Gladiator (2000) Свали субтитрите
простирайки се от африканските пустини до границите на северна Англия.
Повече от четвърт от населението в целия свят живееше и умираше...
под владичеството на цезарите.
През зимата на 1 80-та г. сл. н. е...
1 2- годишната кампания на имп. Марк Аврелий...
срещу варварските племена в Германия наближаваше края си.
Едно-единствено последно препятст- вие стоеше пред победата на Рим...
и надеждата за мир из цялата империя.''
''Г е р м а н и я''
- Г-не.
- Генерале.
Г-не.
Мършави и гладни.
- Все още нищо?
- Нищичко.
- Колко време вече го няма?
- Близо два часа.
- Ще се бият ли те, г-не?
- Скоро ще узнаем.
Редник, наредих ти да преместиш тези катапулти напред.
- Извън обсега са.
- Обсега е наред.
- Опасността за кавалерията...
- Е приемлива. Да?
Те казват не.
Спокойно! Спокойно!
Хората би трябвало да разберат, когато ги покоряват.
Ти би ли разбрал, Квинте?
А аз?
- Сила и чест.
- Сила и чест.
Като дам знак, смажете ги.
Зареди катапултите.
Пехотата, строй се за настъпление.
- Стрелците, готови.
- Стрелци!
- Стрела на тетивата!
- Стрела на тетивата!
Fratres!
Максиме!
След три седмици ще си прибирам реколтата.
Представи си къде ще бъдеш и то ще се сбъдне.
Не разваляйте строя. Стойте при мен.
Ако се окажете сами...
яздейки из зелени поля, с лице обляно от слънчева светлина...
не се безпокойте.
Защото това значи, че сте в Ели- сейските полета и сте вече мъртви.
Братя...
това, което правим приживе...
отеква във вечността.
Дърпай!
Дърпай! Дърпай!
Катапултите са в бойна готовност, г-не!
Стрелци, пали!
- Пали!
- Пали!
Стрелци, обтегни!
Пускай!
Пускай!
Сега, мъже, готови!
Не разваляй строя!
Обтегни! Пускай!
Пускай! Пускай!
Зареди!
Не разваляй строя!
Обтегни! Пускай!
Не се отделяй от мен!
Не се отделяй от мен!
Roma victor!
Roma victor!
Мислиш ли, че той действително умира?
Той умира от десет години.
Ако наистина не умираше не би ни повикал.
А може просто да му липсваме.
Ами сенаторите? Тях не би ги повикал, ако...
Мир, Комоде!.
От две седмици пътуваме и ме боли главата от непрестанните ти интриги.
Той вече е взел решение.
И ще го обяви.
Мен ще ме избере.
Първата ми работа...
когато--
е да го почета с игри достойни за Негово Величество.
За сега моята първа работа е да взема една гореща баня.
Ваше височество?
Изглежда, че почти пристигнахме, г-не.
- Господарю.
- Къде е императорът?
На фронта е, господарю. Вече деветнайсет дни.
Ранените все още пристигат.
Коня ми.
Господарю.
Целувка?
Отново доказа храбростта си, Максиме.
Да се надяваме, че ще е за последен път.
Няма вече с кого да се бием.
Винаги ще се намери някой, с когото да се бием.
Как да възнаградя най-добрия Римски генерал?
Пусни ме да си ида у дома.
А. У дома.
Отдават ти чест, Цезаре.
За теб е, Максиме. На теб ти отдават чест.
Пропуснах ли я? Пропуснах ли битката?
Пропусна войната.
Татко, поздравления.
Ще принеса в жертва сто бика, в чест на победата ти.
Задръж си биковете.
Почети Максим. Той спечели битката.
- Генерале.
- Ваше височество.
Рим те приветства, а аз те прегръщам като роден брат.
Прекалено много време измина, стари приятелю.
- Ваше Височество.
- Заповядай, Татко.
Хвани се за ръката ми.
Мисля, че е време да се оттегля..
Дотук беше славата на Рим.
Великолепна битка.
- Генерале.
- Още ли си жив?
- Още съм жив.
- Очевидно бог има чувство за хумор.
- Боговете очевидно те обичат..
- Валерий.
Обратно в казармата, Генерале? Или към Рим?
Към дома. Жена ми, сина, реколтата.
Максим, земеделеца. Все ми е трудно да си го представя.
Знаеш ли, кал се чисти по-лесно от кръв.
- Ето го и него.
- Ваше Височество.
Сенатор Гай, Сенатор Фалкон.
Внимавай с Гай. Като ти ги заговори едни такива медени...
че ще се събудиш един ден и само ''Република'' има да повтаряш.
А защо не? Рим бе основан като република.
Да, а в една република сената притежава властта.
Но естествено Сенатор Гай изобщо не е и помислял за това.
Ти на какво мнение си, Генерале? Император или сенат?
Предимството на военната служба е, че човек може...
да гледа врага право в очите, Сенаторе.
Е, с една армия зад теб, ти можеш далеч да стигнеш в политиката.
Предупредих ви. А сега ще ви спася. Сенатори.
Максим.
Ще ми трябват добри мъже като теб..
Как мога да Ви бъда полезен, Ваше Височество?
Ти си човек, който умее да командва.
Човек издава заповеди, подчиняват им се и битката е спечелена.
Тези сенатори обаче само сплетничат, карат се, ласкаят и заблуждават.
Максиме, приятелю, ние трябва да спасим Рим от политиците.
Мога ли да разчитам на теб, когато настъпи подходящия момент?
Ваше Височество, когато баща Ви ме освободи, смятам да се завърна у дома.
У дома? Е, никой не е заслужил това повече от теб.
Но не свиквай с удобствата. Не след дълго мога и да те извикам.
Люсила е тук. Знаеше ли?
Тя не те е забравила.
А сега ти си великият мъж.
Ако само се беше родила мъж.
Какъв цезар само щеше да станеш!
Татко.
Щеше да бъдеш силна.
Чудя се обаче дали щеше да бъдеш справедлива?
