The Postman (1997) (The_Postman_cd2.sub) Свали субтитрите
Какво си мислите, че правите?!
Римляните
използвали един израз,
когато искали да уплашат децата си.
''Ханибал
е пред портите!''
Ханибал
е пред портите.
Знаеш ли кой е Ханибал?
Разбира се, че не.
Красиво момиче като теб няма от къде да знае такива неща.
-Да се бием! -С какво?
Имаме само 5 пушки и амуниции за около 20 залпа.
Как да се бием с това?
Няма да се биете.
Преговаряйте.
Дайте им допълнително продоволствия.
Ти си представител на правителството. Ти им кажи.
Точно тук.
Давай по-бързо. Трябва да координирам атаката.
Те ме помолиха да преговарям за мирно споразумение.
Познавам ли те?
Не мисля.
Ти си пощальона.
Нали?
Влизай вътре!
''Поща на С.А.Щ ''
Възстановени Съединени Американски Щати.
Наистина ли хората вярват на тези глупости?!
Кой всъщност си ти?
Аз съм пощальон от ъединените Щати,
упълномощен от Заповед 417 на възстановения Конгрес.
Бих се в битката при Джорджтаун. Гледах, как Белия Дом изгаря до основи.
Не се опитвай да ми пробутваш
тези глупости за Възстановените Съединени Щати!
Новата столица е Минеаполис, щата Минесота.
Управата се помещава в Стадиона на Хюбърт Хъмфри.
Помните ли къде играеха Викингите?
Забавен си.
Какви са условията?
Те ще отворят портите, ще ви дадат двойна доза от обичайното,
само
не наранявайте никого.
Всичко това беше едно недоразумение.
Оценявам офертата ви, г-н пощальон.
Но истината е, че вие не сте в позиция да преговаряте.
Тези хора преживяха чумата и бунтовете. . .
и Тригодишната зима, Но вас няма да преживеят.
Стреляй без заповед!
Шести закон:
Справедливостта може
да бъде наложена със сила!
Убийте го и заедно с него Възстановените Съединени Щати.
Съгласно Закон 8
и с властта, дадена ми от Извънредна Директива 46,
тук и сега ти си...
Хванете я!
Хайде, хванете го!
Не може да спрем точно сега.
Да не би да си. . .?
о, Боже!
Легни.
Не мърдай.
Ако беше зареден, до сега да си ме гръмнала.
Хайде.
Не си спомням да съм ял супа от сняг преди.
Може би следващия път ще опитаме с малко пясък в нея.
Кал.
С гарнитура от клонки.
Преди ме намираше за забавен.
Те убиха Майкъл.
Съжалявам.
До каква степен?
Какво?
Какво би трябвало да означава това?
Какво ти става?
Белязан си с осмицата.
Белегът не означава...
Ти си лъжец.
Ти беше при Витлеем.
Това прави ли те една от тях?
Не ме карай да я използвам.
Вятърът се появи.
Става все по студено.
Сигурно идва нова буря.
Нещо друго?
Не исках да те. . . .
Краката ти ще изгният, ако не се опиташ да ходиш.
-Ранен съм. -Мързи те!
Да ме мързи ли?
Имам дупка в стомаха
и съм слаб.
Единственото, с което се храня е сняг и трева
и тревата е на път да свърши.
Какво правиш?
О, не ми причинявай това!
Отивам да проверя прохода.
Защо си се разбързала?
И по-лоши места има от това.
Сещам се и за по-лоша компания.
Супер!
Помощ!
Помощ!
Моля ви!
По-бързо!
О, Боже, помогни ми!
Казах ти, че само това е останало.
Точно затова ти трябва да го изядеш.
Знаех си, че можеш да вървиш.
Много си странна.
Знаеш ли това?
Някога сме се разхождали по Луната, Аби.
И какво?
Как ще ни помогне това сега?
Очевидно вече си забравила
соковете "Танг" и
микровълновите печки ...
Лицето ти изглежда красиво.
Искам да кажа
без отоците.
Виж...
трябва да знаеш нещо
Така или иначе ще го разбереш.
Бременна съм.
Това е детето на Майкъл.
Ти си само биологичния баща.
От къде знаеш, че е мое,
а не на Витлеем?
