Jumanji (1995) Свали субтитрите
-Калиб, преследва ме.
-Хващай!
Бягай!
Бенджамин, трябва да свършим с това.
Хайде, помогни ми да я зарием.
Ами ако някой я изрови?
Господ да даде покой на душата му.
БРАНТФОРД - 1 миля
1 969 БРАНТФОРД, НЮ ХАМПШИР
-Здравей, Алън.
-Здравейте, г-це Магрудър.
-Здравей, Алън
-Здрасти, Франк.
-Път свободен, Алън.
-Благодаря, Бил.
Хванете го!
Приготви се да умреш, Париш!
Париш, какво си се разбързал?
Отива във завода!
ОБУВЕН ЗАВОД ПАРИШ
Давай, Париш! Тичай при татко.
Ние ще чакаме.
Здравей, Карл.
Трябва да ти покажа нещо.
Работя върху това цяла година.
Имам среща с баща ти,
да му покажа това. Хайде, вземи.
Мислиш ли, че ще му хареса?
Какво е?
Това е бъдещето.
Ако Уилт Чембърлейн ги носи,
ще ги продавам в цялата страна.
Това ще бъде върхът на модата.
Какво има?
-Нищо.
-Алън!
Фабриката не е детска площадка. Опасно е.
Може ли да ме закараш до вкъщи?
Да не би Били Джесъп да те преследва?
Синко, рано или късно ще трябва да се изправиш пред него.
Ако се страхуваш от нещо, трябва да застанеш лице в лице с него.
Хайде, тръгвай.
Знаеш, че не трябва да оставяш детето да играе тук.
Извинявайте, сър.
-Какво искаше да ми покажеш?
-Минутка, сър.
Какво, по дяволите...?
Кой го направи?
Е?
Аз, сър.
Мотаеш се с гаджето ми.
Просто сме приятели.
Вече не.
Хванете го.
Взех колелото му.
Тъпаци!
ДЖУМАДЖИ
Супер.
Алън?
Вкъщи ли си?
Алън, пак ли! Хайде.
Упорит труд и решителност
са ковали духа на Брантфорд,
откакто предците ни за първи път са заселили този град.
Въпреки суровия климат и гранитната почва,
ние...
-Процъфтяхме.
-Сутринта я знаех цялата.
Ще се справиш.
-Да вървим.
-Сам, трябва да говорим с Алън.
Е, излизаме.
Казах на баща ти това, което ми каза, че не е просто Били Джесъп.
-Ако знаех това...
-Наред е, татко.
Гордея се с теб. Изправил си се срещу тях, макар че са били повече.
Държал си се като мъж, и затова решихме,
че си готов да постъпиш в Училището за момчета " Клифсайд" .
Поздравления, скъпи.
УЧИЛИЩЕ КЛИФСАЙД
Не искате да живея тук?
Винаги сме искали да отидеш в " Клифсайд" .
От 1 700 година насам Паришови винаги са отивали в " Клифсайд" .
Даже и чичо ти Скайлар.
Погледни това. Париш хол.
Главното общежитие.
Страхотно! Хората тук ме мразят, защото съм Париш.
Почакай, докато заживея в сграда, кръстена на мен.
Кръстена е на баща ми.
Добре. Защо не живееш в нея?
Живях и тя ме направи мъжа, който съм днес.
Може би не искам да съм като теб.
Може би не искам да съм Париш.
Няма да бъдеш. Не, преди да започнеш да се държиш като Париш.
-Сам...
-Вземи си палтото.
Значи не съм готов за " Клифсайд" .
Ще те заведем там в неделя! И нито дума повече за това!
Повече никога няма да ти говоря!
-Сам...
-Недей.
-Сам...
-Какво?
Нищо.
Какви правиш тук?
Докарах ти колелото.
Нямаше нужда. Щях сам да си го взема.
Казах на Били да спре да се заяжда с теб.
Изхабила си си приказките. Не мога да говоря точно сега.
Какво беше това?
И ти ли го чу?
Разбира се.
Ела, открих тази наистина странна игра във фабриката.
Игра?
"Джуманджи.
За тези, които търсят начин да загърбят света.
Хвърли зарчетата и премести фигурата си. След чифт се повтаря.
Първият, стигнал края, печели." Искаш ли да играем?