Щях да бъда такава каквато ти ме възпиташе.
Как беше пътуването?
Дълго. Некомфортно. Защо съм тук?
Имам нужда от твоята помощ. По отношение на брат ти.
Разбира се.
Той те обича. Винаги те е обичал.
И...
сега той ще има нужда от теб повече от всякога.
Стига с тази политика.
Да си представим, че уж ти си любяща дъщеря...
а аз добър баща.
Приятна илюзия, нали?
Добро утро.
Имам нужда от три коня.
Две! Три!
Четири!
Едно! Две!
Викал си ме, Цезаре?
- Цезаре?
- Кажи ми отново, Максиме.
Защо сме тук?
За славата на империята, господарю.
А, да.
Да, спомних си.
Видя ли тази карта, Максиме?
Това е света, който аз създадох.
От 25 години...
покорявам, проливам кръв, разширявам империята.
Откакто станах Цезар, съм преживял само четири години без война.
Четири мирни години от 20.
И за какво?
Аз донесох меча. Нищо повече.
Цезаре, твоя живот--
Моля те. Моля те, не се обръщай към мен така.
Ела. Моля те.
Ела, седни.
Хайде да си поговорим двамата с теб сега--
простичко, по мъжки .
Максиме, говори.
Пет хиляди от войниците ми са навън, в замръзващата кал.
Три хиляди от тях са разкървавени и ранени.
Две хиляди никога не ще си тръгнат оттук.
Аз не вярвам, че те се биха и умряха за нищо.
А в какво вярваш?
Те се бориха за теб и за Рим.
А какво е Рим?
Аз съм видял доста от останалия свят.
Той е брутален, жесток и тъмен. Рим е светлината.
И въпреки това, ти никога не си бил там.
Не си видял в какво се е превърнал той.
Аз умирам, Максиме.
Когато човек види края си...
той иска да се знае, че животът му е имал смисъл.
Как светът ще произнася името ми през бъдните години?
Аз ще бъда известен като философ?
Като войн?
Като тиранин?
Или аз ще бъда императорът, който възвърна на Рим истинската му същност.
Ведъж имаше една мечта, наречена Рим.
Човек можеше само да я прошепне.
Нещо повече от това, и тя щеше да изчезне...
толкова беше крехка.
И се боя, че тя няма да преживее зимата.
Максиме...
нека сега да прошепнем...
заедно, ти и аз.
Ти имаш син.
Разкажи ми за домът си.
Домът ми се намира в хълмовете над Трухило. Много е скромен.
Розови камъни, нагрети от слънцето.
Градина, която ухае на билки през деня...
и на жасмин вечер.
Зад портата расте една огромна топола.
Смокини, ябълки, круши.
А почвата, Марк-- черна. Черна като косата на жена ми.
Лозя по южните склонове, маслини по северните.
Диви кончета играят близо до дома ми. Закачат сина ми. Той иска да е кон.
- Помниш ли кога последно си беше у вас?
- Две години, 264 дни и тази сутрин.
Завиждам ти, Максиме.
Хубав дом. Заслужава си човек да се бие за него.
Има още едно задължение...
което искам да изпълниш преди да си отидеш у дома.
Какво ще заповядаш да направя, Цезаре?
Искам да станеш закрилник на Рим след смъртта ми.
Ще ти дам властта с една- единствена цел--
Да върнеш властта обратно на Римския народ...
и да сложиш край на корупцията, която го осакати.
Ще приемеш ли великата чест, която ти предлагам?
От цялото си сърце, не.
Максиме...
точно за това ти трябва да си този.
Но сигурен съм, че един префект, един сенатор...
някой, който познава града, разбира неговата политика.
Но ти не си корумпиран от политиката му.
- Ами Комод?
- Комод не е морален човек.
Ти знаеш това още от младини.
Комод не може да управлява.
Той не трябва да управлява.
Ти си синът, който трябваше да ми се роди.
Комод ще приеме решението ми.
Той знае, че ти се ползваш на доверието на армията.
Имам нужда от малко време, господарю.
Да.
До залез слънце, надявам се да си се съгласил.
А сега прегърни ме като роден син.
И донеси на стареца още едно одеяло.
- Ти си любимеца на баща ми сега.
- Господарке.
- Не винаги беше така.
- Много неща се променят.
Много неща. Но не всичко.
Максиме, стой.
Нека да видя лицето ти.
- Изглеждаш разстроен.
- Загубих много хора.
Какво искаше баща ми от теб?
Да ми пожелае всичко хубаво преди да си тръгна за в къщи.
Лъжеш.
Винаги познавам, когато лъжеш, защото никога не си умеел да лъжеш.
- Аз не успях да свикна с това като теб.
- Така е.
Но пък и никога не ти се е налагало.
Животът на войника е по-прост.
Или ти мислиш, че аз съм безсърдечна.
Мисля, че имаш талант за оцеляване.
Максиме, стой.
Нима е толкова ужасно, че отново се срещаме?
Не. Уморен съм от битката.
Боли те да видиш баща ми толкова слаб.
Комод очаква, че баща ми ще обяви наследника си в скоро време.
Ще служиш ли на брат ми, така както служи на баща ми?
Аз винаги ще служа на Рим.
Знаеш ли...
аз все още не забравям да те спомена в молитвите си.
О, да. Аз се моля.
С тъга научих за смъртта на съпруга ти. Скърбих за него.
- Благодаря.
- И разбрах, че имаш син.
Да. Луций.
Вече е почти на осем години.
И моят син е почти на осем години.
Благодаря ти за молитвите.
Деди мои, моля Ви за съвет.
Света Майко, извести ме за волята божия за бъдещето ми.
Свети Отчи, бди над жена ми и сина ми с изваден меч.
Кажи им, че аз живея само за да ги прегърна отново.
Дeди мoи, aз ви пoчитaм...
и ще се старая да живея с достойнство, както Вие ме учихте.
Цицероне.
Г-не?
Нима понякога не ти е трудно да изпълняваш задълженията си?
