BBC The Blue Planet - Part 4 - Frozen Seas (2001) Свали субтитрите
Замръзналите морета са чужди за нас светове.
Под тяхната ледена покривка съществува зловещо,
почти магическо спокойствие, отделено от бурите, които се вихрят отгоре.
През зимата слабите и полегати лъчи на Слънцето носят малко топлина,
но температурите рядко се покачват над -50C.
През по-голямата част от годината, тук е пълен мрак и сковаващ студ.
Но все пак и на двата полюса на Земята
- Арктика и Антарктида, се среща живот.
За повечето животни във водата или извън нея,
зимните периоди, когато голяма част от морето е замръзнала, са най-голямото изпитание.
Северното полукълбо.
Февруари е, и докато Земята се накланя по осите си,
слънчевите лъчи започват бавно да пълзят на север
и Арктика се отърсва от суровата зима.
Арктика е замръзнал океан обграден от континенти.
И когато повърхността на морето между континентите замръзне
от бряг до бряг, хищниците излизат на лов.
Началото на март е и морето още е покрито с лед.
Но в откритите води има места, които никога не замръзват.
Тук приливните течения са притиснати между островите
и движението на водата е толкова силно, че не може да се образува лед.
Моржовете прекарват зимата точно на такива места.
Тук те имат постоянен достъп до въздух,
но и могат да се оттеглят в морето за подслон и лов.
Други морски бозайници също прекарват зимата тук, в този случай един млад кит.
Тук течението е много силно и движещите се блокове лед са много опасни.
Този кит е попаднал в капан след като ледът го е обградил миналата есен.
Тук той няма да може да намери храна, но трябва да диша, а най-близкото място
на което може да диша е на мили разстояние от тази тясна дупка.
Той живее изцяло от запасите си от мазнина, но те вече са на привършване.
Ще изминат няколко месеца преди да може да избяга.
На други места още китове са в капан.
Това са белуги.
Малката дупка в леда не се дължи
на теченията, а на постоянните движения на белугите,
които изплуват често, за да дишат.
Откритите води са на около 20 мили разстояние.
Ще изминат два месеца преди ледът да се стопи.
Белугите са отслабнали изключително много и повечето от тях имат ужасни белези по кожата.
Но тези рани не са предизвикани от леда.
Китът може да се окаже голяма награда за всеки месояден хищник, а тези белуги,
хванати в капан от леда са в обсега на полярните мечки.
Добре осъзнавайки опасността белугите остават потопени колкото могат повече.
Но те могат да задържат дъха си само за около 20 минути.
Хващането на 4-метров кит тежащ около тон не е лесна задача
дори и ако този кит е останал почти без сили от глад.
Но за цяла белуга чакането си струва.
Ден след ден дупката става все по-голяма
и за мечката става изключително трудно да извади на брега кит.
Да пази козината си в добро състояние и без сол от водата е важно за топлината
и затова мечката използва снега като попивателна хартия.
Тези белуги са били атакувани от много мечки през последните 6 месеца
и някои от тях са били заловени.
Може да отнеме доста време и търпение, но уловът,
веднъж направен носи големи запаси от богати на енергия мазнини.
Чайките разчитат на плячката на мечките по това време на годината,
a цветът на кръвта по леда ги привлича от големи разстояния.
Останалите белуги ще трябва да почакат още дълго преди да бъдат освободени
от този затвор и от заплахата да бъдат убити.
Арктическите лисици също разчитат на полярните мечки да ловуват в тяхна полза.
Те са чакалите на севера и оглозгват всичко, което могат от плячката на мечките.
През зимата и през ранната пролет те са изцяло зависими от мечките.
Само през лятото, когато морският лед започне да се топи
те редовно хващат плячка и сами.
Те не са достатъчно силни да се справят с възрастен тюлен,
но със сигурност могат с новородено или с различни видове птици.
Този хитър индивид се кани да зарови плячката си,
защото може да му потрябва за черни дни.
Присъствието на мечките се отразява на почти
всички животни наоколо
- малки и големи.
Мечките гледат да отбягват краищата на плаващите ледени блокове в откритите води,
където движението може да бъде доста трудно.
Но точно този факт прави това място
особено добро за размножаването на тюлените.
Безухите тюлени се размножават по тези места.
Техните малки се раждат с бяла козина, която ги замаскира
много ефективно в снега.
Безухите тюлени имат много кратък период, в който кърмят малките си.
Това е необходимо, заради този нестабилен леден блок.
Но малкото е настоятелно.
To се храни само 12 дена с мляко, което съдържа 45% мазнини.
Тогава то бива изоставяно и трябва да се грижи само за себе си.
