Cosmos - Part 1 - The Shores Of The Cosmic Ocean (1980) Свали субтитрите
Когато Карл Сейгън, Стивън Соутър и аз...
...написахме телевизионния сериал Космос в края на 70-те години...
...много неща бяха различни.
В онези години, САЩ и Съветския Съюз...
...държаха цялата планета като заложник на една безкрайна криза,
...наречена Студената Война.
Богатството и научният гений на нашата цивилизация...
...бяха впрегнати в надпревара за въоръжаване.
В нея бяха включени половината световни учени...
...и светът бе затрупан с 50.000 ядрени оръжия.
Оттогава се случиха толкова много неща.
Студената Война е история...
...а науката напредна с огромни крачки.
Ние завършихме космическото изследване на Слънчевата Система,
...предварителното картографиране на видимата част от вселената около нас...
...и открихме вселената, вписана в човешкия геном.
При първото излъчване на Космос не съществуваше Световната Мрежа...
...това бе един различен свят.
Какво огромно постижение за Карл Сейгън,
...един учен, който пое много удари заради дързостта си да разсъждава,
...дори сега, след като са минали 20 от най-плодотворните години в историята на науката,
...Космос има нужда от съвсем малко осъвременяване,а прозренията му се оказаха пророчески.
Космос е не само история на научните постижения,...
...но и опит за извисяване на духа...
...до едно фундаментално прозрение:
Единството ни със Вселената.
А сега се насладете на Космос, гордата сага за това как...
...търсенията на 40.000 поколения от наши прадеди...
...доведоха до откритието на нашите координати...
...в пространството и времето.
И как с помощта на могъщите методи на науката...
...успяхме да възстановим вихъра на космическата еволюция...
...и да определим собствената си роля в грандиозната й история.
Космосът е всичко, което е,
...било е и някога ще бъде.
Нашите размисли за Космоса не ни дават покой.
По гърба ни преминава тръпка, гласът ни потреперва...
...едно странно усещане, като далечен спомен...
...за падане от голяма височина.
Ние осъзнаваме, че се докосваме до най-великата загадка.
Големината и възрастта на космоса...
...са отвъд границите на обикновения човешки разум.
Изгубен някъде между безкрайността и вечността...
...е нашият мъничък планетарен дом, Земята.
За първи път, е в нашата власт да решаваме...
...съдбата на нашата планета, която е и собствената ни съдба.
Живеем във времена на голяма опасност.
Но нашят вид е млад и смел, и любопитен.
Той има голям потенциал.
През последните няколко хилядолетия, ние направихме...
...най-невероятните и неочаквани открития...
...за космоса и нашето място в него.
Аз вярвам, че бъдещето ни зависи изключително от това...
...доколко добре разбираме този космос,
...в който се реем като мъничка прашинка...
...в утринно небе.
На прага сме на едно пътешествие през космоса.
По пътя си ще срещнем галактики и слънца, и планети,
...живот и разум,
...зараждащи се, развиващи се и загиващи.
Светове от лед и звезди от диамант.
Атоми с големината на слънца...
...и вселени по-малки от атом.
Но това също е и история на собствената ни планета...
...и растенията и животните, които я споделят с нас.
Това е история и за нас:
Как сме достигнали до настоящите си знания за космоса...
...как космосът е оформил нашата еволюция и нашата култура...
...и каква би могла да бъде съдбата ни.
Ние ще следваме неотклонно истината, независимо къде ни води тя.
Но за да открием истината, се нуждаем както от въображение, така и от скептицизъм.
Няма да се боим да разсъждаваме.
Но и внимателно ще отличаваме разсъждението от факта.
Космосът е препълнен с примамливи истини...
...и изтънчени взаимоотношения...
...в прекрасния механизъм на природата.
Повърхността на Земята е брега на космическия океан.
На този бряг ние сме научили почти всичко, което знаем.
Напоследък започнахме да навлизаме малко по-навътре...
...може би до глезените, а водата изглежда толкова гостоприемна.
Една част от нас знае, че това е мястото, откъдето сме дошли.
Ние копнеем да се завърнем.
И можем да го направим.
Защото Космосът е и вътре в нас. Ние сме изградени от звездна материя.
Ние сме средството космосът да опознае сам себе си.
Пътешествието за всеки от нас започва тук.
Ние ще изследваме космоса с кораба на нашето въображение,
...неподвластен на обикновените ограничения за скорост и големина...
...изтъкан от музиката на космическата хармония,
...той може да ни отведе навсякъде в пространството и времето.