Понякога правя каквото си искам.
През останалото време правя каквото се налага.
Може и да не успеем да се завърнем у дома.
Готов ли си да изпълниш дълга си в името на Рим?
Да, татко.
Ти няма да бъдеш император.
Кой по-мъдър и стар човек ще заеме мястото ми?
Поверявам властта си на Максим...
да я съхранява...
докато сената още веднъж е готов да управлява.
Рим отново ще бъде република.
- Максим.
- Да.
Разочарован си от решението ми.
Веднъж ти ми писа...
и изброи четирите основни добродетели.
Мъдрост, справедливост...
храброст...
и въздържание.
Още докато ги четях, аз разбрах, че не притежавам нито една от тях.
Но аз имам други добродетели, татко.
Амбиция.
И тя може да бъде добродетел, когато ни кара да преуспяваме.
Находчивост. Смелост.
Може би не на бойното поле, обаче...
съществуват много други видове смелост.
Преданост към рода ми...
и към теб.
Но ти не спомена никоя от добродетелите, които аз притежавам.
Дори и тогава, ти сякаш не искаше да ти бъда син.
Преувеличаваш.
Взирах се в лицата на боговете...
дано ми подскажат как да ти угодя, как да се гордееш с мен.
Една добра дума...
една яка прегръдка...
да ме притиснеш до сърцето си, силно...
щяха да топлят сърцето ми като слънце, за хиляда години.
Какво толкова ненавиждаш у мен?
Единственото, което винаги съм искал...
е твоето уважение, Цезаре.
- Татко.
- Комоде.
Недостатъците ти като син...
означават, че аз съм лош баща.
Ела.
Татко.
Щях да избия целия свят...
само за твоята обич!
Максиме, императорът има нужда от теб. Спешно е.
Скърби с мен, братко. Великият ни баща е мъртъв.
Как почина?
Хирурзите казват, че не изпитал болка.
Спрял да диша в съня си.
Татко.
Твоят император те моли за предаността ти.
Вземи ръката ми.
Давам ти я само веднъж.
Квинте.
Аве, Цезар.
Трябва да говоря със сенаторите. Необходим ми е техният съвет.
- Събудете Гай и Фалкон.
- Меч.
- Меч.
Максиме, моля те внимавай. Това не беше благоразумно.
Благоразумно? Императорът беше убит.
Императорът почина от естествена смърт.
- Защо си въоръжен, Квинте?
- Стража!
Моля те, не се съпротивлявай, Максиме.
Съжалявам. Такава е волята на Цезаря.
Яздете до зазоряване...
и тогава го екзекутирайте.
Квинте, погледни ме. Погледни ме!
Обещай ми, че ще се грижиш за семейството ми.
Семейството ти ще те посрещне в отвъдното.
На колене.
Свeти oтчe, Зaкриляй жeнa ми и cинa ми.
Кaжи им, чe aз живeя caмo зa дa ги прeгърнa oтнoвo.
Поне ми дай достойна смърт.
Както подобава на войник.
От скрежа понякога острието лепне.
Преторианецо!
- Пoмниш ли кoгa пocлeднo cи бeшe у вac?
- Двe гoдини, 264 дни и тaзи cутрин.
Свeти oтчe, зaкриляй жeнa ми и cинa ми c извaдeн мeч.
Кaжи им, чe aз живeя зa дa ги прeгърнa oтнoвo, вcичкo другo e прaх и въздух.
Кaжи им, чe aз живeя caмo зa дa ги прeгърнa oтнoвo...
вcичкo ocтaнaлo e прaх и въздух.
Тате! Тате!
Нe умирaй.
Отнoвo щe ги видиш.
Нe oщe.
Не. Те ще я почистят. Ще видиш.
Не умирай.
Ще те хвърлят на лъвовете.
Те струват повече от нас.
По-добре ли си сега?
Чиста е. Видя ли?
''Римска провинция Зукхабар''
Проксимоне!
Стари приятелю.
Всеки ден, когато ти си тук е прекрасен...
но днес е твоят най-щастлив ден.
Тези жирафи дето ми ги продаде...
не щат да се чифтосват.
Само се разхождат и ядат...
и не се чифтосват.
Продаде ми...
обратни жирафи.
- Искам си парите обратно.
- В никакъв случай.
Ще ти предложа специална отстъпка.
За какво?
Видя ли ми новата стока? Ела да ги видиш.
Някои от тях бият ли се? Скоро имам игри.
Някои ги бива да се бият, други - да умират.
Струва ми се, че на теб ти трябват и от двата вида.
Стани.
Какъв ти е занаята?
Бях ловец.
Купих го от една солна мина в Картаген.
Седни.
Знака на легиона.
- Дезертьор.
- Може би. Кой го е грижа?
- Той е испанец.
- Ще взема шест.
- За хиляда.
- Хиляда?
Само нумидиеца струва 2000.
Тези роби са направо изгнили.
Тъкмо, по- пикантно ще е.
Чакай, чакай. Чакай.
Ще се спазарим.
Ще ти дам 2000...
и четири за зверовете.
Общо 5000, като за стар приятел.
По-живо! Колко време трябва за да стигна до собствения си дом?
Аз съм Проксимон.
Аз ще ви бъда по-близък през следващите няколко дни...
които ще бъдат последните от жалкия ви живот...
от тая кучка, майка ви, дето ви е пръкнала с рев на тоя свят.
Не съм платил сума пари за вас за да ми правите компания.
Платих ги за да направя печалба от смъртта ви.
И както майките ви бяха с вас в началото...
така аз ще бъда с вас в края на живота ви.
А когато умрете, а това ще стане, може да не се съмнявате...
вашия преход ще бъде под звуците на--
Гладиатори...
Приветствам ви.
- Червено.
- Червено.
Жълто.
Жълто.
Добре.
- Червено.
- Червено.
Испанецо.
Достатъчно за сега.
И на него ще му дойде времето.
Следващия.
Испанецо.
Защо не се биеш?
Всечки трябва да се бием.