Това е мъжки качулат тюлен.
Тази впечатляваща демонстрация се използва за да впечатли другите мъжкари
и за да спечели партньорка. Тези тюлени също се размножават на такива места.
Малките им сучат само четири дни.
Това е най-краткият период за кърмене познат сред всички бозайници
и всичко това е заради заплахата от полярните мечки,
която ги принуждава да се размножават на този нестабилен лед.
Друг арктически тюлен избира солидния лед разположен на север.
Тъй като за мечките е лесно да ловуват тук,
тези тюлени трябва да бъдат особено бдителни и да крият малките си.
Този вид тюлени са сравнително малки и затова могат да раждат малките си
в по-тесни пещери или леговища под снега.
Тук малкото е скрито от хищниците и защитено от лошото време.
В края на месец март и в началото на април женските мечки излизат с малките си
от зимните леговища.
Майката не е яла през последните пет месеца и сега е доста гладна.
Ако не успее редовно да хваща тюлени,
няма да има достатъчно мляко за малкото й и то ще загине.
Мечките имат изключително обоняние
и могат да открият от километри скритите в снега малки тюленчета.
Но женският тюлен има няколко леговища
и със сигурност мечката ще трябва да проникне поне в няколко
преди да намери това, в което са малките.
Това е съдбоносен момент за малкото.
Гледайки как майката ловува и копирайки нейните действия,
то започва да придобива основите на собствените си ловни умения.
Играта е също важен елемент за развитието на мускулатурата и подобряването на координацията.
С течение на дните Слънцето изгрява все по-високо
и остава над хоризонта дори вечер.
Женските мечки продължават да ловуват
докато малкото се измори толкова, че не може да ги следва.
Тя е подушила нещо.
Малкото успява да избяга през дупка в леговището, която води директно към морето.
Само в 1/20 от всички случаи ловът е успешен.
Но тази майка трябва да намери храна скоро ако иска малкото й да не умре от глад.
С идването на лятото топлината от Слънцето започва да топи леда.
Сега океанаът е достижим и летните посетители на Арктика се завръщат.
Мигриращите птици пристигат от юг, за да снесат яйцата си
и се хранят с това, което им предоставя морето.
Тези чистици са северния еквивалент на пингвините.
Но те са запазили способността си за летене,
от която имат нужда, за да се изкачват по стръмнините,
където гнездата им са в безопасност от мечките и лисиците.
Въпреки това, те се чустват като у дома си както във водата, така и във въздуха.
Те се гмуркат до дълбочина 50 метра, за да ловят риба.
През юни ледът започва да се пропуква.
Пукнатините образуват коридори
от вода, които са от полза на нуждаещите те от въздух животни,
Белугите мигриращи към местата за хранене,
използват тези коридори за да проникват в покритите с лед води
и да достигнат до места, където любимата им храна
- aрктическата треска, е прекарала зимата.
Мъжките обикновенно се гмуркат до дълбочини от порядъка на 500 метра в търсене на риба.
Женските и по-младите, които имат по-малки дробове, достигат до дълбочини около 350 метра.
В късния юни и юли пристигат тези китове.
Женските, които обикновенно нямат бивни, идват тук първи с малките си.
Мъжките пристигат малко по-късно.
Те също се движат по коридорите в търсене на храна.
Този вид китове достигат 18 метра дължина и тегло 100 тона.
Тe са единствените големи китове, които остават в Арктика през цялата година.
Те не се хранят с риба, а с по-малка плячка.
Въпреки, че имат най-големите усти сред животните, които са
с размера на малък гараж, те се хранят с малки ракообразни
филтрирайки ги от водата с дългите 4 метра ивици
разположени на горната им челюст.
През лятото те си набавят достатъчно енергия, която да използват
през последващата зима, когато храната няма да е в такова голямо изобилие.
Със стопяването на леда, полярните мечки са принудени да потърсят твърда земя.
Те са отлични плувци и могат да преплуват стотици мили ако това се наложи.
В източна Гренландия, през aвгуст ледът е съвсем малко и
моржовете се местят да почиват на твърда земя.
През това време на годината те си сменят кожата,
и се отървават от старата и пълна с паразити обвивка.
Банята в студената вода им носи малко облекчение от сърбежа.
Но даже тогава, допълнителното чесане е неизбежно.
Всеки ден те се отправят на пътешествие в дълбоките води.
Долу на дълбочина 20 метра те ровят из утайката
използвайки чувствителната си брада в търсене на миди с мека обвивка.
След като открият мида, те изсмукват съдържанието й от черупката
с помощта на мощните си мускулести усти.