Съвършен като снежинка,
...органичен като семе на глухарче,
...той ще ни отнесе...
...до световете на мечтите и световете на фактите.
Тръгнете с мен.
Пред нас е космосът в най-грандиозните мащаби, които познаваме.
Ние сме далече от бреговете на Земята...
...в непознатия безкрай на космическия океан.
Разпръснати като морска пяна върху вълните на космоса...
...има безброй блещукащи светлинки.
В някои от тях се съдържат...
...милиарди слънца.
Това са галактиките,
...които се носят безкрайно в огромния космически мрак.
В нашия кораб на въображението...
...сме на половината път до ръба на познатата вселена.
В това първо наше космическо пътешествие...
...започваме да изследваме вселената, която ни разкрива науката.
Това, разбира се, ще ни отведе до един далечен, екзотичен свят.
Но от дълбините на космоса, ние не можем да открием дори...
...галактическия куп,в който е вписан нашия Млечен Път,
...да не говорим за Слънцето или Земята.
Ние сме в царството на галактиките...
...на 8 милиарда светлинни години от дома.
Независимо къде пътуваме, природните модели са същите,
...каквато е и формата на тази спираловидна галактика.
Едни и същи физически закони са приложими навсякъде...
...в космоса.
Но ние тъкмо започваме да разбираме тези закони.
Вселената е изтъкана от загадки.
Близо до центъра на галактически куп...
...понякога има коварна, елиптична галактика...
...изградена от трилиони слънца,
...която поглъща своите съседи.
Може би този звезден циклон...
...е онова, което земните астрономи наричат квазар.
Обикновените мерки за разстояние са неприложими...
...тук, в царството на галактиките.
Необходима ни е много по-голяма мерна единица: светлинната година.
Тя е мярка за разстоянието, което изминава светлината за една година-
...близо 10 трилиона километра.
Тя не измерва време, а огромни разстояния.
В купа на Херкулес...
...отделните галактики са на разстояние от около 300 000 светлинни години.
Така че на светлината й трябват 300 000 години,
...за да стигне от една галактика до друга.
Също както звездите, планетите и хората,
...галактиките се раждат, живеят и умират.
Те могат всички да преживеят бурна младост.
През първите им 100 милиона години, ядрата им могат да експлодират.
Наблюдаваме радио излъчвания, огромни потоци енергия,
...които се изливат и отекват в космоса.
Световете в близост до ядрото или на пътя на енергийните потоци ще бъдат изпепелени.
Колко ли планети и цивилизации...
...биха били унищожени.
В купа на Пегас има пръстеновидна галактика,
...която е резултат от сблъсъка на други две галактики.
Една пръска в космическия басеин.
Отделните галактики могат да експлодират и да се сблъскват...
...и звездите, които ги изграждат също могат да се взривяват.
В тази експлозия на супернова...
...една единствена звезда превъзхожда по яркост цяла галактика.
Приближаваме това, което земните астрономи наричат...
...Местната Група.
Три милиона светлинни години в диаметър,тя съдържа около 20 галактики.
Това е една разпръсната и много типична островна верига...
...в необятния космически океан.
Сега сме само на 2 милиона светлинни години от дома.
В космическите карти тази галактика е отбелязана като M31-
...голямата галактика Андромеда.
Това е един голям вихър от звезди, газ и космически прах.
Преминавайки покрай нея,
...виждаме една от малките й сателитни галактики.
Галактическите купове...
...и звездите в отделните галактики...
...се задържат заедно от гравитацията.
Обкръжаващи M31...
...има стотици кълбовидни звездни купове.
Приближаваме един от тях.
Всеки куп обикаля в орбита около масивния център на галактиката.
Някои съдържат до 1 милион отделни звезди.
Всеки кълбовиден куп е като пчелен рояк,
...задържан от гравитацията,
...всяка пчеличка е едно слънце.
От Пегас нашето пътешествие ни отвежда...
...на 200 милиона светлинни години до Местната Група,
...в която доминират две големи спираловидни галактики.
Отвъд M31 има друга много подобна галактика.
Спираловидните й ръкави бавно се завъртат...
...веднъж на всеки 250 милиона години.
Това е нашият Млечен Път,
...видян отвън.
Това е галактиката, която е станала дом на човешкия вид.
В тъмните води на спираловидния ръкав Карина-Сигнъс ...
...ние, хората, сме развили разум...
...и някаква степен на познание.
Този район на галактиката Млечен Път обикновено се нарича Местния Ръкав...