Това знака на твоите богове ли е?
Това няма ли да предизвика гнева им?
Боговете те обичат.
Червеното е цвета на боговете.
Днес ще ти трябва тяхната помощ.
Някои от вас си мислят, че няма да се бият...
а други, че не могат да се бият.
Всички така казват...
докато не излязат на арената.
Слушайте.
Убивай! Убивай! Убивай!
Забий това в плътта на другиго.
Това ще ти донесе техните апладисменти и любов.
А и ти...
и ти може да ги обикнеш...
заради това.
Накрая...
всички ще умрем.
За съжаление не можем да избираме кога...
но пък можем да изберем как да посрещнем края си...
за да ни запомнят...
като мъже.
Тези от дясно, извади щитовете!
Тези отляво, извади мечовете!
Убивай! Убивай! Убивай!
Окови ги по двойки-- червено със жълто.
Следващият.
По-живо.
- Махай се!
- Никога не ще ни управляваш, Комоде!
Влиза в Рим като завоевател. Но какво е завоювал?
Дай му време, Гракх. Млад е още.
Мисля, че много добре би се справил.
Заради Рим, или заради теб самия?
Иди при майка си, Луций. На нея това ще и хареса.
Луций!
Майко!
Аве, Цезар.
Сенатори.
Рим приветства новия си император.
Верните ти поданици те посрещат с добре дошъл, Ваше Височество.
Благодаря ти, Фалконе.
А що се отнася до верните поданици, надявам се, че не струваха скъпо.
- Цезаре.
- Гракх.
Цял Рим се радва на завръщането ти, Цезаре.
Много проблеми изискват вниманието ти.
Тишина, моля! Тишина!
За да се ориентираш, цезаре, сенатът изготви поредица протоколи...
за да започнем да се занимаваме с множеството проблеми в града...
като начало - хигиената в Гръцкия квартал...
за да се борим с чумата, която надига глава там.
Така че, ако Цезаря--
Нима не виждаш, Гракх?
Точно тове е проблемът, нали така?
Баща ми прекарваше всичкото си време в изучаване на...
научни и философски книги.
Вечерите си прекарваше в четене на свитъци от сената.
А през цялото това време, народа беше забравен.
Но сената е народа, господарю...
избран е от народа за да говори от негово име.
Съмнявам се, че голяма част от народа яде богато като теб, Гракх...
или има такива прекрасни любовници, като теб, Гай.
Аз мисля, че разбирам собствения си народ.
Ами тогава може би Цезар ще има добрината да ни поучи...
изхождайки от огромния си опит.
Аз го наричам любов.
Аз съм техния баща.
Народът е мое дете.
Аз ще го прегърна и притисна до сърцето си.
Господарю, прегръщал ли си някога умиращ от чума?
Не, но ако отново ме прекъснеш...
уверявам те, че ти ще го направиш.
Сенаторе, брат ми е много уморен.
Дай ми списъка си.
Цезарят ще направи това, което Рим изисква.
Господарке, както винаги...
подчинявам се и на най-малкия ти жест.
Кой би се осмелил да ме поучава?
Има известна полза от сената, Комоде.
Каква полза? Те само приказват.
Трябва да бъдем само...
ти и аз...
и Рим.
И дума да не става.
Винаги е имало сенат.
Рим се е променил.
Необходим е император, който да управлява една империя.
Разбира се, но остави на хората техните--
Илюзии?
Традиции.
Войната на баща ми срещу варварите...
и той самият го каза - тя нищо не постигна. Но народът го обичаше.
Народът винаги е обичал победите.
Защо?
Той не вижда битките.
Какво го интересува него Германия?
Него го интересува величието на Рим.
Величието на Рим.
А какво представлява то?
То е идея--
величието.
Величието е виждане.
Точно така. Виждане.
Нима не разбираш, Люсила?
Аз ще дам на народа виждането за Рим, и заради това той ще ме обикне.
И скоро ще забрави скучните поучения на няколко сухи старци.
Аз ще дам на народа най-великото виждане в живота му.
Бяло и червено вино за вас.
Игри.
Игри в продължение на сто и петдесет дни.
По-умен е отколкото си мислех.
Умен.
Цял Рим би му се присмивал...
ако не го беше толкова страх от преторианската му гвардия.
Страх и удивление-- силна комбинация.
Ти наистина ли мислиш, че хората ще се подлъжат от това?
Аз мисля, че той знае какво представлява Рим.
Рим е тълпата.
Покажи им фокуси и ще им отвлечеш вниманието.
Огнеми им свободата и те пак ще те аплодират.
Туптящото сърце на Рим...
не е мрамора в сената.
То е пясъка на Колизея.
Той ще им даде смърт...
и те ще го обикнат заради това.
Испанецо.
Нима не ви е забавно?
Нима не ви е забавно?
Нима не сте тук за това?
Испанеца! Испанеца!
Какво искаш?
Момиче?
Момче?
Викал си ме.
Да, извиках те.
Бива те испанецо, но не чак толкова.
Можеш да бъдеш великолепен.
От мен се иска да убивам, и аз убивам.
Това е достатъчно.
Това е достатъчно в провинциите, но не и в Рим.
Младият император...
е уредил поредица от зрелища...
за да почете смъртта на баща си...
Марк Аврелий.
Това ми си струва смешно...
тъй като именно Марк Аврелий--
мъдрият, всезнаещият Марк Аврелий--
ни закри.
И накрая, след като пет години едва свързвахме двата края...
в села гъмжащи от бълхи...
най-накрая се завръщаме там, където ни е мястото...
в Колизея.
О, трябва да видиш Колизея, испанецо.
Петдесет хиляди римляни...
които следят всяко движение на меча ти...
с копнеж очакващи да нанесеш смъртоносния удар.
Тишината преди да нанесеш удара...
И шумът след това.
Той се усилва.
Той се усилва като--
като буря...
сякаш ти самият си бога на гръмотевиците.
Ти беше гладиатор?
Да, бях.
Спечели свободата си?
Много отдавна императорът...