Престанах да играя такива игри преди пет години.
Сара!
Трябва да е намагнитизирана.
Алън, виж.
" Когато те летят, по-добре бягай.
Тези крилати същества не се шегуват."
Какво беше това?
Не знам.
-Прибери я, Алън.
-Добре.
О, не.
Играта мисли, че аз хвърлих.
Какво искаш да кажеш с " играта мисли"?
" В джунглата трябва да чакаш,
докато заровете покажат 5 или 8."
" В джунглата трябва да чакаш..." Какво значи това?
26 ГОДИНИ ПО-КЪСНО...
Ще предлагам легло и закуска.
Беше много трудно да се откаже. Вече е пълно с мебели.
Бях забравила колко е голямо.
Джуди, Питър, елате да видите.
Тук ще устроя рецепцията.
Бар там в салона.
Звучи добре.
Сигурна съм, че ще бъдете щастливи с децата си тук.
Всъщност те са на покойния ми брат.
Той и жена му умряха.
Това бива ли го или не?
Разбира се, че го бива.
Какво мислиш, млади човече? Достатъчно ли е голямо за теб?
Питър не е промълвил дума, откакто това се случи.
Съжалявам. Колко ужасно.
Няма нищо.
Ние едва познавахме родителите си. Вечно ги нямаше.
На ски в Сент Мориц, комар в Монте Карло,
сафари в Африка.
Дори не знаехме дали ни обичат.
Когато яхтата на шейха потъвала,
те ни написали прощално писмо.
Намерили го да плава в бутилка от шампанско.
Извинете.
Предани родители. Беше автомобилна катастрофа в Канада.
-Ще ми изпратите ли документите?
-Първата ми работа утре.
Трябва ми ключар.
Питър, моля те събери си играчките.
Качи този куфар на тавана.
След това всички можем да хапнем сладолед... и бърбън.
Какво има?
Отивам в мотел.
За Бога.
Не виждам никакво гуано.
Каза, че изглежда като това.
Това е африкански прилеп. Едно дете е видяло няколко
през 60-те, но тук нямаме такива.
Но точно това е видял.
Каквото и да е било, си е отишло.
Все пак, не прилепите са страшни в тази къща.
А кое е страшното?
Ами...
Не бих искал да живея в къща, в която е имало убийство.
-Убийство?
-Да.
Малкия Алън Париш. Казвам, че баща му го е направил.
Има 1 ,001 места, където би могъл да скрие трупа в тази къща.
Особено ако го е насякъл.
Вие там горе!
Деца, хайде да не закъснявате за училище още първия ден.
-Не се вижда никакъв прилеп.
-Чухте ли това?
Няма от какво да се страхувате в тази къща.
Не е за вярване, че директорът ви ме вика още първия ден.
Какво да правя?
Да се опитаме да се успокоим и да довършим вечерята си.
Знаем защо си купила къщата евтино.
Преди 26 години Алън Париш е живял в тази къща.
Един ден просто изчезнал.
Родителите му са го накълцали и са го скрили в стените.
Добре, писна ми от лъжите ти. Наказана си!
Чудесно, и без това няма къде да се ходи в този тъп град.
Просто за твое сведение, това не беше лъжа.
Не чу ли нещо преди малко?
Липсват ли ти мама и татко?
Не.
Лъжец.
Престани с това, или ще те изпратят на психиатър.
А къде ще изпратят теб, ако не започнеш да говориш?
Отивам до службата за разрешителни.
Училищният автобус скоро ще дойде.
Деца, имате си ключове, нали?
Чувате ли ме?
Ало?
Какво?
Ще чакам, докато дойде автобусът.
С автобус ли сте ходили досега?
Не.
Наистина?
Мога да ви закарам.
Не се тревожи за нас. Автобусът ще дойде всяка минута.
Добре, моля ви, бъдете послушни днес.
Чуваш го.
Да чувам какво?
Откъде идва?
Да я вземем тук.
Странно. Не помръдват.
"Джуманджи за тези, които търсят начин да загърбят света.
Хвърли зарчетата и премести фигурата си. След чифт се повтаря.
Победител ще е този, който стигне края пръв."
Трябва да са микрочипове или нещо.
Ти си първа.
Шест.
"От леко ухапване може да те засърби, да кихнеш, да те разтресе."
Недей!