...или Ръкава Орион, но терминологията на спираловидния ръкав си остава доста мъглява.
Концентрирани в блестящата й сърцевина...
...и разпръснати по спираловидните й ръкави...
...има около 400 милиарда слънца.
На светлината са нужни 100 000 години, за да пропътува...
...от единия край на галактиката до другия.
Вътре в тази галактика има звезди и светове...
...и, може би, огромно разнообразие от живи твари...
...и интелигентни същества, и летящи в космоса цивилизации.
Разпръснати между звездите от Млечния Път...
...са останките от супернова,
...които са останали след огромна звездна експлозия.
Тези струйки блещукащ газ...
...са външните слоеве на една звезда, която наскоро се е самоунищожила.
Газът се разсейва,
...връщайки звездната материя обратно в космоса.
А в сърцето му са останките на първоначалната звезда...
...един плътен, свит звезден фрагмент, наречен пулсар.
Един естествен фар, мигащ и съскащ.
Едно слънце, което се завърта два пъти в секунда.
Пулсарите са толкова прецизни във времето, че първите открити такива...
...са били смятани за признак на извънземен разум.
Нещо като навигационен маяк...
...за огромните кораби,които пътуват светлинни години...
...и се движат сред звездите.
Възможно е да съществува такъв разум и такива космически кораби,
...но пулсарите не са доказателство за тях.
Те са едно тъжно напомняне,
...че нищо не е вечно...
...и че звездите също умират.
Продължаваме да се спускаме надолу хиляди светлинни години...
...към равнината на галактиката.
Това е Млечният Път-
...нашата галактика, видяна откъм периферията.
Милиарди ядрени пещи...
...превръщат материята в звездна светлина.
Някои звезди са крехки като сапунен мехур.
Други са 100 трилиона пъти по-плътни от олово.
Най-горещите звезди са осъдени да загинат млади.
Но червените гиганти са предимно възрастни.
Малко вероятно е такива звезди да имат обитаеми планети.
Но жълтите звезди-джуджета, каквото е Слънцето,
...са на средна възраст и са много по-разпространени.
Тези звезди могат да притежават планетарни системи.
А на такива планети, за пръв път в нашето космическо пътешествие...
...откриваме редки форми на материя:
Лед и скали, въздух и течна вода.
Близо до тази жълта звезда...
...има един малък, топъл свят, обвит в облаци,
...с континенти и океани.
Тези условия позволяват възникването на една много по-ценна форма на материя:
Животът.
Но това не е Земята.
Интелигентните същества са еволюирали и са преработили планетарната повърхност...
...в едно мащабно инженерно предприятие.
В галактиката Млечен Път може да има много светове,
...в които материята е развила съзнание.
Чудя се дали те са много по-различни от нас?
Как ли изглеждат?
Каква е тяхната политика, технология, музика, религия?
Възможно ли е дори да не можем да си представим тяхната култура?
Дали те също са заплаха за самите себе си?
Сред многото блещукащи облаци от междузвезден газ...
...е и този, който е наречен Мъглявината Орион-
...само на 1500 светлинни години от Земята.
В тези три ярки звезди земляните виждат...
...пояса от познатото съзвездие на Орион-ловеца.
От Земята мъглявината се вижда като светло петно.
Това е средната звезда от меча на Орион.
Но това всъщност не е звезда.
Това е нещо съвсем друго.
Един облак, който забулва едно от тайните кътчета на природата.
Това е звездният инкубатор, мястото, където се раждат звездите.
Благодарение на гравитацията газът и звездния прах се свиват,
...докато температурата им стане толкова висока, че започнат да светят.
Подобни облаци отбелязват раждането на звездите,
...както други се образуват в резултат от тяхната смърт.
След като звездите кондензират в скритата вътрешност на междузвездните облаци,
...какво се случва с тях?
Плеядите са разсеян куп от млади звезди...
...само на 50 милиона години.
Тези новоизлюпени звезди тепърва се пускат в галактиката.
Те все още са обкръжени от мъглявинни облаци...
...от газ и прах, които са ги формирали.
Тези облаци са подобни на мастилени петна,
...капнати между звездите.
Те се състоят от фин скален прах,
...органична материя и лед.
Вътре в тях започват да се образуват няколко звезди.
Близките светове от лед се изпаряват и образуват...
...дълги кометообразни опашки,
...които се връщат обратно от звездните ветрове.
Черни облаци, светлинни години в диаметър,
...се носят сред звездите.
Те са изпълнени с органични молекули.
Градивните частици на живота са навсякъде.
Те се създават лесно.