ме дари с един rudis.
Това е само един дървен меч.
Символът на свободата ти.
Той ме докосна по рамото, и аз бях свободен.
Ти познаваше Марк Аврелий?
Не казах, че го познавам. Казах, че веднъж ме докосна по рамото.
Попита ме какво искам.
И аз също искам да стоя пред императора...
като теб.
Тогава слушай мен.
Учи се ог мен.
Аз не бях най-добрият защото най-бързо убивах.
Аз бях най-добрият защото тълпата ме обичаше.
Спечели тълпата...
и ще спечелиш свободата си.
Ще спечеля тълпата.
Аз ще им дам нещо невиждано до сега.
Така че, испанецо, заедно ще вървим в Рим...
към кървави приключения...
и тоя блуден град ще ни кърми...
до като сме сити и дебели не можем повече да цицаме.
И тогава...
когато достатъчно мъже загинат...
може би ти ще се сдобиеш със свободата си.
Дръж. Вземи това.
Там някъде е тя--
моята страна...
моят дом.
Жена ми готви.
Дъщерите ми носят вода от реката.
Дали отново ще ги видя?
Мисля, че не.
Вярваш ли, че отново ще ги видиш след като умреш?
Да, мисля, че да.
Обаче...
аз скоро ще умра.
А те няма да умрат още дълги години.
Ще трябва да чакам.
Но ти би чакал?
Разбира се.
Виж...
моята жена...
и моя син...
вече ме чакат.
Ти отново ще ги видиш.
Но не още.
Не още, освен ако--
Не още.
Не още.
Ето. Ето го.
Излизай.
Мърдай! Мърдай! Излизай!
Радвам се да те видя отново, стари приятелю.
Донеси ми късмет.
Изобщо някога виждал ли си нещо такова?
Аз не знаех, че човек може да строи такива неща.
Спечели тълпата.
Влизай вътре! Мърдай!
Вътре!
Той спи толкова дълбоко защото е обичан.
Ела, братко. Късно е.
Аз ще превърна Рим в чудото на вековете.
Това е което Гракх и приятелите му не разбират.
Главата ми се пръска от всичките ми желания.
Изпий този тоник.
Мисля, че подходящият момент почти вече настъпи.
Бих могъл да обявя разпускането на сената...
по време на празненството в чест на баща ни.
Мислиш ли, че трябва да го направя?
Хората готови ли са?
Мисля,че сега трябва да почиваш.
Ще останеш ли при мен?
Още ли се боиш от тъмното, братко?
Още.
Винаги.
- Остани с мен тази вечер.
- Знаеш, че няма да го сторя.
Целуни ме тогава.
Спи, братко.
По-живо!
Вземи ме.
Хайде, стига толкова.
Императорът иска битки, а аз не искам да жертвам най-добрите си бойци.
Тълпата иска битки и императорът им дава битки.
- А на теб - Картагенската битка.
- Картагенското клане.
Защо не отидете в затвора и не изкарате всички просяци и крадци.
Направихме го.
Ако вие искате да погубите най-добрите гладиатори в империята...
тогава аз искам да ми се плати двойно.
Ще получиш толкова, колкото се пазарихме иначе ще развалим пазарлъка.
Не ти се харесва?
Тогава можеш да се върнеш обратно в кенефа откъдето се домъкна.
Касий, моля те! Касий!
Гладиаторе, ти ли си този, когото наричат испанеца?
Да.
Казаха ми, че си великан.
Казват, че с една ръка можеш да строшиш мъжки череп.
Мъжки череп? Не.
На момче - мога.
- Има ли хубави коне в Испания?
- Едни от най-хубавите.
Това е Аргенто...
а това е Скарто.
Конете ми.
Отнеха ми ги.
Харесваш ми, Испанецо. Ще викам за теб.
- На теб ти разрешават да гледаш игрите?
- Вуйчо казва, че това ме прави силен.
- Ами баща ти какво казва?
- Баща ми е умрял.
Господарю Луций, време е.
Трябва да си тръгвам.
Името ти е Луций?
Луций Вер, като баща ми.
Спускай!
Клавдий!
- Да?
- Още щитове!
Когато императорът влезе...
вдигнете оръжията, отдайте му чест...
и говорете в хор.
Обърнете се с лице към императора...
и не се обръщайте с гръб към него.
Идете и загинете с чест.
Аве, могъщи Цезарю!
Цезар! Цезар! Цезар! Цезар!
Ние, умиращите те приветстваме!
На този ден...
ние обръщаме поглед към героичното древност...
за да ви представим...
второто падане на могъщия Картаген!
В безплодната равнина Зама...
бяха непобедимите армии...
на варварина Ханибал.
Жестоки наемници и войни...
от всички диви народности...
отдадени на безмилостно
разрушение...
и покоряване.
Вашият император...
с удоволствие ви представя...
варварската орда!
Някой от вас служил ли е в армията?
Да. Аз служих с теб при Виндобона.
Ти ще можеш да ми помогнеш.
Каквото и да излезе от изхода...
шансът ни да оживеем е по-добър, ако действаме заедно.
Разбирате ли?
Ако действаме заедно, ще оживеем.
Императорът с удоволствие ви представя легионерите
на Сципион Африкански!
До смърт!
Убивай! Убивай! Убивай!
Близо един до друг!
Сгъсти се!
В шахматен ред! В шахматен ред!
- Скоро всичките ти мъже ще загинат.
- Нямате никакъв шанс.
Допри щитовете плътно! Стой нагъсто!
Задръж!
Задръж!
Всички заедно!
Браво!
Задръж!
Ниско долу! Ниско долу!
Да!
Хаген!
Тази колона при колесницата! Тази колона да остане с мен!
Бързо!
- Излез от там!
- Живо!
Максиме!
В колона по един! В колона по един!
Победихме!
Позабравил съм историята, Касий...
но нима не трябваше варварите да загубят Картагенската битка?
Да, господарю.
Прости ми, господарю.
Не, аз обичам изненадите.
Кой е той?