" Мисията няма да е лесна. Маймуните бавят експедицията."
Какво е това?
Маймуните дойдоха от играта.
Комарите също.
Не видях тази част.
"Авантюристите да внимават."
" Не започвайте, ако нямате намерение да свършите."
" Последиците от играта продължават, докато играч достигне края
и извика Джуманджи."
-Маймуните си отидоха.
-Добре.
-Прибери я.
-Чакай!
Чакай! Ако свършим играта, всичко ще си отиде.
Леля Нора ще припадне, ако не свършим.
Не се изискват никакви умения. Ще я претупаме бързо.
Не, хвърли чифт.
Имаш право на още един път. Хвърляй!
Пет.
"Зъбите му са остри. Харесва вкуса ти.
Компанията ви по-добре да побърза да се придвижи."
Това не ми харесва.
Тук има някой.
Не е истинско, Питър. Халюцинация е.
Бягай, Питър!
Върнах се.
Колелото ми.
Някой е хвърлил пет или осем.
Той.
Благодаря!
Благодаря ти! Извинявай, ако те уплаших.
Върнах се!
Мамо! Татко!
Вкъщи съм си!
Върнах се!
Аз съм! Аз съм Алън, мамо и татко!
Вкъщи съм си! Върнах се!
Ти сестра ми ли си?
Не, аз съм Джуди, а той е Питър.
Къде е мама? Татко във фабриката ли е?
Ти да не си
Алън Париш?
Да. Кои сте вие?
Сега ние живеем тук.
Къде са майка ми и баща ми?
Не знаем.
Тази къща е била празна години наред.
Всички са мислили, че си мъртъв.
Съжалявам.
-Дай ми пак описанието.
-Червена кожа и дълга опашка.
Слез от колата ми и се качи на тротоара!
-Коя година е?
-Беше съвсем нова.
-Не. Коя е годината?
-1 995, не помниш ли?
Имате ли някаква легитимация? В другия костюм ли ви е?
-26 години...
-Някъде от околността ли сте?
Бях в Джуманджи.
Индонезия... в Корпуса на мира.
К. БЕНТЛИ
-Карл Бентли, човекът подметка.
-Роднина ли е?
-Да, нашият чичо.
-Винаги ли се облича така?
Да, той е вегетарианец.
Марш оттам!
Маймуни.
Добре ли е?
Преди няколко месеца беше ранен в главата.
Не мърдай!
-Стоп!
-Не мърдай.
Чакай! Къде отиваш?
Да намеря родителите си!
Хайде.
ГЕНЕРАЛ А. ПАРИШ
Чакай!
Баща ми някога правеше обувки тук.
Най-добрите обувки в Нова Англия.
Извинете.
Стой мирно.
Знаете ли какво се е случило с тази фабрика?
Фалира, като всичко друго в този град.
Навън е студено. Какво ще кажеш за едно кафе?
Защо е трябвало да затворят фабриката за обувки?
Когато детето му избяга, Сам тръгна да го търси.
Изхарчи всичките си пари.
Всичко.
След време спря да ходи на работа.
Просто вече не му пукаше.
Не мисля, че някой е обичал сина си повече от Сам.
Ето.
Хайде, да не замръзнеш.
Благодаря. Паришови все още ли са тук в околността?
-Виждам ги от време на време.
-Наистина?
Те са на улица Адамс.
ПАРИШ САМЮЕЛ КАРОЛ
И нашите родители са мъртви.
Бяха в Близкия изток да преговарят за мир...
Нашият баща беше в рекламата.
Обзалагам се, че ти липсва.
На мен също.
Ето, отново тръгна.
Знам, че си разстроен, но нека довършим играта.
Защо се нуждаете от мен?
В случай, че стане много страшно.
Горе вече има лъв.
Да не съм укротител на лъвове?
Леля ни скоро ще се прибере.
Дано не е алергична към котки.
Лари, трябва ни носилката. Помогни ми.
-Ранена ли е?
-Мисля, че е ухапана.
-Да, ето още една.
-Вече са повече от 50. Какво става?
Леко сега.
-Това не е ли г-жа Томас?
-Коя?
-Посредничката.
-Тихо.
Слушайте.
Чувате ли това?
Кое?
Влизайте в колата.
Какво излезе от играта преди мен?
Лъв, група маймуни и...