В колко ли много светове тези сложни молекули са се съчетали...
...във форми, които бихме нарекли живи?
Повечето звезди принадлежат към системи от две, три или повече слънца,
...привлечени от гравитацията.
Всяка система е изолирана от своите съседи...
...от светлинните години.
Приближаваме една самотна, обикновена звезда-жълто джудже,
...обкръжена от система от девет планети,
...десетки луни, хиляди астероиди и милиарди комети:
Семейството на Слънцето.
Само на 4 светлинни часа от Земята е планетата Нептун...
...и нейният гигантски спътник Тритон.
Дори в покрайнините на нашата Слънчева система...
...ние, човеците, едва сме започнали своите проучвания.
Само допреди един век...
...ние не знаехме дори за съществуването на Плутон.
Неговата луна, Харон, остана неоткрита до 1978.
След откритието на Пояса на Куипер през 1992, Плутон бе забелязан...
...като най-големия член на това сборище от комети.
Пръстените на Уран за пръв път бяха наблюдавани през 1977.
Много астрономи вече не го считат за планета.
Дори толкова близо до дома има нови светове за изследване.
Сатурн е един гигантски свят от газ.
Ако той има твърда повърхност,
...тя би трябвало да е дълбоко под облаците, които виждаме.
Величествените пръстени на Сатурн...
...представляват трилиони снежни топки в орбита около планетата.
Сега сме само на 80 светлинни минути от дома.
Близо 1.5 милиарда километра.
Най-голямата планета в Слънчевата Система е Юпитер.
От тъмната му страна, гигантски светкавици осветяват облаците...
...Това бе открито от Вояджър през 1979.
Вътре в орбитата на Юпитер...
...има безброй разбити и унищожени малки светове:
Астероидите.
Тези рифове и брегове...
...отбелязват границата на царството на планетите-гиганти.
Сега навлизаме в плитчините на Слънчевата Система.
Тук има светове с рядка атмосфера и твърда повърхност:
земеподобните планети,
...чиито пейзажи ни изкушават да ги изследваме внимателно.
Този свят е Марс.
През 1976, след едногодишно пътуване...
...два сондиращи робота от Земята...
...се приземиха на този чужд бряг.
На Марс има вулкан с размерите на Аризона...
...и почти три пъти по-висок от Еверест.
Нарекохме го Връх Олимп.
Това е един свят на чудеса.
Марс е планета с древни речни долини...
...и яростни пясъчни бури, предизвикани от ветрове със скорост 1/2 от скоростта на звука.
По повърхността му има гигантска пукнатина с дължина 5000 км.
Наречена е Vallis Marinaris.
Долината на космическия кораб Маринър,
...който дойде да изследва Марс от един съседен свят.
В това наше първо космическо пътешествие...
...едва започваме изучаването на Марс...
...и всички други планети, звезди и галактики.
В следващите си пътешествия ще ги изследваме по-подробно.
Но сега изминаваме останалите няколко светлинни минути...
...до един син,обвит в облаци свят, трети откъм Слънцето.
Краят на нашето дълго пътуване...
...е светът, откъдето тръгнахме.
Нашите пътешествия ни дават възможност...
...да видим Земята по нов начин,
...сякаш идваме от другаде.
Има стотици милиарди галактики...
...и милиарди трилиони звезди.
Защо тази скромна планета да е единственият населен свят?
Според мен, много по-вероятно е космосът да кипи ...
...от живот и разум.
Но засега всяка жива твар,
...всяко съзнателно същество,
...всяка цивилизация, за която знаем нещо,
...са били тук, на Земята.
Под тези облаци...
...се разиграва драмата на човешкия вид.
Най-после сме си у дома.
Добре дошли на планетата Земя.
Място със сини азотни небеса,
...океани от течна вода,
...прохладни гори,
...меки ливади.
Един свят, гъмжащ от живот.
В перспективата на космоса, той е, засега, уникален.
Единственият свят, в който със сигурност знаем,
...че материята на космоса е оживяла и придобила разум.
Би трябвало да има много такива светове, разпръснати из космоса,
...но нашето търсене започва тук,
...от натрупаната мъдрост на мъжете и жените от нашия вид,
...придобита на висока цена...
...в продължение на милион години.
Някога нашата планета е изглеждала огромна.
Когато тя е била единствения свят, който сме можели да изследваме.
Действителната й големина е била открита по прост и гениален начин...
...от човек, живял тук, в Египет, в трети век пр.н.е.
Тази кула може би е била съобщителна кула.