Наричат го Испанеца, господарю.
- Мисля, че ще се запозная с него.
- Да, господарю.
Ура за варварите!
Напред! На оръжие!
Хвърли оръжието!
Гладиаторе, императорът те вика.
Аз съм на услугите на императора.
Стани. Стани.
Заслужаваш славата си, Испанецо.
Не мисля, че досега е имало гладиатор, който би могъл да ти излезе на среща.
А този млад човек, за него ти си самият Хектор, или май беше Херкулес?
Защо героят не се открие и ни каже името си?
Нали имаш име?
Името ми е Гладиатор.
Как се осмеляваш да ми обръщаш гръб?
Роб!
Свали си шлема и ми кажи името си!
Името ми е Максим Децим Меридий...
командир на северните армии...
генерал на Феликсовите легиони...
верен слуга на истинския император, Марк Аврелий...
баща на убит син...
мъж на убита жена...
и аз ще си отмъстя, ако не в този живот, то в отвъдния.
На оръжие!
Да живее! Да живее! Да живее!
Стража, свободно!
Максим! Максим! Максим! Максим!
Защо той е още жив?
Не зная.
Той не би трябвало да е жив.
Това ме дразни.
Ужасно съм раздразнен.
Аз направих каквото се налагаше.
Ако Татко бе постигнал своето, империята щеше да се разпадне.
Ти нали осъзнаваш това?
Какво изпита, когато го видя?
Нищо не изпитах.
Нима той не те нарани жестоко?
Не повече, отколкото аз него.
Излъгаха ме в Германия.
Казаха ми, че е мъртъв.
След като ме лъжат, значи не ме уважават.
А след като не ме уважават, как изобщо могат да ме обикнат?
Тогава трябва да дадеш на легионите да разберат...
че тяхното предателство...
не ще остане безнаказано.
Горката ми сестра.
Не бих искал да съм на мястото на враговете ти.
Какво ще направиш?
От тук.
Богатите матрони плащат скъпо за да ги задоволяват най-храбрите шампиони.
Знаех си аз, че брат ти ще изпрати убийци.
Но не мислех, че ще изпрати най- добрия си убиец.
Максиме, той не знае.
Семейството ми беше живо изгорено и разпънато на кръст.
- Аз изобщо не знаех--
- Не ме лъжи!
Аз плаках за тях.
Така както плака за баща си? Така както плака за баща си?
От този ден насам живея в затвор от страх.
Да не можеш да оплачеш баща си, защото те е страх от брат ти.
Да живееш в ужас всеки миг от всеки ден...
защото синът ти е наследник на трона.
О, аз плаках.
Моят син...
беше невинен.
И моят син е невинен.
И моят син ли трябва да загине преди да заслужа доверието ти?
Какво значение има дали ти имам доверие или не?
Боговете те пощадиха. Нима не го осъзнаваш?
Днес видях как един роб става по-могъщ от Римския император.
Боговете ме били пощадили?
Аз съм в ръцете им, единственото, което мога да правя е да забавлявам тълпата.
Но именно това е властта.
Тълпата е Рим, и докато Комод има власт над нея, има власт над всичко.
Чуй ме.
Брат ми има врагове, най-вече в сената.
Но докато народът е зад него...
никой не се бе осмелявал да му се противопостави, докато не се появи ти.
Против него са, и въпреки това нищо не правят.
Има и политици, които са посветили живота си на Рим.
И най-вече един човек.
Ако успея да го уредя, ще се срещнеш ли с него?
Нима не разбираш?
Аз може да умра в тази килия през нощта или утре на арената.
Аз съм роб!
Какво мога аз да направя?
Този човек иска това, което и ти искаш.
Тогава него го накарай го да убие Комод!
Навремето познавах един човек...
благородник, с принципи...
който обичаше баща ми...
и баща ми го обичаше.
Този човек добре служи на Рим.
Няма го вече този човек.
Брат ти добре си свърши работата.
Позволи ми да ти помогна.
Да...
ти можеш да ми помогнеш.
Забрави, че някога си ме познавала...
и никога повече не идвай тук.
Стража! Дамата приключи с мен.
Максиме.
Ти си командвал легиони? Имал си много победи?
В Германия?
В много страни.
Генерале!
Името ти е прославено.
Той трябва да убие името ти преди да убие теб.
Да, в далечния край.
- Сенатор Гай.
- Добър ден.
Сенатор Гракх.
Не те виждаме често да се наслаждаваш на удоволствията на вулгарната тълпа.
Аз не се правя на човек от народа, Сенаторе...
но се старая да бъда човек за народа.
Цезар! Цезар! Цезар! Цезар!
Народе римски!
На четвъртия ден от Антиохия...
ние ще посрещнем 64-тия ден от игрите.
И в августейшата си милост...
императорът благоволи да възнагради народа римски...
с един исторически заключителен двубой.
Завръщайки се днес в Колизея, след петгодишно отсъствие...
Цезар с удоволствие ви представя...
единствения непобеден шампион...
в историята на Рим...
легендарния Тигрис...
от Галия!
Той твърде добре умее да флиртува с тълпата.
Марк Аврелий имаше една мечта, наречена Рим.
Това не е тя. Това не е тя!
Марк Аврелий е мъртъв, Максиме.
Ние смъртните не сме нищо повече от сенки и прах.
Сенки и прах, Максиме!
От школата на Антоний Проксимон...
Цезар с гордост ви представя...
Елий Максим!
Така го аплодират сякаш е един от тях.
Тълпата е непостоянна, братко. Той ще бъде забравен за около месец.
Не, много по-скоро.
Вече е уредено.
Ние, умиращите те приветстваме.
С теб сме, Максиме!
Дърпай! Дърпай! Дърпай!
Пускай! Пускай!
- Изкорми го!
- Убий го! Убий го!
Убивай! Убивай! Убивай!
Убивай! Убивай!
Максим Милостивия!
Стража напред! Готови!
Какво да те правя теб?
Ти просто отказваш...
да умреш.
