват защита на фламингото да отгледа малките си.
Места като това са обградени с разяждащ солен разтвор.
Това е голяма преграда пред хищниците, които се опитват да изядат малките фламинго.
Фламингото взима предпазни мерки да строи гнездата на купчинки.
Просто в случай, че преградата не издържи.
Странно е, че точно силата на бурните приливи
осигурява на фламингото едновременно храната
и идеалното място за размножаване.
Размножаването на много животни в океана
е тясно свързано с приливите и отливите.
Ноември. Луната e наполовина. Сега приливите са слаби.
Коледните острови в Тихия океан.
Случват се странни неща.
Това става само в продължение на няколко нощи през цялата година,
когато женските раци поемат голям риск, като се отправят надолу към океана.
Около острова техният брой достига десетки хиляди
и всяка от тях носи стотици яйца.
Те трябва да ги хвърлят в океана, ако искат от яйцата да се развият малки раци.
Но това са сухоземни раци и те нито могат да плуват нито да дишат под вода.
Рискът от удавяне е голям
и ето защо с цел да намалят риска те избират времето,
когато приливите през месеца са най-слаби.
Яйцата ще се развият далеч от брега
и точно след месец огромен брой малки раци ще се завърнат тук,
отново избирайки перфектния прилив.
Без значение дали са дневни или месечни,
приливите са ритъма на океана, неговият биологичен часовник.
Всеки прилив е подходящ момент да се случат определени неща някъде в океаните и моретата.
Сега пролетният прилив наводнява плитчините и хищниците излизат на лов.
Малка група делфини си проправят път
към острова, за да започнат един необикновен лов.
След един успешен опит делфините се връщат и започват всичко от начало.
Едно животно се отделя от групата, като плува бързо в кръг,
размътва калта и приближава кефала към чакащите делфини.
Тази работа в екип е забележителна и изключително ефективна.
Делфините ще се хранят по този начин, докато приливът им осигурява достъп до плитчините.
В края на краищата отливът ще ги принуди да напуснат плитчините
и кефалът ще е отново в безопасност до следващия прилив.
Заради приливите и отливите в океана, всеки път
някъде по света започва борба на живот и смърт.
Превод: Spark spark@burgas.org