Част от мрежа, простираща се по северноафриканския бряг,
...при която били използвани сигнални клади за предаване на съобщения.
Тя може и да е била използвана като фар,
...един навигационен маяк за корабите, плаващи...
...в Средиземно море.
Тя е около 50 км западно...
...от един от най-великите градове на света- Александрия.
В Александрия по това време...
...живял човек, наречен Ератостен.
Негов съперник го наричал "бета", втората буква от гръцката азбука,
...защото,казвал той, "Ератостен беше на второ място във всичко".
Със сигурност, обаче, в много области Ератостен е бил "aлфа".
Той бил астроном, историк, географ,
...философ, поет, театровед и математик.
Той бил и главният библиотекар на Великата Александрийска Библиотека.
Един ден, докато четял папирусна книга в библиотеката,
...той попаднал на интересен текст.
"Далече на юг, прочел той,
...на граничния пост на Сиена...
...през най-дългия ден от годината се наблюдава нещо забележително.
На 21-ви юни...
...сенките на храмовите колони, или вертикално забита пръчка,
...се скъсяват с наближаването на обед.
Докато часовете бавно напредват към средата на деня,
...слънчевите лъчи се спускат по стените на един дълбок кладенец,
...който през другите дни остава в сянка.
И тогава, точно по обед,
...колоните не хвърлят сянка.
А слънцето свети директно във водата на кладенеца.
В този момент...
...слънцето е точно над нас.
Друг не би обърнал внимание на това наблюдение.
Пръчки, сенки, отражения в кладенци...
...разположението на слънцето...
...обикновени, всекидневни неща.
Какво би могло да бъде значението им?
Но Ератостен бил учен...
...и неговите разсъждения за тези обикновени неща променили света,
...дори, образно казано, създали света.
Тъй като Ератостен бил склонен да експериментира,
...той се запитал дали там, край Александрия...
...една пръчка ще хвърля сянка по обед на 21-ви юни.
Така и било, обичайно е за пръчките.
Някой заклет скептик би казал,
...че сведенията от Сиена са грешка.
Но това е едно абсолютно точно наблюдение.
За какво му е на някого да лъже за такива тривиални неща?
Ератостен се запитал, как така...
...в един и същ момент...
...една пръчка в Сиена не хвърля сянка,
...а една пръчка в Александрия, 800 км на север,
...хвърля съвсем ясна сянка.
Ето карта на древния Египет.
Сложил съм две пръчки, или обелиски.
Една тук в Александрия и една тук долу в Сиена.
И така, ако в определен момент всяка от пръчките...
...не хвърля никаква сянка,
...би било лесно за разбиране, ако Земята беше плоска.
Ако сянката в Сиена е с определена дължина...
...и сянката в Александрия е със същата дължина,
...това също има смисъл на една плоска Земя.
Но как е възможно, питал Ератостен,
...в един и същ момент да няма сянка в Сиена...
...и да има съвсем ясна сянка в Александрия?
Единственото обяснение било, че земната повърхност е заоблена.
Но не само това-
...колкото по-голяма е заоблеността, толкова по-голяма е разликата...
...в дължините на сенките. Слънцето е толкова далече,
...че лъчите му са успоредни, когато достигнат земята.
Пръчки под различни ъгли спрямо Слънцето ще хвърлят сенки с различни дължини.
За наблюдаваната разлика в дължините на сенките...
...разстоянието между Александрия и Сиена...
...трябвало да бъде около 7 градуса по повърхността на Земята.
Какво значи това- представете си как тези пръчки се удължават...
...и достигат центъра на Земята-
...там те ще се пресекат под ъгъл 7 градуса.
Седем градуса е около 1/50 от пълната...
...обиколка на Земята, която е 360 градуса.
Ератостен знаел разстоянието между Александрия и Сиена.
Той знаел, че то е 800 км.
Защо? Защото наел човек, който да извърви цялото разстояние,
...така че да извърши пресмятането, за което говоря.
И така, 800 километра по 50 прави 40 000 километра.
Това трябвало да бъде обиколката на Земята.
Толкова ще извървим, за да обиколим веднъж Земята.
Това е верният отговор.
Единствените инструменти на Ератостен били...
...пръчки, очи, крака и ум.
Плюс страст към експеримента.
С тези инструменти, той правилно изчислил обиколката на Земята...
...с такава висока прецизност, че грешката е само 5 процента.
Това било доста добро постижение за времето преди 2200 години.
Тогава, както и сега, Средиземно море изобилствало от кораби.