Нима сме толкова различни, ти и аз?
Ти отнемаш живот, когато се налага...
и аз също.
Само още един живот трябва да отнема. Тогава вече ще приключа.
Ами отнеми го сега.
Казаха ми, че синът ти...
пищял като момиче...
когато го приковали на кръста...
а жена ти...
стенала като блудница...
когато я насилвали...
отново и отново...
и отново.
Скоро ще отмине и времето на твоето величие.
Ваше Височество.
Генерале!
Генерале!
- Генерале!
- Цицероне!
- Къде ви е лагера?
- Остия.
- Обичаме те, Максиме!
- Слава на победителя!
Кажи на хората, че генералът им е жив. Намери ме.
- Мърдай!
- Намери ме!
Те могат ли да те чуят?
Кой?
Семейството ти, в отвъдното.
- О, да.
- Какво им казваш?
На момчето си...
казвам, че скоро ще го видя отново...
и да си държи ниско петите, като язди.
На жена си...
- не е твоя работа.
А сега те обичат Максим заради милосърдието му.
Така че не мога просто да го убия - така ще изляза още по-немилосърден.
Цялата тази работа е един голям кошмар.
Той ти се противопоставя.
Всяка негова победа е предизвикателство към теб.
Тълпата вижда това, а също и сената.
Със всеки изминат ден от живота му, те стават все по-дръзки.
- Убий го.
- Не.
Няма да го преврърна в мъченик.
Чувал съм за...
за един вид морска змия...
която привлича плячката си по много необикновен начин.
Тя ляга на морското дъно все едно, че е ранена.
И тогава враговете и се приближават...
но въпреки това тя продължава да лежи неподвижно.
След това враговете и отхапват късчета от нея...
но тя продължава да не се помръдва.
Значи...
и ние ще лежим неподвижно...
и ще позволим на враговете си да се приближат и да гризат.
Нареди да бъде проследен всеки сенатор.
Цицероне, стари приятелю. Мислех, че повече няма да те видя.
- Мислех, че си мъртъв.
- Почти.
- От колко време хората са в Остия?
- Цяла зима.
- И как са?
- Затлъстели и отегчени.
- Кой ги командва?
- Някакъв глупак от Рим.
За колко време могат да бъдат в бойна готовност?
За теб, още утре.
Искам да ми свършиш една работа.
Ела, виж. Ако не си го видял на арената можеш да видиш зрелището тук.
Великанът Максим разгромява нашия император Комод.
Какво да правим? Той не се подчинява на никого.
О, боже!
- Довърши го! Той е победен!
- Дайте път! Дайте път!
Господарке? Служих на баща ти при Виндобона.
- Назад!
- Господарке?
Служих на баща ти при Виндобона.
Назад!
И служих на Генерал Максим. И все още му служа.
Спри.
Спри.
Отдръпнете се.
Генералът ти праща вест, че ще се срещне с твоя политик.
За предаността ти, войнико.
Благодаря ти, господарке.
Оставете ни.
Сенатор Гракх.
Генерале.
Надявам, се че моето идване тук днес в достатъчна степен доказва...
че можеш да ми имаш доверие.
- Сенатът е с теб?
- Сенатът?
Да. Аз мога да говоря от тяхно име.
Можеш ли да купиш свободата ми и да ме измъкнеш от Рим?
За какво?
Изкарай ме извън градските стени.
Уреди отпочинали коне да ме откарат до Остия.
Моята армия е установена на лагер там.
До здрач на втория ден ще се завърна начело на 5000 души.
Но всички легиони имат нови командири...
предани на Комод.
Нека само моите хора да ме видят жив, и ще видиш на кого са предани те.
Това е лудост.
От сто години Римска армия не е влизала в столицата.
Аз няма да заменя една диктатура с друга!
Времето за половинчати мерки и приказки мина, Сенаторе.
А след славния ти преврат какво?
Ще вземеш 5000-те си войни и ще се оттеглиш?
Ще се оттегля.
Войниците ще останат да ви пазят...
под командването на сената.
Значи...
веднъж след като Рим е твой, ще го дадеш обратно на народа?
Кажи ми, защо?
Защото такава бе последната воля на един умиращ човек.
Аз ще убия Комод.
Съдбата на Рим оставям на вас.
Марк Аврелий ти имаше доверие.
Дъщеря му ти има доверие.
И аз ще ти имам доверие.
Но разполагаме с малко време.
Дай ми два дена...
и ще откупя свободата ти.
А ти--
гледай да оживееш...
защото иначе аз ще загина.
А сега ние трябва да си вървим.
Няма да стане.
Императорът знае твърде много.
А що се отнася до мен...
става опасно.
Ще ти се плати след като се завърна.
Давам ти думата си.
Твоята дума? Ами ако не се завърнеш?
Спомняш ли си какво значи да имаш доверие, Проксимоне?
Доверие?
На кого да имам доверие?
- Аз ще убия Комод.
- На мен пък за какво ми трябва това?
Той ме прави богат.
О, аз--
аз зная, че ти си човек думата си, Генерале.
Зная, че ти би умрял за едната чест.
Ти би умрял за Рим.
Ти би умрял за паметта на дедите си.
Аз обаче--
забавлявам хората.
Стража!
Той уби човека, който те освободи.
Преторианци, господарю.
Стой!
Къде беше?
Повиках те.
Моля те, братко.
Какво те тревожи?
Гракх има ли нова любовница?
Не зная.
Мислех, че си се виждала с него.
Той заразява всекиго като тифусна треска.
Заради здравето на цял Рим, на сената трябва да му се пусне кръв.
А и неговата кръв ще се лее.
Много скоро.
Но не тази вечер.
Спомняш ли си какво каза баща ни веднъж?
''Той е сън...
кошмарен сън--
- живота.''
Мислиш ли, че това е вярно?
Не зная.
Аз мисля, че е.
Само ти ми остана и единствено с теб мога да го споделя.
Отвори уста.
Знаеш, че те обичам.
И аз те обичам.
Вън! Излизай!
Живо!