Това там!
Няма нищо. Просто буболечка. Тук сме в безопасност.
Добре сме.
Ако не се изправяме, няма да може да ни стигне.
Добре сме.
Не може да премине през стъклото.
В безопасност сме.
Някой от вас може ли да кара?
Не? Няма проблем.
Баща ми ми даде да карам на заден ход по алеята.
Веднъж.
Какво толкова?
Хайде!
Гюрука!
Нищо работа.
Алън...
Дръж това нещо далеч от мен!
Кога ще ни помогнеш ли да играем? Леля ни скоро ще се прибере.
Добре. Можете да я уведомите, че е бивш собственик на тази къща.
След като родителите ми са починали, къщата ми принадлежи.
О, благодаря.
Край на банановите листа.
Какво мислиш, че тези маймуни ще причинят на екосистемата тук?
Какво се е случило? Да не би да си се бръснал с парче стъкло?
А на теб? Да не би Клампетови да са имали разпродажба?
За първи път се бръсна.
Къде отиваш?
Какво ще кажеш Питър и аз да играем, а ти просто да гледаш?
Благодаря, гледал съм.
Тогава какво ще правиш?
Не знам. Ще продължа оттам, откъдето спрях.
Чудя се дали г-жа Нидърмайър все още преподава в шести клас.
Хайде, той няма да ни помогне. Страхува се.
Какво каза?
Че се страхуваш. Няма нищо лошо, че се страхуваш.
Да се устроим във всекидневната.
Нямате си представа в какво се забърквате.
Ще се справим. Нямаме нужда от помощта ти.
Не мисля така.
Мислите, че маймуните, комарите и лъвовете са гадни?
Те са само началото.
Видях неща, каквито вие сте виждали само в кошмарите си.
Неща, които не можете да си представите.
Нито пък да видите.
Някои от тях те преследват през нощта.
След това нещо изкрещява. След това ги чуваш, че ядат.
И се молиш на Бога ти да не си десертът.
Страх?
Дори не знаеш какво значи страх.
Няма да оцелееш и пет минути без мен.
И така, ще ни помогнеш ли?
Ще гледам,
но не се страхувам.
Питър, това беше ама супер.
Това е обратна психология. Татко някога я изпробваше на мен.
Готов?
Алън, готов?
Тук няма " готов" .
Ще опитам пак.
Алън, не става.
Не, не е твой ред.
Питър хвърли два пъти, защото имаше чифт.
Сега е мой ред.
Не, вижте. Двете фигури са ваши, окей?
Чий са останалите?
Слонът беше мой.
Играем играта, която аз започнах през 1 969 г.
Ще трябва аз да хвърлям.
Не е моят ред.
Чий ред е?
На Сара Уитъл.
Тя някога живееше тук.
От това място ме побиват тръпки.
Играехме на тази веранда.
-МЕДИУМ
-Знаех си, че не живее вече тук.
Сигурно се е омъжила за Били Джесъп.
-Хайде.
-Поне да питаме.
-Може би Мадам ще знае къде е Сара.
-Сигурно знае. Тя е медиум.
Умно.
Спомням си верандата като много по-голяма.
-Можете ли да ни помогнете?
-Имате ли записан час?
-Не, опитваме се да намерим някого.
-Мадам Сърина е заета.
Навярно вие можете да ни помогнете.
Какво има?
Едно момиче някога живееше тук.
Цял живот съм живяла тук.
Тогава сигурно познавате Сара Уитъл.
За какво ви е Сара Уитъл?
Сара?
Вече не нося това име.
Сара Уитъл?
Какво искате?
Преди 26 години играхте игра с едно момченце долу на улицата.
Игра с барабани.
Откъде знаете това?
Аз бях момченцето, Сара.
Алън?
Ти я уби.
Оставете съобщение и докторът ще
ви се обади.
Д-р Бурстийн, Сара Уитъл е. Моля, обадете ми се.
Трябва да ми се провери дозата.
Събитието, което обсъждахме, това, което не се случи?
Момченцето, което всъщност не изчезна.
Седя във всекидневната му и пия лимонада.
Ако ми се обадите, искам да чуя вашето мнение.
-Той ще ми се обади.
-Докато чакаме...
-Боже! Не, не!
-Сара.