Търговски кораби, риболовни съдове, морски флотилии.
Имало и смели пътешествия в непознати земи.
400 години преди Ератостен Африка била обиколена с плаване...
...от Финикийската флота в служба на...
...египетския фараон Неко.
Те опънали платна...
...вероятно на кораби крехки и открити като тези...
...и потеглили от Червено море, надолу покрай източния бряг на Африка,
...нагоре през Атлантическия океан и после назад през Средиземно море.
Това епическо пътешествие продължило три години,
...почти колкото е нужно на Вояджър,
...за да стигне от Земята до Сатурн.
След Ератостен може би е имало опити с плаване...
...да се обиколи Земята.
Но до времето на Магелан, никой не успял.
Какви истории за приключения и храброст...
...са били разказвани,
...докато моряци и навигатори, тези граждани на света,
...са рискували живота си за математиката...
...на един учен от древна Александрия.
Днес е останало много малко от голямата слава на Александрия...
...от времето, когато Ератостен крачел по широките й улици.
През вековете, нашествия от завоеватели превръщали нейните палати и храмове...
...в дворци и църкви, а после в минарета и джамии.
Градът бил избран за столица на Империята на Александър Велики...
...през един зимен следобед на 331г пр.н.е.
Век по-късно тя става най-великият град в света.
Всяка следваща цивилизация е оставила своя отпечатък.
Но какво е останало днес от чудния град на мечтите на Александър?
Александрия все още е едно оживено тържище,
...един кръстопът за народите от близкия Изток.
Но някога тя е сияела със славата ...
...и могъществото си.
Можете ли да почувствате една изчезнала епоха...
...само от няколко очукани статуи и остатъци от древни ръкописи?
В Александрия е имало огромна библиотека...
...и свързан с нея изследователски институт.
В тях работели най-брилянтните умове на стария свят.
От тази легендарна библиотека...
...единствено е оцеляло...
...това влажно изоставено подземие.
То се намира в пристройка, Серапеумът,
...която някога е била храм,
...но по-късно е била посветена на познанието.
Тези преградни рафтове,
...вероятно части от хранилището...
...са единствените физически останки.
Но това място някога е било...
...разумът и величието...
...на най-великия град на планетата Земя.
Ако можех да се върна назад във времето,
...бих дошъл точно тук.
Александрийската Библиотека в цялото си величие, преди 2000 години.
Именно тук...
...е започнало интелектуалното приключение, което ни изведе в космоса.
Цялото знание на стария свят се е помещавало между тези мраморни стени.
В голямата зала, вероятно е имало фреска на Александър...
...с царските атрибути и церемониалната шапка...
...на древноегипетските фараони.
Библиотеката е била цитадела на човешкото съзнание,
...сигнален фар на нашето пътуване към звездите.
Това е бил първият истински изследователски институт в историята на света.
А какво са изучавали?
Те са изучавали всичко. Целия космос.
"Cosmos" е гръцка дума за реда във вселената.
Това е нещо като противоположното на хаос.
Това е дълбоката взаимосвързаност на всички неща.
Това е сложната и рафинирана подредба на вселената.
Тук геният е процъфтявал.
Освен Ератостен,е живял и астрономът Хипарх,
...който направил карта на съзвездията...
...и определил яркостта на звездите.
А също така и Евклид,
...който гениално систематизирал геометрията...
...и който казал на своя крал, борещ се...
...с трудна математическа задача,
...че няма царски път към геометрията.
А също така и Дионис от Тракия, който дал определения...
...за частите на речта: съществителни, глаголи и т.н.,
...който направил за езикознанието, това, което направил Евклид за геометрията.
Живял и Херофилий, един физиолог, който определил...
...мозъка вместо сърцето като център на интелекта.
А също така Архимед, великият гений на механиката...
...до времето на Леонардо да Винчи.
А също и астрономът Птолемей, който съставил по-голямата част...
...от псевдонауката астрология.
Неговата геоцентрична вселена...
...властвала 1 500 години,
...показвайки че интелектуалната надареност не е гаранция...
...срещу генерални грешки.
Сред тези велики мъже е имало и една велика жена.
Името й е Хипатия.
Тя била математик и астроном,
...последната светлинка на библиотеката,
...чието мъченичество е свързано с унищожението на това място...
...седем века след неговото основаване.
Вижте това място.
Гръцките царе на Египет, които наследили Александър...
...се отнасяли към напредъка на науката, литературата и медицината...
...като към част от съкровището на империята.
Векове наред те щедро подкрепяли изследванията и проучванията.