Той се опитваше да го направи всяка нощ,
но не му ставаше. . .
. . .затова ме пребиваше от бой.
Твърдеше, че вината е моя.
Съжалявам, Аби.
Какво има?
Какво не е наред?
Нещо с бебето ли?
Проходът е чист.
Какво се е случило?
Добре, успяла си да ни изнесеш нещата.
Разбира се.
Какво?
Не разбирам.
Аз я подпалих.
Да не би да си мислеше, че ще останем тук за винаги?
Не.
Ще съм ти благодарна, ако вървиш с мен, докато намеря сигурно място за бебето.
След това ще се разделим.
Избръснал си се.
Изглеждаш добре.
Наистина си странна!
Знаеш това, нали?
Аби, някога чувала ли си за Сейнт Роуз?
Чувала съм го от хората.
Чувала съм много имена ...
. . .Блаженство, Вечерница и Нов Рай.
Шериф Бриско казваше, че са измислица.
Грешал е.
Сейнт Роуз съществува
и аз ще го открия.
Но ти си Пощальона.
Аз съм никой, Аби.
Ей това го мразя.
Непознати.
Дали да им кажеш "Здрасти" или да им пръснеш главата?
Да ли ще ти предложат от своето или ще вземат и твоето?
Ако искат да ти го вземат, до къде си склонен да стигнеш, за да го защитиш?
Добре, не се приближавай повече.
Не искаме неприятности.
Нито пък аз, господине.
Коя си ти?
Разносвач 18
от Американските пощенски служби.
Имате ли нещо за доставяне?
Това е невъзможно.
Не сте ли чували за Пощальона?
Не.
Разкажи ни.
Той е най-великият мъж, живял на тази земя
Прекосил Пустошта,
размахал юмрук в лицето на врага,
и плюл в лицето на самия генерал Витлеем.
Сега той е на Изток, при президента Старки.
Кой ти разказа всичко това?
Главният Пощальон Форд Линкълн Меркюри.
Той е в директна връзка с Възстановения Конгрес.
Директна връзка?!
Не мога да повярвам!
Куриерски лагер!
Куриерски лагер!
Съберете се всички!
Хайде, съберете се. Получих ново писмо.
Пристигна снощи.
-За какво става въпрос?
-Форд е получил писмо от Пощальона.
Сега ще го прочете на глас.
''Привет на всички пощенски служители.
Аз съм в Минеаполис, при президента Старки, .
но мислите ми са с вас.
Помнете,
нищо хубаво не може да стане за една нощ.
Не падайте духом и гледайте да не ви застрелят.
Подпис. . .
. . .Пощальонът'' !
Писмата му винаги са кратки.
Стойте! Има П.С.
Някой знае ли какво означава П.С?
-Мили Боже! -Сигурно е Х.С., Еди.
Не, видях го веднъж когато живеех в Пайн Вю.
Това е Пощальонът.
Май ще искаш да поговорим за това.
Аз го открих!
''Минеаполис''?
''П.С. Форд знае какво да прави''?
Какво е това?
Какво е всичко това? Какво, по дяволите...
Излъгах!
Казах на хората, че съм в директна връзка с теб.
-Защо?
-Защото не исках всичко да свърши.
Виж. . .
Не знам колко дълго ще остана. Искам да кажа. . .
. . .Президентът Старки. . .
. . .един ден ще ме повика и аз трябва да отида.
Разбираш ли?
Но ще останеш, докато не изпрати съобщение, нали?
Не правете така. Ръцете долу.
Ще останеш, докато президентът Старки не изпрати съобщение, нали?
Да!
Докато изпрати съобщение. Точно така.
Би ли казал няколко думи, за да разберат, че наистина си ти?
Аз съм.
Първо събираме всичката поща тук.
Сортираме я.
Групираме я. След това я разнасяме.
До сега имаме 30 маршрута.
Сбъркал си думата "тирания".
Мале!
Колко е умен.
"От изпълнението. . .
. . .на техните задължения".
Поздравления. Вече сте пощенски куриери на Съединените Щати.
На колко си години?
На 68, господине.
Мога ли да те питам нещо?
Можеш ли да яздиш?
Не.
Даже не мога да ходя добре.
Защо тогава си тук?
Знам разни неща.
От къде ти е това?
1970 година.
