Changing Lanes (2002) Свали субтитрите
Мисля това да бъде стаята на момчетата.
Най-голямата спалня?
- Момчетата имат нужда от пространство.
- Колко са големи?
- Стивън е на десет, а Дани на седем.
- Щастливци.
Щастлив татко.
Всичко наред ли е...
- Това е първата ми къща и...
- Дойл, ще получите заема.
Не съм сигурен, че съм попълнил всичко правилно.
Одобрен сте. Ние ще подготвим всички документи до утре.
Елате да кажем към 12:30 и ще подпишем окончателния договор.
Ами ти?
- Той е купил всички тези инструменти.
- Точно така.
Знаете ли, че той построи тази зала?
Както и една галерия...
един приют и една болница в Мексико...
и още много страхотни неща.
Срещнах Саймън Дън в колежа.
Аз преподавах на деца от местното училище...
деца, които нямаха много... средства.
И една от колежките ми каза,...
че нейният дядо обича да помага на децата.
Името й беше Мина Дън.
Всъщност тя седи точно там.
Така аз и моята приятелка отидохме при дядо й и му казахме,...
че има деца, които се нуждаят от детска площадка.
Имахме нужда от 1 000 долара. Той каза "Вижте какво,
няма да ви дам 1 000 долара,...
за да построите една детска площадка.
Ще ви дам 10 000, за да построите десет."
Така и стана.
- От колко време свириш на цигулка?
- Шест години.
- Ами ти?
Чувствам се като шампанско. Разбирам същността на празника.
Виждам мехурчетата в шампанското...
като нещо красиво и добро.
Не че част от душата ми се изпарява...
ами сякаш... сякаш... се издига...
от...
от радост.
Това, което се опитвам да кажа е, че...
Не искам шампанско.
Аз съм шампанско.
Прекрасно е да си жив. Благодаря, че ме изслушахте.
Благодаря, че ни разказа.
- Аз съм Майк и съм алкохолик.
- Здравей, Майк!
Не съм пил от 15 дена.
Мина, чакай малко!
Дядо ми те харесваше по някакви негови си шантави причини.
Само заради това ти позволих да кажеш словото днес.
Чакай малко. Мина, ние сме приятели.
Бяхме приятели много отдавна.
Мина, дължа ти толкова много.
Какво ти става?
Какво имаш предвид?
- Ще се видим в съда.
- Мина! Почакай.
Всичко е наред. Остави я.
Остави я. Джордж, Мелиса, как сте?
- Здравей.
- Радвам се да ви видя.
...Дари ме със спокойствие,...
за да приема нещата, които не мога да променя...
и мъдростта да разпозная разликата...
и да продължавам да се връщам.
Действа, ако ти работиш, така че - работи. Заслужаваш го.
- Добро утро, Джулия.
- Здравей, Гевин.
Здравейте, всички.
...да изпълнява горепосочените условия, тогава наемателят и наемодателят...
Не заслужавам това. Нищо лошо не съм направил...
А тя изведнъж решава да ме намрази.
- Един момент, Том.
- Не, нищо.
Работи си. Просто искам да ти кажа новината.
Знаеш, че не съм направил абсолютно нищо нередно.
Та каква е работата с това за шампанското?
- О, ами това беше... Това е просто...
- Това е метафора.
Да. Но аз не пия...
и това е важното, нали така?
Внимавай с метафорите. Само едно питие, нали?
Тя се ядосва на теб, защото не може да се ядоса на него.
Той беше твой клиент. Тя не е. Саймън Дън беше твой клиент.
Просто тя все още е бясна заради това.
Това са нейните чувства, не твоите.
- Знам, Стивън.
- Ти имаш подписани всички документи.
Просто си свърши работата, Гевин.
- Не сме направили нищо лошо.
- Разбира се, че не сме.
Представи документите и си излез.
- Става ли?
- Добре.
Добре, господин Уорън.
Това, което искате е застраховка, но не сте сигурни за цената.
Важното е да решите точно от какво имате нужда.
Тази полица няма да ви струва повече от 15 долара на месец.
Точно така.
Елън, обади се в съда и им кажи, че ще закъснея.
Знаеш ли какво? Просто се обади в кабинета на Кауфман...
и му кажи, че съм се обадил да предупредя, че ще закъснея, става ли?
"Ваша чест, днес аз представлявам себе си...
защото искам да чуете искреността на това, което ще кажа.
Момчетата се нуждаят от бащите си. Момчетата се нуждаят от бащите си."
- Добре ли сте?
- Да. А вие?
Да. Имате ли застраховка?
Да, разбира се.
- Току-що ни се обадиха от съда.
- Претърпях катастрофа.
- Добре ли си?
- Да, нищо ми няма.
- Добре съм. Нищо страшно.
- Нищо?
- Това кой е?
- Никой.
- Това може и да е нищо за теб...
- Не, недей! Не го прави!
- Ще направя това, което трябва.
- Съжалявам.
- Трябва да го направя, нали разбираш?
- Така мисля.
Трябва. Да, изчакайте за момент!
- Точен във всичките си действия.
- Изчакайте за момент, става ли?
- Какво искаш да направя?
- Кажи на съда, че идвам.
ОК, кажи им, че съм пред вратата. Добре, благодаря ти.
- Ще отнеме само пет минути.
- Трябва да вървя.
Би трябвало да държите застраховката си на по-лесно място...
- а не в куфарчето си.
- Не търся това.
Хайде де! По дяволите.
Благодаря ви. Благодаря ви.
Благодаря ви. Много мило. Вижте. Да направим следното.
Ще ви напиша чек без да пиша сума, а когато ремонтират колата ви...
- Не ти искам чека, човече.
- Имате лице на честен човек.
- Не се притестнявай за това.
- Искам всичко да бъде точно.
- Хайде де! Моля ви! Закъснявам!
- И аз закъснявам!
За мен е важно всичко да бъде точно. За вас също би трябвало да е важно.
Това е. Съжалявам. Трябва да тръгвам.
- За какво съжаляваш?
- Трябва да тръгвам, човече. Закъснях.
И аз закъснявам! Може ли да ме хвърлиш донякъде?
- Съжалявам.
- Къде отиваш, бе, човек?
- Не ме оставяй така тук!
- Повече късмет следващия път.
Повече късмет...
Хей, напускаш местопроизшествието!
Ваша чест, извинявам се, че закъснях.
- Претърпях катастрофа.
- Добре ли сте?
- Да, ваша чест.
- Имаше ли пострадали?
Тогава може ли г-н Кауфман да започне?
Ваша чест, от самото си създаване Фондация "Саймън Дън"...
беше управлявана от г-н Дън и борда на попечителите...
в който работеше и неговата внучка - клиентката ми Мина Дън.
След смъртта му, бордът бе разпуснат.
Бихме искали да знаем защо.
Това беше изискване на моя клиент, ваша чест.
