Three Colours - Blue (1993) Свали субтитрите
Ела, Анна.
Влез.
Можеш ли да говориш?
По време на ... В съзнание ли сте?
Съжалявам че трябва да ви го кажа ... Знаете ли вече?
Съпругат ви е починал при катастрофата.
Но вие нe бяхте в съзнание през това време.
Анна?
Дъщея ви също.
Има ли някой там? Кой направи това?
Г-н Лерой?
Моля, обадете се на охраната. Някой счупи прозорец на първия етаж.
Ще погледна в градината.
Не мога да направя това.
-Аз счупих прозореца. -Не се притенявай.
Ще го сменим.
-Съжалявам. -Не се притенявай.
- Днес ли е. - Днес следобяд. В 17:00.
Може ли да направя нещо за теб?
Събрали сме се да отдадем почит
на мъжа
и компомозитора,
известен като един от от най- бележитите в света.
Никой не може да приеме
че той си замина от нас
Също така скърбим и за неговата 5 годишна дъщеря
Която почина заедно с него.
Патрик, милиони мъже и жени
Очакваха твоята музика
за Обединението на Европа,
което се надяваме ще прануваме скоро.
Добро утро.
Добро утро.
- Знам че не искате да ме виждате - Правилно.
-Може ли да вляза? -Не.
Джули, Не искам интервю.
- А какво? -Пиша статия за съпруга ти.
- Трябва да узная някои неща. - Какви?
Концерта за Обединението на Европа
- Не съществува. - Променила си се.
- Не беше толкова група преди. -Не си ли чула?
Загубих дъщеря си и съпруга си при катастрофа.
Истина ли е че си писала музиката на съпруга си.
Добро утро.
Бернард!
-Добро утро, госпожо. -Направихте ли каквото казах?
- Почистихте ли синята стая. Всичко.
- Госпожи, приемете нашите най - дълбоки съболезнования
- Мари?
Защо плачеш?
Защото ви не го правите.
Мисля за тях.
Помня всичко.
Как мога да забравя?
-Добро утро, господине.
-Желаете ли питие? - Не, благодаря.
Никой не трябва да знае за това.
Ще платите за къщата на майка ми.
Ще се погрижите за Мари и за градинаря.
Ще продадете всички имоти
и ще преведете парите на една сметка
-27-0641-195? - Да.
Може ли да попитам защо?
Не.
Ще ме извините ли.
-Но какво ще ви остане? - Моята банкова сметка.
Не сам го започнала все още.
- Поставих го настрани. - Деня в който напуснах? - Да.
Ето го. Чаках да се чуя с теб.
Беше права
Много корекции.
Не повече от обикновенно.
Красиво е.
Харесвам този припев.
Джули е на телефона. Обичаш ли ме?
- Да - Откога?
Откакто започнах да работя с Партик
- Мислиш ли за мен? - Да
Ела ако искаш.
-Сега? - Да, сега. Веднага.
- Сигурен ли си? - Да.
Оливер?
- Паднах. - Моля те, съблечи го.
- Останалото също.
Те взеха всичко. Само любовницата е останала.
Оценявам какво направи за мен.
Но виждаш че сам като другите.
Има много празноти в мен.
Нямя да ти липсвам. Това го разбра сега.
Затвори вратата когато си тръгваш.
Джули.
Не искам никакви деца в сградата
Нека те питам нещо. Може да помогне.
- С какво се занимавате? - С нищо.
- Имах в предвид какво работите? - Нищо.
Аз имам каквото търсите. Но апартамента се нуждае от ремонт.
- Мога ли да живея там? - С сигурност. Трябва му само една бърза боя.
- Може ли да го видя сега? - Да.
- Как е вашето име? - Джуди де Коурси.
Съжалявам. Джули Вигнон. Върнах моминското си име.
- Кафе или Ice Cream? - Както обикновенно.
Има ли някой там?
Има ли някой там?
- Извинявам се за шума. Вече свършвам. - Не сам чула нищо.
Може ли да вляза.
Чух че сте се заключили отвънка последната седмица.
Съпругът ви ми услужи с одеало. Прекарах ноща на стълбището.
Бих искала да подпишете това.
-Какво е това? - Всички вече се подписаха.
Не искаме да загубим жена от тази сграда. Жената на долния етаж.
- Не искам да се замесвам. - Тя е развратница.
Не ме е грижа.