Прекарах 2,000 часа в терапия, убеждавайки се, че не съществува.
Това, което ти се случи, беше ужасно, аз измислих всичко.
Беше ужасно.
Наистина.
Но беше истинско.
Не, баща ти те уби и те насече.
Сара! Хайде де!
Баща ми да е направил това?
Баща ми едва можеше да ме прегърне,
камо ли да ме нареже на парченца.
Преди 26 години започнахме една малка игра.
Сега
всички ще седнем и ще я довършим.
И познай какво.
Твой ред е.
Играй играта, Сара.
-Не, не, не.
-Добре.
Дай ми зарчетата. Върви си, не трябва да играеш.
Благодаря ти, Алън.
Господи! Как можа да го направиш?
Това е законът на джунглата.
Представях си, че си сияещо привидение...
Хайде, чети.
" Растат много по-бързо от бамбук.
Внимавайте или ще ви нападнат."
О, супер!
Господи! Кажете, че това не се случва.
Случва се. Стойте надалеч от стените. Не пипайте нищо.
Никакви бързи движения.
-Уау, красиви са.
-Наистина.
Пембените са отровни.
На всяка цена стойте далеч от големите жълти пашкули.
Какви големи жълти пашкули?
Държа те!
Махнете го!
Боже мой!
Дръжте.
Държите ли? Връщам се веднага.
Съжалявам, Ангъс.
Време за жътва!
Добре ли си?
О, Боже мой!
Колата ми!
Не мога да го повярвам. Запали. Моля те. Да!
-Карл? Говори, моля.
-Карл е тук.
Имаме сериозна ситуация с обуздаване на животните.
Извикай Стен и Уили.
Трябва да проверя един съмнителен тип.
Трябваше да стана пожарникар.
Сара!
Пусни ме.
-Играта още не е свършила.
-За мен свърши.
Ти вече не си в джунглата.
Не се дръж така с хората.
Някой да иска чай с лед? Ще направя чай.
Моля те, последния път, когато играх тази игра, тя съсипа живота ми.
Съсипала е живота ти?
" В джунглата трябва да чакаш, докато заровете покажат 5 или 8."
Бях малко момиче, Алън.
Ти изчезна.
Група прилепи ме обкръжиха и ме подгониха надолу по улицата.
Изплаших се.
Съжалявам, Алън.
Никой не ми повярва. Бях сама.
Също и аз, 26 години.
Аз също.
Няма нищо, Сара. И ние сме изплашени.
Но ако довършим играта, това всичко ще изчезне.
Ами ако запецна в играта?
Няма.
Защото аз няма да спра да играя.
Нито пък аз.
Аз също.
Хайде, Сара.
Моля те?
Знаех, че ще бъде лош ден.
Хайде, ще се оправим.
Просто трябва да сме с акъла си.
Движим се с ударите.
"Ловецът от най-мрачните пущинаци
те кара да се чувстваш просто като дете."
Какво има?
Ван Пелт.
Ти жалък страхливецо! Върни се и и се изправи пред мен като мъж.
Не е достатъчно добре, Сони Джим.
Идвам, готов или не.
Ей, ти!
Горе ръцете!
Не е за вярване!
Дори и ако Алън се измъкне от това,
то отново ще се случи.
Когато потискаш гнева си, се създава отрицателна енергия.
Неща се случват. Да се окажеш в джунглата не е случайност.
Случайности няма.
Чий ред е?
-Мой.
-Наистина? Супер.
Можеше да ни кажеш за него.
Беше просто хвърляне на зара.
Той ли е причината да не искаш да играеш?
И ти ли не си искал да играеш?
Г-н "Трябва да я довършим" .
Как стоят нещата с този човек?
Той е ловец, убива. Точно сега преследва мен.
-Защо теб?
-Защо мен?
Не знам. Човек би си помислил, че е загуба на време.
Бих изглеждал добре на стената му.
Твой ред.
Поговори за това с него.
-Луда ли си? Човекът има пушка.
-Никога не ме наричай луда!
Целият град ме мисли за луда заради тази игра.
Може би трябва да хвърлям.
Да.
Никой не идваше на моите партита.
Ало, сега хвърлям.
Били кой?
Да не си бухал? Хайде замисли се малко.
Хайде, просто хвърляй.
Спомни си за старото ти гадже.
-Който ти открадна колелото.