Защо той би искал това? Тези хора са били негови приятели.
Те са били чудесни хора, които са обичали децата и музиката...
но не са били достатъчно квалифицирани да управляват фондация от 100 млн. долара.
- Ето защо той подписа...
- Ваша чест, моля ви.
Обърнете се към съда, адвокат.
Саймън Дън подписа документ, с който определя...
Уолтър Арнел и Стивън Делано за единствени попечители на фондацията.
Той беше възрастен и беше използван.
Ти се възползва от него, Гевин!
Сега вие предявявате обвинение в престъпление, мис Дън...
а това е съд за легализиране на завещанието, не е наказателен съд.
- Вашата клиентка разбира ли това?
- Да, ваша чест.
Ваша чест, не съм тук, за да обсъждам нечие мнение...
относно намеренията на Саймън Дън.
Тук съм, за да представя пред съда документи...
които са подписани от г-н Дън.
Те са нотариално заверени.
Те определят точния начин за управлението на фондацията
според желанието на г-н Дън,...
а не на неговата внучка.
- Може ли?
- Какво имате?
Споразумение за попечителство...
Документ за освобождаване от данъци...
Генерално пълномощно.
- Г-н Баник?
- Извинете.
Г-н Баник?
Допуснал съм грешка.
Каква грешка?
Сутринта, след катастрофата...
обменях информация с другия шофьор за застраховката...
и използвах папката с документите...
за да, нали разбирате, да... сещате се, за да...
Не, не се сещам.
За да запиша името и адреса си.
И му я дадох.
Не мислех много трезво, предполагам, сигурно заради катастрофата.
Взехте ли името му?
Дали съм взел... Да, разбира се, че взех името му.
Да му се обадим.
Ами... ако си спомням добре... ваша чест...
- Мисля, че не си е вкъщи.
- Откъде сте сигурен?
Той спомена нещо, че...
много бързал, защото...
имал някаква среща.
- Обадете му се и оставете съобщение.
- Да, разбира се. Ще го направя.
Ваша чест, мога ли да направя едно предложение?
Аз не бързам, а и знам как се чувства човек
след като преживее катастрофа?
Да. Благодаря, Тери.
Не, няма нужда.
Е, Гевин, когато човекът, чието име не знаеш...
приключи със срещата, на която казваш, че е...
би ли му се обадил на номера, който мислиш, че е в колата ти...
и би ли взел документите, които ни уверяваш, че доказват...
че, старши съдружниците на вашата адвокатска кантора...
имат право да контролират парите, които Саймън Дън е завещал на децата на Ню Йорк?
Няма значение. Той ще направи копие. Ще донесе копие.
Един документ с автентичен подпис...
все още притежава магическа сила.
Без този документ с автентичен подпис...
мис Дън може да осъди адвокатската кантора за измама и...
има вероятност да изпрати вас и колегите ви... в затвора.
Г-н Баник, намерете вашия човек...
и ми донесете тези документи до края на работното време.
- Благодаря ви, ваша чест.
- Благодаря.
- Един момент, сър.
- Моля, вдигнете ръцете си.
Момент, един момент, моля.
- Добре.
- Благодаря ви, сър.
- Татко!
- Здравейте, момчета.
- Закъсня. Мама вече влезе.
- Какво има в чантата.
- Коя чанта?
- Татко!
О, тази чанта. Това е подарък за съдията.
Аз искам подарък! Аз искам подарък!
- Не би трябвало да го лъжеш, татко.
- Добре, добре.
Не бих дал на съдията толкова хубав подарък.
Честит рожден ден. Чуйте ме, момчета.
Всичко ще се нареди. Купих къща.
- В Орегон?
- Не, в Куийнс.
- Мама казва, че ще се местим в Орегон.
- Вече няма да е нужно.
Затова купих къщата - за да не отидете в Орегон.
Ти с нас ли ще живееш?
Да видим какво ще каже съдията, става ли?
Съдът отказва искането за съвместно попечителство...
и присъжда самостоятелно попечителство на майката.
Почакайте!
Мис Гибсън се мести в Орегон, за да започне нова работа.
- Седмични посещения ще са невъзможни.
- Отбелязано е.
- Запишете го при съдебния чиновник.
- Чакайте! Ваша чест...
Ваша чест, зная че съм закъснял, но един човек блъсна колата ми.
Вижте, погледнете тук. Това е доказателство... ново доказателство.
Имам план за съвместно попечителство! Всичко е тук.
Г-н Гибсън, закъсняхте, а това изслушване вече приключи.
- Но аз претърпях катастрофа.
- Ваша чест, можем ли да си тръгваме?
- Но аз не съм свършил още!
- Съдът вече реши, г-н Гибсън.
- Но аз не бях тук!
- Съдът вече взе решение.
Валери, аз.... аз ви купих къща.
- Твърде късно е, ваша чест.
- Не, вече е твърде късно!
Това са 20 минути. Само 20 минути.
20 минути не могат да бъдат толкова много. Валери, моля те.
Не позволявай 20 минути да съсипят това, което се опитвам да направя.
- Моля те, не започвай.
- Не разговаряй с него.
Г-н Гибсън, бихте ли се приближили към съда?
- Ваша чест, може ли да си тръгваме?
- Да.
- Г-н Гибсън...
- Валери, не може ли да поговорим?
- Валери, може ли да...
- Г-н Гибсън.
Г-н Гибсън, елате за момент. Ако обичате?
Тук емоциите се разгорещяват. Ако това не беше бракоразводен съд...
начинът, по който крещяхте в моята съдебна зала....
- Съжалявам.
- Сигурен съм.
Имате деца, г-н Гибсън. Бъдете им пример.
Просто изках да кажа на съпругата си, че съм купил къща за нея и децата.
- Кога?
- Ето, всички документи са тук.
Това е планът ми. Намерих къща за Валери и момчетата...
и няма нужда те да се местят.
Ето какво исках да кажа: "Момчетата се нуждаят от бащите си.
Улиците на този свят са опасни за момчета, които нямат бащи.
Правил съм грешки, но вече пораснах...
и осъзнах грешките си.''
Каква къща?
Не е много голяма и не е в много добро състояние.
Но мога да я оправя.
Има място и за...
Ами, ако тя реши да ме приеме отново, има място и за мен.
Но сега не моля за това. Сега само искам да помоля...
тя да не взима момчетата и не ходи на другия край на света.
Имате право на посещения. Орегон не е на другия край на света.
Това искам! Семейството си. Момчетата си.
Претърпях катастрофа. Един човек ме удари на моста.
Той ме отряза! Аз исках да бъда тук!
Ако това беше сватбата ми, щях да бъда тук навреме.
Всички бяха тук навреме, освен вас. Следващото дело.
Благодаря ви.
- Докет 718.
- Благодаря.
Адвокат, елате, моля.
- Как сте днес?
- Добро утро, ваша чест.