Едно момиче, с очи като понички,
ми я направи в един малък град, наречен Сайгон.
Форд иска да се нанеса в неговата къща.
Казва, че е най-хубавата.
Аз съм от другата страна.
При мен има достатъчно място.
До тук с теорията за униформите.
Заловили са го на границата с Орегон.
Кой, по дяволите, си ти?
Разносвач 1 2.
Пощенски Служби на Съединените Щати.
Искам да нападнете лагера на зазоряване.
Поемаме на север!
Написал си "тирания" грешно.
Ще ми се да спрат да ми козируват.
Пазете се.
Помнете. . .
. . .пощальонът е по-важен от пощата.
Мале, колко е умен.
Когато бях хлапе, обичахме да я обръщаме с козирката назад.
Мислехме, че е готино.
Исусе Христе!
Проклятие!
Изпуснах го.
Как се казва този град?
Така и не му измислихме име.
Официално обявявам, че. . .
. . .Пощенска станция 10. . .
. . .в град Елвис, Орегон. . .
. . .е открита и работи.
Вече ще си вземате пощата там долу.
Тук не става.
Прочети го отново.
Сигурна ли си?
Да.
''Скъпа мамо, истинско чудо бе да получа писмо от теб. ''
Нещата се оправят.
Нещата се оправят с всеки нов ден.
Не те знам кой си,
но знам, че съм грешал относно теб.
Имам писмо и за теб, шерифе.
От сестра ми е.
Мислех, че е мъртва.
Бъркал си.
Искаш ли да танцуваме?
Искаш ли да танцуваме?
Ехо. Ехо.
На кого говориш?
От 7 години се опитвам - и нищо.
Но ще успея.
Искаш ли да си дръпнеш?
Не, благодаря.
Не показвай това на децата.
Хайде, погледни.
Преди бях аерокосмически инженер.
Участвах при строежа на Космическа станция "Галилей".
Без майтап?
Без майтап.
Сънувах как обикаля около земята
с 12 човешки скелета на борда,
които се хилят един на друг
и ни се присмиват.
-Какво има? -Тони.
Закъснява.
С него стават 5.
И всички от южните маршрути.
Само деца.
Донесли сте ми деца.
А аз искам мъже.
Става въпрос за раждания. . .
. . .за смърт.
За времето. Общо взето клюки.
Тук няма нищо.
Нищо?
Тук има
всичко.
Аз ли съм единствения, който вижда това?!
Какво?
Един военен, особено ако е командир,
трябва да си води дневник.
След смъртта му, той остава единствената защита от
надигащите те клевети.
Разкажи ми и са другите неща, които знаеш.
Мамка му!
Отървете се от телата.
Не искам да обвиняват тези хора за това, което ние направихме.
Нито снегът, нито дъждът, нито унилите самотни нощи...
... нито ада на бандитите, нито жестоки престрелки...
... нито наводнения и чума няма да ни спрат.
Никакъв Холнистки боклук няма да се изправи напътя на пощата.
Ние сме Разносвачите на Американските Пощенски Служби.
Променили са клетвата.
Идеята беше на Форд.
То е ясно.
Не смятат за нужно да питат какво да сменят
. . .или кого.
Господине?
За мен ще е чест да се ръкувам с вас.
Познавам ли ви?
Не мисля.
Успех тогава.
Приятно хлапе.
След седмица сигурно ще е мъртъв.
Вината няма да е твоя.
Изтощен си. Трябва да си починеш. Тук има храна...
-Къде отиваш?
-По маршрут 22.
Наказана си. Слизай от коня.
Знаеш правилата.
Какви правила?
22 е твърде на юг. Слизай от коня.
Но те чакат...
Слизай от проклетия кон!
Аз ще го поема.
Не можеш да продължаваш така!
-Да продължавам кое?
-Да яздиш по всички маршрути.
Никого не спасяваш.
Някога разказвал ли съм ти как станах пощальон?
Не знам дали ще се смееш или ще плачеш.
Какво има?
Внимавайте!
Пожар! Движение!
-''Пощенска доставка. '' -Патрулът в Елвис.
Искаш война?
Искаш война?!
Ще ти дам. . .
. . .война!
Роден съм. . .
. . .за нея!
Убийци!
Можеш ли да яздиш?!