Вие сте в чудесно здраве. Всичко е наред.
Вие сте в добро душевно състояние.
- Здравейте, обажда се Антоин. - За вас е.
Моето име е Антоин. Не ме познавате ...
Не не ви познавам, Извинете ме.
- Кой е? - Някакво момче.
Търсеше ви. Казах му да се обади.
- Нека да се срещнем. Важно е. - Нищо не е важно.
- Става дума за предмета. - Какъв предмет?
Огърлицата със кръста
Бях забравила за него.
Намерих го близо до колата
Не го скрих. Това е кражба.
Ако искате можете да ме питате каквото и да е. Бях там веднага след ...
Не.
Съжалявам.
Исках да върна огърлицата.
- Но аз искам да ви питам нещо. - Да,кажете?
Когато отворих вратата.. съпругат ви беше още жив.
Той каза ..
Не разбирам.
Той каза: "Опитайте се да кашляте"
Така той се шегуваше с нас.
Става дума за жена която не може да спре да кашля. Отишла на лекар.
Прегледал е и и дал хапче. Тя го глътнала.
И попитала "Какво беше това?"
"Най известното разхлабително."
"Дали сте ми разхлабително за кашлица?"
"Да. Опитайте се да кашляте."
Накара ни да се смеем.
Тогава колата катастрофира.
Съпругът ми винаги е обучал да повтаря стари вицове.
Върнахте ми го.
Сега е ваше.
Зле ли ви е?
Добре ли сте?
- Винаги се дръж за нещо. - Какво казахте?
Благодаря.
- За какво? - Аз оставам.
За да ме изхвърлят от тук,
те трябва да съберат подписите на всички наематели.
Много хубаво местенце си имате.
Когато бях малка имах лампа като тази.
Стоях под нея и протягах към нея ръка
Исках да скоча и да е докосна.
Бях забравила за това.
От къде е имате?
Намерих е някъде.
Сувенир?
Сама ли живеете?
Да.
Аз никога не прекарвам нощта сама.
Нещо трябва да се e случило. Не сте жена, която някой ще изостави.
Простете ми, говоря твърде много.
Бедното момче.
- Кой? - Беше заспал там снощи.
Той си е отишал, но е забравил флейтата.
Джули?
Кафе.
Претърсих навсякаде.
И те намерих.
Никой не знае къде живея.
Това отне няколко месеца Но накрая ми се осмихна щастието.
Дъщерята на домашната ми помощница те е видяла в района.
Оттогава идвам тук. Липсваш ми.
Далече ли избяга?
От мен?
Чуваш ли какво свири.
- Това звучи като ... - Да.
Видях те. Може би това ще ти помогне.
Аз ще опитам.
- От къде знаете тази музика. -Аз измислям много неща. Обичам да свиря.
Един момент.
Проблем ли има с вашето място?
Не. Бих желал друго като това.
-Може да се уреди, но ще отнеме време. - Колко дълго.
2 - 3 месеца
Порязали сте се.
Котката ми ме одраска.
Мамо?
Мари-Франсе.
Това сам аз. Джули.
Ела.
Чух че си мъртва. Изглеждаш добре.
Много млада.
Ти беше винаги по- млада, изглеждаш на около 30.
Аз не сам твоята сестра, а дъщеря. И сам на 33.
Знам.
Шегувах се.
Тук имам всичко. Телевизията ...
Виждам целия свят.
- Гледаш ли телевизия? - Не.
Разкажи ми за твоята къща, съпругът ти...
децата ...
- Или нещо за теб? - Мамо...
Съпругът ми и дъщеря ми са мъртви. Аз нямам дом повече.
Чух за това.
Бях щастлива преди. Аз ги обичах и те ме обичаха.
Мамо, чуваш ли ме.
Чувам те, Мари- Франсе.
Сега имам само едно нещо, което ми остана да правя:
Нищо.
Не искам повече приятели, семейство, любов. Всичко това е клопка.
Имаш ли пари, дете мое. Да преживяваш?
- Да, имам достатъчно. - Това е важното.
Не можеш да откажеш всичко.
- Мамо? - Да?
Беше ли ме страх от мишки, като бях дете?
Не, не те беше.
Джуди е беше страх.
Изплашена съм в момента.
Балгодаря.
- Радвам се да ви видя. Влезте. - Може ли да ви помоля нещо.