Радвам се да ви видя.
Това няма да плати сметките ми.
Не печеля никакви пари като седя в съда. Идвам в съда.
Стоя в съда всеки ден. Не печеля никакви пари.
Ако ни бяха хванали, преди да се разделим...
и жена ми беше разбрала за нас, ако бях напуснал правото...
и ако ти беше загинала в ужасен инцидент в морето...
бих бил в по-добро положение, отколкото съм сега.
Какво се е случило?
Той не искаше да вземе чек.
Каза, че искал да бъде точен във всичките си действия.
- Съдията не е искал да вземе чек?
- Човекът.
Кой човек?
- Какъв ден сме днес?
- Петък.
- Всъщност е Разпети петък.
- Разпети петък.
- И какво му е хубавото?
- Гевин, какво става?
Знам какво му е хубавото.
Папката ми ходи по улицата до мен!
Здравейте! Извинете ме.
Чуй, човече, ти не ме познаваш. Знам.
И не е нужно да ми вярваш, но това днес не бях аз.
И съм толкова благодарен, нали разбираш, на Бог...
Точно тук, пред Божия дом...
Хайде. Скачай в колата. Скрий се от дъжда.
Казвам се Гевин Баник.
- Дойл Гибсън.
- Хей, чуй ме, Дойл.
Тази сутрин... всъщност аз обикновено не се държа така....
Аз не съм такъв. Адвокат съм.
Никога не бих напуснал местопроизшествието.
Аз зная най-добре.
Папката с моите документи - намери ли я?
Имах една оранжева папка. Беше в куфарчето ми.
Помислих, че тя може да е паднала и ти да си я прибрал...
При теб ли е? Взе ли я?
Ти каза: "Повече късмет следващия път."
Аз казах: "Закарай ме донякъде.'' А ти каза...
"Повече късмет следващия път" и само...
"Повече късмет следващия път"? Аз ли съм казал това?
Вижте, господине, моля ви.
Нямам извинение за поведението си и много съжалявам.
Не зная какво мога да направя, за да ви се реванширам...
Ще ви купя нова кола.
Пари. Мислите, че искам пари?
Това, което искам е тази сутрин.
Искам да ми върнете обратно моето време.
Можете ли да ми върнете времето?
Можете ли да ми върнете времето? А? Можете ли?
Почакайте малко! Добре!
Така, че тя да не се премести в Орегон! Така че тя да не ми отнеме децата!
Така че те да се нанесат в къщата и аз да мога да бъда баща!
Само 20 минути! Можете ли да ми дадете това?
Бих искал да можех, човече! Бих искал да можех.
Бих искал да можех.
Почакай за момент! Чакай! При теб ли е папката?
Дойл, папката при теб ли е?
Почакай за момент! Дойл! Почакай за минута!
Дойл, папката у теб ли е?
- Съжалявам!
- Папката ти не е при мен!
- Изхвърлих я!
- Кaкво имаш предвид?
Изхвърлих я!
- Здравейте, момчета.
- Как мина?
Ами, Кауфман привлече внимание.
Но когато представих документите, той какво можеше да направи?
Човекът изцвърча като мишка.
Харесва ми, когато цвърчат.
Ние имаме генерално пълномощно, така че Господ е на наша страна.
Хей, утре ще ходя към югоизточното пристанище...
да огледам една лодка.
Хъкли 51.
Леле, 17 метра, а? Труден живот.
Все още не си съвсем готов за 17 метрова.
Добре де.
Но в момента, в който я взема...
искам Синтия и ти да вземете "Китайска птица".
- Стивън, не знам какво да кажа.
- Не е нужно да казваш нищо.
Аз изказвам благодарност на моя партньор и зет...
и мой приятел.
Благодаря ти. Много ти благодаря.
Благодаря ти.
Благодаря ти.
Имам още няколко интервюта, които трябва да проведа...
долу в залата, така че...
Ще слезна долу да свърша малко работа.
Чудесно.
Добре. Е, до скоро.
- Довиждане.
- Добре.
- Как си, Кейт?
- Здравей, Гевин.
- Е, как мина?
- Фасулска работа.
- Какви хора имаме тук?
- Това е Сара Уиндзор.
Здравейте. За мен е удоволствие.
- Тайлър Коен.
- Как сте? Кой е наред?
- Мис Уиндзор.
- Сара Уиндзор, слез долу!
Седнете, моля.
- И коя сте вие?
- Сара Уиндзор.
Не питам за името ви. А с какво се занимавате?
Защо искате да бъдете адвокат? Защо искате да работите тук?
Ами, учих в Сейнт Пол.
Преддипломната си работа направих в Йейл.
А сега завършвам юридическия факултет в Йейл.
Миналото лято работих във Върховния съд на Калифорния.
Избрах правото, защото баща ми беше главен прокурор на Сан Франциско.
Наистина ли?
Винаги съм се интересувала от правото и политиката...
и завърших икономика.
Тази кантора е доста силна...
в областта на общинското финансово право и публичното право...
където аз също бих искала да работя.
Въпреки че, да ви кажа...
Имам си представа от обществена дейност.
Зная колко много тази кантора отделя за работа pro bono
и бих искала да помогна за отмяната на смъртното наказание за бедните.
Защо просто не му дадох застраховката си?
Моля?
Извинете. Вината не е ваша. Аз съм виновен.
Извинете ме. Гевин?
Току-що пристигна този странен факс.
- Мисля, че трябва да го видиш.
- Добре. Благодаря.
Знаеш ли какво означава?
Мишел, трябва да говоря с теб.
Един момент. Какво, по дяволите...
Прочети това!
Това е от папката. Папката ми е в него.
Помогни ми.
Може ли...
- един бърбън, чист?
- Разбира се.
С лимон, ако обичате?
Аз не съм съдружник тук.
И това всъщност не ме притеснява.
Съдружниците трябва да въртят бизнеса. Аз просто трябва да си върша работата.
И ако тук не ми харесва, мога да напусна.
- Какво да не ти харесва?
- Да гледам как ставаш един от тях.
Винаги съм смятала, че много набързо...
убеди един умиращ възрастен човек да подпише генерално пълномощно.
- Не беше така.
- Сигурен ли си, че не беше така?
Разбира се, че съм сигурен.
Какво?
Той беше доста зле, когато отидох да го видя.
Имам предвид, че беше.... Може би той не можеше...
Може би?
- Може би той не разбираше точно.
- Не разбираше точно?
Той не знаеше точно какво подписва.
Уолтър и Стивън казаха, че...
Саймън се предоверява на приятелите си и че...
бордът е целият негов и че би било по-добре за фондацията...
ако ние можем да помогнем парите да бъдат контролирани и управлявани.
Делано е казал това?
- Не звучи ли разумно?
- Това какво означава?
- Не звучи ли разумно?
- Това какво означава?
Означава, че без тези документи...
ти си в по-голяма беда от тъста си и неговия съдружник.