Днес е щастливия ти ден!
Витлеем каза...
...че тръгва на север.
Във всеки град ще убива по 10 души
и след това ще го изгаря до основи, заради това, което си направил.
Той каза, че следващия град е Пайн Вю.
Ще те чака там, но не твърде дълго.
Ужасно ме е страх, господине.
Мислех, че и мен ще убият.
Виждаш ли?
Закъсня. Казах ти.
Какво ще правиш?
Ще спра това.
Не можеш.
Махни се от пътя ми, Форд. Както и всички вие!
Ще те убият!
Дръжте го!
Престанете!
-Нараняваш го!
-Не го наранявам!
Точно това правиш!
Не е вярно! Не го наранявам.
Всичко това е по моя вина. Не изпълних твоите заповеди.
Ти ми каза да погреба мъртвите Холнисти, но аз ги изпратих на Витлеем.
Защо?
Витлеем трябваше да разбере, че ние няма да се откажем!
Проклет да си , Форд!
Тези хора умират заради нас!
Умират заради това, което направихме.
Не е вярно! Те умират заради Витлеем!
Защото това е един лайнян свят! Ако ще го променяме. . .
. . .може би някой трябва да умре.
Ще ми се аз да бях на тяхно място, но не мога!
Не! Моля ви!
-Ти, там! -Дръжте я!
Моля ви!
Той е някъде наоколо.
Наблюдава.
Усещам го.
И вие го усещате, нали?
Не трябваше всичко да свършва така, шерифе!
Ако искаше да се изправи срещу мен като мъж, знаеше, че ще съм тук!
Вместо това той се крие
като заек!
До тук с вашия Пощальон!
Лейтенант!
Пригответе се!
Дори не знаем имената им.
Знаем ги.
Мисля, че това е баща ми.
Прицели се!
Препускай, Пощальоне!
Препускай!
Чуваш ли ме?!
Казах, ''Препускай! ''
Огън!
Господи, какво направих?
Това, което Форд направи, беше грешно!
Но то нищо не променя,
нали?
Това ли са всички?
Останалите са в списъка със закъснелите.
Значи това са всички.
Получих писмо от президента.
''Поздрав на всички разносвачи. ''
Поздрав, президент Старки!
''Свързах се с Пощальона
и получих всички доклади.
Гордея се с вас.
В тези мрачни дни, в този изтощен свят,
вие дадохте всичко, а не поискахте нищо.
Вие прогонихте отчаянието и го заменихте с надежда.
За това страната никога няма да може да ви се отплати.
Но цената е твърде висока
и аз не искам да виждам моите смелчаци как умират.
Смятам, че мое задължение е да разформировам
Пощенските служби на Възстановените Американски Щати.
Изгорете униформите си
а Пощальонът незабавно да се върне в Минеаполис.
Благодаря ви.
Бог да ви благослови.
Президентът. ''
Президентът не е написал това писмо.
Ако беше, щеше да напише същото.
За кого е другото писмо?
За Витлеем.
-Ще му го занеса на сутринта.
-Какво пише?
-Пощата е неприкосновена, знаеш това.
-Какво пише в него?
Пише, че всичко свършва.
Пише, че се отказваме.
Пише, че ти се отказваш!
Ами клетвата?
Кажи ми нещо, Форд.
Колко писма може да разнесе един мъртъв пощальон?
Всичко свърши.
Тогава аз ще го занеса.
Не ти вярвам.
Ако това е краят. . .
Ако това е последното писмо, което някога ще доставим. . .
. . .аз ще го отнеса.
Който отнесе това писмо, Форд, сигурно ще умре заради него
Все още съм пощальон!
Дължиш ми го.
Дължа го на себе си.
Вината не е на Форд.
Той не е като теб. Той няма твоите спомени. Никой от тях ги няма.
Само това им остана.
-Единственото свястно нещо, което им остана. -Какво?
Да бъдат пощальони?
Това са глупости, Аби.
Всичко това.
Съблякох униформата от един скелет, за да се стопля
Измислих останалото за да се нахраня.
Няма никакви
Възстановени Съединени Щати.
Знаех си, че има нещо такова.
Отивам в Сейнт Роуз.
И ти идваш с мен.
Вече натоварих багажа ти на коня.