-Който те водеше на кино.
" Не се лъжи, това не е гръмотевица. Би било грешка да си останеш така."
-Недорасъл си.
-Ти си!
Знам, че си, ами аз?
Чувате ли това?
Бягайте!
Животните са подплашени!
Играта!
Не поглеждайте назад!
Не и играта!
Защо не я сграбчи, Питър?
Игнорирай го. Той е Везни.
-Къде отиваш?
-Към водата!
Леля Нора е. Къде ходите?
Извинете, грешен номер.
Почакайте ме!
-Да?
-Искам една гроса от тези.
Престанаха да ги правят през 1 903 г.
Проклятие! Трябва да си сменя оръжието.
Трябва да се чака.
И трябва да попълните тези.
Или аз бих могъл да ги попълня.
Луиз.
Ако някой пита, това не си го взел оттук.
Нали не сте пощенски работник?
Алън!
Тихо.
Питър!
Питър, добре ли си?
Беше ама супер.
-Изплаши ме.
-Беше страхотно.
Добра работа. Хайде. Дайте ми играта. Да вървим.
О, не!
Да се държим естествено.
Скрийте играта.
Има ли някъде беда, намирам теб.
Мен? За какво говориш?
-Прибирам те.
-Не отивам никъде.
Чакай! Не можеш да го прибираш, защото е...
-Той е нейн годеник.
-Мислех, че ви е чичо.
Няма нищо, скоро се връщам.
По дяволите!
Каза, че не изоставяш приятелите си.
-Ще довършим играта по-късно.
-По-късно?
Ван Пелт...
Предлагам да се приберете вкъщи.
Сега как можем да довършим играта?
Не можем без него.
Джуди!
Какво?
Какво се случи?
Мислех, че мога да довърша играта. Бях само на десет местения.
"Закон на Джуманджи нарушен,
ще се върнеш назад повече от фигурата си."
Опитал си се да мамиш?
Не! Опитах се да хвърля 1 2.
Окей, скъпи, това се нарича мамене.
Питър, ръцете ти! Погледни си ръцете!
Тук е Уили. Опоскаха магазина на Лари.
Не мога да ги спра. Извикайте Националната гвардия.
Какво е всичко това? Ти знаеш.
Няма да ми повярваш, ако ти кажа, Карл.
Откъде знаеш името ми?
Знам много повече.
Работеше във фабриката за обувки.
Викаха ти " Човекът подметка" .
Точно така. Бях там,
докато старият Париш ме уволни.
-Уволни те?
-Да.
А имах нещо, което можеше да преобрази целия град.
-Обувките ти.
-Точно така.
Карл, слушай?
Знам, че не означава много след 26 години,
но извинявай.
Извинявай.
За какво се извиняваш?
Аз съм. Алън.
Благодаря.
Какво става?
Очевидно има разпродажба.
Нали току-що видя три маймуни да минават на мотоциклет?
-Да.
-Добро момиче.
ВРЕМЕННО НЕ РАБОТИ
Навярно ще можем да му платим гаранцията с чек.
Благодаря.
Кажи на този хленчещ страхливец...
Пази се!
Момче, дай ми това!
Помогнете ми!
Измъкнете ме!
-Няма нищо.
-Боже мой.
Добре.
Ето там.
Чакайте тук.
Пипнах ли те, девойче?
Сега Алън ще тръгне да те търси.
Той дори не знае, че съм тук. Така че планът ви е провален. Чао.
-Мръдни, и ще ти пръсна черепа.
-Добре.
Извикайте ченгетата!
-Това трябва да свърши работа.
-Ами да.
Проверка на цената!
Грешен код
Ако ме пуснеш, мога да спра всичко това.
Звучи като измислица, но е истина.
Моля те, трябва да ми помогнеш.
Знам, че ще съжалявам за това.
Просто стой мирен.
Ето, пускам те.
Сега какво ще правим?
-Ти ще останеш тук.
-Ключовете ми!
За твое добро е.
-Ключовете ми за белезниците!
-Трябва да го свърша!
-Алън!
-Един ден ще ми благодариш.
Карл, опасност.
Взети заложници в Сър Сав-Ей-Лот, жена и две деца.
Изглежда е въоръженият извършител за когото съобщи по-рано.
Карл? Обади се.