Ти си официалният адвокат.
Заради това можеш да влезнеш в затвора.
Имаш нужда от тези документи.
Какво да направя?
Има един човек.
Той помага да се направят разни неща...
които трябва да се направят.
Като какво например?
Като разни неща. Като...
Да накара хората да направят неща, които искаш да направят...
а те не винаги искат да ги направят.
Къде е той?
Имам нужда от помощ.
Сигурен ли си, че Саймън Дън...
е подписал тези документи, но не е могъл да ги разбере?
Не бих го направил иначе. Да.
- Да, направих го.
- Искаш ли да постъпиш правилно?
Разбира се, че искам.
И това, което е правилно според теб е да запазиш работата,
съпругата, живота си?
Къде е той?
Не мърдай от тук.
- Хей, къде отиваш?
- Излизам.
Аз съм в един бар.
Искаш ли компания?
Имаш махмурлук от онова чувство, че си шампанско.
Пиеш ли?
Какво стана днес в съда?
Аз съм в бар. Какво ти говори това?
Говори ми, че ти си наистина ядосан и че този гняв...
те е завел в единственото място на света, където не трябва да ходиш.
Хайде. Махни се от там.
Хайде. Махни се от там.
Съжалявам.
Може ли една кола, моля?
Влизай.
Виж, кажи на Роберта,...
че аз съм разрешил една сладка преди да обядва.
Оздравявай.
- Г-н Баник.
- Вие ли сте г-н Финч?
- Как сте?
- Как се чувствате?
- Изглеждате нервен.
- Да, малко.
Успокойте се. Седнете, моля.
Кой е твоят Бог?
- Сега или от "златните години"?
- Изобщо.
Ами, бих казал, че е човекът, който е направил рекламата на Фолксваген.
Онази, в която полицая глобява един "бръмбар" за превишена скорост.
Класика.
Дойл Гибсън.
Не е трябвало да ти казва, че работи като застраховател.
Така става много лесно. Винаги казвам на клиентите си:
"Никога не казвай на никого нищо за себе си.''
Да. Това е неговият държавен лиценз за застраховател.
Това ми дава номера на социалната му осигуровка.....
което вече ми дава достъп до всичко останало.
- Не знаеш, по дяволите.
- Зная.
- Онази с малките деца.
- Да, малките деца.
То просто си седи.
Не го знам какво е. Като индианче е май?
Малко сладко черно детенце. Сякаш казва "Аз съм Тайгър Уудс".
"Аз съм Тайгър Уудс".
Сблъскали сте се и сега вие сте ядосан и искате да го пратите по дяволите.
- Това не е начин да се оправят нещата.
- Няма да убивам никого, нали?
Аз просто...
никога не съм правил такова нещо преди.
И какво по-точно е това?
Просто искам документите си обратно, нали разбирате?
Ще получите документите си.
И как по-точно?
Това е нещо като онази кучешка каишка - произвежда малък електрически удар...
когато кучето лае.
Не убиваш кучето. Просто искаш то да се успокои.
Сега пък измъчваме животно? Имам предвид, че...
Всичко е готово. Може ли?
Има ли някакъв друг начин да...
Ами, разбира се.
Обадете му се и го помолете учтиво.
Добре, направи го.
- Момчета, вие в рекламния бизнес ли сте?
- Да. И ти ли?
Не. Но...
Надявам се, че нямате нищо против, разговорът ви ме заинтригува.
Просто си помислих, че се занимавате с реклама.
Ще ми се да ви кажа каква би била идеалната реклама за Тайгър Уудс според мен, става ли?
- Разбира се.
- Казвай.
Има един черен мъж на игрището за голф.
И всички се опитват да го накарат да носи стиковете им за голф...
но той не е носач на стикове.
Той просто иска да поиграе малко голф.
Тогава останалите му дават банкнота от 5 долара...
и му казват да отиде до ресторанта и да им купи цигари и бира.
Така че човекът се прибира вкъщи...
при съпругата и малкия си син...
който той учи да играе голф.
Виждаме как всички момчета играят на "стражари и апаши",
докато малкият Тайгър се упражнява на зелената морава.
Виждаме как другите деца хапват сладолед...
докато Тайгър упражнява дълги топки в дъжда...
а баща му е до него и му показва как да го прави.
Картината се скрива...
и виждаме как Тайгър печели четири Големи шлема подред...
и става най-великият голф играч, който някога е хващал стик.
И виждаме неговия баща...
който седи в публиката...
а Тайгър отива и му дава спечелените трофеи.
Всичко е постигнато заради решението на бащата...
никой дебел бял мъж - каквито вероятно са вашите бащи,
да не изпраща сина му...
за цигари и бира в голф клуба.
Извини ме. Какво каза за бащите ни?
- По-добре да си тръгвате.
- Г-н Дойл Гибсън,
току-що банкрутирахте.
И ми дължите 5 000 долара.
- Хайде.
- Къде отиде?
Къде е?
- Ало?
- Аз съм.
- Наистина ли си купил къща?
- Да.
- Искаш ли да поиграем голф?
- Наистина? И e наистина твоя?
Не е голяма, нито луксозна.
Има нужда от доста ремонти, но ще бъде само твоя.
- Ще бъде твоята къща.
- Да започваме!
- Ще ударим топката!
- О, Господи...
Моля? Телефонът ще прекъсне. Не мога да те чуя. Не те чувам.
Очевидно е по-добре за момчетата да са близо до баща си.
- Моля?
- Да бъдем близо до теб.
- Моля?
- Не, не ни хареса рекламата ти.
- Ще ти се обадя отново.
- С татко си ли говориш?
- Господи! Удари ме!
- И пак ще те ударя! Хареса ли ти?
Господине, моля ви!
- Имам деца, човече!
- Така ли? Е, и аз имам деца!
Дойл Гибсън. Обажда се Гевин Баник.
Искам да ти кажа нещо.
Като за начало, аз поисках да се помирим, нали така?
Исках да започнем отначало. Дадох ти възможност.
А ти направи това. Добре.
Току-що спрях кредита ти.
Сега ти си дух без тяло, разбираш ли?
И сега мога да продължавам...
докато ти се скапят лагерите.
Ти можеш да спреш това. Можеш да оправиш всичко.
Само ми върни папката! Просто... Днес.
Имам предвид само... Имам предвид... Благодаря ти.
Върни ми папката, ще си получиш кредита отново. Става ли? Днес.
Благодаря.
- Обади ли се вече?
- Не още.
- Погледни това.
- Какво?
- Какво е това?
- Животът на Дойл Гибсън.
Целият му живот.
Имаме банката му...
съпругата, децата - две момчета, Дани и Стив -
рождените им дати, училището, в което ходят,
баланса на кредитните карти... медицинските картони.
Има висок холестерол, но кръвното му е нормално.
Аз съм на 29 години.