- Съпругата ми е няма. Влезте, моля. Може ли да ми услужите с вашата котка?
- Моля? - Котката. За няколко дни.
Не е кастрирана. Може да стане агресивна
Не съм сигурен че ви хареса.
- Какво правиш тук? - Видях ви от автобуса.
- Плувахте като луда. Луда ли сте?
От водата е.
- Не плувате ли под вода? - Никога.
Взех на заем от съседите котката да убие една мишка. Има малки.
Това е нормално, Джули. Страхуваш ли се да се върнеш у вас.
Ще ида да почистя.
Ще се срещнем на моето място.
Лучия е. Вземи такси. Ще ти го платя.
- Сега? Късно е. - 23:30. Имаш 25 минути. Важно е.
Не мога.
Моля те. Никога не сам те молил за нищо. Моля те, ела.
Къде?
Cita de Midi 3. Близо до Pigalle. Първата врата отляво. Има звънец.
Кажи че идваш при мен. Ще дойдеш ли.
Идвам при Лучия..
Ти дойде.
Прости ми.
Съжалявам.
- Ядосана ли си? - Не
- Излизаме след 5 минути. Приготви се.
След като се гримирам ще се върна за по едно питие.
Гледах публиката без причина.
По средата .. на първия ред видях баща си.
Изглеждаше уморен.
и сънлив.
Но беше зяпнал към задника на момичето.
Бодигарда, който те въведе го помоли да напусне.
Но той е заявил че след като плаща има право да гледа.
Не знаех на кой да разчитам.
Отчаяна съм. Не знаех с кой да разговарям.
- Затова ти се обадих. - А баща ти?
10 минути по - късно той погледна часовника си и си тръгна.
В 23:45 е последния влак за Montpellier.
Защо ми се обади.
Защото те харесвам.
Мисля че всички те харесват.
- Ти спаси живота ми. - Но аз не сам направила нищо.
- Помолих те д аодйдеш и ти дойде. - Не.
Джули ...
Не е ли така?
Лучия, наш ред е.
Това сам аз.
Съвета на Европа ви предлага
да завършите творбата на Патрик Де Коурси.
Съгласен сам. Работя върху това в момента.
Опитвам се да разбера Патрик. Не е лесно.
Можете ли да кажете нещо
за това музикално произведение, показано тук за пръв път.
Това е първата част на концерта композиран от Патрик,
който беше упълномощен от Съвета на Европа.
Концерта беше изсвирен само един път
от 12 симфонични оркестъра в 12 европейски града.
Партик беше човек готов на саможертви.
Само неговата съпруга, Джули, можеше да го разбере.
Опитах се да е помоля да се включи в тази програма
но тя отказа.
Приемам че тези документи са от твоя архив.
Не, това не са архиви. Кой можеше да предскаже ...?
Това са снимки и документи които намерих в бюро в Консерваторията.
Съпругата му не ги искаше.
Не сам сигурен дали мога да ги показвам.
Той беше велик човек. Един от най- големите композитори на нашето време.
На хората им харесва да принадлежи на всички.
Връщам се след 5 минути.
Къде сам го оставила? Зелена фонокарта.
- Гледахте ли телевизия днес? - Не.
Намерих е. Нейния номер в къщи и на работата.
За какво са ви?
Днес по телевизията тя показа партитурите, които взех от вас.
След катастрофата, когато нищо не беше сигурно аз направих копие.
Когато ги взехте, знаех че ще ги унищожите.
Запазих копията и ги изпратих в Strasbourg. - Защо го направихте?
Музиката е толкожа красива. Не можете да унищожавате такива неща.
Oливер!
Съжалявам.
Няма защо.
- Чух че завършваш концерта на Патрик. - Мислех че мога да опитам ...
Не можеш. Нямаш право. Няма да бъде същото.
Казах че се опитвам. Не знам дали ще го завърша.
И ще ти кажа защо. Това беше начина ... чрез който мислех да те накарам да се върнеш към живота.
Единствения начин да те накарам да се попиташ : "Искам" или "Не искам"
- Не е честно. - Не ми остави друг избор.
- Нямаш право да го правиш. - Искаш ли да видиш какво съм направил?
Не съм сигурен че рабирам.
Ако можех да ти го изсвиря ...
Знаеш ли какво пее хора? Мисля че Патрик ти е казал.
В Гърция ритъма е различен.