Моржовете могат да се хранят в продължение на около 5 минути на тази дълбочина
преди да се наложи да се върнат на повърхността, за да си поемат въздух.
В друга част на Арктика, белугите се събират с хиляди.
Те се струпват единствено в няколкото големи устия на реки.
Белуги от всякаква възраст и размер идват тук.
Има даже и новородени.
Няколко от тях са толкова млади - родени преди около седмица, че се нуждаят от помощ.
Те плуват на гърба на майката, за да могат да дишат по-лесно.
След като приливът се премести към устието, белугите го следват плувайки
в изключително плитки води.
Както и при моржовете, те също трябва да сменят кожата си.
Комбинацията от топла и прясна вода и енергичното търкане
в пясъка са напълно достатъчни за това.
Те остават тук в продължение на дни, дори седмици,
и изглежда сближаването е също важно за тях.
След като си сменят кожите, те се отправят обратно към морето в търсене на храна.
Вече е есен и морето отново започва да замръзва.
Тънки слоеве лед се оформят на повърхността и нарастват
слой след слой, постепенно образуващи непреодолима бариера.
В късния ноември, Арктическият океан отново е запечатан с лед.
Светлините на северното сияние си играят в зимното небе.
На другия край на планетата - в Антарктида се наблюдава южното сияние.
Антарктида вече се отърсва от зимата.
Това е най-студеното и ветровито място на планетата.
Температурите и сега често падат под -50C,
a изгревът на Слънцето не оказва почти никакво влияние.
Много малко са животните, които могат да оцелеят в такива условия.
Но императорските пингвини могат.
Стоейки над замръзналото море, те издържат на цялата сила на антарктическите бури.
Само притискайки се един към друг те могат да оцелеят през ужасните зимни месеци.
Те се редуват, кой да поема силните вихри на вятъра.
Те могат да живеят единствено тук, защото Антарктида е обградена
от Северния ледовит океан и никакви хищници не са успели да стигнат до нея
и за разлика от арктическите животни, пингвините тук не са заплашени от полярни мечки.
Морето все още е замръзнало.
Но един тюлен, въпреки всичко успява да остане тук през цялата зима - тюленът-Уедъл.
Под водата, той е защитен от бурите, които се разразяват отгоре.
Но той трябва да има достъп до въздух през цялата година, за да може да диша.
И затова с помощта на зъбите си те поддържат тези дупки за дишане.
Единствено чрез постоянното остъргване на леда те могат да имат достъп до въздух.
Но това означава, че зъбите им бързо се изхабяват.
Те не могат дълго да ловуват и да се хранят ефективно.
Тюлените-Уедъл умират млади.
Континентът Антарктида е толкова изолиран
и висок почти 500 метра на отделни места,
че е значително по-студен от Арктика.
Ледовете се спускат бавно от центъра към краищата на континента във вид на огромни глетчери.
През зимата, континентът удвоява размера си със замръзването на морето.
Ледените блокове по бреговете разширяват
със стотици мили земната площ.
Под леда живеят малки подобни на скариди създания наречени крил.
Те са били тук през цялата зима.
През мрачните месеци, те се хранят като остъргват микроскопични растения от леда.
Удивителното е, че те се свиват
и придобиват големина каквато са имали като млади с цел да спестят енергия.
С покачването на температурите през пролетта,
ледът започва да се топи и започват да се отделят балончета с въздух.
Микроскопичните растения се развиват около тези балончета и крилът ги използва за храна,
събирайки ги с крайниците си.
С усилването на слънчевата светлина лъчите достигат все по-дълбоко във водата,
и микроскопичните растения започват да цъфтят и крилът напуска
топящия се лед и се събира в големи количества, докато приберат тази нова 'реколта'.
Далеч на север отвъд слоя морски лед,
този вид пингвини са преживяли зимата в открития океан.
Редките айсберги им дават възможност за почивка,
ако разбира се успеят да се качат на тях.
Но през това време на годината мястото, където биха искали да бъдат е твърда земя.
Но покатерването тук изисква ловкост.
Пролет е и пингвините се завръщат, за да гнездят.
Нуждата им да стигнат до бряг е голяма и наложителна.
Tова е просто въпрос на време и улавяне на правилната вълна.
Но пътуването им тепърва започва.
Повечето от тях ще трябва да извървят много мили преди да намерят място за гнездене.
Това са Заводовските острови, където се намира най-голямата колония от пингвини в света.
Около два милиона от този вид се размножават тук
и те идват точно на този остров поради една причина.
Това е активен вулкан.
Топлината от кратера и парите
поддържат склоновете без лед и сняг,
позволявайки на тези пингвини да снасят по-рано от тези в далечния юг.