Знам, че не искаш да го чуваш,
но ти носиш моето дете.
Искам да го родиш на някое сигурно място.
Знаех си, че те познавам отнякъде.
Ген. Витлеем каза, че когато правя това трябва да си на колене.
Хич не ме интересува какво е казал този задник.
Генералът е велик човек!
Генералът е шибан ненормалник.
Искаш ли да видиш истински мъж?
Това там е истински мъж.
Готова ли си?
Да.
Ти си по-добър човек от Витлеем.
Видях го в теб.
''До Витлеем.
Това писмо представлява доказателство
за факта, че не съществуват
Възстановени Съединени Щати
и, че няма пощенска служба. ''
И той очаква да му повярвам?
Това е истината.
Аз бях там. Той разпусна разносвачите
и се отправи на запад.
Предател!
Значи аз победих.
Доведете оня, който хванахме вчера. Ще умрат заедно.
Предател! Ти си предател!
Господине, този е вторият по важност сред тях.
Защо ли не съм изненадан?
Мисля си, господине. . .
дали няма да ни е по - ценен като затворник.
Ти трябваше да го убиеш,
нали така?
Не можах да се приближа достатъчно.
Кой си ти?
Казвам се Кларк.
Пощенски куриер от Възстановена република Калифорния.
Ти кой си?
Главен пощальон Форд Линкълн Меркюри.
За мен е чест.
Почакайте!
Почакайте. Задръжте огъня.
Вие не се ли познавате?
това никога няма да свърши.
Ще продължи.
Само дето ще се бия срещу някакъв проклет призрак.
-Да стреляме ли, господине?
-Не, по дяволите!
Няма да се бия с призраци.
Табула
раза,
господа.
Чисто досие.
Искам да заловите всички куриери.
Искам да откриете Пощальона
и да се разправите с него
Полковник, организирайте разузнаването.
Каза, че тръгнал на запад ли?
А този е втория в командната верига?
Да, господине!
Ще те запазя за заложник. Така ще отслабя позициите на Пощальона.
Оставете пушките си на земята!
Оставете ги на земята.
Кое? Тази антика ли?
Че тя дори не е заредена.
Къде се намираме?
Намирате се в Бридж Сити,
където не се допускат въоръжени хора.
Часовоят каза, че приближавате.
Познавам те. Ти си
известен.
Някога бях.
Донякъде...
Един вид.
Вече не съм.
Искате да пресечете ли?
Така смятаме.
Но точно сега бихме оценили една добра храна.
Добре.
След нас вървят едни деца.
Колко на брой?
3.
3. Добре.
Слезте долу, момчета!
Зная, че сте там.
-Чакайте. Чакайте малко.
-Какво искаше той?
Чакайте. Той каза,
че търси Пощальона.
Те вече не съществуват.
Но ездачът каза, че има.
И мисли, че той е тук.
И ще се върне с още приятели.
Какво значи пощальон?
Никога ли не си чувал за пощальоните?
Ти ли си Пощальонът?
Да.
Чух за теб, човече.
Ти си известен.
Да, май че съм.
Внезапно се оказва, че не съм облякъл
подходящите дрехи.
Човече, това ще ти хареса!
Отвори втория шлюз, брато!
Ти имаш дарба, Пощальоне.
Забелязах я още в Пайн Вю.
Ти ни върна всичко, което бяхме забравили.
Накара г-жа Марч да се чувства така, сякаш отново вижда.
Ти накара Форд да се чувства така, сякаш е част от света..
Раздаваш надежда така
сякаш раздаваш бонбони.
Помниш ли това?
Помня го.
Винаги съм смятал, че нарочно го остави.
Трудно ми е.
Майкъл бе най-добрия мъж, когото съм познавала.
Никога не съм мислила, че ще обичам друг така, както обичах него.
Толкова дълго не можах да го разбера.
А сега ти си тръгваш.
А аз се страхувам.
Страхувам се, че никога няма да откриеш своя Сейнт Роуз.
Това не е важно.
Боя се, че никога няма да видиш детето си.
Дай пълна газ, човече! Дълъг път го чака!
Работи перфектно, човече!
По-високо е, отколкото изглежда, а?
Почти те изгубих.
Влизай.