Поздравления, Генерале!
Имаш много убедителни приятели.
Брат ми е арестувал Гракх.
По никой начин няма повече да чакаме. Трябва да тръгнем довечера.
Проксимон ще дойде в полунощ и ще те отведе при вратите.
Слугата ти, Цицерон, ще те чака там с конете.
Ти направи всичко това?
Да.
Прекалено голям риск поемаш.
Имам много неща да изкупвам.
Нищо нямаш да изкупваш.
Обичаш сина си. Силна си заради него.
Омръзна ми да бъда силна.
Брат ми мрази целия свят, а най-много теб.
- Защото баща ти избра мен?
- Не.
Защото баща ми обичаше теб.
И защото аз те обичах.
Много отдавна.
Много ли бях различна тогава?
Повече се смееше тогава.
През целия си живот съм се чувствала сама...
освен когато бях с теб.
Трябва да вървя.
Да.
На ти! На!
Победих те.
Не е ли късно да си играеш на легионер?
Аз не съм легионер.
- Не си легионер?
- Гладиатор съм.
Гладиатор?
Гладиаторите се бият само по време на игри.
Нима не искаш да бъдеш велик Римски войн като Юлий Цезар?
Аз съм Максим, спасителя на Рим!
Спасителя на Рим?
Кой ти каза това?
Къде е Луций?
Той е при императора.
- Тя не можа.
- Да, направи го.
Извади я от кошницата...
и я притисна до гръдта си, точно над сърцето.
Тя я ухапа в гръдта?
Да.
Виждаш ли, Луций, понякога дамите от кралско потекло...
се държат много странно и правят много странни неща в името на любовта.
Аз мисля, че това е глупаво.
И аз също.
И аз също.
Сестро, заповядай при нас.
Аз чета на милия Луций.
- И аз също чета.
- Да.
Той е много умно малко момченце. Ще стане великолепен император един ден.
Четем за великия Марк Антоний и приключенията му в Египет.
А царицата се самоубила със змия.
А само като ти разкажа какво е станало с нашите прадеди.
Ако си много послушен, утре вечер ще ти разкажа историята на император Клавдий.
Той бе предаден...
от най-близките си...
от собствената си кръв.
Те шушукали из тъмните кьошета...
излизали късно през нощта...
и заговорничели...
и загаворничели.
Но Император Клавдий разбрал, че те кроели нещо.
Той знаел, че те били усърдни малки пчелици.
И една вечер той седнал с една от тях...
и я погледнал...
и казал...
''Кажи ми какви ги вършиш...
усърдна малка пчелице...
или аз ще убия най- близките ти.
Ще гледаш как се къпя в кръвта им.''
Но сърцето на императора било сломено.
Малката пчелица го бе наранила...
повече от всеки друг.
И какво мислиш, че станало по-нататък, Луций?
Не зная, Вуйчо.
Малката пчелица всичко му казала.
Отвори, в името на императора!
Проксимоне!
Отваряй портите в името на императора!
Отваряй портите!
Отваряй портите, Проксимоне.
Искаш да загинеш ли, старче?
Ето.
Всичко е готово.
Изглежда, че си спечелил свободата си.
Нима има опасност да станеш добър човек?
- Джуба.
- Всички врагове на императора умират!
Отвори портите!
Дърпай!
Живо! Строй се в колона от дясно!
На мен ми трябват само мигове, така че не рискувайте живота си излишно.
Ако не искате да имате нищо общо с това, върнете се в килиите си.
Ще те чакаме тук, Максиме!
- Сила и чест.
- Върви.
Сила и чест.
За прицел! Опъни лъковете!
Сенки и прах.
Съжалявам.
Готово.
Ами племенника ми?
Ами майка му?
Нима те трябва да споделят съдбата на любовника и?
Или да проявя милосърдие?
Комод Милосърдния.
Сега Луций ще остане при мен.
А ако майка му...
само ме погледне...
по начин, който не ми се харесва...
той ще загине.
А ако тя реши...
да бъде благородна...
и сама сложи край на живота си...
той ще загине.
А ти...
ти ще ме обичаш...
както аз те обичах.
Ще ме дариш с наследник...
с чиста кръв...
за да могат Комод и потомците му...
да управляват в продължение на хиляда години.
Нима аз не съм милостив?
Нима аз не съм милостив?
Викат за теб.
Генералът...
който стана роб.
Робът, който стана гладиатор.
Гладиаторът, който се противопостави на императора.
Изключително интересна история.
А сега хората искат да разберат как тя ще свърши.
Само славна смърт ще ги задоволи.
А какво може да бъде по-славно...
от двубой със самия император на голямата арена.
Ти ще се биеш с мен?
Защо не?
Нима мислиш, че ме е страх?
Мисля, че цял живот те е било страх.
За разлика от Максим Непобедимия, който не знае що е страх?
Някога познавах един човек, който рече:''Смъртта се усмихва на всички нас.
Човек само може да и отвърне с усмивка''.
Чудя се.
Дали твоят приятел се усмихна на собствената си смърт?
Ти би трябвало да знаеш.
Той беше твой баща.
Ти обичаше баща ми, зная...
но и аз го обичах.
И това ни прави братя, нима не е така?
Усмихни ми се сега, братко.
Сложете му бронята. Прикрийте му раната.
В кръг!
Квинте, меч.
Дай ми твоя меч.
Меч! Дайте ми меч!
Мечове в ножниците.
Освободи хората ми.
Сенатор Гракх да бъде възстановен на предишния си пост.
Имаше една мечта, на име Рим.
Тя ще се осъществи.
Такава е повелята на Марк Аврелий.
Освободете затворниците! Бегом!
Луций е в безопасност.
Иди при тях.
Ти си у дома.
Нима Рим си струва живота на един достоен човек?
Някога бяхме убедени в това.
Убедете ни отново.
Той беше войник на Рим.
Почетете го.
Кой ще ми помогне да го носим?
Сега вече сме свободни.
Аз ще те видя отново.
Но не още.
Не още.