- Кое е това момиче? - Кое момиче?
От снимките в предаването. Тя беше с Патрик.
Не знаеше ли?
Просто ми кажи дали бяха близки?
Да.
Откога?
Седем години.
- Каде живее? - Близо до Montparnasse.
Те често се срещаха в съда.
Тя е адвокат. Или работи за някой адвокат.
Какво искаш да направиш.
Да се срещна с нея.
Извинете.
Извинете
Да?
- Били ли сте любовница на съпруга ми? - Да.
Не знаех. Току що научих.
Неприятно е. Сега ще го намразите, и мен също.
Не знам ...
Със сигурност ще ни намразите.
Негово ли е детето?
Да.
Но той не научи.
Разбрах след катастрофата.
Не исках дете, но така се случи. Сега искам да го задържа.
Имате ли цигара?
Не трябва да пушите.
Искате ли да знаете кога и къде?
Не.
- Искате да знаете дали ме е обичал? - Да, това ме интересуваше.
Но когато попитах, знаех че ви е обичал.
Да.
Той ме обичаше.
Джули ...
Ще ме намразите ли?
Влез.
Какво стана?
Срещна ли се с нея?
Веднъж ти ме помоли да взема книжата на Патрик.
- Но ти не искаше. - Да, но аз го бях направила ..
- Снимките бяха ли между тях? - Да.
Ако ги бях взела щях да знам.
А ако ги бях изгорила нямаше никога да разбера.
Точно така.
Може би така е по- добре.
Може ли да ми покажеш какво композираш?
- Това цигулките ли са? - Виолите.
И сега ...
Изчакай секунда. По- леко, без перкусии.
Нека махнем тромпетите.
- А вместо пианото ... - Флейта?
Флейта ... Започва от тук.
Това е толкова отдалечено колкото мога.
- А за финал? - Не знам.
Там имаше лист хартия.
Контрапункта изисква да се върнем
Той миказа че това е спомен. Да гоизмислим на обратно.
Van den Budenmayer?
Той искаше да загатнем за него накрая. Знаеш колко го харесваше.
- Виждаш ли се с адвоката ни? -Понякога.
- Продал ли е къщата? - Не знам.
- Съмнявам се. Щеше да се обади. - Кажи му да не я продава.
Ако успееш да събереш всичко това ще ми го демонствираш ли.
Да.
Имаше матрак вътре.
Г-н Оливер го купи.
- Не мислех че ще имате нужда от него. - Чудесно..
Добро утро.
Били ли сте тук по- рано?
Не. Никога.
На горния етаж да спалните и кабинета. Ще ви ги покажа по- късно.
Това е кухнята. Винаги е била в такъв вид.
- Момче ли е или момиче? - Момче.
Избрахте ли име?
Да.
Мислех че ... То трябва има неговото име и неговата къща.
- Нуждаете ли се още от мен? - Не, можете да си вървите. Благодаря.
- Знаех си. - Какво?
- Пaтрик ми е разказвал много за вас. Наистина? Какво например?
Че сте добър човек.
Че става каквото вие поискате.
Хората може постоянно да ви одумват. Освен мен.
Съжалявам.
Аз съм. Свърших.
Ела да ги вземеш утре , или може още днеска ако не си изморен.
Не съм изморен, но няма да дойда за партитурата.
Защо?
Не искам да е взема. Мислех последната седмица. Тази музика може да бъде моя.
Малко по- тежка и тромава, но моя.
Или твоя, но всеки трябва да знае това.
Там ли си .
Да.
Прав си.
Аз съм. Искам да те питам нещо.
Наистина ли спиш на пружина?
Да.
- Никога не си ми казвал. - Не, не съм.
Все още ли ме обичаш.
Обичам те.
Сам ли си .
Разбира се че сам сам.
Идвам.
Ако можех да говоря като ангел.
И ако нямам любим
Аз ще бъда меденo звънлив
Ако мога да предсказвам.
Но ако нямам любим
Аз ще бъда нищо
Любовта е търпение
Любовта е природа.
Тя поражда всичко.
И знае всичко.
Любовта никога не свършва.
Пророчеството - се сбъдна.
Ако езиците - замлъкнат
Знанието - свърши.
Пророчеството - се сбъдне
Езиците - замлъкнат.
И всичко спре.
Вяра, Надежда и Любож
Но най- голямото от трите е
е Любовта