Напред има 3 доста големи града
с достатъчно хора да ти помогнат, ако успееш да ги убедиш.
Не казвай на никого, но
аз обичам да се возя на тази проклетия дори само за кеф.
Да си кмет на града си има и своите плюсове, нали така?
Довери ми се, човече. С това ще стигнеш много по-бързо.
Как да го спра?
Не се тревожи за такива дребни неща.
Късмет и добра скорост.
Явявам се на служба, сър!
-Знаеш ли какво да правиш?
-Да говоря с хората.
Да им кажа, че е важно.
Да им кажа, че можем да променим нещата.
''Напред към пробива, дружино моя, защитете го...
...или с телата на приятелите мъртви запушете го!
Единствено смирение и скромност подхождат на човека в мирно време.
Но щом се чуят взривовете на войната,
то като тигър впускай се напред.
И всеки, що е с твойта кръв сбери. Смирена същност замени със ярост
и зверски поглед бързо придобий. ''
-Кои са тези? -Не знам.
Изглежда повечето са жени и юноши.
Колко са на брой?
Цяла армия.
Най-после се появи
някой с достатъчно смелост да се изправи срещу мен.
Прегрупирайте се , господа!
Изглежда умират от желание за бой!
Моралът е опасно нещо.
Доведете ми затворника!
Да им покажем как се играе тази игра.
Стой тук.
Какво прави той - предава ли се?
Боже, надявам се да не е така.
Моят малък пощенски чиновник.
Г-н продавач на копирни машини.
И двамата сме измамници.
Така да бъде.
Но великите мъже се създават от други велики мъже
Патън е имал Ромел.
Грант е имал Лий.
А аз получавам теб.
Ти не си генерал.
Не си дори добър художник.
Опитваш се да ме въвлечеш в бой?
Хубаво би било войните да се водят само от задниците, които ги започват.
Можем да решим всичко тук,
само ти и аз.
За съжаление, нещата не стават по този начин
Но в твоята армия стават.
Спомням си Седми закон. . .
. . .от Закона на Осмицата!
''Всеки мъж може да се бори за лидерството на клана'' !
Аз те предизвиквам.
Ти не си Холнист. Не си член на клана. Нямаш право.
Имам пълното право!
Позовавам се на Седмия закон.
От къде. . .?
Предизвиквам те
за лидерството на клана!
От къде те познавам?
''Извикай "Разрушение". . .
. . .и пусни на свобода кучетата на войната.''
Това помниш ли го?
Шекспир.
Онзи, който не искаше да се бие.
Трябваше да те убия още тогава, но изглеждаше толкова силен
Нека да бъде
както казва Седмия закон!
Войната ще се реши тук!
Изучавах хората.
Знам ти проблема.
Знаеш ли защо
не можеш да се биеш?
Защото няма за какво да се биеш.
Не ти пука за нищо.
Не цениш нищо.
Не вярваш в нищо!
И това ме прави по - добрия.
Аз вярвам
в Съединените Щати.
Не трябва да завърши така.
Не трябва да се избиваме един друг.
''Трети закон:
Милостта
е за слабите. ''
Форд, недей!
'Осми закон:
Има само едно наказание
и то е смърт. ''
Той не си заслужава.
Сега аз съм лидер на клана!
Законите ще бъдат променени!
Първи закон:
Никакви убийства.
Ще се установи мир!
Какво ще кажеш, Форд Линкълн Меркюри?
Бъди лидер, Форд.
Осми закон:
Живей
и остави другите да живеят.
Баща ти пише, че ще се върне
колкото се може по-бързо
и че те обича много.
Пощата се разнася много бавно.
Ще трябва да направя нещо по въпроса.
Дъщеря ти.
Казва се Надежда.
Баща ми видя колко сме крехки
и колко лесно попадаме под хомота на тираните.
Но видя и как обикновените хора
могат да вникнат дълбоко в себе си и да открият смелостта.
Той прозря, че ако започнем да общуваме като нация
отново ще станем силни,
обединени.
Но така и не видя Сейнт Роуз.
Той каза,
че ни чака толкова много работа.
Той обеща нещо.
И докато спазваше обещанието си, се раздели с всичките си мечти.
Без да съжалява за това.
И така, чест на моя баща. . . .
Това бях аз.
превод: michelle@gyuvetch.bg