-Лорейн?
-Какво е това Сър Сав-Ей-Лот?
-Магазин с по-ниски цени.
-Мръдни.
-Чакай. Нежно.
-Добре, добре.
Не се тревожи. Правил съм го по-рано.
Веднъж.
Къде е магазина?
-Монроу и Елм.
-Епископалната църква?
Не, сега това е Спийдибургер.
Ако нещо е останало от него.
Джуди!
Имаме компания.
Всичко е наред. Той ще ни подкрепи.
-Ето играта.
-Махай се сега.
По дяволите!
-Изключи сирената.
-Окей, изключих я.
Можех да те застрелям всеки миг.
Защо не го направи?
Алън хвърли зара.
Ето го. Удари спирачки!
Спирачки!
Удари спирачки!
Трябва да дойде тук всеки момент.
Сара!
-Добре ли си?
-Да.
-Къде е Питър?
-Тук съм.
О, страхотно.
Помни, обстоятелствата никога не са извън твоя контрол.
Край на касета три.
Последни новини от Брантфорд, Ню Хемпшър.
Най-малко 98 души са в болница.
Симптомите варират от треска и обриви до припадъци.
Местните ресурси се изчерпват.
Властите изискват само телефонни обаждания.
А така.
Алън, говори му, моля те.
Нямаме време за това, окей?
Знам, но той е дете и се опитваше да помогне.
-Добре. Давай.
-Благодаря.
Джуди, хайде.
Предупредих те за това, Питър.
Ти искаше да играеш играта.
Плачеш ли? Не плачи!
Горе главата.
Плачът никога не е помогнал на никого за каквото и да е.
Ако имаш проблем, приеми го като мъж.
Съжалявам. 26 години в джунглата
и пак приличам на баща си.
Ела тук, съжалявам. Няма нищо.
Нормално е да се страхуваш.
Не е това.
Какво е?
Окей.
Е, готов?
Не се тревожи, ще те оправим за нула време.
Сядаме вътре и довършваме играта.
Каквото и
да става.
Изведнъж се чувствам у дома.
ОТВОРЕНА ВРАТА
Лорейн, Карл е.
Тръгвам към къщата на Париш. Изпрати подкрепа.
Лорейн?
Спрете!
Сега какво?
Стоп!
Чакай! Спри!
Проблем ли има, мадам?
-Ще ме закарате ли до нас?
-Къде живеете?
Живея в старата къща на Париш.
Имате ли деца? Момче и момиче?
Какво се е случило?
Влизайте. Ще ви обясня пътьом.
Прекрасно! Вземете я!
Трябва да отидем до тази къща.
-Не трябва ли да играем другаде?
-Не.
Израснах тук. Страшното е там навън.
-Мой ред е.
-Сара, ако хвърлиш 1 2, печелиш.
Окей, готови? Ето, хвърлям.
Няма нищо.
" Всеки месец при четвъртинка луна ще има мусон
в лагунта ти." Мусон?
Е, поне сме вътре.
Да бе, да.
Малко дъжд не вреди на никого.
Не, но много може да те убие.
Хайде!
Насам!
-Какво правим сега?
-Изкачваме се на по-високо.
Да се държим заедно!
Добре ли си?
-Алън?
-Какво?
Какво е това?
Плувай!
Не спирайте.
Давай!
Останете на масата.
Извади краката!
На полилея.
Хайде, Сара.
Давай, Сара!
Добре ли си?
Джуди! Питър!
Нека аз се заема. Това е нищо.
Вероятно са пуснали телевизора много високо.
Винаги съм искал да направя това. Моля ви, отстъпете назад.
Алън, подай ми ръката си!
-Хвани ръката ми.
-Хванах я.
Вземи играта.
-Добре ли си?
-Да.
Алън, ти се бори с алигатор заради мен.
Беше крокодил.
Алигаторите нямат ресни на задните си крака.
Хайде.
Моя грешка.
Хайде.
Мой ред е.
Сетих се!
Полковник Горчица в библиотеката с гаечния ключ.
Указание.
" Внимавайте с пода, където стоите.
По-ронлив от пясък е."
-Помогнете ми.
-Спокойно.
Не се движи.
Спокоен съм.
-Алън, дръж!
-Дърпай!
Хванах се. Дърпай!
Спокойно!
Хайде!