Една просветеност, споделяна от малко държавни глави, тогава или сега.
Извън голямата зала имало 10 големи изследователски лаборатории.
Имало фонтани и колонади, ботанически градини...
...и дори зоопарк с животни от Индия и централна и южна Африка.
Имало стаи за дисекция и астрономическа обсерватория.
Но съкровището на библиотеката,
...посветена на бог Серапис,
...построена в града на Александър,
...била колекцията й от книги.
Организаторите на библиотеката преровили...
...всички култури и езици на света за книги.
Те пращали свои агенти да изкупуват цели библиотеки.
Търговските кораби, които идвали в александрийското пристанище били претърсвани от полиция...
...не за контрабанда, а за книги.
Свитъците били вземани, преписвани и връщани на собствениците им.
Преди да бъдат проучени, тези свитъци се събирали на големи купове,
...наречени, "книги от корабите."
Трудно е да се цитират точни цифри,
...но изглежда че библиотеката е съдържала...
...близо един милион свитъка.
Папирусната тръстика расте в Египет.
Оттам произлиза нашата дума за хартия- "paper".
Всеки от тези милион томове, които някога са били в тази библиотека,
...били написани на ръка върху папирусни свитъци.
Каква е съдбата на всички тези книги?
Класическата цивилизация, която ги създала, се разпаднала.
Библиотеката била унищожена.
Само много малка част от трудовете оцелели.
А от другите са ни останали само няколко жалки...
...разпокъсани фрагмента.
Но колко мъчително интригуващи са тези останали парченца и късове.
Например, ние знаем, че някога тук е имало...
...книга от астронома Аристарх от Самос,
...който явно е твърдял, че Земята е една от планетите...
...и както всички други планети, обикаля около Слънцето...
...и че звездите са на огромно разстояние от нас.
Всичко е абсолютно вярно.
Но трябваше да чакаме близо 2000 години,
...за да бъдат преоткрити тези факти.
Астрономическите свитъци на Александрийската библиотека.
Хипарх.
Птолемей. Ето това е.
Аристарх.
Това е книгата.
Как бих искал да мога да прочета тази книга,
...да разбера как Аристарх си е представял нещата.
Но нея вече я няма. Напълно и завинаги.
Ако умножим чувството си за загуба на този труд на Аристарх...
...по 100 000...
...ще започнем да оценяваме величието...
...на постижението на класическата цивилизация...
...и трагедията на нейното унищожение.
Ние отдавна сме задминали древния свят в научните му постижения,
...но в историческото ни познание зеят непоправими бездни.
Представете си, че загадките на миналото могат да бъдат разрешени...
...със заемна карта от тази библиотека.
Например, знаем за тритомна история на света,
...която е загубена, написана от вавилонски свещеник на име Беросус.
В том 1 се разказва за времето от създаването на света...
...до Великия Потоп.
Един период, който според него е 432 000 години...
...или около 100 пъти по-дълъг от хронологията на Стария Завет.
Какви чудеса е имало в книгите на Беросус!
Но защо ви върнах с 2000 години...
...в Александрийската Библиотека?
Защото там и тогава ние, човеците,
...за първи път сериозно и систематично сме събирали...
...знанието на света.
Това е Земята, каквато я е познавал Ератостен.
Един малък, сферичен свят, носещ се...
...в необятността на пространството и времето.
Ние най-после сме започнали да откриваме...
...истинските си връзки с космоса.
Учените на античността...
...предприели първите и най-важни стъпки в тази посока...
...преди разпадането на тяхната цивилизация.
Но след мрачните години на Ранното Средновековие,
...преоткриването на трудовете на тези учени...
...направило възможен Ренесанса...
...и силно повлияло на нашата собствена култура.
Когато през 15-ти век Европа най-после била готова...
...да се събуди от дългия си сън,
...тя взела някои от инструментите, книгите и понятията,
...чиито основи били положени преди повече от хиляда години.
До 1600г отдавна забравените идеи на Аристарх...
...били преоткрити.
Йохан Кеплер конструирал сложни модели...
...за да разбере движението и подредбата на планетите,
...часовниковия механизъм на небесата.
През нощта той сънувал, че пътува към Луната.
Неговите главни научни инструменти били...
...математиката на Александрийската Библиотека...
...и непоколебимият респект към фактите,
...независимо колко обезпокоителни са те.
Неговата история и историята на учените, които идват след него,
...е също част от нашето пътешествие.
70 години по-късно хелиоцентричната вселена...
...на Аристарх и Коперник...