Тази фондация притежава 107 милиона долара.
Шефовете ми са единствените й попечители.
Тогава защо не идват с мен в съда?
Не знам. Мина Дън ме мрази.
Разбирам, че има някаква причина. Защо винаги научавам всичко последен?
Какво има в тези документи, което не съм забелязал?
- Може ли да ми намериш куриер?
- За какво?
Намерих нещо. Искам да го върна на притежателя му.
Има ли награда или нещо такова?
- Да.
- Каква е?
Да направя това, което е правилно - да го върна.
- Това е всичко?
- Да, това е всичко.
- Това е наградата.
- Интересна работа!
Да, интересна работа...
Г-н Гибсън, обажда се Рон Кабът от банка Куиинс Роял Федерал.
Искам да поговорим по един въпрос.
Ако можете да ми се обадите...
или ако ви е удобно да дойдете до банката, би било добре.
- Благодаря.
- Дойл Гибсън.
Обажда се Гевин Баник.
Искам да ти кажа нещо.
Тази сутрин ви излъгах.
Преди да отида в съда, спрях да закуся.
Извадих папките и прегледах документите.
Когато си тръгвах, ги прибрах.
Мога да се закълна, че ги прибрах.
Когато ги извадих в съда, генералното пълномощно липсваше.
И съдията ми даде краен срок до довечера....
да представя оригинала.
- Обади ли се в закусвалнята?
Да. Боклукът вече е събран, но го проследиха.
Вероятно ще си го върнем. Просто исках да го знаеш.
Защо ни излъга?
Наистина съжалявам.
Съжаляваш?
На кой му пука, за гузната ти съвест?
Изчезвай от тук, кучи сине!
Ако трябва лично ще преровиш всяка боклукчийска кофа в града...
но ми намери папката или ще ти почерня живота!
Почакай малко. Може и да намерим папката.
Но ако не успеем, ще трябва да изградим силна защита.
- Трябва да видя другите документи.
- Няма да видиш тези документи!
- Защо искаш да ги видиш?
- Защо не? По дяволите, той ми е клиент!
Хей, какво смяташ да правиш? Да ми четеш лекция по право?
Защо ме изпрати в съда сам? Аз съм ти зет!
- Аз те взех на работа, лайнар такъв!
- Стивън, успокой се!
- Тишина, моля.
- Какво правиш?
- Има изход от ситуацията.
- Какво правиш?
Изход? Като му разрешим да покаже документите в съда?!
Успокой се и ме слушай. Става ли?
Имахме един подписан документ, нали? Имахме ли?
- Да.
- Добре. Сега...
Генералното пълномощно...
е осем страници.
Завещанието, което също има подпис, е десет страници.
Завещанието, което също има подпис, е десет страници.
Можем да преработим генералното пълномощно...
и да използваме страницата с подписа от завещанието...
да я прикрепим към новото копие на генералното пълномощно.
И да преработим страниците, за да съвпаднат с тези на пълномощното.
- Как мислиш? Ще мине ли?
- Да, може и да стане.
Не съм те питал! Гевин, ще мине ли?
Ще го фалшифицираме?
Просто ще фалшифицираме документа?
Ти оплеска работата! Ти загуби проклетата папка.
Никой не иска от теб да се справиш сам с това.
Съгласни сме да заложим собствените си задници заедно с теб.
Да подправиш документ е измама.
Нов документ е измама. Разбираш ли това?
Казваме ти, че ще заложим кариерите си заедно с теб в това.
Това означава да си съдружник.
Ние не създаваме нещо отново. Не. Не си го измисляме.
Просто пресъздаваме нещо, което вече съществува.
Виж, Гевин, занеси това в съда...
и, приятелю, всичко ще си дойде на мястото...
сякаш нищо не се е случвало, става ли?
- Нека да си помисля.
- Какво има да му мислиш?
Да нямаш угризения?
Имаш ли друг избор?
Искаш да отидеш в затвора ли? А?
Не, не искам да отида в затвора.
Махайте се от тук! Тръгвайте!
Бягайте! Хайде! По-бързо!
Какво пише?
Пише, че те ще си платят по милион и половина долара...
от попечителния фонд.
От доходите на попечителния фонд. Исусе Христе!
Ето защо са се отървали от Мина Дън и останалите от борда.
- Вероятно дори не е незаконно.
- Вероятно е само отвратително.
Аз го направих.
- Аз направих това.
- Не, не си ти.
- Аз го направих.
- Не си го направил ти.
Какво да правя?
Ще ми дадеш папката и аз ще я върна.
- Ще я върнеш?
- Какво?
Не знаеше ли какви хора са те?
Ти си женен за това.
От сутринта насам избягах от местопроизшествие...
Банкрутирах човек, когото дори не познавам...
излъгах шефовете си...
предизвиках фалшива аларма на работата си...
открих, че участвам в измама на благотворителна фондация.
А сега седя тук...
и сериозно обмислям дали да не фалшифицирам важен документ.
Хей, господине! Господине, протегнете ръка.
- Моля?
- Протегнете ръка.
Колко ръце имате?
Две.
Благодаря.
- Господи.
- Това е документът.
По дяволите!
- Чакай. Не, виж, това е...
- Не е генералното пълномощно.
- Това е призовка за съда.
- Къде е момчето?
Погледни това.
Телефонен номер.
- Коя е жената?
- Не е твоя работа.
- Секретарката ти?
- Не, адвокат е.
- Не е съпругата ти?
- Не.
Момчето бяга от местопроизшествието.
- Момчето мами жена си.
- Би ли ми върнал документите, моля?
До банката имам половин час път.
Ако кредитът ми не е възстановен докато стигна до там, ще унищожа всичко.
- Това е сделката.
- Добре.
Разбрано. Добре.
- Доста бързичко, а?
- Беше страхотно.
Чуй, трябва да възстановиш всичко също така бързо, както го направи.
Невероятно, нали? Два часа!
- Два часа!
- Да, беше страхотно.
Чудесно. Трябва да го оправиш веднага.
Половин час, става ли? Можеш ли да го направиш?
Това е малко по-трудно.
Моля те, човече, само не ми казвай това.
Моля те, направи нещо. Помогни ми.
Трябва да го направиш, човече.
Ще се постарая.
- Здравей, скъпа, как си?
- Трябва да те видя.
Ами, не е много... не е много подходящ момент...
- Трябва да те видя веднага.
- Случило ли се е нещо?
Просто трябва да те видя. Ела в кафенето след 10 минути.
- Ще дойда.
- Не закъснявай.
- Добре, чудесно.
- Добре, скъпи, благодаря.
Добре.
Аз трябва.... Трябва да тръгвам...
Ще се видим след малко.
Ще ми кажете, че кредитът ми е отказан и че заемът ми не е одобрен?
- Точно така.
- Проверете го.
Ами, точно тук.
Ами, това е странно. Прав сте. Кредитът ви е възстановен.