Хубаво.
Държа те...
Престани да ми даваш неща, които се разпадат.
" Има урок..."
Добре.
"Урок, който ще научиш..."
Хванах те.
" ...понякога трябва да се върнеш ход назад."
-Нараних ли те?
-Не.
Благодаря ти, Джуди. Бързо реагира.
Сара и аз бихме искали да се измъкнем от пода.
Твой ред е, Питър.
Окей.
Помислих, че пак съм те загубила.
Благодаря ти, че остана.
" Нужда от помощ? Ами само почакай.
Ще ти помогнем. Всеки има осем."
Какво е това?
-Нищо.
-Не е нищо.
Питър, баща ми държеше брадва в бараката. Иди и я донеси!
Бързо!
Джуди?
Питър?
Лельо Нора, аз съм, Питър.
Ще ти обясня по-късно.
-Сара.
-Какво?
Твой ред е. Можеш да свършиш, ако хвърлиш седем.
-Не мога да хвърлям.
-Сложи зарчетата в устата си.
Джуди, донеси играта. Побързай.
Джуди!
Добре ли си?
Добре съм. Помогни на тях.
Хайде, Джуди.
Дай зарчетата.
" Почти стигнахте. Много рисковано.
Сега земята започва да трепери."
Иска ми се мама и татко да бяха тук.
Аз също.
Единственият ни шанс е, ако свършим играта.
Ти си!
Боже!
Дръж играта!
Не, няма да те пусна.
Не мърдай!
Стани.
Какво държиш?
Пусни го.
Последна спирка, Сони Джим.
Бягай.
Няма.
Не се ли страхуваш?
Ужасен съм.
Баща ми ми казваше
смело да заставам пред това, от което се страхувам.
Добро момче. Най-после се държиш като мъж.
Последната ти дума?
Джуманджи.
Джуманджи.
Не, Алън! Не!
Забравих бележките си за речта.
Толкова се радвам, че се върна.
Липсвах само пет минути.
Изглеждаше много по-дълго.
Мислех, че никога повече няма да ми говориш.
Каквото и да съм казал, татко, съжалявам.
Виж, Алън, бях ядосан.
И аз съжалявам. Извинявай.
Няма нужда да ходиш в " Клифсайд", ако не искаш.
Да поговорим утре. Като мъж с мъж.
Защо не като баща със син?
Чудесно.
Трябва да тръгвам. Аз съм почетният гост.
Татко?
Някога през 1 96... Днес, във фабриката
не беше виновен Карл Бентли.
Аз сложих обувката на конвейера.
Радвам се, че ми каза, сине.
Благодаря.
Довиждане, татко.
Довиждане.
-О, небеса! Джуди и Питър!
-Алън, те не са там.
Няма ги.
1 969 г. е.
Те дори още не съществуват.
Забравям какво означава да си порансал.
Няма да се забравим един друг.
Или Джуди и Питър.
Има нещо, което искам да направя.
По-добре да го направя, преди да се чувствам твърде много като дете.
Вероятно не преподават шофиране в шести клас.
Весела Коледа.
Искаш ли вафлички?
Татко, новият модел за крос е супер.
Не, не е сутиен, обувка е.
Те са тук.
Ще се видим утре.
Ще бъде най-добрият подарък.
Те са тук?
Извинете.
Джим! Радвам се, че успя.
-Жена ми Марта.
-Това е Сара.
-Здравей, Сара.
-Къде са децата?
Господи, ето ги.
Как разбра?
Предположение...
Точно така, това са децата ни.
Джуди и Питър. Деца, кажете добър ден на г-н и г-жа Париш.
Приятно ми е.
Приятно ми е.
Точно както ви помня.
Чувствам се сякаш знаем толкова много за тях.
-Разказал си на Алън за тях.
-И аз на нея.
-Ще донеса подаръците.
-Идеално.
Обичаме деца.
Честита Коледа.
Е, кога можеш да започнеш?
Планирахме ски-ваканция. В Канадските скалисти планини.
Не!
Извинявам се.
Ние просто...
Искаме да осъществиш маркетинга за новите модели.
Няма проблем. Мога да започна следващата седмица.
Нека те представя на хората, с които ще работиш.
Заповядайте. Нашата къща беше ваша, ... е ваша къща.
Какъв е този шум?