...е широко приета в Европа на Просвещението.
Появява се идеята, че планетите са светове,
...управлявани от законите на природата...
...и разсъжденията на учените се насочват към движението на звездите.
Небесният механизъм бе имитиран...
...от часовникарите на Земята.
Прецизното отмерване на времето даде възможност да се осъществят големи презокеански пътешествия...
...за изследвания и открития,
...които направиха Земята едно цяло.
Това е времето, когато свободното изследване...
...отново се цени.
250 години по-късно Земята е изцяло изследвана.
Новите авантюристи сега вече гледат към планетите и звездите.
Галактиките вече се възприемат като големи звездни агрегати,
...островни вселени на милиони светлинни години от нас.
През 20-те години на 20-ти век астрономите започнаха да измерват...
...скоростите на далечните галактики.
АСТРОНОМ 1: Колко е часът?
7:15.
АСТРОНОМ 1: Загасете светлините, моля.
Те открили, че галактиките се отдалечават една от друга.
За голямо учудване на всички...
...цялата вселена се разширявала.
Бяхме започнали да вникваме в истинските дълбини на времето и пространството.
Дългото колективно начинание на науката...
...разкри една вселена на около 15 милиарда години.
Времето от експлозивното раждане на космоса досега...
...Големият Взрив.
Сегашните прогнози за възрастта на вселената варират от 12 до 15 милиарда години.
Космическият календар компресира местната история на вселената...
...в една единствена година.
Ако началото на вселената е на 1-ви януари,
...едва през май се е формирал Млечният Път.
Други планетарни системи са се появили...
...през юни, юли и август,
...но нашето Слънце и Земята- едва към средата на септември.
Скоро след това възниква животът.
Цялата история на човечеството се събира в това светло петънце...
...долу вдясно на космическия календар.
Големият Взрив е горе вляво,
...през първите секунди на първи януари.
15 милиарда години по-късно е настоящото време,
...последната секунда на 31-ви декември.
Всеки месец е дълъг 1 1/4 милиарда години.
Всеки ден представлява 40 милиона години.
Всяка секунда отмерва 500 години от нашата история.
Едно премигване в мащабите на космическото време.
На тази скала космическият календар е с размерите на футболно игрище,
...а цялата човешка история заема пространство...
...с размерите на ръката ми.
Ние тъкмо започваме да проследяваме дългия мъчителен път,
...който е започнал с праисторическото огнено кълбо...
...и е довел до кондензирането на материята:
Газ, прах, звезди, галактики и,
...поне в нашето малко кътче от вселената,
...планети, живот, разум и любознателни мъже и жени.
Появили сме се толкова скоро,
...че познатите събития от нашата писана история...
...заемат само последните секунди от последната минута на 31-ви декември.
Но някои критични събития за човешкия вид са започнали много по-рано,
...минути по-рано.
И така, променяме нашата скала от месеци в минути.
Тук долу са се появили първите хора-
...около 22:30 часа на 31-ви декември.
С отминаването на всяка космическа минута,
...с дължина 30 000 години,
...сме започнали тежкото пътуване към осъзнаването...
...къде живеем и кои сме.
11:46...
...само преди 14 минути...
...хората са обуздали огъня.
11:59:20, нощта на последния ден на космическата година...
...11-тия час, 59-та минута, 20-та секунда...
...започва опитомяването на растения и животни:
Приложение на човешкия талант...
...да създава сечива.
11:59:35, установяват се селскостопански общества...
...прерастват в първите градове.
Ние хората сме се появили в космическия календар толкова скоро,
...че нашата записана история заема само...
...последните няколко секунди от последната минута на 31-ви декември.
В огромния океан на времето, което представлява този календар,
...всички наши спомени се свеждат...
...до това малко квадратче.
Всеки, за когото някога сме чували, е живял някъде там.
Всички онези крале, битки, преселения, изобретения, войни и любови.
Всичко в книгите на историята...
...става тук,
...през последните 10 секунди на космическия календар.
Ние на Земята едва сме се събудили...
...за огромните океани на пространството и времето,
...от които сме се появили.
Ние сме наследството...
...от 15 милиарда години космическа еволюция.
Ние имаме избор:
Ние можем да подкрепим живота и да опознаем вселената, която ни е създала...
...или да пропилеем 15 милиарда годишното наследство...
...в безсмислено самоунищожение.
Какво става в първите секунди на следващата космическа година...
...зависи от това какво правим тук и сега...
...с нашия разум...
...и нашите познания за космоса.
Превод: milenski :) Don't panic;)