Е?
Това е необяснимо.
Ето го пак. Така си и мислех. Сигурен бях, че съм го видял.
Знаех си.
- Не мога да ви помогна.
- Какво имате предвид?
- Нали току-що го видяхте.
- Все още има проблем.
Не, не, не. Всичко е оправено.
Проблемът е разрешен. Проверете в компютъра.
Казва, че сте банкрутирал.
Това е грешка.
Ако това е грешка...
изясняването на ситуацията няма да отнеме повече от три месеца.
Рон, днес имах малко спречкване с един човек.
Няма значение кой. Но това, което е от значение e...
че той е влязъл в досието ми.
Нямам представа как, това не е толкова важно.
- Вярно е, но...
- Видя какво е направил.
Направил е някаква черна компютърна магия.
Не зная, но го е направил, нали?
Някой със сигурност ви е причинил доста неприятности.
Имам нужда от този заем, Рон.
Животът ми зависи от това.
Нищо не се е променило от вчера до днес.
Аз съм същият човек. Вчера не бях банкрутирал...
Днес също не съм!
Съжалявам, г-н Гибсън.
Компютърът казва друго.
Не, не казва друго!
Добре ли си?
Какво се е случило?
Ти знаеше ли, че баща ми има любовница от 20 години?
Недей да лъжеш.
Не знаех, че е от 20 години.
Майка ми знаеше за това.
Защо не го е напуснала?
Защото го обичаше твърде много.
Реши, че би било демагогия да напусне мъж, който лъже жена си....
когато скъпият живот, който толкова харесваше...
се плащаше от същия този мъж, чиято работа беше да лъже.
Това ли е мнението ти за правото?
А твоето мнение за правото какво е, Гев...
На това ниво на игра, нивото на играч като баща ми...
на твоето ниво?
Това е една голяма мръсна игра, Гевин.
Хората, които са създали тази адвокатска кантора...
и хората, които я поддържат...
разбират правилата на играта.
Ако искаш да продължиш да живеем живота, който водим...
трябва да крадеш.
Можех да се омъжа за честен човек.
Можех да живея с преподавател...
по английска литература например...
ако е морален човек и работи в Принстън.
Но не го направих.
Омъжих се за адвокат от Уол Стрийт.
Което означава, че се омъжих за човек, който живее в свят, в който...
когато един ден стигнеш до ръба, трябва...
да останеш там и да живееш там.
Можеш ли да живееш там, Гевин?
Можеш ли да живееш там с мен?
Няма да направиш нещо толкова глупаво като да ме напуснеш.
Имаш си своите фантазии, знам. Аз също.
Но ние сме женени.
Знаех за Мишел.
Знаех, когато това се случи, знаех и когато приключи.
И знам, че ме обичаш.
Обичаш ме, аз също те обичам.
Аз съм твоя съпруга, и искам да бъда до теб.
Просто ми позволи да ти помогна, Гевин.
Нека ти помогна.
Какво искаш да направя?
Вземи страницата със подписа от завещанието и я прикрепи...
към новото копие на генералното пълномощно.
Занеси го в съда, и се прибери довечера вкъщи.
Ще излизаме на вечеря с Карен и Карл.
Забравих за Карен и Карл.
Аз помня.
Ние сме един отбор, Гев.
Ние сме партньори.
- Сделката си е сделка.
- Кредитът ти възстанови ли се?
- Току-що използвах кредитната си карта.
- Г-не, тук не разрешаваме мобилни телефони.
Това беше бързо. Добре, секунда само.
Върнаха ми кредита. Дължа ти нещо.
Слава Богу, че не си го изхвърлил сутринта.
- Е, как искаш да стане?
- Един момент.
- Ела в офиса ми.
- Не.
- Защо?
- С колата ли си?
- Да, пред офиса е.
- Да се видим пред съда?
Трябва да го предадеш там, нали?
- Точно така.
- Виждаш ли, мисля за теб.
Добре, чуй ме, Дойл...
Виж, моля те, няма да ми се размекнеш сега, нали?
Искам само да знаеш, че съжалявам много и че...
Просто се радвам, че всичко това свърши.
Не се задълбочавай.
Хей, моят герой.
Моят шампион. Всичко свърши.
Той ми се обади. Ще ми върне документите.
Наистина ли?
- Какво имаш предвид?
- Защото има...
- Има едно нещо, което не съм оправил.
- Какво не можа да оправиш?
Проклетият банкрут остана.
Какво не си могъл да направиш?
Не можах да разваля банкрута.
Съжалявам.
По дяволите.
Пиян ли си?
Сигурен ли си?
Да, сигурен съм.
Хубаво е.
Покажи ми къщата.
...На което бе разпнат Спасителя на света
Ела
Нека да прославим
Това е дървото на кръста
Това е дървото на кръста
На което бе разпнат Спасителя на света
Ела
Нека да прославим
Знаеш ли защо приех работата в Орегон?
За да...
се махнеш от мен възможно най-далеч.
Разгледах доста градове и...
В Портланд...
има хиляди учтиви, глупави, брадати мъже.
И аз си помислих, нали разбираш, че мъже като тях могат...
Мъже.
Можех да си намеря някого.
Някой, който да прилича на теб.
Някой като теб, но да е по-свестен.
Какъвто винаги съм искала да бъдеш.
И какъвто беше за кратко...
когато те срешнах.
В името на Отца и Сина и Светия дух, амин.
Аз не искам... Всичко е наред. Не искам да се изповядвам.
Аз просто... Всички места бяха заети...
Затова дойдох тук. Просто исках да чуя песента.
Има няколко места отпред. Ще ви настаня.
Не искам. Благодаря ви.
Католик ли сте?
Красиво е.
Не, не е.
Но би могло да стане.
Не знам какво ще стане, но...
Не те виня, че искаш да ме напуснеш.
Орегон.
Момчетата...
Там ще е добре за тях...
Зная, колко ти е трудно да го кажеш.
Съжалявам, че днес закъснях.
Ние трябваше да те почакаме.
Дойдох тук заради едно нещо. Опитвам се...
Искам да ми обясните значението на света.
Защо светът трябва да има някакво значение ?
Защо ли...
Защото светът е помийна яма.
Защото светът е мръсна дупка и боклукчийска кофа.
Защото моят тъст ме накара да прецакам един добър човек...
един свестен човек и да го лиша от парите му.
А жена ми ме насърчава.
Защото се сблъсках с един човек на моста.
И се скарахме. Опитах всичко, за да уредя нещата.
- Но този човек не иска да престане.
- Защо?
- Защо не иска да престане?
- Не зная защо!
Не знам защо.
Понякога Господ просто събира двама души и ги оставя да се борят.
Благодаря ти.
Благодаря ти, че ни пускаш да си тръгнем.
Да не искате да кажете, че той е заплаха за децата си?
Казал е на приятели, че ако бившата му получи попечителството...