Но и тогава, животът върху активен вулкан е съпроводен с определени рискове.
За разлика от императорските пингвини, тези могат да мътят яйцата си върху голата земя.
Малко учудващо е, че толкова много от тях избират да се борят
с огромните вълни с цел да достигнат до тук.
Далеч на юг, близо до континента,
леденият слой започва да се пропуква.
Айсбергите са гигантски блокове лед, които са се отчупили
в морето от фасадата на глетчерите.
През зимата те са неподвижни в морския лед,
но сега отново плават свободно.
След като айсбергът се отчупи, той образува късове лед.
Те се носят из водите на Антарктическия полуостров.
Тези китове си проправят път в спокойните води през лятото.
Популацията им е най-многобройната сред китовете в южната част на океана.
Те са и едни от най-малките по размер от всички китове.
И като другите и те идват тук да се хранят.
Величествените гърбати китове също идват тук през лятото.
Те са пропътували хиляди мили до тук от местата където
се размножават в тропическите води, за да използват
изобилието от храна през лятото.
За четири месеца те натрупват достатъчно мазнини,
които ще им доставят енергия през останалата част от годината.
Всички тези животни са дошли тук в търсенето на едно нещо - крил.
Крилът е основната храна в Антарктида.
Той се среща тук в огромни количества.
Mилиарди се струпват на едно място,
понякога достигащо размер от няколко мили.
Този вид тюлени също се възползват от изобилието на храна.
Пасажите от крил са много разпокъсани, но веднъж открити храненето с тях е лесно.
Тези китове поглъщат стотици хиляди от тях наведнъж.
При добри обстоятелства, китовете се хранят постоянно,
всеки поглъщайки до два тона крил на денонощие.
На юг близо до континента ледът все още е солиден.
Тук, където ледът се задържа и през по-голямата част от лятото,
е домът на императорските пингвини.
Досега те са се хранили от морето, но вече са готови
да се върнат към колонията, за да нахранят малките си.
Вместо да се отправят директно към краищата на леда,
пингвините поддържат дистанция от него.
Те са нервни.
Гмуркат се и изследват ледения край.
И поради някаква причина леопардовите тюлени патрулират в този край.
Te са антарктическия еквивалент на полярните мечки
и са върховните хищници тук.
Но те по-успешно ловуват във водата,
така, че животните, които са тяхна плячка са в по-голяма безопасност на леда.
Те имат мързелив вид, който скрива свирепата им натура.
Уверени, че брегът е чист, императорските пингвини се отправят към леда.
Но изобщо не се бавят.
Те имат да извървят дълъг път обратно до колонията.
Колониите са на известно разстояние от брега.
През зимата те могат да бъдат на стотици мили от него,
но през лятото с топенето на леда,
краищата са по-близо до колонията.
Така че през това време малките вече са готови за първото си плуване
след като водата вече е по-близо.
Колонията е от подветрената страна на носа
и това пречи на леда да бъде разчупен от океанските течения.
Завръщащите се възрастни са толкова натоварени с храна, че едва вървят.
Но без хищници наоколо те няма за къде да бързат.
По някакъя начин в блъсканицата от над 60000 пингвина,
родителят трябва да открие малкото си.
Той се завръща на мястото, където за последно е оставил малкото си с надеждата,
че то все още може да е наблизо.
Но малките започват да се отклоняват и възрастните трябва да ги викат.
Малките отговарят и постепенно се прибират едно след друго.
Жаловитите им молби стимулират
възрастните да се върнат с уста пълна с риба.
Със завръщането на единия родител,
другият е свободен да отиде да се нахрани.
Съзнавайки присъствието на леопардовите тюлени,
пингвините се притискат към края на ледa,
нямайки никакво желание да бъдат първите, които ще поемат риска да се гмурнат.
Понякога тюлените излизат на леда в опит да хванат някой пингвин.
Но най-успешната стратегия досега е тази да изчакват подходящия момент.
Те се скриват зад леда.
Когато императорските пингвини придобият увереност, те правят първият си скок.
Първата вълна от пингвини успява да се измъкне.
Веднъж излязли в открити води те ще са в безопасност.
Но тюленът е привлечен от шума и през множеството балончета
той осъществява своята атака.
Почти винаги атаката е успешна.
Окуражени от отсъствието на тюлена,
останалите пингвини правят почивка в открито море.
След време на малките пингвини ще им пораснат пера.
И когато есента е към своя край,
тези възрастни ще преминат през новообразувалия се лед,
за да преживеят още една зима в замръзналото море.
Превод: Spark spark@burgas.org