ще отвлече децата и ще ги изведе от страната.
- И тя получи ли попечителство?
- Сутринта бяхме в съда.
Не съм сигурен, че той ще дойде тук, но...
- Дойл Гибсън? Наистина ли?
- Наистина. Какво означава това?
Той идва на всички техни празненства, на всички родителски срещи.
Значи ако някой идва в училище, вие му се доверявате?
Дойл Гибсън е абсолютно безчестен човек!
Нищожество.
Но това няма значение, защото вече никой няма чест.
Това, което прави живота ни толкова труден е, че...
от малки ни учат, че всичко е като в приказките.
Доброто и хубавото, лошото и злото.
- Вие вярвате ли в това?
- Бих искала.
Той ще дойде тук. Очаквайте го.
Той там ли е?
Здравейте. Той там ли е?
Ами просто искам да му оставя съобщение.
Обаждам се от училището на децата му.
Да. Страхувам се, че се случи злополука.
- Как са синовете ми?
- Кои са синовете ви?
Дани и Стивън Гибсън. Получих съобщение, че са пострадали.
- Дани и Стивън Гибсън?
- Не съм чула такова нещо.
Искам да видя децата си!
- Г-н Гибсън...
- Г-це Милър, как са момчетата?
По-добре си тръгвайте, преди да извикаме полиция.
Г-н Гибсън, не ме принуждавайте да се обаждам на полицията.
- Значи те са добре?
- Да, синовете ви са добре.
- И това е грешка?
- Да.
Съжалявам.
Обадете се на полицията.
Даниел Гибсън! Стиви Гибсън! Чувате ли ме?
- Чувате ли ме?
- Обадете се на майка им.
- Момчета, къде сте?
- Татко!
- Върнете се тук.
- Татко!
Махнете се от мен! Махнете... Дани! Стиви!
- Татко! Не!
- Успокойте се!
Казаха ми, че сте пострадали! Нещо случило ли се е днес?
Сега ще ви изправим бавно и внимателно.
- Става ли? Разбрахте ли?
- Добре.
- Не удряйте татко! Моля ви!
- Добре, да тръгваме.
Леко и внимателно.
Хайде.
Видя ли? Опитах се да се помиря с теб.
Виждаш ли какво мога да ти причиня, задето се опита да ме убиеш?
Знаеш ли кой съм аз? Знаеш ли кой съм аз?
Виждаш ли какво мога да ти сторя? Ще се опитваш да ме убиеш, а?
Проклетник! Как си сега, а?
По дяволите!
Изпразнете джобовете си, г-не.
Ключове.
Монети.
Портфейл. Пейджър.
Папка.
Здравейте, как сте? Търся Рон Кабът.
- Пребройте парите си, сър.
- Моля?
Пребройте парите си.
Г-н Кабът, аз съм Дойл Гибсън, адвокат.
Не бих искал да говоря за него. Вече приключихме с това.
Разбирам ви, г-н Кабът, имам нужда от помощта ви...
77 долара.
Моля ви да ми помогнете, да помогна на Дойл.
Той има нужда.
Току-що преживя най-ужасния ден в живота си.
Имаше проблем с кредита, не по негова вина. Виновен беше...
Някой е проникнал в досието му. Това го знам.
Как можем да оправим нещата? Какво можем да направим?
Нищо.
Добре, г-н Кабът.
Рон, да опитаме по друг начин, става ли?
Да кажем, че има един човек. Вие не го познавате.
И той има проблеми с кредита, за които той си е виновен.
И тогава един друг човек - не го познавате...
той иска да помогне на първия човек, разбирате ли?
Как той може да помогне на първия човек да получи заем?
Хайде. Какво да направя? Къде да подпиша? Каква е сделката?
Бихте ли ми казали, моля, какво мога да направя.
Питам ви какво мога да направя, за да стане това?
Знаеш, че това няма нищо общо с теб. Заради онзи човек е.
- Преследва ме цял ден.
- Някой, с когото си се скарал?
Спречкал си се с някой, който е ударил колата ти...
и цял ден водите нещо като битка двамата.
Тогава той е отишъл в училището, за да те нарани възможно най-много.
Ти ми вярваш? Слава Богу! Слава Богу!
Този човек, този адвокат Гевин Баник...
Дойл спри! Престани, Дойл! Не ме интересува.
Каквото и да е това, в което си се забъркал...
Такива неща винаги ти се случват на теб.
А на мен никога не ми се случват, освен, когато съм близо до теб.
Пак си полудял, както винаги става, както винаги пак си се побъркал.
Пиян или трезвен, няма значение, това си ти.
Човек може да бъде любящ...
и невероятно луд заедно с това.
Такъв е животът. Но сега не става въпрос за твоя или моя живот.
А за живота на две деца...
а аз трябва да се грижа за тези две деца.
Това недоразумение ли е?
Така ли е, Дойл? Този човек ли е виновен за всичко това?
Поне ми позволи да се сбогувам с тях.
Взимам момчетата с мен и ти няма да ги видиш никога вече.
Повече няма да ни видиш. Не се опитвай да ни търсиш! Чу ли ме?
Всичко свърши!
- Къде е Елън?
- Тръгна си.
Ти защо си още тук?
Вие ми казахте да чакам.
Влезте.
Седнете, моля.
- Е, защо искате да станете адвокат?
- Вярвам в правото.
Вярвам в реда и справедливосттта.
Вярвам, че хората по природа са добри...
Вярвам, че историческите процеси са ни въвели в конфликти...
и ако не беше правото, което да ги разрешава...
светът би потънал в кръв от саморазправите между хората...
Би бил свят, изпълнен с насилие и хаос.
Правото... Правото ни цивилизова.
- Съжалявам.
- Не мисля, че това е...
- Съжалявам.
- Не мисля, че това е смешно.
Точно затова ще те назнача на работа.
Защото искам да чуя какво ще кажеш за правото...
след като работиш тук пет години...
или три години или месец...
седмица, ден, час.
Получавам работата?
Не трябва ли да се срещна...
с някаква комисия или нещо такова?
- Гаранцията ти е платена.
- От кого?
Приятел.
"До почитаемия съдия Франсис Абарбанел.
Не успях да открия генералното пълномощно...
подписано от Саймън Дън.
Но дори и да бях успял да предоставя това пълномощно...
Бих искал да уведомя съда, че този документ е фалшив.
Аз убедих г-н Дън да подпише документа...
когато той не беше в състояние - поради разклатеното си психическо здраве -
да вземе разумно самостоятелно решение."
Те са те използвали! Печелят стотици хиляди долари.
- И ще спечелят много повече.
- А аз станах съдружник...
и получих премия, с която можеше да се купят поне 200 пиана и цигулки.
Не споменаваш нищо за тях.
С това писмо ти поемаш цялата вина.
Защо? Би могъл да ги изпратиш в затвора.
Те ще напишат писма от свое име.
Остави ме да си отида.
Да ме беше оставил вътре.
Прекалено важен си за мен. Хайде. Да отидем на събирането.
Не, не, не. Вчера вече ходих на събиране.
- Е, това е било за вчера.
- Да, от време на време, нали така?
Да, от време на време, и направи това, което е правилно.
Да тръгваме. Има събиране в 18:00.
"Господи, дай ми силата...
да приема нещата, които не мога да променя."
Възхитителен жест, но е абсолютно излишен.
Излишен е, защото ти вече си изпратил...
генералното пълномщно в съда.
Специален куриер го е доставил на съдията преди 17 часа...
и нейният асистент се е подписал, че е получено.
Твоето извинително писъмце е жалко, но е абсолютно професионално.
За всичко сме се погрижили.
- Изпратили сте фалшификат.
- Глупости.
Изпратих това, което трябваше да изпратя. Какво се случи с...
Ти си изпари. Времето свършваше.
Хайде. Ти ни изплаши до смърт.
Не знаех какво да направя.
Значи вече си напълно загубен?
Днес ти почти уби човек. Утре може и да го направиш.
Продължавай да вършиш глупости и можеш да основеш собствена религия.
Убеждавай трезвениците да пият. Не им казвай...
да живеят с надежда.
Днес ти видя, че всичко важно в живота, се основава на взаимна спогодба.
Спогодба да не вършиш глупости!
- Ти не спази сделката!
- Не съм пил!
Леле! Браво! Благодаря, че ми сподели!
Не си пил днес! Какво успокоение!
Това е важното, нали?
Господи!
Знаеш ли, пиячката всъщност не е това, към което ти си пристрастен.
Ти си пристрастен към хаоса.
Някои от нас предпочитат дрога. Други предпочитат алкохол.
Но ти, ти си се хванал за разрушението, за бедите.
По дяволите!
Ето какво трябва да направиш.
В понеделник ще станеш рано сутринта...
и ще се качиш на самолета за Тексас.
Вземи това писмо с теб.
Когато стигнеш до Тексас...
ще водиш защитата на някого, който има смъртна присъда.
И ще вложиш цялата си енергия да спасиш този човек от екзекуция.
И след няколко месеца ще се върнеш тук.
Ако все още искаш да си признаеш - направи го.
Хайде.
По дяволите, как си мислиш, че Саймън Дън е направил парите си?
Мислиш ли, че тези заводи в Малайзия...
имат детски градини в тях?
Искаш ли да провериш нивата на замърсяване в химическите заводи в Мексико...
Или да погледнеш какви са данъчните облекчения от фондацията му?
Това е като да ходиш по въже.
Да ходиш по въже.
Трябва да се научиш да балансираш внимателно.
Как можеш да живееш така?
Мога да живея така, защото в края на всеки един ден...
мисля, че правя повече добро, отколкото лошо.
Какъв друг критерий мога да имам?
Искам да ти благодаря.
За къщата ли?
Разбирам какво искаш да направиш, но...
Съпругата ми се мести и взима момчетата със себе си.
Къщата няма да ми е необходима вече.
Съжалявам.
Бях ужасно нестабилен баща.
Валери казва, че повече няма да ги видя.
Но знаеш ли какво?
Ще ги видя.
Ще ги видя след година или две...
може би три.
Ще отида в Портланд, Ще й се обадя...
И ще намеря начин отново да бъда техен баща.
Ами ти?
Е...
Вече имам документите...
но сега те не са ми необходими.
Всичко вече е уредено.
Знаеш ли. Това не се е случвало.
Но все пак се случи. Нали?
Точно така.
Е, сега какво?
Ще ходя на вечеря със съпругата си...
и родителите й.
А тази неделя, ще ходя да видя една лодка.
В понеделник, ще се върна тук и отново ще започна работа.
И тогава...
съвсем незабележимо...
целият този невероятен ден...
ще се превърне в спомен.
Това е като да отидеш на плажа. Стоиш до водата.
Малко е студено. Не си сигурен, че искаш да влезеш.
До теб има едно хубаво момиче.
Тя също не иска да влиза. Тя те вижда.
Ти разбираш...
че ако я попиташ как се казва...
би си тръгнал с нея.
Ще забравиш целия си живот, човека, с който си отишъл там...
и ще си тръгнеш от плажа с нея.
И след този ден...
ти се сещаш за нея.
Не всеки ден, нито всяка седмица.
Тя се връща в мислите ти.
Нещо като спомен...
от един друг живот...
който можеше да живееш.
Днешният ден е като това момиче.
Съжалявам за това, което направих.
Аз също.
Ти върна документите.
Когато всичко приключи, има едно красиво място на хълма там...
където можеш да...
- Капучино.
- Да, точно така, скъпи.
Там има чудесно капучино, и е много приятно и чисто.
Имат много хубави картини на стената. Чудесни са, наистина.
Не зная от кого са. Онзи художник...
- Шагал.
- Точно. На Шагал са.
Има три. Те са от ранния му период.
Мисля, че ги е рисувал, когато е бил тук.
Нещо пропускам ли тази вечер?
- Какво е това?
- Това, скъпа...
Това е генералното пълномощно...
подписано от Саймън Дън.
- Върнаха ми го.
- Не, не са.
- Да, върнаха го. Ето го.
- Моля те.
Това вече е минало, нали? Не го ли забравихме вече?
Мислех си за това, което ми каза.
За това как в края на деня правиш повече добро отколкото лошо.
Ти го каза така, нали?
- Не се бъзикай с мен.
- Не се бъзикам с вас, сър.
- Не се бъзикай с мен.
- Не се бъзикам с вас, сър.
Разбираш ли какво може да се случи...
ако съдията види тази папка?
Това няма да се случи. Това няма да стане, Гевин.
Мисля да поръчам костенурка.
Ще запазя този документ. Ще го прибера на много сигурно място.
Но няма да отивам в Тексас.
В понеделник ще се върна на работа.
Ще започна да се занимавам с дела "pro bono", както ти ми препоръча.
Но ще го правя от името на фирмата.
Първото нещо, което ще направим е да помогнем на един човек да си купи къща.
- Гевин, моля те, нека не правим това?
- И мисля...
че бих искал аз да се обадя на Мина Дън.
Ще й кажа, че ти и Уолтър...
ще върнете трите милиона, които сте откраднали...
от фондацията на дядо й.
Ти беше прав. Мога да го направя.
Намерих ръба.
Можеш ли да живееш там с мен?
Можеш ли?
Не съм хапнал нищо целия ден и умирам от глад.
Е, какво ще ядем?
- Г-жа Гибсън?
- Да?
Името ми е Гевин Баник.
Какво искате?
Пет минути, госпожо.
Дължа на съпруга ви двадесет.
За Бога...
моля ви само за пет минути насаме.
Превод и субтитри Мария Тодорова mtt@top.bg